Истинската история на социализма – десетоноемврийска елегия

Истинската история на социализма – десетоноемврийска елегия
55% от българите днес предпочитат пазарната икономика, но само 32% смятат, че имат по-добър стандарт от времето на социализма и само 24% мислят, че икономиката сега е по-добра от социалистическата.

 

 

Преди пет години, за четвъртвековния юбилей на 10 ноември, положих доста усилия да събера данни за БВП на България в абсолютни числа и на глава от населението и за съотношението му към средния световен и западноевропейски БВП през годините. Излязоха интересни неща. Според проекта Ангъс Мадисън, тогава на върха на популярността, за 25-те години от 1944 до 1969 г. БВП на България се увеличава три пъти, до 1974 г. – четири пъти и до 1979 г. – над пет пъти. За сравнение, изменението на БВП между рекордната за капиталистическа България 1939 г. и следвоенната 1944 г. е надолу само с 10,5%. 

 

БВП на глава достига сравнителен максимум в 1975 г., когато е 25% над средния световен и 47% от средния за Западна Европа. И двете числа си остават абсолютен рекорд и досега, и не се очертава да бъдат застигнати. В цялата ни стопанска история след 1878 г. няма друго сгромолясване, равно на 1990-те години. Преди пет години абсолютният БВП в съпоставими цени е все още на равнището на кризисната за социализма 1984 г., а световният БВП за същия период е нараснал три пъти! 

 

По-долу давам линк към този коментар от 2014 г., за да не повтарям много от казаното вече там – и за разочарованието от социалното неравенство, и за уродливостта и паразитизма на българския капитализъм някога и сега, и за упадъка на публичното, и т.н.  

 

Днес нови подобни европейски данни, достъпни в интернет, не знам защо, липсват. Но намерих няколко интересни проучвания на американския Изследователски център „Пю“ (Pew Research Center) за обществената оценка за икономическото развитие на осем посткомунистически страни от 1989 г. до 2019 г., публикувани на 8 ноември т.г. България, знаменателно, е доста по-близо по отговорите си до Украйна и Русия, отколкото до средноевропейските бивши социалистически страни. 

 

Дали икономиката е по-добре или по-зле сега в сравнение с „комунистическото управление“? Тук България уверено води класацията отзад напред с 24% отговорили „сега е по-добре“ срещу 57% – „сега е по-зле“. След нея са Украйна с 25% срещу 54% и Русия с 27% срещу 53%. Само 9% от полаците мислят, че сега е по-зле. Друго изследване на „Пю“ оставя България на предпоследно място в посткомунистическа Европа, след Украйна, по процента на хората, за които след 1989 г. има подобрение на стандарта им на живот – 32%. В Украйна те са 28%, а в Русия – 37%. 

 

Това е процентът на доволните от „прехода“ в България – между 24% и 32%. Показателно е, че хората оценяват по-песимистично икономиката като цяло, а за собствения си стандарт явно разчитат и на доходи от чужбина или пък се самоласкаят. Но доходите от чужбина и при сегашната свръхвисока емиграция не са достатъчни да подобрят сезаемо стандарта на мнозинството българи. 

 

България обаче е пред Украйна и доста пред Русия по одобрението си за многопартийната система и пазарната икономика – в България 54% одобряват и 37% не одобряват прехода към многопартийна система, докато 55% одобряват, а 36% не одобряват прехода към пазарна икономика. В Украйна те са 51% срещу 35% и 47% срещу 38%, а в Русия – 43% срещу 48% и 38% срещу 51%. 

 

Тук причините са сигурно и в европейското ни членство, и най-вече в наситеността на ефира ни с „правилна“ пропаганда, а пък в иначе по-благополучната икономически Русия антизападният и антилиберален дискурс явно взима връх. У нас например цели 54% одобряват по принцип многопартийната система, но пък 78% не мислят, че управниците им въобще ги е грижа за тях. По този показател България е на трето място отзад напред в цяла Европа – много след Русия, а по-назад от нея са само Украйна (80%) и Гърция (84%). 

 

Колко „европейска“ е наистина България? Въпреки гръмките ни приказки след 1989 г. за направения от България „окончателен“ „цивилизационен“ и геополитически избор, историята недвусмислено показва, че най-важният международен фактор за развитието на страната през последните 200 години е Русия. Най-резките съдбоносни завои в новата ни история, в 1878, 1944 и 1989 г., бяха все в резултат на Русия. Твърде вероятно е и следващият завой – вероятно в посока, различна от сегашната на ЕС и НАТО, да е също повлиян по някакъв начин от Русия. Това е ясно на всички и именно затова за българите и днес няма по-гореща тема от съперничеството между „московеца“ и „ингилизина“ на Л. Каравелов. 

 

Колкото до „цивилизационния“ ни избор, човешката цивилизация е само една (има различни култури) и дадено общество може да бъде само по-малко или по-цивилизовано, като цяло или в различните си сфери, а не да избира една или друга алтернативна цивилизация. Трудно защитимо е твърдението, че днешна България е като цяло „по-цивилизована“ от онази от 1970-те години, в която аз израснах. 

 

Що се отнася до геополитиката, там не сме правили никакъв самостоятелен избор. С края на Студената война България бе предадена срещу разписка от сферата на СССР в сферата на САЩ и васалната им Западна Европа. Европа обаче няма единен геополитически интерес и след неизбежното отзвучаване на американската военнополитическа хегемония над Стария континент, която бе замразила, но не и премахнала старите регионални противоречия, те ще се явят с нова сила. Всъщност вече се явяват – в конфликта между Британия и континентална Европа, между Германия и всички останали, между европейския Север и Юг по въпроса за миграцията, дори между Севера и Юга в отделните европейски страни като Британия, Италия, Испания, дори и Германия. 

 

Колкото до „демокрацията“, всички мислещи хора в България разбират правотата на Атанас Буров, че „демокрацията е много голям лукс, цвете, което вирее само на богата, плодородна почва“. Покрай многото противоречия, нерядко и откровени нелепости, Буров казва много верни и дълбоки неща. В днешна България, дето цели региони и стотици хиляди хора са тотално зависими за хляба си от управляващата партия-държава, дето стотици хиляди граждани продават гласа си за тройка кебапчета, дето напълно липсва неизкривена медийна среда, демокрация очевидно не може да вирее. Трудно е да се каже с какво политическата система на днешна България е по-„демократична“ от „тоталитарната“ в 1980-те години или ганьовската в 1890-те години.  

 

Че България вече близо десет години се управлява от ГЕРБ и еднолично от Борисов не е израз на „демокрация“ (т.е. на триумф на принципа „аз съм прост и вие сте прости“), а на хегемонията на партията-държава и на господството на антисоциалистическата идеология („ако не е той, комунистите идат“), както виждаме, в пълно противоречие с реалните интереси и настроения на мнозинството хора. При наличие на някаква „демокрация“ именно последните щяха да определят гласовете. Президентските избори от 2016 г. дадоха известна представа за реалните настроения сред мнозинството от народа и ако президентът Радев продължи да е така принципен и смел, както през последната година, догодина гласовете му ще са поне три милиона. 

 

Всъщност „демокрацията“ никога не е била дори и второстепенна цел на промените след 1989 г. Приказките за „демокрация“ при прехода от социализъм към капитализъм са били винаги най-чиста демагогия. Поне на мене това ми стана ясно още ,ежду първия син митинг на 18 номеври 1989 г. и началото на предизборната кампания на СДС в 1990 г. Истинската цел на промените беше да се трансформира политическата власт на тогавашната служебна буржоазия във финансова, да се нормализира тя по капиталистически като възпроизвеждаща се икономическа власт на малцинството. Т.е. нещо диаметрално противоположно на „демокрацията“. 

 

Съдържанието на прехода от социализъм към капитализъм не може и да е друго. Казано по марксистки, то е „контрареволюция“, деградация от по-висшата към по низшата обществено-икономическа формация – с други думи, от власт на социалистическата бюрокрация със значителна корупция, но и с доста реално внимание към обществения интерес и публичния сектор – към власт на капиталистическата олигархия в служба на външни сили, с много по-мащабна корупция и без почти никакво внимание към обществения интерес и публичния сектор. 

 

Решаващото тук е характерът на властта. При хегемонията на болшевиките в Русия пазарните реформи на Ленин – и „временния“ му завой към НЕП през март 1921 г., и решението за НЕП „сериозно и за дълго“ няколко месеца по-късно не водят до промяна на обществения строй. Те са технически израз на невъзможността болшевиките да продължават да управяват Русия, особено вече в мирно време, по сектантско-комунистически, т.е. по книжките, както не на шега опитват в началото. 

 

В първите месеци след октомври 1917 г. болшевиките съвсем сериозно мислят да премахнат парите и банките, армията, полицията и насилието. Предоставят на селяните сами да решават по съвест поземления въпрос и да хранят доброволно градовете, а на работниците сами да управляват фабриките и щедро да снабдяват селото с промишлени стоки, като в началото дори не се и поставя въпросът за национализация на фабриките. Фабрикантите и инженерите се очаква да се поставят доброволно в услуга на работническото самоуправление и да му помагат с опита и знанията си. Отделни добри хора наистина го правят. 

 

Яростната съпротива на капиталистите като класа обаче, на дворянството и духовенството, агресията на немците и Антантата, белият терор, човешката алчност и корист – и другите несъвършенства на „човешката природа“ – бързо водят до реакции като създаването на Червената армия, ЧК (първоначално замислена като „временна“ комисия за борба с контрареволюцията, саботажа – на капиталистите – и спекулата – т.е. пазара на дребно), до червения терор, национализацията на фабриките, „продразвьорстката“ (насилствената реквизиция на храни) на село, избухването на гражданската война... и по-нататък – и до „разкулачването“, колективизацията и насилствената индустриализация и урбанизация. 

 

Пазарните реформи на социализма в условията на политическо господство на „буржоазията“, както ставаше у нас след 1991 г., водят до бърза смяна на обществения строй. Проф. Васил Проданов обаче нарича промените не „контрареволюция“, а „буржоазна революция“ по аналогия с английската буржоазна революция с първоначално криминално натрупване на капитали, заграбване на общински земи (у нас – на социалистически производтсвени фондове), гражданска война (у нас – виртуална), в която загиват не от куршуми, а от глад и липса на нормално здравеопазване хиляди хора, а, добавям, други милиони бягат в чужбина, и т.н. 

 

Проданов проследява как у нас се реставрира старият капитализъм – чрез реституция, връщане на земята в реални граници, завръщането на старите буржоазни партии, преименуване на улици, преориентиране от дружба със СССР към васалитет към Германия... В същото време България попада в мелницата на новия стадий на развитие на световния капитализъм – неолибералния глобализиран капитализъм под американски контрол. Смяната на системата има гигантски деструктивни следствия за мнозинството, което се оказва неосъзнато оръдие в ръцете на малка група хора, заграбили принадлежащата на девет милиона граждани собственост, чрез които обаче се реализират интересите на други геополитически играчи.  

 

Проф. Георги Найденов, който поддържа, че до 1989 г. у нас имало не социализъм, а държавен капитализъм, не приема тезата на Проданов за заграбването на обществените фондове, „принадлежащи на народа“, от соцбюрокрацията, тъй като те никога не са принадлежали на народа. За Найденов лошото на прехода не е, че новите частни капиталисти си присвоили фондове, които и без това били техни, а че прехвърлили дълговата тежест на дотогавашния държавен капитализъм на гърба на народа посредством инфлацията – трите ценови шока от 90-те години, посредством ограбването на пенсионните и здравноосигурителните фондове и на рентата на поземлените собственици от ТКЗС... Найденов не е съгласен също, че след 1989 г. у нас се е възстановил старият капитализъм, при който икономиката била основно селска, натурална с просто стоково производство, а днес е градска и се базира на огромно мнозинство наемни работници.  

 

Макар българските философско-исторически опити за прехода от горния тип засега да са още далече по историческа задълбоченост и размах примерно от книгите на руските историци А. Пижиков и Е. Спицин от, за които споменавах няколко пъти през годината (дал съм линкове по-долу), заслужават признание опитите да се говори за близкото минало не с интелектуално лекотонажния жаргон на „либерализма“, а с повече или по-малко строги научни средства. Те няма да спрат дотук и ще стават все по-централни за обществения ни дискурс. Полицейщината на герберския режим и опитите им за изкуствено налагане на антикомунистически дневен ред на обществото е израз не на друго, а на страха на олигархията от скорошното пробуждане на масите. 

 

Още по темата:

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/chetvyrt-vek-bqg-na-mqsto-perestruvka-i-chalga--v-ochakvane-na-promqnata

https://glasove.com/categories/skandalyt/news/istoriyata-na-socializma-tepyrva-shte-byde-pisana-no-nyama-da-se-haresa-na-sinite-agitpropchici

https://glasove.com/categories/komentari/news/istinskata-istoriya-na-socializma

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Sin

    16 Ное 2019 8:55ч.

    "БВП на глава достига сравнителен максимум в 1975 г., когато е 25% над средния световен и 47% от средния за Западна Европа. " - глупости. Тези проценти са абсолютно лъжливи най-малкото защото т.нар соц. стоки бяха броени като нормални, т.е. един Москвич е равен на един Мерцедес, а пък тогава наричаната Стъкмистика ( идва от Статистика ) довършване картината с бройките. Западняците се правеха, че вярват за да няма конфликтни, а Тодорживковците бодряшки се тупаха по корема, доволни на вид като за пред раята . Впрочем, тончо както днешните управляващи мутри и техните авери от БСП и ДПС.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    16 Ное 2019 8:58ч.

    Едно трябва да е ясно, между руската и българската менталност няма нищо общо. Няма и как да е иначе, разликите между една огромна, затворена в себе си, поне на дълбинно ниво система и една малка страна, подложена на всевъзможни влияния отвън, е огромна. Оттам и различното отношение към властта, към страната и околния свят. България, бедна или процъфтяваща, в случая това е без значение, е част от Европа, Русия си е сама за себе си. В този ред на мисли ние дори на американците приличаме повече, отколкото на руснаците, при все езиковата и религиозна близост и историята ни. Това авторът не може да не го е забелязъл за толкова години. Само един пример, отношението ни към Борисов повече напомня това на американците към Тръмп, отколкото на руснаците към Путин. И причината не е в личните им качества, ние никога и на никого не сме се кланяли, ние властта я мразим поначало.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    16 Ное 2019 9:55ч.

    Доказателства за това, колко си приличаме с американците е това българско ченге, успешно трансформирало се в американски марксист...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    16 Ное 2019 10:15ч.

    "т.нар соц. стоки бяха броени като нормални, т.е. един Москвич е равен на един Мерцедес," - Глупостите сте написал вие, разбирам болката на едни излъган от Запада наивник - БВП се мери в долари, все още, няма как един москвич да бъде преброен за един мерцедес. Но има и други статистики, на ООН, според които преди "демокрацията" на СДС, България по стандарт на живот е на 27 място в света! Но вие заблудените, тепърва ще намразвате Запада, неговото лицемерие, алчност и агресивна ненормалност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • т.е. един Москвич е равен на един Мерцедес

    16 Ное 2019 10:19ч.

    По онова време все още нямаше такава драстична разлика между реалните коли на Мерцедес и Москвич; и тук не говоря за известността/влиянието на марките. Истинският бум дойде към началото на 80-те години, когато третото поколение изделия на западната автоиндустрия наистина дръпна много напред и това окончателно наклони везните в полза на Запада в очите на вечно гладния и ненаситен за лукс масов консуматор от простолюдието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съгласен със със Син, но искам да добавя още нещо.

    16 Ное 2019 10:20ч.

    Не знам какви `данни` от българската икономика са пращани до 89-та година на запад, но едно е сигурно и на това съм бил свидетел. Нямаше предприятие, което като отчита дейност до по-висока институция у нас да не надписва `постиженията` си. Така, че у нас тогава всичко беше лъжа - от чувствата и отношението на българите към висшето партийно и държавно ръководство до проучванията за БВП и стандарта на живот. Точно както всеки се натискаше да става партиен член само и единствено от користни подбуди - да се издигне в кариерата, да може да пътува на запад или да се добере до друга някаква привилегия, която се даваше на комунистите. Така че какви данни за икономиката на България и давало комунистическото ръководство на международните институции може само да се предполага.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer на 16.11.2019 в 08:58

    16 Ное 2019 10:23ч.

    Не съм съгласен, ако бяхме плътно заедно с Русия след Освобождението, нямаше да е така. Неблагоприятните външни влияния (в случая - Англия) се тушират или умело управляват от кадърни и отговорни политически управници. Нашите - такива като Стамболов и котилото му - са продажници, т.е. шпиони и агенти, без здраво чувство за народностна принадлежност, хора само на алъш-вериша и далаверата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    16 Ное 2019 11:26ч.

    С това не съм съгласен. В Русия политиката силно е зависима от управляващия елит, след убийствот на добрия цар Александър Втори идва ред на сина му, консервативен диктатор и всъщност опитите България да бъде контролирана от двореца му води до рязко влошаване на отношенията. Европа просто се възползва. Да не забравяме, лявомислещите, от Ботев до Благоев са критично настроени към Русия, те всъщност са на едно мнение с критиците на режима в самата Русия. Трудно българите биха възприели едно ограничаване на свободите си и централизиране на властта, толкова скоро след като са се отървали от султана. Всъщност и русофилите гледат на Русия като прозорец към европейската цивилизация. Не помешчиците с техните безправни селяни и казаците с нагайките са ги привлекли, а създаденото от руската интелигенция. Що се отнася до Стамболов, там от значение са и личностните му качества. Организира две въстания, от които се спасява, изоставяйки другарите си. През войната избира да снабдява руската армия с провизии, вместо да се бие на Шипка. Доста по-изгодно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • `Не сам съгласен......`

    16 Ное 2019 11:44ч.

    Ако някой почна да прави мизерии на България веднага след Освобождението то това беше тъкмо Русия. Веднага, още не седнал на престола започнаха опитите да свалят любимия на цял народ княз Александър, провокираха Сръбско-българската война и п Цялото поведение на Русия беше антибългарско. Което накара нашите политици да потърсят друг цар - угоден на Русия. Оказа се, че `угодния` за Русия е един самовлюбен, некадърен и алчен човек, чието единствено занимание е било да си присвоява имоти да се занимава с интриги, а за приносът му за разгрома на България в ПСВ да не говорим.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Tschuntscho

    16 Ное 2019 13:32ч.

    Няма как да сме на една нога с държави, в които първоначалното натрупване на капитала е започнало преди 300-400 години, имали са колонии, търгували са с роби, не са претърпявали национални катастрофи. Трябва да си уредим държавата, включително и с по-рационално устройство на държавата, с разделение на властите и върховенство на правото. И да не забравяме - унищожаваме ли гората (която е спасила народа през Турското робство), погубваме ли природата, обречени сме...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Браво, Чунчо!

    16 Ное 2019 15:26ч.

    Най-необходими са ни градивна критика и работа. Най-важното е МНОГО работа за възпитанието и за духовното израстване на децата и младежите ни. Нужна ни е надпартийна структура с фокус върху националните ни интереси, не Парламент който гласува всичко на инат и под диктовка от вън. Такава структура трябва да ревизира всички концесийни договори и да бъдат прекратени най-неизгодните, каквото и да ни струва това. А съвсем преди това - трябва да укрепим армията и границите ни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако някой почна да прави мизерии на България веднага след Освобождението то това беше тъкмо Русия.

    16 Ное 2019 16:45ч.

    Тезата ви е грешна, аргументите ви обслужват изцяло грешна теза. Вярната теза е: веднага след Освобождението пипалата на британските и австро-унгарски тайни служби задействаха агентурата по политическите ни върхове и започна извечно ненужната драка с Русия, докарала най-големите трагедии за българския народ. Тежка е кармата да напускаш корените си в името на разни ефимерни "проевропейщини".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До горния коментар от 16:45

    16 Ное 2019 17:43ч.

    Ако вашата теза е вярна, имайки предвид действията на руския цар /не Освободителя, а сина му/ , то него пръв трябва да го наредим сред агентурата на британските и австро-унгарски тайни служби. Но, уви, това не е така. Четете Симеон Радев. Или и него смятате да наредите сред западната агентура?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до горния коментар на 16.11.2019 в 17:43

    16 Ное 2019 18:24ч.

    Т.нар. "действия на руския цар" всъщност са закономерни противодействия на руския цар срещу първите бацили, настанили се с протекциите на височайши задкулисни фактори по върховете ни, желаещи да отровят отношенията ни с Русия. И изобщо, вие защо изисквате Русия безусловно да приеме реалностите по фактическото разделение на България на три след Берлинския конгрес (впрочем третата част - Македония - загубена за нас завинаги)? Защото, които ни разделиха, те и ни яхнаха след Освобождението, особено във външнополитически план и като приоритетната му ориентация. А те мразят Русия повече от всичко друго, обяснимо защо. А който мрази Русия, той мрази и България, vice versa. Симеон Радев съм го чел, но не му вярвам, имайки предвид необективните му и даже злостни оценки за известни български творци и национални деятели от онова време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Понеже много общи приказки и нищо конкретно,

    16 Ное 2019 18:59ч.

    искам да попитам прежде пишещия да обясни какво и направила Русия ЗА България след Освобождението? Вече казах веднъж и не ми се повтаря - и свалянето на Батенберг и българо-сръбската война е нейно дело. Нямаше нужда някой да помага на Русия, в отравянето на отношенията ни. Тя сама си свърши работата. И как НИ ЯХНАХА западняците след Освобождението? До 1914-та година България се развиваше толкова добре, че левът стана `златен` и българите са пътували по света без да обменят валути, само носейки в джобовете си българска левове, които нито една банка не е отказвала. Големият удар иде с войните, които започва Фердинанд и особено с провала на България в ПСВ. Не случайно Фердинанд бяга от България през 1919-та година. Това е царят, който Русия приема благосклонно на мястото на изгонения Батенберг.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с ГОЛЕМИ конски наочници

    16 Ное 2019 20:19ч.

    до 16.11.2019 в 18:24-щом не вярвате на Симеон Радев(ако изобщо сте го чели), прочете тази книга, предговорът е написан от Васката Коларов(наш'то момче от Здравите Сили в Партията) https://georgimet.files.wordpress.com/2016/01/d0b0d0b2d0b0d0bdd182d18ed180d0b8d182d0b5-d0bdd0b0-d180d183d181d0bad0b8d18f-d186d0b0d180d0b8d0b7d18ad0bc-d0b2-d0b1d18ad0bbd0b3d0b0d1801.pdf Или четете за Раковски: http://www.makedonskatribuna.com/files/rakovski_177.pdf А само с клишета за бацили, vice versa и так далее само демонстрирате, че от 30 години не четете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    16 Ное 2019 20:58ч.

    Знаех за отношението на Коларов към Русия, но това ме изненада. Издание от 1935-а, външната политика на СССР и Руската империя до голяма степен се припокриват, а в преговора става дума тъкмо за нея, не за критика към социалните характеристики на царизма, което би било разбираемо за онова време. И да бъде издадена, а Коларов да оцелее? Но тезите са безспорни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с ГОЛЕМИ конски наочници

    16 Ное 2019 23:59ч.

    точно като критика на царизма книгата е издадена(даже с благословията на Коминтерна и Г.Димитров, който по онова време е бил в СССР) А когато след 1944г приликите на политиката на Русия и СССР в България стават много явни, книгата е иззета. Всъщност много от документите са известни още в 19 век в България, по това време Стефан Стамболов подкупва един дипломатически преводач от руската империя, който му ги дава (и са издадени в БГ на руски език, 1 към 1). Главно оттогава Стамболов е намразен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ? на 16.11.2019 в 18:59

    17 Ное 2019 9:53ч.

    А какво трябва да направи Русия за България след Освобождението, след като шпионите и тарикатите по върховете на политиката бяха слуги на Запада и умишлено ни отдалечаваха от нея? След 1944 г. пък, България навлезе в златния си век по благосъстояние именно благодарение на в много отношения безвъзмездната помощ на СССР. Освен това Сталин спаси териториалната цялост на родината ни след ВСВ, защото пак нашите западни благодетели бяха ни натикали в грешния (немски) лагер и се оказахме сред губещите. И на всичкото отгоре Чърчил имаше претенции да ни оставят само Мизия, т.е. земите на север от Стара планина - Тракия и Родопите искаше да ги даде на гърците, а Пиринско - на сърбите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо Мънчев - Сливата

    17 Ное 2019 10:06ч.

    Отдавна не бях чел толкова откровено комунистически опус. САЩ действително са много демократична страна, след като търпят такива борци срещу капитализъма и възторжени апологеги на социализъма. Впрочем, не знам, дали авторът дава гласност на възгледите си пред своите американски съграждани, или ги споделя под сурдинка само с нас...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Владимир

    17 Ное 2019 12:16ч.

    Според историка Харис Спаркс , „руските социалисти не са допринесли с нищо за теоретичното обсъждане на техниките за масово убеждаване. [...] Болшевиките никога не са търсили и не са намерили дяволски умни методи да влияят върху съзнанието на хората, да ги промиват мозъците“. , Тази липса на интерес, казва Кенез, „произтича от тяхната представа за пропаганда. Те мислеха за пропагандата като част от образованието“. В проучване, публикувано през 1958 г., професорът по бизнес администрация Реймънд Бауер заключава: „По ирония на съдбата психологията и другите социални науки са били използвани най-малко в Съветския съюз за точно тези цели, за които американците популярно смятат, че психологията ще бъде използвана в тоталитарна държава - политическа пропаганда и контрол на човешкото поведение ".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сорос-горбачовски лъжи

    17 Ное 2019 12:27ч.

    Дед Мороз и Снегурочка, се оказаха не съветски и социалистически заместители на религията и несъществуващият дядо Коледа преди 1944г., а измислица на Екатерина Велика. Дори има карикатура от 1928г. в как ленинец юноша гони дядо Мраз със сурвакница цяла елха. НО НИ ЛЪГАХА ПРЕЗ 1990ТЕ.. Така и с престъпленията на Сталин и Ленин, се разкриват от сатанинските уста и медии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Манифест от 1848 г

    17 Ное 2019 12:31ч.

    Къде е написано в книгите на Маркс, че парите ще отпаднат, и че трябва да има фиксирани цени. Чел съм, в манифестът, че той просто е за капитализъм с човешко лице. Той е за държавен капитализъм с пазарна икономика. Обществен капитализъм. Капиталист е стара дума за инвеститор. Капитализъм е ИНВЕСТОРИЗЪМ. Лош е буржоазният капитализъм, защото спестява стойност, буржата - частните инвеститори не купуват масови стоки но продават масови стоки, като задържат половината добавена стойност - тоест тя се губи от пазарът на масови стоки, отива в банката, тя я дава на заем, но това само временно държи пазарът, и дългът става равен на печалбата, депозитът се дава на заем. При държавният капитализъм, не частният, спестяването е временно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СЪВЕТСКИ ПЛАКАТ

    17 Ное 2019 13:35ч.

    "За да имаме повече, трябва да произвеждаме повече. За да произвеждаме повече, трябва да знаем повече"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • банан

    17 Ное 2019 13:41ч.

    В пустинята Христос е изкушаван от ляво - да превърне камъните в хляб, комунизмът, но човек не само с хляб ще живее но и с истината - божие слово. Боге е не в силата, а в истината. Христос в пустинята е изкушаван и от дясно, да се поклони на стопанинът на всички царства, за да ги получи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    17 Ное 2019 13:58ч.

    Каквото и да е писал Маркс, писал го е в определена епоха, определена среда и то носи белезите повече на субективното му отношение, отколкото на универсална истина, която не може да бъде оспорвана. От една страна има остро социално разслоение, работниците са не просто хората, които работят в заводите, а обособена класа без почти никакви шансове да я напуснат, трудът е тежък, социална защита не съществува. От друга страна Маркс е в благоприятната позиция да теоретизира, издържан от печалбите на Енгелс от същите тези работници. В такава обстановка, напуснал Германия, минал през Франция, установил се в Англия, за него не е трудно да въобрази един бъдещ свят, в който не само несправедливостта, но и Държавата, допускаща неравенство, насилие, наследствени привилегии, ще изчезне. В друга среда, в друго време идеите му просто нямаше да се появят. Дори в анализа на капитализма допуска фундаментална грешка, определяйки като труд единствено този на наемния работник. За реализиралите идеите му болшевики, ако можем условно да се изразим така, Маркс е повече смокиново листо, прикриващо главната цел - властта. Опразвайки обществения живот от влиянието на Църквата като властови център, те превръщат творчеството на Маркс в подобие на свещено писание, а с излагането за поклонение и на светите мощи на Ленин се оказват в плен на модела, който стремейки се да разрушат, всъщност повтарят. Нищо ново под слънцето. Този модел, наложен ни насила, издържа до първото отслабване на натиска отвън.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сульо

    17 Ное 2019 22:15ч.

    Гнусните козяшки тролове накацаха темата и отвориха торбата с лъжи. Всъщност това са лудите пуснати на 10.11 от лудницата и сега маскирани като демократи....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кичозно заглавие,

    19 Ное 2019 16:44ч.

    несъстоятелна статистика. Какви биха били отговорите, ако можеше някак всички тия хора да бъдат върнати назад във времето, оствайки на същата възраст, да прекарат само няколко години в реалния социализъм, примерно между 1985 и 1989-а? После пак ги върнете в 2019 и пак ги попитайте. Дискутирайте статистики тогава....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи