- Автор: Пол Крейг Робъртс, sv.pressa.ru
- 23 Март 2021
- 5508
- 74
По време на Студената война със Съветския съюз през ХХ век имаше такива американски експерти-съветолози, които се тревожеха, че тази война отчасти е създадена изкуствено и следователно е ненужно опасна. Например, Стивън Коен от университета Принстън е на мнение, че преувеличената заплаха е също толкова опасна, колкото и нейната недооценка. От друга страна, Ричард Пайпс от Харвард счита, че ЦРУ опасно е недооценило съветската военна мощ и не е успяло да разбере съветските стратегически намерения. През 1976 г. президентът Джералд Форд и директорът на ЦРУ Джордж Буш възложиха на външна група експерти да направи оценка на националното разузнаване, ЦРУ. Тази група беше известна с името „Екип Б“. Под ръководството на Пайпс „Екип Б“ създаде впечатлението, че САЩ са изправени пред опасен „прозорец на уязвимост“. Според общоприетото мнение, за да затвори този прозорец, президентът Рейгън започна да увеличава въоръженията. В това отношение общоприетото мнение беше погрешно. Нарастването на военната мощ от Рейгън беше толкова блъф, колкото и реалност. Неговата цел беше да накара Съветите да седнат на масата за преговори и да сложи край на Студената война, с цел да отстрани заплахата от ядрена война.
Рейгъновата икономическа политика ликвидира проблема с влошаване на компромиса между заетостта и инфлацията, което направи възможно увеличаване на въоръженията. Рейгън считаше, че съветската икономика е дефектирала и не подлежи на ремонт. Той стигна до извода, че нова надпревара във въоръжаването ще надхвърли това, което Съветите могат да си позволят и че заплахата от такава надпревара ще доведе до това, че Съветския съюз ще седне на масата за преговори, за да се постигне споразумение за прекратяване на студената война. СССР се разпадна, когато безкомпромисните комунисти, убедени, че Горбачов излага на опасност Съветския съюз, като дава прекалено много и прекалено бързо още преди да са станали известни намеренията на Америка, поставиха Горбачов под домашен арест.
Годините на Елцин (1991-1999) доведоха до разчленяването на Съветската империя и десетгодишно подчинение на Русия на САЩ. Путин дойде на власт, когато американските неоконсерватори се готвеха да установят господството на САЩ и Израел в Близкия изток. Както ми каза генерал Уесли Кларк (след 11 септември 2001 г.), „след пет години би трябвало да бъдат унищожени седем страни“. Ангажираността на Америка в Близкия изток позволи на Путин да отхвърли американското господство и да възстанови суверенитета на Русия. В момента, в който Вашингтон осъзна това, американския естаблишмънт решително и отмъстително се нахвърли на Путин. Стивън Коен, Джек Метлок (посланик на Рейгън в СССР), аз и някои други предупреждавахме, че отказът на Вашингтон да признае независимостта на Русия ще разпали Студената война, като с това ще зачертае вече постигнатото ѝ прекратяване, и ще възроди призрака на ядрената война. Но Вашингтон не ни послуша. Вместо това ние с Коен бяхме включени в списъка на „руските агенти/простаци“ и започна процесът от опити за дестабилизация на Путин. С други думи, това, което един път е станало американска колония, трябва завинаги да си остане американска колония. И Путин стана най-демонизираният човек на земята.
Днес (17 март) станахме свидетели на необикновено зрелище, когато президентът Байдън каза пред АВС News, че президентът Путин е убиец и че ще „плати определена цена“. Това е новото дъно на дипломацията. Това не служи нито на интересите на Америка, нито на интересите на мира. Вчера беше разсекретен докладът на ЦРУ по националната сигурност. Този „доклад“ е една откровена пропаганда. В него се твърди, че Русия се е намесила в изборите 2020 г. с цел да „очерни кандидатурата на президента Байдън и Демократическата партия, като подкрепи бившия президент Тръмп, подрони доверието на обществото в изборния процес и задълбочи социално-политическите разногласия в САЩ“. „Russiagate“ отново е с нас, без оглед на това, че тригодишното разследване на Мълър не успя да намери и най-малката улика. Ние отчаяно се нуждаем от нов „Екип Б“, подобен на този, който ЦРУ формира през 1976 г., за да проверим себе си. Но в онези години бяха възможни и дискусиите и дебатите. Днес не са възможни. Ние живеем в свят, в който е позволена само пропагандата. Има дневен ред. Днешната точка от дневния ред е смяна на режима в Русия. Факти няма. Няма да има и никакъв „Екип Б“, който да прецени дали е преувеличена заплахата от страна на Путин.
Необузданата антируска лудост, която бе организирана в САЩ и в целия западен свят, поставя Америка в извънредно опасна ситуация. Американците и европейците възприемат реалността само в светлината на американската пропаганда. Американската дипломация, военна политика, новините на медиите и недооценката на общественото мнение са фантастични творения на пропагандата. Кремъл демонстрира удивителна търпимост към глупостите и оскърбленията от страна на Вашингтон. Имено демократката Хилари Клинтън нарече президента Путин „новия Хитлер“, а сега демократът Байдън нарече Путин „убиец“. Американските президенти и кандидат-президенти никога не са използвали подобни термини за съветски лидери. Американското общество би оценило тези американски лидери, като прекалено ненормални, за да им се предостави достъп до „ядреното копче“. Рано или късно Кремъл ще разбере, че да се опровергава демонизирането е безсмислено. Да, руснаците са прави. Обвиненията не са основателни, и няма никакви факти или доказателства в тяхна подкрепа. Рано или късно Кремъл ще разбере, че целта на демонизирането на една или друга страна е да бъде подготвен американския народ и съюзниците за война против тази страна.
Вашингтон не обръща внимание на възраженията на Мария Захарова и Дмитрий Песков против неоснователните обвинения. Кога ще настъпи това „рано или късно“ аз не знам, но руснаците още не са стигнали до този пункт. Кремъл разглежда последните обвинения като оправдание за въвеждането на нови санкции срещу руските компании и частни лица. Това е неверен прочит. Целта на Вашингтон за демонизирането на Русия и нейното ръководство е да настрои народа ѝ за смяна на режима, а ако това не стане, за военно нападение. В САЩ изследванията за Русия прераснаха в пропаганда. Преди известно време двама членове от аналитичния център на Антлантическия съвет, Ема Ашфорд и Метю Бъроуз, писаха, че американската политика може да спечели при по-малко враждебен подход към Русия. Мигновено 22-та членове на Атлантическия център денонсираха статията на Ашфорд и Бъроуз. Тази реакция отива далеч извън рамките на Студената война от ХХ век. Това изключва какъвто и да било рационален или разумен подход към американската външна политика. Рано или късно Кремъл ще разбере, че срещу него стоят банда безумни престъпници. Какво ще стане тогава?
Превод от руски: Никола Стефанов
