Наемници

<p>Като се размисли човек старателно върху чуваното всекидневно по новините, и стига до извод, който може и да звучи шокиращо първоначално &ndash; май ще се окаже добре, че нямаме войска, иначе кой знае какви безумици щяха да направят с нея днешните ни властници, каквито са до един наемници на чужди на интересите на България сили. Съдбата, изглежда, е твърде мъдра, ще е добре отново да имаме войска, когато начело на държавата ни застанат умели управници, които знаят как да я използват за доброто на България. Дотогава ще я караме така, на магия.</p> <p>* * *</p> <p>Успоредици</p> <p>(продължение от миналата неделя)</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51599_VQUNchvdTVcWGNIM5D6RC3064ldd0C.jpg" style="height:789px; width:545px" /></p> <p><strong style="line-height:1.6em"><em>Мечове от времето на Второто българско царство (1185&ndash;1422 г.). От ляво надясно: меч, използван от защитниците на средновековния Перник в края на ХІІ в., РИМ &ndash; Перник; меч от Видин ХІІІ&ndash;ХV в.; меч от Северозападна България, ХІІІ&ndash;ХV в., НИМ &ndash; София. За повече яснота са дорисувани полупрозрачно дръжките, ограничителите или целият меч.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Май стана ясно, че целта ни тук е да се уверим, че наборната войска, която в България бе премахната нацяло, е не само по-изгодна за издръжка, но тя трябва да бъде основата на българската войска. През Средните векове войските на балканските държави, поне през ХІ<strong><em>&ndash;</em></strong>ХV в., са съчетание от наемна и наборна войска. При наличната все по-сложна военна техника такава трябва да бъде и структурата на съвременната войска &ndash; наемници и наборници. Наемниците разполагат с достатъчно време, за да усвоят уменията за работа със сложната военна техника. В същото време наборната войска изпълнява и други, не само войскови задачи, например по патриотичното възпитание на младежите, тя участва в обслужването на не твърде сложната техника, а и покрива плътно българските земи в добавка. Ще имаме предвид винаги, че наемниците изпълняват задачите си за пари, а наборната войска по принцип е по-боеспособна, на нея е присъщ по-висок боен дух, единствено тя изпълнява задачите по защита на отечеството по неподлежащ на измерване начин &ndash; с героизъм и себеотрицание. Историческите успоредици би трябвало да ни помогнат да определим съотношението между наемници и наборници в българската войска, когато тя бъде възстановена. Не е нужно да се абсолютизират резултатите от следващия анализ, понеже все пак разликата във въоръжението през Средните векове и днес е неизмерима, ще погледнем само как политическата мощ на балканските държави се съотнася към структурата на техните войски, при това изключително накратко.</p> <p>Данните за структурата на българската средновековна войска са крайно ограничени, поради което ще привличаме данни за структурата на византийската войска, понеже, първо, нейната история е сравнително най-добре документирана в изворите и второ, единството на устройството на войските на балканските въоръжени сили не подлежи на съмнение.</p> <p>* * *</p> <p>Основата на българската войска през цялото Средновековие съставляват именно свободните общинници. Дори и през ХІV<strong><em>&ndash;</em></strong>ХV в. делът на &bdquo;свободните&rdquo; селяни, изглежда, е най-значителен въпреки доскорошното убеждение за тотална феодализация през този период. Днес ще трябва да приемем твърде ограничен дял на зависимото население, поради изброените в изворите малки количества зависими селяни &ndash; те до края на Българското средновековие остават незначителни, някои от повеленията на българските, византийските и сръбските владетели съдържат дори по няколко семейства, които се предават в крепостна зависимост.</p> <p>Не трябва да се пренебрегват и особеностите на балканския феодализъм, който е твърде различен от своята западна разновидност. Именно тази част от средновековното българско общество съставя основата на българската средновековна войска &ndash; наборниците.</p> <p>През цялото българско средновековие наборниците формират народното опълчение, свиквано само при война, и със сигурност граничната стража, по византийско подобие. Можем да твърдим, че наборниците са в основата и на третата част от българската войска по това време &ndash; охраната на крепостите, които са в околностите на главните градове.</p> <p>Гарнизоните в най-важните крепости и в седалищата на големите феодални владетели през ХІІ<strong><em>&ndash;</em></strong>ХV в. вероятно се съставят от наемници предимно. Несъмнено наемна е дружината, която е заета с осигуряване на безопасността на владетеля, точно тези военни части се ръководят от така наречените &bdquo;хранени хора&rdquo;, за които разполагаме с изобилни сведения в изворите.</p> <p>Със сигурност смесена е войската, която служи в българския средновековен флот &ndash; на огромната речна флотилия, създадена по времето на кханасюбиги Омуртаг, и на морските кораби, за които имаме първи сведения от времето на цар Симеон Велики и опита му за морски поход към островите в Бяло море и оттам към бреговете на Мала Азия.</p> <p>Във времето на Имперска България, която е силно централизирана държава, владетелите в Плиска, Велики Преслав и Охрид събират значителна войска. При византийското нападение през 811 г. кханасюбиги Крум успява да противопостави на нападателите една 50-хилядна войска, а малко по-сетне &ndash; друга 12-хилядна.</p> <p>Тук ще изкажем предположението, че това е всъщност съотношението между наборната и наемната войска. Втората войска включва несъмнено и известната от летописа на Теофан Изповедник &bdquo;дружина от копиеносци&rdquo;, която кханасюбиги Крум имал при себе си постоянно, т.е. войската, отговорна пряко за безопасността на владетеля. Две години по-късно, през 813 г., когато великият господар Крум се готви за нападение срещу Цариград, българската войска в околностите на града наброява 30 хиляди и очевидно е от наемници и наборници.</p> <p>Приблизително толкова войска събира и цар Симеон Велики при българо-византийската война през 917 г., не по-малко от 60-хилядна е. Понеже и в двата случая събитията изискват максимално напрягане на силите на България за изпълнението на поставените военни цели, то ще трябва да предположим, че в общи линии това е възможно най-голямата войска, която може да бъде събрана във времето на Имперска България.</p> <p>Ще трябва да приключим с една успоредица от византийската войска. В нея наемниците &ndash; императорската гвардия, гарнизоните в крепостите и пр., във времето на най-големия разцвет на Византия през V<strong><em>&ndash;</em></strong>VІ в., практически никога не надхвърлят 1 % от общия брой на византийското население. По това време наемната войска съставлява около 150 хиляди, а наборната (опълчение, милиционни части) &ndash; около 202 хиляди. Понеже През Х<strong><em>&ndash;</em></strong>ХІ в. населението на България е между 2,5 и 3,5 млн. души, то ще трябва да заключим, че в най-големия разцвет на Средновековна България (вж. по-горе) наемната войска е в рамките на 0,5 % от населението на страната, а съотношението между наборна и наемна войска е приблизително 4:1.</p> <p>Сложността на процесите във Второто българско царство не ни позволява да разгледаме кратко въпроса за наборната и наемната войска по това време, но някога и това може да направим в друг нарочен текст.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Свързан текст:</em></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/51326-plach-za-bylgariq">http://glasove.com/komentari/51326-plach-za-bylgariq</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>