Тропар по случай началото на църковния индикт: Създателю на всички твари, поставил времена и години в Своя власт, благослови по Твоята благост, Господи, венеца на годината и като съхраниш в мир хората и твоя град с молитвите на Богородица спаси нас.
Защо църковната година започва на 1 септември

 

За всички нас календара дава възможност за организиране, прогнозиране и ориентация във времето. В годишния календар залагаме и изпълняваме всичките наши лични и обществени задължения, различни събития в личния ни живот, различни чествания , празници, годишнини от важни исторически събития и т.н. Посредством календара различните държавни администрации определят периоди за различни плащания и задължения. Календарът се е наложил за хората , като основна времева рамка и хоризонт за организиране на човешката дейност и взаимоотношения . Може да се обобщи , че календара задава и запаметява нашия ритъм на живот.

 

Още в древни времена различните народи са имали необходимост да организират дейността си посредством календари. Използвали астрономическите си познания и наблюдавали различните цикли в природата, които били пряко свързани с живота, с различни култове, с грижата за тяхното препитание. За това ни свидетелства Земеделския календар на Гезер от X в. пр. Хр., който организирал за целия период на годината, различните селскостопански дейности. От Ашурбанипаловата библиотека (по името на асирийския цар Ашурбанипал (668 - 627 пр. Хр.) съхраняваща първите писмени извори за библеистиката и историческата наука , също има запазени древни свидетелства, за организиране на човешката дейност във календари.

 

Един от най - точните календари е изработен от шумерите - Месопотамския календар, съдържащ 10 месеца , като годината започвала от м. март . Други календари от древността и имащи широко приложение са : Египетския календар, Китайския календар, Славянския календар и мн.др. С основно място и значение е Римския календар , който и до днес е в употреба.

 

Времето е категория, която е извън нас - Бог е поставил времената и годините в Своя власт (по тропара на празника), но ние я употребяваме за да се обозначим в него, като развитие и история на човечеството. Календарът е едно от най-древните достижения на хората и е свидетелство за тяхната грамотност и развитие .

 

Названието календар има латински произход ( calendae - календи), с него древните римляни назовавали всеки първи ден на месеците през годината. В този ден те заплащали лихвите по данъчните си задължения, а имената на данъкоплатците се записвали в книга, която наричали календариум, което означава дългова книга.

 

Названията на месеците, които познаваме и днес , идват от древния езически Рим. Преди да се обозначат месеците с имена , те били определяни с цифри. До VIII в. пр. Хр. Римския календар съдържал 10 месеца. Периода на зимата не се отброявал в месеци. През VIII в. пр. Хр. Нума Помпилий – Цар на Рим ( 717 – 673 г.пр.Хр.) добавя два месеца – януари ( от двуликия бог Янус - озн. преход , врата) и февруари (лат.februum - пречистване ). Така става ясно, защо м. септември ( m.September - месец седми) става девети месец в годишния цикъл на познатия ни днес календар.

 

В средата на I -ви век пр.Хр., Римския император Гай Юлий Цезар поръчал на александрийския математик и астроном Созиген да модернизира Римския календар. Началото на годината било пренесено през месец януари, когато встъпвали в длъжност римските консули. Месеците Quintilis , Sextilis - пети и шести , били преименувани в чест на императорите Гай Юлий Цезар и Октавиан Август.

 

 

Но темата, която сега ни интересува, се отнася до Църковния календар. Той също има предназначението да организира, запазва и съхранява паметта ни за различните Господски празници, за Божиите избраници - светиите на Църквата, за значими събития в живота на Христовата църква и нейните чеда. По Църковния календар се ориентираме за дните на Христовата Пасха и целия пасхален цикъл. Там можем да открием конкретни посочки имащи отношение към извършването на различни Богослужби, църковните периоди за пост , и други указания за християните. За разлика от гражданския календар , в Църковния календар , на 1-ви септември се поставя началото на църковната година – новолетието и начало на църковния индикт.

 

Какво е индикт?

 

По време на управлението на император Диоклециан ( 284 – 305 г.сл.Хр.) е въведена календарна система , която да бележи годините на управление , която нарекли “ Ера на Диоклециан”. През 312 г. Император Флавий Валерий Константин, известен като Константин Велики (272 – 337 г.) въвел индикта , като нова система за измерване на времето, която изместила старата система на олимпиадите ( историците от късната античност изчислявали времето по олимпиадите - по провеждането на спортните игри).

 

Думата индикт има латински произход (indictio) и означава обявление, налог, период от 15 години, през които римляните събирали данъци от поробените народи. С императорски указ на всеки 15 години се правило оценка на имуществата, за да могат да се определят дължимите данъци. Управлението на Император Константин Велики се свързва с провеждането на много реформи в обществения живот на империята. Премества столицата от Рим във Византион (11 май 330 г.) и го превръща в градът на Константин – Константинопол – градът, който превръща в перла на своето управление. Преустановява гоненията срещу християните и превръща Християнството в държавна религия.

 

Император Константин успява да изкорени и много от наследените езически култове и празненства. Едно от най – значимите дела на Императора за Църквата е свикването на Първия Вселенски събор през м. юни 325 год.. Този събор основно се занимавал с верови въпроси, както и с осъждането на ереста на александрийския свещеник Арий. На този събор св. отци установили да се празнува новолетието, настъпването на новия индикт, като тържество на свободата на всички християни. Така на 1 - септември 325 г. е честван първия индикт.

 

Още в книгите на Стария Завет се казва: “ ...рече Господ на Моисея, думайки : кажи на синовете Израилеви : в седмия месец , на първия ( ден ) от месеца , имайте почивка , никаква работа не вършете по всичките ви жилища и принасяйте жертва Господу” ( Лев. 23: 24 - 31) . Със седмия месец се свързват много библейски събития: оттеглянето на водите на всемирния потоп; в седмия месец пророк Моисей слиза от планината със скрижалите със заповедите на Бог; в този месец е осветен Божия храм в Иерусалим, изграден от библейския пророк и цар Соломон ( X в. пр.Хр.), и в него е внесен Ковчегът на Завета; единствено в този месец първосвещеникът влизал еднократно в Светая Светих за да служи; датата 1 - ви септември се посочва като ден и на първата проповед на Спасителя Иисус Христос.

 

 

Църквата възпява как Бог е положил времената и годините в Своя власт (Дан. 2 : 21 ; Деян. 1 : 7 ). Сам Бог установява различни празници за Своето прославяне, като на хората е отредено да почиват от светските дела и така единствено на Него да отдават почит : “Тоя ден е Господ сътворил : да се зарадваме и да се развеселим в него” (Пс.117:24) .

 

След решението на епископите на Първия Вселенски събор да се чества тържествено индикта на 1-ви септември, е съставена и специална служба, известна като Летопроводство. На тази църковна служба Константинополския патриарх прочитал Св.Евангелие в което се припомняло как Господ Иисус Христос прочел в синагогата в Назарет пророчеството на Исаия ( Ис. 61 : 1 - 2) за настъпването на Господната година . Специалната служба за началото на индикта – църковното новолетие, започвала с тържествено литийно шествие до градския площад, където Патриарха благославял народа, прочитал Св.Евангелие, и народа пеейки хвалебни песнопения се отправял към храма, за да се постави началото на Божествената св. Литургия.

 

В днешно време, това тържество на Църквата не се отбелязва във всички храмове с подобававащатата му се тържественост и значимост. В Русия , след приемането на християнството ( X в.), гражданската година до XV в. започвала от м. март. От XV в. за начало се приема 1 -ви септември. През XVIII в. в Русия, празника за началото на индикта се отбелязвал само с отслужването на благодарствен молебен, след края на св. Литургия.

 

Прекратяването на това честване, за началото на Църковния индикт е свързано с възкачването на трона на Петър I- ви Велики, който с нарочен указ пренася началото на годината на 1-ви януари. За последно празника на Летопроводството в Русия се е чествал на 1-ви септември 1699 г. В присъствието на Цар Петър Велики.

 

В днешни дни, православната църква отбелязва настъпването на новия църковен индикт, като в Богослужбите се изпълнява тропар и кондак в прослава на празника на новолетието, както и прочитане на Св. Евангелие ( Лук. 4 : 16 - 18), което се чете от времената на установяването на празника.

 

За съжаление, тържествеността и значимостта на празника, завещана ни от св.Отци на Първия Вселенски събор, а именно да празнуваме свободата и утвърждаването на Християнството, някак си във времето, и в нас самите, е прекършена. Забързани във времето и отегчени в дните си, пропускаме онзи плам във вярата на св.Отци , който сега ни е нужен повече от всякога.

 

-------

Божидар Петров е богослов, певец и музикант. Завършва СУ"Св. Климент Охридски", специалност богословие. Интересите и работата му са в областта на практическото богословие, както и в областта на оперносимфоничната музика. Участвал е в реализацията на множество концерти и записи, както у нас, така и в чужбина.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар