Костов - все по-втренчен в стола на Борисов

При Цветанка Ризова в предаването “На четири очи” Иван Костов се опита да бъде по-мек, започвайки интервюто в пълна и доста изненадваща впрочем подкрепа на Румяна Желева. “Тя е и моя канадидатура” – обяви Командира и хвърли в потрес своите съпартийци и избиратели, които се надяваха провалът Желева да бъде приписан само на Бойко Борисов. При това Костов, който е професионален политик, се опита да защити неподходящата кандидатура за български еврокомисар с най-неподходящата популистка теза, че е жертва на български заговор. Костов даде пример с избраната наскоро за шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова, като подчерта колко добре е станало, че именно тя е председател на ЮНЕСКО, и упрекна социалистите, защото не били върнали жеста на Борисов и не подкрепили неговата кандидатура, както той бил направил с тяхната.

Оставям настрана доста спорния въпрос по отношение на казуса с Бокова, и то от гледна точка на дясно мислещите хора в България, както и факта, че Иван Костов одобрява избора й за шеф на ЮНЕСКО. Това било добре за България според него, но по тази логика не трябваше да има никаква смяна на висши партийни функционери от 10 ноември насам, само защото са българи и представляват България пред света. В този ред на мисли ще стигнем неизбежно до Батето и ще трябва да се запитаме – кой пък подля вода на него… Оставям настрана и факта, че ЮНЕСКО и Еврокомисията са доста различни институции и сравненията между тях са неуместни. Изборът на еврокомисар е политическа кандидатура, подкрепена от определени политически сили, и е най-естественото нещо тя да подлежи на политическа атака.

Вече имах възможност да повторя, щом всички са загрижени за българщината, защо не подкрепиха Меглена Кунева, която се ползва с всеобщо одобрение от целия Европейски парламент. Специализирано издание на тази институция след допитване до журналисти я беше избрало за комисар на годината преди две години. Когато Борисов отказа да я издигне отново, никой не го обвини в антибългарска кампания, а всички съвсем правилно му дадоха правото на собствен политически избор. И ако Борисов, който въобще не е в час, се е надявал всичко да мине леко и безпроблемно като игра на тенис с подставени клакьори, учудващо е, че Костов е бил изненадан, както твърди, от атаката от страна на БСП и други политически сили. В това е смисълът на политиката. Борисов даде голям повод за атака и опозицията се възползва от него. Логиката да не се атакуваме, защото сме българи, в политиката е лишена от смисъл. Според нея в Европейския парламент тогава парламентарните групи не трябва да са между либерали, социалисти, консерватори и десни, а между българи, холандци, германци, англичани и т.н.

Между другото, едно изречение за Антония Първанова, която винаги ми е била крайно несимпатична, но в случая постъпи абсолютно адекватно, тъй като Румяна Желева направи глупостта да спомене името й и да я обвини в разпространение на слухове. Евродепутатката от НДСВ нямаше друг избор, освен да излезе публично и да защити името си, позовавайки се на доказателство за това, че Желева не е спазила правилника на Народното събрание и попада под съмнение за конфликт на интереси. Нещо, което може да се провери в интернет буквално за 5 минути. Общата оценка за представянето на българската кандидатура е слаб 2 по нашата ученическа система. И тъй като политиката предполага и носене на отговорност, освен самата Желева отговорност ще трябва да понесе и този, който я е избрал за тази позиция, а именно премиерът Бойко Борисов. Отговорността е на всички, които я подкрепят, в това число и на Иван Костов, който каза, нека да го повторим – Желева е и моя кандидатура.

Интервюто на лидера на ДСБ обаче далеч не се изчерпва с този въпрос и беше интересно именно от гледна точка на носенето на политическа отговорност. Още в началото Синята коалиция зае доста неопределено място по отношението си към ГЕРБ и новото управление. Техните избиратели така и не разбраха дали участват в управлението или са негова опозиция и половината от тях оттеглиха подкрепата си в последната половин година. Днес сините заедно са по-малко от СДС преди изборите, но това не пречи на техните лидери да кроят управленски планове за бъдещето. Това, което Костов прави в момента, е полугласна заявка за премиер. Хем хвали отделни министри и подкрепя правителството, като по всякакъв начин пази лично Бойко Борисов от нападки, което е много показателно, хем говори, че в много сектори нещата никак не са добре и е редно да се потърсят по-широк кръг от експерти, като всички трябва да се досетят, че първо става дума за самия него, после и за неговите хора.

Това е един основен мит, който е много разпространен в сектата на Костов. Борисов има популярност, може да е прост и тъп, обаче печели гласове, ние ще го използваме, за да влезем в парламента, а после ще завземем властта с нашата компетентност и понеже той няма хора, ще опре до нас. Тази схема е твърде елементарна, но ако трябва да бъдем честни, ще трябва да кажем, че тя вече работи. И тук стигаме до най-големия мит, който се разпространява от костовистите, от самия Костов и неговото управление – изключителната компетентност.

Ако се вгледаме внимателно в ресорите, които са атакувани от Синята коалиция днес, и местата, в които България се проваля, най-вече ще видим костовисти или представители на Костовото управление по най-високите етажи на властта. Ето няколко фрапиращи примера – двама от заместниците на Румяна Желева, за чиято неподготвеност би следвало да носи отговорност и целият екип на Външно министерство, са зам.-министри и дипломати от времето на Костов – Марин Райков и Константин Димитров.

Министерство с най-големи проблеми с еврофондовете, заради които България е на път да загуби два милиарда евро и което не си е мръднало пръста, в последните шест месеца се управлява от Нона Караджова, която по времето на Костов оглавяваше мегадирекция точно по еврофондовете. А нейна сегашна заместничка е тогавашният министър на екологията Евдокия Манева.

По отношение на престъпленията на тройната коалиция и корупцията по високите етажи на властта, начело на ДАНС застанаха все хора на Костов, които ръководеха Национална служба „Сигурност” по време на неговия мандат. Всъщност хората на Костов, пък и самият той, имат достатъчно влияние в днешното управление и е редно те също да носят своята отговорност за това. Май забравих да спомена Юлияна Николова, която отговаря за еврфондовете, Атанас Атанасов, член на управителния съвет на една от най-важните държавни фирми, и редица десебари и представители на правителството на ОДС на средни и по-ниски позиции в администрацията.

Днес Костов има далеч по-големи позиции във властта, отколкото реалността на неговото политическо представителство предполага. В парламента той има петима депутати, а в управлението – далеч повече хора. Да не говорим, че ДСБ има по-малко от 2% електорална подкрепа и ако днес имаше избори, просто нямаше да влезе в парламента.

Нахалството на Иван Костов се състои в това, че колкото по-малка е неговата политическа легитимност от гледна точка на реален брой избиратели и единомишленици, толкова по-голяма е претенцията му за власт без отговорност, което няма нищо общо с демократичния принцип на политическо представителство. Но колкото и да се опитва да се разграничи от отговорността, Костов ще трябва да я понесе, защото стана подвластник и активен помощник на една от най-неприемливите лица в българската политика, говоря за Бойко Борисов.

Първото голямо предателство на Костов беше, когато отвори вратата на Борисов вдясно и го остави да се намърда в тази ниша. Втората му груба или нарочна вече политика, не знам, бе когато призна това управление за дясно-центристко, обяви, че има дясна вълна, и започна активно да се меси в управлението, оставяйки БСП и Първанов да играят ролята на единствена опозиция. Така в по-далечна перспектива шансът за автентична, истинска десница, която да управлява отново, става все по-малък.

Днес Костов отново се опитва да играе само за себе си, надявайки се на ситуация, подобна на онази от 1996 г., в която да се яви като единствен възможен спасител. Работата е там, че наистина историята винаги се повтаря като фарс, а слабостта на управлението на Костов е същата, каквато е слабостта и на днешното управление – той се провали заради корупция, неефективна съдебна власт и тотална загуба на доверие у западните ни партньори.

Костов вече получи своя шанс, имаше пълно мнозинство и го пропиля. Днешните му провинциални макиавелистки опити да яхне провала на Борисов предизвикват насмешка, защото този провал е и негов.