Ивайло Калфин: Президентът не се постара да влезе в ролята на посредник

Снимка: "24 часа"

- Г-н Калфин, вие дълго време бяхте активен участник в политическия процес, но днес наблюдавате отстрани. Как ви изглежда държавата в този момент?

- Това, което ми липсва в държавата в момента, е лидерство. Не единоначалие и подчинение на един човек, а лидерство от страна на тези, от които се очаква да поемат отговорност, включително лидерите на политически партии, включително институциите. Партиите не проявиха достатъчно зрялост и разум да се обединят около някаква програма с важни точки. Да не забравяме, че България още не е излязла от медицинската пандемия, а има много тежки въпроси за решаване в социално-икономическата област. Това трябваше да бъде основа за някакъв вид съгласие между партиите. Вместо да го постигнат, те даже не искаха да си говорят. И в крайна сметка виновни излизат избирателите, защото така ги били подредили в Народното събрание. Това е абсурдно!

От друга страна, президентът изслуша политическите партии, но не се постара да влезе в ролята на посредник, който можеше да улесни диалога между тях и точно да потърси съгласието в тези няколко основни точки, които да доведат до съставянето на коалиция. Нито публично това се случи, предполагам, че не се е случило и практически. Така че в България просто липсват политиците, които оценяват, че страната ни минава през един деликатен и труден момент, и трябва да потърсят съгласие и да оставят настрана партийните си претенции.

- Според вас конфигурацията в следващия парламент по-различна ли ще бъде? Или отново няма да се излъчи правителство?

- Най-вероятно ще се повтори. Или ако не точно тази ситуация, то нещо близко - с няколко партии, които трябва да направят коалиция, за да има управление. В Испания преди години 3 пъти правиха избори, преди да се състави правителство. Резултатите не бяха много по-различни.

- Това ли ни чака и нас?

- Това ще бъде тежка отговорност на партиите. Защото да изгубиш времето на държавата в партийни капризи и претенции, за да стигнеш пак до същата ситуация - няма много публично обяснение. И няма за какво ние да заобичаме тези партии, които имат подобно поведение.

- Какъв е изходът тогава?

- Да се поставят най-важните за държавата в момента въпроси - и медицинските, и социално-икономическите, и да се потърси около тях съгласие. Според мен винаги е погрешно да се говори за краткосрочно правителство, но дори да не се говори за това колко дълъг ще е мандатът, има много важни въпроси, които биха могли да обединят отговорните политически сили, каквито, за съжаление, не видяхме.

Здравната ни система не е в добро състояние, така че не е нужно да се чака следващият удар върху нея, за да се започне спешен ремонт на здравния модел. От друга страна, през лятото спират помощите за бизнеса, които се даваха за поддържане на работни места. Правителството на Борисов ги удължи до юни, но какво се случва след това? Ще разберем, че много фирми въобще няма да отворят, защото нямат бизнес. И безработицата много ще нарасне. Служебно правителство трудно ще се справи с това, а правителство, което изчаква да стане голям проблемът, за да започне да го решава, докато чака следващи избори, ще бъде в много по-трудна ситуация.

- На фона на всички проблеми в държавата за тези 3 седмици живот на 45-ото НС видяхме единствено скандали, опит за ревизия и реваншизъм, даже направо и предизборна кампания. Как ви изглежда той отстрани?

- За съжаление, новите политически сили много бързо влязоха в общия образ, който има парламентът, и то не без основание. Не видяхме достатъчно национална отговорност, а партийна самовлюбеност и липса на желание да говорят с когото и да било. Видяхме, че те се занимават единствено с Изборния кодекс, като че ли промяната му толкова много ще промени резултатите от следващите избори. Надали ще се случи това. И като цяло в поведението им видяхме една страхотна конфронтация, каквато сме виждали в парламентите на Украйна и Корея. Слава богу, не стигнахме дотам да си раздават депутатите физически удари, но това в никакъв случай не води до авторитет на парламента.

- Правилно ли беше да се наложи мораториум върху решенията на кабинета “Борисов”?

- По-добре, вместо да налагат мораториум, да бяха направили редовно правителство, избрано от парламента. Имам чувството, че всяка партия се опитва предизборно да решава проблеми с оглед на предсрочните избори. И мораториума го слагам в същата графа. Дали КС ще го отхвърли, или не, е друг въпрос.

- Очаквано ли беше за вас поведението на Слави Трифонов и неговата партия - те реално не поеха отговорност нито с втория мандат за съставяне на правителство, нито излъчиха председател на ЦИК при първите консултации?

- Очевидно, че отговорността, която им дадоха избирателите с резултатите от изборите, надвишава това, на което те бяха готови. Ние така и не видяхме нито убедителни говорители по основни теми, свързани с намеренията им във важни области - икономика, социална и външна политика. Нито видяхме цялостна програма. Само доста хаотични действия и отново политическо цупене - не ни харесва този резултат от изборите, дайте ни друг. Това се наказва от избирателите.

- На следващите избори смятате, че Слави няма да качи резултат, а може да падне?

- Не мога да предричам какво ще стане на изборите. Но доверието, че ето - идват едни хора, които знаят какво трябва да се прави в държавата, вече го няма.

- Като говорим за резултатите от изборите - какъв е вашият анализ за мястото на левицата в политическия ни живот - БСП остана трета, АБВ въобще не се класира. Защо хората вече не възприемат лявото като алтернатива?

- Няма как хората да разпознават левицата като алтернатива, когато и в нея се наблюдават тези процеси, които виждаме на светло в Народното събрание - желание да се покаже кой е по-велик и по-умен, гонене на хора, създаване на малки партии и липса на каквото и да е желание за диалог и обединение. Левицата ще бъде в това състояние, включително БСП, докато не се появи лидер, който, вместо да разгонва останалите, покани всички, които има какво да кажат в лявото пространство. Нека дори изключим познатите политици, а да бъдат нови, млади лица. Но да има обединителен процес с нови, свежи идеи и с модерно мислене. В противен случай те, и БСП като основна партия от левицата, се занимават със себе си, а не с обществото. Тогава обществото няма как да разчита на нея като партия, която може да го управлява.

- Какви са очакванията ви от служебното правителство, което Румен Радев ще назначи - отново реваншизъм и ревизия на Борисов, както стана по времето на Герджиков, или друго поведение въпреки ограничените правомощия?

- За съжаление, реваншизмът сякаш е заложен в българските политически нрави. Спомням си, че след тройната коалиция през 2009 г. първото правителство на ГЕРБ дълго време прави ревизии, включително и на такива като мен. И данъчни ревизии с твърдението, че са били отклонени много пари. Разбира се, резултатът беше не такъв, какъвто очакваха. Поне аз се сдобих с бележка, че съм абсолютно изряден данъкоплатец. Но това отне няколко години. Така или иначе, служебното правителство е силно ограничено в действията си. България е една от малкото страни, които имат такава форма на управление.

Не завиждам на това правителство, защото очакванията към него, особено ако се проточи съставянето на редовно правителство, ще бъдат за решаване на проблеми. Очакванията ще се прехвърлят и върху президента, който го е назначил. А възможностите да решават проблемите ще бъдат силно ограничени. В интерес на служебното правителство е то максимално бързо да мине мандата си и да се появи ново, пълноценно правителство, подкрепяно от парламента.

- С оглед на предстоящите президентски избори наесен служебно правителство е повече в тежест на Радев, така ли?

- Да, ще бъде тежест за кампанията на президента, защото не може да направи особени и героични промени или реформи в държавата, нито дори временни облекчения. Доколкото ръцете са му вързани, а бюджетът в момента не е в много прекрасно състояние. Ако не беше еднократният приход от 650 млн. за концесията на летище София, в момента щяхме да имаме много тежък бюджетен проблем. Тези еднократни средства от концесията ще ги изядем през бюджета, грубо казано. Въпреки че такива средства от концесия трябва да отиват за нещо, което да остане и да се види, а не да минат през ежедневните разходи. Но с тях беше закърпен бюджетът в края на правителството на ГЕРБ. Очакваните приходи са много по-ниски, съответно трябва да се намалят и разходите, като няма парламент, който да разреши по-високи такива. Не завиждам на следващото правителство.

- Имате ли информация какво се случи с плана за възстановяване - в крайна сметка беше ли внесен в Брюксел?

- Планът за възстановяване събуди в България някакви дискусии, които много не разбрах. Той се превърна даже в по-основна тема от това какво се случва в страната и какви мерки се вземат за облекчаване на кризите. Планът за възстановяване и устойчивост предполага една много дългосрочна визия за страната, съчетана с мерки, които да започнат да се вземат още от края на следващата година. Въпреки многото желания на новите партии за промени те очевидно нямаха готовност да направят такива. Те въобще отказаха да говорят практически за политика. Колкото и критики да има планът на ГЕРБ, най-правилното беше това, което и ГЕРБ реши в края, надявам се да са го направили - да бъде внесен във вида, в който е, за да може България поне да има достъп до средствата в този план, а вече следващо редовно правителство да може да изгражда дългосрочната си визия. Но и това е проблем, свързан с вторите избори - това са едни абсолютно загубени месеци и средства. Партиите ще бъдат в същата ситуация и трябва да понесат отговорност за това.

- Като коментирахте мерките за кризата - бонусът от 50 лв. за пенсионерите също спира от юни.

- Юни има едно преизчисление на пенсиите, което е планирано в КСО, но то ще компенсира 50-те лева само за високите пенсии, не и за ниските. Така че социалните плащания просто ще спрат, а служебно правителство трудно може да продължи каквото и да било, защото някои от тях искат решения, свързани със закона за държавния бюджет.

- За тези 50 лв. от самото начало се чуваха критики за подхода - че се избра да е през социалното подпомагане, а не през пенсионната система. Какво е решението според вас?

- Цялата пенсионна система беше смачкана с тези промени, направени в последните години. Първо, всеки втори пенсионер взема една и съща пенсия независимо колко е работил и какъв стаж има. Което е абсурдно. Освен това тази една и съща пенсия е под линията на бедност.

ГЕРБ отмени това, което трябваше да има през 2016 г. - един коефициент за всяка година стаж, който да повишава заместващия доход, когато се пенсионира човек. Целта беше да стигнем до 70% от този доход следващите години. Той беше фиксиран на 1,2. И в момента заместващият доход е около 30%. Така че цялата пенсионна система е смачкана.

С тези 50 лв., които бяха дадени на всеки независимо от дохода, още повече се загуби всякаква логика - да се отчитат стажът и сумите, върху които се осигурява човек. Това е подход, когато няма пенсионна система - когато парите отиват в общия бюджет и хората получават толкова, колкото им даде държавата, а не колкото са се осигурявали. Това не е добър подход. В пенсионната система трябва да се пипа много внимателно.

- Една от последните теми на този парламент бе именно предложението на БСП за преизчисляване на пенсиите, което бе прието на първо четене, но не остана време да се гледа на второ.

- Не е въпрос само да ги преизчислиш, а да има правителство и парламент, които да поемат дългосрочна отговорност за коригиране на пенсионната система.

- Какво е вярното решение, за да могат хората да получават достойни пенсии?

- Първо, да се преизчислят пенсиите - колкото по-близка е датата, толкова по-добре, зависи от възможностите на бюджета. И второ, да се върне коефициентът за година стаж, така че крайната цел на пенсионната система да е заместващият доход да е между 65 и 70%. Тогава тя ще си е изпълнила работата.

Източник: "24 часа"