Първата част на коментара за чалгата бе посветена на 24 май, втората е наречена за Деня на народните будители. С новия сезон на сериала „ГЕРБ – планетата на маймуните“ императивът за събуждане на българите от съня на варварството стана по-належащ от всякога. Чалгата е централен „локус“ на съвременната българска нецивилизованост и немодерност, безхаберие и безбожие, порок и гузност, бедност и безизходица. Чалгата разяжда основите на българската етническа идентичност. Чалгата е език на несвободата, цинизма, консумеризма от най-долна проба, унижението на жената, домашното насилие, правния нихилизъм. Чалгата е безкритичното, ирационално, аморалистично, едномерно-апологетично възприемане на света, кулминиращо в харесването и гласуването на (все още) стотици хиляди българи за Борисов.
За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор (част II)

„Чалгата“, разбира се, е широкообхватен социокултурен феномен от последните вече близо две десетилетия, обхващащ и политиката, но и тясното й разглеждане като сравнително нов комерсиален жанр на масовата култура дава материал за общовалидни разсъждения. 

Музикалната чалга, продуцирана от мутри и предназначена за лумпени, има солидни основания да живее и печели, предвид голямото влияние на мутрите и многочислеността на лумпените – хората без корен, захвърлени в големия град на прехода, лишени от стабилен поминък, самоуважение и вкус. 

Видяхме, че сред българската интелигенция няма единство относно произхода и значението на чалгата. Мнозина споделят резките ми оценки от първия абзац. За много колеги либерали обаче чалгата е естетически „неподсъдна“, долкото има хора да я харесват – слушай си там Стравински и Респиги, ако щеш – Шьонберг и Шнитке, и остави хората да се радват на Азис и Преслава. За някои дипломирани историци чалгата е истинската българска (и общобалканска) народна култура („фолк“, „попфолк“), която „носим в кръвта си“, но била репресирана доскоро, а сега трябва да се развива свободно, дори да се спонсорира от държавата. Общобалканският й характер се приема и от авторите, които смятат, че тя е просто закъснял плагиат на „попфолка“ на съседните народи: чалгата бивала „ав-турска, ав-гръцка и ав-сръбска“. Разпространено е и виждането, че чалгата е просто „циганска музика“. А също, че чалгата е „карнавална стихия“ в смисъла на руския философ Михаил Бахтин с подмяната на местата на културната „горница“ и „долница“ или че е нашенска гето контракултура – като афроамериканския хип-хоп – с еротиката, нецензурната лексика, мачизма и хомофобията. И така, 

трябва ли чалгата да бъде толерирана (и подкрепяна) от интелигенцията и държавата? 

Както ще видим, чалгата няма друга естетическа субстанция освен вулгарността. Най-сигурният белег на чалгата е вулгарността. Тя категорично бие по вулгарност сходните образци масова култура от Африка, Предна и Южна Азия, Латинска Америка и черна Австралия, които познавам. Не, не знам какво е вулгарност, но веднага я познавам, щом я зърна, както бил казал някой за порнографията.

Интелектуалците винаги са се съпротивявали на вулгарността, и в музиката: това е тяхна важна публична функция. Платон осъждаше йонийската и лидийската музика като разпуснати; църковните събори на запад и изток, включително нашите – съдейки по Презвитер Козма в Х в. и Бориловия синодик от 1211 г. – анатемосваха в пространни списъци „бесовските“ музики, танци, ритуали – особено еротичния им, оргиастичен елемент, пиянството и друг несанкциониран екстаз. Разбира се, не става и дума да иска административна забрана или църковно отлъчване на чалгата, а за рационална и хуманистична критика преди всичко на социалните условия, направили я възможна в такива мащаби. 

Що се отнася до искането за подкрепа от държавата за чалга индустрията, колегите от Института за пазарна икономика ще кажат с основание, че при капитализма тя не може да субсидира печеливши частни предприятия, които и без това имат близко до монополно положение на пазара – това е „недопустима държавна намеса“. По-нататък, държавата не може и да помисли да субсидира културно съдържание, което учи хората да бъдат лоши граждани, да не работят, да се занимават с далавера, да не плащат данъци, да не създават семейства, да не раждат и възпитават деца, да се отдават на платен промискуозен секс, да не спазват правилника за движение и обществения ред и т.н. 

Тъкмо обратното, на чалга продуцентите, издателите, звездите, съдържателите на клубове и др. под. търговци държавата трябва да налага данък „порок“, постъпленията от който да използва за естетическо възпитание и в частност за субсидиране на високата култура. Разбира се, данък „порок“ трябва да има и за хазарта, и за всички форми на порнографията и каквито там има други секс индустрии. В това отношение съм напълно съгласен с най-големите консерватори, дори с Путин и Глазев. 

Чалгата не е „фолк“

в никое от познатите значения на тази дума – традиционна анонимна народна култура или творчество на съвременни непрофесионалисти (поети с китара, инди музиканти). Тя всъщност е комерсиална, професионална поп музика, с фокус на видео и аудиоефектите, често професионално изпълнени по западен образец, за сметка на музиката сама по себе си. Тя е градски (а не селски), клубен (а не сватбарски) и телевизионен жанр и преди всичко вокален (а не преди всичко инструментален – като сватбарската музика от 80-те години). 

По музикалния си характер и етос чалгата няма общо нито с българската, нито с другите автентични балкански фолклорни традиции, в т.ч. циганските. Поради това чалгата обективно отчуждава слушателя от българската култура и изпълнява денационализираща функция: проф. Розмари Стателова, автор на най-задълбочения известен ми естетически анализ по въпроса („Седемте гряха на чалгата“, 2005), отбелязва, че „интонационно, чрез своя отказ от европейската музикална система (например от ладовете мажор и минор), както и с доминирането на ромски изпълнители, чалгата е... отстъпление от национализма [българския – б.м.]. Тя ни връща към културна принадлежност, считана за отмряла за българите европейци“. Разбира се, теорията на конспирацията, че чалгата е идеологическа диверсия на коварния Запад, сама също спада към жанра на журналистическата чалга. 

Естетически чалгата е рециклирана 

късноосманска синкретична източносредиземноморска развлекателна музика на градското дъно, 

кръчмарски жанр от времето на упадъка на Османската империя. Това късноосманско наследство е общо за няколко балкански народа, в различна степен усвоено в най-ново време. Но за всички то е отклонение от дотогавашните им местни културни образци. Продължаващата му популярност цял век след края на Османската империя е мерило за недовършената им модернизация; географията на разпространението на чалгата чертае границите на постосманска Европа. Чалгата има известна екзотична привлекателност за непретенциозния западен турист на Балканите, но не може да пробие извън родния си постосмански ареал. 

Чалгата е естетически всеядна – естествено, във времето на сателита, айтюнс и Ютюб. Към късноосманския субстрат се добавят разнородни влияния от западната поп музика до Боливуд, в нея откриваме навеи от древния близкоизточен гностицизъм: удоволствието е само по себе си порочно, сексът е отношение на господство и наказание, порядъчният живот е от лукаваго. 

Османският характер на чалгата е причината за нейната коренна чуждост спрямо традиционния български селски фолклор – това са различни вселени. Българите като цяло, за добро или зло, никога не усвоили що-годе пълноценно османската култура: дори езиковите ни заемки са често превратно възприети: българите наричат „сарма“ (кълцанка) това, което турците и другите постосмански народи наричат „долма“ (витка) – много други такива примери изплуват, колчем се съберат балканци от разни страни. 

Българската традиционна народна музика запази древни черти 

заради изолацията на българското (планинско) село по време на османското – изолация от града, от света, от модерността и от османското и друго външно влияние. Затова за образования западняк българският традиционен фолклор е жива археология и полева антропология, древността му придава без преувеличение „космическо” измерение – може да озвучи и възкресението на Христа в канадския филм „Исус в Монреал“, и подвига на спартанците на Термопили във филма „300“, и драмата на войната в Афганистан в документалния филм „Рестрепо“. Още в манифеста на модернизма преди един век балетът „Пролетно тайнство” на Стравински, с костюми и сценография на Бакст и Пикасо, предизвикал бунт при премиерата си с трупата на Дягилев в Париж главно с „варварската“ хореография на Нижински, има толкова български мотиви, каквито намираме по същото време и у Барток. 

Но традиционният фолклор – отпреди полковата духова музика и радиото – отдавна е в музея: с колективизацията и урбанизацията настана краят на традиционното село. Първите артисти в ансамбъл „Филип Кутев“ били натурални селяни, утвърдени вече изпълнители на традиционен фолклор или учили се от такива. Днешните – градски професионалисти, възпитаници на музикални училища – учат фолклора като нов език. „Обработеният“ в духа на „Пролетно тайнство“ от професионални композитори модернисти български фолклор е фактически един нов професионален театрален жанр – с музиката на самия Кутев – често не обработка, а авторска музика по народни мотиви с хореографията на М. Дикова, костюмите на Н. Тузсузова. Това е един нов стилизиран театър Кабуки, който се докосва до автентичния фолклор само „по ръбовете“. Разбира се, реалното българско кооперативно село се отнасяше и към Кутевския „фолк“, и към движението за „автентичен фолклор“ като към музейни експонати – и развиваше свои живи алтернативи за музикална забава. 

Реалният „фолк“ на късното кооперативно село бяха сватбарските оркестри 

за услада на замогналите се селяни кооператори с лично стопанство. Стигнала апогея на популярността си в 80-те години, музиката им, в основата си – традиционната циганска селска духова музика – бе силно повлияна от радиото, телевизора, киното, звукозаписа, от джаза, рока и поп музиката, „сръбското“, „гръцкото“, „турското“ и боливудските филми и се свиреше агресивно, с модерни западни инструменти и електрическо усилване. Ликвидацията на ТКЗС и изчезването на класата на замогналия се селянин кооператор погребаха голямата ера на сватбарския оркестър, когато хиляди хора се стичаха от стотици километри да чуят Ибряма, а сватбарите се прославяха през девет села в десето. Събирането на стотици хиляди изтръгнати от корена си хора в големите градове, загубата на поминъка, самоуважението и вкуса им, шокът им от мутризацията на живота и усилията им да живеят с нея доведе до взрива на чалгата.

Поради архаичността и далечността на опита си от света на модерното, ценностната си амбивалентност и „неконвертируемост“ (нещо ясно на всеки, занимавал се с автентични текстове на народни песни) българският традиционен фолклор не е и не може да бъде модерен език, изразяващ субективността на съвременния човек, не може да предложи и „платформа“ за одомашняване на чужди модерни съдържания. Може, разбира се, елементите му да се интегрират върху заета модерна платформа, както става успешно в българската музика на голямото поколение класици (особено органично у европееца Владигеров) и съвременната ни класическа и „световна“ музика. 

Преекспонирането на „традиционните“ фолклорни ценности 

в модерното общество, извън историческия им контекст, обаче е силно проблематично. Челите история на естетиката знаят, че „фолклорът“ е изобретение на романтиците от XIX в., идеализирали средновековното село като противоотрова срещу злото на съвременния им капиталистически град, много бързо взето на въоръжение от разните „почвенически“ реакционни, империалистически политически движения – и превърнало се в едно от най-ефективните оръжия на реакционните режими за масово баламосване. Пресен пример: манията по „вишиванки“-те (ризите с шевици) в Украйна, чалга историята, чалга лингвистиката и расистката русофобия вървят за ръка с цивилизационния колапс и военните престъпления на киевския режим. 

И в България каузата на цивилизоваността не печели от прекаленото акцентиране на „фолклора“. Увлечението по „хоротеки“ например се ласкае, че е съпротива срещу враждебния глобализъм, израз на „патриотизъм“, връщане към корените, както проповядваше и Путин във Валдайския клуб. Но у нас то е лицемерно – истинската интонационна среда на младите българи не е „фолклорната“. В голяма степен бутафорните „фолк“ танц и „народна“ носия не са етнически идентификатор за съвременния човек. Такъв идентификатор са езикът и съвременната, жива, и то предимно градска и по необходимост поне отчасти и космополитна култура. 

Главният мотив за прекомерното ни увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата: 

хоротеката е несъзнателен антидот срещу кючекотеката. Бутафорната „фолклорна“ маска, изглежда, е само blackfacе на дълбоката българска етнонационална криза, конструиране на въображаема културна „горница“ за изкупление греха на „долницата“, на чалгата. Аналогично увлечението по „чалга история“ е конструиране на въображаем свят на минало величие – компенсация за мизерията в жалкия ни реален свят. Вторият концерт на фолклорния ансамбъл „Българе“ в „Симфони Спейс“ на Бродуей в Ню Йорк преди две години бе стъписващо кичозен апотеоз на псевдофолклорната бутафорика и чалга историческата реконструкция (англ. historical reenactment).  

Но пък, от друга страна, една „патриотична“ полза от чалгата е, че измести сръбския „попфолк“ – когато Азис събираше на стадиона 30 хиляди, Цеца Величкович докарваше „само“ до 3 хиляди. Косовски албанци водопроводчици в Ню Йорк слушат „в колите си“ и знаят наизуст на български много чалга песни и за тях България е важна страна с хубава музика. Виж, че българинът открито хареса един гримиран като Снежната царица цигански певец, който обаче „има страхотен глас“ (не е вярно) и мистериозно излъчване на костинбродски Фреди Мъркюри, според мене имаше по-скоро общо с късна нашенска реабилитация на „кючека“ (османския обичай преоблечени като жени момчета да танцуват еротично и биват пожелавани от мъже), нежели с нова толерантност към ЛГБТ. Дано греша. 

За мене и повечето връстници, расли в големите градове с радиото, грамофона и по-новите технологии, истинската интонационна среда, в която сме израсли, нашата „музикална родина“, е, разбира се, (афро)американският блус (с британските му издънки) – е, плюс българската и друга социалистическа естрада по жизнеутвърждаващ западен образец до средата на 70-те години и „образователната“ (класическа) музика за малцината, в чиито семейства е била на почит. За мене „автентичният фолклор“ бе напълно непознат – ако не смятаме стъргането на мечкарските гъдулки (тур. кеменче, англ. Byzantine lyre), които звучаха като дрезгаво рикание на ослепени циклопи, а към кутевския фолк започнах да изпитвам интелигентски романтичен интерес едва когато в гимназията почнах да чета „книжки“. Днешните млади сигурно не знаят, че крилатата фраза на деня покажи на тия хора е взета именно от речите на мечкарите при социализма, преди него е било „покажи на господарите“ – как бабите се търкалят пияни на Бабинден, как жената чака мъжа си, как Г. Аспарухов вкарва гол. 

„Чалга“ не е равно на „циганска музика“ 

Циганска музика е фламенкото, балетът „Любовна магия“ от Де Фая и „Джипси Кингс“, чардашът (в превод: кръчмарска (музика), „Унгарските танци“ на Брамс, руските песни от филма „Табор уходит в небо“ и Джанго. „Циганското“ приема формата на съда, в който е налято. Не е чалгата и „близкоизточна“ народна музика – анадолската и арабската народна музика са меланхолични. Турската народна музика, която чух в Ню Йорк, всъщност ужасно прилича на българската, имат и неравноделни размери, ръченица. 

Няма толкова вулгарна популярна музика и в арабския свят, и в цяла Африка – африканската, например конгоанският сукус, макар силно сексуално сугестивна, е и лирична. Музиката на „Лейдисмит Блак Мамбазо“ от Южна Африка, бразилската самба, карибското менто и калипсо – вече също комерсиални жанрове, са с подобен сексуален, сантиментален апел към съответните техни бедни, небели, необразовани популации, но с много по-извисена духовност – порядъчност, отношение към жените, мъжете и секса – т.е. лична свобода и отговорност, отношение към труда, материалното потребление, упойващите вещества. Това се усеща не само в текста, в сценичното и извънсценично поведение на звездите, но и в самата музика. Чалгата е начин на живот, светоотношение, не само развлечение.

Или Неапол и Андалусия – преживели са силно арабско влияние, отразило се и в музиката им, но по съвсем различен от чалгата начин. Индийско и арабско влияние има и в рок музиката, но също по много различен начин. 

„Сръбското“

По време на социализма у нас постосманският музикален идиом по политически причини имаше много по-широко разпространение в съседни Сърбия и Гърция и у нас се приемаше като „сръбско“ и „гръцко“. Смяташе се, че простаците в София „дънят“ сръбско, по морето – „гръцко“. Разбира се, кълнове на чалга имаше и в социалистическата българска естрада и те се засилваха от средата на 70-те и 80-те години. 

И българската, и сръбската духова музика са произлезли от османската военна духова музика, чиито инструменти след Освобождението попаднали у местните цигани. И в Сърбия, и в България Дунавът носел виенски валсове и чардаши. Но у нас по-богатият, автентичен и консервативен местен фолклор, пък и самият характер на българите тогава в очите на съседите – сериозни до недодяланост, трезви, кадърни, упорити и прилежни, а оттам и характерът на нашите полкови капелмайстори – създали звучене, по-близко до средноевропейското. Мой руски приятел меломан веднага определи музиката на Дико Илиев: „Това е чардаш!“. И в Сърбия, и у нас османското, разбира се, било смятано от интелигенцията – и вестернизаторска, и славянофилска, за назадничаво, неприсъщо, наложено отвън, спирачка по пътя към прогреса. Но у нас поради изолацията на българското село и голямата част от селската маса също не познавала добре османските културни образци – кеф, агалък, салтанатлък... и кючек (т.е. масова рекреационна педерастия-педофилия). И старовремската българска порядъчност и дървенящина си казвала тежката дума. Сръбският музикален фолклор бил по-млад и неавтентичен (по въпроса вж. Иван Венедиков, „Медното гумно“), османското влияние било по-непосредствено – без силен местен субстрат да го ограничава. А и сърбите тогава били смятани от съседите си – основателно или не – за хайлази и гуляйджии със слаб ангел. 

Социалистическата цензура у нас наложи в голяма степен изкуствено високочели „съветски“, но в забавната музика – главно италиански стандарти, и създаде изкуствен дефицит на османско. А народът се замогваше, отваряше към света благодарение на радиото, грамофона и екскурзиите на „Балкантурист” и ставаше възприемчив към него. В същото време в съседна Сърбия неприязънта към немци и италианци, по-османизираният фолклор, по-хлабавата културна цензура, съответна на „радничко-то (работническо) самоуправљање“ на предприятията, по-пазарната среда, голямата културна разнородност на многонационалната федерация с повече форми на изразяване на цигани, албанци, „мюсюлмани“ (но не и на българите) – доведе до много по-силно развитие на постосманската музика, нахлула и у нас като „сръбското“. И в наши дни българите в Ню Йорк са сред немногото, но ентусиазирани привърженици на Г. Брегович – османо-балканската клубна музика. 

„Гръцкото“

„Гръцката“ музика всъщност не е гръцка: стереотипизирането на този тип постосманска източносредиземноморска кръчмарска музика като „гръцка“ е съвсем ново явление. Традиционната гръцка народна музика е, разбира се, близка с българската и другите балкански; а и голяма част от населението на днешна Гърция през османско време не било гръцко, а албанско, влашко, българско, турско и друго източно, а също „франкско“, а центровете на гръцкия живот били другаде – най-вече в Цариград и Смирна (Измир). Ребетикото (не сиртаки) е нова за Гърция ориенталска музика, свирена с ориенталски инструменти като ливанския бузук, донесена от новите азиатски преселници. Много от тях били всъщност православни турци или други източни народи, преселени от останалите в Турция земи към днешна Гърция след Първата световна война. Това е типична музика на градското дъно на Солун, Атина и Пирея, на новодошли бедни имигранти, неговорещи добре или никак гръцки, отритнати от гръцкото общество, живеещи в света на криминалитета и наркотиците. 

М. Теодоракис в 50-те и 60-те години я хармонизира и очисти от наркоманските (афион и хашиш)‌ текстове. Голямата и влиятелна гръцка диаспора на запад, винаги готова да прегърне всичко „гръцко“, симпатията на западноевропейските леви към прогресивните и антиамерикански настроени гърци, особено по време на хунтата, новите гръцки емигранти в Париж и Лондон от това време и филмът за Зорба легитимираха и популяризираха новата „гръцка“ музика по света и у нас. Чувал съм песента на Зорба да се свири като марш от кралския конен духов оркестър на Horse Guards Parade, мястото за паради до правителствения Уайтхол в Лондон. За американските музиковеди впрочем ребетикото е „гръцки блус“, както Висоцки и Розенбаум са „руски блус“. Колега дипломат, специалист по Изтока, казваше, че всички народи в нашия регион се веселят с музиката на по-източните от тях, която приемат като по-порочна и секси. Българите – с гръцко, гърците – с турско, турците – с кюрдско и арабско. 

Но и в американския блус „порочното“, т.е. сексуално сугестивното, било поне в известна степен водещо в началото въпреки корените му в религиозния опит. Неологизми като „джаз“ (jazz, отначало било „jass“, но го променили, за да не го „поправят“ по плакатите на „ass“), „рок“, „рокендрол“, „буги-вуги“, „туист“ първоначално били жаргонни синоними на полов акт; музикални елементи като синкопа и „блу ноутс“, „извивките“, се приемали като парекселанс сексуално сугестивни. Но блусът бързо става естетически изискан, джазът – клубна забава за интелектуалци, а в чалгата това никога не става, без да престане да бъде чалга. 

С което стигаме до отговора на въпроса защо чалгата няма друга субстанция освен вулгарното. 

Чалгата не е „карнавална стихия“

Руският философ Михаил Бахтин е световноизвестен с изследването си за карнавала в средновековната култура като място, дето културната „горница“ и „долница“ си разменят временно местата. Той изследва смеховата култура, оргиастичното у Рабле и западноевропейския карнавал; Ив. Венедиков привежда аналогичен материал и от българските празници около началото на пролетния пост, когато се „смърсяват“ за последен път преди поста – Заговезни (с „глупостното“ говорене на момците по адрес на момите) и Трифон Зарезан. Това е изключително интересна и пространна тема; засега за краткост нека отбележа само, че у Бахтин телесната горница и долница (телесный верх и телесный низ), възвишеното и долното в културата, са тясно преплетени и съставят единно културно поле. 

Анатомически чалгата спада към културната „долница“, асоцииираща се с частите на тялото по-долу от диафрагмата. 

Проблемът обаче не е в наличието на телесна „долница“, без която, разбира се, не може, а в липсата на телесна „горница“, както преди време писа Евг. Дайнов. Не е проблемът в наличието на ниски жанрове, културна „долница“, а в липсата на равни тям по жизненост и тежест високи жанрове, културна „горница“. Културната „горница“ във всички вменяеми човешки общества не е снобска прищявка на интелектуалците, а важно публично благо. Публичната власт я подпомага, било пряко, било чрез поощряване на дарителството, учи децата на нея. Високата култура, както е добре известно на образованите хора, развива благородни чувства и други душевни и умствени качества, компетентности, извънредно важни за гражданина, работника, предприемача, данъкоплатеца, чиновника, войника, любовника, съпруга, родителя, учителя и т.н.

Едномерната „долнична“ реалност значи масово обезкултуряване, интелектуална безкритичност, ирационалност и аморализъм – това, с което започнах коментара. Тази безкритичност, цинизъм, аморализъм, позитивистична или апологетична едномерност, включително и възрастова (млади и стари), и полова (жени и мъже) едномерност, дишат духа на чалгата. Например обикновено младите, тийнейдж, се бунтуват срещу възрастните: това е и биологически, и социално-психологически обусловено. Младежката субкултура се гради на бунта на поколенията, на конфликта на поколенията. Нищо подобно в чалгата: и 50-годишни матрони, и техните тийнейдж дъщери заедно въртят оргиастични задни части по масите. Нима една самоуважаваща се българска матрона, една самоуважаваща се българска тийнейдж дъщеря в нормална, балансирана културна среда биха го правили една пред друга? Това говори томове за дълбочината на нервното разстройство на обществото ни. 

Или защо казваме, че смешната повест „Мисия Лондон“ на Ал. Попов е чалга? Миналата седмица авторът имаше четене в българското консулство в Ню Йорк в превод на английски. Сред публиката имаше и дипломати и литератори. Попов безспорно има добра професионална техника на разказвач – нещо рядко у нас само по себе си, но на текста страшно му липсва „горницата“. Сравняват „Мисия Лондон“ с „Бай Ганьо“, но у Алеко винаги присъства „горницата“, разказът се води от нейно име, адресиран е към съответната „горнична“ референтна група. А в „Мисия Лондон“ има само долница, всичко закотвено е в чалга хронотопа. Реалното послание е: „Как ме уредиха за дипломат „калинка“, как тъй и не разбрах какво вършат дипломатите, врътнах малко далаверки и ме върнаха“. Знам какво говоря; познавам това посолство и при Иван Станчов, и при Валентин Добрев, т.е. преди и след краткия гастрол на Попов там по време на хаоса след оставката на Виденов и при ранния кабинет „Костов“. За Л. Дилов-син книгата е отмъщение за неприятностите, преживени от гражданите пред гишетата на консулските служби. Аналогично, добавям аз, чалгата е отмъщение за неприятностите, преживени от гражданите след абдикацията на държавата с края на социализма и техния стабилен поминък, самоуважение и вкус. Между другото чалга е и това, че дипломати, запознати с реалностите зад „Мисия Лондон“ и лично въвлечени в тях, също се „кефят“ от нея. 

Чалгата не е „контракултура“

От друга страна, макар продуцирана от мутри, чалгата очевидно не е и „гангстерска“ музика като „гангста рап“ или мексиканските наркокоридос. Не е и музика на „дъното“, „ъндърграунд“ като руската „блатная“ песен и гръцкото ребетико, не е бунтовна или ексцентрична като хип-хопа, а е чист, едномерен еснафски мейнстрийм, дето няма „горе и долу“, „вътре и вън“. 

Важно е да се помни, че изброените чалга качества характеризират чалга обществото като цялост, а съвсем не задължително всички негови членове поотделно. Някогашен критик, а сега апологет на чалгата, Ал. Кьосев наскоро писа: „за ГЕРБ, искаме това или не, са гласували около милион гласоподаватели… че те били манипулирани, че „не били граждани“, че са „чалга“ и не са „умни и красиви“ и пр., няма никакво значение... и сме принудени – все едно дали ги харесваме, или не – да живеем всекидневно с тях. Имаме равни права по закон“. Всъщност не става дума за милион – много от гласовете на ГЕРБ са контролирани и купени, но все пак има стотици хиляди реално гласуващи за кликата на Борисов. Да, взети поотделно, повечето такива гласувачи със сигурност не са лумпени, но като цялост са лумпенска маса, каквито са и слушателите на чалга като цялост. Като индивиди те са принудени да проявяват елементи на рационалност, за да оцелеят в материалния свят, на моралност, за да живеят нормално сред другите индивиди. Но като група проявяват колективна ирационалност, аморализъм и вулгарност – поради бедност, корист, манипулация, липса на самоуважение или просто напук. Древните разбирали тази диалектика: senatores boni viri, senatus mala bestia („сенаторите – добри хора, сенатът – лют звяр“).

Чалгата не е и просто „простонародна музика“. 

Ето, неаполските канцонети – всеки ги знае от записите на тримата тенори, са „народни“ песни в най-добрия смисъл – във всяка кръчма от Рим до Палермо стопаните и туристите ги пеят заедно всяка вечер. Някои от най-известните са писани в ново време от полупрофесионални, полуквалифицирани автори с търговска цел – „Фуникули, фуникула“ е рекламна песничка от радиото за откриването на „фуникуларе“-то, влакчето до Везувий. „Марекиаре“ е типична еснафска „либовна“ песен, „pure li pisce nce fanno a ll'ammore – „и даже рибите (в морето) се любят“ като във варненската стара градска песен за влюбения „чироз (т.е. млада скумрия) се носи в морето“. Santa Lucia e, както се вижда, реклама за „лодка за разходка“. Верди и Пучини навремето също обаче били популярна музика на народа, свирели ги по кафенета и еснафски танцови вечеринки, пеели ги продавачите по улиците, под прозорците на любимите. Къде е причината за драматичния разрив в мярата на вулгарността в двата жанра „простонародна“ музика, канцонетата и чалгата? Защо нашата „популярна“ чалга е толкова по-вулгарна от неаполската канцонета, кънтрито, конгоанския сукус, че и от хип-хопа, както ще покажа по-нататък? Защо българинът, за разлика от андалуския циганин или неаполския зарзаватчия, толкова се стиска за вулгарното? 

Чалгата е и подсъзнателна естетическа съпротива на българина на новото, модерното, „западното”: 

израз на разочарованието му от несправедливостта на Запада, „цивилизацията“, „анти“ рефлексът на ганьовщината след завръщането от Европата. Чалгата е „анти“, напук и по отношение на афишираните официозни социалистически ценности, които са мъртви; „дясноцентристкото“ (по герберски) владее. Но всъщност чалгата е и неговият страх и шок от бъдещето, неговият срам от себе си, срам от „наивното“, „сантименталното“, искреното. 

Лирическият герой на чалгата, лирическата персона на слушателя й, за разлика от простодушните си неаполски хомолози, са отчуждени от езика си, от душите си, от телата си, чувстват се неуютно в тях. Не могат да говорят нормално, без да се кривотят, „самоиронизират“ и самоскандализират, а всъщност страдат от мъчителни комплекси за различие, т.е. срам. 

Основната категория на чалгата всъщност е срамът – разбира се, маскиран като бабаитлък. 

Българите, които се „пресрамят“, преборят комплексите, заговорят истинския си език, станат себе си, отхвърлят чалгата спонтанно. Чалгата е музика на объркания от „прехода“ бивш социалистически труженик, изразява ценностния му хаос: „нормите на социализма бяха лъжа – значи всичко е позволено“, лекува безпомощността и срама си с цинизъм и вулгарност. 

Следващата част на коментара ще съпостави чалгата с блуса – афроамериканската музика, истинската „интонационна среда“ на моето поколение, ще я опише и като деградация на конкретни културни черти от социалистическата епоха и ще направи опит да прогнозира бъдещата й съдба. 

Предишен текст по темата: 

http://glasove.com/komentari/37034-za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i

 

 

Още от категорията

58 коментар/a

Васик на 28.10.2014 в 16:59
Специално песента от 300, която е Зайди, зайди, ясно слънце, е станала удобен повод за многобройни и многообразни по съдържание балкански псувни в ютюб в дискусии между българи, македонци и сърби.
Хан Крум на 28.10.2014 в 17:07
Голем глупак е тоя чичо Фичо. Причината за долнопробието в текстовете на не е в самата чалга, а в долнопробието на нейното почти насилствено колосално продуциране и налагане. Ченгето Кеворкян пръв пусна Радка Пиратка в чалга-радиото си, а чалга-публицистиката и чалга-заглавията пръв наложи в \"24 часа\" ченгето Валери Найденов. Нататък \"търговската ниша\" и \"интереси\" дооформи почина за тотално опростачване на населението, подет с продуцираните кретенски изяви на Трифонов и Кънчев. Темата е широка, но не и за вип-идиоти с кагебистки порфейли.
observer на 28.10.2014 в 19:07
Това са горчивите плодове на демокрацията, размиването на границите между елитарно и масово, между елит и народ. Между изкуство посветено на малцината меценати и забавленията на народните маси. И не случайно чалгата се появи при поредното маргинализиране на българина, веднъж вече се беше случило след деветосептемврийската социалистическа революция с изтриването на стария буржоазен, силно европеизиран, елит. Чалгата у нас може да носи белезите на османското влияние и старите традиции по нашите земи на циганската музика, но профанизирането на културния продукт е световен процес. Вижте как изглеждат днешните хотели от Слънчев бряг до Лас Вегас - това са дворци за простолюдието. Вижте какво замести операта и симфоничните концерти - 3 и IMax филмите. Някога, в израз на неосъзнат протест, нашето поколение слушаше английски рок, четеше американски автори и гледаше всеки от рядко прожектираните западни филми, а сръбското и гръцкото бяха музиката на простаците. Днешното поколение няма нужда дори от това. Както е отбелязъл автора, то се е затворило в собствената си мизерия.
кривата краставица на 28.10.2014 в 20:22
Още в самото начало авторът се спъва в истината (според проф. Стателова), но я подминава.Вероятно иначе няма да си заработи хонорара.Днес най-добре приети и най-добре платени са всезнайковците принизяващи българското, особено ако го правят наукообразно. Когато чуя чалга, ми се свива корема от погнуса. Колкото и да философства авторът, никога няма да повярвам, че чалгата е българско творение.
Pedro Klatikuro на 29.10.2014 в 02:00
Същността на \"демокраДцията\", за която ратуваха сините цървули и която ни споходи, е настоящата чалгализация във всяка една област на обществения живот на българите! А какво ще пишат техните малоумни последователи по форумите или плещят от екраните и пред дръжките на микрофоните е без всякакво значение! Така е било от край време и така ще бъде и до свършека на света, но глупостта на сините цървули, ще остане да се рее из всемира!
ММ на 29.10.2014 в 03:19
Дългите словоизлияния и \"анализи\" на този автор за нещо толкова елементарно и неприятно като пошлата музика наречена чалга,са по-гадни и от \"Радка Пиратка\".И нито една дума,че това може би е резултат от продължителния духовен упадък през епохата на социализма.И нито една дума за Слави Трифонов.И другите които я налагат.Съзнателно!..А \"Мисия Лондон\" е страхотен филм.Както и скрития и оплют сериал \"Дунав мост\".Оплют от такива високо извисени Философи,като тоя автор.Който се отвращава от чалгата и същевременно я налага.
a на 29.10.2014 в 11:44
рокът, рапът и диското са същата гнусна чалга - само че американска. И затова ги защищават и натрапват. Не е важно да не сте простаци, а да слушате правилната просташка музика - западната.
Pearl Earring на 29.10.2014 в 20:06
Авторе, пощади ни! И трета част щяло да има? Та не се ли изчерпаха наукообразните клишета още в първата, че и във втората? Не знам дали логореята е класифицирана като психично заболяване, но авторът определено се нуждае от лечение. Не спадам към чалголюбците, но определено се дразня когато разни хора, за да покажат колко са \"интелектуални\" и като нямат какво друго да кажат, подхващат темата за чалгата като за вездесъщия враг на всичко що е мило нам и родно. Токлова е безвкусно и изтъркано от (зло)употреба всичкото това надприказване.
Моника на 29.10.2014 в 21:12
За анализът на г–н Хаджийски неподготвените хора не бива да се изказват.За мене този анализ е повече от перфектен.\"Чалгата не е фолк.Тя изпълнява денационализираща функция.\"Само този цитат ми дава право да напомня на уважавания г–н Хаджийски,че тази \"денационализираща функция\"е част от политиката на американските и европейски специални служби по отношение на бившия СССР и страните от Източна Европа. Резидентът на американските спец.служби по време на Втората световна война в Европа,по–късно и директор на ЦРУАлън Фостър Дълес, ясно и точно конкретизира задачите на американската политика досежно сриването на СССР като държава.В сенатската библиотека във Вашингтон,а и в други библиотеки могат да се намирят \"Размисли за реализацията на следвоенната\"доктирина\"на САЩ против СССР\",известни още и като \"Плана Дълес за унищожаване на СССР\". Цитат:\"Войната свърши,всичко някак ще се подреди.А ние ще хвърлим всичко,което имаме,цялото злато на Америка,цялата мощ на Америка да направим хората на глупаци и да ги пратим за зелен хайвер\".В хода на разсъжденията си Дълес отива по9нтатък.\"Човешкият мозък,съзнанието на хората се поддават на изминения.Като посеем там хаос/в Русия и Източна Европа/,ние незабелязано ще подменим ценностите им с фалшиви и ще ги заставим да повярват в тях...Епизод след епизод ще се разиграва грандиозна по мащаб трагедия–гибелта на най–непокорния народ на земята–руският,ще постигнем окончателно и необратимо загасване на съзнанието му.Например,от изкуството и литературата ще премахнем социалната им същност...Литературата,театърът,киното–всичко ще изобразява най–низшите човешки чувства...\"Това според вас,диверсия ли е?И,ако е да,каква диверсия е тя? В последно време, все по–често в публичното пространство, се появява галемият\"политик\",\"миротворец\",Нобеловият лауреат за мир Хенри Кисинджър,той и Хайнц Адолф Кизингер.В интервю пред репортер от The Daily Squib,освен всичко друго казва:\"...През последното десетилетие ние добре тренираме нашата младеж с компютърни игри.Интересно е да се види играта,наричана\"Съвременна война 3\".Тя напълно отразява това,което ще стане в бъдеще–това е предсказващо програмиране.Нашата младеж,и В САЩ и на Запад,като цяло е готова,защото са ПРОГРАМИРАНИ да бъдат добри войници,пушечно месо.И,когато им заповядат да излязат на улицата и да се бият с тези луди китайци и руснаци,те ще се подчинят на тази заповед...\"Още ли мислите,че това са конспиративни фантазии?Аз мисля,че тези\"фантазии\"десетилетия наред се притворяват в живота.Тук му е мястото да ви кажа,че в Сенатската библиотека във Вашингтон може да се запознаете с Доклада на сенатската комисия ,ръководена от Франк Чърч,разследвала работата на ЦРУ.Там ще прочетете доста истини,които дори добронамерената комисия не е могла да премълчи.
Pearl Earring на 29.10.2014 в 23:22
Като стана дума за чалгата като нинструмент на Световната конспирация (знаех си, че и дотук ще се докараме), не мога да се въздържа да не препоръчам на всички участници в дискусията да прочетат статията на Хенри Форд за джаза - \"Как еврейския1т джаз стана наша национална музика\". Намира се в интернет. Ако замените в текста на Форд думите Америка/ американски с България/ български и джаз с чалга, ще получите статията на Хаджийски. Нищо ново под слънцето:) Цитирайки Соломон, се сетих какво ме дразни неимовероно в Хаджийски - липсата на смирение.
До Pearl Earring на 30.10.2014 в 00:08
Светът е голям и хубав, интернетът е необятан. За какъв дявол четете автора след като не ви харесва? Вид мазохизъм ли е това или просто горите от нетърпение да наплюете по-ерудираните от вас?
Мара на 30.10.2014 в 00:25
Много интересна е идеята на автора, че \"преекспонирането на традиционните фолклорни ценности в модерното общество, извън историческия им контекс\" може да стане \"едно от най-ефективните оръжия на реакционните режими за масово баламосване.\" (с пресен пример от Украйна и баламосването на хората с фоклорни мотиви, чиято цел е омраза и расизъм към Русия). А също, че \"главният мотив за българското прекомерно увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата\". Никога не съм виждала нещата по този начин, макар да забелязвам превръщането на чалготеките в хоротеки. Това означава ли, че голяма част от потребителите на преработения по времето на соца фолклор във България са някогашни потребители на чалгата? Всъщност, имам наблюдения, че увлеченията по българския обработен фолклор върви ръка за ръка с увлечението по чалга история.
Васик на 30.10.2014 в 01:00
Българска народна песен има в края на филма от 73 година Плетения човек. Можете да я намерите като Sunset - Paul Giovanni - The Wicker Man Soundtrack. От музиката във филма се очаква да подсилва атмосферата на езически ритуали и тайнства.
Алис на 30.10.2014 в 01:54
Изключителен текст, поздравления г-н Хаджийски! Моля коментиращите да не опитват да го придърпват до нивото си, невъзможно е.
До анонимния апологет на Хаджийски на 30.10.2014 в 21:06
Четенето не е (само) за удоволствие, а и за научаване. Допускали ли сте, че може би ми е интересно какви течения влекат мислите на т. нар. български интелектуалци? Затова чета подобни текстове, а не заради мазохизъм някакъв. Впрочем, на по-ерудираните от мен винаги се покланям. Съжалявам, но този човек не смятам за \"по-ерудиран\", защото в това понятие включвам не само умението да се жонглира с латинизми, но и предполагам известна светогледна яснота. Тук тя липсва.
Курдов на 30.10.2014 в 22:56
Хаджийски, а и Дайнов, каква \\\"горница\\\" и каква \\\"длница\\\" ви гони. Това са неща отнасящи се за пред модерния свят. Това е дневното, мъжко, героическо съзнание. Съзнание налагащо ред и йерархия и вертикал на ценности. Вие не сте ли разбрали , че живеем в пост модерен свят, на либерална демокрация, където този вертикал е рухнал. Времето на нощното , женското , условното. Времето на едно безкрайно \\\"смърсяване\\\". На отвързаните демони. Един холивудски филм като \\\"13 войн\\\" разказва този мит .Само , че сега и \\\"Героя\\\" е убит не само Бог.Живеем в дни , където между Азис, Бетховен, Еминем ,няма абсолютно никава разлика. Дори напротив, задължително е да се защитава Азис или Кончита и прочие. Защото освен политически, има и културен, а и морален плурализъм и всеки , който защитатава йерархия на ценности си е чиста проба фашист според либералите. Така че, Хаджийски - и ти и Дайнов сте си фашисти щом не харесвате чалга:))))
Васик на 31.10.2014 в 05:26
Чалгата е еманация на културата на киселото зеле и бахура. Съвременният българин прекарва две трети от живота си в мазето около кацата със зеле и бъчонката с пърцуца, барикадира се в мазето като герой на Кустурица и въобще не се интересува от надземния свят. Днес клипове като \"Малкият град\" на Тангра и \"Остани\" на Импулс предизвикват културен шок, защото човек не може да си представи как една и съща култура е родила тази лирика и вулгаризмите на Азис. Едва ли обаче проблемът е в самия Азис. Азис е алтер егото на Кеворкян, някогашния морален гарант на протестиращите студенти, който не можа да се реализира в пазарни условия по друг начин, освен като продава на същите студенти долнопробна чалга, в случая чрез радио Сигнал плюс. Тук могат да се разплетат много интересни взаимовръзки, водещи началото си още от соца, стига човек да не се погнусява. За мен няма съмнение, че чалгата тепърва ще се развива и ще метастазира все по-дълбоко в цялата ни култура - от Слави Трифонов до Комарницки, от Тони Филипов до Мира Радева, накъдето и да се обърнеш, чалгата е навсякъде. Чалгата е по-витална от едновремешните си противници като Дони, който впоследствие делеше ефира колегиално точно с Есил Дюран и Глория.
Моторист на 31.10.2014 в 18:06
Статията е написана изключително некомпетентно от музикална гледна точка, за съжаление нито имам време, нито особено желание да правя разбор на безбройните неверни твърдения. Ще отбележа само, че за разрешаването на сложния въпрос с произхода на чалгата би било добре да се погледнат резултатите от изследванията по история на византийската музика. Историята на музиката е самостоятелна наука и свободните съчинения и умозрителните заключения са признак на невежество.
Анонимен апологет? на 01.11.2014 в 02:05
А ОК ли е да си анонимен плювач. който нарича българските интелектуалци \"т.нар\"? Впрочем, единствения неанонимен в статията и под статията е самия автор Хаджийски. Подпис: анонимен, не кланящ се на когото и да е, но оценяващ подобава добрите текстове като горния.
карагьозов на 01.11.2014 в 03:36
Моторист Статията е написана изключително некомпетентно от музикална гледна точка... ВСИЧКИТЕ СТАТИИ на въпросния са така написани, така че споко!
карагьозов на 01.11.2014 в 06:03
Моника За анализът на г–н Хаджийски неподготвените хора не бива да се изказват.За мене този анализ е повече от перфектен. ВСИЧКИТЕ СТАТИИ на Хаджийски са така написани, така че споко!
Непримир на 01.11.2014 в 09:12
Някой по-горе спомена, че на Валентин Хаджийски липсва смирение. Това е самата истина и сме готови да разберем тази липса на смирение у него, защото знаем на какво тя се дължи. Тя е осакатяването на човешката душа, породено от безграничната неудовлетвореност на изгубилия родината си. Всички българи, простили се с България, са така. Всички емигрирали - където и да било по света - наши сънародници, независимо дали са покрили стандартите на ПЕРСОНАЛНИЯ УСПЕХ В ЖИВОТА или не, са изгубили нещо, което - образно казано - е държало гръбначният им стълб изправен и, оказали се превити от нелепата си съдба на безродници, те компенсират нещастието си със собственоръчна екзекуция на инак вроденото у човека смирение. Повечето неща, които Хаджийски е писал тук, са верни. Той рядко греши в политическите си оценки. Но затова пък винаги допуска грешката да не скрива ноктите на презрението си спрямо човешкия род и особено по отношение на онази част от човешкия род, която подобно на него се захваща с анализи на събитията и явленията. Той е един диктатор по душа, който не търпи чуждо мнение.
Непримир на 01.11.2014 в 15:54
Още няколко думи за СМИРЕНИЕТО, което така много липсва на Валентин Хаджийски. Споменахме, че смирението е вродено у човека. То не може и да бъде друго, защото човек никога не може да бъде САМОДОСТАТЪЧЕН. Само в случай на \"самодостатъчност\" липсата на смирение би била обяснима, макар и чисто теоритично. На практика обаче, човек се ражда и още от първия миг на живота си той е принуден да протегне ръчица за помощ и подкрепа. При нормални условия той получава тази помощ и подкрепа от майка си, от баща си; след туй от и близките (ако те са априори доброжелателни към него). Постепенно става ясно, че той е обвързан с окръжаващото го ОБЩЕСТВО. Своята признателност към това общество, от което получава нужните му екзистенциални блага, човекът може да изрази по един-единствен начин - чрез смирение. Терминът е дошъл от религията - \"смирение пред Бога\". Но смирението първо и преди всичко е не пред фикцията \"Бог\", а пред конкретната реалност, носеща названието \"човешко обкръжение\". И ако стане така, че индивидът по някаква причина скъса с \"човешкото обкръжение\", неговият морал (ако се окаже недостатъчно устойчив) може да го тласне към погазване нормите на смирението, т.е. кън стъпкване на благодарността към хората, от чиято длан е ПОЛУЧАВАЛ. Така се е случило и с Хаджийски. Намерил нова длан, от която да получава и затова заплюл старата... Но ето че вече е дошъл денят, в който нашият \"херой\" е усетил как ветровете са започнали да променят посоката си и затова го виждаме да настройва за свирня стария си инструмент, с който е свирил през своата ПРОСЪВЕТСКА МЛАДОСТ, когато са обучавали момченцето от Повеляново на соц-дипломация в \"Института за международни отношения\" в Белокаменната Москва. Ослепителната Америка ще трябва да отстъпи!
Лошо, Непримирим, лошо! на 01.11.2014 в 17:05
Така хубаво, любовно обяснително и предълго сте писали за автора и накрая какво? Завършвате с опашата лъжа. Оказва се, че няма никаква белокаменна Москва, Валентин Хаджийски най-прозаично е завършил в Софийски университет, София. Ах, ах, този безродник се оказа най-обикновен родник. Ами сега?
Непримир на 01.11.2014 в 19:30
Още няколко думи за СМИРЕНИЕТО, което така много липсва на Валентин Хаджийски. Споменахме, че смирението е вродено у човека. То не може и да бъде друго, защото човек никога не може да бъде САМОДОСТАТЪЧЕН. Само в случай на \"самодостатъчност\" липсата на смирение би била обяснима, макар и чисто теоритично. На практика обаче, човек се ражда и още от първия миг на живота си той е принуден да протегне ръчица за помощ и подкрепа. При нормални условия той получава тази помощ и подкрепа от майка си, от баща си; след туй от и близките (ако те са априори доброжелателни към него). Постепенно става ясно, че той е обвързан с окръжаващото го ОБЩЕСТВО. Своята признателност към това общество, от което получава нужните му екзистенциални блага, човекът може да изрази по един-единствен начин - чрез смирение. Терминът е дошъл от религията - \"смирение пред Бога\". Но смирението първо и преди всичко е не пред фикцията \"Бог\", а пред конкретната реалност, носеща названието \"човешко обкръжение\". И ако стане така, че индивидът по някаква причина скъса с \"човешкото обкръжение\", неговият морал (ако се окаже недостатъчно устойчив) може да го тласне към погазване нормите на смирението, т.е. кън стъпкване на благодарността към хората, от чиято длан е ПОЛУЧАВАЛ. Така се е случило и с Хаджийски. Намерил нова длан, от която да получава и затова заплюл старата... Но ето че вече е дошъл денят, в който нашият \"херой\" е усетил как ветровете са започнали да променят посоката си и затова го виждаме да настройва за свирня стария си инструмент, с който е свирил през своата ПРОСЪВЕТСКА МЛАДОСТ, когато са обучавали момченцето от Повеляново на соц-дипломация в \"Института за международни отношения\" в Белокаменната Москва. Ослепителната Америка ще трябва да отстъпи!
Не падащ по гръб на 01.11.2014 в 20:00
Валентине, прав си - съвсем не е голям грях човек да е учил в Софийския университет. Но не е беда и ако по линия на подбора на кадри из средите на пролетарската младеж (баща, отдаващ възторжения си труд за тържеството на Партийната Идея сред пушеците на Девненския индустриален комплекс) да го пратят след трети курс на Университета да добие номенклатурна завършеност нейде недалеч от сянката на Спаската Башня...
Нели на 02.11.2014 в 00:56
Кратка биография на автора: Валентин Хаджийски е завършил: английска езикова гимназия Варна, СУ \"Климент Охридски\" (философия и история) и веднага след това прави докторат по история на американската философия в БАН (Институт за философски науки). Освен в България е учил само на две други места: Англия (няколкомесечен дипломатически курс) и САЩ (MBA - Master of Business Administration). Всичките му роднини също са завършили висшето си образование главно в България: в рода му има шест човека завършили СУ \"Климент Охридски\", трима ВИАС (някога Институт за архитектура и строителство), един от Военната академия и само прачичовците му в началото на 20 век са учили в Нанси, Франция, и са първите вносители на \"Ситроен\" в България. Още веднъж, никой от рода му до пето поколение не е учил в Москва. Не че е лошо да си завършил в Москва, просто неговия род няма общо с подобно образование. Прадядо му по бащина линия е собственик на малка печатница и издател на социалдемократическо вестниче. Социалдемократите тогава са били наричани широканци, били са в люта схватка с тесняците (сегашните комунисти). И двамата му дядовци след 9 септември 1944 г. са бягали от червените Титови убийци на \"бугараши\" в Македония: единият от Босилеград, а другия от Струмица, за да се спасяват в \"майка България\". Единият е бил от занаятчийската задруга на Босилеград - шивач, а другия е бил инспектор в просветата в Струмица (след завръщането си в България завършва архитектура, до това време е бил със специалност учител по математика, и е един от архитектите строилите Девня). Едната му баба, Босилеградската, почива при раждането на майка му, другата му баба е била учителка по български език и литература (завършила е СУ, София - философия и българска филология по времето на Димитър Михалчев, Спиридон Казанджиев, Асен Златаров - ходили са на сказките му, Георгов, Балабанов). Аворът има две деца (завършили в САЩ) и трима племенници и племеннички завършили в София с професии: правист, архитект, физик, финансист и учител. Тези петима млади хора са деца на шестима доктори на науките завършили в България. Е, мисля, че това беше достатъчно. Време е да се поговори за статията, а не да се пускат лъжи за автора.
Не падащ по гръб на 02.11.2014 в 04:35
Валентине, прав си - съвсем не е голям грях човек да е учил в Софийския университет. Но не е беда и ако по линия на подбора на кадри из средите на пролетарската младеж (баща, отдаващ възторжения си труд за тържеството на Партийната Идея сред пушеците на Девненския индустриален комплекс) да го пратят след трети курс на Университета да добие номенклатурна завършеност нейде недалеч от сянката на Спаската Башня...
Не падащият по гръб на 02.11.2014 в 05:19
Скъпа Нели, с подчертано уважение към теб и към твоя съпруг, който е носител на изключително ценни качества, ще ти напомня, че от около 15 години насам (отначало във форума на някогашния \"Монитор\", след туй в \"СкайФорума\", по-късно и в по-строго контролирания форум на \"Сега\", а също тъй и на още ред други места за СЛОВОБОРСТВО) съм се опитвал да ви внуша, че самопредлагането на персонална информация, която често прави Вальо (пък и ти сега - за него) в общуването си с произволните люде по \"широкия и чужд\" КИБЕРСВЯТ, колкото и позитивен ореол да създава около личността му, го прави в много голяма степен УЯЗВИМ, защото предразполага нас - агресивните демони на нашата съвременност, да се \"бъзикаме\" с него. Планетата на която живеем съвсем не е прекрасно място и ви моля - и теб и Вальо - да не подценявате сентенцията: \"Човек за човека е вълк.\" Ето, аз съм един ЛОШ ЧОВЕК; на мен ми доставя удоволствие да се \"бъзикам\" с Вальо - СЪВСЕМ ПО ЧАЛГАДЖИЙСКИ (което ще рече: НА НИСКО НИВО, НА НИВО \"BASURA\", както казват в испаноговорящия свят). Но планетата, която обитаваме, е тази именно и още е много рано да мислим как да я заменим с друга, по-добра. До тогава ще има и ЧАЛГА. По темата за ЧАЛГАТА, за която сме се събрали да хортуваме край тезгяха на настоящата \"кръчма\", ще се произнеса след като Вальо публикува и последната част от есето си. Имайте предвид обаче, че аз ще бъда апологет на ЧАЛГАТА, въпреки че я намирам за нещо невероятно пошло. Ще защитавам правото на съществиване на ЧАЛГА-СТИЛА (а и не само съществуването му, но и правото му на плодотворно развитие), защото разбирам особения смисъл на това явление за радикализиране на либералната атмосфера, сред която трябва да се развиват бъдещите поколения.
Нели на 02.11.2014 в 09:29
\"Бъзикането\",както разбрахме през тези 15 години, може да носи на \"лошите\" моментно-субектовна радост (най-често, несподелена от околните),която се изпарява за броени минути. Уви, фактите от биографията са си факти. Авторът е потомък на български учители, журналисти и архитекти, които са получили висшето си образования в момент в който вишистите в България са били около 1% от населението на страната (говорим за около 1934 г.). Това е една (но само една) от причините днес той да пише, а ти да анонимстваш под статиите му. За другите причини не ще пиша, много са.
Не падащият по гръб на 02.11.2014 в 18:27
Здравей Нели, Както е известно българският ЧАЛГА-НАРОД е автор на множество дълбоки мъдрости, една от които е, че \'\'Когато няма риба, и ракът е риба.\'\' Точно така може да се тълкува и твоето изявление, а именно: \'\'Авторът е потомък на български учители, журналисти и архитекти, които са получили висшето си образования в момент(,) в който вишистите в България са били около 1% от населението на страната.\'\' Значи - нямали сме вече аристократичния елит, съставен от родова и поземлена аристокрация, характерен за Второто Българско царство, а пък мижавата ни \"дворцовост\" през 1934-та година се е осъществявала от някакви окаяни Кобурги... Но затова пък сме имали духовния елит на българското учителство, а също и по някой и друг архитект, журналист и тъй нататък. Всичко това е прекрасно. Помпозното величие на средновековното болярство едва ли в наше време би било някому по вкуса и ако някои народи днес все още съхраняват привилегиите на подобна паразитна каста, то това е истинско бреме за тях. Тъй че ние трябва да се радваме, гдето през 1934-та година сме имали само колоси на духа - учители, журналисти и архитекти, - а не нещо смайващо и ослепително. Но самият факт, че ти повдигаш този въпрос, на мен не ми говори за нищо друго, освен за един зле потиснат комплекс, изразим чрез следното възклицание: \'\'Ех, защо не бяхме - освен всичко останало - и чеда на някакви багренородни боляри!\'\' Да, сигурно ако сред нас имаше боляри, сега нямаше да се срамим от ЧАЛГАТА, защото болярството щеше да налага един по-префинен вкус. Но, какво да се прави - често се случва както отделната личност, така и цели народи, да претърпят непростими загуби. Трябва да се учим да бъдем смирени и да понасяме с достойнство Нелепата Съдба. Мисията на така липсващото ни от 600 години насам болярство би се състояла в това, че ТЕ - аристократите - щяха да ни ПРЕЛИВАТ (вероятно с някаква фуния) МЪДРОСТ И ВОЛЯ. Легендата приписва на Принц Гаутама - Буда - следните думи: \'\'Можеш да дадеш на хората ЗНАНИЯ, но не можеш да ги дариш с МЪДРОСТ и ВОЛЯ. Вероятно Принц Гаутама е имал на ум българското общество, в което през 1934-та година е имало сили само за учители, журналисти и архитекти, а днес - И ТОВА НЯМА.
Васик на 03.11.2014 в 22:58
Силната черта на тази статия е, че установява разрива между народното и чалгата. Като цяло тази част е много систематизирана. Основната черта на чалгата е, че тя паразитира върху реалната музика и се отнася към реалната музика по същия начин, както парапсихологията спрямо психологията и астрологията спрямо астрономията. Чалгата е псевдомузика, затова тя не дава основания да свързваме чалгата с някакъв вид почвеничество и традициите на българина. Аз въобще не съм чувал послания на чалгата, които да съответстват на традиционните черти на българина, най-малкото както те се проявяват в пословиците и поговорките. Например едно време никой не смяташе изпълненията на Тодор Колев за истинска музика, те бяха просто клоунада и сатира. Но днес чалгата претендира за съвсем друг статут и дори чалгата постигна огромен успех, като на практика прекрати всякакво обсъждане за себе си в медиите. Днес никой и не си помисля да критикува чалгата в медиите, тъй като самите медии официализираха Азис, Николета, Кали, Камелия и т.н. Тоест по същия начин, по който медиите официализираха астрологията и я излъчват паралелно с метеорологичната прогноза, сега и чалгата се представя редом с истинската музика. Но фактът, че чалгата ни залива от медиите, всъщност тя ни залива и от градския транспорт и такситата, въобще не означава, че самото общество иска чалгата.
Нели на 04.11.2014 в 14:39
Васик, в българските организации зад граници се решава един много близък до назования в статията проблем. Българите зад граница са пламнали от обич към българския \"фолклор\". Няма да обсъждам колко от тях го правят заради срама си да кажат, че харесват/или са харесвали чалга преди това. Цитирам от по-горе: \"Главният мотив за прекомерното ни увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата\". Въпросът, лично за мен, е доколко самотъждестяването с фолклора ни е, пак цитирам, \"подсъзнателна естетическа съпротива на българина на новото, модерното, „западното”. Ние добре знаем, че в момента в България почти няма суров фолклор. Всичко, което се свири, играе, облича, показва като традиционно е всъщност обработен фолклор. Има много хубаво интервю в Гласове на тази тема - с дъщерята на самият Филип Кутев, проф. Елена Кутева. Ако някой наистина се интересува, прочетете го внимателно. Това не се осъзнава от любителите на фолклора, напротив, те намират някакво нелогично упование не само в тази музика, но и в киченето с уж фолклорни одежди, които се приемат за символ на изключителността на българина, мощта му и българското през вековете. Фолклорът от типа на Филип Кутев има едно много важно качество: той естетизира суровия фолклор и го доведе до блясъка на етнографските музеи. Песните на Кутев, с цялото ми уважение към него, е равно на музейното изкуство. Те мумифицират онова, което той, като безспорно добър музикант, е избрал да запази. Останалото е изхвърлено, вероятно с право. За текстовете дори няма да подемам темата. Говорили сме много през тези 15 години във форума на Сега за това що е автентичен фолклорен текст. В най-добрия случай е нещо от рода на \"ненките й се тресяха као солунски лимони\". Но от преработения фолклор на Кутев могат да се правят страхотни музикални вариации. А иначе, макар да съм от Пловдив, много обичам песните на Дико Илиев, изпълнявани от духов оркестър. Някак си по ни родеят с Унгария, Австрия, валса, градската култура. Никога не съм приемала като нещо естетично или поетично виенето на зурни и различните рановидности на кючека (казват, думата идвала от кючук, танца се изпълнявал от малки, хомосексуални момчета). На българите зад граница, в 21 век, далеч повече им отива да слушат повторно преработен и препечен фолклор в джазови изпълнения и в класически произведения нежели фолк/фоклор. Слушането на такива неща, говоря за себе си, ме прави далеч по-щастлива и по-българка. Но още веднъж, написаното до тук са само мечтания. Избиратели, които гласуват за Герб и Бойко Борисов, и в момента безучастно чакат ново правителство от него, няма как да слушат класика и джаз. Тяхната интонационна среда е чалгата. Те нямат друг житейски опит, слепи са за друг тип музика. Защо е така? Май трябва да погледнем назад, в последните 25 години живот в и на България.
Васик на 04.11.2014 в 20:45
Проблемът, за който говориш, не ми е особено познат във връзка с фолклора. Аз съм виждал отвън една хоротека в София и тя е описана в тази статия тук http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=696&aid=15857 Но това са два различни проблема - че се формира вторичен фолклор и че се шири чалгата. Чалгата се налага целенасочено в медиите, а не само стихийно, както Фандъкова неизвестно защо беше поканила Горан Брегович да изнесе новогодишен концерт, тоест явно в угода на Бойко Борисов, при това самата Фандъкова в свободното си време била слушала рокмузика, хвалеше се тя едно време. За този концерт намирам много интересна статия, която може да се прочете тук http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=488 Основният проблем, свързан с чалгата, е, че нито днешните поколения наистина се формираха в чалгаджийска духовна среда, която ако не може да влезне през вратата, ще влезне през прозореца, човек не може да се скрие от нея. Но въпросът е, че проводниците на чалгата като Кеворкян, Слави Трифонов, Иван и Андрей (продуцентите) въобще не са се формирали с чалгата и дори ще се възмутят, ако някой ги обвини, че са поклонници на чалгата. При Слави Трифонов и Иван и Андрей чалгата се проявява не само като музика, а и като мислене и поведение, дебилизъм и цинични послания, които явно по тяхно мнение са продаваеми на аудиторията. Разбира се, апологетите на чалгата не се изчерпват с посочените. Интересно е да се проследи документално точно развитието на групата \"Ку-ку\" обобщено, как се тръгва от Тодор-Колевската сатира, как минават през възрожденските песни, как групата се разцепва и Воденичаров прави телевизия ММ, докато обратно, Трифонов се закотвя стабилно към чалгата във всички възможни смисли.
Васик на 04.11.2014 в 20:49
Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство.
Васик на 04.11.2014 в 21:41
Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство.
Васик на 04.11.2014 в 21:42
Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство.
Непримир на 04.11.2014 в 22:05
Тук по цялото \"трасе\" на коментариите се прави едно смесване. Говори се за чалгата, която безусловно е едно негативно явление с особена психологическа (а може би и психиатрическа) канава и се конституира нейната релация с неуспехите в опитите да се \"адаптира\" народната музикална традиция тъй, че да ѝ се придаде едно по-приемливо за \"формалните структури на властта\" звучение. \"Обработката\" на традиционната музика систематично се извършваше по времето на \"соца\" с цел да се украси българския народ с някакви негови несъществуващи \"трудово-кооперативни\", или пък \"интернационалистически\" добродетели. Такива бяха изискванията на тогавашните формални структури, които се опитваха да дадат плът и кръв на един оксиморон. (Както знаем творенето на оксиморони е занимание, достойно за всички \"морони\"). А именно: хем да сме интернационалисти в духа на \"пролетарското единство\", хем да сме \"пишман-патриоти\" (зер, патриотизмът, пък бил той и \"пишман\", е хубава стратегия на практическия популизъм). Но неуспехите затова са неуспехи, че повече да не се занимаваме с тях. ЧАЛГАТА обаче НЕ Е НЕУСПЕХ. Тя е една своеобразна победа на ХОРАТА ОТ ГЕТАТА, които образно казано вече са излезли на площада и са размахали плакарди и лозунги, уязвяващи ОНЕЗИ ТАМ ГОРЕ (онези там, гдето са не-наши, гдето са сноби, баровци, келеши и т.н.). ОНЕЗИ ТАМ, които до неотдавна бяха НЕДОСЕГАЕМИ САТРАПИ (но вече не са) и затова ще трябва да си платят всичко с лихвите... Ето защо тълпата ще СЕРЕ и ПИКАЕ на техните Верди, Паганини, Брамс, Бетовен, Пипков и Владигеров, пък ще им запее как: \"Калугер ме гони, мамо, калугер ми смига...\" Всичко това е наистина гнусно - дотогава, докато не сложим ръка на сърцето си и не признаем честно (насаме пред себе си), че САТРАПИТЕ наистина са си САТРАПИ и че това, което им се сервира, напълно са си го заслужили. Ама ще рече някой: \"Това са сатрапи от времето на СОЦА!\" Моля, моля! Сатрапите са си сатрапи независимо от политическите разцветки на конюнктурната ситуация. Ако при СОЦА някой е бил сатрап, при ПОСТ-СОЦА друг някой отново ще се появи, за да заеме овакантеното сатрапско място, и този нов \"херой\" на нашата сага ще бъде замесен от същото тесто. Има, разбира се, и един ПСИХОАНАЛИТИЧЕСКИ момент. Фройд ни учеше, че всичко е като при секса - индивидът има разни щения и той трябва да ги удовлетвори, за да се уравновеси психически. Ако не може да добие нужното за съкровената му природа доволство по нормалния начин, той прави \"умозрителен модел\" на необходимия за погасяване на щенията си обект и се захваща да ги удовлетворява чрез него (някоя козичка, майка си, някоя картинка от порно-списание и т.н.). Така е и с тези, които - образно казано - излизат по улиците и площадите с намерение да поставят на мястото им ТЕЗИ, КОИТО СИ ГО ЗАСЛУЖАВАТ. При нормални условия всеки излязъл на площада трябва да си е преметнал по един верен \"Калашников\" (както днес е на много места из Украйна), но ако малодушието лумпенско вземе превес над естествената човешка способност да изразява ГНЯВ, то тогава маргиналната тълпа запява упспокоителната песен за някакви \"разтресени ненки\"... А ако пък няма гласови данни за такова изпълнение, \"набримчва\" озвучителната си уредба и пуска некадърника Азис да пее на висок децибел.
Непримир на 04.11.2014 в 22:45
Тук по цялото \"трасе\" на коментариите се прави едно смесване. Говори се за чалгата, която безусловно е едно негативно явление с особена психологическа (а може би и психиатрическа) канава и се конституира нейната релация с неуспехите в опитите да се \"адаптира\" народната музикална традиция тъй, че да ѝ се придаде едно по-приемливо за \"формалните структури на властта\" звучение. \"Обработката\" на традиционната музика систематично се извършваше по времето на \"соца\" с цел да се украси българския народ с някакви негови несъществуващи \"трудово-кооперативни\", или пък \"интернационалистически\" добродетели. Такива бяха изискванията на тогавашните формални структури, които се опитваха да дадат плът и кръв на един оксиморон. (Както знаем творенето на оксиморони е занимание, достойно за всички \"морони\"). А именно: хем да сме интернационалисти в духа на \"пролетарското единство\", хем да сме \"пишман-патриоти\" (зер, патриотизмът, пък бил той и \"пишман\", е хубава стратегия на практическия популизъм). Но неуспехите затова са неуспехи, че повече да не се занимаваме с тях. ЧАЛГАТА обаче НЕ Е НЕУСПЕХ. Тя е една своеобразна победа на ХОРАТА ОТ ГЕТАТА, които образно казано вече са излезли на площада и са размахали плакарди и лозунги, уязвяващи ОНЕЗИ ТАМ ГОРЕ (онези там, гдето са не-наши, гдето са сноби, баровци, келеши и т.н.). ОНЕЗИ ТАМ, които до неотдавна бяха НЕДОСЕГАЕМИ САТРАПИ (но вече не са) и затова ще трябва да си платят всичко с лихвите... Ето защо тълпата ще СЕРЕ и ПИКАЕ на техните Верди, Паганини, Брамс, Бетовен, Пипков и Владигеров, пък ще им запее как: \"Калугер ме гони, мамо, калугер ми смига...\" Всичко това е наистина гнусно - дотогава, докато не сложим ръка на сърцето си и не признаем честно (насаме пред себе си), че САТРАПИТЕ наистина са си САТРАПИ и че това, което им се сервира, напълно са си го заслужили. Ама ще рече някой: \"Това са сатрапи от времето на СОЦА!\" Моля, моля! Сатрапите са си сатрапи независимо от политическите разцветки на конюнктурната ситуация. Ако при СОЦА някой е бил сатрап, при ПОСТ-СОЦА друг някой отново ще се появи, за да заеме овакантеното сатрапско място, и този нов \"херой\" на нашата сага ще бъде замесен от същото тесто. Има, разбира се, и един ПСИХОАНАЛИТИЧЕСКИ момент. Фройд ни учеше, че всичко е като при секса - индивидът има разни щения и той трябва да ги удовлетвори, за да се уравновеси психически. Ако не може да добие нужното за съкровената му природа доволство по нормалния начин, той прави \"умозрителен модел\" на необходимия за погасяване на щенията си обект и се захваща да ги удовлетворява чрез него (някоя козичка, майка си, някоя картинка от порно-списание и т.н.). Така е и с тези, които - образно казано - излизат по улиците и площадите с намерение да поставят на мястото им ТЕЗИ, КОИТО СИ ГО ЗАСЛУЖАВАТ. При нормални условия всеки излязъл на площада трябва да си е преметнал по един верен \"Калашников\" (както днес е на много места из Украйна), но ако малодушието лумпенско вземе превес над естествената човешка способност да изразява ГНЯВ, то тогава маргиналната тълпа запява упспокоителната песен за някакви \"разтресени ненки\"... А ако пък няма гласови данни за такова изпълнение, \"набримчва\" озвучителната си уредба и пуска некадърника Азис да пее на висок децибел.
Нели на 04.11.2014 в 22:53
Васик, Зденка е пример как се оценява от образовани хора като нея чалгата в България. Българите в бивша Югославия са били принудени, искат или не, цял живот да слушат сръбска чалга и за това имат необходимите сетива за пошлостта и безумието й. Вал. е работил дълго със Зденка Тодорова. Неговата специалност и във Външно, и във ООН в Ню Йорк, беше \"права на човека\". Такива като него помогнаха на Зденка Тодорова (тя е поетеса от Ниш), Иван Григоров (даскал) от Цариброд, Илия Илиев от Струмица и Владимир Панков (по сръбски Владо Паунковски) от Охрид да излязат на международна сцена. Вал. им редактираше и превеждаше изказванията на английски. В 1994 всички те присъстваха на сесията в Женева по \"права на човека\" (провеждаше се всяка година от януари до март) и в тази година за първи път България успя да прокара в декларация, обсъждаща състоянието на тогавашна Югославия, темата за българското малцинство там и особено в т.нар. Западни покрайнини и Македония. Вътре в залата българските дипломати бяха инструктирани да не сядат един до друг с изброените хора, но вън, в кулоарите, всичко е било очевидно. По същото време Марин Райков (дето беше служебен премиер в 2013), тогавашен втори секретар в посолството ни в Белград, е направил страшно много за българската кауза. Обикалял е сам, месеци наред, из българските райони в Сърбия и е събирал стотици свидетелства за простотиите и зверствата на сърбите към българите. После Марин предаваше всичките тези свидетелства във Външно, а там се правеха съответните изказвания, документи и позиции. Мога да кажа, че това беше време когато наистина се чувствах горда, че съм българка и че даваме реален отпор на сръбските безумия. Не знам дали си спомняш, Васик, че една от главните теми, заради, която ни преследваха така очевидно във форума на \"Сега\" - редакция и някои читатели в единен строй - беше темата за Сърбия. Ние бяхме първите, които заговорихме за зверствата на сръбските паратрупери над собственото им население. Бяхме и първите съобщили за Сребреница, защото имахме свидетелства от първа ръка. Понякога немея от българското безхаберие и безсрамно кланяне пред сърбите и сръбските зулуми на Милошевич. Тогава, че и до сега, българите масово бяха на страната на комунистическия сатрап Слободан и без никаква свян слушаха в негова чест сръбска чалга. Чалгата е не само комерсиален продукт на хора като Кеворк Кеворкян, Слави. Тошко Колев с неговите \"Иръпшани\". България беше духовно чалгизирана от сръбската пропаганда преди да бъде музикално чалгизирана. Тази пропаганда се сееше главно от комунисти и бивши комунисти, обикновено членове на шести отдел на ДС. Някои от кадрите на ДС са се занимавали години наред с кешова търговия на наркотици в Гърция и Сърбия. Точно те бяха най-големите защитници на политическата чалга на име Милошевич и гръцкия безумен национализъм. Слави и Кевор просто обраха каймака на това \"естетическо\" очакване за низменост и долница, подхранвано от ДС кадри, по което най-сетне, след 45 години мъка (социалистическа \"мъка\", мъчеха да образован и повдигнат народа с обработен фолклор), стигнахме сърбите.
Нели на 04.11.2014 в 23:28
Виждам, че по-горе е коментирано добре или зле за България е да нямаме аристокрация, а само добре образована (по възможност по-голяма) прослойка от хора. Аз лично съм убеден и непоклатим републиканец (в българския смисъл на думата, съм \"за\" това България да е република) и всякакви писания и емоции за кралски особи са ми досадни. От опит знам, че сред т.нар. родова аристокрация процентът на физически, духовни, нравствени и умсвени дебили е далеч по-голям отколкото сред обикновения народ. За това си има логично обяснение, но темата тук е друга. Проблемът на България днес не е липсата на аристокрация, а липсата на широка маса добре образовани и достойни граждани. Достойни до степен да изглеждат наивни в очите на пресметливите и шушумигите. След 1989 г. вече не говорим за вишисти, защото дипломите, разбирам, в България се продават на килограм. Тези дни прегледах и списъка на професори и доценти по философия - какво разочарование е този списък. Вишистите в 1934 г. неизменно, в огромната си част, са притежавали това така оскъдно днес качество достойнство. Днес не е така. Достоен ли е образования човек, който трупа милиони от скъп ток на гърба и нещастието на българските пенсионери? Достоен ли е образования, който се храни с републикански американски грошове, за да защитава в бедната ни страна неразумни геопроекти на САЩ? Достойни ли са образованите хора, да вземем за пример дори днешните Кунева и Кънев, които желаят да са на власт на всяка цена, дори заедно с полуграмотната мутра Бойко Борисов, рушаща всяка възможна тъкън на българското общество? Не веднъж съм писала, че един български мъж с balls не може да си позволи да прекара дори и 5 минути в една стая с Бойко Борисов. Това чалга правителство се зачена в недостойнство и ще бъде свалено от тълпите, подобни на онези, които някога ни описваше Гео Милев в \"Септември\".
Непримир на 05.11.2014 в 05:13
Вальо, ето че и ти се обади, макар и чрез ника на Нели. Но това разбира се е без значение - радващото е, че по въпроса за отричането на монархията сме на едно мнение, а също и по въпроса за потребността от повсеместно висококачествено образование. Монархиите - те са история, която дори е досадно да се предъвква. В наше време въпросът се свежда до друго, а именно - до това ДАЛИ ИЗОБЩО ДА ИМА ДЪРЖАВА, ИЛИ НЕ, а това, че монархии никога повече няма да има, е ясно. И така, нека се запитаме как би изглеждал светът без държави. Пишещият тези редове в никакъв случай не е анархист. Моите впечатления от станалите напоследък модерни в страните от бившия соц-блок \"анархисти\", са, че това са разни разглезени хлапетии, за които още от пръв поглед е ясно, че са \"новата реколта\" издънки на старата и изпитана комунистическа аристокрация. Приискало им се на гаменчетата някаква нова революционна авантюра и се сетили за Бакунин и Кропоткин. Колкото и безпочвено и да е обаче всичко, което се наблюдава в плоскостта на мислене на днешните псевдо-анархистчета, истината е, че това, което очаква всички нас в близко бъдеще е именно един ГЛОБАЛЕН АНАРХИЗЪМ. Само гдето анархистичната революция ще бъде извършена не от разни \"отнесени от вихъра\" кропоткианчета, а от от световния НАДнационален (разбирай ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН) финансов капитал. И то ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН съвсем по болшевишки! Очевидно, писано било все пак Троцки и Ленин да победят. Може би една такава световна революция е ЗА ДОБРО. Тя поне ще се постарае ДА ФИЛТРИРА човешките нечистотии, които се отличават с прекомерно голямо относително тегло на единица маймуно-човешка консистенция, в резултат на което тази НЕНУЖНА МАТЕРИЯ се устремява към дъното, което ние възприемаме като ЧАЛГА-БЕЗДНА. Какво в тази ситуация се очаква от нас, ли? От нас се очаква да не стоим със скръстени ръце и да чакаме модерните банкерски Ленинци и Троцкианци да извършат над нас неизбежната си СЕЛЕКЦИЯ (защото тогава неминуемо ще се каем). Бог знае на какъв принцип ще им хрумне да осъществят те своя глобален \"клийнзинг\" (такива неща винаги намирисват на \"холокост\"). От нас се очаква да положим известни страния - съобразно оскъдните ни силици - и да помогнем поне на онези, за които НИЕ ПРЕЦЕНИМ, че заслужават да оцелеят след задействането на Глобалната Центруфуга. Това може да стане чрез нещо, което много би приличало на досегашната ви представа (на теб и Нели) за ОБРАЗОВАНИЕТО, но което в никакъв случай не бива да бъде ОБРАЗОВАНИЕ В НЕГОВИЯ ДОСЕГАШЕН ВИД, защото сме свидетели как то е доказало своята неефективност. И то не само в България, и не само в Европа, а най-вече в Северна Америка, за която точно на тебе е излишно да разяснявам, че макар мнозина да завършват образование, никой не цени това \"развлечение за охолни синковци\" повече от един \"луксозен начин да се завържат полезни социални връзки\". И нищо повече. ...Което за цялата бъркотия, която цари в Северна Америка, е може би важно, но не е всичко. Съзтезателността, която е нужда за живота, се придобива в самия живот. Ние обаче нямаме право да сме толкова наивни, та да очакваме че \"самият живот\" ще бъде така благоразположен към НАШИТЕ ХОРА и ще им даде шанс да придобият нужната им житейска компетентност. Това, което се очаква от нас, е да превърнем НАШИТЕ хора в завинаги скъсали с изкушенията на \"чалга-бездната\" ИНФОРМИРАНИ индивиди, при което ПЛОДОТВОРНАТА ИНФОРМИРАНОСТ напълно е заместила БЕЗПРЕДМЕТНАТА ПСЕВДО-ОБРАЗОВАНОСТ.
Васик на 05.11.2014 в 05:41
Реалната критика на чалгата може би въобще не трябва да подхожда от гледна точка на музиката, а от гледна точка на политиката в широк смисъл. Вярно е определението, че чалгата е кич, но това не означава, че противопостяването на чалгата трябва да е само в сферата на естетиката. Със сигурност ако чалгата бъде изкоренена от политиката в широк смисъл, тя веднага ще изчезне и като музика. Разбира се, илюзия е да се смята, че нашата държава ще предприеме някакви стъпки, за да ограничи разпространението на чалгата. Това мое заключение се основава също и на днешното известие за новия министерски пост на Вежди Рашидов.
Нели на 05.11.2014 в 07:01
Не се заблуждавайте, тук няма Вальо. Той чете от форума само онова, което му препратя. Това е вид душевна диета. И в Сега четеше главно хора, които му харесваха, а другото отминаваше без капка интерес. Не му изпращам нищо, което прилича на жабуняк от форума на Сега. Васик, разбира се, му препращам. Винаги е приятно да се чете образован колега.
Непримир на 05.11.2014 в 13:44
Разгледана в общ политически аспект, вписващ в себе си и естетиката, но и още цял комплекс от компоненти на човешкото съжителство, ЧАЛГАТА би могла да бъде квалифицирана като колективен мързел на определени слоеве от една популация. Мързелът не е само нежелание за градивен труд, но и желание за осъществяване на деструктивни пориви. А чалгата сама по себе си е превъплътена в пошли ритми, безвкусни багри и сквернословни куплети ДЕСТРУКЦИЯ. Ето един пример за \"деструтивен порив\" под авторството на ПИШЕЩИЯТ ТЕЗИ РЕДОВЕ: \"Прославил се вредом Вальо Хаджийски, / че недолюбва творби чалгаджийски. / Не бил - казва Нели - Вальо от тия, / гдето се вчитат в тоалетна хартия...\"
Васик на 06.11.2014 в 06:05
За мен е полезно това, което посочва Непримир, защото допринася да се установи основната черта на чалгата, докато методологията на Чичо Фичо по-скоро заобикаля основната черта. Ще обясня защо е така. Подходът на Чичо Фичо е да отграничи от и да съпостави чалгата с други духовни явления. Но ние изпадаме в ситуацията да приписваме на чалгата статута на музика, която съществува паралелно с други видове музика. Това само може да ласкае чалгата, защото я издига до жанр и приписва на чалгаджиите един вид съпоставимост с останалите творци. Това съпоставяне трябва да се избегне, защото чалгата е повече липса и отсъствие, отколкото принадлежност към нещо. Чалгата е леност на разума и преведено на езика на Кант чалгата е един от пороците, с които човек сам се принизява до животно, злоупотребява с духовната си природа. При чалгата този аспект дори не се завоалира, а се издига в култ, всеки може да се сети за подходящите цитати и съответните чалга еталони за женското и мъжкото тяло, които са извращение на природното, а не негова илюстрация. Тоест чалгата не се интересува от самото женско тяло и секса като такъв, а по-скоро от силиконовата разюзданост и похотта, които именно са порочни. Това се отнася също и за Азис, който натрапва на публиката не самия хомосексуализъм, а перверзията, на практика компрометирайки хомосексуализма. Фразата на Чичо Фичо не е точна, защото Азис няма нищо общо с титаничното поведение на Фреди Меркюри на сцената, което омагьосва милиони зрители, достатъчно е да се вземе изпълнението на Лайв Ейд 1985 година. Азис наподобява визуално Адам Ламберт, който обаче притежава невероятен талант, а Азис не е талант. Не можем да коментираме чалгата в рамките на музиката, защото изпадаме в положението на човек, който анализира проституцията като професия или труд, които могат да се сравняват с други професии или труд по значимост, по тежест, по умения и др. Но проституцията не е професия или труд, които заслужават възнаграждение, тя е просто неморално поведение. Това е точната перспектива да се разглежда чалгата. Медиите ни убеждават, че чалгата е нещо от рода на бизнес или изкуство, но това е пълна лъжа. В чалгата няма креативност и не се изисква талант, една жена може просто да се накичи с бирена отварачка и е готова чалга звезда. Чалгата не е привлекателна за определена прослойка, тя е привлекателна за всеки, който е склонен да се поддава на моралните пороци. Обществото ни страда от огромен морален дефицит, щом се налага да обсъждаме такава тема. Вече две десетилетия армия журналисти и социолози се прехранват с проблемите на Златките, Азис и Китаеца, Жени и Тачо, Венета и Тишо, Николета и Валери и т.н. Забележете, че това става през същото време, в което Пинк Флойд включват в песните си Стивън Хокинг, тоест културната пропаст е неизмерима. Днешна България може да бъде разбрана много по-добре от филма \"Идиокрация\", отколкото от книгите на Иван Хаджийски.
Непримир на 06.11.2014 в 11:35
Здравей Васик! Засегнал си въпроса за аналогията между чалгата и проституцията. Това е интересен обрат, върху който си струва да поразсъждаваме. Проституцията атрибутивно носи квалификацията \"най-древна професия\". Очевидно това е така, защото самата порочност на човешката природа е древна като света. Ако все пак сред хората, които ние с теб срещаме всеки ден има и такива, които не са порочни, то това е постигнато с възпитателното въздействие на много поколения над подрастващите. Ако ги нямаше тези вековни усилия, то човешкият индивид щеше да е неразличим от скота. Сама по себе си чалгата е явление, което е от същия вид като всеки друг вид порочност, включително и проституцията. Защо след като е прието от обществото проституцията да се счита за порочна практика, заслужаваща заличаването ѝ чрез строго възпитание, все пак търговията с плът си се шири - и още как? Повърхностният отговор е - защото тригерирането на проституцията става сред такива прослойки на човешката популация, в които не се отдава нужното значение на възпитанието, насочено срещу порока. Обяснявали са ми стотици пъти, че в България проститутки ставали само циганките. Което, разбира се не е вярно, защото както има циганки, които не стават никога проститутки (могат да крадат като свраки, но не и да проституират), така има и множество НЕ-циганки, на които първата мисъл за измъкване от евентуалните материални затруднения е - да се застане на тротоара. Следва, че трябва да търсим причините за едно или друго явление някъде по-дълбоко. Не само в липсата на възпитателни мерки срещу порока, но в антивъзпитанието, което вирее тихомълком редом с нас и нашепва на крехките още създания, че няма нищо лошо в използването на телесните дадености за спечелване на някоя и друга банкнота. Същото е и при чалгата. Учат ни още от малки, че е грозно да пееш мръсни песни, в които да възпяваш вулгарните прелести на женското тяло, но като се съберем на чашка с приятели, някой запява как кърши снага някоя мечтана кака и всички прихват да се смеят. Става ти и на теб весело и си казваш - какво пък, никой няма да умре, ако възпеем един колоритен полов акт. Е да, но ние - поне номинално - сме християни, а в християнската естетика, морал, философски постановки и т.н. дълбоко е залегнало СТЕПЕНУВАНЕТО. Едно нещо се намира НА ВЪРХА - то е ВЪЗВИШЕНО. По-надолу конструкцията се разширява - конусообразно или пирамидално - и нещата стават все по-низши и по-низши. Чичо Фичо е споменал и за това. Той говори за сферите над диафрагмата и за тези под нея. Под диафрагмата са половите органи, отходният отвор на стомашночревния тракт, като и краката, които газят из световната кал. Значи все неща, които ни отпращат към нещо профанично и вулгарно. Един утвърден християнски символ е коледната елха (макар тя да е унаследена от езическите скандинавци). На какво ни учи елхата? Тя е КОНИЧНА. Отдолу - на най-низше ниво - клоните ѝ са разпростряни нашироко, готови да попият прахоляка на неконтролируемата световна НЕЧИСТОТА. По-нагоре дръвчето се изтънява и извисява и там неговите клончета се оказват все по-пречистени. Върхът, както казах, е ВЪЗВИШЕН. Там поставят най-тържественото украшение. Звездата! Тази зрителна представа за СТЕПЕНУВАНЕТО не е само християнска. Видяхме, че тя идва от древна Скандинавия, но я виждаме още и при фараоновия Египет. Че какво друго биха могли да символизират пирамидите, освен СТЕПЕНУВАНЕ, а също тъй и ЙЕРАРХИЯ, или с други думи - обещание за ПРЕЧИСТВАНЕ на онзи, който намери в себе си сили да се набере със зъби, нокти, кръв, сълзи и пот КОЛКОТО МОЖЕ ПО-БЛИЗО ДО ВЪРХА. При което на нас, гдето сме поне номинално християни, ни се струва, че ЙЕРАРХИЧНОТО ДОМОГВАНЕ е еднопосочно. Отдолу - нагоре! Ами я да си представим, че има и друго движение. Отгоре - надолу. От сребристо-хладните сфери на извисеността към нажежената преизподня на порока, проституцията и чалгата... Правило ли ти е някога впечатление, Васик, каква е формата на християнските свещници по черквите? Те много напомнят елхата. Конуса... Пирамидата... В средата е стволът на свещника и той носи централната свещ - тази, гдето олицетворява Бога, или пък Владетеля. Монарха... По надолу идва сноп свещодъжатели, които се разполагат на първото йерархично ниво след върха. Това е нивото на съсловията, стоящи непосредствено след Най-Висшия, а именно - духовенство, велможи, боляри, пълководци. По надолу е третото ниво (обикновено нивата в християнството са три, но има понякога и големи свещници с повече нива). На третото ниво са гражданите на ДЪРЖАВАТА - търговци, занаятчии, производители на блага. (Държавата е християнско явление, особено когато става дума за европейски тип държава.) Догматиката премълчава темата за моралния облик на компонентите на всяко ниво, но общата идея е, че колкото по-надолу се слиза, толкова моралът става все по-нестабилен. Християнството обаче дава шанс за пречистване - стремиш ли се нагоре, ти все някога и някак си ще се добереш до нещо по-добро. Ще те запитам, Васик, дали пък ти е направило впечатление каква е формата на менората - еврейския светилник. Тя се състои от седем (или от девет) свещодържателни чашки, разположени НА РАВНА ЛИНИЯ. Следователно - мегдан за набиране по посока на върха НЯМА, защото всичко е НА ВЪРХА. При всички положение ти си вече там - ГОРЕ. Понякога се случва да направят поне централната свещодържателна чашка малко по-висока от другите (та да е запазена за бог Яхве), но не винаги. Макар да са на равна линия, свещодържателните чашки на менората се оказват накрайници на клончета, които идват от три нива надолу по централния ствол. Това ще рече, че от какъвто и да е слой на еврейската популация произходът на всеки от нас (нека за момент си представвим, че сме евреи), ние сме РАВНИ и сме НА ВЪРХА. Това е една либерална идея, конвертирана в девиза на Великата Френска Революция - \"Свобода, Братство, Равенство\". Забележи - когато нещата се поставят на либералистическа плоскост, всякакви размишления за пречистване, за висше и низше, за чалга, порок, проституция и перверзии се обезсмислят. Човек просто е равен на Бога и толкоз. Изводът е, че една плодотворна стратегия за либерализиране на света (т.е. за превръщане на всички нас в равни Богу) е стимулирането на чалгата, порока и перверзиите, при което по-слабите ще изгинат (тъй като порокът и перверзиите са убийствени), но ще останем само НИЕ - най-устойчивите, най-интелигентните и най-борбените. Основен природен закон - оцелява само най-пригодното!
Мара на 07.11.2014 в 03:02
Васик е пуснал много интересни статии, особено ми хареса тази на г-жата от Царибрoд, Зденка Тодорова. Какъв позор, докъде стигнахме: българите извън България да са по-българи и по-просветени исторически от българите вътре в страната.
Васик на 09.11.2014 в 02:12
Здравей, Непримир! Макар да не съм размишлявал върху тези религиозни символи, аз допускам, че йерархичното мислене предполага чувството на смирение и разбирането за собствената крайност, докато обратно, хоризонталното мислене е неспособно да осъзнае собствената ограниченост и вероятно идеята за Твореца. Така можем да си обясним защо чалгата изпраща послания за кратковременното, незабавното удоволствие, което е почти винаги материално удоволствие. Чалгата пропагандира удоволствията тук и сега. Ние трябва да обърнем внимание, че чалгата е особено интересна за западноевропейците, но тя е интересна за тях по същия начин, по който ги привлича алкохолният туризъм. Тоест възходът на чалгата постепенно превръща нашата държава в голяма пивница, която за западния човек е притегателно място за вакханален туризъм. Не мога да кажа дали западният човек съзнателно бута България към тази мисия, но западният човек няма какво друго да търси в Българи, защото всичко друго си го има на Запад. Това превръща България в място, в което не важат обикновените цивилизационни норми в очите на западния човек, докато хората, които живеем тук, все още си въобразяваме, че живеем в нормално общество. Чалгата се родее с порнографията и проституцията по изкривеното и порочното. Вие може би сте виждали бронзираните статуи по улиците, които са начин да се изкарват пари от някакви хора. По каква логика това човешко поведение, ако мога да се изразя така, заслужава да бъде възнаградено с пари? Изкуство ли е това, труд ли е? То е имитация като пластмасово цвете - нито е красиво, нито ухае, то е само празна форма. Може би истината е, че когато гледаме и слушаме чалгата, ние виждаме само една празна обвивка и откъм музиката, и откъм посланията.
Непримир на 09.11.2014 в 04:16
Здравей Васик! Изненадам съм да науча, че тази глупост със \"хората-статуи\" е станала модерна и в България. На Запад това е много разпространен начин за просия. Както всеки вид просия и то е унизително както за този, който стои неподвижно с часове, така и за онези, които се спират да зяпат. Е, ако пуснат някоя стотинка в чашката, ясно ще е, че няма да го направят от милосърдие, тъй като \"статуята\" пред тях е просто един актьор, а не закъсатор (а че може и да е наистина закъсатор - това е на втори и трети план). От актьорите човечеството не се трогва, защото е станало много прагматично, а и все по-рядко можеш на Запад да убедиш някого, че някъде има наистина хора, които са закъсатори и рискуват да свършат оцъклени някоя зимна нощ край кофите за боклук. И все пак не бих отнесъл към явлението \"чалга\" тази леко скандализираща практика да стоиш като изваян от мрамор пред някой музей, с претенцията, че и ти си музеен експонат. В това все пак има елемент на изкуство. Порочното е, че се прави за пари, за милостиня. Това именно е чалгаджийското в този вид преживяване. Ако започнем с лека ръка да отнасяме всеки вид ненормално поведение към една или друга форма на Великото Изкуство, то тогава румънските цигани, които са плъзнали из цяла Европа, симулирайки с външността си по най-оживените улици и площади общочовешкото отчаяние пред настъпващия Край на Света, трябва да бъдат признати за ненадминати драматични актьори. Веднъж проследих (с риск да си навлека беля на главата) един цигански бос, който караше доста скъп \"Мерцедес\" и отвреме-навреме го паркираше тук и там, приближаваше се до тази или онази своя \"актриса\", седнала по турски на тротоара - често с невръстна рожба в скутите си - и преструвайки се че ѝ пуска в паничката своята милосърдна лепта, с ловко движение прибираше доста тежкото вързопче, която тя му подаваше. Значи така ставало! Сигурно обикаля \"обектите\" си по няколко пъти на ден. Така може не само \"Мерцедес\", но и \"Ролс-ройс\" да подкара човек. Разказах същия ден какво току-що съм наблюдавал на един мой приятел (който е професор в местния университет) и се зачудих защо инак доста суровата в обноските си тъдявашна полиция гледа доста безучастно на тази набиваща се в очите измамническа организираност. \"Виждаш ли\" - обясни ми той, - \"ние сме длъжни тези хора да ги търпим сред нас, защото Евросъюза иска да ги опитоми. Ще ги търпим обаче, докато не намислят да крадат. Но като им позволяваме да бъдат измамници, това някак си ги удовлетворява и отдръпва в необозримото бъдеще деня, в който ще се развилнеят. От друга страна и ние извличаме полза от тяхната способност да си придават окаян вид. Ние сме католическа страна, а на един католик е нужно от идейни събражения да му се напомня, че на света има и нещастия, които той може да облекчи, като даде милостиня. Това му действа възпитателно и му помага да повярва, че прави нещо, с което да изкупи неизбежно натрупващите се върху него ежедневни грехове. Учи го да не забравя как се прави добро, макар и по този формален начин. Иначе нашите хора съвсем не са глупави и прекрасно си дават сметката, че това е организирано измамничество.\" Тогава аз му зададох въпроса: \"А защо не разчитате на вашите бедствуващи да раздвижат съвестта на вашия обикновен гражданин - католик?\" Отговорът беше: \"Много просто защо. Нашите бедствуващи не са така убедителни. Ние си ги познаваме. У нас те будят само насмешка. С румънските просяци (...слава Богу - български просяци тук няма! /забележката моя/...) е друго - те носят със себе си екзотиката на един непознат свят...\" Ето, Васик, точно това е ключовият момент, с който се обяснява защо западните хора се прехласват по чалгаджийството на нашия Източен Свят. Те, моля ти се, се впечатляват от ЕКЗОТИКАТА! Но и това не е най-страшното. Те могат да си се впечатляват колкото си искат, но не е то това, което мотивира чалга-творчеството на балканска почва. \"Детонаторът\" е заложен другаде. Той е нещото, поради което в България се вкарват непрекъснато ОТ НЕЙДЕ СИ неконтролируемо количество пари - дори и просто заради целите на рекламата. Дори и заради факта, че в Интернет (не само на български, но и на английски, френски, немски и т.н.) беше поместена и дълго време стоя снимката на Азис редом с портретите на Чали Чаплин и Пабло Пикасо на страницата за Великите Хора на Изкуството с Цигански Произход. Слава Богу! По някое време някой се усети и махна изрусено-брадатата физиономия на Азис, плаваща над напомпани със сликон гръдни подутини, които трябва да ни внушат чувство за двуполовост.
Васик на 09.11.2014 в 09:25
Здравей, Непримир! Твоите думи ме насочват към различни посоки, затова ще се опитам да обобща какво мисля. Човекът статуя е неприемлив, защото не е изкуство, той паразитира върху изкуството от вида на пантомима, театър или балет. Това е коренът на проблема. Това е един човек върху щайга, който понякога дори проси агресивно. По същия начин и астрологията имитира астрономията и се представя за наука, но каква помощ получава човек, който плаща за астрология? Чалгата е куха имитация, която разчита на непридирчивостта, разпуснатостта на публиката, която ще се задоволи с опаковката. Чалгата целенасочено иска да ви продаде силиконови устни, които са нереални, привлекателни със своята неестественост. Чалгата изглежда привлекателна със своята неумереност, невъздържаност, точно в това се изразява липсата на естетически вкус. Ако сте гледали филма Криминале, там Траволта и Търман отиват в ресторанта Джак Рабит Слимс, но в този ресторант нищо не е истинско - всичко е неприкрито копие на нещо друго, но хората се натискат да ходят в този ресторант. Сервитьорките изглеждат като Мерилин и Джейн Мансфилд, те са евтини имитации, но точно това им прави самочувствието. Чужденците като Жан-Клод Ван Дам, който идва понякога в България, харесват чалготеките, защото там се създава усещането за виталност, на пръв поглед има атмосфера на бурни емоции, която в други ситуации всеки нормален човек ще определи като простащина. Проблемът е какво стои зад целия комплекс на чалгата, който на повърхността се изразява в музика, мода, поведение и архитектура, но под повърхността протичат невидими за нас борби, които целят да превърнат чалгата в печеливша петролна сонда, в новия Лас Вегас. Нашето общество е безмълвен свидетел на трансфера на държавни средства към чалга културата, както казва и Велизар Енчев. Чалгата не може да вземе повече от кръчмите, кабеларките умряха, затова чалгата нахлува в живота ни едновременно от различни посоки и за да си осигури жизнено пространство, трябва да убие традиционната култура, буквално да управлява културата от самото министерство на културата. Затова отношенията между чалгата и културата никога не могат да са симбиотични. Само си спомнете предаването \"Ол инклузив\" на Калин Сърменов и фарсовото му назначаване за директор пак от Вежди Рашидов, тоест това настъпление на чалгата следва своя собствена логика. По-подробно културността на Сърменов беше описана в интервюта на Здравко Митков. Но ако разгледаме политическото изражение на чалгата в лицето на ГЕРБ, а това име съвсем точно отразява откровения цинизъм на чалга културата, защото въобще не става дума за европейско развитие, тогава избутването на Бойко-Борисовщината на политическата сцена и дори връщането му беше приветствано от Запада. Това е образно казано същият германец, който в родината си не смее да си изхвърли неправилно боклука, но няма нищо против вакханалния туризъм в България - за него България е резерват, плацдарм, опитно поле. Западният човек много добре знае какво е кич, когато се отнася до него самия, затова пък Меркел се разтапя, като види одухотворената физиономия на Бойко. Забележете, това е от същата нация, която направи филма \"Животът на другите\", както и да е. Убеден съм, че клоунското поведение на Джеймс Уорлик не беше случайно, а трябваше да съответства на клоуните от Герб. Май и с Дянков беше така. Имаше живи предавания от ентусиаста Иво Божков, разходки на ентусиаста Джеймс Пардю и т.н. Просто не е за вярване какви възвишени сценки ни пробутваха Добромирова и Тицин, Марсилезата, при положение че само месеци преди това Бойко Борисов държеше пред Народното събрание речи на камиони с прасета. Тицин и Марсилезата явно трябваше да придадат по-европейски вид на същия площад за пред външните наблюдатели, а после пак да се върнат прасетата. Всичко това е чалгата - Сърменов, бившия пънкар, който едно време осмиваше селянията, Тицин, който живее в затворен комплекс, но се прави на Гай Фокс, Рашидов, който пред българите се кахъри за милионите в КТБ, а пред Траволта и Де Ниро дава банкет в резиденцията и т.н. Накрая идва Бойко Борисов, който заспива на Нобеловите награди - това дори Алек Попов няма да го измисли. Всичко това е известно, но защо го припомням? Дискусията за чалгата не е дискусия за музиката. Чалгата се проявява като потентен светоглед, който се стреми да откъсне части от действителността, нагледно като във филма Ланголиерите, точно това искам да кажа. Не е никакъв майтап, в учебника по история за 11 клас има цял пасаж за правителството на Герб. Чалгата се бори за надмощие с нормалния интелект, за да наложи своята цинична истина за реалността. Например - че трябва да строим магистрали, за да крадем, да строим Лувър, за да крадем, че Меркел ни подкрепя, за да крадем и т.н. Ето какво казва Васко Кръпката в този смисъл: “Това, че децата на днешна България не знаят имената на Бийтълс, Стоунс, Цепелин, Флойд и че смятат Бетовен за куче и Моцарт за производител на бонбони, се преживява. Лошото е, че не знаят коя е Янка Рупкина, Валя Балканска, Стефка Саботинова, Мистериите на българските гласове, Гюрга Пенджурова, Борис Машалов, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Борис Христов, Николай Гяуров и много други”. Кръпката всъщност смята, че чалгата умира, но от моя гледна точка съвсем не е така. Чалгата зарибява все повече хора и цели области от живота, наистина сега не с бухалки, а директно чрез чувалите с бюлетини. Калфин, Кунева, Цветозар Томов - това са малка част от хората, които пристанаха на Бойко Борисов, а преди половин година му се подиграваха и му се заканваха. Обсъждането на чалгата съвсем не е демоде, но дали ще допринесе за нещо, нямам понятие. Всичко това става пред очите ни - Дони пише песни на Глория, Кали завършва философия в СУ, Бойко Борисов става почетен член на СБХ и т.н. От сегашна гледна точка статията на Ивайло Дичев \"Краят на културната война\" от 2007 е много наивна, детинска.
Нели на 09.11.2014 в 11:51
Последният постинг на Васик е просто отличен. Истинско удоволствие е да се чете. Няколко щрихи към примерите. Случайно се запознах с Калин Сърменов, прославил се в сериал \"7 часа разлика\" в ролята на... мутрата Милото (бях забравила, проверих в нета), в 2012 г. в \"Хепи\" (някогашният Унгарски ресторант) срещу НАТФИЗ (някогашен ВИТИЗ). В няколкото минути разговор успя да се похвали, че са го назначили за директор на \"Сатиричния театър\". Позаинтересува се дали в Ню Йорк биха се събрали негови почитателки да го видят. Гледах го с нарастващо недоумение: този човек имаше маниерите на Бойко Борисов, поведението и стойката на Бойко Борисов и дори гласа на Б.Б. Същата маникалност за величие и увереност, че светът се върти около неговата особа. Винаги съм изпитвала смътно чувство, че образът на Милото е писан за да романтизира ББ, но за първи път, наяве, видях правотата на мислите си. Леко саркастичната ми забележката ми \"кой ви назначи, Вежди Рашидов ли\" беше отмината без дори да се забележи. В този момент почуствах, че ако кажа реалните си чувства и мисли по повод на изключително простият човек по фамилия Рашидов и за мутрата Борисов, щях да бъда гледана като извънземно. Имам едно много особено чувство когато съм в България - сякаш съм в огледалния свят на Алиса и нещата не са такива каквито те са в нормалния реален свят, всичко е паралелно. Милото е любим филмов герой на масите, също като ББ. Простият Рашидов, който не вярвал на политици, които имали в дома си \"шкафове от талашит\" (изкаването е от 90-те г. на 20 век), нищо, че е роден в село, на гюбрето, ридае за милионите си в КТБ, по едно време щеше самоубива. На мутрите им дожалява и го слагат пак начело на какво? Естествено на министерството на културата, простакът в България трябва да е начело на културата, за да не се питаме защо полуграмотната мутра ББ е начело на държавата.
Нели на 09.11.2014 в 12:38
Знаете ли кога ми стана най-срамно за България? Беше 2010 и мутрата Борисов, барабар с Цветанов, изнасяше някаква лекция в Германия, в централата на фондация ”Конрад Аденауер” . Казва: \"Ние сега разкриваме поръчкови убийства. Отиват и посочват – в тая ливада има труп. Колегата Цветанов с багер ходи и копае трупове”. Германците се заливаха от смях, сякаш гледат най-тъпия клоун в цирка, преводачите се стъписаха как да преведат тази простотия, Вал. до мен слуша и също се залива от смях. От една страна е наистина смешно, истерично смешно е. Но кой знае защо само аз не се смея. Пламтя. Приемам го лично. Ужасена съм. По същия начин се ужасих когато Ку-ку-вците, мисля беше 1991 г., запяха по Коледа по телевизията познатата и най-хубавата детска коледна песен \"Над смълчаните полета\", с припев: \"зън-зън-зън-зън, зън-зън-зън-зън, дядо Мраз почина\". И тогава се вбесих. Вал. пак се смееше. Затворих телевизията и казах, че общество, което търпи да се мърси най-сакралното за децата, е безнравствено и няма бъдеще. Синът ни тогава беше на 4 г., не можех да позволя да слуша подобни неща. И се оказах права, а Вал. дълги години след това повтаряше колко вярно съм реагирала тогава и как жените за някои неща имат шесто и седмо чувство за бедата. Слави, знаем, отиде далеч и отвъд \"дядо Мраз почина\". Девойката Ива Йорданова, която е на годините на сина ми, и която бе назначена за кратко начело на Агенцията на българите в чужбина, сигурно също е слушала за \"дядо Мраз почина\". Но явно е нямало кой да й спре телевизора. Пораснала е и сега, за да бъде оценена за \"хубава и умна\", играе на същия този Слави еротични танци. След това многословно му обяснява защо този тип танц бил красив и изразявал нейната свобода. Когато говори тя дори се изчервяа, леко се запъва, явно е момиче от добро семейство. А в танца повтаря най-вулгарното от чалготеките. Това е всепроникващата отровата на чалгата. От \"дядо Мраз почина\" до танц на пилона, естествено звучи, нали? Чалгата прониква навсякъде, въпреки затворените врати: през ключалката, през отворения прозорец, в серияла, в новините, в думите на водещите новините, навсякъде. Притъпява чувствата, емоциите, изтрива като с гумичка човешкото достойнство, променя безшумно естетическите ви нагласи. Тя е тотална, защото има тотална цел. Трябва да ни докаже защо България няма никакъв друг шанс за промяна и управление освен начело да е мутра от СИК на име ББ.
Непримир на 09.11.2014 в 22:39
Васик, поздравявям те за безупречно написаната статия по-горе. Благодарствен поклон и на Нели за нейните думи: \"...общество, което търпи да се мърси най-сакралното за децата, е безнравствено и няма бъдеще\". Ако трябва да обобщим изводите за \"чалгата\" като явление (и то явление в нашата родна действителност), изглежда ще трябва да изместим предмета на нашия дискурс по посока на темата за \"вродената порочност на човешката природа\". Това разбира се прилича на морализаторствуване и малцина са хората, които ще са склонни да ми го простят. (Никой не обича да му се напомня с назидателно вдигнат пръст: \"Ти си греховен!\") Но нещата започват да изглеждат по-убедителни, ако си послужим с метафората, че порочността у човешката природа е един неканен гост на човешката душевност - така, както \"кандидата\" е неканен гост на човешката плът, настанил се в нея още при фазите на вътреутробното развитие. Индивидът се ражда, расте, развива се, а \"кандидата\" - това сатанинско фунгитно опаразитяване на плътта - го съпътствува неусетно и тихомълком, докато един ден защитните сили на организъма случайно не отслабнат дотолкова, че \"гъбата\" да не може повече да се съхрани в латентно състояние и тя започва \"да манифестира себе си\". Така е и с порочността и с нейното естетическо проявление - чалгата. (За нравствените и психологическите заплахи на порочността - опазил ни Господ! - сега няма да говорим.) Нещо в \"защитните сили\" на човешката популация, значи, е взело да деградира, поради което \"душевната кандида\" сред людското множество - и то в най-широк мащаб - започва да проявява първите си видими \"възпаления\". Знаем, че ако \"кандидната експлозия\" не бъде своевременно и ефективно овладяна, тя може да доведе до извънмерно тежки последици - да предизвика рак, да доведе до смърт... И всичко, което може да се каже за човешкото тяло и плът, може по аналогия да се пренесе и върху \"плътта на човешкото общество\". Какво толкоз се случи, че защитните сили на българското общество деградираха до там, та през последните две десетилетия се развихри \"чалга\" (редом с останалите \"исконни\" български пороци - пренебрежението към личността на всекиго, от когото нямаме основания да се страхуваме, както и произтичащата от това традиционна българска ГРУБОСТ и вкус към НАСИЛНИЧЕСТВО)? Случи се това, че умря БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА! И наистина това, че днес българите не могат да направят нищо, което да ги избави от властта на разни поръчкови (поръчани от нейде си) правителства, ясно свидетелствува за СКРЪБНАТА ВЕСТ. Най-скръбната вест е, че Боко Тиквата, който трябваше вече окончателно да бъде отнесен към битите политически карти, отново възправя масивно туловище. Кому е нужна неговата камара от подкожни тлъстини? Ще каже някой: \"Ама то и преди - при СОЦ-а - нямаше държава; Живков оглавяваше един сателит на Брежневисткия съветизъм...\". Да, така е. Живков не беше никакъв държавен глава, а чисто и просто един местен феодал, който флиртуваше (често - твърде нескопосно) с московския си сюзерен, за да \"му е пълно торбето\". Работата е там, че Живков притежаваше качеството да следва указаните му (от Кремъл) инструкции и да ИМИТИРА ДЪРЖАВНОСТ. А една държавност си остава държавност независимо дали е имитирана или истинска. По интересно е да се осъзнае, че в Москва НАСТОЯВАХА това, което е прието да се нарича България, да изглежда поне привидно като държава - имаха си хората съображение за това: искаха на Балканите да има БУФЕР и този буфер трябваше да битува като държавност. Иначе върху територията, наречена България, не беше останал нито един човек, кадърен да бъде лидер и да сътвори държава. Каквото е статуквото и до днес. Всички потенциални лидери бяха старателно изтребени още в началото на \"соц-ВЪЗХОДА\". В наше време обаче има и нещо ново - от нас се иска не само да няма ДЪРЖАВА БЪЛГАРИЯ, но дори и ДА НЕ СЕ ИМИТИРА държавност, а само да се играе една ВИРТУАЛНА ИГРА, обозначена като ДЕМОКРАЦИЯ, т.е. да се разпалват политически непоносимости, да се провеждат избори, да се формират кабинети, след което веднага да започва кампания по ликвидирането на така сформирания кабинет, за да се пристъпи към ново обостряне на политическите пристрастия, нови избори, нови кабинети... И така - до безкрай. \"Хлаб и зрелища за СТАДОТО, но понеже напоследък хлабът е станал с пари, ще я караме само на политическото зрелище, въплътено в несменяената циркова постановка, известна под името ДЕМОКРАЦИЯ. ...А кандидата през това време не спи - разяжда осиротялата плът!
Непримир на 10.11.2014 в 06:05
Има и още една причина за \"чалгаджилък\'\". Това е криворазбраната значимост на всичко онова, дето се появява пред погледа на обикновения неподготвен средностатистически човек, който няма да отдаде значение на нищо казано или написано от някой презрян АНОНИМНИК, от никому неизвестния досаден САМОЗВАНЕЦ, от жалкия ГОСПОДИН НИКОЙ, но ще падне на колене пред написаното в някое луксозно издание или в някой \"святкащ и бълбукащ\" сайт. То ще има за него стойността едва ли не на библейски текст - именно заради натрапващата се официалност на титулованата особа, отронила от устата си или написала с перото си някоя баналност с тежестта на ЗАКОН. Без значение, че този \"закон\" може да се окаже най-примитивна порнография. Въпросът е доста щекотлив. Преди време работих по договор с един от видните български преводачи. Трябваше да подготвя издаването на учебно помагало по немски език за учащите се в България и той се зарадва, че в новата христоматия ще залегнат неговите преводи. Но покрай възторжените творби на немските романтици от 18-ти век, в подбора му се бяха приплъзнали и няколко щекотливи \"еротични\" балади от късното немско средновековие. \"Еротиката\" се оказа откровена порнография, в която с тънки подробности се описваше какво се прави по време на полов акт. В качеството си и на редактор-стилист, и на издател, поемащ отговорността за благоприличието, се възпротивих да публикувам тези неща в учебен материал, който ще стои пред очите на подрастващи. Старият професор (вече пенсионер) се впусна в разгорещена полемика с мен за необходимостта да се предложи на изучаващата немски език българска младеж образци от литературата в нейния автентичен вид. Изданието тъй си и загина още в зародиш, защото аз не отстъпих. Образците на средновековната книжовност може и да са инак шедьоври, изпъстрени с хумор и дръзка духовитост, но това е когато те се предлагат като четиво на хора в зряла възраст. Когато се предложи в този му вид на подрастващите, учебното помагало се превръща в учебник по ЧАЛГА, защото всеки хлапак ще си каже: \"Ами то всичко е позволено! Аз от какъв учебник съм учил немски - е-хе-хей!\" То бива либерализъм, но с мярка! (Пишещият тези редове е също либерал, но трябва да се прави разлика между либерализъм и СЛОБОДИЯ.) Между другото свободомислещият патриарх на съвременната разкрепостена литература ме нарече \"диктатор\" и \"изкопаемо, измъкнато от комунистическата гробница\". Малката подробност е, че докато аз бях принуден още по Живково време да избягам от родината си (ДА ИЗБЯГАМ в буквалния смисъл на думата - макар никога не ми е било по вкуса да бъда изгнаник!), въпросният пенсионер-културтрегер си е стоял през цялото време в България и е пълзял нагоре по йерархическата стълбица на своето академическо поприще. Кой от нас двамата е комунистическото изкопаемо - това е тема за допълнително проучване.
Васик на 11.11.2014 в 08:45
Ако спрем да разглеждаме чалгата като самосъздало се течение или просто като продукт на Пайнер, нещата се виждат като процес във времето. Много е интересно, че нашата дискусия се развива точно покрай 10 ноември, а всъщност тази вечер беше концертът на Фондацията в София и всичко това има отношение към темата за чалгата, която е реално темата за нашето съвремие. Освен музикалната и сантименталната страна на този концерт, имаше един странен момент. Значи сценарият е такъв, че паралелно с песента на Валди Тотев се дават архивни материали от митинга на Орлов мост на СДС, защото това е песента Вдигни очи. Тази песен предизвика голямо оживление в публиката, но то не можа да намери конкретно въплъщение, защото преди няколко месеца хората щяха да викат \"Оставка\", за да изразят чувствата си, а сега този лозунг е остарял. На мен тези архивни кадри ми се сториха не на място, но после се замислих, че всъщност тази програма е предвидена повече за емигрантите от турнето на Фондацията и за тях тези минали кадри все още са нещо вълнуващо. Аз мисля, че за самите българи в България тези кадри са нещо изтъркано, има някакъв сантиментален момент, но все по-намаляващ. От друга страна, посланията, свързани със СДС, бяха непознати за половината зала по поколенчески причини, тоест това е залата в София, а не емигрантската публика в чужбина, там е обратното. Особено след този концерт си мисля, че Щурците и ФСБ нямат големи основания да се оплакват от соца - те смятаха, че цензурата им е конкурент, но сега конкурент им е чалгата, но не просто като музика, а изобщо като манталитет. Ако сте чели книгата на Дайнов \"Забавленията на другата половина\", това е книга за рок музиката, около нея има ужасяваща ирония, че тя е писана по време, когато Дайнов вижда другата половина зад Желязната завеса, но сега въобще няма Желязна завеса, а ние по причина на чалгата отново се оказваме другата половина. Не знам дали Дайнов се е замислял за това. Когато разглеждам настъплението на чалгата като процес, много индивидуални събития се оказват свързани. Например такива събития са компрометирането на Васа Ганчева, която стана жертва на новия манталитет в лицето на Иван и Андрей, дискредитирането на Къци Вапцаров от страна на Слави Трифонов, много важно събитие беше участието на Кембълът при Слави Трифонов, което сега е изтрито от цялата мрежа, вероятно по настояване на самия Трифонов. Това участие беше разправа с Кембълът, който всъщност каза много верни неща лично за Трифонов и обобщено за чалга културата. Кембълът вече беше преминал в кабеларките, тоест той беше изтикан в кабеларките, докато самият Трифонов от кабеларките се намърда в големите медии. Фигурата на Трифонов се появява често в обсъждането на чалгата - като самата чалга, като Кеворкян, като Бойко Борисов и като самия Трифонов по анцуг, с костюм, играещ пред чужденците ролята на Андрешко. Той всъщност и пред всички нас играе ролята на Андрешко, защото миналото лято само за една вечер си промени отношението към протестите на 180 градуса. Концертите на Фондацията в чужбина са качени в ютюб. Тази вечер към Фондацията се присъединиха също Цеков, Валди Тотев и Георги Марков и Пеци Гюзелев като образ, звук и спомен.
Нели на 11.11.2014 в 09:59
Васик, две неща. Фонадацията не съм ги гледал и ще ти кажа защо: не знам дали са носталгици, но тяхното седесарстване днес бие на кухо. Мен лично ме отблъсква. Не бе, не искам да \"вдигам очи\" и да си спомням за циганския катун наречен \"Град на истината\", за противните тълпи нахлули в Партийния дом и мародерстващи; за Едвин Сугарев, дето все глдува за синята кауза и все още е жив и нищо му няма; за гадните свирки от миналото лято. Не искам \"да вдигам очи\" и да вижадм хилядите разрушени стопанства и фабрики; астрономическите сметки на пенсионерите в България; безумната ни здравна система; училищата ни в които е рядкост децата да не бягат от час; Вежди Рашидов, който ще ми прави култура; Лугарски ще ми съжавява икономиката и Бойко Борисов, който да ми копае \"трупове с багер\". Повдига ми се от всичко това. Относно \"Къци Вапцаров\" : той беше \"Бати Къци\", когато синът ни беше на 3-4 (1991) и случайно попаднахме на неговото неделно шоу за деца на площада пред Нар. събрание. Там той, в образа на палячо, правеше състезания за децата. Къци Вапцаров е един доста примитивен човек, точно от типа на Слави Трифонов. Позволявам си да говоря така, защото прекарах няколко месеца на детските му, съботни шоу програми, включително синът ни беше награждаван. Казвам го в смисъл, че би трябвало да съм доволна от него майка, но истината е, че Къци беше поне толкова чалга, колкото Слави. Същата самовлюбеност, грубоватост, тъпота, склонност към пошлото и липса на маниери. Така че, ако Слави го е извадил от бизнеса, значи по-голямата чалга е победила по-малката. Като се обръщам назад, и си спомням годините ни преди да заминем за САЩ, преди 1995, ами то чалгата в обществото ни се е надувала като балон, растяла е не по дням, а по часам. Още тогава не подминаваше нищо: деца, жени, възрастни, власт на тоталната простотия.
Васик на 11.11.2014 в 23:47
Може да се каже, че Щурците и ФСБ са свързани с два комплекса спомени-асоциации - едните до 1989 и след това епохата на СДС. Мисля, че хората възприемат музиката на Щурците главно като спомен за своята младост или детство. Сигурно представяне на песента на Валди Тотев беше данък към техните тогавашни надежди и очаквания или нещо като опит да се съживи една стара тръпка. Хората от тази гилдия, както те се наричат, днес се изживяват като уморени поборници за демокрация. В крайна сметка хората не обичат Щурците, защото са свирили на митинги, или ФСБ защото са печелили Мелодия на годината. Слави Трифонов наистина се разправи с Къци по мутренския начин, виждаше в него конкуренция и искаше този часови пояс на едновремешното \"Риск печели\". Сегашният образ на Къци Вапцаров е на консервативен човек и домошар, повече загрижен баща, отколкото шоумен. Този образ беше осмян и обруган в предаването \"Биг брадър\", вероятно за да се покаже на публиката, че човек, който има нужда да си мери кръвното, мрази цигарения дим и не пие алкохол, не може да е образец за популярна личност в България.

Напиши коментар