Най-новата американска политика спрямо Китай ще се окаже губеща. Отношенията САЩ-Китай в момента онагледяват третия закон на Фрийман за стратегическата динамика: за всеки враждебен акт има по-враждебна реакция. Вашингтон може лесно да бъде разпознат в тази игра на шах. Той е играчът, който няма план след агресивния си първи ход. Това изобщо не е стратегия. Неумението да се мисли няколко хода напред има значение.
Вашингтон играе губеща игра с Китай

Час У. Фрийман е гост-професор в Института по Международни и Публични Отношения Уотсън към Университета Браун и бивш асистент на Секретаря по Отбраната на САЩ по въпросите на международната сигурност.

 

Вашингтон разработи няколко добре уцелени възражения срещу китайското икономическо поведение и започна търговска война. Вашингтон беше стреснат от потенциала на Китай да задмине Америка и се опита да я забави с ескалираща кампания на „максимален натиск“. Вашингтон видя Китай като заплаха за военното превъзходство на САЩ и се опита да я възпре.

Щатските феремри загубиха по-голямата част от своя $ 24 милиардов китайски пазар. Щатските компании трябваше да се задоволят с по-ниски печалби, да съкратят заплати и работни места, да откажат увеличение на заплатите и да увеличат цените за американските потребители. Преминаването на САЩ към управлявана търговия имаше цена от приблизително 245 000 американски работни места, заедно с намаляване на БВП на САЩ с $ 320 милиарда. Американските семейства плащат средно на година $ 1.277 повече за потребителски стоки. Почти нямаше възстановяване на американските работни места, които бяха изнесени в Китай. САЩ могат да очакват загуба на 320 000 работни места до 2025та и $ 1,6 трилиона по-нисък БВП от това, което можеше да бъде.

Китайският търговски излишък като цяло се покачи до нова висота от $ 535 милиарда през 2020. Пекин подобри позициите си като занижи някои бариери, усили свободната търговия с държави, различни от САЩ и спонсорира механизъм за уреждане на търговски спорове, заменящ саботирания от Щатите механизъм на Световната Търговска Организация.

Китай не кара напряко. Той инвестира всяка година с 8% повече в образование. Китай вече наброява една четвърт от STEM-работната сила в света (завършилите дисциплините наука, технологии, инженерство, математика – б.пр.). Неговите инвестиции в наука са почти равни с тези на САЩ и се покачват с годишен рейтинг от 10 процента, докато американските падат. Неговата инфраструктура няма равна в цял свят. Китай притежава 30% от световните производители, срещу 16% на Америка и разликата се увеличава. Той стана най-големият потребителски пазар в света през 2020та година. Икономиката му е яростно конкурентна. Китай има много проблеми, но действа единно и над тях.

Основното предизвикателство, което представлява Китай, не е военно, а икономическо и технологично. Но Съединените Щати са подготвени да се справят само с военни заплахи. Китай се превърна в антидот за американския синдром на липсващия враг след Студената Война и благодатен претекст за американските милитаристични разходи. Има самолети и кораби на американската отбрана, които агресивно патрулират китайските граници, но няма китайски самолети и кораби около американските брегове. Американските бази са обградили Китай. Китайски бази близо до Америка няма. Въпреки това Вашингтон увеличава бюджета си, за да направи по-надеждна способността си да надвие Китай. Но в дългосрочен план Вашингтон не може да похарчи повече от военния бюджет на Китай, нито може да се надява да го победи на собствената му територия.

Съперничеството може да повиши способностите на участниците в него. Но антагонизмът, търсещ максимално обтягане на отношенията, не е изгоден. Той вкоренява враждебност, оправдава омраза, обида и заплашва да отслаби и двете страни.

Всички държави, без изключение, искат мултилатерална подкрепа за справяне с предизвикателството, вместо унилатералната конфронтация на САЩ. Те желаят да приобщят Китай при условия, които засилват суверенитетите им, без да правят Китай свой враг. Ако Съединените Щати упорстват в конфронтацията, ще се окажат в ситуация на нарастваща изолация. Предвид състоянието на американската демокрация, ако политиката спрямо Китай е дефинирана като морално усилие, повечето други нации ще се алиенират, вместо да бъдат привлечени.

Съществуват много проблеми, които не могат да бъдат решени без участието на Китай. Китайският капацитет трябва да бъде използван в решаването на тези американски интереси.

САЩ трябва да оставят пазарните сили да изиграят основната роля в управлението на търговията и инвестициите, създавайки рамка за търговията в чувствителните сектори, които охраняват интересите в отбраната, докато се възползват от предимствата на китайския принос във веригата на доставките.

Съединените Щати трябва да си сътрудничат с Китай за реформите на световното управление и за справяне с глобалните проблеми от всеобщ характер, като намаляване на разрушаването на околната среда, пандемиите, ядреното превъоръжаване, финансовата нестабилност на световната икономика, бедността и установяването на стандарти за новите технологии.

Съединените Щати би трябвало да работят с Китай за улесняване на неизбежния преход от доларова хегемония към мултилатерален монетарен ред, който да запазва американското влияние. Да се възползват, а не да бойкотират инициативата за Китайския Пояс и Път, да извлекат максимума от неговите възможности и връзки. Да промотират преките преговори и взаимните отстъпки между Китай и Тайван, вместо тяхната конфронтация. Да разширят консулските връзки, да възобновят обмена, да промотират синологията, за да увеличат познаването и разбирането на Китай.

Придържането към военно съревнование дава на Китай причина да увеличи залога и да поеме провокацията, което да доведе до взаимноизтощаващо състезание по въоръжаване.

Поддържането на зависимата от Щатите позиция на съседите на Китай, вместо да бъдат подпомогнати за придобиване на самостоятелност, ги въвлича в американския конфликт на интереси с Китай, без да им дава възможността да разрешат собствения си конфликт. Те имат нужда повече от дипломатическата подкрепа на САЩ, отколкото от военната, за да изработят modus vivendi с Китай.

Политиката на САЩ спрямо Китай би трябвало да бъде част от нова, по-широка азиатска стратегия, различна от налагането на отношения между другите азиатски нации и от определянето на политиките в региона. За да удържи срещу Китай, САЩ трябва да обнови конкурентните си способности и да изгради видимо по-добре управлявано, по-образовано, по-егалитаристко, по-отворено, по-иновативно, здраво и свободно общество.

 

 

Източник: eastasiaforum.org

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

17 коментар/a

bot на 15.05.2021 в 09:57
даамм
топ 10 на 15.05.2021 в 10:05
Звучи като горбачовка - стратегическа рамка за отпочване на перестройка в САЩ. Всички SWOT-анализи сочат, че авторът е прав, обаче САЩ се страхуват от преустройство и упорито продължават да тричат света и най вече те да поемат дългосрочните негативни последствия.
до модератора на 15.05.2021 в 10:07
Моля, изтрийте първия ?пост?. Лицето преследва цели, съвсем различни от нуждата да се споделя мнение!
Не е съвет към САЩ, на 15.05.2021 в 10:30
обаче единствената икономика в историята, която се е развивала с по- бързи годишни темпове от днешната китайска е плановата икономика на СССР по времето на Сталин.
Не е съвет към САЩ, на 15.05.2021 в 10:30 обаче единствената икономика в историята, която се е развивала с по- бързи годишни темпове от днешната китайска е плановата икономика на СССР по времето на Сталин. Ха-ха-ха ! на 15.05.2021 в 10:50
Редица известни чуждестранни компании са поканени да участват в Сталиновата индустриализация – сред тях са Siemens-Schuckertwerke AG, Ford Motor Company и General Electric. Но най-забележителна следа оставя индустриалният архитект Аберт Кан и неговата базирана в Детройт фирма Albert Kahn Associates.През 1929-32 г. в сътрудничество със съветските експерти, склонни да придобият ценния чуждестранен опит, инженерите от САЩ построяват 571 индустриални съоръжения в цялата страна: от гигантски фабрики като тракторния завод в Челябинск, до малки работилници. Това са архитектите на Кан, които проектират и строят едни от първите големи промишлени предприятия в СССР – известният Сталинградски тракторен завод, който произвежда и ремонтира танковете Т-34 по време на Великата отечествена война. Заводът е построен в САЩ и транспортиран в СССР, а след това сглобен отново на съветска земя в рамките на шест месеца под ръководството на американски инженери. Това е огромен успех, като през 1930 г. фирмата на Кан дори става главен конструктор и консултант по промишленото строителство на съветското правителство. Когато Германия губи войната, а немският атомен физик Ардене, със своята евакуирана лаборатория, работи в Сухуми (сега Абхазия) за разделянето на изотопи и отговаря за над 100 души. Работата на Ардене е успешна, а през 1947 г. той получава Сталинска награда, а след това, през 1953 г., и Сталинска награда Първа степен. Ардене не е единственият виден германски учен, "поканен" да работи по съветската ядрена програма. Други като него са физикът Густав Херц, който печели Нобеловата награда; физико-химикът Макс Волмер, който по-късно оглавява Академията на науката в Източна Германия; Макс Щайнбек, който е пионер в разработването на суперкритични центрофуги; и още много други (общо около 300).
Ха-ха-ха ! на 15.05.2021 в 10:50 на 15.05.2021 в 11:12
По същия начин, ако се наложи, Русия може да даде военни специалисти на САЩ днес, за да ги научи на модерна война. Не си присвоявайте всичко, в света се запълват празнини чрез опита на по-добрите в определени сфери. Например американската космическа програма рязко дръпва през 1968 г., когато Брежнев по неизвестни причини закрива центъра на Корольов и прекратява финансирането на съветските проектантски организации, планиращи полети до Луната, Венера и Марс.
............. Ха-ха-ха ! на 15.05.2021 в 10:50 на 15.05.2021 в 11:42
Смехурко, просто удобно пропускаш/ или е повърхностно структурното анализиране на скривани и досега факти / плана на европейските и американските "банкстери & СО. Финансирали технологично и с кредити, Германия и СССР още преди 1929 г.. Но големите обеми дошли, след като изтеглили 1/3 от доларите в обръщение /около 6-7 милиарда тогава /и ги прехвърлили в Европа към Хитлер и Сталин. И дошъл черният петък 29.11.1929 г. и т. н.. Та описаното от Вас е следствие и конкретика. След това Сталин ги изритва.....
След това Сталин ги изритва..... на 15.05.2021 в 11:47
И много правилно е направил. За какво са му после?
И много правилно е направил. За какво са му после? на 15.05.2021 в 11:51
Първосигнален ? Или вече условен рефлекс?
Първосигнален ? Или вече условен рефлекс? на 15.05.2021 в 11:58
Наръчник на трола - точка първа : " Като нямаш аргументи и отговори, използвай квалификации и обиди". Молодец- так держать.
фантазии и действителност на 15.05.2021 в 12:06
Това са някакви глупости, с извинение. Русия, Китай, ЕС и латино-американските държави трябва да бъдат върнати в каменната ера, при арабите и негрите. Англия и САЩ (като държави) трябва да бъдат държани на къса каишка. Израел трябва да се развива свободно и безпрепятствано, и да постигне мечтата си за Велик Израел (географски) и за пълен контрол върху управлението на света. Идват сериозни трудности (климатични, демографски и пр.), с които само богоизбраният народ и неговите васални администрации от Вашинтон, Лондон и Брюксел могат да се справят. Другите Йехова ги е осъдил да паднат в трапа.
"Като нямаш аргументи и отговори" на 15.05.2021 в 12:30
Какви аргументи и отговори бе, пред богоизбраните, на които фенстваш, такива не вървят. Не ти остава друго, освен да удряш с нагайката, без надежда за поумняване на "поучаващата" страна.
Наръчник на трола - точка първа : " на 15.05.2021 в 12:39
Мадам, пред огледалото ли сте?" " Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…" Но това е друга бира, не за четящи листчето, образовани. Та за аргументите, де? - :))
Алчността не се оказа траен фактор на еволюцията на 15.05.2021 в 15:28
защото води само до екстензивно развитие, т.е. до изчерпване на наличните ресурси, както и до поставяне на печалбата на едно малцинство над развитието като цел на всички. Нито по времето на динозаврите, нито сега при транснационалните кооперации. Няма да помогне и правилото Fight them or join them защото с алчни никой не иска да е ортак. Капитализмът от 16 век нататък се появи като реакция на религиозното пуританство, но и той стана жертва на собствения си успех, ако и вечно да обвинява други. Саморегулиращите му способности се оказаха недостатъчни, особено след края на СССР и пряката заплаха от друг обществен строй. Лакомията затрива рационалността (цензурно казано), младежите не искат да учат точни науки, а само как да правят пари за да консумират и то тези които могат да учат, другите минават директно към консумирането. Цикълът се затвори, получи се точно отрицание на пуританството, както предупреждаваха религиозните водачи от 16 век, които виждаха в Америка нова земя. Сега новите земи са виртуалните паяжини за диванните зомбита.
Мильо Лудия на 15.05.2021 в 18:08
Човекът е написал много верни неща. Но лобистите от Вашингтон всичко това не ги интересува. Те ще цоцат от бюджета даже и при дълг от 300 % от бвп.
Поредният полезен идиот на 15.05.2021 в 19:46
според крилатата фраза на Владимир Илич за симпатизантите му на запад.
RIP USA на 15.05.2021 в 20:47
Английският език - мъртъв език!

Напиши коментар