Срещата Байдън - Путин предизвика крайно противоречиви интерпретации, много от тях взаимно изключващи се, в зависимост от търсения акцент на отделните анализатори. Едни видяха в събитието поредната имиджова победа на Путин, други поставиха на преден план опита на американската дипломация да наложи някакви нови правила, нови „червени линии“, които да канализират нарастващата ескалация на напрежението между Запада и Русия. Доколкото и двата извода са верни, много трудно е да се направи калкулацията кой спечели повече от срещата. И двете страни постигнаха определени успехи.
Вашингтон иска да напише правилата на новата Студена война.

 

Но със сигурност грешат онези, които твърдят, че единственият позитив от разговорите в Женева се съдържа в самото им провеждане. Без да може да се изведат гръмки послания и инициативи, все пак може да се каже, че Байдън и Путин се опитаха да очертаят щрихите на бъдещите си взаимоотношения в една средносрочна перспектива.

 

Нещо, което е може би основният мотив на американската дипломация и заради което тя пое риска от понасянето на репутационните щети, неизбежно съпътстващи всеки пряк контакт с президента на Русия. Веднъж защото фигурата на руския президент е всеобщо мразена от американския естаблишмънт и втори път, защото той е крайно труден и опасен дипломатически съперник, който е почти невъзможно да бъде „пробит“ по темите, интересуващи американската дипломация. Което обрича изначално американската делегация да се завърне с „празни ръце“ във Вашингтон, което няма как да ѝ бъде простено от местните и световни медии. Което вече се и случва към момента.

 

Няма как в Белия дом да не са си давали сметка за последиците от рандевуто във вила "Ла Гранж", затова и бе проведена широка кампания за презастраховане на риска от дипломатически провал. Първо, самата администрация налагаше внушението, че в Женева ще бъде използван максимално твърд тон към Путин, като няма да му бъде спестена нито една неприятна тема. Самата среща бе „подгрята“ чрез заздравяване на съюзническата солидарност, посредством предхождащите я съвети на Г-7 и НАТО, които трябваше допълнително да усилят позициите на Байдън, превръщайки ги в говорител на една внушително изглеждаща международна коалиция. И накрая, стартираха военни учения с американско участие по целия периметър на руските граници, а бомбардировачи Б-52 проведоха учебни атаки срещу Русия практически по всички възможни направления.

 

Цялата тази постановка обаче не сработи. Опитът да бъде респектиран Путин очевидно пропадна. Напротив, използвайки един спокоен тон и прокарвайки миролюбиви тези, руският президент не само обезсмисли американската демонстрация на сила, но успя донякъде да вкара и своя американски колега в релсите на примирителния тон. Дали това е бил съзнателен избор на американския президент - да играе ролята на „доброто ченге“ - или той неусетно попадна в капана на Путин, е ключов въпрос за бъдещата американска стратегия спрямо Русия.

 

Ако Байдън се е провалил в Женева по отношение на тона и темите, които е трябвало да постави пред руснаците, то следва да се очаква скорошното налагане на нови американски рестрикци спрямо Москва, за да се покаже връщането към предишните безкомпромисни позиции. Ако доброжелателното поведение изначално е било заложено в американската преговорна стратегия, то това ще бъде индикатор за преосмисляне на досегашния американски подход спрямо Русия и преминаването към някакъв по-безконфликтен начин на общуване.

 

Колкото и невероятно да звучи, събитията от последния месец говорят засега в полза на втората хипотеза. Първо Вашингтон се примири с бъдещото функциониране на "Северен поток", а на самата среща Байдън демонстрира дискретна загриженост за режима в Русия. Фразите му, че „Путин се намирал в деликaтна ситуация“ и че американската администрация поставя въпросите за правата на човека в Русия, само за да „съхрани доверието на народа си“, прозвучаха по-скоро като извинение, отколкото като елемент от остра дискусия. Накрая, само часове сред срещата, Съединените щати преустановиха военната си помощ за Украйна, на стойност 100 млн. долара.

 

Но може би точно с поведението си на „сваления гард“ делегацията на Байдън успя да постигне фундаментален успех, на който незнайно защо медиите не обърнаха почти никакво внимание. Става въпрос за поетите взаимни анагажименти, които бяха вписани в заключителното комюнике на срещата и които определено работят в полза на укрепването на американската световна хегемония.

 

На първо място, става въпрос за изричното съгласие, че „в ядрената война не може да има победител и тя никога не трябва да бъде разпалвана“. Което означава, че най-силният аргумент, който може да се използва за подкопаване на американската геополитическа мощ, ще бъде извадена от артикулация, поне що се отнася до Русия. Американските граждани няма защо да се притесняват, че външнополитическите ангажименти на страната им могат да доведат до тяхното унищожение.

 

Отново в посока заздравяване на сигурността на Америка може да се разглежда и декларираното намерение за обща борба с киберпрестъпността. Тук дори се предвижда създаването на обща руско-американска структура.

 

Прави впечатление, че Вашингтон всъщност се стреми да напише правилата, по които ще се води новата Студена война. При нея ще се използват средства и ще се въздейства върху сфери, които са безопасни за Съединените щати, а същевременно ще действа взаимен отказ от използване на онези въздействия, които могат да представляват реална опасност за тях.

 

Успехът в тази насока е толкова значим за Байдън, че самият той в момента отказва да повярва на постигнатото. И призова медиите и обществото да дадат шест месеца време, за да се види дали руснаците ще спазят поетите ангажименти. Направят ли го, в замяна ще им бъде признат с радост статута на велика сила.

 

https://glasove.com/categories/komentari/news/politika-na-toyagata-i-morkova-spryamo-turtsiya

http://glasove.com/categories/komentari/news/novata-normalnost-i-antirevolyuciyata

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

Антон на 20.06.2021 в 18:20
Добре се държа Бай Бжо. ЦРУ беше подготвило цялата среща с отговорите на предварително подготвените въпроси на пресконференцията от само американски журналисти. Руски такива не бяха допуснати, за да не стане някакъв резил. Старецът явно иска някакво разведряване с Русия и упора от нея срещу Китай. Така тв. Путин се оказва в по-добра позиция и може да лавира. Всичко ще зависи доколко дълбоката държава ще отиде на сделка с Путин и Русия. Байдън е само изпълнител. Русия се връща на световната арена тихо и без гръм. От това може да спечели само световният мир.
Иванка на 20.06.2021 в 18:42
Днес прегледах интервю с доц. Вацев, в което се засегна и срещата между Путин и Байдън. Според Вацев не се знае как ще посрещнат приетите договорености на тази среща основните играчи в Русия, а те са Силоваците, т.нар. Директори, Финансистите и Газпром. Всеки един от тях преследва свои интереси включително и на международната сцена. Е както се казва "ще поживеем, ще видим"!
ха ха ха на 20.06.2021 в 19:18
МожеШЕ да ги пише, вече НЕ! Сега ще седи и ще гледа хората как се развиват ;)
Констатация на 20.06.2021 в 19:20
Авторът очевидно мощно е преписвал от критичните към Путин ултранационалистически руски сайтове...
американското самоуспокоение - на нивото на Sin на 20.06.2021 в 19:22
Във времената на постистината по американски няма реалност. Не е важно дали в реалната политика Русия е велика сила, важното е да бъде призната в рамките на доминиращия медиен дискурс на Запад. Смешно и възгрозничко, но работи, все още...
Байден на 21.06.2021 в 00:20
е объркан и очевидно уплашен. Забележете последователността на няколко събития. През април в разгара на напрежението около мащабните руски военни маневри, 2 ам. боенни кораба се бяха засили целеустремено да влизат в Черно море. След тел. разговор м/у Байден и Путин със същата целеустременост корабите направиха "кръгом" и общо взето "си биха камшика". Байден и подчинените му и преди избирането му, и доскоро се "биеха у гърдите" как ще спрат СП 2. И изведнъж - "отбой". За женевската среща - то не бяха закани как ще се посочат червени линии, как ще се даде да се разбере за "нарушени чов. права", как въобще диалог може, но само по линия на защита на "ам. интереси... И накрая, всички им видяха физиономиите на излизане след срещата и цял свят се подсмиваше на "куража" на Байден да излезе и да даде "пресконференция', на която BTW представители на независими медии нямаше.
Отче Ваш на 21.06.2021 в 09:58
За американските либерални медии срещата на върха се счита за конструктивна, ако Бай Дън диктува условията и Путин ги приеме. Нека свикнат: възобновяването на диалога в настоящите условия е показател за конструктивност !!! Смях в залата, та това да не е Булгаристан ???
Александър Солженицин на 21.06.2021 в 10:24
„Октомврийската революция“ е мит, измислен от победителите, болшевиките, и безкритично възприет от прогресивните кръгове на Запада. * * * "Трябва да разберете, че водещите болшевики, които превзеха Русия, не бяха руснаци. Те мразеха руснаците. Те мразеха християните. Водени от етническа омраза, те изтезаваха и изклаха милиони руснаци без помен от човешко разкаяние. Това не е преувеличение. Болшевизмът извърши най-голямото клане на човеци за всички времена. Фактът, че по-голямата част от света е невежа и незаинтересована от това огромно престъпление, е доказателство, че световните медии са в ръцете на извършителите".------------------ "Силата или слабостта на едно общество зависи повече от степента на духовния живот, отколкото от степента на индустриализацията. Нито пазарната икономика, нито дори общото изобилие определят върховното постижение на човешкия живот. Ако духовните сили на една нация са изтощени, тя няма да бъде спасена и от най-безупречното държавно устройство, нито от някакво индустриално развитие. Едно дърво със загнила сърцевина не стои изправено".
Антон на 21.06.2021 в 10:44
Прав е бил А. Солженицин за ония сили, които натресоха на Царска Русия т.н октомврииска революция с всичките и кървави последствия. Онези сили от тогава са днешните сили на дълбоката държава, които дърпат конците на политиката с САЩ, Европа и иска ми се не в Русия.
Дън Бай на 21.06.2021 в 10:56
Само гледайте езика на телата на снимката. От повече коментари няма нужда.
Adolf на 21.06.2021 в 11:05
Антон ,силите,които визираш натресаха на Русия ФЕВРУАРСКАТА,а не ОКТОМВРИЙСКАТА революция.А това са две големи разлики,както би казал един литературен герой.
Александър Солженицин на 21.06.2021 в 10:24 на 21.06.2021 в 11:28
Болшевизмът се оказа с по-витален духовен потенциал от старото царско самодържавие. Затова и СССР в редица отношения се оказа Златният век на Русия, превръщайки я в световна свръхсила и първа военна и космическа сила. Освен това болшевизмът даде образование на низшите слоеве от населението и се оказа, че там потенциалът е огромен, което се отрази и ще се отразява на по-нататъшните успехи на Русия във всяка една област.
някой почнал да поумнява на 21.06.2021 в 11:39
Die Welt: Западът подцени Русия и направи фатална грешка. В Америка винаги е имало „голямо търсене на трансцендентални преувеличения в политиката като цяло и в частност в държавната идеология“ - https://blitz.bg/analizi-i-komentari/die-welt-zapadt-podtseni-rusiya-i-napravi-fatalna-greshka_news824405.html
контрадействието като начин да бъдеш признат за другия най-добър на 21.06.2021 в 11:49
Русия имаше да догонва, и то много. За да излезе успешна една догонваща модернизация (имам предвид съществените неща от живота и човека), тя трябваше да протече идеологически като алтернатива на господстващия конюнктурен наратив, ако заедно с това трябваше да направи Русия съпоставима с най-добрия друг играч. В това отношение болшевизмът се оказа благодат за Русия и руския народ, въпреки някои свои включително отблъскващи черти.
Антон на 21.06.2021 в 12:25
Adolf-е, чети оригиналния Солженицин. Той знае много повече от нас двамата, а е бил свидетел и потърпещ от станалото тогава. Сега някои среди го недолюбват, защото той каза болезнени истини, които не можеше да каже, когато беше в САЩ. Февруарска или октомврийска; разрушителните сили са от едно котило. Цената, която трябваше да заплатят “съветските” народи беше огромна. Целта тук не оправдава средствата. Но Русия се изправя и това ще е добре мисля за всички нас. Помирение, а не конфронтация, иначе ще се самоизтребим. Ясно.
топ 10 на 21.06.2021 в 12:27
The Spectator: Америка трябва да признае, че Русия е права - https://bgr.news-front.info/2021/06/21/the-spectator-amerika-tryabva-da-priznae-che-rusiya-e-prava/
Ханибал Барка на 21.06.2021 в 17:38
Защо не се споменава за върхът на глупостта - списъкът с 16 обекта от американската критична инфраструктура, които Байдън даде на Путин с условието да не бъдат подлагани никога на руски кибератаки? Нормалните американски медии не спират да подиграват Джо. И питат: Значи при тези 16 системи не може да има кибератаки, а другаде може?
модерно робовладелство на 21.06.2021 в 19:27
Кибератаки ще има, щом се налагат санкции, правят се крайгранични военни провокации и се гонят незаконно дипломати. Днес американците пак отказаха адекватно отношение към Русия, заявявайки че нямало да променят агресивната си политика спрямо страната... и руското МИД побърза да завери, че няма да премахва САЩ от списъка на неприятелите на РФ. Това представлява американското "покаяние" - след няма и 5 дена, шилото в торбата пак се раздвижи. Затова цивилизованите народи са измислили поговорката: "По-опасна от враждата с англосаксите е само дружбата с тях".
Eisblock на 22.06.2021 в 11:41
Репутационни щети за САЩисаната дипломация? Тази гледна точка е зависима от въженцето свързващо вярата 'и с банковата сметка и разбира се - съпътстващите интереси интереси. * Демонизирането на РФ и Путин е нужно за създаване на легенда, видимост на въображаемият "демократичен" ореол. То е за вътрешна консумация и за директно натягане на обтяжките в Кочината, за оправдаване на чудовищните военни разходи (реални и корупционни) и общият дирижиран срив на жизненото ниво в Запада и маркерите на представителната "демокрация". На първо място: - ковид истерията, преформатиране на системата, разни "рестарти" и пр. действия нужни за въвеждане на НСР. Върху тази основа бяха построени рекламираните макети за монолитност, решителност, безкомпромисност всред Атлантиците. Но така ли е? Просто не е: - пред американската администрация е зейнала пропаст. Икономическа, политическа, екзистенциална - тя диктува отстъпките, драпирано представени в опуса тук. Това е в същност системен срив. ** Затягане на "редиците", сериозно разколебани от всеобщият спад и криза (основно на Запада, прислугата и периферията му) накара сюрията табакита да започнат да кривят очи настрана от Правата линия. Дори една окупирана (все още страна) като Германия страна, без външно политически прерогативи - най-вече спрямо интересите на сюзерена си, се опъна и СП2 бе видимо "забравен". Липсата на действителни информации и цензурата за настроенията и брожението всред плебса на сюрията "съюзници" и зад самата Локва не означава, че ги няма. Особено там напрежението се покачва - вече се появиха първите официални доказателства за фалшифициране в избора на Байдън. На този фон продължаващата войнствената риторика е направо смешна. *** Констатацията, че една ядрена война не е алтернатива, а ще е тотално унищожителна за света не е ничии успех. Тя е факт. Дори работи в полза на руснаците. В последните години из военните и особено политическите кръгове (като доказателство за "адекватността" им) на САЩ, там взе да се утвърждава убеждението, че можело Кестените да се извадят с чужди ръце. - Е, ясно бе подчертавано не веднъж от Путин, че всяко едно военно посегателство срещу РФ и съюзници ще означава изличаване на агресора, неговите съюзници и най вече - на Провокатора-организатор. **** Кибератаките като цяло са ала-бала. Били уговаряни - не, не бяха. Обратното - бяха контрирани сполучливо, Доказателство е вчерашното изказване на Псакито и отговора от Москва. После, песента "Тъгите на Нахални" пята от обърканите редници в Женева, предизвиква само уморен смях - НО! Ответният удар за активиране на антиправителствени настроения в РФ пристигна немедлено. КоВид-заверата обяви в Москва как ще правят тотална, задължителна ваксинация. Такава мярка (не коментирам основанията 'и) може действително да изкара на улицата много хора извън джобният формат на "навалните тежнения и протести"... ***** На финалът в Опуса тук заключението е далеч от действителността: - Ако е имало поети задължения, то те са сгубо двустранни. Това, че Байдън говори за "срокове", по-скоро това са неговите видимости, страховете за следващите шест месеца. Пропастта не е прескочена, нещо повече - тя се разраства. Вероятно с кулминация паралелна на икономическите графики, с "пандемията" и новите щамове, с вътрешното положение при самите САЩисани и табакитата, както и дали, безумието им ще нараства или не. ... Колкото до статут на "Велика сила": - той не се получава от някого си, нейде си, а е резултат от възможността на дадена държава да държи враговете си в шах. Дали РФ може това или да, определя кои - какво са.

Напиши коментар