„Пълно помрачение”

Добре е обаче малко по-рано да напомним тая история с надеждата някой да се реши да отбележи смелата студентска акция с какъв да е паметен знак – било на фасадата на самия Народен театър, било триизмерен и свободно стоящ наоколо.

На примитивната, продажна и невежествена Столична община, чието право и задължение е тая дейност, не трябва да се разчита; както и на така нареченото министерство на културата. Дали пък новото ръководство на Софийския университет няма да се реши на такава стъпка?!

Всяка тирания се страхува от знанието. Дали ще се затварят университети, или ще се морят с глад сътрудниците на научните институции, е само въпрос на извратени предпочитания. Въпреки неоспоримите доказателства, че подобна деятелност не е спасила нито един тираничен режим, опитите продължават и в наши дни, както виждаме наоколо и днес.

Затова единствено по волята на родолюбиви и свободолюбиви българи трябва да се очаква увековечаването на тая единствена по рода си демократична акция; дължим го на смелите и родолюбиви студенти и преподаватели от Софийския университет; дължим го на младите българи като пример и за поука. Може пък някак следващият исторически разказ, тук и по-долу, да предизвика законен интерес у ония, в чиито възможности е създаването на такъв паметен знак; тогава нашата цел ще бъде изцяло постигната.

Народният театър малко след официалното му откриване, изобразен върху пощенска картичка с надпис „Поздрав от София”; рамката с надписа е окъсана и силно замърсена, поради което тук е обрязана; 1907 г.; Частна сбирка*

Историята е кратка, безхитростна и добре известна; сбит преразказ ще е от полза за припомнянето й. На 3 януари 1907 г. великолепната нова сграда на Народния театър в София трябва да бъде тържествено открита.

Приповдигнатото настроение е и поради очакваното присъствие на княз Фердинанд. А и как иначе, няма жалък и самовлюбен политик или владетел, който да не се опита да си припише несъществуващи заслуги с рязане на ленти; инак съвсем няма с какво да се опитат да останат в историята – освен с някое забавно скудоумие.

При пристигането на княза обаче мощно студентско освиркване слага край на празника. Нелечимо болен от нарцисизъм, изпитващ непреодолимо и възторжено възхищение от себе си, княз Фердинанд се обижда тежко.

* * *

Успоредици

Владетелски герб на княз Фердинанд с княжески корони и бурбонски лилии. Върху вътрешния щит е представен гербът на Саксония; сребро с позлата, 1887 г.; Национален исторически музей – София

Болезнената чувствителност на Фердинанд по отношение на собствената му значимост е отдавна обект на всеобщ присмех; още у неговите съвременници. Същевременно князът е „лаком и ленив” (екзарх Йосиф, „Дневник”).

Трябва да прибавим задължително – и крайно отмъстителен. Цялото това съчетание от личностни качества, така присъщо на малозначителните люде, за жалост ще срещаме доста често и в цялата последвала история на България, та чак до днес. Обиденият княз стига до крайност, за да наложи формално волята си по един толкова незначителен инцидент.

Макар същите тия последствия да идат от името на услужливото към двореца правителство на Народнолибералната партия и лично на министър-председателя Димитър Петков, то не може да има никакво съмнение, че те са приети под диктовката на княза.

Един случаен, невеж, лицемерен, алчен, извратен, отмъстителен и мързелив монарх успява да разедини дотолкова българската политическа класа, че да е готова тя да му се продаде за колкото дадат. Впрочем тая класа никога не е била единна още от времето на Учредителното събрание по нито един политически въпрос.

Била е винаги единна обаче по въпроса за собственото си обогатяване, само по него. Зловонната атмосфера на личния режим на княз Фердинанд снабдява студентите със свирки, за да изразят възмущението си от политическата обстановка в страната, по думите на опозиционния вестник „България”, орган на Прогресивнолибералната партия, от 5 януари 1907 г.

Злополучното откриване на Народния театър на 3 януари 1907 г. има наистина неочаквани последствия. Действията на правителството след този случай пак в. „България” определя недвусмислено като резултат от „пълно помрачение”.

Официална портретна снимка на княз Фердинанд (1887–1918; цар от 1908 г.) върху корицата на френското седмично списание L’Illustration от 14 октомври 1905 г. Снимката и текстът към нея на вътрешните страници на изданието са по повод официалното посещение на княза в Париж от 16 до 19 октомври същата година.

Наказателните мерки са насочени главно и на първо място срещу студентите и срещу Софийския университет. Значителен брой учещи са арестувани, срещу тях започва разследване за нарушаване на Закона за престъпните деяния против княза и неговото семейство от 1884 г. Друга част от студентите, без значение дали са участвали в събитията или не, са привикани във войската, за да отбиват редовната си служба там.

Още сутринта на следния 4 януари министър-председателят Димитър Петков предлага на княз Фердинанд да подпише особен указ, в който да се предвидят извънредни мерки. Днес е трудно да предположим чия е инициативата за този злощастен указ, дали на княза или на министър-председателя.

Доколкото разполагаме със значителен обем свидетелства на съвременниците на Фердинандовото управление, където достатъчно всеобхватно е обрисуван характерът на владетеля, то ще трябва, изглежда, да предположим със значителна увереност, че тази идея ще да се е зародила у царското височество.

Указ № 2 е подписан от княз Фердинанд само ден след събитията пред Народния театър и обнародван от почти всички вестници. Краткият текст предвижда временно затваряне на Софийския университет и уволняването на всички преподаватели, а заради освиркването на княза са уволнени двама пристави. Лично на министър-председателя е възложена работата по изпълнението на извънредните мерки.

Първите сгради на Софийския университет, затворени на 4 януари 1907 г. (от ляво надясно) – Физико-математическият факултет на днешната ул. „Московска” 49 (днес Факултет по журналистика и масова комуникация); Историко-филологическият факултет на днешната ул. „Московска” 11 (днес сграда на БАН); Юридическият факултет на днешната ул. „Будапеща” 1 (днес Гьоте-институт); Съставното изображение е по части от архивни снимки

Естествено, противозаконният Указ № 2 предизвиква незабавни ответни изяви. Академичният съвет на Софийския университет на 5 януари в 19,30 ч. гласува единодушно документ, в който се назовава „крайно осъдителна” студентската проява от 3 януари.

Същевременно се подчертава дебело, че чрез указ не може да се отменя действието на нарочния закон, по който съществува университетът. Незаконосъобразно е и уволняването на университетските преподаватели, чиято дейност се направлява от същия закон.

Въпреки противозаконните действия на княза на 5 януари след заседанието на Академичния съвет ректорът проф. Стефан Киров, виден български правист впрочем, предава ключовете на сградите на университета на нарочна комисия, която да ги съхранява. Ключовете ще потрябват отново след малко повече от година.

Противозаконното затваряне на Софийския университет предизвиква значителни обществени брожения, които се добавят към вече започналата железничарска стачка. На 7 януари в цирк „България” и около него има хиляден протестен митинг, на който според свидетели на тези събития присъстват „всички студенти”. В коментарите на тези събития се обобщава, че „политическата атмосфера в България е станала толкова задушна, щото не може вече да се търпи”.

Можем уверено да добавим, че несъмнено главната заслуга за тази атмосфера е на двореца и на правителството на народнолибаралите. Опозиционните вестници с удоволствие назовават министър-председателя „Свирчо Петков”. Нетърпимата обстановка в страната и противозаконните действия на княза и на правителството след 3 януари предизвикват хиляди още митинги и събрания както в столицата, така и навсякъде в провинцията.

Българските студенти в странство не остават назад в организацията на събития, осъждащи затварянето на Софийския университет. На 19 януари всички българи, учещи се във Виена, подписват остро писмо, с което се осъждат противозаконните действия на правителството и княза, иска се незабавно освобождаване на арестуваните студенти, както и освобождаването на „всички зети насила в редовете на войската студенти”.

* * *

Що се отнася до причините за протестната студентска изява, пак в. България” е категоричен: „Като оставим настрана докачените честолюбия ... треба да признаем, че демонстрацията пред Народний театър е била насочена чисто и просто против личний режим [на княз Фердинанд], тъй както се практикува той у нас”.

----------------- 

* Всички снимки и съставното изображение са на автора.