- Автор: Георги Георгиев
- 09 Юли 2025
- 1506
- 14
Позицията на Борисов е доста по- силна от тази на Пеевски. Колкото и медийно нещата да изглеждат точно обратното, Борисов е в позицията да изиграе Пеевски. Това че лидерът на ГЕРБ засега се прави на умряла лисица и изглежда като младши съдружник не отразява реалното състояние на нещата. Сегашната управленска конструкция ще става все по непопулярна и Борисов има възможността да съчетае излизането си от нея с еманципирането си от Пеевски. Ако Борисов бъде избран за президент, това също ще бъде подходящ момент да бие шута на Пеевски.
Съвременната българска политика потвърди поговорката "Признат грях, не е грях". Още при създаването на кабинета "Желязков" бе ясно, че той се явява продукт на договорка между Борисов и Пеевски, но това бе категорично отхвърляно и от двете споменати лица. Стана нужда да се привлече към официалната коалиция ДПС-АПС, за да играе ролята на гарант, че е изключено другото ДПС да влезе през задния вход на властта. АПС се оттегли от коалицията, защото вече няма нужда да се скрива очевидното. Връзката ГЕРБ- ДПС не само не се крие, нещо повече, тя се промотира като национално достояние. На която се дължи влизането в еврозоната и отпушването на замразените европейски средства от плана за възстановяване. Израз на новата реалност бе публичното възхваляване на Делян, което Борисов направи пред националното съвещание на младежкото ГЕРБ.
Всъщност, използвайки лятната летаргия на обществото, задкулисието обяви, че полето за действие му е вече отесняло и то трябва да се разпростре и в публичната сфера. А може би дори да се превърне и в новата публична сфера.
В публичното пространство вече дебело се подчертава, че образът на Пеевски е напълно реабилитиран и той е най-меродавният говорител на сегашната управляваща коалиция, в която може да няма свои министри, но повече от половината заместник-министри са негови. Тук не става въпрос за един вече завършен процес, а по-скоро пред нас се разгръща етап, който ще бъде последван от други, така че, в края на краищата, българската политика възможно най-безболезнено да влезе в рамките, които са ѝ отредили Борисов и Пеевски. А те си представят политиката като игра на зависимости, където компроматът и корупцията ще бъдат водещите механизми на властовата структура. Своеобразна българска клептокрация, чиято главна отличителна черта ще бъде съчетаването ѝ с класически демократични практики - свободни избори, наличието на опозиция и тясна интеграция на страната в световната демократична общност.
Разбира се, корупцията не е ново явление за България, тя е неразделна част от цялата ни история, но за първи път тя се превръща в основния двигател, задвижващ работата на официалните институции. В България демокрацията се провали по отношение на ефективната дейност на институциите и тази празнота бе запълнена от различни зависимости и принуди, които ние обозначаваме като задкулисие.
Прокуратурата в това отношение е прекрасен пример за случилото се. Получавайки пълната си независимост след 1991 г, тя първоначално се оказа инструмент за осъществяване на прищевките на своя шеф Иван Татарчев, при Никола Филчев тя бе пробита от криминалните структури, при Борис Велчев апатията и бездействието напълно я обхвана, а при Сотир Цацаров започна политическото ѝ овладяване от ГЕРБ и ДПС. При Гешев тя започна активно да се намесва в политическия ни живот, а при Борислав Сарафов виждаме как тя активно го моделира. Масовият прилив на управляващи кадри от най-различни партии към Пеевски се дължи точно на „работата“ на прокуратурата, подкрепяна от антикорупционната комисия, данъчните служби и органите за сигурност.
За да претърпи подобна трансформация прокуратурата, в нея трябваше да бъде налаган системен анти-подбор на кадри. Той в началото изглеждаше като партийно кадруване, а впоследствие доби много по-уродливи очертания- на кариерната стълбица бяха допускани само хора, срещу които има компромати или са в силна зависимост. Случаят с Теодора Георгиева е нагледно доказателство за това и можем да бъдем сигурни, че останалите ни „европрокурори“ се намират в подобна позиция.
Точно анти-подборът е онази трансмисия, която кара демократичната система да губи потенциала си, било защото бива изяждана отвътре от задкулисието си, било защото с лошия си пример вдъхва живот на недемократичните сили в обществото. Това важи в по-голяма степен за развития демократичен свят, отколкото за България. Защото у нас силите, които подкопават демокрацията, не са идеологически и теоретически подплатени, а става въпрос за лични прищевки. На Пеевски и Борисов. В техните глави няма изграден образ на някаква друга България, а става въпрос за една хиперболизирана представа за личен и политически комфорт. Което означава, че социалната им база с изключително тясна и се ограничава до кръга на клиентелата им и зомбираните им фенове. Но тази група е все пак значим електорален фактор, на фона на масово негласуващите български избиратели.
С помощта на марионетките от БСП и ИТН, ГЕРБ и Новото начало официализираха своето сътрудничество и вече могат да мислят за следващия етап към овладяване на властта, а по-точно- Борисов и Пеевски да се сдобият с най-висшите държавни постове. Към момента те си правят елементарната сметка, че ако унищожат ПП и приласкаят ДБ, политическият им план ще сработи безотказно. Засега той включва наместването на Борисов в креслото на държавния глава, но за Пеевски засега няма никакви намеци към какво се е прицелил. Може би, тепърва ще ни тестват на тази тема.
Но цялата тази схема страда от един голям порок. И той се крие във факта, че позицията на Борисов е доста по- силна от тази на Пеевски. Колкото и медийно нещата да изглеждат точно обратното, Борисов е в позицията да изиграе Пеевски. Това че лидерът на ГЕРБ засега се прави на умряла лисица и изглежда като младши съдружник не отразява реалното състояние на нещата. Сегашната управленска конструкция ще става все по непопулярна и Борисов има възможността да съчетае излизането си от нея с еманципирането си от Пеевски. Ако Борисов бъде избран за президент, това също ще бъде подходящ момент да бие шута на Пеевски. Докато Пеевски не разполага с друг партньор освен Борисов. Така че връзката между двамата далеч не е равнопоставена. И с поведението си Борисов прави всичко възможно този факт да не разтревожи Пеевски.
Но дори да допуснем, че синхронът между двамата се запази за дълго време, тяхното начинание може да добие противоположни резултати. Сегашната обществена пасивност не бива да се разглежда като константна величина и всеки момент в страната може да избухне политическа буря. Да не се окаже, че сегашната чистка на политическия терен, която включва дискредитирането на ПП, обезличаването на АПС, БСП и ИТН ще сработи идеално в полза на Румен Радев.
Свързана статия: Саморазрушаването на сглобката е стъпка към нормализация на политическия ни живот
