„Четвърт век, равен на столетие“ бе лозунгът, който виждахме на всяка крачка в ранната есен на 1969 г. по червени плакати с монтажници, скеле и стилизирани печатни платки. Стягаха ме за първи клас, но отдавна знаех да чета. Наскоро се бяхме преместили от едната стая, дето живеехме у баба и дядо на старата ул. „Хаджи Стамат“ във Варна, в отделен апартамент, в нов квартал в бившите гръцки лозя на Рупите, до Морската градина, за който казваха, че ще е „образцов“. Пустеещите междублокови пространства бяха осеяни с празни кашони от първите хладилници, бойлери „Елпром“, комбинирани готварски печки „Терма“, нафтови печки „Металургия“ и разбира се, първите телевизори. От кашоните децата си правехме колиби и танкове – играехме на „Четиримата танкисти и кучето“. Първата топла вода от крана се предаваше на съседи и приятели с шепи, от ръка на ръка. Както в първия хит на А. Челентано, Il ragazzo della via Gluck, „ще можеш ти да се измиеш, без да слизаш на двора“. Край на зъзненето във външните тоалетни, на цепенето на дърва, на кюмюра и сгурта! Появиха се първите коли. Вечер вълнуващата симфонична заставка на „По света и у нас“ със солото на ксилофон (или маримба?) сигнализираше, че сме станали граждани на света.
Четвърт век бяг на място, переструвка и чалга – в очакване на промяната

Едва построеното квартално училище се оказа тясно, набързо откриха още едно – и двете в същата сграда на две смени, понякога на три. Момчетата искаха да станат космонавти, момичетата – лекарки, учителки (не като сега – полицаи и фолк звезди). Безработица? Навсякъде се търсеха под дърво и камък работници, докарваха ги с „рейсове“ от десетки километри, хиляди хора прииждаха от селата към големите строежи – най-голямото пристанище, най-голямата ТЕЦ и подстанция, най-големият содов завод, торов завод, завод за хлор и пластмаса, корабостроителен завод, база по корабна хидродинамика, най-дългият мост над най-дълбокия канал, а също, разбира се, и най-хубавите курорти, магистрала до тях, ново летище и морска гара... Току-що бе завършена супермодерна спортна зала с форма на хиперболичен параболоид и вече се провеждаха световни фестивали и конгреси, а пред юбилея Мария Гигова спечели там абсолютната световна титла по художествена гимнастика. Баба ми, от стар свищовски род, който може да се нарече и „буржоазен“, завършила философия при проф. Д. Михалчев в 1934 г., ме учеше да се възхищавам от всичко ново и много се вълнуваше от песента „Една българска роза“, аз се впечатлявах от Лили Иванова с „Този свят е тъй прекрасен“. 

 

Как изглеждат субективните ми детски спомени през погледа на икономическата статистика? Базата данни на проекта Ангъс Медисън (Angus Maddison Project, АМР) е достъпна онлайн и с приемлива методика. Следната диаграмка е мое производство по данните от АМР от 1944 до 2008 г. и с добавка от Световната банка и НСИ за останалите години. 

 

""

 

Източник: Angus Maddison Project, WB, НСИ

 

До 1944 г. България е почти библейски бедна, с 80% селяни – self-subsistеnce farmers, без развито стоково селско стопанство; над половината селски домакинства нямат шкаф за съдовете си (спомням си как веднъж културният министър Рашидов лепетеше по телевизора, че „човек, който има шкаф от талашит, т.е. според него беден човек, не може да управлява страната“). Разликата в БВП между „рекордната“ 1939 г. и следвоенната 1944 г. е твърде малка – спад около 10,5%. Всеки, който превъзнася „богатата“ България отпреди 1944 г., лъже. 

 

Но за 25-те години от 1944 до 1969 г. БВП се увеличи три пъти, а до 1979 г. – над пет пъти. 

 

Така е и в САЩ по това време: когато Елвис ритмично нарежда “ако щеш, изгори ми къщата, открадни ми колата… но само не ме гази по сините велурени обувки“ (т.е. „хей, имаме си всички къщи и коли, и пиене, и моди!“), а Сачмо въздиша „колко е чуден светът“ – Лили пее „този свят е тъй прекрасен“. 

 

Днес? България е сред най-нещастните страни в света: от сравнимите с нас по-зле е само Турция, където, както знаем от романа „Сняг“ на Орхан Памук, нещастието е просто метафизическо. За съжаление нямаме такъв български роман; нашите писатели разчитат за насъщния на идеологизирани западни фондации, а Памук и преди да бъде „осиновен“ от сп. „Ню Йоркър“, си е бил финансово независим, от богато истанбулско семейство. Показателите за благоденствие, по които се прави Gallup-Healthways Global Well-Being Index, не включват точно БВП и растежа му, но както знаем, щастието, макар и да не е в парите, не е и в тяхото отсъствие. Показателите са наличие на смисъл на живота (having purpose), физическо здраве, финансова сигурност, междуличностни отношения и задоволство от обществото. Показателни са и данните за раждаемостта в България, следващи изкъсо посоката на растежа на БВП, включително и в най-ново време – преди и след 2009 г. Пикът на БВП на България от 1984 г., или 57,412 млрд. условни долара (а не както погрешно взимат за сравнение кризисната 1989 г.), е достигнат едва в края на 2006 г. А след новия пик от 2008 г., или 64,539 млрд. условни долара, след шест години европейска „голяма депресия“ и пет години герберохегемония, 

 

абсолютното равнище на БВП днес е приблизително равно на това от 1984 г. – 

 

макар БВП на глава от населението да е по-висок сега заради намалялото с близо 25% население. Четвърт век бягане на място: а през това време абсолютният световен БВП е нараснал близо три пъти! Но ако горната диаграмка е моя, с абсолютни числа и антигерберски предубедена, да видим тогава диаграмите, които икономистът Георги Ганев от ЦЛС е публикувал в блога си миналата седмица за четвъртвековния юбилей (и също по данни на АМР), на отношението на средния реален български доход на човек от населението спрямо средния световен и западноевропейски доход: 

 

""

 

Среден реален доход на човек от населението в България в проценти разлика спрямо средния в света 

(в константни 2013 EKS долари), 196519892013 г.

Източник: блог на Г. Ганев, ЦЛС, 4 ноември 2014 г. 

 

""

 

Среден реален доход на човек от населението в България в проценти разлика спрямо средния в Западна Европа (в константни 2013 EKS долари), 196519892013 г. 

Източник: блог на Г. Ганев, ЦЛС, 5 ноември 2014 г.

 

Диаграмите на Ганев започват от 1965 г. и формата им е досущ като моята от 1965 г. до днес. Средният доход на човек в България достига максимум около 1975 г., когато е 25% над средния световен и съставя 47% от средния за Западна Европа – и двете числа си остават абсолютен рекорд и досега. 

 

Днес съотношението на нашия към световния реален доход на човек от населението е същото като в 1965 и в 1989 г., а към западноевропейския – като в 1969 и в 1984 г., 

 

и то само защото западноевропейският не расте след 2007 г. „Бег на месте общепримиряющий“ – „бягането на място е общопримиряващо“ – пееше Висоцки. Примиряващо, ама друг път. Защо бяха огромните жертви, разорението, страданието и унижението на милиони българи, опустошаването на цели региони, демографският колапс, прогонването на цели поколения (моето и следващите)? Но особено песимистично е обстоятелството, че силният ни растеж след 1997 г. и особено рекордите от супероптимистичните 20062008 г. бяха в резултат на сближаването и приемането ни в ЕС, на горещите пари, които нахлуха у нас с еврото и с порасналото доверие на инвеститорите в кабинета „Станишев“. А именно положението в еврозоната сега е тревожно: в предишен мой коментар по технически причини не излезе тази важна диаграма под надслов „Най-голямата депресия на Европа“, публикувана на 20 август т.г. от Мат О’Брайън:

 

""

 

Източник: Worse than the 1930s: Europe’s recession is really a depression,

блог на Мatt O’Brien, The Washington Post, 20 август 2014 г. 

 

Черната крива показва БВП на еврозоната от 2007 до лятото на 2014 г. В месеците след публикацията й слабата положителна тенденция, която още се вижда там, стана отрицателна. Започна третата поредна рецесия за шест години, този път в самото сърце на еврозоната. Прогнозата на Тома Пикети за новия безнадежден, брутален свят с нисък или отрицателен растеж, с наследствена олигархия и бедстващи маси бързо добива плът. Сивата крива е БВП през Голямата депресия (1929–38) на „стерлинговия блок“ – Англия, скандинавските страни, Португалия и Канада, които изоставиха златния стандарт и въведоха кейнсиански мерки още в 1931 г. заради високата безработица. Жълтата крива е БВП на „златния блок“ – Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швейцария и Полша, които държаха златния стандарт (нещо като еврото днес) до 1936 г. поради страх от инфлацията. В Германия, както си спомняме, не хиперинфлацията от 20-те, а затягането на коланите от 30-те доведе Хитлер на власт. САЩ излязоха от Голямата депресия с Ню Дийла и огромния държавен инвестиционен проект – Втората световна война. Червената крива е БВП на Япония през загубеното й дефлационно десетилетие. Но сега дефлационна Япония започва да ни изглежда като положителен пример за социална политика!

 

Икономическото положение на Европа в обозримо бъдеще – от едно до две десетилетия, в резултат на политиката на остеритет и на еврото е значително по-тежко от положението в разгара на Голямата депресияАко нещо решително не се промени, а засега още няма такива признаци, у нас 

 

ще се слиза надолу спрямо върховете от 80-те години – новият герберски режим го гарантира. 

 

Нормално е, че носталгията ни по социализма е голяма и ще расте. Все по-неубедително, като някогашната карта с черепите, ще звучат мантрите за зверствата на комунизма и за голямата народна съпротива срещу него. Наистина, защо все пак у нас, по дяволите, нямаше дисиденти? Наистина нямаше: помня например как критикът Александър Йорданов около 1985 г. хвалеше грижите на ОК на БКП за развитието на варненската литературна сцена. Очевидно – защото българите бяха по-скоро доволни от режима на БКП. Радой Ралин бе l’enfant terrible на статуквото. Каква жива реалност се криеше зад „Задочните репортажи“ на Георги Марков? Та те излязоха тъкмо по времето на най-голямото ни сравнително добруване, най-голямото икономическо сближаване със стандарта на Запада, недостижимо оттогава. Като дългогодишен емигрант виждам сега, че зад тях се е криела главно 

 

субективната реалност на неуспелия емигрант. 

 

Талантлив писател, сигурно порядъчен човек, Марков бе сред галениците на режима, нo не можа да успее (to make it) на Запад. Случва се с хиляди способни хора; всяка майка емигрант не ражда. Знаем, че преди смъртта си е бил обзет от съмнения и съжаления. За разлика от него например една Юлия Кръстева преуспя на Запад, но с изумление видях, че неотдавнашната й лекция пред препълнената аула на СУ е била напълно „ирелевантна“. Ама то и Хабермас, поне каквото пуска по вестниците, е отдавна ирелевантен. 

 

В 1969 г. виждахме по улиците и курортите много западни „хипита“ – по описанието на баба, дългокоси, тънки, с дънки, хванати през кръста, „отзад не можеш различи кое е момчето, кое – момичето“. Родителите ни и приятелите им се възмущаваха от дън душа от дългите „маймунски“ коси и „изтърканите с керемида“ дънки, обясняваха ни как се правят слънцата по tie-dyed фанелките. Родителите ни се възмущаваха аналогично и от „авантюризма“ на Дубчек, не разбираха какво им липсваше на чехите, които живееха по-добре от нас? И които идваха у нас на летуване и гризяха цели домати на пазара като ябълки и се капеха. Аз обаче смътно харесвах и хипитата, и Дубчек, и чехите, но някак без това да поражда „опозиционни“ чувства в детската ми душа. 

 

30 години по-късно в ООН в Ню Йорк жена ми Нели се сприятели в „клуба за гостоприемство“ с Милота Дубчекова, снаха на „онзи“ Дубчек. Оказахме се колеги с мъжа й Милан от словашката мисия, подариха ни книгата на бащата „Надеждата умира последна“. Онези хора били убедени комунисти, биографията на Дубчек напомня тази на Г. Пирински-баща. Реформаторите на Дубчек, с пълната ентусиазирана подкрепа на населението, искали комунистите да бъдат избирани в честни избори с алтернативни кандидати, медиите да обсъждат свободно безобразията на властта до най-високото равнище, науката и изкуствата да се развиват без партийна цензура. Наистина разликата между Дубчек и Горбачов е „само 17 години“. „Повече демокрация, повече свобода = повече социализъм“ е нещо, в което те искрено вярвали. Уверен съм, че Горбачов ще остане в руската и световната история като положителен герой, какъвто у нас нямаме. Докато нашата левица продължава да го проклина, оправяне няма да има. Наистина при и след Горбачов нещата отидоха много по-далече, отколкото си представяше Дубчек в 1968 г. 

 

Общоприета е отрицателната оценка на масата българи за „демокрацията без определения“ (т.е. пазарната джунгла – идеологията на олигархията), за ликвидацията на ТКЗС, за РМД приватизацията, деиндустриализацията с всички вредни последици, с влошената структура на външната търговия, с разсипаното образование, здравеопазване и чалгизацията на културата. Няма място за припомняне на всички поразителни данни, но ето, примерно, в селското стопанство в резултат на „реформите“ в първото десетилетите след 1990 г. броят на заетите нарасна с 30%, докато брутната добавена стойност намаля с 25%. България в XXI в. отново е страна на subsistence farming. И да не забравяме, че абсурдът на 

 

„връщането на земята в реални граници“ 

 

започна с обща еуфория: и образовани икономисти мечтаеха да продадат нивите/горите на дядо си и да си купят апартамент(и) в столицата! В резултат в България се появиха около 20 млн. участъка със среден размер под 3 дка (при 12,5 млн. участъка със среден размер към 4 дка през 1939 г.); средната площ на една агроферма в ЕС в 2010 г. е 142 дка. Защо стана така? Целта на обърналите резбата за една нощ сини болшевики реформатори беше да се създаде класа на селяни частници, които да гласуват завинаги в синьо. Т.е. задачата, която поставя Сталин в 1929 г., с обратен знак.
А съвсем не да се създаде ефективно модерно селско стопанство, като се запази доброто и се подобри лошото. 

 

Природата на българския капитализъм

Старите литературни критици, сред които помня Петко Тотев и Кръстьо Куюмджиев, показваха паразитния, грабителски характер на българския капитализъм – как у нас бил пропуснат героичният период на капиталистическото съзидание – железници, канали, фабрики – и направо се преминало към байганьовския стадий на келепира, солунските митници. Куюмджиев анализираше майсторски противоречивата природа на най-големия български бизнес до 1944 г. – тютюна – и отровното му въздействие върху развитието и на българския капитал, като колониален и компрадорски, и на работническото движение, а днес можем да добавим, и на „етническия въпрос“, та до влиянието на ДПС. Нещата тръгват оттам, додето са останали в миналото – логично беше след 1989 г. новият български капитализъм да тръгне, отдето 9 септември го бе замразил, и да наблегне на базисни неща като цигарите и алкохола, олиото и захарта и разбира се, на далаверите с държавните поръчки, банките, тока, водата, сметосъбирането – на грабежа, не на съзиданието. 

 

Имаше и нови моменти – синът на ген. Мирчо Спасов, борец с кълновете на гнилия капитализъм, сам стана капиталист и практикуваше капитализма както беше го чувал от баща си – див и варварски. Страх и алчност били алфата и омегата на капитализма, повтарят в моменти на откровение нашите капиталисти, но в развитите капиталистически общества като Америка явно има и друго освен страха и алчността – например доверието (trust), без което няма, примерно, акционерна собственост и големи проекти – споделената колективна порядъчност. Тя в голяма степен липсва на днешния български капиталист. Или разумното виждане, че работникът е също и купувач на това, което произвеждаш и има нужда от приличен доход. Или че щастливият работник е най-производителният, или че не можеш да си богат, щастлив и сигурен на остров сред океан от мизерия. Всички пластове на новата българска олигархия – партийно-милиционерски, реститутски, РМД-приватизаторски – са единни по отношение на гореказаното. 

 

„Демокрацията без определения“

 

По отношение на многопартийната система – в навечерието на четвъртвековния юбилей си спомнихме вече френската пословица рlus ça change, plus c'est la même chose – „колкото повече се променя, толкова повече остава същото“. Така се случи с българската демокрация от 1989 г. до днес. 25 години след свалянето на Т. Живков имаме втори кабинет на неговия бивш домашен прислужник Б. Борисов, който за капак все повече напомня Тато и портретно. Потвърдена бе и правотата на тезата ми от миналия месец за ГЕРБ – „всенародна партия“, и за управляващата им коалиция като ново опортюнистко ОФ, в което всички партии освен БСП и „Атака“ се саморедуцират до фракции на ГЕРБ. РБ е „ГЕРБ lite” за нежни души, ПФ е „националистическа фракция на ГЕРБ“, АБВ е „лява“ фракция на ГЕРБ, ББЦ е привидно „антигерберска“ фракция на ГЕРБ и разбира се, ДПС е „етническа“ фракция на ГЕРБ и „тайният“ му явен стратегически съюзник, който свали Орешарски и бе помолен да не гласува „за“ кабинета на ГЕРБ, за да не го критикува опозицията. 

 

Всички рекламирани идейни различия, всички душевни терзания на субективно добронамерени политици като Р. Кънев са напълно лишени от обективно значение. Новото ОФ – това е на практика съюз „БКП-опортюнисти“, болшевишки олигархичен клуб за усвояване на еврофондове и други крупни парични потоци; „Атака“ – това е „БКП-твърдолинейни комунисти русофили“ с фашизоиден уклон. 

 

Единственият реален пробив в монопола на БКП за четвърт век като организация, идеология и манталитет, единствен фактор за съществуването на истинска многопартийна система, е опозиционната БСП. Оттам общата и несекваща омраза на сини и червени болшевики към БСП и Станишев – и след като БСП е в опозиция, и след като Станишев не е в България. БСП отказа на ГЕРБ да подпечата „тоталността“ на новото ОФ, да тури последния щрих на завършеност. 

По отношение на суверенитета – при късния Живков България бе станала почти суверенна по отношение на СССР, а и преди това, както се хвалеше Тато, последният бе станал нейна „колония“. Никога след 1944 г. българско правителство не е било поставяно в по-унизителни условия спрямо външни сили от днес. Върховенство на закона, разделение на властите – са празни думи сега, както бяха и тогава. И нашето чувство за национална мизерия сега не е по-различно от тогава. Но с това не сме уникални – унгарците, както и сърбите сега пък мислят България за по-голяма страна от техните и ни се възхищават за разни странни неща. А българите се възхищават от унгарците за Орбан, исторически несъзнателните нашенци се възхищават по стар социалистически навик и от сърбите.

Сред най-лошото на комунистически режим, освен несвободата, бе физическата ни изолация от света, която след 1989 г. беше почти безпроблемно преодоляна. Членството ни в ЕС, разбира се, е най-сериозното ни постижение след 1989 г. Сегашните ни млади са, за добро и за лошо, поне в битово отношение най-обикновени европейци и нямат друго бъдеще освен общоевропейското. Не след дълго ще усвоят европейското и в политическо отношение и заедно с другите европейци ще преодоляват заблудите на пропагандандата, за които става дума по-долу. Но пък българското bigotry – расизмът, ксенофобията, мачизмът, домашното насилие, хомофобията – са се влошили оттогава. Огромен проблем е чалгизацията на културата, проявяваща се в извънредно широк спектър явления – нещо съвсем дребно, за което си дадох сметка неотдавна, е, че по мое време шеф на катедра „Логика, етика и естетика“ в СУ бе проф. Добрин Спасов, а сега – проф. Силвия Минева. То е като участията ни в олимпиадите преди 1989 г. и сега.

По отношение на свободата на информация и на медиите – подобрението след 1989 г. е до голяма степен привидно. Наистина сега имаме интернет и многообразни други „посредници“, но качеството на „мейнстрийм“ медиите не е по-добро, в някои отношения е влошено. Три произволни примера от моя скорошен опит с отдавна утвърдени журналисти – Калин Манолов не се поколеба да приеме длъжност, по-прилягаща на Петър Кожухаров преди 1989 г., издателят на webcafe.com Асен Григоров и редакторът във в. „Сега“ Бойко Ламбовски неотдавна ме стъписаха с професионалното си безхаберие по поставен им конкретен въпрос. 

Много важно е да проумеем, че общото катастрофално състояние на медиите, на което дължим и феномена Борисов, и хегемонията на ГЕРБ, не е случайно – по вина на отделни некадърни или алчни, продажни и зависими с досиета или с поминъка си издатели, а е обективно закономерно и се нарича на марксистки език 

 

„културна хегемония на олигархията“ 

 

(не казвам „на буржоазията“ заради демодираността на тази дума). Идеологията като илюзорно съзнание, налагано на масите от олигархията, от медиите и културата – образованието, изкуствата, хуманитарното и обществено знание – изобщо като инструмент за класова хегемония е вечна тема на марксистката мисъл от самото й начало, от младия Маркс, но особено разивита на Запад след 1917 г. 

 

Антонио Грамши се терзаеше във фашисткия затвор защо италианските работници не успяха да вземат властта въпреки революционизирането на масите след Първата световна война, а руските успяха. Дьорд Лукач подлагаше на дисекция модернизма като разложение на изкуството и отказ на художника от задачата за изграждане на класово съзнание, въпреки че в Съветска Русия модернистите поне в началото, преди Сталин да ги подгони, работеха за революцията. В наше време не модернизмът, а чалгата е разложение на цивилизацията и олигархичен инструмент за държане на масите в покорство. 

 

Франкфуртските философи, особено радикалният критик на „едномерността“ Маркузе, новите леви, Руди Дучке, Фракция „Червена армия“, „Червените бригади“ и подобните им се блъскаха до полуда над въпроса как да събудят класовото съзнание на обуржоазения западен работник или да намерят нов агент на промяната. Терорът се оказа негодно средство. И в Америка прогресистите все се тормозят защо бедните гласуват за интересите на богатите, упоени от „оръжията им за масово отвличане на вниманието“, weapons of mass distraction – боговете, Дарвин в училище, пушкалата, гейовете, черните и латиносите, учените жени и пр. супостати. Над тези въпроси ще се блъскаме явно цял живот и ние, българските и европейските днешни леви интелигенти – защо, по дяволите, българите гласуват против интереса си, защо мислят против интереса си и как да се промени това. 

 

Някои отговори витаят около нас – по обективни икономически причини сега не става дума за класическите категории „буржоазия“ и „пролетариат“, а за постмодерните „единия процент“, олигархията, и „99-те процента“. Друг отговор е, че независимо от интелектуалната си привлекателност за образованите, от „верността“ и убедителността на идеите си за масите, лявото не може да се противопостави адекватно на дясното, ако няма сравнима „физическа“ сила, свои мощни медии, достатъчно гъвкави, за да не бъдат впримчени в корпоративни паяжини, и годни да формират 24/7 класово съзнание. 

 

Главният икономически фактор за щастието на хората всъщност не е богатството и дори не скоростта на растежа, а степента на икономическо неравенство и неговото изменение. То расте главоломно от 1989 г. до днес – нямаме обективни данни за България, но вече познаваме резултатите на икономистите Пикети, Саез, Зюкман и др. – няма основание да мислим, че в България е различно. 

 

Социалното неравенство 

 

беше обаче сериозен проблем за нас и в последните години на социализма, и то в най-голяма степен катализира неговия крах. Помня, и двамата с жена ми си избрахме за дипломния си учителски изпит по обществознание темата „Класите при социализма”. Беше м. май 1988 г., всички гледахме „Взгляд“, виеха се километрични опашки за „Огоньок“, вреше и кипеше. Базовите ни учителки обаче не бяха във възторг от темата, още по-малко аспирантите по научен комунизъм, членове на комисията (после и двамата аспиранти, разбира се, станаха върли седесари, от ФНСД, и единият не искаше да ни пуска в СУ по стачката след изборите 1990, върнаха ни от вратата, нас и покойния доц. Ламбо Кючуков). Едва ни пуснаха и на изпита, моята базова учителка се разплака в учителската стая след часа ми: „Ами махайте го тоя социализъм, кат’ толкоз ви пречи!”. Базовата учителка на жена ми в Художествената гимназия се застъпила за нея, а аспирантът искал да я скъсат по неблагонадеждност. Бяхме чели съвсем малко, освен статиите на Вячеслав Костиков в „Огоньок“ само нещо от Яцек Курон, нещо от Гайо Петрович на английски в хърватското списание „Праксис“ (М. Джилас не го признавах заради престъпленията му в българска Македония). На урока доказахме с изрядна марксистка диалектика, че висшата партийно-държавна номенклатура е господстваща паразитна класа (милицията и военните – тяхна преторианска гвардия), узурпирала уж „властта на народа” и превърнала държавния интерес в свой користен интерес и своя користен интерес – в уж държавен интерес. Вече бяхме пострадали и лично от тяхната несправедливост и непотизъм. 

 

До десети ноември 1989 г. ругаех гласно, често за ужас на близките ми, „червените“ за Възродителния процес, за идиотщините на комсомолците по улиците на София през май 1989 г., полицейщината, неефективната икономика. Бях страшно въодушевен от срещата с Митеран през януари 1989 г. в 65-а аудитория на СУ, подписах „онова“ за „Рила и Места“ (после се оказа, че било неправилно) и пропуснах боя пред „Кристал“ само защото бях при детето ни в „Пирогов”. Посрещнахме 10 ноември с огромни надежди, помня особено хубавата реч на А. Вагенщайн в „Панорама“ с Ив. Гарелов на 30 декември. Но още на първия „демократичен“ митинг, на 18 ноември, и на втория, на 10 декември, на пл. „Ал. Невски“, почувствах неприязън и към типа хора, които преобладаваха там и станаха основа на бъдещото седесарие. Отде се взе тоз всенароден син ентусиазъм тогава, особено на големия син митинг през юни 1990 г., развълнувал Анджей Вайда, и де се дяна после? Тогавашният син ентусиазъм извираше от същия подмол, отдето избликваше и червеният преди това, и жълтият в 2001 г., и герберският в 2009 г. От инфантилната вяра на тоталитарната по рефлексите си тълпа в добрите чудеса, че 

 

едни батковци отнякъде ще ни оправят. 

 

Без от нас да се иска нищо. Че „едни пари“ са си ей там (англ. out there) – откраднати или предстоящи за получаване отнякъде – въпросът е само да стигнат до нас. Демократичната тълпа в 1990 г. мечтаеше за бърз развод с „панелите и трабанта“ и брак с „еднофамилните котеджи“ и „джиповете“, без да става и дума за работа и споделена порядъчност като в обществата, изобретили котеджите и джиповете. Мечтаеше за незабавна реституция на ограбеното от тях – едра градска собственост за малцина, земя почти за всички, пропилени години за всички, реални или въображаеми житейски шансове за всички – но без да се пита на каква цена ще стане компенсацията им, от кого и как тя ще се оползотвори. И без те да носят никаква отговорност за нищо – най-верният признак за липса на достойнство.

Наблюдавах демократичната тълпа на Орлов мост тогава, и тази, която щyрмува ЦК на БКП и окраде пликчетата захар и флопитата, и тази, която лежеше в „града на истината“, излагайки болни дечица на показ, и ми стана безвъпросно ясно, че у нас нещата отиват, ама много на зле. Липсата на демократична култура, на гражданско съзнание за приоритета на публичното пред егоистичното не се компенсира със скачане, вувузелене и вирене на пръсти. Но най-важното: отвращавахме се от лицемерието на пребоядисалите се за една нощ нови „демократи“, бивши първи комунисти! Класически е примерът на нашия колега от СУ, сега доц. д-р в БАН, Алекси Апостолов. Ако онова беше сън на разума и нравствеността, зомбификацията на старото синьо миналото лято на жълтите павета пък беше истински кошмар. Който обаче вкара – за последен път – сините в парламента. 

 

Главният ми идеен проблем със сините пък беше, че 

 

не може да се слага равенство между Живковия режим и социалистическия идеал. 

 

Последният ще бъде вечно жив и никога няма да дойде време интелигенцията и младите като цяло да се увличат по Айн Ранд. Нейните твърде дълги слугински романи, обременени от посредствено средношколско философстване, никога не са се смятали в САЩ за добра литература, дори когато имало нещо като малък личен култ към нея, чийто единствен известен жрец бил бившият шеф на Федералния резерв Алан Грийнспан, завинаги озлочестен от катастрофата в 2008 г. Все пак това е времето на Великото общество, борбата за граждански права и срещу Виетнам и на Лятото на любовта! Почти няма останали „обективистки“ клубове и из по-калпавите американски университети и в тях ходят само хора, извънредно подобни на нашите комсомолски натегачи преди десети. Американските консерватори и нашите тогавашни комсомолци, сега демократи и либерали, са една и също порода, като излени от един калъп. А който се интересува специално от руско-американската литература, да не си губи времето с Ранд, а да вземе да прочете Набоков. 

 

Основната задача (т.нар. „основен икономически закон”) на социализма беше: „все по-пълното задоволяване на растящите материални, духовни и социални потребности на трудещите се“. Достоевски обвиняваше социалистите, че носят „ситост и вериги“; западните левичари (и маоистите преди Дън) обвиняваха СССР, че строи „държавен капитализъм“, чиято цел е същата като на частния – консумирането. Западните левичари – като франкфуртците – смятаха също, че СССР, САЩ и Третият райх са горе-долу „един дол дренки“ – техника, плюскане, отчуждение, несвобода, тъпотия, митомания, „последният човек” на Ницше. Но „социалистическата“ икономика никога не реализира „основния си закон“ и на практика създаде общество на плановия дефицит. И дефицитът на потребителски стоки се превърна, наред със социалното неравенство и икономическата неефективност, в основен фактор за краха на социализма. И затова старият социализъм не може да се възроди – той се саморазруши по обективни причини, а не беше „предаден“ от Горби и Луканов или „победен“ от Рейгън и Тачър. 10 ноември беше неизбежен. 

 

Наистина, преди Десети не много хора извън вътрешните интелигентски „гета“ се вълнуваха от свободата на духа, повечето държаха на „карго култовете“ към „западните стоки“ и „телефоните без шнур“. „Карго култовете“, разбира се, са живи и здрави в България и днес, макар да личат и плахи кълнове и на „аскетизма“, който иде отвъд „консумеризма“. Толкова повече ще расте значението на социалистическия идеал и като коректив на несъвършенствата на пазара, и като „сърце на един безсърдечен свят“. Загубило себе си като идеал, на власт при „социализма“, лявото е обречено да се намери отново в опозиция при капитализма.

Свързан текст: 

http://glasove.com/politika/42860-whats-wrong-with-bulgaria

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

59 коментар/a

Моторист на 10.11.2014 в 14:34
Не разбирам защо този човек продължава да ни занимава с теми, по които му липсва необходимото образование и квалификация.
Защо ли... на 10.11.2014 в 15:46
Защо ли ми се струва, че Хаджийски е много прав? Наистина има неща с които не съм съвсем съгласен, но като цяло е прав и би било добре, ако някой се опита да го опровергае с аргументи, а не с клишета и етикети като моториста.
«Моториста е без каска, ох мале-ле» на 10.11.2014 в 17:07
Хей, Yamaha, авторът има квалификация и образование. А я кажи какво образование и квалификация имат следните апологети на синята мъгла: Александър Йорданов, Петър Стоянов, Едвин Сугарев, Атанас Атанасов, Калин Манолов, Георги Марков (онзи с многото злато по ръцете си), Петко Бочаров, Георги Папакочев и всички знайни и незнайни воини, паднали жертва на сутрешните блокове.
До Защо ли на 10.11.2014 в 17:26
Наистина е много, много прав...
sss на 10.11.2014 в 17:30
\"Та те излязоха тъкмо по времето на най-голямото ни сравнително добруване, най-голямото икономическо сближаване със стандарта на Запада, недостижимо оттогава. \" \"В 1969 г. виждахме по улиците и курортите много западни „хипита“ – по описанието на баба, дългокоси, тънки, с дънки, хванати през кръста, „отзад не можеш различи кое е момчето, кое – момичето“. Родителите ни и приятелите им се възмущаваха от дън душа от дългите „маймунски“ коси и „изтърканите с керемида“ дънки, обясняваха ни как се правят слънцата по tie-dyed фанелките\" Само тези два цитата от парвенюшката статия са достатъчни, за да си зададе човек въпроса - тоя къде е живял? Какви дънки бе, какви дълги коси бе ? Абе вие дали забравихте изобщо какво имаше по хепи соца или тоя жълт сайт стана рупор на популистко леви идеи.... За кого ги пишете тия неща изобщо? Откровени лъжи и измислици за ония времена...Явно авторът не е носил две години \"цинтарки\" и не си е лъскал обувките с вълнените гети , за да плещи глупости от този род... От статията лъха на евтина соц носталгия, графомански икономически заключения и някакъв жалък опит да се направи анализ на капитализма с един единствен извод - тия дето дойдоха след 89 год направиха лош прехода /Костов, Радан Кънев ?? и т.н./
sss на 10.11.2014 в 17:33
\"Та те излязоха тъкмо по времето на най-голямото ни сравнително добруване, най-голямото икономическо сближаване със стандарта на Запада, недостижимо оттогава. \" \"В 1969 г. виждахме по улиците и курортите много западни „хипита“ – по описанието на баба, дългокоси, тънки, с дънки, хванати през кръста, „отзад не можеш различи кое е момчето, кое – момичето“. Родителите ни и приятелите им се възмущаваха от дън душа от дългите „маймунски“ коси и „изтърканите с керемида“ дънки, обясняваха ни как се правят слънцата по tie-dyed фанелките\" Само тези два цитата от парвенюшката статия са достатъчни, за да си зададе човек въпроса - тоя къде е живял? Какви дънки бе, какви дълги коси бе ? Абе вие дали забравихте изобщо какво имаше по хепи соца или тоя жълт сайт стана рупор на популистко леви идеи.... За кого ги пишете тия неща изобщо? Откровени лъжи и измислици за ония времена...Явно авторът не е носил две години \"цинтарки\" и не си е лъскал обувките с вълнените гети , за да плещи глупости от този род... От статията лъха на евтина соц носталгия, графомански икономически заключения и някакъв жалък опит да се направи анализ на капитализма с един единствен извод - тия дето дойдоха след 89 год направиха лош прехода /Костов, Радан Кънев ?? и т.н./
като му беше толкова добър БВП на Соц-а,защо изведнъж взе, че се Катурна??? на 10.11.2014 в 17:42
и нямаше ток в 80-те ....толкова хвалени от тоя поръчков писач
Философ на 10.11.2014 в 17:46
Приятно и интересно ми е да чета статиите на Валентин Хаджийски. Не съм пропуснал нито една, поне тук, в Гласове. Оригинални, свежи, различни. И винаги нещо ме е дразнело, без да разбирам точно какво. Сега обаче осъзнах. Спомних си една мисъл на Хераклит: «Многознайството не е научило никого на разум». Нещо като да си болен и да отидеш на лекар. И той два часа да ти обяснява от какво си болен и да те омайва с красиви приказки и сложна терминология, да те убеди, че е прочел всички книги по медицина и познава всички изследвания по въпроса. Но да не ти каже най-важното - как да се лекуваш, какво да се прави. Четейки Хаджийски си спомням думите на Платон за \"безполезното знание\" - примерно да си преброиш космите на главата. Също и думите на Хегел за книжната ерудиция (bookish erudition). Знанието трябва да има смисъл, да дава отговори, да посочва пътя. Иначе и един вагон книги да си прочел и да цитираш интересно - приятно е като четиво и забавление, някакъв вид философско-икономическа художествена проза, но ... безполезно.
добре на 10.11.2014 в 18:05
И затова старият социализъм не може да се възроди – той се саморазруши по обективни причини, а не беше „предаден“ от Горби и Луканов или „победен“ от Рейгън и Тачър. Беше предаден, но както и да е. Залогът беше геополитически а предателите някои другари които искаха да станат капиталисти.
Моторист на 10.11.2014 в 18:37
Икономическото знание се отличава с изключителна сложност, тези знания се усвояват с десетилетия. Когато някой, като този автор, ни занимава с въпроси на музиката или на икономиката се очаква да има съответната квалификация за това. Този тук ги няма, има философско образование. Каквито и да са писанията му те ще си останат разсъждения на битово ниво и не се различават от обсъждане в кръчма. Това беше последното ми писане на подобно място.
я на 10.11.2014 в 18:39
Престани да пишеш подобни неща, че ужасно се излагаш.
кибар на 10.11.2014 в 19:13
Поздравления за автора! ....... Причината за срутването на социализма е, че той възниква като Добро в малка част от свят, в който тече от хилядолетия ера на социофобията (психопатията), с основен обществен закон ----- всяко Добро в обществения смисъл на думата, когато и да възникне, който и да го инициира, където и да се случи, се превръща и то неизбежно в Зло, при това много бързо, почти мигновено или дори изпреварващо. ...... Пример за изпреварващо Зло --- Харта за правата на човека, но ... без дефиниция на понятието човек.... Така психопатите се оказват облагодетелствани и пускат лакърдията \" нищо лично --- просто бизнес\"
до SSSS на 10.11.2014 в 19:14
Да автора е прав носехме дънки,по курортите имаше хипита с дълги коси,слушахме плочи с известни западни състави и никой не ни пречеше.Роден съм 1955 г през 72 година бях със дълга коса,дънки и модерни ризки и фанелки и никой не ми правеше забележка.Работех и никой не ме е върнал от партала за неприличен външен вид.Ако ти само си слушал за тия години,тия които са ти разказвали са объркани хора,манипулатори.Сега тези хора пари правят от лаенето си какво е било преди,защото сигурно преди не са ги бръснели за нищо-те просто не са ставали за нищо.
до горния-който явно е Софиянец на 10.11.2014 в 19:37
в гопемите градове на България в 1975 имаше табели по заведенията\"Лица с дълги коси и бради не обслужваме\"
Димитър Диамандиев на 10.11.2014 в 19:39
Тъй като разбрахме, че г-н Хаджийски е дългогодишен емигрант, а и съм сигурен, че не живее в Куба или Северна Корея, аз горещо му препоръчвам да си избере една от двете страни и да се премести там. Вече не е в първа младост и няма никакво време за губене (а за Куба съвсем пък няма време). Веднъж устроил се на новото място, ще може да си строи графики и великолепно да обясни на себе си -абсолютната рационалност на избора.
shikelgruber на 10.11.2014 в 19:49
Много ми харесва въпроса-от къде изпълзя тая синя паплач?Не цитирам точно-по скоро импровизирам?
ясминка на 10.11.2014 в 20:41
Това определено е по-добро от хленченето на медиите \"ма населението има носталгия!\". Ами има, ако продължават да го изключват от живота, ще се засилва. Философ, има полза от знанието и без да го приложиш на практика, може друг да го приложи след теб. Хаджийски дава и рецепта -\"лявото е обречено да се намери отново в опозиция при капитализма\". Точно това не ми харесва. И без да съм философ(тоест безполезен според мотористите), знам, че в развита капиталистичека системата, опозиция не може да съществува.
sss на 10.11.2014 в 21:06
Да се твърди, че сме разнасяли западни плочи, тях физически ги нямаше на пазара, че хората са носили дънки и дълги коси просто е нелепо. Да и аз бях с дълга коса и другаря Ярослав Радев не ми завери семестъра, а ме прати да се подстригвам. Изобщо написаното по -горе е една нелепица, лошото е, че е написано да се внушава, че соца е бил нещо хубаво, а капитализма е нещо лошо. Не се казва обаче , че нашия капитализъм беше \"спуснат\" от ЦК на БКП и направен от ченгета и \"наши\"хора. Забравиха се мутрите на прехода - Молов, Блъсков ПЧБ, Ицо салфетката, СИК и ВИС - абсолютно творение на комунистите и службите. Всичко , до което са се докоснали комунистите, не става след това за нищо. Не знам за каква синя паплач става дума, но червената паплач няма световен аналог - крадлива, нагла и лъжлива....
Name на 10.11.2014 в 21:20
Логореята пак е родила миш-маш и абсурди... Пишман философ, но иначе много амбициран. За него по-важна е не действителността, а смисълът, който иска да види в нея. Такива като него са много умни, но винаги след събитията, с по-късна дата...
фарсът на фарисеите на 10.11.2014 в 21:28
Синята паплач бе еманация на втория червен ешалон, недокопал се до власт до 1989г. Падането на Живков бе сигнал, че е дошъл и тяхния ред. Като лица с гъвкави гръбнаци се огледаха в ситуацията и избраха печеливша страна. За една нощ се превърнаха от комунисти във върли антикомунисти. И до там. Вече 25 години те делят хората на тези две категории и все още се борят с комунизма. Сега вторият червен ешалон се присламчи гъвкаво към третия червен ешалон ГЕРБ. И отново пребоядисани крадливи комунисти се борят с комунизма. Грозен фарс в който продължаваме да живеем...
Защо ли... на 10.11.2014 в 23:08
Дори и най-елементарния глупак може да провери и сравни следните числа: През 1989 год. бяха произведени над 47 хил.броя електрокари, 37 хил.броя мотокари и 138 хил.броя електротелфери, но загубата на източноевропейските пазари (най-вече на руския) се отрази твърде негативно на производството. През 2007 год. са произведени само 466 броя електрокари, 904 броя мотокари и 14 446 броя електротелфери. Има още хиляди подобни числа, но въпросът не е в това, а защо, въпреки широко прокламираните свобода и свободен пазар, ние попаднахме в ново робство, което в много отношения е по-жестоко от предишното?
не се чуди, Авторе! Освен ако не си провокатор? на 11.11.2014 в 00:08
Защо капитализма ни е като социализма ни? Ами много просто - както социализЪма ни беше Московски, така и капитализма ни беше планиран и контролиран от Масква! Доказателство - синът на секретаря на ЦК на БКП Станишев смени руското си гражданство с българско за да започне трудовия си стаж като министър-председател на демократична и европейска България! Още по-баламския въпрос: Защо българите гласуват все срещу интереса си? Изобщо не е вярно! Въпросът е, че точно при всяко гласуване българите са игнорирани тотално! Доказателство: дори и на сегашните избори имаме Противоконституционен Парламент и поради това и абсолютно нелегитимно правителство! Защото в Конституцията е записано, че в Парламента трябва да има 240 депутата, но същите трябва да са избрани чрез гласуване - т.е. за всеки един от тези 240 депутата да има подадени съответния брой гласове на български избиратели! При гласували без недействителните бюлетини 40% от избирателите в Парламента би трябвало да има 96 депутата, за които са гласували български избиратели! Само дето в Парламента има 240 депутата, от които 144 депутата, за които няма подаден нито един глас на нито един гласоподавател! Освен този фокус - да се поставят в Парламента депутати, за които няма подаден нито един глас на нито един избирател, има още няколко фокуса като равенството на гласовете според Конституцията и пълна илюстрация за тази гавра с Конституцията е равенството между 800-те гласа за бат Сали и 28883-те гласа за Миглена Кунева или дори и за Волен Сидеров! Оказва се, че в Конституцията гласовете на българските граждани са равни, но при изборите гласовете за бат Сали са точно 35 /тридесет и пет/ пъти по-равни от гласовете за други избрани депутати! Ценността им се дължи може би на бира, кебапче и десет лева на ръка? Но Конституционния съд ще каже, че всичко е точно, всички медии ще кажат, че всичко е точно, служби за сигурност, полиция, прокуратура, ще кажат, че всичко е точно, като че ли получават заплатите си от избирателите на бат Сали точно за да защитават нарушенията на Конституцията, а не обратното - да пазят и защитават разпоредбите на Конституцията за равните права на гражданите? Може много да се говори за Истината, която ще ни направи свободни, но няма смисъл, защото още властва тиранията на Лъжата!
Дано на 11.11.2014 в 00:44
Докато не разберете, че всичко сами си направихме нищо няма да стане.Аз също обвинявам Чърчил, че при разделянето на Европа предпочете да вземе Гърция, а не нас и бивша Югославия.Ако беше дал Гърция на Сталин сега нямаше да се гърчим като червеи.
ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ НА МАЙМУНЕТАТА ОТ ДЕСНИЯ СЕКТОР на 11.11.2014 в 00:44
Заради отношението на човек към човеците (социума) --- хората могат да бъдат разграничени на три породи ---- СОЦИОФИЛИ, ИНДИФЕРЕНТИ и СОЦИОФОБИ..... Социофобите са кадровата банка на десния сектор.... По дефиниция СОЦИОФОБЪТ не може да изпитва съпричастност и състрадание (емпатия) поради което няма съвест и обикновено действа без скрупули... В живота се проявява като събирач (преразпределите на чужд мултипликационен ефект), иначе казано --- като разрушител (крадец по еврейския или по циганския способ, според нивото му на информационно натрупване)..... Не е трудно да се сети и най-простото маймуне от десния сектор (по-горе изпльокалите се са такива), че идиотизмите на Соца се дължат на десни по рождената си същност маймунета, които по стечение на обстоятелствата са били членове на БКП.... За пример вземете Боко Тиквата или кандидат комуниста Ваньо от Драгалевци.... Или Мирчо Спасов, ако писанията след избухването на алчността след 10.11.1989.г., за него са верни...... В заключение ------- Когато и да изстреляш маймуне от десния сектор в космоса за прераждане ---- все си закъснял..... Спасението е в изплевеляването на десните или поне ЛУСТРАЦИЯ на психопатите, което е едно и също.
observer на 11.11.2014 в 01:56
На мен Хаджийски, защо ли все ми се ще да го нарека Чичо Фичо, ми харесва, почти със всичко в иначе длъжката му статия съм съгласен. Няма да споря и няма да го обиждам скрит зад анонимността си. Последното ми се стува особено недостойно. Ще се опитам само да допъля дискусията отдолу с моите си впечатления. Тогава дългата коса се носеше без проблеми в София, е с едно изключение, когато смениха МВР министъра, та дори Щурците си вързаха косите отзад. В градове като Пловдив обаче стрижеха, ако те хванат за нещо друго, а в малките градове не си поплюваха изобщо. Там обаче дългокоси бяха само т.н. гости на града. Стрижеха и на морето, когато разберат, че не си хипи с долари, а българин, член на ДКМС. Истинските хипита обаче не почиваха на Черноморието, виждахме ги как пътуват с нашарените си бусове Фолксваген за към Индия, царство в онези времена на езотерична култура и най вече дрога. Завиждахме им.
Защо ли... на 11.11.2014 в 03:04
Една мисъл от изказването на Велизар Енчев, при отказа му да подкрепи правителството \"Борисов\", особено ме жегна под лъжичката: \\\"Достойните, образованите и почтените хора са запратени в периферията на обществения живот - оперативно интересните лица стават министри\\\". Някой може ли да отрече, че това е основната причина за да сме на този хал? Не е вярно, че нямаме свестни хора у нас, но те обикновено са бедни, не са арогантни и не действат по принципа на \\\"здравите лакти\\\". Затова са изтикани в периферията, а арогантните, наглите, забогателите набързо и техните лакеи ни налагат правила, чрез които още повече да се облажат. Сравнете казаното по-горе със следната мисъл на \\\"великия\\\" учен Харалан Александров, публикувана в един пловдивски вестник: \\\"Винаги активните, образованите и богатите малцинства налагат своята гледна точка\\\". Но истински образованите и интелигентни хора обикновено са бедни и не са арогантно-активни, защото те се съобразяват с интересите на другите. Те аргументират, разясняват и отстояват своите принципи, своите виждания, но НИКОГА, АБСОЛЮТНО НИКОГА не ги налагат на другите. Свестните хора винаги пренебрегват личната си изгода, когато тя е в разрез с техните принципи, поради което често са възприемани като неудачници и дори некадърници. Независимо кого ще виним за неудачния ни преход, докато не се създадат правила и механизми, които да тласкат свестните и честните към управлението на държавата, и да изхвърлят нечестните и арогантните от там, няма да можем да се оправим. По форумите виждам дискусии за леви, десни и т.н., но не и за формулирането на подобни правила, а това е първата крачка, която трябва да направим.
чугун на 11.11.2014 в 03:24
Интересна статия на Хаджийски, както повечето му. Струва ми се, той също е жертва на най голямата заблуда от времето на перестройката - заблуда на която стана жертва и Горбачов. Това е идеята, че различията със запада са идеологически и икономически. Т.е като премахнем плановата икономика ( която си беше н адефицита и сама се сруина, тук съм съгласен) , като премахнем плановата икономика и въведем пазара, каот премахнем идеологията ( закостеняла, без развитие, без ефект- и тук съм съгласен) - ще настане капитализъм, т.е. ще изберем единствения познат алтернативен модел и ще цъфнем и вържем. Да, ама не. Западът прие сриването на социализма като лична геополитическа победа и форсира печалбата си. Вместо искрена радост от края на световната студена война, от отпадането на един изживял се модел, Западът форсира унищожаването на геополитическия си противник и почти успя до 1.1.2000 г. Каква стан на тази дата ли? Путин стана президент...
До чугун на 11.11.2014 в 03:58
Не виждам Хаджийски да твърди където и да е, че ако се въведе пазара ще \"цъфнем и вържем\". Напротив, с много свои предишни статии той се оказва най-последователния български журналист борещ се срещу \"пазарния фундаментализъм\" в света и в България в частност. Имам чувството, че това присъства във всяка негова статия, основна негова идея е.
Нели на 11.11.2014 в 04:15
Някой по-горе твърди, че нямало дълги коси по времето на социализма. Имаше, и още как. Собственият ми брат, който започна да учи в СУ в София в 1975 г., не се върна в родния ми Пловдив една цяла година, до лятото на 1976, защото ходеше като хипи - дълга коса до пояса, тесни горе и клоширани долу дънки и ризи на квадратчета. По негови спомени, излизал на улицата само вечер, за да не го застрижат милиционерите. А не си идваше в къщи, защото дядо ми и баща ми нямаше да му простят упадъчния вид. Беше върл почитател на всякакъв вид западен рок + Че Гевара, поради което цялата ми детска стая, някога ползвана и от него, беше облепена с портретите на Че. Огрмни, червено-черни, Че ме гледаше ден и нощ с горящите си очи. Беше също и амерканолюб, страстен. В момента мрази САЩ, както всички останали българи. И не е вярно, че нямало западни плочи в България. В къщи беше зарито с тях. Някои се продаваха и официално, по музикалните магазини на цени 6-7 лева. А иначе най-много западни плочи имаше по черноморието: във Варна са се продавали масово между хората. Идвали са направо от запад, внася ни са от моряците и морските офицери. Плановия соц дефицит наистина загроби България, но най-много порази душите на нищите духом. Страстта към дънки, черно поло и чужди маркови дрехи властваше. Което, от където и да го погледнеш, беше жалко.
Единствения полезен Фундаментализъм би бил Пазарния Фундаментализъм!.........Но... на 11.11.2014 в 04:21
за съжаление, никъде го Няма на практика!САЩ също са много далеч от него!
чугун на 11.11.2014 в 04:30
Мислех, че съм се изразил достатъчно ясно. Аз не казвам, че Хаджийски вижда пазара като панацея, казвам, че \"бащите\" на перестройката го виждаха така. Като пуснем пазара и като премахнем комунистическата идеология, ще се отворим за алтернативния ( единствен!) работещ обществен модел - капитализма и този модел ще доведе до нашето процъфтяване. Геоплоитиката не присъствуваше на този начален етап, в главите на Горбачовци Западът искрено се очакваше да ни поведе по пътя на пазарното , свободното , законното общество. Западът си гледа своите интереси, на него му трябват пазари и васали, а не процъфтяващи общества. Той сключва всякакви сделки, вкл с номеклатурата ( всъщност главно с номенклатурата на соца) за фактическата деструкция на бившите си противници в Студената война. Е, някои държави, Полша например, ги припознава като свои, интегрира ги в своето разделение на труда, даде им някакво благоденствие. Други, Русия, нас в това число - им отреди да умрат, да оскотеят в сиромашия. Затова споменавам Путин, тои е естественната имунна реакция на руските елити срещу отреданата им участ. Русия има ресурса да произведе такива елити и да премени плановете за това бъдеще, което и гласеше Запада . Ние, очевидно, такъв ресурс нямаме....
до нели на 11.11.2014 в 07:06
Форумът тук, както и сайта са накиснати от някакви соц зомбита. Да, западни плочи имаше на всеки ъгъл, и дънки също, както и пълни магазини. Мъката по соца е неистова, явно. Чао това ми беше последното посещение. Може да минете на руски език, така ще се разбирате по добре. Авторът не знам, кой го определи като съществен. Всъщност си е един графоман, изровен кой знае откъде.
do do neli на 11.11.2014 в 07:44
Стига заплахи, че напускаш, кажи нещо за Свободата! Подстригваха верно, ама това не е голяма заплахa човек подстриган с 400 лв. заплата.
Нели на 11.11.2014 в 08:57
Ми то не само постригваха. И шамари биеха - в училището ми до 7 клас момчетата ги шамареха всеки ден. Уши опъваха, гледаха дали имаме лъснати обувки и носни кърпички. В гимназията ходихме със сини манти, а под тях с дънки. И за дънките наказваха. А пък 10 ноември го посрещнах прясно излязла от детско гръдно в Пирогов, където сина ни едва не издъхна от стафилококова инфекция, която хвана докато го лекуваха в Първа градска в София. Беше на 2 и половина и се биех за правото си да остана с детето си в болницата докато го лекуват. До 1989 г. деца над 2 години по закон ги оставяха сами в болницата. Това са все хубости на социализма, които съм описвала подробно в един друг форум, но там също ме ругаеха,. Този път обвинението беше, че съм гадна седерастка. Няма угода в българските форуми - или съм гадна комунистка, или съм гадна седерастка, но никой не си прави труда да си помисли, че съм ничия, себе съм си и говоря истината, такава каквато беше. Но няма как да не призная, че голяма част от седесарието, за което гласувах един-два пъти в началото, веднага след 1989, докато сред тях все още имаше истински социалдемократи, ми опротивяха от ден първи. Нагла, опортюнистична, безнравствена и лакома паплач, вторият ненанял се партиен ешелон, които превърнаха в 1990 центъра на София с противен катун, които събаряха Мавзолеи, нападаха партийни домове, гладуваха стократно и все оживяваха (за наш, на гражданите, ужас), стачкуваха срещу Конституцията в която най-накрая го нямаше противния \"член 1\" за ръководната роля на Партията и т.н., и т.н. Затваряха ми университета за да си правят сините партийни събрания, комсомолски тарикатчета, които бяха влезли в СУ не като мен, по редовния начин, а като раб фак или Бог знае още с какви привилегии. И всички тези изпълзели от дупките двуноги и до днес ме поучават що е социализъм и кой бил зомби.
до do neli на 11.11.2014 в 09:13
Как така авторът бил \\\"изровен кой знае откъде\\\"! Бил е известен в един форум, където пишел! Явно \\\"Гласове\\\" ептен няма откъде да си намерят ретарди, които през ден да славословят комунизма, СССР и Русия на Путин в статии с размера на средно голяма глават от роман.
Нели на 11.11.2014 в 09:31
Никога ме съм криела, че посрещнах 10 ноември 1989 с нескрита радост. Беше ми писнало да съм прикрепена към мястото си на раждане - имаше закон за жителството и нямаше начин легално да се пътува извън страната без за това да ти е разрешила милицията. Външните паспорти бяха временни и се събираха веднага след завръщането. Обаче тази вакханалия на разрушението след 10 ноември ме стъписа. Такова безпардонно разграбване, раздробяване, разпродаване, рушене, оплюване. Дядо ми в 1923 едва не е умрял, бранейки земеделската си партия и закона за комасацията на Стамболийски, тези дойдоха и раздробиха земята дори на по-дребно, отколкото след окрупяването й в 20-те години на 20 век. Пълни некадърници! И като връх на всичко никаква лустрация за мръсниците и предателите преди и след 1989. Сините комуняги си затраяха и скриха миналото си, категорично отказаха да приемат закона за лустрацията, от който първи щяха да пострадат те, за да ми скачат и днес пред лицето, дори под тази статия, и да ми крещят, че не те, а аз съм била комунистка. Няма нещо по-нагло в последните 25 години в България от самозабравилото се седасарите. Особено от седесарите служители на шесто управаление на ДС. И преди няколко дни отново им изгледахме цирка - с малко, но завинаги, винаги верни на Партията, дори тя да се води от слугата на Тодор Живков по име ББ. Няма по-жалко нещо от пропадало седесарие. Кунева, с Кънев и Лугарски ни показаха като на длан. Не е ли показателно кой днес учи остатъците на сините на чест и достойнство? БСП отказаха да се коалират с мутрата Борисов, слугата на ТЖ с мотива, че са получили само 15% и избирателите са им отредели място на опозиция. С жалките си 8% седесарите решиха, че народът ги е дарил с правото да управляват и то не с кой да е, а с мутрата на прехода, Бойко Борисов. Кръгът се затвори. В1989 бе свален ТЖ, в 2014 беше презибрн слугата му ББ. Ликуй, народе!
Комунист-Ленинец на 11.11.2014 в 14:41
25 години РАЗРУХА И СМЪРТ ПОВСЕМЕСТНА стигат!!!!
карагьозов на 11.11.2014 в 16:14
Преди половин година, изявяващата се безспирно под статиите на мъжо си нели спореше с мен, как демократите в сащ са все по-победни. Казах и, че републиканците ще ги размажат и тя ми спореше. Другарко нели, едни избори минаха - твоите хора - обамчовците загубиха контрола в Конкреса и Сената. Нещо да се извиниш? Що ли питам? Освен това ни убеждавахте колко нацията на янкитата мрази републиканците - е що напълниха Конгреса с републиканци. И още нещо ти казах - че следващият президент на сащ ще е републиканец. Ти пак са опъна - дали ще намериш морални сили да ми се извиниш, а? Надали. Освен суетни и наивни - ти и фичока сте си такива - дребни душици.
Запада иска Ние да сме Богати и Проспериращи,а НЕ -бедни и заробени на 11.11.2014 в 17:15
Богатите Общества Нямат Интерес да общуват с бедни и слаби общества!!Ние им приписваме Обратните намерения ,изхождайки от Марксисткото си мислене за Антагонистическите противоречия и \"правилото\"че Печалбата за един,означава Загуба за друг(което не е верно по принцип)......В България обаче (както и в другите от Лагера)има един кръг от хора ,които имат Интерес да сме бедни и слаби,което прави тях силни и могъщи!Тези хора създават и тиражират митове от този тип,за да запазят своите позиции....за сметка на всички останали.
до дано на 11.11.2014 в 17:24
абе вие дето искате чуждите да ви \"взимат\" няма ли да емигрирате най-накрая да ни освободите от радиоактивното си присъствие. . . . чърчил е ненавиждал българия. да те взел в гроба ли искаш?! сталин се е застъпвал за българия след втората световна война, а чърчил е искал да реже територии от грешната съюзница на хитлер. набий си в простата глава същата работа е и америка наглосаксите играят с Туркие и посланиците им обикалят на митингите на ДПС. Схващаш ли?
ШШът на 11.11.2014 в 19:03
Браво Хаджийски!!Само по воя на последвалите коментари,можем да преценим,колко е прав авторът.Вой та вой!За тях няма значение аргументи, графики и изводи на признати авторитети,не тях просто ги интересува да не признаят краха на собсвените желания и миражи.Ама това ,че целия този геополитически експеримент за нас се измерва в хляди,да не кажа с милиони на гробищата за това време няма никакво значение.Хайде няма графики или други научни факти БГ 1989г = 10 мил. БГ днес гоним 5 мил.Като не ви харесва сайта аиде бегай ууево.
ШШът на 11.11.2014 в 19:11
Браво Хаджийски!!Само по воя на последвалите коментари,можем да преценим,колко е прав авторът.Вой та вой!За тях няма значение аргументи, графики и изводи на признати авторитети,не тях просто ги интересува да не признаят краха на собсвените желания и миражи.Ама това ,че целия този геополитически експеримент за нас се измерва в хляди,да не кажа с милиони на гробищата за това време няма никакво значение.Хайде няма графики или други научни факти БГ 1989г = 10 мил. БГ днес гоним 5 мил.Като не ви харесва сайта аиде бегай ууево.http://www.economywatch.com/economic-statistics/Bulgaria/GDP_Share_of_World_Total_PPP/
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 11.11.2014 в 21:25
След 1986 година, селското ни стопанство и секторите свързани с него, пропадат. ЗАРАДИ ЧЕРНОБИЛСОКОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ. ТОЧНО ТОГАВА СЕ УВЕЛИЧАВА И ДЪЛГЪТ. http://www.theglobaleconomy.bg/Bulgaria/indicator-NV.AGR.TOTL.ZS/ НО СИ ОСТАВА НИСЪК СПРЯМО НАЦИОНАЛНИЯТ ДОХОД. https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country%3ABGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=dt_dod_dect_gn_zs&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:POL:CZE:CUB:CHL:HUN:SVN:CHN:KOR:BEL:DNK:ESP:NOR:GBR:SWE:FIN&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false А РАСТЕЖЪТ СЛЕД 2005 ГОДИНА, СЕ ДЪЛЖИ НА КРЕДИТНИЯТ БУМ. РАСТЕЖА УЖ ИЗПРЕВАРВАЩ СОЦА
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 11.11.2014 в 21:39
неусвоен дълг: https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country%3ABGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=undisbursed_debt&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:POL:CZE:HUN&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false обслужване на дълга: https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country%3ABGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=debt_service_principal_interest_payments&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:POL:CZE&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false дълг: https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country%3ABGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=debt_stock&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:POL:CZE:CUB&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false от 1989 година до сега, инфлацията на долара е 2 пъти. значи дългът на НРБ се равнява 20 милиарда долара сегашни, а сега външният ни дълг е 60 милиарда долара.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 11.11.2014 в 22:08
ДО КРАЯТ НА 1984 ГОДИНА, МАГАЗИНИТЕ БЯХА ФРАШ СЪС СТОКА, И ОТ ПИЛЕ МЛЯКО. НО ЖИВКОВИСТИТЕ ИСКАХА И МЕЧТАЕХА ДА С ДЖЕЙ АР. И ОЩЕ 1984 ГОДИНА КАЗАХА НА СОЦИАЛИЗМА ЧЕ Е НЕДОНОСЧЕ ЧРЕЗ ФИЛМА \"СТЕНАТА\" С ИВАН ИВАНОВ. ЖИВКОВАТА КОНСИТУЦИЯ ПЪК БЕШЕ НАПРАВЕНА СЪЩО ДА УНИЩОЖИ ПЪТЯ КЪМ КОМУНИЗЪМ И ДА СПРЕ МЕОИЗМА. МАОИЗМА КАЗВА ЧЕ НОВАТА БУРЖОАЗИЯ ЩЕ Е ОТ ПАРТИЯТА. ХРУШЧОВИТЕ МЕРКИ ПЪК КАРАХА КАДЪРНИТЕ ДА ИЗМЕСТВАТ СИНЧЕТАТА НА НОВАТА БУРЖОАЗИЯ. ДУПЧЕК Е ИСКАЛ СОЦИАЛИЗМА ДА СЕ РАЗВИВА ИЗВЪН ОЛИГАРХИЯТА НА ПАРТИЯТА.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 11.11.2014 в 22:16
alexanderbtodorov.com/bgconstitution-1947/ alexanderbtodorov.com/bgconstitution-1971/ сравнете конституциите Буров: \"Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава. Ако вие, комунистите, станете богати, ще купувате. Ако останете бедни — ще ви купи някой друг. Средно положение няма. Старите българи са имали хубава поговорка — „пара при пара ходи“. Но не многото при малкото, а малкото при многото. В икономиката има още един велик закон, и то страхотен закон — законът на принадената стойност. Това е суров закон. Не може без него. Маркс, вашият бог Маркс, го показа на света. И светът го разбра. Но светът се промени през 1919–1933 година. Богатите хора започнаха да дават по един комат и на работника. И го спечелиха. В Чехословакия професор Масарик и Едуард Бенеш задължиха богатите да дават помощи на работниците. Да делят от залъка си и за тях. Същото стана в Англия и Франция. Хитлер реши да прави като тях — той пък взе всички еврейски магазини, кантори, банки и ги раздаде на германците. Взе квартирите и къщите на евреите и ги даде на своята партия. Той експроприира само евреите и си счупи главата. Защото всеки, който се е заел с евреите не е прокопсал, все е загинал, все е пропаднал — те държат парите на света.\"
Дано на 11.11.2014 в 22:34
Г-не, дето си писал до мене, изневерява ти въображението.Това, което съм написал е бил напълно възможен вариант, стига Чърчил да го е пожелал.Възможен вариант е бил и този в , който Хитлер побеждава Русия.Тогава пък щеше да има нацистка партия в България с 2 000 000 члена.Ти сигурно щеше да бъдеш някакъв гауллайтер.
Pedro Klatikuro на 11.11.2014 в 22:56
Първо, числото е 22/7, но Чичо Фичо и това не е разбрал. Второ, както личи и от споделеното, това което е трябвало да дойде при него до седмата му година, не е дошло и няма да дойде и до седемдесет и седмата. Не е чел и проумявал Плутарх и поради тази причина, не е разумял нищо от историята за Солон, Крез и Кир, както и нищо от това, което ставаше по онези времена. А то е описано от много, много отдавна в една българска поговорка: \"заспала свиня гладна в кочината и сънувала под зурлата си баберка.\" Сега, след \"населението\", като се \"събуди\" в \"пазарното общество\", дано да е разбрало, че на пазара се лъже и краде и то през цялото време на неговия \"сън\" е крадено и отделно на това лъгано, в което има дял и авторът, но не от корист, а от глупост!
Боклук, на 12.11.2014 в 00:26
Ти поиска ли политическо убежище в САЩ? Закле ли се пред американското знаме да се биеш за САЩ срещу България? Юда.
Изобщо НЕ е верно че Чърчил е ненавиждал България....а Сталин се бил Застъпвал..... на 12.11.2014 в 16:40
това ,разбира се,е старата Руска Лъжа.........Ако зависеше от Чърчил -Съветската армия Нямаше да мине на юг от Дунава изобщо ......а България щеше да има Беломорска Тракия и широк излаз на Бяло море
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 12.11.2014 в 22:13
Капитализма е зло, много зло. Но с въвеждането на монетаризма на Фридман, се смята че това зло е поправено. Тоест, те смятат да дават принадената стойност на работниците, да я връщат на пазара, като кредит. Ако схващате, какво казвам, вече няма да се чудите за историята в политиката и икономиката. Преди монетаризма на Фридман е имало нужда от злато, за да няма инфлация, но и за ликвидността на банковата система. Тая нужда от ликвидност в банковата система е направила всички войни и революции. И кризи. Та така, а сега накъде, с тези дългове, и понижено потребление след кредитният бум? Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на проблема с гниенето на капитализма – поне докато дълговете станат космически. Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реЙтинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото. Джордж Буш, облекчава данъците като типичен десен, и бюджетът на САЩ е празен през август, след атентатите ФЕД – банковият резерв на САЩ който печати ликвидност за банките и срещу облигации на правителството обявява че ще изпълни всички искания и прави лихва 1%. Доказано е, че самолетът на кадрите е видео ефект, и никой не го е видял. Когато си отива Буш, отново затяга коланите и прави десни данъци, и това е причинило ниска ликвидност, в банките, и те увеличават лихвите, така кредитният бум е сломен, и растежът е спрян. Кенеди е убит заради това, че въвежда сребро, за да спаси светът и доларът, заради дефицита на злато. Златото не е достигало, ето защо е въвел сребро. Само това е истината. Създаването на ФЕД, става заради недостиг на злато. Банкова ликвидност и липса на ликвидност, е когато една торба със злато я внасяш в банката, банката я дава като кредит, примерно за къща, този който взима парите за къщата, той дава отново същата торба на банката, и вече има двама клиенти за тези депозирани пари, но може и да са сто, или поне 5 клиента, както е ликвидността в България – 20%, и при криза и недоверие в Банковата система те ще си искат златото.. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА, СТАВАТ ВОЙНИТЕ И РЕВОЛЮЦИИТЕ, СМЪРТТА НА ЦАРСКОТО РУСКО СЕМЕЙСТВО Е ДОБРА ЗА ФЕД. А СЛЕД ТОВА НАПЪЛНО ПРЕМАХВАТ ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ – КАТО ТО НЕ Е СТИГАЛО ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И БРЕТЪНУУДС ДОГОВОРА Е БИЛ ДОГОВОР НА ФЕД КЪМ ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ ДОГОВОРА, А ИТЕЗИ С ВАЛУТЕН БОРД КЪМ ДОЛАРА. ПЕЧАТАНЕТО НА ДОЛАРИ УЛЕСНЯВА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ; Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стокови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит. Кредитните и дебитните карти, помагат на банките за повече кредити при запазване на ликвидността.. Няма нищо случайно. Кредитните карти ще са история, казва банкер. Разбира се. Ще е с чип до челният лоб - за бедняците, и чип на ръката - за елитните граждани. Така ще може да се купува и продава, единствено. И без това ликвидността на банките е все недостигаща, и е неизбежно замяната банкнотите изобщо. Всеки ще взима кредит по всяко време, ако не го върнеш - няма да можеш да продаваш и купуваш. Всички развити цивилизации във Вселената са минали през тази крайна фаза на капитализма. Емисионната банка и гъвкавостта на управлението (Историческо изследване върху монетарната политика на БНБ и паричното обръщение в периода 1912–1928) представено от Гергана Танева, за програмата гост-изследователи в БНБ Докторантка по икономическа история в Университета « Michel de Montaigne, Bordeaux III », Франция Кризата се задълбочава и, макар и тривиално, световното преразпределение на злато се променя. България започва войната с приблизително 55 млн. зл. франка, като през 1918 г. те са вече 64 млн. франка, поради закупуване на златни монети от страна на БНБ .114 Златните резерви на българската Емисионна банка са най-малки през 1920 година - те намаляват с 27 млн. златни франка, (което представлява половината от златните запаси на БНБ), поради изплащането на огромните количества американско брашно по нареждане на СГОП. Народната банка не успява да си набави нужното количество долари и залогът е българското злато. Стоянов пише получи (се) телеграма от София със съобщение, че няма възможност да платим американското брашно в чужди девизи, и американците ще вземат златото, като ни казват, че след това, ако искаме, можем пак да си купим злато от Америка. Покойният Тодоров веднага отговори телеграфически да се направи всичко възможно да се откупи златото с чужди девизи. Обаче от София отговорът беше, че телеграмата е късно получена и че американските параходи са вече отпътували заедно с българското злато за Америка.115 Така, в резултат на военновременната оскъдица и недостиг на храна, правителството взима решение, което,от една страна, увеличава зърнения запас на страната, но, от друга, става една от причините за голямото обезценяване на лева. След този износ на златни запаси, наличността на БНБ намалява от 64 млн лева до 37 млн. България е натоварена по чл. 121 от Ньойския договор с репарационен дълг от 2 250 млрд. златни франка, за 37 г. с 5% лихва. Началото на плащане е определено за 01 януари 1920 г. България се превръща в център на две основни влияния - френски и английски, - предопределили и основните икономически процеси в страната. Защото основната цел е финансова свобода, но не и с цената на всичко. Така в националната ни стопанска история започва един период, който за обедняла и изтощена България, е период на финансова война. Решаващата дума в нея принадлежи на Междусъюзническата комисия. При над 2 милиарда златни франка, резерва е бил 37 милиона. до 1957 година българия изплаща тези суми към тях се прибавени и 300 млн. от втората световна. Светът се чертае от парите. КАПИТАЛ-ИЗЪМ! Руската империя се сгромолясва под диктовката на полуфалиралите американски и английски банки, жадни за ликвидност - тоест ЗЛАТО. Това е причината и за първата световна война, и за втората световна война, пък и за падането на източният блок. Ликвидност, златна, после книжна.. Пак липса на парична ликвидност, прави 11 септември и войните след това, както и световният кредитен бум. В сегашната фаза капитализма разчита на потребление от кредити, иначе капиталът и стоката му ще изгние. СЪС СИГУРНОСТ, ЗЛАТОТО ОТ ЗЪБИТЕ НА ЕВРЕИТЕ, Е ОТИШЛО ЗА ЛИКВИДНОСТ НА АМЕРИКАНСКИЯТ ФЕДЕРАЛЕН РЕЗЕРВ. Маркс е казал че свръх индустриализаията и конкуренцията ще доведе до излишък на стоки и безкрайно ниски цени. При дефлация едва ли някой ще инвестира, но конкуренцията прави ноухау за ефективност. Има такива мисли от Маркс, и те са взети в предвид от неолиберализма - който пръв проповядва деиндустриализация. Ако 20% от световният БВП отива за жилиша, защо тогава 20% от работната сила да не прави жилища, и ако 20% от световният доход е за автомобили, значи че толкова трябва да правят автомобили. 20% от световната работна ръка са 700 милиона човека. Сега автомобили правят 20 компании със 100 000 работници всяка средно. Това е 2 милиона души, и е равно на 1% от работната ръка на САЩ. И търговците на автомобили да сложим, пак сметката не става.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 12.11.2014 в 22:27
bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Общински_комуни bg.wikipedia.org/wiki/Сливенска_комуна bg.wikipedia.org/wiki/Общински_комуни
защо не вземеш да се Ликвиднеш Криптофашисте Ляв....... на 13.11.2014 в 04:10
но преди това -вземи та прочети нещо от М.Фридман наистина.....например ,че Голямата Депресия 1929-33 е предизвикана от Правителството на САЩ ,а НЕ е провал на Свободния Пазар!!..........иначе само правиш вятър ...при това-много слаб!
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 13.11.2014 в 22:14
Къде съм твърдял нещо за някакъв свободен пазар. Ако правителството не беше се намесило да обере златото от всеки и да забрани притежанието на злато, тогава САЩ щеше да се прости с всичките си спестявания и конвертируема валута. А преди депресията, бумът е причинен от това че са печатани долари и раздавани кредити, с ликвидност на долара 40% - по доверие.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 13.11.2014 в 23:39
Ако нямаше 10 ноември? Сега щяхме да сме на това място по-показатели, на което ще е Китай след 10 години. И като Куба, след 20 години. https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ny_gnp_pcap_cd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:CUB:CHN:BGR:BLR:RUS:POL&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 14.11.2014 в 00:02
Ако нямаше 10 ноември? Сега щяхме да сме на това място по-показатели, на което ще е Китай след 10 години. И като Куба, след 20 години. https://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ny_gnp_pcap_cd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:CUB:CHN:BGR:BLR:RUS:POL&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false == == ТОЕСТ, СЕГАШНИЯТ БВП НА КУБА Е КЪМ 6000 ДОЛАРА, А ИМАТ РАСТЕЖЗА 10 ГОДИНИ 2,5 ПЪТИ, ЗНАЧИ СЛЕД 20 ГОДИНИ ЩЕ ИМАТ 36 000 ДОЛАРА БВП, А ПРИ НАС КОМУНИЗМА ЗАПОЧВА 20 ГОДИНИ ПО-РАНО, ЗНАЧИ БЕЗ 10 НОЕМВРИ ЩЯХМЕ СЕГА ДА ИМАМЕ 36 000 ДОЛАРА БВП. КИТАЙ СЕГА ИМА 7000 ДОЛАРА БВП, А ПРЕДИ 10 ГОДИНИ Е ИМАЛА ПЕТ ПЪТИ ПО-МАЛКО, ЗНАЧИ СЛЕД 10 ГОДИНИ ЩЕ ИМА 35 000 ДОЛАРА НА ГЛАВА, СЕГАШНИ ДОЛАРИ. Така е при 48% инвестиции за което помага държавата, а сега в България инвестициите са 25% от БВП - ПРИ СВОБОДЕН ПАЗАР И НИСКИ ПРЕКИ ДАНЪЦИ. а вероятно инвестициите реално са 5%, защото тея 25% правят растеж до 1%, а в Китай 48% инвестиции правят 8% растеж. ==== Та значи Германия има десет пъти повече инвестиции на зает в сравнени с България, като БВП на зает германец е 43 000 долара на българина е 20 000 долара, реално БВП. Значи българина е почти пет пъти по-ефективен от немец. НО ЗАЩО? Защото от пет пъти по-малко инвестиция при български заплати, може да си купиш Бентли В СРАВНЕНИЕ В ГЕРМАНИЯ ПРИ ТЕХНИ ЗАПЛАТИ, и данъци. При ниски заплати и ниски данъци, инвестициите са ниски, а големите заплати и разходи - те карата да инвестираш още и още докато получиш необходимото възнаграждение. А големите заплати гарантират и голям пазар. Намалиха данъка от 15% на 10%, КОЕТО ТРЯБВАШЕ ДА УВЕЛИЧИ ИНВЕСТИЦИИТЕ С ПЕТ ПРОЦЕНТА, НО ДОБРОВОЛНО. Китай имат инвестиции 48% като процент от БВП, и те правят 8% растеж. Значи 6% инвестиции правят 1% растеж. При растящо вътрешно потребление, най вероятно, защото тук има 26% инвестиции и до 2% растеж. При растящи заплати при Рузвелт, и 90% данъци, които данъци са са карали бизнеса да влага повечето от спечеленото, след данъци и такси, и заплати 50% от добавената стойност, та са стигали китайският прираст на инвестиции.
Koko на 14.11.2014 в 22:29
Когато се жонглира със \"статистиката\" става страшно. Онова се качило, онова паднало, доходи, инфалация какво ли не щеш.
Васик на 15.11.2014 в 02:02
А Чичо Фичо къде е видял това бягане на място, че не мога да се сетя, а може да го казва само заради израза. Защото ако бяхме седяли на едно място, пак щяхме да сме по-добре от сега.
Ало криптофашиста! Ти си дебил! на 17.01.2015 в 07:18
Да разправяш ,че до 1984 г магазините били фряш със стока . Да ти обясня ли малоумнико ,че през 1984 г се беше появила от някой български андрешко рецепта,как да използваме повторно кафето от цедката на кафеварката. Да ти разкажа ли как на една родителска среща за отиване на учениците на лагер , учителката каза на родителите ,че трябва да осигурят тоалетна хартия , а една от майките попита каква тоалетна хартия. При което учителката поясни ;\"Ще им нарежете вестици\" И после познай ,понеже съветските бяха най-евтини , децата си изцапаха задниците ,ръцете и лицата с мастило и не можеха да си измият ръцете! Българският социализъм е най-просташката и малоумна организация на обществото. Той стои на по-ниско равнище от Първобитно-общинния строй , защото в последния има някаква логика на развитие!

Напиши коментар