Николай Зиков и неговата метафизика на свободата

Николай Николов-Зиков, автопортет

Николай Зиков е роден в София през 1946 г. Завършва Художествената гимназия и Декоративно-монументална живопис в Художествената академия (1975 г.). Още по време на следването си Зиков попада в декадентската среда на „Млечният бар“, едно от бохемските кафенета на София, в което се оформя специфичен интелектуален кръг, включващ млади и не толкова млади интелектуалци като писателите Виктор Пасков и Матей Стоянов, поетите Николай Кънчев, Велизар Николов и Христофор Тзавелла, литературните критици Здравко Петров и Румяна Узунова, философа Слави Боянов (асистент в Сорбоната на Николай Бердяев), художника Иван Георгиев – Рембранда и др.

Имаго, 1982 г.

Централната фигура на целия кръг бил харизматичният Владимир Свинтила – писател, преводач, критик и изкуствовед, преминал през комунистическите лагери „Богданов дол“ и „Куциян“, застъпник на крайно реакционни политически възгледи. Под влиянието на тази среда, в края на 70-те години, Николай Зиков работи върху цикъл творби „ХХ век“, в които нарушава всички възможни канони на социалистическия реализъм, което в крайна сметка го довежда до конфликт с придворните художници на живковисткия режим.

Балада за българина, 1979 г.

Първият сблъсък е през 1979 г., когато картината на Зиков „Балада за българина“ не е допусната до участие в изложби с аргумента, че е фашистка. Вместо да се поправи обаче, той продължава в същата линия, вдъхновена от сюрреализма и автори като Салвадор Дали, Де Кирико, Пол Делво и Бен Шан, изграждайки в платната си един фантастичен апокалиптичен свят, грандиозен декор за вечния сблъсък между свободата и робството.

Обикновен социализъм, 1979 г.

През 1980 г. Николай Зиков се решава на най-голямата си провокация, като предлага за участие в международна младежка изложба в София картината „Обикновен социализъм“, изобразяваща хора, затворени в каменни ковчези с гравирани серийни номера върху тях. Макар в последния момент да променя заглавието на картината на „Обикновен фашизъм“, червеното знаме върху ковчезите предизвиква скандал и платното е отхвърлено. От този момент до самия край на социализма, нито едно платно на Зиков няма да бъде допуснато до изложба, нареждайки го до други изявени творци в изолация, като Николай Майсторов, Иван Георгиев-Рембранда, Маргарит Цанев, Иванка Сокерова и др.

Равновесие, 1978 г.

Отказал се от живописта, през 80-те години Зиков е принуден да се насочи към монументалните изкуства, създавайки някои емблематични творби, като мозайката и скулптурите на лъвски глави в Чифте баня в Кюстендил (1986 г.), скулптурната композиция „Ян Бибиян и дяволчето Фют“ в градинката на баня „Мадара“ (2006 г.), паметника на загиналите летци в небето над София през 1943-1944 г. в градинката на 14-а поликлиника (2007 г.), пластичната икона на св. Иван Рилски върху фасадата на Минно-геоложкия университет (2002 г.) и др.

13 века България, 1976 г.

Едва през 2020 г., в навечерието на своята 75-годишнина, Николай Зиков се връща към живописта, подготвяйки първата си самостоятелна изложба, озаглавена „ХХ век“. На практика тя представлява смесица между живописни платна, донесли проблеми на автора си преди 40 години, и реализирани през 2020 г. стари ескизи.

Жизнено пространство, 1980 г.

Така посетителите на изложбата ще могат да видят цяла поредица отхвърлени от изложби картини като „13 века България“ и „Ендшпил“ (1976 г.), „Апокалипсис“, „След утре“, „Постоянството на времето“ и „Самота“ (1977 г.), „Равновесие“ и „Жена очаква бъдещето седнала до огромна ваза“ (1978 г.), „Балада за българина“, „Обикновен социализъм“ и „Фрагменти от Вселената“ (1979 г.), „Жизнено пространство“ и „Gloria Mundi“ (1980 г.), „68-ма“ и „Имаго“ (1982 г.) и др.

Фрагменти от Вселената, 1979 г.

Заедно с откриването на изложбата, ще се състои и официалното представяне на каталог, посветен на Николай Зиков, дело на изкуствоведа Людмил Веселинов („A&T Publishers“, 2020 г.). Луксозното издание включва повече от 200 репродукции на картини и снимки от личния архив на художника, както и придружаваща студия от д-р Галина Декова от Института за изследване на изкуствата към БАН.

Изложбата ще може да се види от 5 до 20 октомври 2020 г. След края ѝ експозицията ще бъде изложена в Българския културен институт в Прага.