- 10 Sep 2020
- 190
- 47
Синята коалиция започна леко да втвърдява тона към управлението на ГЕРБ, макар и все още да пази Бойко Борисов. В две поредни телевизионни интервюта съпредседателите Иван Костов и Мартин Димитров засилиха критиките си към правителството, като ролите на доброто и лошото ченге този път бяха разменени. Костов играеше по-меко, докато Димитров се опита да атакува директно, разбира се, доколкото му позволяват силите.
<p>При Цветанка Ризова в предаването “На четири очи” Иван Костов се опита да бъде по-мек, започвайки интервюто в пълна и доста изненадваща впрочем подкрепа на Румяна Желева.<strong> “Тя е и моя канадидатура” – обяви Командира и хвърли в потрес своите съпартийци и избиратели, които се надяваха провалът Желева да бъде приписан само на Бойко Борисов.</strong> При това Костов, който е професионален политик, се опита да защити неподходящата кандидатура за български еврокомисар с най-неподходящата популистка теза, че е жертва на български заговор. <strong>Костов даде пример с избраната наскоро за шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова, като подчерта колко добре е станало, че именно тя е председател на ЮНЕСКО, и упрекна социалистите, защото не били върнали жеста на Борисов и не подкрепили неговата кандидатура, както той бил направил с тяхната.</strong></p>
<p>Оставям настрана доста спорния въпрос по отношение на казуса с Бокова, и то от гледна точка на дясно мислещите хора в България, както и факта, че <strong>Иван Костов одобрява избора й за шеф на ЮНЕСКО.</strong> Това било добре за България според него, но по тази логика не трябваше да има никаква смяна на висши партийни функционери от 10 ноември насам, само защото са българи и представляват България пред света. <strong>В този ред на мисли ще стигнем неизбежно до Батето и ще трябва да се запитаме – кой пък подля вода на него…</strong> Оставям настрана и факта, че ЮНЕСКО и Еврокомисията са доста различни институции и сравненията между тях са неуместни. Изборът на еврокомисар е политическа кандидатура, подкрепена от определени политически сили, и е най-естественото нещо тя да подлежи на политическа атака. <strong></strong></p>
<p><strong>Вече имах възможност да повторя, щом всички са загрижени за българщината, защо не подкрепиха Меглена Кунева, която се ползва с всеобщо одобрение от целия Европейски парламент.</strong> Специализирано издание на тази институция след допитване до журналисти я беше избрало за комисар на годината преди две години. Когато Борисов отказа да я издигне отново, никой не го обвини в антибългарска кампания, а всички съвсем правилно му дадоха правото на собствен политически избор. <strong>И ако Борисов, който въобще не е в час, се е надявал всичко да мине леко и безпроблемно като игра на тенис с подставени клакьори, учудващо е, че Костов е бил изненадан, както твърди, от атаката от страна на БСП и други политически сили.</strong> В това е смисълът на политиката. Борисов даде голям повод за атака и опозицията се възползва от него. Логиката да не се атакуваме, защото сме българи, в политиката е лишена от смисъл. <strong>Според нея в Европейския парламент тогава парламентарните групи не трябва да са между либерали, социалисти, консерватори и десни, а между българи, холандци, германци, англичани и т.н. </strong></p>
<p>Между другото, едно изречение за Антония Първанова, която винаги ми е била крайно несимпатична, но в случая постъпи абсолютно адекватно, тъй като Румяна Желева направи глупостта да спомене името й и да я обвини в разпространение на слухове. <strong>Евродепутатката от НДСВ нямаше друг избор, освен да излезе публично и да защити името си, позовавайки се на доказателство за това, че Желева не е спазила правилника на Народното събрание и попада под съмнение за конфликт на интереси.</strong> Нещо, което може да се провери в интернет буквално за 5 минути. Общата оценка за представянето на българската кандидатура е слаб 2 по нашата ученическа система. И тъй като политиката предполага и носене на отговорност, освен самата Желева отговорност ще трябва да понесе и този, който я е избрал за тази позиция, а именно премиерът Бойко Борисов. Отговорността е на всички, които я подкрепят, <strong>в това число и на Иван Костов, който каза, нека да го повторим – Желева е и моя кандидатура.</strong></p>
<p>Интервюто на лидера на ДСБ обаче далеч не се изчерпва с този въпрос <strong>и беше интересно именно от гледна точка на носенето на политическа отговорност.</strong> Още в началото Синята коалиция зае доста неопределено място по отношението си към ГЕРБ и новото управление. Техните избиратели така и не разбраха дали участват в управлението или са негова опозиция и половината от тях оттеглиха подкрепата си в последната половин година. <strong>Днес сините заедно са по-малко от СДС преди изборите, но това не пречи на техните лидери да кроят управленски планове за бъдещето.</strong> Това, което Костов прави в момента, е полугласна заявка за премиер. Хем хвали отделни министри и подкрепя правителството, като по всякакъв начин пази лично Бойко Борисов от нападки, което е много показателно, хем говори, че в <strong>много сектори нещата никак не са добре и е редно да се потърсят по-широк кръг от експерти, като всички трябва да се досетят, че първо става дума за самия него, после и за неговите хора.</strong></p>
<p>Това е един основен мит, който е много разпространен в сектата на Костов. Борисов има популярност, може да е прост и тъп, обаче печели гласове, ние ще го използваме, за да влезем в парламента, а после ще завземем властта с нашата компетентност и понеже той няма хора, ще опре до нас. <strong>Тази схема е твърде елементарна, но ако трябва да бъдем честни, ще трябва да кажем, че тя вече работи.</strong> И тук стигаме до най-големия мит, който се разпространява от костовистите, от самия Костов и неговото управление – изключителната компетентност.</p>
<p>Ако се вгледаме внимателно в ресорите, които са атакувани от Синята коалиция днес, и местата, в които България се проваля, най-вече ще видим костовисти или представители на Костовото управление по най-високите етажи на властта. <strong>Ето няколко фрапиращи примера</strong> – двама от заместниците на Румяна Желева, за чиято неподготвеност би следвало да носи отговорност и целият екип на Външно министерство, са зам.-министри и дипломати от времето на Костов – Марин Райков и Константин Димитров.</p>
<p><strong>Министерство с най-големи проблеми с еврофондовете, заради които България е на път да загуби два милиарда евро и което не си е мръднало пръста, в последните шест месеца се управлява от Нона Караджова</strong>, която по времето на Костов оглавяваше мегадирекция точно по еврофондовете. А нейна сегашна заместничка е тогавашният министър на екологията <strong>Евдокия Манева</strong>.</p>
<p>По отношение на престъпленията на тройната коалиция и корупцията по високите етажи на властта, <strong>начело на ДАНС застанаха все хора на Костов, които ръководеха Национална служба „Сигурност” по време на неговия мандат.</strong> Всъщност хората на Костов, пък и самият той, имат достатъчно влияние в днешното управление и е редно те също да носят своята отговорност за това. <strong>Май забравих да спомена Юлияна Николова, която отговаря за еврфондовете, Атанас Атанасов, член на управителния съвет на една от най-важните държавни фирми, и редица десебари и представители на правителството на ОДС на средни и по-ниски позиции в администрацията.</strong></p>
<p>Днес Костов има далеч по-големи позиции във властта, отколкото реалността на неговото политическо представителство предполага. В парламента той има петима депутати, а в управлението – далеч повече хора. Да не говорим, че ДСБ има по-малко от 2% електорална подкрепа и ако днес имаше избори, просто нямаше да влезе в парламента.</p>
<p><strong>Нахалството на Иван Костов се състои в това, че колкото по-малка е неговата политическа легитимност от гледна точка на реален брой избиратели и единомишленици, толкова по-голяма е претенцията му за власт без отговорност, което няма нищо общо с демократичния принцип на политическо представителство.</strong> Но колкото и да се опитва да се разграничи от отговорността, Костов ще трябва да я понесе, защото стана подвластник и активен помощник на една от най-неприемливите лица в българската политика, говоря за Бойко Борисов.</p>
<p><strong>Първото голямо предателство на Костов</strong> беше, когато отвори вратата на Борисов вдясно и го остави да се намърда в тази ниша. Втората му груба или нарочна вече политика, не знам, бе когато призна това управление за дясно-центристко, обяви, че има дясна вълна, и започна активно да се меси в управлението, оставяйки БСП и Първанов да играят ролята на единствена опозиция. <strong>Така в по-далечна перспектива шансът за автентична, истинска десница, която да управлява отново, става все по-малък.</strong></p>
<p>Днес Костов отново се опитва да играе само за себе си, надявайки се на ситуация, подобна на онази от 1996 г., в която да се яви като единствен възможен спасител. <strong>Работата е там, че наистина историята винаги се повтаря като фарс, а слабостта на управлението на Костов е същата, каквато е слабостта и на днешното управление – той се провали заради корупция, неефективна съдебна власт и тотална загуба на доверие у западните ни партньори.</strong></p>
<p>Костов вече получи своя шанс, имаше пълно мнозинство и го пропиля. Днешните му провинциални макиавелистки опити да яхне провала на Борисов предизвикват насмешка, защото този провал е и негов.</p>
