Под сянката на коронавируса продължава постепенното прекрояване на политическата карта на планетата. Такива действия, невоенни, терористични и военни, все по-активно се предприемат и на Евразийския континент, чието население наброява над 5.5 млрд и живее в повече от 90 страни. Характерното е, че в редица случаи опитите за политически промени се планират и организират от специалните служби на великите сили, но се осъществяват от сравнително малки, зависими от тях страни – по същество те стават инструмент за реализиране на плановете на своите господари, залагайки живота на своите граждани и създавайки несигурно бъдеще за народа си. Именно така може да се характеризира и войната в Нагорни Карабах.
Турция неволно „помогна” на Русия да укрепи положението си в Закавказието

 

Република Нагорни Карабах (РНК) е провъзгласена на 2 септември 1991 г. в границите на Нагорно-карабахската автономна област, разположена на територията на азербайджанската ССР. Населението ѝ към 2015 г.  е малко над 145 000, от което арменците са 144 600, като почти всички азербайджанци, около 40 000, напускат областта през 1989 г.

 

В резултат на войната от 1992-93 г. армията на РНК, подкрепена от арменската, завзема още седем района от територията на Азербайджан, с които формира т.н. пояс за безопасност около републиката, включващ и Лачинския коридор – единствената сухопътна петкилометрова връзка между Република Нагорни Карабах и Армения. Съветът за сигурност на ООН определя това като окупация на азербайджанска територия, предписва извеждане от нея на арменските войски и връщане на изселените азербайджанци.

 

Години наред резолюцията на Съвета за сигурност на ООН не се изпълнява, което поражда непрекъснато напрежение в района. То значително се увеличи през тази година и причина за това е намесата на Турция. За политиката на турския президент, насочена към възстановяване на влиянието в страните от бившата Османска империя, Азербайджан е ключова страна за проникване в средноазиатските републики на бившия СССР и формиране на ислямски пояс от тюркски народи в Средна Азия. В този регион на Азия, който се простира на запад от Каспийско море до Централен Китай на изток, на север до Южна Русия и на юг до Северен Пакистан, се намират Казахстан, Таджикистан, Киргистан, Узбекистан и Туркменистан.

 

Вече десетилетия Турция прилага мека сила спрямо тези страни с цел проникване в тях

 

и в това отношение има значителни успехи, като в последно време отдава приоритет на военното струдничество с тях. Пример за това е посещението на турския министър на отбраната Хулуси Акара през октомври т.г. в Казахстан и Узбекистан. С тях бяха подписани споразумения за военно и военно-техническо сътрудничество, които се считат като важна стъпка към създаване на обща армия на тюркските народи (Туранска армия) в състав Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. От тези страни членове на Организацията на Договора за колективна безопасност (ОДКБ), наред с Русия, Беларус и Армения, са Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, т.е. тази турска политика пряко застрашава интересите на Русия в този регион.

 

Съществена стъпка към намаляване на влиянието на Русия в посочените страни трябваше да стане военната операция срещу Република Нагорни Карабах. Счита се, че тя е замислена от британските секретни служби, а инструмент за реализирането ѝ е Турция чрез подконтролното ѝ правителство на Азербайджан. За Турция е важно да демонстрира силата си пред горепосочените страни, като помогне на Азербайджан като минимум да си възвърне завзетата от РНК/Армения територия, а ако е възможно и да окупира Република Нагорни Карабах. Целта на Турция е позициониране като регионална сила в Закавказието и Средна Азия и утвърждаването ѝ като единствен защитник на мюсюлманския свят, основно на сунитската му част.

 

Основната цел на тази военна операция е въвличането на Русия в защита на РНК /Армения, след което срещу нея ще се изправят не само мюсюлманските, но и редица западни страни. В резултат на това ще стане невъзможно Русия да продължи усилията си за укрепване и разширяване на ОДКБ и на Евразийския икономически съюз, т.е. част от южната ѝ граница ще бъде блокирана и ще се създадат условия за нова война на Северен Кавказ. Цената за постигане на тази цел обаче трябва да се заплати от народа на Азербайджан, включително и с живота на неговите войници.

 

Какви действия предприе Турция?

 

Вече няколко години тя съдейства на Азербайджан да комплектува въоръжените си сили със съвременно въоръжение, закупувано основно от Русия, Израел и Турция. Само за първите девет месеца на 2020 г. вносът на въоръжение от Турция се увеличи шест пъти. През юни с.г. Баку преговаря с Турция за доставка на безпилотни летателни апарати (БЛА) „Байрактар ТВ2”, а на 21 септември започва мобилизиране на запаса и реквизиране на частните товарни автомобили. Всички тези приготовления в Армения или не се забелязват, или няма кой да ги анализира и направи съответните изводи, което е красноречив пример за безотговорност или некомпетентност на съответните структури.

 

Последното е твърде вероятно, защото с идването на власт на премиера Пашинян са уволнени маса специалисти от разузнаването и висшите звена на въоръжените сили и са заменени с приближени на новото управление. Последствията от това стават ясни по време на бойните действия и имат трагични последици за неразумната кадрова политика на новия премиер на страната. Този подход е особено поучителен и за кадровата политика на нашата държава, занемарена през десетилетията и довела до куриозни, но жалки и изключително вредни назначения.

 

По-голямата част от офицерския корпус на азербайджанските въоръжени сили се обучава в турски военни академии, а турски съветници работят в щабовете и войските – още от 2016 г. около 150 турски офицери получават висши длъжности и реално те ръководят азербайджанската армия. Недоволен от това е началникът на азербайджанския Генерален щаб, поради което е отстранен от длъжност, а в хода на войната фактически са отнети и командните функции на азербайджанския министър на отбраната

 

Планиране на азербайджанското настъпление се ръководи от началника на оперативното управление на турския ГЩ, който контролира и организацията на бойните действия. Участие взема и командващият 3-та полева армия, дислоцирана в Източен Анадол, а особена роля има началникът на 1-ви Център за снабдяване и техническо обслужване, който непосредствено организира и провежда разузнавателно-ударните операции с БЛА. В Нагорни Карабах той извършва това, което е правил и в Либия – масираното използване на ударни БЛА довежда не само до предотвратяване настъплението на войските на маршал Хафтар срещу Триполи, но и до загуба на значителна част от завладяната  от него територия.

 

Турските офицери внедряват своите разбирания за тактика и оперативно изкуство, отработени в Сирия и Либия, и на тази основа значително повишават бойните възможности на азербайджанската армия. Двете страни провеждат мащабни учения, последното от които беше през юли-август т.г. След него

 

Турция „забрави” да изтегли 600 военни специалисти,

 

сред които батальонна тактическа група (200 бойци), 50 инструктури в Нахичеван, 90 съветники в Баку, 120 авиоспециалисти в авиобаза Даляр, 50 инструктори на летище Габала и още толкова към 4-ти армейски корпус. Турски военен контингент постоянно присъства и в автономната азърбайджанска област Нахичеван, разположена между Армения, Иран и Турция.

 

„Забравената” бойна техника включва 18 БМП, 1 реактивна система за залпов огън (РСЗО), 6 самолета F-16, 8 вертолета, 20 безпилотни летателни апарата „Байрактар ТВ2” и значителен брой спомагателна техника. За тази помощ азербайджанският президент казва, че е оставена от „турските братя като морална подкрепа”, забравяйки да добави, че един F-16 е свален в бойна обстановка – Азербайджан не разполага с такива самолети.

 

Още на 22 септември, преди началото на операцията, турската Национална разузнавателна организация (MİT) вербува и прехвърля в Азербайджан първите наемници от подконтролната на Турция Сирийска национална армия и по-точно от дивизиите „Хамза” и „Султан Мурад”, чийто личен състав се набира от етнически сирийски туркомани. По-късно на южния участък от фронта воюват около 1500 наемници от Сирия и 150 от Либия – данни за тях предоставят американски, британски и руски източници. В армията на Република Нагорни Карабах се сражават доброволци и кюрдски отряди, прехвърлени от Сирия и Ирак, т.е. войната придобива известен интернационален характер и поради това, ако не се спрат бойните действия, вероятността за възникване на машабен военен конфликт в региона става твърде голяма.

 

На 28 септември т.г. в Баку пристигат командващия турските сухопътни войски и министърът на отбраната, които вземат участие в ръководството на започналата ден преди това настъпателна операция срещу РНК. Азербайджан започва войната с два корпуса с по 20 000 личен състав, настъпващи в северното и южно оперативни направления и подкрепяни от крупни бронетанкови, артилерийски, ракетни и военно-въздушни части. Целта на операцията е постигане на бърза победа над 20000-та армия на Република Нагорни Карабах.

 

Блицкриг обаче не се получи, въпреки турската помощ, която никак не е малка.

 

Освен планирането и управлението на бойните действия, турски офицери формират начална групировка от над 100 БЛА - разузнавателни (тип баражиращи, т.н. самоубийци), закупени от Израел или произведени по негов лиценз в Азербайджан, и ударни - турските за многократно използване „Байрактар ТВ2”, чийто обсег е 250 км и които са въоръжени с по две турски ракети „въздух-земя” (общо маса 50 кг). Апаратът е с канадски двигател и импортна система за управление, а планерът е проектиран с участието на украински авиоинженери. Създадената групировка се управлява от 20 турски с участието и на азърбайджански оператори, които, използвайки израелски баражиращи БЛА, само за 10-15 дни унищожават ПВО на РНК, постигайки пълно превъзходство във въздушното пространство.

 

След този успех ритмичното разстрелване на бронетанковата техника, свързочните и командни пунктове, нарушаване на снабдяването и опитите за контраатака на армията на Република Нагорни Карабах вече е въпрос на техника. Например, унищожени са 110 танка (40% от наличните), над 12 РСЗО (30 %), около 100 оръдия и миномети (25%), 6 ЗРК „ОСА”  (60%), една пускова установка от ЗРС С-300ПТ, над 100 склада за боеприпаси, ГСМ и въоръжение, убити и ранени са над 6000 войници. Координати на поразените обекти предоставя турският самолет за далечно радиолокационно разузнаване (тип АУАКС), който баражира над Източна Турция и покрива целия театър на военните действия. Тези данни не се предоставят от любов към статистиката, а да се подчертае ефективността на умелото бойно използване на безпилотните летателни апарати.

 

Впрочем същата тактика турците прилагат в Либия срещу войските на маршал Халифа Хафтар

 

и именно нея ефективно използват и срещу армията на Република Нагорни Карабах.

 

Очевидно е, че БЛА вече са ново ефективно тактическо ударно средство и армията, например като нашата, която не разполага с него и няма защита от БЛА, няма шанс да постигне успех на бойното поле. Защитата от БЛА е сложна, защото те са с малки размери, а при изработването им са използвани конструкционни полимерни материали и затова откриването им е изключително трудно. За унищожаване на откритите най-ефективни се оказват средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) – за информация съществуващият отдел за РЕБ в ГЩ на нашата армия беше премахнат още в началото на 90-те години и, доколкото знам, не е възстановен.

 

Ефективно средство за борба с БЛА са и зенитно-ракетните комплекси с малка и средна далекобойност от типа на руските „Бук-М2” (обхват 100 км), които Армения използва в Република Нагорни Карабах, но интересно защо почти месец след началото на войната – този комплекс силно затруднява използването на турските „Байрактар”-и (свалени са около 60 апарата), но са задействани твърде късно. От икономическа гледна точка, никак не е целесъобразно да се използва скъпо струващата ракета на зенитно-ракетен комплекс срещу далеч по-евтиния БЛА, поради което активно се разработват средства с приемлива цена.

 

Успешното използване на БЛА в локалните конфликти демонстрира една от особеностите на съвременната война, която все повече се усъвършенства и придобива нови измерения. Именно върху изучаване на новите измерения на войната са насочени усилията на съответните звена от армейските структури на  съвременните армии, докато тези на несъвременните, като нашата например, се плъзгат по поврхността и правят това, което им нареждат други, при това не го правят и както трябва. Последиците, естествено, няма да закъснеят, а какви ще бъдат може да се направи справка с положението на Армения след сключеното споразумение за прекратяване на огъня.

 

Какво предприе Русия?

 

Позицията на Русия е изяснена от нейния президент – военно вмешателство в бойните действия в Нагорни Карабах тя няма да предприеме, защото, първо, няма правно основание за това и, второ, защото е необходимо политическо разрешаване на конфликта. Затова на 10 октомври т.г. министрите на Армения и Азербайджан постигат в Москва споразумение за прекратяване на огъня по хуманитарни причини. То обаче не се спазва и от двете страни, както не се спазват и следващите подобни споразумения.

 

По-късно Русия изяснява позицията си в случай, че започне война на територията на Армения – тя, въз основа на Договора с Армения от 1997 г., ще ѝ окаже всякаква помощ, включително и по линия на ОДКБ. Тази руска позиция на практика е сигнал за Турция да намали ентусиазма си при подкрепата за азербайджанската армия и да не мисли за завземане на арменска територия с цел формиране на ислямски пояс Турция – Нахичеван – Азърбайджан - Средна Азия.

 

Освен политическите декларации, Русия предприема и действия, показващи на Турция и Азербайджан, че няма да допусне унищожаване на Република Нагорни Карабах и особено на Армения. След като Армения прехвърля до границата с РНК зенитно-ракетна система С-300ПТ, руската 102-ра военна база и базата до Ереван поемат радиолокационния обзор на региона, контролирайки и въздушното пространство над Източна Турция и създават зона A2/AD, т.е. зона забранена за достъп и маньовър.

 

На 102-ра руска база се намира и подвижна станция за РЕБ „Красуха-4”, която в радиус от 300 км може да извади от строя космически апарати за разузнаване, земнобазирани РЛС, системи АУАКС и да блокира сигналите за управление на БЛА. За ефективността на РЕБ като средство за борба с БЛА може да се съди по следните два случая:

 

- на 9 октомври т.г. разузнавателен самолет CL-600 ARTEMIS на ВВС на САЩ се приближава твърде близо до 102-ра база с цел разузнаване. Вероятно е имало причина за това, но близостта му не се посреща с разбиране от командването на базата. Затова с мощни радиоелектронни импулси, излъчени от „Красуха-4”, се неутрализира не само електронната апаратура на самолета, но и се блокира работата на космическия разузнавателен апарат, който работи в синхрон с него.

 

- още в началото на войната в Нагорни Карабах турски оператор на БЛА „Байрактар ТВ2” решава да облети 102-ра база и го прави няколко пъти. Това естествено е недопустимо и при един от тези опити сигналът за управление на „Байрактар”-а е заглушен и той се приземява на арменска територия – така за два дни са неутрализирани девет турски апарата, след което опитите за доближаване до базата се прекратяват.

 

Азербайджанският корпус, който настъпва по южното оперативно направление, напредва към Лачинския коридор, създавайки опасност от прекъсване на сухопътната връзка между Армения и РНК и пълна изолация на републиката. За да предотврати опасността, Русия развръща полеви щаб и гранични отряди в този район на Армения, но не предприема други действия. Едва ли е необходимо да се подчертава, че има връзка между развръщането на полевия щаб и вдигането по бойна тревога на Каспийската флотилия, заела позиционен район в акваторията на Каспийско море. За информация - нейните т.н. малки ракетни катери са въоржени с крилати ракети 3М14 „Калибър-НК” – същите, които нанасяха удари от същия район по обекти на ИГИЛ в Сирия.

 

На 20 октомври, след като се доказва прехвърляне на наемници от Сирия в Азербайджан, руската авиация в Сирия нанася мощни въздушни удари в провинция Идлиб по няколко обекта, включително и по тренировъчен лагер за подготовка на бойци за изпращане в Азербайджан през Турция – ударите са твърде красноречиви и за двете страни.

 

Оценката на резултатите от войната и на политическата обстановка след нея са твърде разнообразни. Факт е обаче, че Армения запазва Република Нагорни Карабах и връзката с нея чрез Лачинския коридор, но снема блокадата на Нахичеван, предоставя му коридор за връзка с останалата територия на Азербайджан, но под контрола на руски граничари, и връща завзетите по-рано райони – по същество това е убийствено поражение на Армения.

 

Азербайджан постига минималната си цел и с право празнува военна победа.

 

Според постигнатото споразумение между Русия, Армения и Азербайджан на Турция не се отрежда роля на  победител, но за нейно успокоение Баку допуска въвеждане на турски миротворци на собствената си територия, което е негово право. Със същата цел на 12 ноември министрите на отбраната на Русия и Турция подписват меморандум за създаване на съвместен Център за контрол в зоната на карабахския конфликт. Независимо от отдалечаването ѝ от непосредствената миротворческа дейност на Русия, Турция повиши авторитета си като политическа и военна сила в Закавказието.

 

С подписаното на 9 ноември тристранно споразумение руски миротворци вече контролират спазването му, като за целта са разположени по линията на съприкосновение между воюващите страни на територията на РНК. Миротворческата мисия изплнява елитната 15-та мотострелкова (миротворческа) бригада – личен състав 1960 бойци, 90 бронетранспортьора, 380 автомобила и друга специална техника, вкл. разузнавателни БЛА „Орлан-10” с обсег 120 км. Прехвърляне на бригадата започва буквално час след подписване на споразумението чрез военно-транспортната авиация по маршрут през Иран. На практика на напълно законна основа Русия започна формиране още една военна база в този регион.

 

Моментът за намесата на Русия е избран подходящо – в САЩ цари следизборен хаос,

 

Европа няма сили да се намеси, воюващите страни все още не са постигнали целите си и вече са с изтощен ресурс, поради което прекратяването на войната е в техен интерес. Счита се, че ако тя бе продължила, пълното поражение на Армения и геноцид на арменците в Република Нагорни Карабах ще бъдат неминуеми, а Азербайджан ще стане напълно зависим от Турция и ще бъде част от нейния турански проект, т.е. ще загуби суверенитета си. Освен това намесата на САЩ/НАТО по косовския сценарий ще стане много вероятна, което за Русия е неприемливо. Постигнатото споразумение предотвратява тези в възможности.

 

Русия прояви търпение по време на бойните действия и не принуди към споразумение нито една от страните, макар че обозначи някои свои намерения, но те са част от реалната политика на руската дипломация. Интересното е, Турция неволно „помогна” на Русия да укрепи положението си в Закавказието, т.е. тя използва стремежа на Турция и намесата ѝ във войната, за да обърне създалата се обстановка в своя полза или както се изразяват някои журналисти, успешно да приложи някои хватки от джудо, майстор на което е руският президент.

 

 

 

Още от категорията

29 коментар/a

влогър на 13.11.2020 в 10:08
Резултатите от кампанията - не съвсем военно-експертно, но за сметка на това вярно: https://cont.ws/@alexandr-rogers/1831591
волк на 13.11.2020 в 10:14
Що се отнася до военно-транспортните самолети, които доставят миротворческите сили в Карабах - те прелитат над територията на Грузия, а не на Иран, понеже им е по-пряко. Грузия е била уговаряна чрез официално предупреждение на руското МО, като й е дадено правото за собствено информационно оправдание, от което тя се възползва: след като през цялата война не позволяваше даже хуманитарни доставки за воюващите страни през своето небе, изведнъж грузинците "прозряха", че разрешават прелитането на руските миротворци заради добросъседските си отношения с Армения и Азербайджан. А истината, както става ясно, е в руския военен ултиматум, който, ако е нужно, не се церемони нито с пронатовци, нито със същински натовци, а чисти всякакво ПВО противодействие и подсигурява всякакво транспортиране и разгръщане на сили и средства.
Тендеция на 13.11.2020 в 10:40
Сносен обзор на фактите, но с тенденциозен коментар. Истината е че Русия си вкара умопомрачителен автогол и загуби напълно моралната си тежест в Кавказ. Тя остави турци да избиват арменци на територията на ОНД , което е априори руска сфера на влияние. Тя допусна идлибски джихадисти да шетат в зони които не би трябвало и да помирисват ! Русия допусна условия, при които ще има етническо прочистване в Арцак ! Който твърди че това няма да стане, не е наред с главата. Алиев ясно декларира - в НК /Арцак/ ще се новозаселват азери ... Това при условие че са били прогонвани преди ... 32 години !!?? Кого ще заселва там Алиев ? Децата на прогонениет азери или техните внуци може би ? Как ще се предпази това новозаселване да не предизвика насилие с местните арменци и нови кланета ?? Осъзнаваме ли какъв опасен прецедент е това за нас, българите ? И как Анкара може да поиска по същата логика да засели в България пра-пра-пра-пра ... внуците на прогонените през 1877-1878 турци ?? Изобщо крах на православието в Кавказ. Огромна морална загуба за Русия /"защитничка на християните" ? - ха ха ха/ ,много много размисли за нас българите ! Необходимо е скоростно превъоръжаване на БА, минимум утрояване на числения състав !!! Специални отношения във военната сфера с Гърция - единствената военно-състоятелна сила , можеща да спре турска агресия на Балканите.
Гергине, обратното е много по-вярно на 13.11.2020 в 11:22
Русия неволно „помогна” на Турция да укрепи положението си в Закавказието.
Путин не само помогна на Турция. на 13.11.2020 в 11:51
Случи се нещо много по-значимо.С руска помощ Ердоган вече има сухоземна връзка с Азербейжан - голямата мечта на Турция.
Гледай Армения, на 13.11.2020 в 12:26
мисли за България. Да оставим настрана мнението на полковника кой на кого помогнал. По-интересен е чисто военният аспект, показващ нашата съвременна неадекватност в тази сфера. "Този подход е особено поучителен и за кадровата политика на нашата държава, занемарена през десетилетията и довела до куриозни, но жалки и изключително вредни назначения".
Навремето Сталин помогна на Хитлер на 13.11.2020 в 12:28
да се закрепи в Полша. Днес историята се повтаря с Ердоган.
модерно робовладелство на 13.11.2020 в 12:45
Активната политика се прави от пасионарните, а не от еврогеюве и американски тъпаци. Русия има нужда от Турция за спаринг партньор, защото политиката е в крайна сметка реален сблъсък на интереси, а не медиен или пр. мним такъв. ЕС и НАТО повече не стават за тая работа, защото са военно и все повече военно-политически несъстоятелни. Еша им нямаше да удрят слабаци, ала когато нещата опрат до сериозен сблъсък, и никакви ги няма, даже вече не могат да истеризират медийно, защото проблемите им с тая корона са огромни. Русия има полза от тия търкания с Турция по буферите, за да не заспива. Защото да затънеш в лукс и доволство е по-опасно за лесно оеснафяващото се и разплуващо бяло население (каквото Русия има), отколкото да дисциплинираш съществото си вследствие на недотам благоприятни обстоятелства и да оставаш бдителен. Путин знае какво прави, защото той е единственият политик в света, имащ стратегия за действията си - всичките останали са пленници на конюнктурата, дори и Турция, и даже Китай по някои направления, които са различни от икономиката.
"Русия си вкара умопомрачителен автогол и загуби напълно моралната си тежест в Кавказ" на 13.11.2020 в 12:51
Емоционални твърдения, нямащи нищо общо нито с тенденциите, нито с тежестта на арменския фактор спрямо дългосрочната геополитика на Русия. Тънката струна на християнството занапред ще решава все по-малко - християнството е дълбоко разделено, и дори обширни части от православието са под контрола на нашингтонския обком, вкл. и вселенският патриарх, и гръцката пц. А големите приятели на Армения са на Запад - те обаче са силни само в приказките, а не в разумните действия, както ония, които са ги приютили. Трябва да се отчита, че Русия има огромно мюсюлманско население и не би искала да си създава проблеми, които може да решава вече некласически. Някой от вас вижда ли тенденции християните в близките 100 г. да си върнат старата пасионарност и в това отношение да могат да се опрат на все по-воинствените мюсюлмани? Аз не я виждам.
Коба на 13.11.2020 в 13:30
На арменците като им е къса паметта, да им е як г*за! Интересно дали би се помръднала да помогне на нашия примерен меркелианец тантето!? Тенденцията сигурно знае отговора, оти много сака на Нане да му е зле...
Какво трябва да изтърпи още Русия на 13.11.2020 в 13:49
от тоя "спаринг партньор? Като се почне от сваления самолет, убийството на посланика, фактът, че в северна Сирия Ердоган си прави каквото си иска, надмощието на Ердоган в Либия, и сега продължава да прави същото в Кавказ. Путин може и така да си мисли, но отстрани не изглежда така.
Kubis на 13.11.2020 в 13:49
Гергин се доказа като най-добрия специалист и анализатор по военните въпроси, независимо от това дали има някои пропуски, а ме ссъмнява, че няма пропуск! Друг такъв специалист не се забелязва на хоризонта. Статията няма за цел да прави обширен обзор и затова някои постващи се захващат некомпетентно да умуват. Доста ясно поста от 13.11.2020 в 12:51 разясни някой неразбрани неща, като показа завидни познания, и с това дава надежда, че може да има и друг такъв специалист като Гергин!
OLD на 13.11.2020 в 15:08
RE : Kubis на 13.11.2020 в 13:49 Споделям, мнението за Гергин. И добавката на"Муйо".
"в северна Сирия Ердоган си прави каквото си иска, надмощието на Ердоган в Либия" на 13.11.2020 в 15:10
В Северна Сирия на Ердоган русите му избомбиха башибозука на 20 октомври - статията го казва ясно. В Либия го накараха да се оттегли, макар да направи много золуми на Хафтар, но Русия в Либия играе двойна игра и това се видя от всички Трябва да се престане с това клиширано мислене, че Русия трябва да набива обръчите на турците - тя ще ги набива наистина, но не така, както им се иска на някои, и главно англичани. Ако наистина искат да спрат турците, американците и французите да направят това, което очаквате от Русия и й препоръчвате да прави с Ердоган. Ама е видно, че дълбоко се скатават и искат само да гледат сеир. Е при Путин Русия показва, че тя самата предпочита да си гледа сеир, именно защото освен силна, е и хитра.
Съдбата на Армения ще я повтори и България, на 13.11.2020 в 15:26
ако напусне НАТО и се остави на имперската милост на Пипин Къси.
ледена офицерска на 13.11.2020 в 15:27
Що се отнася до новото тактическо оръжие - безпилотниците. Прав е авторът, че перспективността им е голяма за локални конфликти срещу/между второкласни и третокласни съперници. Но не са прави дори някои експерти, които напоследък излязоха с тезата, че безпилотниците обезсмисляли танковете. Това обикновено се говори от хора, които осъзнават, че страните им нямат ноу-хау и оръжия за сухопътна война, сред които присъстват и доста североатлантически членове, чиито имена няма да изброявам. Правилата на общовойсковия бой на ниво разгърнати съединения и обединения обаче не са се променили много, особено когато носителят на ноу-хау-то на съвременната война (Русия) се намеси по-решително. Тогава никакви безпилотници няма да се окажат толкова решаващи, колкото в това полустълкновение между квазиармии, каквито са двете воювали. Защото поне два са ефективните начини за борба с безпилотници при бойни действия (с наситени и ешелонирани средства за ПВО, РЕБ и наличие на дивизиони с високоточно ракетно оръжие на отделните видове ВС и родове войски (например при настъпление на общовойсково обединение) - сетецентрично централизирано РЕБ-подавяне или ПВО-унищожение, използващо системи за автоматизирано ЦУ и водене на ракетно-0артилерийския огън... и, разбира се, високоточни удари с крилати и балистични ОТР и ТР по пунктовете за дистанционно управление на БПЛА (в случая на карабахския конфликт те едва ли са били повече от три - разположени на територията на Азербайджан) или по складовете за техническо обезпечаване и оръжейния арсенал на БПЛА, предварително сканирани и зафиксирани като цели от самолети за ДРЛ и наземно разузнаване, с каквито например Русия разполага с десетки бройки, при това обезпечени с последната дума на техниката.
"ако напусне НАТО и се остави на имперската милост на" на 13.11.2020 в 15:31
Абе тука да не ни радва Сулю Паси, ливвайки периодично кофата с натуффска помия?! Лаишко твърдение, нямащо нищо общо с тънкостите на военното дело. На стар краставичар краставици не можеш да продаваш вечно - това е поговорката за атлантогеювете, когато започнат да се репчат на великая Россия.
warrior на 13.11.2020 в 19:59
Трудоемко, но евтино средство за защита на танкове и артилерия от безпилотни летателни апарати (разузнавателни и ударни) е добрата маскировка на техниката и грижливата фортификация. На арменците в Карабах всичкото това им куцаше - остана неясно дали от мързел или от елементарно непознаване на правилата за бойна работа на пехотата и артилерията при новото поколение защитници, заменило онези арменци, които отвоюваха Карабах в полза на Армения в началото на 90-те години на миналия век. Голямата наситеност със съвременни ПЗРК (в случая минимум по два на мотострелково отделение) и оборудването на добре маскирани пунктове за визуално наблюдение на небето в околността на съсредоточаване на войски и техника, е другият възможен начин за ефективно противодействие. В това отношение войската на Карабах също не беше достатъчно окомплектована.
ливвайки периодично кофата с натуффска помия на 13.11.2020 в 20:10
Халал да са ти дървените рубли! Кого ще излъжеш? Виж какво стана с Молдова, Украйна, Грузия, сега и Армения. Политиката на Русия към най-близките ѝ е, да ги мачка и унижава. Помощ никаква. Най-много да помогне на някой урод като Лукашеску, да продължи да изтезава народа си.
"Виж какво стана с Молдова, Украйна, Грузия, сега и Армения." на 13.11.2020 в 20:18
Ако Русия не удържа в хуманната си орбита гореизброените, НАТО веднага ще ги окупира, за да ги трансхуманизира. А те, горките, са в такава мъгла, че някои от гражданите им (такива като тебе) даже виждат окупаторите като спасители. Жалка работа!
"Виж какво стана....." от 20:18 на 13.11.2020 в 20:55
И кого да виждат като спасители? Кой каза, че орбитата на Русия е хуманна? Зелените ли човечета, дето преди не много време се казваха Червеноармейци и бяха определени като "непобдими"? Ми не ги искат народите тез залено-червени човечета. Бактън им е от тях. Тия човечета имат една особеност . като идат някъде и забравят да си тръгнат ако не се случи някакво черезвичайно събитие та да ги изпъдят. И обяснението на такова като теб е, че народите са в такава мъгла и са толкова тъпи и прости, че без зеленочервените не могат да дишат. Практиката показва, че нородите от Източна Евопа, които се отърваха не съжаляват хич за това. Даже се радват , защото и до днес им държи влага окупацията. Която наричаха "братска помощ за опазване на пролетарията" или нещо подобно. Ми не искат пролетариите да бъдат опазвани. НЕ ИСКАТ. На което им се отговаря - нищо не разбирате, ще търпите щото така е правилно. Народите на Молдова, Украйна, Грузия и Армения, а вече и Беларус гледат какво се случва в освободените източноевропейски държави и това им харесва. Колелото на историята се върти и няма да се върне към зеленочервените.
не безкритичен русофил на 13.11.2020 в 20:58
Лукашенко не е "урод" , а доста добър мениджер на държавата си. Критерий за това е белоруската икономика и качеството им на живот / на степени по-добър от българския/ Да, Лукашенко е авторитарен и не пуска властта . Но тормози по-малко народа си в сравнение с всички останали евролидери, които изтезават народите си с ковид-диктатурите !!! В момента КОЙ СВЕТОВЕН ЛИДЕР НЕ АВТОРИТАРЕН ? От Ким през Си , през Путин ,Батката ,Орбан , Макрон , Санчес , Болсонаро ... всички са авторитарни или откровени диктатори. В епохата на ковидизма и Новия Световен Ред няма и няма да има демократични лидери. Последният изглежда беше Тръмп и му духнаха под опашката...
Кой каза, че орбитата на Русия е хуманна? на 13.11.2020 в 21:07
Много хора го казват, защото все още са хора задълбочено мислещи и анализиращи, като например този: Михаил Хазин със заявка внимателно да го прочетат русофобите, дето живеят върху експлоатацията на фантазията си, че никой не обичал Русия: https://pogled.info/svetoven/russia/mihail-hazin-putin-otnovo-provali-vsichko.122690
меча лапа на 13.11.2020 в 23:16
Днес руските ВКС са нанесли бомбени удари върху протурските терористични формирования в Идлиб точно тогава, когато са се провеждали преговорите между руското и турското отбранителни ведомства за урегулиране на ситуацията в НКР. Информация за ударите с видео: https://cont.ws/@Colonel-Cassad/1834059
Бяла врана на 14.11.2020 в 11:44
Азербайджан си връща около 70% от териториите, които бяха контролирани от Армения. Под руско влияние остават 4 града и околностите им. Ако се разглежда ситуацията като разпределяне на Армения и НКР между Русия и Турция, да - Русия закрепва позиции на Кавказ. Въпреки че териториите които получава са напълно незащитими в конвенционална война - нещо като Западен Берлин. Ако става дума за ядрена - за какво са и няколко подножия в Кавказите... ако обаче се разглеждат нещата като съюзи Русия-(разкъсана)Армения сега контролират по-малко отколкото преди. А Турция- Азербайджан повече. Иначе малко ме съмнява, че Божо Английски и неговите тайни служби са съчинили цялата операция.
Констатация на 14.11.2020 в 14:14
Турците помогнаха единствено на себе си, пък вие си дрънкайте....
совите не са това, което са на 15.11.2020 в 10:35
НАТО в ярост от струпването на мощни руски сили на ПВО и РЕБ в Нагорни Карабах. (Някои хитреци си вкараха голям автогол с тая война.) Резултатите от руското разполагане в размирния район: https://cont.ws/@potap1956/1835006
легенда-лиана на 15.11.2020 в 11:22
Нещо прелюбопитно, което досега не е коментирано: https://pogled.info/svetoven/v-karabah-se-provede-shemata-begin-sadat-no-na-finala-planovete-na-initsiatorite-ne-izlyazoha.122748 // Сега вече е ясно, че задкулисно бойните действия са били планирани от американци и израелци така, че да се задейства схемата "Бегин - Садат", имитираща израелска военна офанзива (чрез ген. Ариел Шарон), която се оказа успешна за Израел срещу Египет именно заради купеното от американците бездействие на египетския президент Ануар Садат. Тогава номерът мина, заради което по-късно Шарон стана премиер на Израел. Тука обаче не мина, въпреки че Пашинян с готовност изигра ролята на Садат и фактически не пусна боеспособни и добре подготвени арменски части да противодействат на настъпващата азербайджанска армия. Само че руското военно разузнаване не си клати синджира - всичко бе предварително дешифрирано и фактически новият-стар план на богоизбраните претърпя провал с влизането на руските миротворци там. Сега Армения повече няма да може да оцелява без Русия, както и Азербайджан - на прост език казано, с един куршум, два заека. Ердоган се оказа пешка, както и, за съжаление, азербайджанските сили. Алиев, ако е хитър, би следвало да остане доволен от това, че оттук нататък руснаците ще го пазят както от произраелското задкулисие, така и от лакомите турци. Препоръчвам да се прочете материала от линка - казва това, за което мнозина нямаше как да се досетят или изобщо да знаят!
Ннн на 16.11.2020 в 19:46
Ех ще е добре авторът, ако разбира руски да прочете в оригинал коментара на Гари Каспаров и да види дали има аргументи срещу изводите на такъв аналитик (все пак беше много пъти световен шампион)! Изводите общо взето са: 1. Безусловна победа на Азербейджан и геополитическа на Турция за пръв път от 200 год. в кавказ! 2. Разгром на Армения, разчитайки на русинаци юроспиеа 20 год. въоръжаване на азерите и поме от 2 год. непрекъснато разузнаване с бой и подготовка за мащабна офанзива. 3. Унижение за русия, която фактически губи влиянието си на Кавказ. И като допълнително унижение идва фактът, че турският триумф в региона ще бъде обслужван от руските миротворци. Тоест Путин, по същество, влиза в ролята на емисар на Ердоган, еничарска изтривалка, която просто изпълнява всички искания на турската страна. Аз (Каспаров) повтарям: на турската страна — защото преговорите по този въпрос се водят между Путин и Ердоган. А Алиев е "младши партньор" на Ердоган, който няма собствена геополитическа игра.

Напиши коментар