Българският език наистина се нуждае от едно пролетно чистене и браво на всички находчиви домакини, решили да правят закон за прахосмукачката. Преди няколко дни медиите съобщиха, че двама депутати от ГЕРБ смятат да внесат в парламента закон за „чистотата на българския език“. Аргументът им е следният: местният език се е замърсил с думи от други местности, станал е сложен и трудно смилаем за обикновените хора и затова се налага сега езикът да се направи „разбираем за баба Пена от Бусманци“. Според тях това е постижимо с въпросния закон за чистотата. Двамата депутати трябва да са се вдъхновили от едни стенограми, в които участниците в диалога говорят точно като по бъдещия закон. Щом трябва да употребят по някоя по-сложна дума, която баба Пена не би разбрала, успяват мигом да си наложат такава дисциплина, че думата да не прозвучи на глас. Примерно, не казват „ще ви се обадя в кабинета“, а се редактират: „ще ви се обадя в туй“
Всичкометие за двора на Бусманци

Не се изтървават, че дадена реклама „върви по телевизията“, ами навреме се усещат, че тя трябва да „върви по туй“. Не усложняват речта с изрази като „бях на среща“, ами дават направо: „бях на туй“.

Светкавично влизат в положението на по-неграмотните политически и за да ги улеснят, заобикалят имена на политици. Примерно, не казват, че под диктовката на еди-кой си министър се правят големи простотии, а в движение изчистват неразбираемото: простотиите се правят „под диктовката на туй“.

Проектозаконът за чистота на езика моментално беше обвинен в архаизъм, докато той е точно обратното: съобразен е със съвременния свят, в който изговореното слово бива уловено с невидима съвременна техника, трансформирано в писмен текст и направено достъпно за хиляди читатели, макар че не е било предназначено за четене. Модерността майсторски надмогна римското правило за това, че изречените думи отлитат, а написаните остават. Тази изкуствена граница между изречено и написано вече е потънала в древния мрак. Това, на свой ред, налага създаването на определен регламент, несъществувал досега. Така че да продължим по същество.

Най-важното в новата инициатива е да не се допусне тя да се изчерпи с единия закон за чистота на езика, тъй като само с него не биха се изпълнили целите, поставени от депутатите. Всъщност е необходим цял пакет от законодателни мерки, сред които би следвало да бъде и един Закон за

регулиране и единство на въображението

Нека обясня. Чистенето е процес, в хода на който обемът на почистваното не нараства, а обратното – намалява. Ако говорим за езика, това означава, че с по-малко думи ще трябва да се назовават повече неща (вж. по-горе). Само че кои неща кога ще следва да се имат предвид? Ако ти кажат, че са „видели еди-кого си на туй“, то дали са го видели на гости, на тротоара или на работа? Я си представете, че свидетел на убийство дава показания в съда! Точно в този смисъл казвам, че е необходим закон за регулиране и единство на въображението. Говорещият и слушащият трябва да си представят едно и също нещо в хода на една съвременна икономична реч. Не съм сигурна, че написването на такъв закон е лесна задача, но една първа стъпка винаги може да е консултация с чуждестранни експерти. Макар че те пък говорят точно тези чужди езици, от които трябва да се освободим в ползването на нашия, стига да не броим беларуските експерти. Те поне са по-туй.

Трети закон от пакета би следвало да е свързан с усъвършенстване на граматиката. Днес в нея съществуват архаични норми, отразяващи архаично разточителния език. Ето пак същия пример, но с друга хипотеза: ако кажат на баба Пена, че са „видели мъжа й на туй“, то според днешната граматика тя трябва опипом да търси граматичното поле, в което да положи предлога „на“. Дали е бил видян

на обяд, на Варна или на четири очи?

В кое наречие е бил видян, докато баба Пена си го е представяла на двора в Бусманци: за време? за място? за начин? Това разделение наистина е мухлясало като древния Рим. Никой в съвременното общество не заслужава да бъде подлаган на излишни травми като тази да гадае кое му е наречието. И един отговорен законодател би следвало да може да гарантира поне това на своите избиратели.

Ако ви хрумва, че този подход не е креативен, че той твърде много забранява и руши, а нищо не създава, това обвинение е също безпочвено. Със Закона за усъвършенстване на граматиката би трябвало да се въведе една норма, която да дефинира кръг от думи заместители. Не се изразявам достатъчно експертно, но ето какво имам предвид. В българския език открай време съществува една извънредна дума, която е спорно определима: думата „таковата“. Според нейното място в изречението, както и според интонацията или дори гримасата на говорещия тя би могла да се определи като диалектна форма на качествено показателно местоимение, като междуметие, понякога дори и като най-обикновен глагол, а в професионалния сленг на някои нелицензирани продавачи тя се ползва също и като числително.

Покрай чистенето на езика броят на подобни думи само ще се увеличава (както вече беше посочено, властите дават пример за това с употребата на „туй“). Това разрастване на универсалните заменители се нуждае от дефиниция и от регулация. Без претенция за точност аз бих предложила формулирането на нова част на речта, засягаща новите думи: всичкометие. И тъкмо за да не излезе, че тези думи са някакви

граматични пенкилери

съответните алинеи от закона трябва да се синхронизират със Закона за регулиране и единство на въображението. Само така ще се знае кое всичкометие коя мисъл изразява. Отново ще взема пример от стенограмата. Един от говорещите в нея казва, че определено време не си вдигал телефона, тъй като не искал някой да го безпокои. Но накрая вдигнал, и то не за друго, ами понеже „то, кат ти умре хуя, путки...“. Последното е сложно-съставно всичкометие, което може да изразява повече от две мисли: а) на говорещия му е писнало да слуша звука на телефона и е отговорил на обаждането, за да спре този звън, б) говорещият се е предал под натиска на звънящия, в) говорещият е взел решение да изрази на глас недоволството си от звънящия. Ето до какви противоречия може да стигне комуникацията, ако законите не се синхронизират.

Впрочем целият законодателен пакет би се провалил, ако депутатите не успеят да създадат работещ регулаторен орган, който да следи за синхронизираното прилагане на нормите чрез своите демократично излъчени членове, снабдени с широк кръг правомощия.

Ето какво имам предвид под „широк кръг правомощия“. Такъв вид закони безспорно могат да се определят като революционни, а това ги излага на риск да бъдат саботирани от множество лица, действащи със зла умисъл или просто от неразбиране (спомнете си, че проектът веднага беше определен като „архаичен“!). Този риск налага безкомпромисни действия от страна на регулаторния орган още от самото му възникване. Органът би следвало да има и частични лустрационни правомощия. Той би следвало да предоставя удостоверения на всеки кандидат за даден пост, чрез които да е видно дали кандидатът е езиково подходящ за съответната дейност. Тези удостоверения не би следвало да се издават след положен изпит, тъй като езикът е твърде гъвкава система и кандидатът може да заблуди изпитващия в това, че прилага адекватно всичкометията. По тази причина

езиковата проверка

следва да е анонимна и да се извършва още преди кандидатът да е подал заявление, че иска да заеме съответния пост. Проверката следва да започне веднага щом кандидатът изрече където и да било на глас своето намерение. Това, разбира се, налага съществено увеличаване на щата на работещите по СРС, но това са финансови въпроси, за които ще стане дума отделно.

В действителност този пакет закони не би направил нищо по-различно от това да узакони едно вече съществуващо положение. Разнообразният речник, вместен в традиционен синтаксис, вече от десет години не се приема като предимство при заемане на дадена изборна длъжност. Лустрацията се извършва още на ниво избори, където избирателят много точно разпознава способния за поста според количеството и оригиналността на употребените всичкометия. Така че в дадения случай законодателят само би регламентирал едно съществуващо положение.

Още от категорията

6 коментар/a

mc peter на 17.01.2011 в 19:34
Дали езикът на баба Пена от Бусманци е разбираем за всички ?
хамалин на 17.01.2011 в 21:56
който си прави майтап(таковата)със секса,чревоугодието и плямпането,бива наказван от живота.един език съществува сь 7 генетични знака,които отразяват Азь и Битието му.унищожиш ли в един език само една дума от тоя ядрен набор,както българете направиха с глагола си "осъществявам(се)",то туй вече не е на мама ти и на тате му млякото и семето.при българете в колективното му битие говоренето е за да му се раждат мисли в главата,което съществено ни различава от западното колективно съзнание:точно за това стремежът ни да се приближим до онези практически е неосъществим.който може да мисли,няма да говори на майчиния си език,че "консумира" живота си.разбирам,че веднага ще пръкнат "опонентите" на това мое мнение,но това е положението:бг език не съществува(тъкмо за туй не се притеснявам,че бг народ е на изчезване)
Кр.Кабакчиев, дфн на 18.01.2011 в 01:23
Голям смях падна тук - неколцина филолози бяхме. Браво! Чакаме нови подвизи на туй, пардон - на научния фронт, от спортните танцьори!
светла иванова на 18.01.2011 в 22:13
ако само за миг оставим настрани майтапите с туй-онуй и подобни лингвистично-сересейски практики, ще осъзнаем колко е нужен закон за езика; че овластените ни са селяндури - не значи и ние да мекаме и мьекаме като тях, нали? многоуважаемата ваксберг бих призовала да се сети за думата, с която колеги в други издания наричат коментарните си рубрики; колумнист май не е нещото, което искате да работите, а?
Ангелов на 19.01.2011 в 18:33
Вече съм фен на тази хубава млада жена!
Гошо на 21.01.2011 в 19:37
Нашите депутати са напялно прави. Вероятно са чели (?) сборника с пословици на дядо Славейков. Там той разказва за производните на диалектните местоимения он, она и оно, превърнали се във всичколексика. Пресъздава разказа на една жена, която отива до съседка да вземе нещо назаем. Цитирам по памет. И като излезе онодиното оно и като ме заонодя, та не знам каво да правя. Та излезе онодината она и го отоноди. (Кучето я заялаяло. Излязла една от съседките и го прибрала.) Тук е уместно добавянето на "туй". С призводни на "оно" не може да се посочи място. С една дума, нещата си идват направо от извора.

Напиши коментар