Моята хипотеза е, че ние, българите, не отстъпваме по нищо на другите народи, ако става въпрос за измеримата страна на интелекта.  Това, от което ние страдаме, е един особен вид интелектуална непълноценност: нашето мислене е „егоцентрично”. В някакъв смисъл ние сме асоциални същества – за нас не е обичайно да разглеждаме света с очите на другите хора. Казаното дотук обяснява „девиантното” поведение на българите по въпроса за ваксинацията срещу Ковид 19. Тази ваксинация има две страни – лична и обществена. Втората страна засяга отражението на ваксинирането върху общественото здраве. По правило  българинът игнорира този втори аспект на ваксинирането – за него то е личен и само личен въпрос.  
За националния характер на българина и либералната демокрация 



Тази статия е провокирана от един пост на Огнян Минчев във Фейсбук, озаглавен „Срамна имитация на противоепидемични мерки, кога Радев ще поеме отговорност?”. Съгласявайки се с всичко, казано от О. Минчев, аз не очаквам реципрочност от негова страна: той едва ли би се съгласил с разбирането, което ще изложа по-долу.


Едно клише, което обяснява всичко


Има едно универсално обяснение на всички неблагополучия в българската политика през последните тридесет години. Какъвто народът – такива и политиците! Политиците ни са калпави, защото „материалът е лош”. Казано с други думи, една изначална културна непълноценност обяснява дивашки характер на българския политически живот.


Този начин на мислене не е патент на нашето време. Че българинът е в някакъв културологичен смисъл непълноценен - това е казано без заобикалки и от Петко Славейков („Не сме народ”), и от Кирил Христов, който в стихотворението си „Елегия” възкликва: 


„ …о как желая аз поне за миг едничък 
да се почувствувам на друго време син –
и син на друг народ …”


Изблиците на националният нихилизъм, които ние откриваме в българската литература, не са случайни – има множество исторически примери, които ги обясняват. Най-пресният от тях е необяснимото отношение на българина към ваксинацията срещу Ковид 19. По въпроса „за или против ваксините” у нас се формира мощен фронт срещу ваксинирането, което ни навежда на мисълта, че българинът е склонен да загърби науката и да стане жертва на суеверието. 


В какво по-точно се изразява фундаменталният недостатък в мисленето на българина?


За българите са казани много лоши неща, измежду които три особено обидни: че ние сме изключително завистливи ( „Ако се роди гений в българския народ, той ще бъде гений на завистта”, Елин Пелин) , че сме робско племе и че сме предатели. На тази тема има множество вицове и поговорки.  Разбира се, наблюдават се и изблици на патриотизъм. Неотдавна една известна радиожурналистка от програма „Хоризонт” се изхитри да каже, че българският народ бил мъдър. 


Това клише беше на мода при социализма, но днес е demode.  В последно време добива популярност една шеговита сентенция с неизвестен автор: 


„Българите са малък, но много прост народ”.


В този дух беше и едно скандално изказване на  проф. Иво Христов – че „осемдесет процента от населението са дебили и не могат да се подписват”. Това, разбира се, е една крайно неуместна метафора, но с ръка на сърцето аз трябва да призная, че чувството, което тя изразява, не ми е чуждо. Нещо подобно, макар и по един благовъзпитан начин, ни каза преди години и Н. В. Симеон Сакскобургготски – че българите трябва да си сменят чипа.  Аз лично също съм склонен да мисля, че  в „програмата” на българина има нещо сбъркано. Но в какво по-точно се състои този „софтуерен” дефект?


Опитът да се отговори на този въпрос крие опасност от задълбаване в една спорна материя, каквато е психологическата теория на интелекта. Понеже подобно отстъпление тук е неуместно, ще се опитам да представя разбирането си по най-елементарния възможен начин. 


Ако изходим от дефиницията, че интелектът е способност за придобиване на способности , ние можем да сведем интелекта до една съвкупност от способности: да се борави с езика, да се мисли логично, да се изучават различни науки, да се кара кола и пр. Някои от тези способности подлежат на измерване – такива са напр. вербалните, логическите и математическите способности. Има обаче и важни човешки способности, които не подлежат на измерване, но също би трябвало да се третират като интелектуални - напр. способността да се поставят и постигат реалистични цели, способността за общуване, способността за съпреживяване (или, фигуративно казано, да се погледне света с очите на Другия), способност за адекватна естетическа оценка и пр. Условно можем да наречем този втори тип способности социални, защото са свързани с обществените изяви на човека и тяхната проява е „рамкирана” от съответните културни стандарти.  


Казано накратко, за интелект може да се говори в два смисъла – тесен и широк. Когато интелектът се свърже с изявата на социалните способности, понятието функционира в широкия смисъл на думата. Именно така са разбирали интелекта Сократ и Платон. 


Моята хипотеза е, че ние, българите, не отстъпваме по нищо на другите народи, ако става въпрос за измеримата страна на интелекта.  Това, от което ние страдаме, е един особен вид интелектуална непълноценност: нашето мислене е „егоцентрично”. В някакъв смисъл ние сме асоциални същества – за нас не е обичайно да разглеждаме света с очите на другите хора.  


Казаното дотук обяснява „девиантното” поведение на българите по въпроса за ваксинацията срещу Ковид 19.  Тази ваксинация има две страни – лична и обществена. Втората страна засяга отражението на ваксинирането върху общественото здраве. По правило  българинът игнорира този втори аспект на ваксинирането – за него то е личен и само личен въпрос.  


 Егоцентризмът на българина намира ярък израз в отношението му към държавата. Тук той е самобитен анархист – не уважава държавата и нейния основен атрибут – законността. Отношението на българина към държавата е двойствено: от една страна за него тя е чужда и враждебна сила, а от друга - възможен инструмент за лично облагодетелстване. И двете гледни точки са изразени в нашата литература от автори като Ив. Вазов, Елин Пелин и  Ст. Л. Костов. 


Голямо е изкушението коментирания тук дефект в мисленето на българина да се обясни и в известен смисъл – да се оправдае исторически. Аз обаче не съм привърженик на историческите обяснения – в общия случай те са фиктивни. Това, което е важно да се подчертае, е че егоцентричното мислене на българина е важен елемент на неговата душевност, а народната душевност (националната психика) има обективна природа. За всяко поколение тя е даденост, която в рамките на един живот остава неизменна. Това положение е било систематично подценявано в политическата философия и в социалното инженерство. Историята е пълна с примери за социални проекти, които не са съобразени с особеностите на народната душа. По правило тези проекти се провалят – водят до резултати, който не са били желани от никого. 


Разбирането, че успешно е само това политическо преустройство на обществото, което е съобразено с народната душевност, е развито със забележителна яснота от Стоян Михайловски във „Въведение във философията на новобългарската история”. Тук авторът твърди буквално следното:


„Балканските общественици са наклонни да вярват, че един политически преврат – в каквато среда и при каквито условия да бъде извършен той – може да се яви като начална крачка към нов живот, ако неговите начинатели са хора ловки и хитроумни. 


Това е грубо заблуждение… Политическият преврат не бива никога плодотворен, ако се вестява като пролог на (духовната - бел. В. К.) еволюция. За да донесе подобрение в обществените работи, той трябва да се яви като епилог на еволюцията. Иначе казано, обновата на обществения ред трябва да привършва обновата на духовете”.  


Разбирането на Ст. Михайловски може да се илюстрира с десетки примери за „износ” на революция и на демокрация. (Последният печален пример в това отношение беше провалът на опита да се „присади” либералната демокрация на афганистанска почва). Тук обаче не ни интересува теорията на социалната промяна изобщо, а един актуален за България въпрос. Беше ли съобразена демократизацията на България след 1989 г. с особеностите на българското мислене? Намери ли опора либерално-демократичната обществена уредба в душевността на българския народ?


Давам си сметка, че за много хора днес либералната демокрация е религия. Следващото изложение не е адресирано към тях, а към онези читатели, които изповядват принципа De omnibus dubitandum  (Съмнявай се във всичко).


За либералната демокрация и за съвременното българско общество 


Същността на либералната демокрация е разяснена от Карл Попър в неговата концепция за двата типа общество – затворено и отворено.  


При затвореното общество почти цялото поведение на хората е строго регламентирано от неписани и писани норми. Нарушаването на нормите задължително води до санкция, така че подобно поведение по принцип е рядкост. В този смисъл ние можем да кажем, че регламентираното поведение на хората в затвореното общество не е свободно – то е принудено. 


При отвореното общество (един термин, който по обем съвпада с термина „либерална демокрация”), напротив, една част от поведението на хората е строго регламентирано, а друга значителна част – не е регламентирано. То е нормативно неутрално. Така напр. употребата на алкохол в отвореното общество не е нормативно регламентирана:  нито е задължително да се пие алкохол, нито употребата на алкохол е забранена. Можем да наречем този тип поведение, което не е нормативно регламентирано, свободно.


Ясно е, че отвореното общество е свободно, докато затвореното не е. Ако приемем, че човешката свобода е висша ценност, то трябва да признаем, че отвореното общество превъзхожда затвореното. 


Важна особеност на затвореното общество е тази, че то унифицира хората и култивира колективизъм. Отвореното общество, напротив, осигурява възможност за разгръщане на човешката индивидуалност. К. Попър категорично разграничава индивидуализма от егоизма, обаче историята показва, че тези две качества са генетично свързани.  Егоизмът господства в съвременното западно общество и тази гледна точка има своите идеолози. Понеже симпатията на К. Попър е на страната на либералната демокрация, той си затваря очите за една основна разлика между затвореното и отвореното общество: за първото е характерен  ригоризъм (етика на строго придържане към дълга), а за второто –  един „разкрепостен” морал, който издига като върховна ценност личното щастие и по-точно – плътската наслада (хедонизъм). 


Схемата, в която К. Попър успява да напъха цялото културно многообразие на човечеството, се оказва прекалено проста, за да е вярна.  В тази схема няма място за определен вид общества, към които принадлежи и българското. Защото съвременният облик на нашето общество до голяма степен се определя от един трети вид поведение: то е хем нормативно регламентирано, хем свободно – „нито риба, нито рак”. Работата е там, че въпросното поведение е в нарушение на закона (противоправно),  но практически не подлежи на санкция (не толкова защото обществото проявява търпимост към правонарушенията, колкото поради липсата на механизми за тяхното санкциониране). За хората от по-старото поколение това е колкото непонятно, толкова и възмутително. Каква е тази държава, която не може да осигури спазването на законите и наказанието на престъпниците? Защо държавната власт систематично си затваря очите за безобразията,  които някога бяха просто немислими? 


Без преувеличение може да се каже, че съвременното българско общество не е отворено – то е една имитация на съвременната либерална демокрация от западен тип. Българското общество е криминализирано и тази криминализация прониква в самата държава.  През 2016 г. няколко видни български интелектуалци (Е. Дайнов, О. Минчев, А. Тодоров и А. Кьосев) публикуваха манифест, озаглавен „За републиката”, в който се говори за мафиотизиране  на обществения живот. В тази връзка авторите на манифеста препоръчват „радикални реформи на всички институции – най-вече съдебната система, системата за сигурност и цялостната национална администрация…”  До ден днешен обаче тази радикална съдебна реформа си остана една химера. От системен проблемът се трансформира в персонален: как да се замени сегашният главен прокурор, който е въплъщение на злото, с друг – по-добър. (Абсурдната идея да се назначи прокурор, който ще надзирава главния прокурор да не извърши престъпление, логично се провали). 


Съдебната реформа е  кауза на десните в България, но никой не знае как точно тя би могла да се осъществи.  Междувременно ние наблюдаваме една безпомощност на държавата да осигури спазването на елементарни противоепидемични мерки. Причината е проста: предстоят избори и никой (нито политическите партии, нито правителството, назначено от президента), не желае да упражни репресия в името на една непопулярна кауза. Оказва се, че българските политици наистина са такива, каквито са българите изобщо: на първо място те винаги мислят за собствената си изгода (как да се докопат до властта и да се възползват от нея) и чак после, ако им остане време, се сещат за обществения интерес.


Егоизмът на българските политици утвърди популизма като господстваща политическа идеология. Това значи, че българската политическа система не може да осигури условия за защита на дългосрочните, стратегическите интереси на обществото.  


Тук ние се натъкваме на един парадокс.  Състезателният принцип, на който е изградена демокрацията,  на теория би следвало да играе ролята на инструмент за качествен подбор на политиците. В България обаче е тъкмо обратното. Колкото по-често се провеждат политическите състезания, толкова повече те се изпразват от смисъл. Оказва се, че най-успешни са тези политици, които игнорират сериозните проблеми, когато са на власт и сипят неизпълними обещания, когато са в опозиция. 


Според класическата теория на демокрацията различните политически партии формират идеологията си в зависимост от интересите на социалните групи, които тези партии представляват. Ако тази гледна точка изобщо е резонна, тя със сигурност не важи за българската партийна система. Българските политически партии не са нищо друго освен сдружения, които преследват егоистичните интереси на своите лидери и на „клиентелата”, която стои зад тях. 
Казано накратко, либералната демокрация в България не е в състояние да осигури обществения ред и да предложи  на обществото някаква реалистична дългосрочна перспектива за неговото развитие. Тази политическа уредба, която е доказала своята ефикасност в много други страни (не само в Западна Европа), в България претърпя провал. Защо?


Либералната демокрация не е подходяща дреха за съвременното българско общество, защото насърчава индивидуализма и егоизма


Няма добри и лоши политически системи, а такива, които са подходящи за даден народ и такива, които не са подходящи за него. Според мен за българина е подходяща такава политическа система, която успешно неутрализира „вроденият” индивидуализъм на българина и неговото нихилистично отношение към държавата. Това в никой случай не е либералната демокрация.  


Според мен основна заслуга за установяване на либералната демокрация у нас имат не борците за демокрация, а тъпите и твърдоглави идеолози на „реалния социализъм”. Те не проумяха, че във формата, в която социализмът беше установен у нас след Втората световна война, той е обречен. Тези „бетонни глави” с политиката си отвратиха българите от социализма и така volens nolens ги тласнаха към една идеология, която предлага универсално решение на всички социални и екзистенциални проблеми. Днес ние виждаме, че тази надежда е била измамна. Защото, каквото и да си говорим, българското общество „не отива на добре”.  Какъв е изходът?


Ясно е, че балансът между правата и задълженията на българските граждани е нарушен. При социализма той беше нарушен в полза на задълженията за сметка на правата, а сега – в полза на правата за сметка на задълженията. Тук не помагат брътвежи като този, че „лекарството за бедите на демокрацията е повече демокрация” . Това, което е нужно, е едно цялостно преосмисляне на ролята на държавата в обществения живот. Любимата на либералите теория за минималната държава трябва да се изхвърли на боклука. 


В политиката едва ли има нещо по-вредно от догматизма. Може да се окаже, че решението на проблема, който тук се обсъжда, е вече намерено – че то е пред нас, но ние не можем да го разпознаем. Ето защо повдигнатите тук въпроси заслужават най-сериозно внимание.   

 

 

 

 


 

Още от категорията

31 коментар/a

"Либералната демокрация не е подходяща дреха за съвременното българско общество, защото насърчава индивидуализма и егоизма" на 19.09.2021 в 09:17
Това да се обясни на харизматиците с десните мерки и левите цели. Щото явно в харвардското школо не са ги научили, че когато дясното и лявото полукълбо вземат да си мешат функциите, накрая всеки отделен субект и цялото общество се озовават в "Палата N° 6". В момента сме в преддверието.
Капитан Кук на 19.09.2021 в 09:44
С две думи, авторът предлага "твърда ръка". Най-после някой да напише нещо смислено. Но би трябвало лекичко да продължи и да направи логичния извод и за "демократичната" Европа - докъде я докара демокрацията (без кавички!) като цяло: ами, докара я до агония, предсмъртно състояние в буквалния смисъл на думата. Редно е да се замислим: Европа е владеела почти целия свят, когато е била РЕЛИГИОЗНА (колкото е отслабвала традиционната й религия, толкова е отслабвала и самата Европа) и МОНАРХИЧЕСКА. Когато тези две понятия се изпразват от съдържание, и самата Европа се срутва (точно по примера на Римската империя, която, между другото, не е била завладяна военно от варварите, а сама ги е допуснала на своя територия като "имигранти"; който е способен да вижда исторически аналогии, да се взира!). Колкото до българина, животът го е научил да бъде СКЕПТИК - и това помага за ЛИЧНОТО му оцеляване. Колкото до ОБЩЕСТВЕНАТА съдба: в момента когато в нея победи ОПТИМИЗМА, вместо СКЕПТИЦИЗМА, самото общество се срутва, и състоянието, в което се намираме днес, е прекрасна илюстрация за това. Успяха да ни излъжат да бъдем ОПТИМИСТИ по отношение на демокрацията - и се срутихме и като общество, и като лична съдба (който искрено повярва в демокрацията, днес или рови в кофите за боклук, или е твърде близо до подобно състояние като метафора). А който запази скептицизма си и НЕ ПОВЯРВА ИЛИ ПРОСТО НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАШЕ от демокрацията - просперира в личен план (например, гербаджиите са много добър пример за това). Извод: бъдете скептици, господа, и не се оставяйте да ви будалкат с идеологии, били те комунизъм или демокрация (между другото, и онези "комунисти", които не се вълнуваха от идеите на комунизма, а само се преструваха и в същото време градяха съответната кариера по времето на комунизма, също не могат да се оплачат от личното си битие) - а бъдете здрави скептици! Може да се обобщи, че в актуалните български условия единствено СКЕПТИЦИЗМЪТ (а ако желаете да запазите донякъде морално задоволство, без да преминавате границата, която го разделя от ЦИНИЗМА) гарантира в известен смисъл личния ви просперитет!
Flick на 19.09.2021 в 09:47
Много думи, а по същество нищо. Основният проблем се явява процесът на неглижирането на правила, процедури и закони, който тече от 30 г. и особено последните 12 г. По време на управлението на герб се издигна в култ простащината, неспазването на законите и далаверите. Гражданите видяха, че може да се лъже и краде без последствия, важното е да имаш "познат човек", на когото да се отчетеш и той ще те оправи. Оттук и тоталното разочарование и недоверие към политиците. Освен това неправилната политика на НОЩ и доста абсурдни мерки, които се приложиха, натискът за задължителна васкинация в някои области, заради които хората престанаха да вярват на управляващите. Като няма доверие, всички допълнителни мерки, пропаганда или налагане само наливат масло в огъня.
Капитан Кук на 19.09.2021 в 09:54
Между другото, процесът на всяко МИСЛЕНЕ започва със съмнение, тоест, със СКЕПТИЦИЗЪМ. В този смисъл българите в мнозинството си са наистина мъдри. А идеологически заблудените малцинства... е, те си остават маргинали, слава Богу!
Живка Павлова на 19.09.2021 в 10:01
Леле, професоре, отде се взехте, бре? Не бях попадала на ваши творби! „Особен вид интелектуална непълноценност“ налегнала българския народ, казвате. И не само вие, цитирате родолюбиви писатели и общественици. Днешната програма ми е доста натоварена, но ако ми остане време, по-късно ще драсна някой ред от името на „малкия, но много прост народ“. Сега смятам да се заема с пълнените чушки.
Ники на 19.09.2021 в 10:14
Ще поживеем и ще видим.Моята прогноза е,че българите ще се окажат доста по-умни от други народи.До една две години ще се разбере дали мнозинството от българите ще се окажат прави по отношение на ваксинацията.На всички които им харесва да са овце с промити мозъци и вместо тях да мисли телевизора или правителство прав им път.Имат широк избор от държави с много ваксинирани,да стягат куфарите и там да се порадват на свободата си.Силно им препоръчвам държави с особенна силна грижа за здравето на хората;Австралия,Нова Зеландия или ако им е далеч е съседна Гърция.
Само на раЧията на 19.09.2021 в 10:55
Като прочетох имената на "видните" български Ентелектуалци подписали матифест и ми се.....доповръща. Българинът отдавна не вярва на властта била тя турска,царска,тоталитарна или либерастна. Това тръгва още от падането под турско робство когато тогавашната аристокрация се е оказала нефелна да си защити народа. От тогава българите се учат и са сенаучили да оцеляват без българска власт,без водачи-авторитети. Около Балканската война има бурен подем и вяра във водачите,ноо... Фердинанд,ген.Савов,правителството,журналята и македонстващите,т.е. водачите на нацията, пропиляват лекомислено и безотговорно тоя капитал. И от тогава до сега българинът няма вяра на власТТА. Лошото е,че при либерастната демокрация бидохо политизирани,тоест сведени до политкоректно бла-бла -блачене и природните науки,особено биолигията и медицината. Опозицията на ваксините показва,че за българина цялата тая либерастия,както преди социализмът,е Пунта Мара,пържен въздух,които той с досада и по неизбежност търпи,но въобще ни им вярва вътрешно. Вътрешно вярва сама на раЧията.
Друг Доктор на 19.09.2021 в 11:12
Като живеещ , работещ и пишещ от Западна Европа от 15 години, намирам тази обилна словесна диария за крайно обидна за читателите на Гласове. Маразматичен нихилизъм , съчетан с нагло лъжене, разказване на басни омешени с нищо незначещи факти. Но след като е поръчано да се пускат такива писания , в светлината на критиките на Урсула фон дер Лайен ? ... Пандемията е лъжа. иРНК ваксините не са ваксини а генетични модификатори. Те инвалидизират , разболяват , стерилизират, убиват. Налагането им със сила и заплахи цели редукция на световното население. Властта на планетата е поета изцяло от сатанисти - шайка престъпници психопати. Хората имат пълното право да се съпротивляват и да пазят живота си. Това е.
observer на 19.09.2021 в 11:21
Разбира се, че има историческо обяснение. Пет века българинът оцелява без собствена държава, изолиран в селските си общини. Градска култура се създава частично едва през Възраждането, през Първата и Втората български държави градове в истинския смисъл по правило няма, за разлика от Европа и Византия, съществуващите градове на наша територия са всъщност гръцки. Така се създава модел на общуване между съседи и роднини и съответно обусловен от това модел на поведение на индивидуализъм и скептицизъм към външни влияния. В частност и към властта.
девиант заради вас на 19.09.2021 в 11:22
Благодаря за статията - тезите са спорни, но авторът е уважаван философ и общественик! Законът и правото не са единственият регулатор, и държавната принуда не е единственият начин да подобряваме човека. Това е отминал етап. Нужен е преди всичко висок граждански морал при запазване на демократични политики, които едновременно да поощряват инициативността на гражданското общество и да управляват чрез всякакви регулатори, но най вече държавата да представя волята на суверена, а не на НАТО, ЕС и международната общност, както се получава от малко повече от 30 г. Хората затова не уважават държавността - тя е доказано слаба, защото държавата ни е зависима и не отстоява независими вътрешно- и външнополитически ходове, поне както Унгария на Орбан напр. (въпреки че е малка, като БГ). И освен това, прекалено късно е исторически да възпроизвеждаме стари класически формули, които се компрометираха в условията на монархофашистка и реалносоциалистическа диктатура - че гражданинът е едва ли не някакъв прост функционал на политическата система, забравяйки, че гражданското общество е територия на гражданина, която не се покрива нито с държавата, нито с политическата система, и именно тя изразява принципите на гражданска свобода и суверенитет, а не партиите и държавните чиновници, всякога проявяващи ищах да дисциплинират гражданина чрез директивните си почини (защото те няма и как да бъдат други). Не става ясно защо не е довършена тезата на автора за нуждата от масовата ваксинация срещу ковид и защо е порицано, но не и аргументирано доверието в науката, поставено в имплицитна връзка с ваксинирането, но осъзнаваме, че в рамките на ограниченията за обем, които навярно е поставила редакцията, авторът не е могъл да вмести още разсъждения по тази иначе интересна и дискусионна тема.
поправка на 19.09.2021 в 11:26
@----порицано, но не и аргументирано НЕДОВЕРИЕТО в науката
защо не е довършена тезата на автора за нуждата от масовата ваксинация срещу ковид на 19.09.2021 в 12:03
Тезата не е довършена, защото няма медицинска и научна аргументация. Масовата ваксинация срещу ковид не е научно мероприятие, а идеологическо и криминално. Авторът добре разбира това и понеже е написал поръчков материал, предпочита да не задълбава в експертизата. Каквата разбира се той няма. Задоволява се общи приказки, плюене по българския народ /още един не случил на народ/ и демонстрация на знания кой е Попър. Много слабо, наистина.
Елитът е продажен по дефиниция от 1944 г. насам. на 19.09.2021 в 12:07
Народът няма избор, от няколко калпави магарета трябва да избере най-доброто !
един българин на 19.09.2021 в 12:20
В заключение мога само да добавя: Българският народ в наши дни е неголям, но мъдър народ. Всички плюнки по адрес на сънародниците ни са олигофренска боза. Истерията с мошеническите ваксини ще премине, но ние ще останем. Казах!
чугун на 19.09.2021 в 12:52
Голямо и съзнателно, струва ми се, объркване на причините и следствията. Авторът ни убеждава, че вятърът се получава от клатенето на дърветата. Или, че някаква специфична "интелектуална недостатъчност " на българина е причина за неговия хал. Точно обратното е, нашата незавидна историческа съдба е формирала и особеностите и същината на националния ни характер. България никога не е била самостоятелна и винаги е светила с отразена светлина. От Освобождението насам. Оставяме настрана, поради липса на място, турското робство и самият характер на Освобождението, подарената държавност. Ние сме имали подем на националната енергия по време на Балканските войни и, за голямо съжаление, гръбнакът ни е счупен в националните катастрофи. България влиза насила и в Третия райх, и в Съветската империя. Можели сме да откажем на Хитлер и да бъдем прегазени, като Гърция и Югославия, или да откажем на Сталин и да бъдем прегазени, като Прибалтика. Или да откажем на САЩ и пак да бъдем прегазени и раззбомбени, като същата тази Югославия. Ние насилаа биваме въвличани в чужди геополитически конструкции и ни се налагат съответни форми на държавно устройство, чужди за нас. На всичкото отгоре и проектите, както Третия райх, така и Соцлагера, а така и ЕС сега са тотално неуспешни. Е, как да вярва българина на държава и идея, когато те не са негови. Ние не приемаме хитлеризма, доказателство са например спасяването на евреите и въоръжената съпротива, която има подкрепа, не приемаме изцяло съветския проект, бих цитирал "особената " икономическа политика на Живков и сътрудничеството му с Япония и ФРГ, Близкия и Среден Изток. Не мисля, че приемаме безрезервно и ЕС, който, може и неволно, е основен източник на корупцията и беззаконието у нас, каквото и да дъдорят в Комисията и Европарламента. Претенции към ЕС се чуха на последните протести. Но - това са ни силите, нямаме сила за самостоятелност и необвързаност. Нямаме националнообвързани елити, вкл. интелигенция, ако трябва да цитираме и разчитаме на г -дата Дайнов и Минчев, ние сме наистина на историческото си дъно. За нас пример трябва да са Австрия или малка Финландия - сега мостове между Изтока и Запада със съответните икономически изгоди от това, а не да се превръщаме в прифронтова държава срещу Русия, която е, щем -нещем най близката ни и родствена голяма цивлизация. Преди дни, буквално, чух същият този професор Дайнов да говори как новият политически проект идвал да ни отърве от "евразийската чума ", визирайки Русия - един абсолютно Гьобелсов и крайно фашистки-расистки термин. Ако натам ни водят цитираните и ако за това се търси "твърда ръка " и нов управленски модел - това ще е краят ни, веравайте ми.
"интелектът е способност за придобиване на способности" на 19.09.2021 в 12:52
Спорно е едно подобно определение на интелекта - ако го приемем за способност, той е по-скоро способност за придобиване на умения и навици, а самото понятие за способност по-скоро е свързано с априорната сфера, ако ще изхождаме от гледната точка на философията и философски ориентираната психология. Тоест, способността е нещо, което се формира повече върху основата на вродено, отколкото на придобито. Цитат: "Това, от което ние страдаме, е един особен вид интелектуална непълноценност: нашето мислене е „егоцентрично”. В някакъв смисъл ние сме асоциални същества – за нас не е обичайно да разглеждаме света с очите на другите хора". Не е задължителна връзката между егоцентричното мислене и страданието - и това се отнася не токова до народа, колкото до индивиди, които са щастливи и доволни в своя егоцентризъм, именно защото не обличат папагалски да повтарят конюнктурата и медийния дневен ред. Асоциалността пък не се отнася обезателно до неумението да емпатираш или проявяваш херменевтичен толеранс. Би следвало в такъв случай ония народи, които се ваксинираха масово, да ни влязат в положението защо ние не искаме да го правим, но се оказа обратното - наскоро излезе материал, в който направо ни заклеймяваха и подиграваха като изоставащи... Асоциалност не е равно на екскултуралност - екскултуралното ниво е обикновено на толкова високо и трудно обозримо интелектуално ниво, че то престава да търси опростени детерминации на човешкия произход и състояние, отнасяйки последните към природното и социалното. Ако вярвам в Бога например, ще уважавам ближния си като обществено съпричастен, но едва ли ще тръгна да си правя кумир от това и да сменям вектора на отговорността си от любов към Бога - към общо взето нищо незначеща отговорност към общественото здраве, подплатена с "редовно ваксиниране". Защото, ако изпълнявам Волята Божия, едва ли ще се превърна в безотговорен проводник на разпространение на болестта - Бог не прави от последователите си хойкаджии, клюкари на масите по заведенията и изобщо - всякакъв вид ловци на удоволствия.
Eisblock на 19.09.2021 в 13:31
Хубаво е, че авторът не доомаскарява професорската си титла. Да се проповядва "ваксиниране", след като престъпната глобална шайка създаде "пандемията" чрез лабораториите си, наложи я със зависими криминални лица в СЗО и до корумпира не малка част от учени и дори клели се с Хипократова клетва, не е много мъдро. Явно - задължение извиращо някак си "отвътре"... Словоблудствата за характера на народа, дори на плоскост сравняване с останалите народи, са израз на интелектуално безсилие и/или принадлежност към обърканите майн-стрийм напъни на кандидатите за задаващите се скоро Гилотини. Масовите насилия над населенията, ака плебса, особено след като Причинителите на пландемията са и "Спасителите", далеч надхвърлят понятията за диктатура, фашизъм, и купищата други определения охарактеризиращи най-последните в низходящата редица на нечовешки изроди. И това, за да си спасят ТЕ вратлетата след чутовният им залез като "водачи, спасители, правители" на човечеството. - Просто Игра на генетични нищожества, докопали ролите на Богове! *** Инак, прекрасно е, че Редакцията на "Гласове" е дала трибуна на уважаемият г-н Професор. Мисля си, че неговата Писаница (по Димитри Иванов) е повече от красноречива!
Хайде холан на 19.09.2021 в 14:05
От падането под турско та досега българският народ е оцелявал без читави водачи и читав елит. При нас промените са все привнесени от вън - от турци,от Европа,от СССР,от САЩ и днешната либерастия. Щеш не щеш ги възприемаш или пунктираш,че ги възприемаш,ноооо.....си имаш едно наум. Крили сме добитъка в гората при плащане десятъка на турците, оставяли сме бирника в блатото като Андрешко,пунктирахме,че работим при Тошо докато той пунктираше,че ни плаща.... Днешните либерасти вместо да се откажат от социалното инженерство на болшевиките,станаха по-големи социални инженери от тях. Болшевиките бяха политизирали историята,литературата,въобще всичките обществени науки и изкуството. Либерастите надстроиха в политизацията и политкоректността,като направиха политкоректни и манипулативни и природните науки,и медицината и психологията,че и цялата статистика използват да деконструират,разкостят и да ровят чак в бельото на обикновения човек. Събират данни за всичко,че и по всики повод и без повод уж ти искат данните да ти ги обработват. Хайде холан от такива. Как да вярвяме на доФтори и професори като всеки ден ги гледаме как слугуват и подгазуват на политиески и бизнеспроекти,че и натърговци разни артисти и певци рекламират стоките как да те изцоцат,излъжат и да ти продадат кюфтета от мъгла? Вече няма чиста,обективна и независима от политически и социалинженерингови проекти наука.... , за съжаление. Всъщност при така сложилата ни се народопсихология ние имаме по-голям шанс да останем нормални,защото сме по-трудно манипулируеми. Като се видят последиците от ваксините след обобщавене на статистика след 5-10 години,или като се видят последиците зо децата сменили си пола като станат в детеродна възраст........ще преосмислим парадигмата. Не вярвам до тогава всички да измрем от Ковид,нооо....сменилите си пола ги чакат психически разтройства,истерии и самоубийства - това в Норвегия,Швеция и Канада е вече налице.
Пияния майстор на 19.09.2021 в 14:16
Аз, българина, не вярвам и на професорски титли. Само като погледна на запад - от лова на вещици, през германския нацизъм, макартизма, ме туу, блек лайфс и джендър извратенията, в Русия - с техните кланета в гражданската, белия и червен терор, сталинизма и прочие и започвам много силно да уважавам българския "егоцентризъм",който по един почти чудодеен начин успява да извади жилото и преработи отровата на всички тия модерни масови психопатии и психози. Не, че не се заразява, но го кара леко, като настинка. Последната психопатия е Ковид ваксинацията.
кривата краставица на 19.09.2021 в 14:16
Винаги, когато чуя "национален характер" или "народопсихология", ми става ясно, че следва най-обикновено плювателство.
Желев Желязко на 19.09.2021 в 14:55
Четох до ''ваксинация'' в анонса и приключих.Не виждам ковид заглавия в Гласове тия дни.За което ги поздравявам.А тоя кво да чета след ''ваксинация'' то е ясно.
МММ на 19.09.2021 в 17:10
Ако в една подчинена държава либералната демокрация не върви, онзи който я е подчинил налага в нея либерална диктататура, като тази на Пиночет в Чили...
хамалин на 19.09.2021 в 17:41
прочетох ВК:помня за цял живот няколко правила за живота отъ германцити:и идиот дъ ти шпрехъ,мълчи и слушъй съ двете уши,зъштото човек можи отъ секи дъ купи нешту зъ ъкълъ.запъдниъ човек (живях и видях) можи дъ слушъ събиседникъ нъ улицътъ (и "оооооооопунентъ") :когато дълечи нъзадъ ,много дълечи Амброазъ и ко съ чели лекции въ уни-то, ние сме слушали само хлопатарите на добитъкъ. и сига нямъми "западно" уни,колкото да ми скочът некои тукъ железни и ко ,на които им личи отъ дълечи,чи нямът библиотеки и съ си най обикновени лафаджии. "квалитетното" уни създавъ мисловност,обштъ и поведенческъ културъ,която включвъ възпитанието на битово ниво и по-нъгори:нямъми е западнътъ коперниковъ цивилизаци и църквътъ я нямъми и т.н. (швейцарски чъсовници правят швейцарцити ,колкото "дъ съ по улъви отъ нази". ставъ думъ за колективно съзнание другаре дървини философи (имъ литературъ по въпрости);това съзнани-колективно-се произвеждъ):даже един жорж сименон и ли агата пак помагът дъ се чатнем по тиквите къде каво е там и акво е тук:справкъ :нашиъ "епидермален" и първосигнален хумор и запъдниъ нъпример. въ ниакъв (така викъ проф александър томов: ниииъкъкви,ниакъв и други бисери) случай не принтиръм ,чи съм прав:приемъм сеъкви (взето пак отъ известен интиликтуалиц:сеъкви) критики и храчки
без имена на 19.09.2021 в 18:32
Кое е по-правилно, че българските интелектуалци, не само сегашните, не случиха на народ, или че българският народ не случи на интелектуалци. ПП. Хамалин: „ставъ думъ за колективно съзнание другаре дървини философи (имъ литературъ по въпрости);това съзнани-колективно-се произвеждъ“. Съгласна, но кой у нас да го произведе? Само храчки по колектива и желание да си син или дъщеря на друг народ, щото твоя собствен е нещо кофти.
"Кое е по-правилно, че българските интелектуалци, не само сегашните, не случиха на народ, или че българският народ не случи на интелектуалци" на 19.09.2021 в 18:58
За сегашните е спорно - все по-изтъняващ е слоят, но ги има. Просто не ви текат през чешмите, пардон, телевизорите ката вечер (там целенасочено текат едни същи, доколко интелектуалци per se, отделен въпрос). За миналото не е вярно, златните страници на българската публицистика малко се четат - от възрожденците, през Алеко Константинов, Гео Милев, Йосиф Хербст, Антон Страшимиров и много още - достойни мъже, застанали в гранични (и страшни) времена на страната на народа си, някои платили с живота си.
Виктор на 20.09.2021 в 12:22
Да говориш така Ангро за общество и хора, иде леко налудничаво, да не кажа идиотско! Но прави впечатление, че има някаква (подплатена)тенденция още от Зуека насам, успешни и титуловани индивиди, да се сърдят на обществото и на останалите хора в писмена форма, че не се на тяхната висота, а всъщност е разголващо лицемерие на бездарници на които им е преминал по голямата част от живота и правят някаква равносметка на гърба на обществото! Това за мен е заболяване и го наричам "дигитална неврастения" в крайна сметка този фашистки професор е по етикетите и общият знаменател... Едно трябва да е ясно на него също му е много зле и още по зле ще му става, с българи или без, такава е посоката и ентропията при такива "интелектуалци" свършват изключително печално! Народопсихологът има нужда от психиатър и малко топлинка!
Не е девиантно поведение, а просто липса на доверие на 20.09.2021 в 14:55
когато не вярвам и отбягвам някой натрапчив сейслман, девиантен ли съм? Много цитати, малко критично мислене показва авторът към източниците си. Недоверието към институциите и елита съвсем не е само български проблем в сегашната епоха, нито пък е от сега. Например, авторът както използва Платон, би ли живял в неговата държава в която писатели и поети не може да има? С философски заключения може да се живее добре за тези които ги харесват, но индивидуално, съвсем друго става когато се опиташ да ги обобщаваш за големи групи от хора. Затова и не се получава логичен анализът на автора. Не използвал историята, защото давала фиктивни примери, представяте си. Фиктивно ли беше спасяването на евреите например, когато пак бяхме девиантни, вместо да повярваме че само отиват да работят в Германия, като недевиантните народи? Ако наистина немците казваха истината, да наистина щяхме да изглеждаме девиантни в крайна сметка. Затова рано е да ни обявявате за такива, времето ще покаже кой какъв е и на какво е трябвало да вярва, на кое не. А като цитирате професор Иво Христов, правете това точно: той се изказа че 80% са дебилни, а не че са дебили. Точността е учтивостта на кралете, а за учените винаги е задължителна.
без имена на 20.09.2021 в 15:04
на 19.09.2021 в 18:58.Не знам за чии чешми т.е телевизори говорите. Моят "ръждясва" от години с изключение, когато го пускам за някои спортни предавания. Застават зад народа си, това е добре. Но аз искам да прочета някой, който пише за добрите качества на българина, да ги описва, да ги възхвалява. Може и да бъркам, но аз досега съм чела само за лошите. И, естествено, списъкът е пълен, чак и класации се правят. Според тях няма по-черен народ от българския.
Още един на 20.09.2021 в 23:52
чужденец, който по документи се води българин, защото се е родил по тези земи. Само че, от позицията на какъв ни гледа от високо, сякаш е някакъв британски учен от 19-ти век, който е решил да опише биологичен вид, докато го разглежда под микроскопа си. А той самият какъв е? Не съм в научните среди, но съм получил /благодаря ти, Господи!/ образованието си по времето на социализма. И смея да твърдя, че благодарение именно на тези 45 години, народът ни все още е добре образован. Въпросният екземпляр, чието име за първи път виждам и носи титлата "професор", е доказателство, че либералната демокрация неминуемо води до драстичен спад не само в нивото, но най-важното - в качеството на образованието. Да вземем само един пример - какво означавало това - интелект, според въпросният "професор". Започва да ни обяснява нещо за способности, с които се придобивали способности и пр.велики глупости. По времето на соца имаше далеч по-изчерпателно и най-важното - научно определение за интелекта. Ето го - Интелект, това е способността на даден индивид да се ориентира относително бързо в непозната обстановка. Единствено общото между определението на "професора" и така предложеното от мен е употребата на думата "способност". Каква е разликата между двете, обаче, оставям за домашно на "професора". Чужденецът, нарича религиозно негативното отношение към ваксините, а научно - тяхното поголовно прилагане. Отново неща, които са обърнати надолу с главата, за щастие - само в главата на "професора". Масата от българите, повтарям, са получили образованието си по време на социализма, т.е., образование подчинено на истинската наука и на достиженията и към момента. А именно подчинението на внушенията на медиите е типично религиозна реакция. "Професорът" пак се е объркал, но напълно възможно е да са му ясни всички тези неща, но нарочно да пише тези глупости, защото ..... ами трябват му пари на човека бе. Кво да прави? Да тръгне да работи ли? Въпросният чужденец, че даже и "професор", изглежда не знае, че държавата, за която говори и за отношението на българина към нея, съвсем не е единствения тип държава, в която е съществувало човечеството. Между ушите на професора се е загнездила представата за държава от гръцко-византийско-римски модел. Не, че е лошо, но "професорът" не допуска съществуването на друга и което е най-лошото - започва да прави сравнения с българите по отношение точно на този тип държава. Изглежда не знае, че Херодот, у който намираме едни от най-старите сведения за нас - българите, пише, че българите имали държава и за разлика от другите племена - тия имали градове. Има ли въобще и най-бегла представа, въпросният "професор" каква е била държавата на българите преди повече от 10 хиляди години! Аз, например имам, но не бързам да я показвам. Докато "професорът" едва ли би имал такава. Все пак, той не е българин, нищо, че е роден по тези земи. Силно се е объркал "професорът" и по отношение на егоизма, индивидуализма и т.н., дето, видиш ли, били характерни за българина. Че той не бил социален. Я да питам "професора" - колко социален е един западен капиталист? Той сигурно въобще не е егоцентрик, нали. Нещо повече - западнякът капиталист е не само перфектният алчен егоист. Той направо презира всички останали и би ги погубил при първа възможност, каквото наблюдаваме днес с т.нар. "пандемия". "Професорът" изглежда не е запознат и с основния принцип на херметизма - опознай себе си, и така ще опознаеш и Вселената. А точно това е характерно за българите, но на "професора" му се привижда егоизъм и антисоциалност. В т.нар. гръко-римска държава единствено е възможна религиозност. В източните, будистки общества религиите не съществуват. Там такива няма. Има школи и учения, но не и религии, както в западните общества. Така е било и при нас, българите, преди да паднем под турско. А падаме, защото сме приели именно византийско-римската религиозност, както и техния модел на държава, изоставяйки силата и мъдростта на ученията. Накрая - този чужденец днес е "професор" именно блъгодарение на либерално-демократичната, отворена държава. Няма да го питам, когато любимите му глобалисти един ден направят планетата една държава, тя ще бъде ли "отворена". И ако да - към кого? Не. Няма да го питам, защото съвсем ще се обърка. Сегашното му объркване е достатъчно.
Бисера Колева на 21.09.2021 в 12:14
Браво на автора за прекрасния анализ и на "Гласове", че са го публикували! Текстът на В. Кулов е висок образец на критично мислене във философията на историята и може само да се съжалява, че тъпаците няма да го разберат, а завистниците ще го премълчат.
Позор за автора на 22.09.2021 в 08:36
Мекере, като много други пръкнали се у нас. Такива се навъдиха и през 50-те години - все активни борци срещу капитализма и фашизма. Сега само бръщат посоката. Нищо интересно или ново. Не пропуска да хвърли кал срещу най-успешния период за държавата ни след освобождението - този на социализма, просто за да знаят от бандата на силните на деня, че е от тях. Да не би да го сбъркат и да го набият. Не пропуска и да оплюе хората, които не искат да се ваксинират, но не защото е убеден в нещо, а пак от страх. Да се подмаже на тия от бандата. Снощи Страхил Ангелов каза, че днешните политици са паднали на нивото на рекламни агенти на медицински продукти със съмнително качество. Трагедия! Какво друго можем да кажем, след като си загубим още малко време, четейки писаниците на този. Все пак - има полза. Никога няма да си купя книга, или каквото и да било друго, писано от този. Никога няма да отида да го слушам, а ако го видя по телевизията, ще изключа телевизора или ще сменя канала. Желая му здраве!

Напиши коментар