Слушай: ако всички трябва да страдат, то какво общо имат с това децата, кажи ми? Защо трябва да се мъчат и те?... Та нали целият свят не заслужава сълзите на едно детенце! Не говоря за страданията на възрастните, те са изяли плода, и дяволите да ги вземат, но децата, децата! (Достоевски, "Братя Карамазови").
Спасете децата!



Някога Иван Карамазов се терзаел от този въпрос, по-жесток и от усмивката на Великия Инквизитор. Стискал с две ръце главата си и не можел да си представи нищо по-страшно от страдащите деца, измъчваните деца.  


Но той не знаел, че има и по-страшно нещо. Когато самите деца измъчват. Когато те измъчват деца. 
Страшно е, че тези неща започнаха да се случват у нас твърде често през последните години. Момичета (!) смазват от бой момиче. Десетгодишно дете убива осемгодишно. Трупове на деца са открити на сметище.
Какво е това? Защо? Как? Ужас! С наведени глави сме принудени да признаем, че отрова е проникнала в душите на децата ни. Една тежка, мътна сянка на жестокост и безчовечие е легнала върху тях.   


Деца, които мразят! Деца, които убиват! Докъде стигнахме! А сега накъде?


Отдавна ме слисва безразличието, с което нашето общество приема факта, че децата му вече не са същите, че те са се променили към по-лошо, че всички институции, натоварени с възпитанието на младите поколения, деградират, вече са деградирали! В днешното българско училище няма и помен от уважение към учителя, никой не се стреми към издигане и знания. Там се пие и пуши, разпространяват се наркотици. Всички знаят тези факти и всички ги отминават равнодушно. Но защо тогава ни учудва детската жестокост? Тя е закономерно явление. Та какви други генерации могат да излязат оттам?  


Християнино, братко! Ела с мен. Последвай ме духом. Ще ти покажа какво е да си учител днес. Ето, бие звънецът, ти влизаш в класната стая и... какво е това? Нима си се озовал в цирк или зверилник? Какви са тези същества, които скачат весело из стаята със светнали очи и изплезени езици? Ти трябва да въдвориш ред и да ги сложиш някак си на местата им. Да предположим, че си успял да го сториш. Но тъкмо когато се заемаш да напишеш нещо на дъската – а то очевидно не интересува никого в тази стая, – ти изведнъж усещаш, че аудиторията се съживява. В единия ъгъл две момичета бъбрят весело и си червят устните; другаде четат вестници; там един сериозен младеж брои пари; друг люпи семки или се обажда по телефона. Хора влизат и излизат...

 

Тъй протича един средностатистически урок в средното българско училище. Как мислиш, много ли знания ще можеш да им внушиш? И ще имат ли те полза от този учебен процес? Като имаш предвид, че те се отнасят към теб не като към мъдър ментор, а като към досадна, бръмчаща над главите им муха? 


Но защо наистина трябва да те уважават? Какво всъщност очакваш от тях? Като всички хора днес, и децата са обсебени от идеята, че са дошли на този свят не за да служат на дълга, а за да имат права. Никой не ги е научил, че задълженията и отговорностите са над правата, че всеки човек има дълг към Бога и хората, към своята родина, към своя народ. Къде ти! Тези неща са тъмна Индия за нашите деца. Те са научени, че имат права, само права! 


Християнино! Братко! Съветвам те да не ставаш учител, ако нямаш железни нерви! Трябва да си герой, за да вършиш тази работа днес!   


Само наивният би се чудил на всичко това. Та разтъркай най-после очи, огледай се наоколо! В света, в който растат днес децата ни, господства културата на порока, културата на греха. Развратът, разпуснатостта се смятат за норма. Съвсем по езически цената на човека се търси в "парите", "успеха", а добродетелта, скромността и невинността са захвърлени на боклука. Един агресивен езически култ към красотата и силата ги е заместил. Идолите на днешния свят – ето ги: певци, актьори, "секс-символи", "звезди", вулгарни, повърхностни, безсмислени. Те учат на своя вулгарен морал милионите, които им се кланят. Това е свят на всеобщо разтление, в който порнографията, безсмислената оглупяваща продукция на Холивуд, дебилските електронни игри и дебилската музика започват да изпълват с пустота и вулгарност младата душа още от най-ранните ѝ години. Това е свят, чийто идеал е: порно във всеки дом, бордей на всеки ъгъл и наркотици пред всяко училище.   


Това е свят, в който трудът не се цени, понятието "дълг" е осмяно, а понятието "грях" – стъпкано и забравено. Свят, в който фундаменталните, зададени от Бога константи на човешкото битие се осмиват и отричат: вместо баща и майка имаме "родител 1" и "родител 2", вместо мъж и жена – "джендър". Извращенията, сексуалните перверзии се смятат за норма, а нормалното – за девиация. 


Това е свят, в който образователните и културните стандарти са паднали изключително ниско, отваряйки място за едно всеобщо царство на глупостта, посредствеността и невежеството – идеална хранителна среда за безнравственост и псевдокултура. Вече отдавна героите на едно развалено и упадъчно общество са не труженикът, учителят, свещеникът, ученият, мъдрецът, а вулгарните "звезди" на поп-музиката и футболната топка. Вместо да насочват незрелия ум към идеала на скромното и достойно съществуване, отдадено на труда и дълга, го облъчват с пропаганда на "красив живот" – мечтата на нищожния, на алчния глупак, на езичника. Хранят с отрова хората, внушават морала на Содом на цели поколения.   
И в този свят поникват всеки ден беззащитни млади души, крехки човешки кълнове!  


Съвременният човек е облъчван отвсякъде от агресивната антихристиянска среда, от пропагандата на греха. Но ако възрастният (не всеки) има все пак някакви ценности, убеждения, и може да се брани, то детският ум е напълно беззащитен. Какво може да противопостави детето на вездесъщото зло? Нищо. Какво друго може да получи днес детският мозък от света на възрастните освен опустошеност и разврат? В духа на тоталната разпуснатост, налагана от културата на греха, е и необикновено ранната сексуализация на децата. Все по-рано счупват печата на невинността и се потапят в разтлението на днешния свят. Това се налага от "модата", от поведенските стереотипи на средата, от мнението на връстниците. Изобщо порокът се подмладява. Все по-крехки същества започват да пушат, да пият, да се дрогират. Възрастовата граница за тези неща се отмества надолу. Ето как невинните свежи души, които Господ изпраща на земята, биват бързо отравяни, покварявани – цели реколти за Рогатия.  


А ти, християнино, не посървай от всичко това. Защитавай се, както можеш! Брани децата си! Кажи на духа на този свят, дух лукав, дух антихристов: "Хей, г-н Антихрист! Дръж си ръцете далеч от дома ми! далеч от децата ми! Ти искаш нашите деца да пораснат като наркомани и проститутки – а ние не искаме това! Ти искаш да грабнеш душите им – а ние не ги даваме! Ти искаш да отгледаш младите поколения по твой образ и подобие, а ние искаме децата ни да бъдат възпитани и образовани по християнски. Вън! Махни се, Сатана!"


А ти, християнска майко, кажи на детето си: "Внимавай, чедо мое. Лоши ветрове духат в този свят. Много злини обикалят наоколо и искат да грабнат честта ти, душата ти. Будувай, бъди нащрек. Пази духа си чист, ума неприкосновен, тялото непорочно и неосквернено – то ще възкръсне в Последния ден. Опази неразкъсан своя венец. Без тези неща ти си нищо – само един къс тленна материя, обречен да умре". 


Какво искаме да излезе утре от нашите домове: лигава, изродена гмеж от развратници и нищожества – или поколения здрави, чисти, хубави мъже и жени?


И затова: пазете учителя. Пазете децата, спасявайте децата! Ще ни ги вземат!


Спасете децата!

 

 

 

 

 

Още от категорията

Спасете децата!

Спасете децата!

Слушай: ако всички трябва да страдат, то какво общо имат с това децата...

3 коментар/a

Петър Минев на 29.11.2021 в 15:05
Боже, помилуй и спаси.
не бива да се драматизира толкова на 30.11.2021 в 01:20
Нещата са в рамките на очакванията и предвижданията - Откровението, Апокалипсиса. Спасителят затова е Спасител! Затова го очакваме! Християните не се уповават на земните царе и велможи, на човешките закони и на човешкия съд. Християните, когато изпращат свой събрат след земния му път, се радват - ако е бил праведник, или плачат за него - ако е шетал на греха. Може би статията е по-натоварваща за управниците на народа, защото те имат по-тежка отговорност - освен всичко друго трябва да са християнски пример, т.е. духовно поставени, въцърковени хора, мъдреци, будители, високо нравствени. И съответно отговорът на народа би бил високо доверие. В нашата действителност ние виждаме за какво става дума. Положението е напълно заслужено.
Доктор Семов на 04.12.2021 в 19:58
Поздравления ! Простичко и от душа казано. Прекрасен текст !

Напиши коментар