- Автор: Институт РУССТРАТ
- 30 Авг 2021
- 6188
- 25
Въпреки изявленията, че в екипа на Джо Байдън са назначени стотици професионалисти, липсата на собствен външнополитически дневен ред много бързо даде плодове. Първият сигнал е Афганистан. Байдън уж копира подхода на Тръмп, но не отчете начина, по който Тръмп планираше да го направи. Новата администрация явно не знаеше материалната част, за която знаеше Тръмп, и веднага се спъна на равно място.
Афганистан, както правилно отбелязва Александър Дугин, е лакмусовата хартия за това, че в света е настъпила нова геополитическа ситуация. Не промени, те вече бяха направени, а това, че е настъпила нова епоха. Затова последствията от Афганистан ще бъдат много сериозни за САЩ. Реално цялото американско могъщество се базираше на а) грамотна психологическа работа на пропагандния апарат за обезпечаване на външнополитическата дейност, и б) въображението на останалия свят. Наполеон беше казал някога: „Светът се управлява от въображението“. За два века нищо не се е променило. Но сега въображението на хората показва, че царят е гол. Оттук ще тръгнат всички предстоящи промени. И администрацията на Байдън (или Харис-Клинтън) нищо не може да направи, тъй като няма нови ходове, а САЩ не могат да подържат реномето си на свръхдържава по силов начин.
Вътрешна политика. През последните няколко дни започна много да се пише за възможния импийчмънт на Байдън. Действително, хаштагът #ImpeachBiden стана в последните дни един от най-популярните в американския Туитър. Тук е необходимо да отбележим, че главният въпрос е кой ще го инициира, защото това е съвсем различен сюжет.
Например, сега много се пише за инициативата на републиканците Марджари Тейлър Грин, Руди Джулиани, Стив Банън и т. н. в тази връзка. Но до 2022 г. те със сигурност не могат да го задействат, защото в Конгреса и Сената мнозинство имат демократите. А какво ще бъде след изборите през 2022 г. в Конгреса, само Господ знае. Възможно е темата сама да заглъхне. И вторият въпрос е кой ще бъде президент в такъв случай? А ако стане Камала Харис? Тогава, за какво им е на републиканците такова обновяване, което не само, че ще занули цялата битка за импийчмънт, но и ще даде великолепни стартови позиции на демократите преди президентските избори през 2024 г., тъй като Харис ще бъде новото младо лице, внушаващо нови, необятни надежди на доверчивия американски избирател.
Затова, естествено, лидерът на малцинството в Камарата на представителите на САЩ от партията на републиканците Кевин Маккарти заяви, че ако неговата партия спечели предстоящите през 2022 г. избори в Конгреса на САЩ, републиканците няма да използват през 2023 г. импийчмънт като политическо оръжие срещу президента на САЩ Джо Байдън. Тоест, този вариант отпада. Но съвсем друга работа е, ако решението за оставката на Байдън бъде прието от тесен кръг хора, в кръга на дълбоката държава, като например, в навечерието на Рождество, или в навечерието на друго знаково за Америка събитие, а съненият Джо каже: „Скъпи приятели, братя и сестри! Аз съм изморен и се оттеглям“. Какво ще означава това? Президентство на Харис? Като че ли, не е така. Това ще означава, че на трона ще седне Хилари Клинтън, която от позицията на вицепрезидента Харис ще управлява както управляваше и при Барак Обама, цялата външна и вътрешна политика на САЩ.
Работата е там, че Харис отдавна е марионетка в ръцете на Хилари, която държи за нея сериозни финансови и обществени компромати. Освен това Харис не е самостоятелна политическа фигура и няма екип. Но в замяна на това, може да стане добро прикритие. Затова именно този сценарий има много повече шансове да бъде осъществен. Тук въпросите са два: а) кога да се направи това, без да се избързва, тъй като сега явно още е рано и б) Какво е физическото състояние на „Килъри“ (така наричат конспиролозите Хилари), и способна ли е тя да управлява разпадащата се империя, дотолкова, доколкото нейното поведение на финала на предизборната надпревара с Тръмп показа, че още тогава съзнанието ѝ често се намираше в променливо състояние. Минаха вече четири години, а други кадри у демократите съвсем не се забелязват.
Анализът на ситуацията с Хилари Клинтън показва, че тя вече е отпаднала от глобалния информационен дневен ред. Тя, разбира се, пише по нещо в своя Туитър, но глобално вече е пенсионер. Последната ѝ публична поява беше свързана със срещата на върха на Владимир Путин и Джо Байдън в Женева на 16 юни. Дотогава тя се бе появявала публично само два пъти, през март и през май. Тоест Клинтън вече не заема предишното място в проекта на глобалистите. „Килъри“ е стара вещица, но явно вече отпадна. Това за Камала Харис означава, че Хилари може да не се впише и съответно за Джо Байдън може да се появи някаква переспектива за контраигра, за да не попадне самият той под импийчмънт. Какви козове държи Байдън, за да разиграе този сценарий вътре в структурите на дълбоката държава“?
На първо място е неговата интегрираност в тези структури и готовността му да играе по правилата. Старият кон не разваля браздата, което и виждаме при него. Въпреки деменцията си, Байдън все още е способен да играе във висшата лига на световната политика, което не може да се каже за Харис. Играчи от нивото на Путин ще я омотаят за нула време, а тя даже няма и да забележи.
На второ място е миграционната криза. Камала Харис имаше пряко задача от президента (от февруари тази година) да урегулира миграционната криза в южната част на страната. Обаче тя не се справи с нея. Нещо повече, след началото на кризата в Афганистан, започна връщане към стратегията на Тръмп, като просто затвориха границата с Мексико. Но това, намали ли напрежението? Ни най-малко. Напрежението в Мексико и съседните щати, особено в Тексас нараства, и никой не знае в какви форми и кога ще експлодира. Но никой вече не оспорва факта, че ще експлодира, та даже и демократичните медии.
На трето място е Афганистан. Формално към този въпрос Харис няма никакво отношение, тъй като явно той надхвърля нивото и. Но по силата на своята апаратна неопитност, тя направи опит да се впише в тази тема, обозначавайки се като човека, който е убедил Байдън в необходимостта да приеме именно такова решение.
Да напомним, че на 25 април вицепрезидентът на САЩ Камала Харис потвърди пред журналисти, че тя е била последния представител на американската администрация, който останал в кабинета на Джо Байдън преди държавният глава да вземе решението за извеждане на войските от Афганистан. Отговаряйки на въпрос на CNN дали може да се каже за нея, че тя е човекът, който влияе на президента при вземането на решения, Харис отговори, че това е така. Именно в нейното мнение се вслушал американският президент преди окончателно да утвърди извеждането на войските. Сега обаче, тя може да каже, „нали няма да ми окачите това л...о на врата“? Но трябваше да мисли преди това. Байдън има всички основания да заяви, че тя го е „съблазнила“ да вземе това решение, а той се е поддал на напористата млада, но неопитна енергия. Затова, с цел собственото си спасение от импийчмънт, Байдън е напълно възможно да предприеме тази стъпка, като окачи провала в Афганистан и кризата на границата с Мексико на шията на Харис.
Тогава въпросът е какво решение ще вземе дълбоката държава и кого ще пожертва в тези сложни за САЩ външни и вътрешнополитически условия, дали политическата аспирантка или академика в политическите игри. Ако пожертва Байдън и заложи на Харис, това мигновено ще предизвика сериозни външнополитически проблеми, тъй като никой от сериозните играчи няма да ѝ обърне внимание и процесите на упадък на американската империя могат да приемат необратим характер. Освен това, вътре в САЩ, ще я схруска Тръмп, даже без да се задави. Да жертват Харис и да подкрепят сънения Джо! Но тогава няма никакви гаранции, че той под натиска на обстоятелствата и събитията няма да се разпадне, даже и със силна медикаментозна подкрепа. А допълнително, трябва да се търси и фигура за нов вицепрезидент, но в лагера на демократите няма силни фигури, които биха ги подкрепили всички вътрешни фракции.
Превод от руски: Никола Стефанов
