Covid-19: Новата нормалност и антиреволюцията

Covid-19: Новата нормалност и антиреволюцията
Един вирус успя да заличи привичният ни начин на живот. Това което той ни причини дотук вероятно ще бележи целият ни оставащ живот. Колкото и продължителен да е той. И ако днес въпросът дали предпочитаме комунистическа диктатура, способна да ни предпази от вирусна инфекция или „шведски“ свободи, но да бъдем оставени насаме с коронавируса, може да звучи кощунствено, то утре той може да е напълно резонен, а след няколко месеца да е направо риторичен. След съревнованието за справяне с пандемията, ще дойде и надпревара по отношение на икономическото възстановяване. Тя ще бъде също остра и безогледна. На нейния фон сегашните търговски войни ще ни се струват като кавга между първолаци. И в подобни условия, нехомогенната Европа може просто да се саморазкъса.

 

Като всеки нов вирус и за SARS-CoV-2 не се знае много. Но причиняваната от него остра вирусна инфекция COVID-19 се превърна в смъртоносна заплаха, която покри с ужас обществата, властите и отделните индивиди.

 

Ние все още не знаем дали вирусът е естествено появил се или е създаден от човека, какви са формите му на разпространение и мутация, доколко е устойчив на външна среда, колко време живее в човешкия организъм, степеннта му на патогенност, смъртността, която причинява, способността на човешкото да си изгради естествен имунитет срещу вируса и др. Но всичко това го прави да изглежда още по- безмилостен и разрушителен.

 

И на фона на тази неяснота, при положение, че няма лекарство и/или ваксина, карантината се яви единствено възможното решение за здравните и политическите власти. Тя отговаря и на естествения ни стремеж да се прикрием от тази биологическа „буря“, да се отдръпнем от света, за да се защитим и да осмислим ситуацията. 

 

От тази гледна точка алтернативата да не се предприема нищо и единствено да се калкулират всекидневните смъртни случаи, с надеждата, че пораженията няма да бъдат големи, наистина звучи зловещо. Тя щеше да внесе такъв драматизъм в хората и властта, че можеше да се превърне в катастрофичен удар, сравним с пандемията. А и досега няма ясно доказателство, че е възможно да се изггради стаден имунитет срещу SARS-CoV-2 и дори да е възможно, не е ясно колко хора ще трябва да умрат, преди той да бъде той създаден.

 

Така правителствата бяха изправени само пред  два избора - карантина или бездействие. Повечето избраха първият вариант. Да стоиш пасивно и да гледаш как съгражданите ти умират, а болничната дейност колабира от претоварване, е точно обратното на основната правителствена функция - управлението. Дори властите в страни, които първоначално бяха решили да не прилагат ограничения, се видяха бързо принудени да променят кардинално политиката си. На „свободен режим“ накрая останаха само Швеция и  Беларус.

 

В полза на карантината говореше и успешният китайски опит или да го наречем направо китайско чудо. В Ухан бяха приложени ограничителни мерки, които потушиха заразата в града. И дори да допуснем, че властите са прикрили част от истината за размера на епидемията, това още повече увеличава ценността на тяхното постижение. Без да създават стаден имунитет, те пресякоха разпространението на заразата. За съжаление, на други места подобен резултат не се наблюдава.

 

В останалите страни прилагането на карантини мерки се свежда до функцията да предпазва здравната система от срив. Което пак не е малко: никоя болнична система не може да поеме едновременното разболяване на големи групи от хора. Още повече, че световната практика показва, че между 5-8% от заболелите са представители на медицинското съсловие и хора ангажирани с лечението на COVID-19.

 

Въпросът е колко дълго може да продължи подобна политика. Социално-икономическата система вече изпитва голямо напрежение, но по-вероятно е първо да се „счупи“ здравната. Защото явна е тенденцията броят на заразените постоянно да расте. И всички приказки за някакъв пик са просто терапевтични прийоми. Те целят да внесат успокоение, че сме близо до някаква точка, отвъд която положението ще започне да се норламизира. 

 

Но самият факт, че броят на заразените и починалите постоянно се колебае и то в условията на карантина, говори, че засега успяваме само да отложим взрива, но той е неизбежен. Рано или късно ще се стигне до ситуация, при която преди да свършат леглата в болниците, ще привършат медиците, способни и готови да са борят с COVID-19. И тогава шокът в обществото ще бъде ужасяващ, а карантината ще падне от само себе си. Подобен сценарий е много вероятен за България, която разполага с малък капацитет от медицински кадри и ресурси.

 

Единствената надежда това да не се случи е да бъде открито лечение или ваксина срещу SARS-CoV-2. И все пак, към днешна дата, „шведската алтернатива“ не е никак за предпочитане: тази страна има с 50% повече население от нас, но там заразените са 15 пъти повече от България, а починалите са с 35 пъти повече. При това не може да се каже, че животът в скандинавската страна си е останал в старото русло. И без предписание на властите хората масово са спрели да посещават ресторанти и хотели, не пускат децата си на училище и който може е преминал на работа от вкъщи.

 

В този смисъл, още една полза от карантинните мерки е, че те приучават обществата да преминат на един по- дистанциран режим на съществуване, какъвто може би ще ни се наложи да водим доста дълго време. И да се подготвим да възприемем неща, за които не сме се замисляли досега или са прекалено трудни за понасяне.

 

Всъщност, голяма част от икономиката ще бъде съкрушена, не защото тя ще пострада от наложените ѝ днес ограничения, а поради нашата преоценка за полезността на множество продукти и услуги, на които бяхме навикнали до вчера. Нашият избор предстои да стане много по- прагматичен и целенасочен и тази промяна в съзнанието ще бъде другият „вирус“, който ще промени света отвъд биологическите му измерения.

 

Докато ние се чувствахме що-годе удобно във вчершното си статукво и даже му се наслаждавахме, съдбата ни поднесе кардинална промяна. Тя изнамери способ, трябва да се признае е много ефективен, който да разчупи оковите на нашето самодоволство и да ни извади от историческата летаргия, в която бяхме изпаднали. Отдадени на потребление и загубили желание и усет за революционна промяна, ние изведнъж се оказахме срещу нещо мого по- ужасяващо. Което дори не можем все още да определеим. 

 

И ако революцията представлява политическа промяна, желана от мнозина и бележеща нов етап в историческото развитие, ако контра- революцията означава връщане към старото положение, то днес ние сме изправени пред мащабна промяна, нежелана от никого и неясна като посока и цел на развитие. И свит житейски кръгозор до собственото и семейното оцеляване. Антиреволюция.

 

Само два месеца затворени вкъщи и заливани с информация за вируса, ние свикнахме и се съгласихме с щампата, че светът вече не е същият. И нямаме нито желанието, нито чувстваме възможност да се вгледаме в този нов днешен свят. Камо ли да помечтаем за утрешния. Единствената ни надежда е, че лошото точно нас ще подмине. И колкото повече чувствваме сянката на опасността, толкова повече ще ставаме безразлични към случващото се навън.

 

По същия модел, по който в момента привикваме с вируса, ще започнем да възприемаме и останалите последици на кризата - масовата безработица, свиване на доходите и потреблението, ръст на престъпността, изграждане на специални институции за поддържане на много по- строги санитарни ограничения, загуба на здравно обезпечаване и граждански права и свободи. В края на краищата, никой не ни е обещавал, че бъдещия свят ще бъде по- добър от отишлия си. Напротив.  

 

Само вглеждайки се в наратива, който се използва да се обрисува днешното състояние, вече се създава някаква представа за бъдещото ни развитие. Бурно и конфликтно. Неизбежна последица от всяко свиване на ресурсите. И от решаването на проблема как ще бъдат преразпределени тежестите на настъпващата криза, ще зависи и вътрешно- политическото развитие на страните.

 

Но ожесточена битка ще има и за външните модели за поддържание. Не е случайно, че само за броени дни, Китай, от успешен пример за справяне с епидемията се превърна в главен обвиняем за случилото се. За днешния западен политически модел стои остро въпросът, защо той се проваля там, където китайските комунисти успяха. Очевидно е, че не става въпрос само за санитарни мерки. За да се унищожи епидемията е необходима властова намеса на много нива и в голям мащаб. Нещо, което засега не се отдава на демокрациите.

 

И ако днес въпросът дали предпочитаме комунистическа диктатура, способна да ни предпази от вирусна инфекция или „шведски“ свободи, но да бъдем оставени насаме с коронавируса, може да звучи кощунствено, то утре той може да е напълно резонен, а след няколко месеца да е направо риторичен.

 

След съревнованието за справяне с пандемията, ще дойде и надпревара по отношение на икономическото възстановяване. Тя ще бъде също остра и безогледна. На нейния фон сегашните търговски войни ще ни се струват като кавга между първолаци. И в подобни условия, нехомогенната Европа може просто да се саморазкъса. Ръста на доверието към днешните управляващи правителства ще бъде краткотраен, а само след няколко месеца, когато почувстваме кризата по джоба и стомаха си,  популисти и националисти ще получат идаелните условия да развият дейността си.

 

В международен план ще се създаде опасен вакуум, при който основните играчи ще се концентрират върху собствените си драми и проблеми и техните проксита или нови и радикални играчи ще добият огромен простор за действие. Вместо многополярен свят, ще изпаднем в безполярна джунгла. 

 

Да не забравяме, че вирусът е идеално бактериологично оръжие, което може да се окаже, че подлежи на upgrade. И не малко играчи ще се опитат да се сдобият с подобен инструмент. Така с малко средства те ще имат оръжие, равнозанчно на боен потенциал, в чието създаване и произвеждане са вложени стотици милиарди долари. Което ще направи света ни още по- безполярен. И още по- опасен. 

 

И накрая. Природата (или човекът) доказаха, че са в състояние да създадат вирус, десет пъти по-смъртоносен от този на грипа. И въпреки, че той се оказва крайно опасен за битието ни, все пак няма да може да ни заличи като раса, като биологичен вид. Но сигурни ли сме, че в близко или далечно бъдеще няма да се появи вирус, десет пъти по- смъртоносен от настоящия. Който окончателно да сложи край на съществуването ни.

 

Вижте още от автора: http://glasove.com/categories/komentari/news/nyakolko-rakursa-kym-vilata-v-barselona

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • комунистическа диктатура, способна да ни предпази от вирусна инфекция или „шведски“ свободи,

    23 Апр 2020 10:40ч.

    Естествено шведски свободи. Казва се еволюция на вида. Комунистическата диктатура какво ще предпази - както винаги непригодните , а в мирно време бездарните и мързеливите. Не че е възможно да се случи без ссср.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    23 Апр 2020 11:08ч.

    Гошко, Гошко, каква комунистическа диктатура фантазираш ? Става дума за азиатския колективизъм при който групата/държавата и пр. винаги имат приоритет пред индивида. Това го има и във Виетнам, С. Корея и Китай и в Япония, Ю. Корея, Сингапур, Малайзия и пр.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Социалното дистанциране

    23 Апр 2020 11:10ч.

    е идеално средство за редуциране броя на населението на Земята, без война или друг очеваден геноцид.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Знаете ли че,

    23 Апр 2020 11:23ч.

    (на 23.04.2020 в 10:40) един от първите eugenicists е Чарлс Дарвин? Той е имал 10 деца (от които 2-3 са били изроди). Tомас Малтус пък е имал 3. Бил Гей има 3, Принц Филип - 4 а внукът му Принц Уилиам - 3, за сега, Д. Рокефелер има 6, Дж. Сорос - също 6... Точно хората, които истински страдат, че Земята е пренаселена, много скромно ни оставят поколение си ... от поне 3 деца... Някои от тях си мечтаят да се преродят като ... вирулентен вирус (Принц Филип), и да изтребят половината от населението на Земята... Какво общо има тук ссср-то, и те са "проект" на кукловодите...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    23 Апр 2020 12:16ч.

    Вируса отслабва организма и човек умира от други болести. Така е с всеки вирус. Но при полагане на медицински грижи ВСЕКИ би могъл да преодолее заболяването. Всеки ден съобщават за известни личности, политици, артисти, богаташи, които са се заразили с този вирус но не чувате и няма да чуете някой от тях да е умрял. Умират сиромах Иван и Хасан. Полагането на медицински грижи става с много скъпа апаратура с каквато нито една държава не разполага в изобилие. Затова въвеждат карантина, защото НЯМА достатъчно медицински средства за всеки. Когато вируса изчезне в Света, НИТО ЕДИН богаташ няма да е умрял от него, а междувременно богатите не желаят да загубят богатството си и ще принудят карантината да бъде снета. Бедните с радост ще отидат на работа, дори с риск да умрат, защото стомаха винаги побеждава страха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    23 Апр 2020 12:19ч.

    "комунистическа диктатура, способна да ни предпази от вирусна инфекция или „шведски“ свободи" В момента Швеция е по-близо до комунизъм отколкото която и да е държава по Света.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • момента Швеция е по-близо до комунизъм отколкото която и да е държава по

    23 Апр 2020 13:20ч.

    Нещо май не разбираш от комунизъм. Забранен ли е частия бизнес, национализирани ли са частни земи над 3 декара, бившите търговци и фабриканти убити ли са или ги пребиват недохранени в концлагери?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    23 Апр 2020 13:53ч.

    Днес най-много страдат хората, които не са живели на принципа „моят дом е моята крепост“. Хората, които имат крепости, се прибраха в тях и затвориха вратите. Нямам предвид бункерите на милиардерите. Имам предвид уреден дом, добро семейство, с което се разбираш и прекарваш приятно, добри приятели, с които поддържаш контакти онлайн, бизнес, който е истински нужен за живота, а не продава забавления или лукс. Пострада идеологията за социализация и интеграция, богът на „либералното“ общество, чийто най-верен пророк беше образователният монополист. Тази социализация и интеграция целеше всяка душа да се социализира към един порочен и освободен от задръжки живот, освободен от традиция и нравственост. Да изчезнат различните от мейнстрийма кръгове и принципи на живот. Да се въведе някакъв нов болшевизъм, само че основан на такива спорни феминистични „ценности“. Днес проститутките страдат и целият им световен мръсен бизнес, страдат отчуждените семейства, които не са инвестирали усилия да се заобичат, но са принудени да живеят заедно, страдат безпаметните купонджии, чийто храм е нощният клуб, предполагам, че и нарко бизнесът е в рецесия и цялата улична субкултура. Страда и тази част от културата, която не е допринасяла за Живота, а е била гол пропагандатор на псевдолибералната доктрина и шоубизнес. Страдат дори и кресливите майки, които не можаха да „живеят като всички останали“, а се прибраха при децата си, които преди всичко имат нужда от тях. Страдат протестърите, чийто бизнес е забранен, вероятно и джендърите с техните безразборни връзки страдат от липсата на контакти... сякаш увеселителното влакче спря и на хората се показа, че трябва да изтрезнеят. Всъщност ние в момента живеем така, както са живели хората хиляди години, центрирани около дома си. Животът по селата си е същия, както и преди кризата, превиват гръб на двора и си отглеждат нужното за зимата (която е аналогия на криза и на липса). А други, които нищо не са си приготвили за зимата, които са харчили пари, които дори не са изкарали с труд, основани на несигурни икономически зависимости, са изхвърлени и ще легнат на онова, на което са си постлали. Искам да поясня, че не изпитвам каквото и да било злорадство към ощетените, нито смятам, че много почтени и достойни хора не страдат. Но страданието е наш спътник. Важното е да си вземем поуки. Държава спрямо индивидуални права, няма такова нещо. Навремето повечето хора са имали дом на два етажа, спалните на втория етаж, на първия добитъка, ателието, дюкяна, кухнята и т.н. Когато всички слязат долу, те спорят помежду си относно общите дейности, но когато всеки се качи горе в спалнята си, вратите се затварят и вътре тече независим, личен живот. Това болшевишко и левичарско идеологическо управление отвори тези врати и се намърда в спалните, навря се под чаршафите, написа учебници както става там. Държавата просто трябва да бъде свалена на първия етаж и изгонена от личните пространства и спалните на хората. Ние пак колективно ще живеем, но колективното изобщо не засяга личното, то е на другия етаж.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Авторът пита

    23 Апр 2020 14:05ч.

    сигурни ли сме, че в близко или далечно бъдеще няма да се появи вирус, десет пъти по- смъртоносен от настоящия. Който окончателно да сложи край на съществуването ни. Е па оти да се косим тогива за сичкото по горе?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Голото Слънце

    23 Апр 2020 15:00ч.

    Интересното е че както винаги се случва, такова развитите на обществото е описано и развито от въображението на автори преди много десетилетия. Не се сещам за по-добри в това отношение от "Голото Слънце" и "Роботите на Зората" от Азимов - супер социална изолация и стерилно общество. Азимов може да се окаже най-проникновенния пророк. Горещо препоръчвам запознаване с това какво представлява такова общество.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Но сигурни ли сме, че в близко или далечно бъдеще няма да се появи вирус, десет пъти по- смъртоносен от настоящия. Който окончателно да сложи край на съществуването ни."

    23 Апр 2020 16:54ч.

    Това ще зависи от способността ни за преоценка на ценностите и извлечената поука. Ако продължаваме да я караме както досега - да слушаме "началниците от Запада" (отдавна изгубили човешкия си образ от алчност, похот и самодоволство), които очевидно се издъниха повече от нас - не само че такъв вирус ще се появи, но и ще се появи много бързо. Ницше става актуален както никога преди: преоценка на ценностите, самозатваряне от нагоните на тълпите и най-вече - късане с всякакви авторитети на мними богове, т.е. на хора-обущари, които със съмнителни средства на реклама и медийна пропаганда през последните 30-50 години успяха да се поставят по-високо от обувките, т.е. да се качат на главите ни, продължавайки да претендират да ни яздят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Въпрос

    23 Апр 2020 17:27ч.

    Гоше, а ти сигурен ли си че няма Бог?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИАЛОГ

    23 Апр 2020 17:39ч.

    Пик, при тези мерки, няма да има. Тежко ни! ....................................................................................................................................... За да има Пик е необходимо, за 20 дни да се заразяват ПО ......................................... 50 000 /ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ човека на ден. Т. е. към 1 000 000. НАЙ-МАЛКО.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИАЛОГ

    23 Апр 2020 17:41ч.

    ВЕЧЕ сме заразени с ВИРУС, който има латентен период 70-80 години и 100% СМЪРТНОСТ. :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИАЛОГ

    23 Апр 2020 17:48ч.

    КОМУНИЗЪМ:::::::::> ОТ ВСЕКИГО -----> според възможностите, ВСЕКИМУ -----> според необходимостите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КОМУНИЗЪМ:::::::::> ОТ ВСЕКИГО -----> според възможностите, ВСЕКИМУ -----> според необходимостите.

    23 Апр 2020 18:51ч.

    Тоест на един способен дето работи, петима мързеливи гомнювци дето не умеят вземат колкото него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    23 Апр 2020 19:19ч.

    На всеки ще се наложи да замине от този свят. Това на теория го знаят всички, но на практика почти всеки го преживява като голям стрес. Тогава всички илюзии на уредения и сигурен човешки свят изчезват и ти остава само да останеш сам с неизбежното където никой не може да те придружи. Неотговорените въпроси си остават, но вече отговорите нямат особено значение. Остава само усещането че си участвал в една илюзия която свършва. То е толкова силно, че се чудиш как досега не си си давал сметка за това. Като граф Болконски от "Война и мир" който лежи ранен на бойното поле и гледайки небето се чуди как досега не е забелязал това дълбоко небе. Ако все пак се случи да се продължи с живота човек се променя, макар и не толкова колкото му се е искало, общата илюзия пак го повлича. Сега с този вирус се получава подобен ефект, но колективно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До момента Швеция е по-близо до комунизъм отколкото която и да е държава по на 23.04.2020 в 13:20

    23 Апр 2020 19:34ч.

    С много телевизионна плява са напълнили празната ти глава кабеларките МУ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много жалко за брачедите италинаци

    23 Апр 2020 20:07ч.

    Искали са и те да играят с големите батковци в Китай, ама на, лош късмет да изберат Ухан

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    24 Апр 2020 13:02ч.

    Болестно състояние е постоянно да се говори за комунизъм и всичко да се сравнява с комунизъм. Изживейте го вече, комунизъм няма и НИКОГА не е имало. До коментар от 23.04.2020 в 19:34. Не зная с какво са ми напълнили главата, но зная много добре как е там, защото съм поданик на Скандинавска държава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Изживейте го вече, комунизъм няма и НИКОГА не е имало

    25 Апр 2020 11:39ч.

    Назобан ли си що ли, как да е нямало, като ни взеха земи, техника, национализираха складове, пари, ценни книжа, на някои фабриката, или ти е удобно да казваш няма, щото скъсания ти дядо се е намъкнал в имота на някой пострадал с експропириран имот?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЛУДИ ЛИ СТЕ?

    27 Апр 2020 12:13ч.

    Спрете са тази лъжа, да работиш откъщи. Това е вариант, краен случаи за фирми и е възможен не за целия бизнес на една форма. Когато фоирмата мине на работа от вкъщи, обемът се свива само до възможносто и накрая и тази част от къщи ще спре. Като папагали всяка чиновничка го повтарят. Това важи и за децата и образованието. По-голямата част от приказките за успешно учене отлъщи са подвеждащи, като повечето симулации на Красимир Вълчев. Тъпо е да показваш двама трима дежурни софийски директори и да твъридш, че каквото казват е България.... Да не мислите че в плана на вашия интернет достачик има ресурси да поеме трафика и ОТГОВОРНОСТТА за данните на фимрите? ЛУДИ ЛИ СТЕ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи