- Автор: Явор Дачков, Фейсбук
- 31 Яну 2021
- 9102
- 80
Показателен коментар на Весeлин Стойнев в "Дойче веле" заради позицията на автора, който има профил на десен журналист. Озаглавен е "Лицемерието на Борисов и Радев". Разочарованието от Радев е търсен ефект от активността на Бойко Борисов по темата "Навални". Реакцията на Стойнев разкрива защо Борисов е толкова настоятелен към Радев за позиция по казуса с ареста на руския опозиционер. Защото знае, че тази тема ще раздели градската десница от Радев. Или левите избиратели от Радев - в зависимост от коментара му. Особено в контекста на президентската свръхактивност за "Три морета" би било самоубийствено Румен Радев да повтори европейската позиция и да заклейми ареста на Навални, както го призовава Борисов.
Но вдясно нещата също са сложни. В "Капитал" тъкмо започнаха да хвалят президента, генерал Атанасов от ДСБ намери добри думи за него и обяснява как "Демократична България" ще чака да получи мандат при третото завъртане след изборите, а Александър Маринов от президентството заявява, че Радев ще се кандидатира за втори мандат с подкрепата на гражданите (каквото и да означава това, а то не означава нищо). На фона на смразяването между Корнелия Нинова и Румен Радев (БСП упорито отказва да заяви, че ще го подкрепи за втори мандат без никаква логична и обяснима причина) Борисов атакува следващите, които могат да подкрепят президента и да се обединят с Радев за общи действия, като вкарва клин между него и тях с темата "Русия".
В този казус не споделям подигравателните забележки по адрес на Бойко Борисов - никак не е прост той и знае много добре какво прави. Разделя и владее. Прави го със завидна политическа вещина, независимо дали ни харесва или не. Коментарът на Веселин Стойнев показва, че тази акция се е получила идеално на премиера. Същото показват и смутените заглавия в десните медии, които се чудят защо Радев мълчи за Навални. Като им знам манталитета - това ще заседне дълбоко в протестърската памет, а когато дойде време да се дава мандат или да се правят президентски избори, ще е много трудо да се убедят десните избиратели, че дългата ръка на Москва и КГБ не дърпат конците през Румен Радев. Ако и четири години да е говорил срещу Борисов, мафията и мутрите.
Самият Борисов няма проблем с тази игра, защото му е позволено да я играе. Той може да защитава Навални колкото си иска, защото знае, че това е периферна тема, която не интересува Москва, след като е осигурил на Путин "Турски поток".
За Радев това не е така и Борисов нарочно го тика под прожектора, за да го фиксира като проруска марионетка, което въобще не е вярно, но очевидно работи. Особено за западния естаблишмънт, който не се интересува от подробности и истина, а от форматиране и етикети.
Тук президентът има проблем и е добре да помисли внимателно как да отиграе тази политическа ситуация, в която го вкара Борисов.
Иначе - Навални е типичен либерален мошеник и слаб политически играч, който паразитира върху политическите амбиции на своите спонсори - олигарсите от "Алфа груп" с Владимир Ашурков.
"Разследванията" на Навални са обикновени поръчки срещу конкуренти в бизнеса, а липсата на подкрепа в Русия го прави идеален за опозиция на Путин, защото е безобиден. Има големи подозрения в собствените му съратници, че Навални е двоен агент и играе за Москва през цялото време.
Най-аргументираната версия за неговото отравяне е, че поръчителите са неговите собствени шефове, разочаровани от липсата на ефективност и огромните пари, които им струва неговото безплодно дисидентство. След като оцеля, спасен от руските лекари в Омск, той енергично се опита да възкръсне и за политическата си дейност като се върна в Москва, знаейки, че ще бъде арестуван (имаше издадена заповед по разследване за измами в особено големи размери). Това урежда както него, така и Кремъл. Той се връща в играта, от която собствените му спонсори се опитаха да го извадят, а Кремъл продължава да има удобен дисидент, който взема на избори незначителни резултати, но е запълнил опозиционната ниша и не допуска в нея да влязат нови лица.
