На 6 октомври 2020 г. от 18 часа в галерия „Средец“ на Министерство на културата се открива първата самостоятелна изложба на художника Николай Николов-Зиков. Експозицията включва над 30 живописни творби, повечето от които създадени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Значимостта на това събитие от културния календар на София обаче многократно надхвърля това на стандартен вернисаж, защото става въпрос за преоткриване на поредния художник в изолация, работил в годините на зрелия социализъм, оставил съизмерими с най-доброто от европейското изкуство творби, но въпреки това обречен да остане непоказван, неоценен и неканен.
Николай Зиков и неговата метафизика на свободата

Николай Николов-Зиков, автопортет

 

Николай Зиков е роден в София през 1946 г. Завършва Художествената гимназия и Декоративно-монументална живопис в Художествената академия (1975 г.). Още по време на следването си Зиков попада в декадентската среда на „Млечният бар“, едно от бохемските кафенета на София, в което се оформя специфичен интелектуален кръг, включващ млади и не толкова млади интелектуалци като писателите Виктор Пасков и Матей Стоянов, поетите Николай Кънчев, Велизар Николов и Христофор Тзавелла, литературните критици Здравко Петров и Румяна Узунова, философа Слави Боянов (асистент в Сорбоната на Николай Бердяев), художника Иван Георгиев – Рембранда и др.

 

Имаго, 1982 г.

 

Централната фигура на целия кръг бил харизматичният Владимир Свинтила – писател, преводач, критик и изкуствовед, преминал през комунистическите лагери „Богданов дол“ и „Куциян“, застъпник на крайно реакционни политически възгледи. Под влиянието на тази среда, в края на 70-те години, Николай Зиков работи върху цикъл творби „ХХ век“, в които нарушава всички възможни канони на социалистическия реализъм, което в крайна сметка го довежда до конфликт с придворните художници на живковисткия режим.

 

Балада за българина, 1979 г.

 

Първият сблъсък е през 1979 г., когато картината на Зиков „Балада за българина“ не е допусната до участие в изложби с аргумента, че е фашистка. Вместо да се поправи обаче, той продължава в същата линия, вдъхновена от сюрреализма и автори като Салвадор Дали, Де Кирико, Пол Делво и Бен Шан, изграждайки в платната си един фантастичен апокалиптичен свят, грандиозен декор за вечния сблъсък между свободата и робството.

 

Обикновен социализъм, 1979 г.

 

През 1980 г. Николай Зиков се решава на най-голямата си провокация, като предлага за участие в международна младежка изложба в София картината „Обикновен социализъм“, изобразяваща хора, затворени в каменни ковчези с гравирани серийни номера върху тях. Макар в последния момент да променя заглавието на картината на „Обикновен фашизъм“, червеното знаме върху ковчезите предизвиква скандал и платното е отхвърлено. От този момент до самия край на социализма, нито едно платно на Зиков няма да бъде допуснато до изложба, нареждайки го до други изявени творци в изолация, като Николай Майсторов, Иван Георгиев-Рембранда, Маргарит Цанев, Иванка Сокерова и др.

 

Равновесие, 1978 г.

 

Отказал се от живописта, през 80-те години Зиков е принуден да се насочи към монументалните изкуства, създавайки някои емблематични творби, като мозайката и скулптурите на лъвски глави в Чифте баня в Кюстендил (1986 г.), скулптурната композиция „Ян Бибиян и дяволчето Фют“ в градинката на баня „Мадара“ (2006 г.), паметника на загиналите летци в небето над София през 1943-1944 г. в градинката на 14-а поликлиника (2007 г.), пластичната икона на св. Иван Рилски върху фасадата на Минно-геоложкия университет (2002 г.) и др.

 

13 века България, 1976 г.

 

Едва през 2020 г., в навечерието на своята 75-годишнина, Николай Зиков се връща към живописта, подготвяйки първата си самостоятелна изложба, озаглавена „ХХ век“. На практика тя представлява смесица между живописни платна, донесли проблеми на автора си преди 40 години, и реализирани през 2020 г. стари ескизи.

 

Жизнено пространство, 1980 г.

 

Така посетителите на изложбата ще могат да видят цяла поредица отхвърлени от изложби картини като „13 века България“ и „Ендшпил“ (1976 г.), „Апокалипсис“, „След утре“, „Постоянството на времето“ и „Самота“ (1977 г.), „Равновесие“ и „Жена очаква бъдещето седнала до огромна ваза“ (1978 г.), „Балада за българина“, „Обикновен социализъм“ и „Фрагменти от Вселената“ (1979 г.), „Жизнено пространство“ и „Gloria Mundi“ (1980 г.), „68-ма“ и „Имаго“ (1982 г.) и др.

 

Фрагменти от Вселената, 1979 г.

 

Заедно с откриването на изложбата, ще се състои и официалното представяне на каталог, посветен на Николай Зиков, дело на изкуствоведа Людмил Веселинов („A&T Publishers“, 2020 г.). Луксозното издание включва повече от 200 репродукции на картини и снимки от личния архив на художника, както и придружаваща студия от д-р Галина Декова от Института за изследване на изкуствата към БАН.

 

Изложбата ще може да се види от 5 до 20 октомври 2020 г. След края ѝ експозицията ще бъде изложена в Българския културен институт в Прага.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

легисти на 05.10.2020 в 13:13
Постмодернистичното изкуство винаги е отворен код - сюжетът никога не умира, даже и да е написан, нарисуван или музициран веднъж завинаги. Темата винаги е отворена, затова и не може да става дума за подражание или плагиат в истинския смисъл на думата, защото в самата идея за постмодернизъм се ненавиждат по бароков почин всякакви образци и оригинали, както и идентичности, неподложени на апоретично самоотричане. Универсумът на разбиране и тълкуване е изначален плуриверсум, т.е. интерпретативен, а не дисциплинарен. Припомняте ми студентските години с тия репродукции и ме насълзявате, визуализирайки честите си посещения и усамотявания в салоните на "Шипка" 6. Но тогава все още бяхме културна страна и създавахме художествена култура на световно равнище.
Хубаво щеше да бъде да бъдат показани и други картини на Зиков. на 05.10.2020 в 13:24
Не го бях чувал, на не си падам много по творчеството на Дали. Но автопортретът е наистина добър.
Alexander 6paik на 19.10.2020 в 13:48
Разгледах изложбата. Невероятно въздействаща е. Поздравления за автора!

Напиши коментар