- 10 Sep 2020
- 36
- 26
Кметът на Пловдив забрани чалгата за коледните и новогодишните празници. Това означава, че Николай Бареков няма да може да се върне в родния си град чак до Нова година. Да се забрани, макар и за две седмици, Бареков не е лоша идея. Съвсем закономерно тя идва от родния му Пловдив, който трябва да е байгънясал от простотии, че да се налага новоизбраният градоначалник да въвежда хигиена по отношение на чалгата. Някои биха казали, че това е популистки ход, други, че не е демократичен, но аз мисля, че идеята е много добра и трябва да намери приложение на национално ниво.
<p>Чалгата трябва да се изхвърли от площадите, от телевизиите, от радиостанциите, от вестниците. Щях да забравя – и от Министерския съвет, където се е тропосала в креслото на министър-председателя. Чалгата трябва да си отиде там, откъдето дойде и където й е мястото – в "Кошарите", "Биад" и всички останали чалготеки в родината. Те не са никак малко, така че идеята ми изобщо не е недемократична. Тогава чалгарите като Бареков ще отидат да водят сватби и други народни увеселения, а няма да висят на екран и да представят чалгата за журналистика. Това важи и за министър-председателя, който пък представя чалгата за политика. И за мнозина български новобогаташи, които представят чалгата за бизнес. </p>
<p>Гледам на Бареков като на събирателен образ на чалгата в България. Иначе няма смисъл да се пише за него. Ето защо, когато чух за решението на пловдивския кмет, веднага се замислих като как точно няма да позволят на чалгата в лицето на Бареков да се върне в родното густо, за да запразни, както си знае и както я влече. Става за сюжет на ранен филм на Уди Алън. Някъде на магистрала "Тракия", малко преди отбивката за Пловдив, тежко въоръжени войници с бронетранспортьори спират джипа на Бареков и го принуждават да обърне. Той отпрашва обратно към София, а Пловдив ликува. По улиците излизат хора с ведри лица и одухотворени физиономии, навсякъде звучи жизнерадостен суинг, филмът от черно-бял става цветен. </p>
<p>Бареков е олицетворение на изпортения българин от нов тип. Както вече казах, той се е настанил навсякъде – в журналистиката, в политиката, в бизнеса, в културата, и така се е размножил, че вече се опитва да менторства. Той е агресивен простак, глупав по особено показен начин. Държи се по-скоро като олигофрен, отколкото като нормален човек. Не е просто необразован, по-скоро е нецивилизован. По-близо до примитива, отколкото до човека. Разбира се, с огромна мания за величие, благодарение на която къса всякаква връзка с реалността. Кинтите и Аз-ът са му единственият ориентир, единствената цел и единственият смисъл. Общува по-скоро чрез физиологията си, отколкото с душа, ум или реч.</p>
<p>Мисля, че това е една от спецификите на чалгата. Тя е повече оригня, отколкото музика. Прилича на физиологична потребност и поради тази причина е заразителна на примитивното, нецивилизовано ниво. Излиза лесно от гърлото и влиза лесно в ушите, след което тялото започва да се друса, обладано от щастливи конвулсии. Чалгата е оргия и идва от някакви местни животински нагони. Интересното е, че чалга няма нито в Сърбия, нито в Румъния, нито в Гърция, нито в Турция. Сръбският турбофолк най-много се доближава до нашия попфолк, но определено е далеч по-нагоре в еволюционната стълбица и определено е лоша музикална естрада, докато нашето няма нищо общо с музиката. В този смисъл Бареков, в събирателния му образ, е уникално, българско явление. То е манифестация на манталитет. Изригване на някаква бездънна простотия, която триумфира безнаказано и лека полека превзема държавата и я превръща в територия на чалгата.</p>
<p>Грешат онези, които мислят, че когато Бареков взема интервю от Борисов, той просто му се подмазва. Там чалгата прави трибют на чалгата. Бареков и Борисов могат да си разменят местата и ефектът ще е същият. Бареков е Борисов и Борисов е Бареков. Имали сме големи пропадания, но не си спомням да сме се сривали толкова ниско, както това стана в последните две години. Имам чувството, че ако можехме да видим ясно отстрани какво представляваме като общество и държава, бихме умрели от личен и колективен срам. Работата е там, че така ще направим услуга на Бареков, който се е наканил да бъде и пребъде, а това е тотална историческа и метафизическа несправедливост. Ето защо, без дори да си дава сметка за дълбоките измерения на своето спонтанно решение, кметът на историческия град, от който започна модерната история на днешна България, направи малка стъпка в правилната посока. Забрани Бареков. Първо в Пловдив, скоро и в други градове.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в-к "Галерия"</em></p>
