Снимка: Канал 3, архив
За да не позволят това да се случи, ГЕРБ вече се опитват да изместят фокуса на скандала. От въпроса защо възглавяват управление и що за управление е това, при което Симеонов е вицепремиер, те отново ни убеждават в ползите от стабилността. В името на която трябва да се пренебрегва всяка проява на властови цинизъм, корупция и лицемерие.
Вторият им прийом се заключава в дискретния им опит да се разграничат от малките си коалиционни парньори. Борисов побърза да се извини за думите на заместника си, не за да му окаже „първа политическа“ помощ, а за да покаже на обществото, но и на подконтролната си медийна глутница, че В. Симеонов не се ползва от неговата защита.
И независимо дали вицепремиерът ще бъде принуден да напусне кабинета или ще остане в него, независимо дали ще промени поведението си, или ще продължи да бъде още по-нагъл, с политическата му значимост е вече свършено. Той сам си причини, но и му причиниха демонизиране, което за в бъдеще го обрича да бъде или политически отшелник, или политически шут.
От друга страна, за ГЕРБ е изключително изгодно Обединените патриоти да бъдат максимално разделени помежду си и мразени от обществото, за да бъдат ползвани като полезните идиоти и преданните слуги от Бойко Борисов. И наистина нямаше нищо по-жалко от картината как Каракачанов опрощава Симеонов при липсата на Сидеров.
Зрелището само показа едни колкото ояли се, толкова и ненаситни за още власт две патриотчета, готови на всичко, само и само да не изпуснат вицепремиерските си местенца. Те ще крепят управлението наистина до края. Дори и да експоадират от собствената си лакомия. А тъкмо такива юнаци му трябват на Борисов.
Самият премиер, преминал през множество скандали, къде–къде по-големи и сътворени лично от него, засега е зареден с оптимизъм, че не само ще преодолее кризата, но и ще извлече дивиденти от нея. Дали е прав ще покажат електоралните изледвания.
По-притеснителна е останалата подкрепа, която получи Валери Симеонов. Специално от страна на българските работодатели. Със своите изказвания те оголиха уродливото лице на българските елити, които виждат в политическия цинизъм естествен съюзник на безкрайната си алчност. В името на запазване на днешния режим на обществени поръчки те с готовност влизат в ролята на патерица на управлението, а пък ако им внесат наистина половин милион гастербайтери, те ще се превърнат и в негов бич.
Симбиозата между настоящата власт и бизнеса показа наличието на гигантско задкулисие, почиващо колкото върху арогантността, толкова и върху престъпни схеми. Там се крие до голяма степен електоралната мощ на ГЕРБ, но и там се генерира деградацията на политическия ни живот.
Което прави много труден демонтажа от властта не само на ГЕРБ, но и на герберщината. Тя си е създала норми на поведение, натрупала е финансови и медийни ресурси, разполага със значителен брой „крепостни политически селяни“ и е настървена до крайност да държи властта. Нищо чудно тя да се окаже ядрото и на бъдещата алтернатива“ на ГЕРБ.
Ако е възможно тази паплач да бъде изметена от живота ни, не е достатъчно просто да бъде свалена от власт. Тя трябва да бъде тотално дискредитирана в общественото ни съзнание и ако има някаква полза от изцепките на Симеонов, то тя е, че те работят в подобна насока.
http://glasove.com/categories/komentari/news/tretiyat-mandat-na-kantar
http://www.glasove.com/categories/komentari/news/georgi-g
http://www.glasove.com/categories/komentari/news/igra-na-byrzi-oboroti