- Автор: "Фигаро"
- 23 Фев 2021
- 1674
- 7
Венсан Тремоле дьо Вилие
Дали в университетите по социални науки марксистките изследвания от 60-те години са отстъпили място на манията по комунитаризма? Бедните мюсюлмани, подчинените жени, остракираните ЛГБТ са станали алфата и омегата на определена университетска мисъл във Франция. Това поне твърдят изследователи, сред които социологът специалист по политическия ислям Бернар Ружие, който смята, че
“има почти пълна хегемония на изследванията върху джендъра и расата, на ислямо-левичарството”.
Тези идеи, вдъхновени от американската левица и французите Дерида и Фуко, не са нещо ново. Проблемът е, когато тези концепции се превърнат в “изключителната прочитна рамка за всичко и всички, без дори да може да се нюансира темата или да се съпостави с други идеи”, отбелязва Пиер-Анри Тавойо, преподавател по философия в Университета Париж IV. “Можем да смятаме, че деколонизацията не е завършила, че във Франция има расизъм. Това, което ме притеснява, са последиците от тези идеи, които искат да ни наложат навсякъде, понякога насила. Белият трябва да бъде сразен, той е полихищник. А някои групи за натиск не се колебаят да стигнат дори до цензура”, твърди Тавойо.
Той намеква за пиеса на Есхил, която бе отменена през 2019 г. в Сорбоната след натиска на студентски групи, които я смятат за расистка. Или за отмяната на конференции на Силвиан Агасински или Ален Финкелкрот. Освен това се финансират все повече изследователски позиции по теми като интерсекционност или деколониализъм, посочва Тавойо. През ноември той подписа “Манифеста на 100-те” с искане да бъде създаден “орган, който да следи пряко за случаи на погазване на републиканските принципи и академичната свобода”. Според стоте професори и изследователи, подписали този манифест, туземната, расовата и деколониална идеология присъстват силно във френските университети, подхранвайки омраза към белите и Франция, пише Мари-Естел Пеш във “Фигаро”.
На фона на този политически и академичен натиск, министърът на образованието Фредерик Видал обяви, че ще бъде направена анкета “за ислямо-левичарството в университета” - “анкета в социологическия смисъл на този термин”, и призова да се поднови дебата.
Това е геният на доминиращата левица: да бъде вълк и да се преструва на агне.
Това е обезсърчителният талант на нашите управници, в случая на Фредерик Видал: да даде статут на жертва на онзи, който разширява хегемонията си, коментира обаче Венсан Тремоле дьо Вилие във "Фигаро". Той уточнява: ислямо-левичарството не е дисциплина или изследователска област, а политическа реалност. Съюз на „Пророка“ и „пролетариата“, свързването на „доминираните“ с „потиснатите“ малцинства.
В интелектуалната версия на ислямо-левичарството Еманюел Тод съжалява, че окарикатуряват "Мохамед, централната фигура на една слаба и дискриминирана група", Едви Пленел мечтае да бъде Зола на мюсюлманите; а в модната му версия писателката и режисьорка Виржини Депант се пали за братята Куаши, "загинали прави", за да "не живеят на колене".
Но ислямо-левичарството е само симптом на много по-мащабна идеологическа война,
която се води неуморно под прикритието на "академичната строгост". Отвъд Атлантика я наричат "пробуждане"; при нас, във Франция, тя въвежда манията по раса, джендър, идентичност, от изследователските лаборатории до студията на държавното радио. Тя налага колкото несигурни, толкова и войнствени понятия: "бяла привилегия", "джендър флуидност", "системен расизъм"... Няма свобода за противниците на тази догма. Синдикати и сдружения са нащрек. Това, което застрашава академичната свобода, а скоро и свободата на мисълта са именно тези доктринери, ожесточени срещу цивилизацията, която смятат за свойствено виновна. Ислямо-левичарството е само един клон на тази изтънчена глупост. Тук е голямата опасност: атрофия на интелигентността, заличаване на културата, водещо до страшния израз на Алън Блум „разоръжени души“, предупреждава Венсан Тремоле дьо Вилие в редакционен коментар на "Фигаро" в неделя.
Превод: "Гласове"
