- Автор: Александър Урумов
- 09 Апр 2021
- 1958
- 35
Александър Урумов Снимка: Фейсбук
Съпротивата срещу Истанбулската конвенция с времето започна да ражда много невероятни легенди и много постфактум героизъм.
Наскоро прочетох мнение на една гражданска активистка, според която ако ВМРО имало заслуга за спирането на Истанбулската, то тя щяла била да го знаела. Ама понеже тя не го знаела, значи ВМРО нямало никакви заслуги.
Божке.
Та си рекох – дали да не взема да напиша точно как се случи всичко от самото начало.
Мога да го направя с чиста съвест. Дори и само заради факта, че аз бях там в самото начало.
И не видях нито един от появилите се по-късно „борци с Истанбулската ламя“, които днес в предизборно опияние бърборят някакви опорни точки, които и самите те не разбират.
За тези, които наистина искат да знаят как започна всичко, и как продължи...
Всичко започна ето така...
----------
Обажда ми се арх. Христо Генчев. Развълнувано обяснява за някаква конвенция на Съвета на Европа, която тайно и бързо трябвало да бъде ратифицирана от България... има някакво дълго име за насилието срещу жени, но всъщност задкулисно въвежда промяна на пола, обучение по ранно сексуално образование в детските градини, хомосексуална пропаганда по „толерантност към различните“... Истанбулска конвенция било краткото й име...Каква е тази простотия, мисля си...
- Сашо, това е страшен капан. Нито една страна досега не е успяла да се противопостави! Излъгали са дори и Полша, представяш ли си? Казали им – приемете я, после ще изпратите своите резерви. Когато поляците го направили, онези им се присмели – ама то според тази конвенция вие нямате право на такива резерви, да сте гледали какво гласувате...
Излъгали са и Румъния да я ратифицира. Румънците се усетили и събрали 3 милиона подписа с искане за отмяна. Искали да ги внесат в парламента, но вече било късно...
Познавам и уважавам Христо Генчев, гледам сериозно на казаното и обещавам да проверя и да се чуем след това. Все още не предполагам колко близки ще станем в битките на идващата буря...
- Сашо, най-вероятно нищо няма да успееш да направиш. Нито една страна досега не е успяла да направи нищо – това е вълчи капан, няма измъкване. Но поне опитай!
Като всеки добър българин, най-обичам някой да ми каже, че нищо не мога да направя. Кажи му ти на българина, че не може и ще видиш колко много може.
Звъня в общото деловодство дали случайно има една конвенция, Истанбулска...
- Да, господин Урумов, мина през нас и е при юристите за съгласуване.
Бре. Звъня на юристите.
- Да, тук е тази конвенция, изпратена е от Министерството на правосъдието до всички министерства с указания за спешно съгласуване...от Европа са казали...
Като чуете думата „спешно“ в администрацията, често става дума за нечие желание да се пробута нещо не съвсем редно.
- Изпратете ми текста и няма да пускате нищо, докато не ви кажа...
- Ама от правосъдието...
- Тук не е правосъдието, тук е министерството на отбраната и си има министър. Когато той ви каже какво точно да направите, тогава ще го правите. Дотогава текстът е при мен и вие чакате решението на министъра.
„Текстът“ пристига при мен във вид на диск. Нищо друго. И защо трябва да има нещо друго, след като трябва „спешно“ да се съгласува – всичко е просто формалност. Искам да го разпечатат на хартия и да го прочета внимателно и спокойно. Ами то имало парола на диска, пък то паролата...разпечатват го все пак и ми го носят. Просто текст. Няма аргументи, няма обяснителен доклад, няма приложения. Чиста формалност. Подписвай и не разсъждавай, по-умни хора вече са го измислили. Комунизъм, братчед, Партията-майка вече го е измислила.
Чета много, много внимателно. Чета и не мога да повярвам какво чета.
„Полът е социална категория“ – член 3, алинея B...
„Насилие, основано на пола“ – на много места в текста.
Уж конвенция срещу насилието срещу жените, а поне в половината от текста и поне в две трети от контекста се налагат интересите на една специфична група с нетрадиционна сексуална ориентация... Чакайте малко, нали жените да бъдат защитени? Всеки нормален човек би подкрепил защитата на жените, но какво правят всичките тези текстове вътре?!
Защита на мигранти, които в момента на стъпването на си на територията на страна-членка на ЕС се намират в процес на смяна на пола – такива мигранти са под специална защита и практически са неприкосновени!
Отново „насилие, основано на пола“. Чакайте малко – издавате обвинителна присъда по рождение на всички момченца като утрешни насилници и на всички момиченца – като утрешни жертви?
Че то само при комунизма имаше такава лудост – категория „враг на народа“ и му разгонваш фамилията до четвърто коляно. Знам го, лично съм изпитвал тази сляпа омраза, точно като четвърто коляно.
Звъня на секретарката на министъра – „Пълно е с хора, поне до 7 часа му е плътна програмата...“
Звъня на мобилния на министъра, трябва да го видя.
- Преди 8 вечерта няма да свърша срещите,
- Няма значение колко е часа, ще чакам, важно е.
Виждаме се към 8 вечерта.
Крайно уморен, слуша внимателно.
Разказвам точка по точка, алинея по алинея – точни цитати, предаващи официалния замисъл и задкулисния замисъл на Истанбулската конвенция...
- Указанията от правосъдието е да се съгласува бързо и без забележки...после влиза в Министерски съвет за приемане, оттам в НС за ратификация – до Нова година трябвало да е готово, така искали от Европа... спрял съм всичко, текстът е при мен, докато ти не разпоредиш какво да се прави...
Показвам още и още, абзац след абзац, подчертани в текста...
Умората по лицето му вече се е сменила с изумление, а изумлението – с гняв. Завършвам с въпрос:
- Може ли да се допусне в едно управление с участието на ВМРО да бъде гласувано такова нещо?
- Това няма да мине! – гневно отсича Красимир Каракачанов. „Това няма да мине!“ - оттук нататък никога няма да забравя този момент и тези думи...
- Пиши писмо от мое име до Румяна Бъчварова /по това време - началник на кабинета на премиера, отговаряща за дневния ред на заседанията на Министерски съвет/ - Министерството на отбраната отказва да съгласува Истанбулската конвенция.
Пиши писмо до правосъдния министър /по това време - Цецка Цачева/ - отказвам да съгласувам.
В понеделник рано сутринта искам лично да ми дадеш писмата за подпис и веднага да ги изпратят по адресите...
15 декември 2017 г., петък вечер. Така започва битката срещу Истанбулската мерзост.
После в годините с нарастващо учудване ще чета колко много политикани ще си приписват заслуги как били срещу ИК още от самото начало. Ми не, нямаше ги. Ето това е началото, аз бях там, министърът на отбраната беше там. И никой от тях го нямаше, защото никой от тях изобщо не подозираше за това... А за разлика от голите приказки на самозванците, в Министерски съвет се пазят стенограми от заседания - публично достъпни са – и може да се види кой какви позиции е защитавал...и колко решаваща е от началото до края ролята на вицепремиера, военен министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов...
Харесва ли му на някой, не му ли харесва – това са фактите.
20 декември, сряда.
Министърът на отбраната категорично отказва да съгласува Истанбулската конвенция, въпреки възмущението на министъра на правосъдието как Европа настоява за това, как „този въпрос е основополагащ въпрос за Европейския съюз“ и прочее мантри. Какво точно означава „този въпрос“ – българското общество тепърва ще си задава въпроси.
На това заседание Министерски съвет отлага разглеждането на Истанбулската конвенция.
27 декември, сряда.
Министърът на отбраната не отстъпва от позицията си.
Министерски съвет не гласува Истанбулската конвенция.
Междувременно напрежението започва по „този въпрос“ започва да нараства и да се усеща, има ЛГБТ-лоби във властовите нива, което започва да нервничи. Никой досега не им се е опъвал за нищо. Така че те хем не са подготвени за такова упорство, хем са решени на всичко, без да знаят какво точно да правят.
В навечерието на Нова година.
Министърът ми звъни:
- На работа ли си на втори януари? /Втори януари 2018 е работен ден/. На работа съм, казвам.
- Пуснал съм си два дни отпуск, казва ми замислено той, принципно се разбрахме в Министерски съвет отново да разискваме въпросът с Истанбулската конвенция на следващото заседание, когато присъствам лично.
И добавя:
- Но им нямам доверие. Може да се опитат да я прокарат зад гърба ми. Затова провери какъв е дневния ред за заседанието на 3 януари, сряда, и ако вкарат ИК за разглеждане – веднага ми се обади.
2 януари 2018 г., следобед.
Звънят ми от общата канцелария, получили са дневния ред на МС за 3 януари. Въпреки уговорката, Истабулската конвенция е точка трета, включена за разглеждане. „Нямам им доверие“ – и правилно, какво доверие да имаш на скритото дотогава ЛГБТ-лоби, което оттук нататък все повече ще разкрива лицата си и имената си...
Звъня на министъра, вдига веднага.
После ще разбера, че след моето обаждане Красимир Каракачанов веднага е прекъснал отпуската си в Гърция, качил се е на колата и се е прибрал в България.
3 януари 2018 г.
Инфарктно заседание на Министерски съвет. Малка изненада за „истанбулското лоби“ – военният министър лично се включва в заседанието.
В резултат на твърдата му позиция срещу ИК, общо осем министъра се обявяват „против“ Истанбулската конвенция – сред тях на отбраната, екологията, икономиката, финансите, транспорта, здравеопазването...
В крайна сметка, с 10 на 8 гласа МС изпраща ИК в комисиите на НС за разглеждане.
ВМРО обаче никога няма да отстъпи от своята позиция и така ще блокира всяка възможност управляващото мнозинство да приеме Истанбулската конвенция.
Оттук нататък ще започнат всевъзможни задкулисни договорки и подли интриги – Сергей Станишев може да каже дали се е опитвал да склони свои близки депутати от БСП да подкрепят гласуването на ИК в зала...в крайна сметка неуспешно.
Сегашен виден републиканец може да каже дали се е договарял и кого, само и само да прокара ИК през парламента – в крайна сметка неуспешно, иначе сега е знаменосец на семейните ценности, фурнаджийска лопата.
И така нататък...
Но тази дата, 3 януари 2018 , вече нищо няма да е същото – обществото е вече запознато със скандалната конвенция и „този въпрос“ се превръща в бойно поле.
Истинско бойно поле между Божието творение и нормалния човешки разум, родителската обич, патриархалните традиции, семейството и националната кауза, от една страна, и разрушението на джендър-лудостта, екстремисткото левичарство, соросоидните девиации и ЛГБТ-бесовете, от друга страна.
Пиша десетки статии, най-споделяната от тях е със заглавие „Вавилонската конвенция“. Ефектът е смайващ, търсят ме хора от цялата страна, предлагат ми помощ, окуражават ме, подкрепят ме.
Получавам и редица обаждания със заплахи, всякакви злобни и отровни думи в социалните мрежи. По някое време за разнообразие подавам официален сигнал до ГДБОП за една от заплахите.
Натискът срещу мен се засилва и става все по-трудно търпим – ден след ден, смазващ натиск. Искания за уволнението ми от Министерството на отбраната валят от най-различни соросоидни НПО – част от тях ги пазя в личния си архив. По някое време си мисля, че ще ми олекне, ако си тръгна оттам и продължа битката като свободен гражданин. Каракачанов обаче не дава и дума да се издума за моето уволнение. Това е неговото решение, така ще остане докрая на мандата.
Така си я караме ден след ден.
Не спирам да работя срещу ИК, продължавам да пиша. Повечето от статиите стоят и могат и сега да бъдат прочетени в моя блог urumov.bg
Джендър /социален пол/ бързо и с пълно основание се превръща в мръсна дума, синоним на нещо нечисто.
Отпорът на „истанбулското лоби“ нараства – без аргументи, с типичното джендърско фръцкане и обидени погледи – включват се една след друга фигури на високи позиции. Кой – разбрал, кой – не разбрал, ама то ЛГБТ-зависимостта не е базирана на аргументи.
Омбудсманът Мая Манолова обяснява как трябва да бъде приета ИК – позицията и от 3 януари 2018 година продължава да стои в сайта на омбудсмана.
Председател на Народното събрание говори за „тъмни сили“, става за смях и на патиците.
Председател на парламентарна група срича глупости от трибуната на НС – всяка трета жена у нас била жертва на домашно насилие. Питам публично – ако всяка трета жена е жертва на насилие, значи всеки трети мъж у нас е насилник и всяко трето дете е свидетел/обект на насилие, и всеки трети техен близък укрива престъпление, понеже не излиза да каже за този проблем. Няма отговор.
И до днес няма отговор на огромния брой въпроси, които зададох тогава. Просто не съществува отговор, затова няма отговор. ЛГБТ-мафията не дава отговори, тя дава заповеди. Е, тук, в България, тази мафия си счупи зъбите във ВМРО и целия български народ.
4 февруари 2018 г.
Полът е биологична категория, а не социална. Няма да минат опитите да ни бъде пробутана джендър-идеологията – Каракачанов пред Нова тв.
8 февруари 2018 г.
ГЕРБ депозира в Конституционния съд искането си за преценка на съответствието на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) с Конституцията на Република България.
12 февруари 2018.
Красимир Каракачанов пред медии: Правителството пада, ако ратифицира Истанбулската конвенция.
Началото на март 2018. Правителството оттегля ИК от Народното събрание.
27 юли 2018 г. С решение 13/27.07.2018 г. Конституционният съд на Република България обявява ключови текстове от Истанбулската конвенция за несъвместими с Коституцията на Република България.
Решението е взето с 8 на 4 гласа, всичките 5 жени-членове на КС са гласували „против“ Истанбулската конвенция.
Това са максимално кратката хронология на битката срещу Истанбулската конвенция.
Битката, която спечелихме с Божия помощ и с решителността на силен държавник като Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО.
Не мога да забравя това, което се случи. Платих достатъчно висока лична цена, за да имам право да го забравя. Затова съм длъжен да говоря истината.
Трябва да бъдат споменати няколко институции.
Българската православна църква!
БПЦ даде решаващ принос в ключов момент. Нейните висококомпетентни юридически становища, издържани в безупречни християнски етични норми, не срещнаха никакъв разумен юридически отговор. Бяха безупречни!
Позицията на БПЦ беше непоклатима – християнска, отческа, фундаментално съобразена с библейските норми на сътворението.
Конституционният съд на Република България!
Поклон през тези осем достойни български конституционни съдии – юридически капацитети, смели граждани, достойни майки и бащи!
Борис Велчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска.
Вие оставихте имената си в Златната книга на българската чест и достойнство!
--
Всичко това е само част от една много по-мащабна и многопластова сага....мога да напиша книга за тази битка, за неочаквани срещи с висши политици по тяхна молба, за страстта и решителността, с която убеждавах всеки пред очите ми как трябва да бъде спряна тази мерзост-посегателство над българското семейство и българските деца.
Няколко души трябва да добавя – с извинение към тези, които неизбежно и неволно пропускам – тези имена са архитект Христо Гечев и доц. Марин Генчев, Валерия Велева, Явор Дачков, Любка Качакова, Георги Марков, Борислав Цеков, Кристина Кръстева...
С някои от тях лично ще се запозная след края на битката, с други ще сме рамо до рамо всеки ден...
Днес е важно едно – победата над ИК да бъде ясно очертана и свято пазена граница.
Граница, пазена от онези, които вече извоюваха победата в нейните политически измерения.
За мен това са Красимир Каракачанов и депутатите от ВМРО – доказали се в тази битка като защитници на семейството, на националните традиции и на християнските норми и етика – хората, които твърдо устояха в трудно време.
Над всичко изброено дотук е Божията милост и любов към българския народ.
Затова България се превърна в пример на победа над злото.
България вдъхнови Словакия да спре ИК.
България повлия на Унгария изобщо да не допусне ИК за разглеждане, а на Полша – да излезе от ИК.
И накрая – за да стане позорът на джендърите пълен – Турция излезе от Истанбулската конвенция. Сега вече тази конвенция не знае как се казва точно.
Истанбуската конвенция като заговор на е напълно подиграна и осмяна пред целия свят.
Което няма да попречи на ЛГБТ-мафията да поднови натиска си отново.
И това вече се случва.
Така че войната продължава.
„...И в тази война няма уволнение...“, Еклисиаст 8:8.
С Божията помощ ще продължим да се борим и занапред.
