В четвъртък в лондонския в. „Гардиан“ доайенът на британската журналистика Саймън Дженкинс изрази естествено за истински консерватор и политически реалист отношение: „Свалянето на полет МН17 бе злополука. Трагедията не бива да се използва като повод за наказване на Русия... Само глупци могат да унижават Путин и да подлагат на изпитание параноята му. Една [западна] страна, която знае това и успява да запази хладнокръвие, е Германия. Да благодарим, че я има“.
Истината за Русия и Украйна все по-често си пробива път в западните медии

Въпреки продължаващата антируска медийна истерия реалистичното виждане на нещата си пробива път до ума на масовата западна публика. Широк отклик предизвика коментарът на авторитетния американски разследващ журналист Робърт Пери „Какво видяха американските спътници в Украйна?“. В началото на седмицата, в разгара на истерията, почти успоредно с новината за пресконференцията на руското министерство на отбраната, анкета на консервативния парижки в. „Фигаро“ на въпроса „Виновна ли е Русия за свалянето на МН17“ получи – след пълна мобилизация на антируските сили – 45% отговори „не“; по едно време се бе стигнало и до над 55% „не“. Почнаха да стигат до масовото западно съзнание и новините за военните престъпления на Киев, за хуманитарната катастрофа, за които заговориха Международният червен кръст, Human Rights Watch (бивш Helsinki Watch, нюйоркската шапка на Българския хелзинкски комитет) и СССЕ.  

 

В сряда фурор предизвика интервюто по CNN – или по-скоро надвикването в ефир – между репортера на CNN в Украйна Крис Куомо и тв водещия на „Кръстосан огън“ по Russia Today, американския журналист Питър Лавел. Бедният Куомо демонстрира христоматийно немощта на западните корпоративни медии в украинската криза – невладеене на основни факти, неразбиране на основни положения, липса на елементарно журналистическо любопитство за изясняване на неясни и противоречиви ситуации и твърдения, неспособност за морална рефлексия, подмяна на рационалния дискурс с неискрени, заучени емоционални изблици и папагалско повтаряне на безсмислени, спуснати отгоре клишета. Както отбеляза един западен коментатор, съветската пропаганда е останала жива и здрава, само се е преместила на запад по бреговете на Хъдзън и Потомак. 

 

Корпоративните медии сигурно ще са една от „колатералните жертви“ на украинската криза. 

 

Във времето на интернет медийното лъгане и манипулиране „на аба“ е абсолютно безотговорно и към собствениците, да не говорим за публичния интерес. Това е лош бизнес, не само лоша журналистика и гражданска безотговорност. Не е ясно дали и как в. „Ню Йорк Таймс“ и издателят му ще преживеят финансово украинския си позор, когато измеренията му почнат да стават ясни за всички. Не би било чудно, ако покрай Russia Today – вече с 600 милиона зрители на английски, испански и арабски по цял свят, скоро се появи и „руски“ нюйоркски всекидневник. „НЙТ“, чиято нова сграда близо до Таймс Скуеър беше ипотекирана, веднъж в близкото минало вече беше спасен от смърт с инвестиция от 200 милиона долара от мексиканския телефонен и супермаркетен магнат Карлос Слим. За „Газпром“ това ще е дреболия. „Тайм Уорнър“ (със CNN в портфейла си) току-що отби успешно опита на Мърдок да ги купи, но тяхното финансово състояние е много по-добро. 

 

За българския син медиен жабуняк вече изобщо не ми се отваря дума. Те са много по-зле от „Работническо дело“ от 1988 г., по-близо са до румънската „Скънтея“ от последните месеци на Чаушеску. 

 

Но какво тук значат някакви си медии? 

 

Киевската коалиция, кабинетът „Яценюк” също паднаха жертва на катастрофата МН17, 

 

но и на безизходицата от разпалената от самите тях гражданска война с военните им престъпления, и на разложението в армията им и растящите антивоенни протести по цяла Украйна, и на фактическия им фалит и задаващата се още през август икономическа катастрофа. 

 

Очертава се пълна катастрофа и на стратегията на западните покровители на Киев –

 

неоконсерваторите във Вашингтон и доминираната от ЕНП напускаща Еврокомисия. Тя също, както констратирахме още през март, трябва да доведе до „основен ремонт“ по най-високите места. Вместо това засега Обама продължава да натиска своите разузнавачи и военни да се излагат като професионалисти в защита на идеологическите недомислия на Държавния департамент. Очевидно нито разузнавателната общност, нито Пентагонът са смятали довчера Русия за враг – проличава от пълната изненада на разузнаването от операция „Крим“ и от липсата на военно планиране за война с Русия. През седмицата Комитетът на началник-щабовете на САЩ с явно нежелание каза, че ще вадят от нафталина плановете си за война с СССР от 80-те години. 

 

Това, разбира се, е абсурд за един главнокомандващ – Нобелов лауреат за мир, какъвто е Обама. 

 

Русия е единствената страна, която може да унищожи Америка в евентуален глобален ядрен конфликт, но и – много по-вероятно – да я разгроми чрез неин proxy (марионетен) режим 

 

в локална война в Черно море. Впрочем вече стана ясно, че НАТО изтегля гастролиращите кораби от Черно море. Да доведеш Америка, макар потенциално, без никаква рационална причина до най-голямата заплаха за сигурността й – до ръба на война с Русия – е майсторлък почти като оня на Буш II, който за две-три години успя напълно да обърне симпатиите на света към Америка след 11 септември на 180 градуса. Обама имаше шанса да прекрати тенденцията Западът да се ежи срещу Русия винаги, когато тя се засилва. Оказа се обаче напълно неподготвен. 

 

Друго азбучно правило, неизвестно за него, е, че 

 

Русия се заема сериозно с прозападни реформи само когато има добри, доверителни лични отношения между руските и поне някои от основните западни лидери. 

 

Сега Обама е на път да пропилее и новия си шанс за помирение с Путин след евентуалните разкрития за МН17. Но още има време до края на мандата си да се поправи и да остави съвсем друга следа в историята, ако евентуално си спомни и изпълни програмата, с която бе избран в 2008 г., с която попиля Маккейн на телевизионния дебат по външната политика. Сигурността на Америка изисква реализъм, сдържаност, истинско партньорство, уважение към другите суверенни страни, отказ от едностранно силово налагане и фалшиво морализаторство. Така говореше Обама през есента на 2008 г. 

 

Въпреки съпротивата на евродесницата, може би и на Държавния департамент, Федерика Могерини е безспорно най-добрият кандидат за европейски външен министър – кандидатурата й отговаря в най-висока степен и на българския интерес. Ако тя бъде пожертвана по пожарни съображения, ще е крайно лоша услуга за ЕС. 

 

Надявам се евродесницата да е достатъчно разумна да разбере, че самото съществуване на ЕС е поставено на карта. Европа има нужда от бърза корекция на грешките, довели до дестабилизацията на Украйна в резултат на преговорите й за асоцииране с ЕС и хвърлянето й в кървава гражданска война, за която Брюксел, заедно с Вашингтон, носи пряка отговорност. Довели и до дефлационната катастрофа, надвисваща над Стария континент, с безработица като в началото на 30-те години. Премахването на напълно ненужната истерика в отношенията с Русия трябва да е сред основните приоритети но новата еврокомисия. 

 

В коментарите и на Запад, и в Русия, както и в България, и отдясно, и отляво все още силно 

 

преобладават етнорелигиозните и „цивилизационните“ интерпретации на украинския конфликт. 

 

„Руският свят“ срещу неруския, „православните“ срещу неправославните... Западните наблюдатели сравняват рускоезичните украинци с баските в Испания , православните – с католиците в Северна Ирландия. И подчертават, че Испания и Британия все пак не обстрелват малцинствата си по къщите им с артилерия. 

 

Или пък се представя като конфликт на „цивилизованите“ срещу „нецивилизованите“ – старият и толкова вреден за Европа полски предразсъдък, датиращ от XVII в. – от времето, когато Русия започнала да измества Полша като водеща сила на европейския Изток. За българските десни „Матушката“, с какъвто и да е режим, е нецивилизована, комунистическа и заплашителна, а Западът носи свобода. За левите Западът, „ФАЩ“, „Гейропа“, е гнил и перверзен, а православна и съборна Русия носи добро и справедливост. И от двете страни бъка от омраза и нетърпимост. Макар че дясното определено натежава. 

 

Затова е толкова важно да се поставят нещата в правилния им – социален – контекст. Вече писах, че донбаското опълчение реално израсна от същите корени като европейския протест срещу остеритета и олигархичната евробюрокрация, срещу прекаленото икономическо неравенство и несправедливостта на пазарния фундаментализъм. Националистическите и православни одежди, в които го диплят много от лидерите и адептите му, са само одежди, бутафория. Същото се отнася, както знаем вече, и за западноевропейските популистки протестни движения, които разтърсиха Стария континент на последните евроизбори. 

 

Донбаското опълчение е движение, дълбоко сродно на българския протест от февруари 2013 г. 

 

Като него то се разви стихийно отдолу, извън компрометираната партийна система. Но за разлика от него то бързо успя да си намери автентични лидери, в това число сред интелигенцията, и да създаде стройна организация. Без последното и разбира се – без военните си победи, новоруското движение, като февруарското, беше обречено на бързо затихване. 

 

Защо това общонародно движение получи най-масово развитие в индустриалния Донбас? Както в цяла Украйна и в много постсоциалистически страни, и в най-стария руски европейски промишлен район доскоро цялата икономическа, политическа и медийна власт бе съсредоточена в ръцете на украинските олигарси – собствениците на мините, фабриките и вестниците, господарите на поминъка на хората и вносителите в държавния бюджет – които държаха Киев в стоманената си хватка чрез Партията на регионите. Янукович беше от мафията на „донецките“. 

 

Протестното движение започна отчасти като феодален проект на олигарха Ринат Ахметов 

 

в подкрепа на Янукович. Но за разлика от други феодални проекти, като този на Коломойски в Днепропетровск и Одеса, донбаският промишлен пролетариат – напълно в духа на марксизма – много бързо се самоорганизира и надрасна ролята, която Ахметов му приписваше. През април на север се появиха отрядите на руския Гарибалди – Стрелков. Местните активисти, вдъхновени от примера на Крим, провъзгласиха народната република начело със съмишленика на Стрелков, философа Бородай, и подготвиха референдумите, които показаха голямата им популярност сред населението – и който в Москва и на Запад имаше уши, чу. 

 

В резултат на това Ахметов и „донецките“, доскоро всявали ужас у политиците, чиновниците, бизнесмените и милиционерите по цяла Украйна, сякаш се изпариха. Като Янукович през февруари. Е, не толкова бързо – съпротивата на „петата колона“ на олигархията в Донецк продължи до преместването на дружината на Стрелков от разрушения Славянск в Донецк и последвалата реорганизация в ръководството на народната република. Съпротивата на „шестата колона“ на олигархията в Москва продължава и досега – дори се активизира след MN17. Медийните говорители на руските олигарси и олигархичното крило в Кремъл добре разбират истинския смисъл на народното движение на Донбас. Неспособността на олигархичен Киев да го смаже с военна сила въпреки безогледното бомбардиране и на мирни жители ги хвърля в истерия, сравнима с тази на западните десни политици и медии. 

 

Западните твърдения, че Кремъл пряко подпомагал опълченците, се разминават напълно с реалността. 

 

Помощта за опълченците е дело на руски доброволци. Огромната популярност на донбаското опълчение и лидерите му в самата Русия, родила най-масовото и спонтанно народно движение в страната след перестройката – движението на доброволците, създава възможност за народна антиолигархична революция и там. Разбира се, високият – поне в сравнение в Украйна – жизнен стандарт, динамичната икономика и наличието на органично развил се, сравнително либерален и ефективен режим с популярен (83% одобрение) лидер като Путин предопределят ненасилствения и постепенен характер на тази революция. 

 

Прозападните противници на Донбас в Москва съветват Путин да извърши либерални реформи в интерес на едрия капитал, които да предотвратят руско повторение на Донбас и да снемат неизгодното за тях напрежение със Запада. Но не по-малко по-вероятно е Путин да избере да се облегне на народните маси, да използва патриотичния им подем срещу собствените си олигарси. Както кралете от европейското (и японското) ново време, съюзили се с гражданите срещу феодалите. Това сигурно ще бъде нагиздено в патриотични и православни драперии, но те няма да променят прогресивния му социален му смисъл. Така Путин наяпълно ще изземе дневния ред на либералната опозиция, която сега и без това е в долната точка на популярността си. 

 

Украинската гражданска война е все по-малко „етническа“ – като юговойните от 90-те – и все по-„социална“ – като испанската гражданска война от 30-те години на ХХ в. – 

 

и като в последната постоянно расте броят на „интербригадистите“. И както в испанската гражданска война, ще расте поляризацията на мненията за нея сред европейската и световната общност. В 30-те години в Испания се сражаваха левите републиканци – работниците, селяните, интелигенцията – подкрепяни от Сталиновия СССР (и от Мексико, а в началото – и от Франция на Народния фронт) срещу десните монархисти – генералите, едрите земевладелци, банкерите, индустриалците и католическите прелати, поддържани от Хитлер, Мусолини и Салазар. И международните страсти бяха съответно поделени. Сега 

 

в Донбас се сражават привържениците на народната република, които заслужават и се нуждаят от подкрепата на цялата прогресивна световна общност срещу олигархичния киевски режим, подкрепян от световната олигархия. 

 

Изключително важно е и донбаските опълченци, и украинските и руските им симпатизанти, и западните, в това число и българските леви и прогресивни сили да осъзнаят това. 

 

„Цивилизационен“ разлом между Донбас и Украйна, както и между Русия и Запада няма – има икономически и политически разлом, класов разлом 

 

между олигархията и нейните наемници – и мнозинството, 99-те процента. Опитвам се, колкото мога, да давам принос в този процес на осъзнаване – и се радвам, че коментарът ми миналата седмица „Киевският режим става опасност и за живота на европейците“ бе преведен на руски с малки съкращения и публикуван в „Новороссия“ (novorus.info), дето досега е видян от близо 9 хиляди читатели. Благодаря на колегите, помогнали безкористно за това! Истината е на страната на левите и на народните републиканци – и на Изток, и на Запад – те трябва да се отърсят от омразата на „етническа“, религиозна и „цивилизационна“ основа. Това са фикции, натрапвани им от десницата. Левите да оставят тези омрази на десните – те са на погрешната страна на историята и нямат друга възможност да се въодушевят. 

 

На какво основавам изводите си за опълченците? Освен на интерпретацията на общоизвестните факти, и на първия и засега единствен програмен документ на опълченското движение, приет на конференция на съпротивата в Ялта на 7 юли т.г. и озаглавен 

 

„Манифест на Народния фронт за освобождение на Украйна, Новорусия и Прикарпатска Рус“.  

 

Четящите на руски могат да го намерят в Гугъл: „Манифест Народного Фронта Освобождения Украины, Новороссии и Прикарпатской Руси“. Според манифеста целта на борбата е „построяването в Украйна на справедлива социална република без олигарси и корумпирана бюрокрация.“ Врагът на движението е „престъпният съюз на олигарсите, бюрократите, силовите органи и престъпния свят, обслужващи интересите на чужди държави, опиращи се на ултрадесни банди, раздухващи шовинистична истерия и насъскващи народите един срещу друг“. Съюзници на движението са „всички хора с добра воля, признаващи идеала на социалната справедливост и готови да се сражават за него независимо от своето гражданство и етнос“. 

 

Манифестът излага основните начала на една модерна, хуманна и социална държава с частна собственост, но без експлоататорски монополи, всевластие на банкерите и „корпоративен комунизъм“. Изразена е и грижа за българите в Украйна. 

 

Под принципите на манифеста сигурно биха се подписали поне 90% от февруарските протестиращи в България, 

 

както вероятно и 75% от българите и мнозинството западноевропейци. Биха се подписали сигурно и мнозинството обикновени българи, които обаче иначе пак биха си гласували за ГЕРБ. 

 

Защо е така – това е парадокс на съвременната медийно-опосредствана демокрация. Дали и на България ще е нужна въоръжена съпротива, за да се отърве от напастта ГЕРБ? Но отде би могла тя да се появи? 

 

Впрочем въоръжената сила на ДНР и ЛНР съвсем не е голяма, нито високоплатена, нито тежко въоръжена. Става дума общо за около 500 опитни бойци – половината местни, половината доброволци от разни краища на РФ и други страни, поемащи основната тежест на сраженията с 40-хилядните украински въоръжени сили. Плюс 5–6 хиляди местни доброволци, изпълняващи предимно „мирни“ задачи по охраната на блокпостове и други обекти. Работниците, които служат в опълчението, продължават да получават заплатите си от работодателите. Нали утре ще бъде много важно кой с какво е помогнал за победата.

 

Както и други здравомислещи български колеги из пресата, надявам се, ако стане немислимото и ГЕРБ се върна на власт, идният февруари наистина да стане последен месец на българската глупост и първи – на българското събудено достойство. 

 

Журналистът Калин Манолов беше сложил онзи ден във Фейсбук една снимка, изобразяваща група живописни донбаски опълченци, за да ги подиграе: „Ръководството на Луганската народна република“. Аз му написах отдолу: „Пишат писмо на Обама“, отбелязвайки поразителното й сходство с известната картина на Репин „Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“. И други ме подкрепиха. Луганск и Донецк са точно между Запорожието и земите на Донската казашка войска. 

 

И донбаските народни републики, и движението в тяхна подкрепа в Русия, и движението на кримския граждански лидер Чалий – успешен хай-тек предприемач, създал мощно гражданско движение за развитие на региона, са забележителни прояви на руското автентично гражданско общество, а не на нечия „политтехнология“ – без аналог след 1991 г., за съжаление и без аналог с каквото и да било в България. 

 

И още веднъж, няма никакво принципно противоречие между европейската ориентация на Украйна и каузата на донбаските народни републики. Няма и противоречие между членството на България в ЕС и необходимостта й от ляв завой. 

 

Просто и Европа, и Украйна, и България, ще се променят, и то бързо. Ако не с добро – по друг начин. Евроизборите го подсказаха. Времето го налага. 

 

Други текстове по темата: 

 

http://glasove.com/komentari/39655-kievskiqt-rejim-stava-opasen-i-za-jivota-na-evropejcite

 

http://novorus.info/news/analytics/25530-kievskiy-rezhim-stanovitsya-opasen-dlya-zhizni-evropeycev.html

 

http://glasove.com/komentari/34180-zapadyt-katastrofira-losho-v-ukrajna-vreme-e-za-osnoven-remont

 

 

 

Още от категорията

51 коментар/a

Forbes на 27.07.2014 в 18:06
Този Хаджийски не е журналист, а агитпропчик. Горното словоотделяне има толкова общо с журналистиката, колкото и уводните статии във в. Правда от 50-те години. Само един цитат: *Ако се случи НЕМИСЛИМОТО и ГЕРБ се върне на власт...* Ами че шансът ГЕРБ да се върне на власт на следващите избори - независимо дали ни харесва или не (на мен не михаресва) - е над 95%!! Върху подобни *съждения* - представянето на желаното за възможно и на възможното за сигурно - е изградена цялата му словесна боза.
Dr. Spock на 27.07.2014 в 18:11
ФОРБЕС-ЧОРБЕС дай си почивка, вземи КИТ КАТ!
българските леви и прогресивни сили на 27.07.2014 в 18:13
Другари, като представител на българските леви и прогресивни сили, аз призовавам да се надигнеме като един и да смажеме главата на американския империализъм, юдео-ционизма, световния олигархичен капитал и пропагандните централи на запада като: вестниците Ню Йорк Таймс, Таймс, Лос Анжелос Таймс, Чикато Таймс, Сидни Таймс и другите Таймсове - както е известно, щом е Таймс, то е гнилоч, идеологическа диверсия,морална разруха и эксплуатация на човек от човека. Второ: Да национализираме средствата за производство и да върнеме земята на онези, къде я обработват. Долу омразните гешефтари-латифундисти, едрите помешчици и останалата экплуататорска измет! Трето: Да възпитаме у българина родолюбие, под което разбирам дълбока признателност към майка Русия, към непобедимата Червена армия и нейното върховно командуване. Ние сме с Вас, братушки, на живот и смърт!
sonny на 27.07.2014 в 18:33
Жалък путинист-лозунгар. Особено ми хареса това, че \"левите и прогресивните сили в БГ\" трябвало да окажат подкрепа на сепаратистите в Източна Украйна. Дано окажат -- по този начин маргинализацията им ще продължи със страшна скорост. Като на въпросния Хаджийски -- на когото се кефят една смрадлива коалиция от съветчици, анти-семити и конспиратори.
В.Хаджийски е ПРОГРЕСИВЕН ,т.е.лявомислещ,но това в 21 век е вече РЕГРЕСИВНО!! на 27.07.2014 в 18:44
но в момента доста хора по света мислят така ОСТАРЯЛО!!Точно тези хора ,по неизбежност ,подкрепят Путинова Русия!!
До sonny на 27.07.2014 в 18:44
Kudos, buddy!
Forbes на 27.07.2014 в 18:56
Прави впечатление, че Хаджийски е изоставил всякакви претенции за академизъм и баланс в писанията си, а се ограничава до РАЗВЯВАНЕ НА ЛОЗУНГИ и ИЗКРИВЯВАНЕ НА ИСТИНАТА. Това е типична сталинистка школа: да сажеш част от истината и да я допълниш със свои измислици и тълкувания. Ето, прочее, ТОЧНИЯ цитат от Саймън Дженкинс, който няма нищо общо със сдъвканата попара по-горе: The emergence in Moscow in the 1990s of a tough, philistine nationalist like Putin was a near certainty. He may be a nasty piece of work but he runs what it is still a powerful nation. Mocking his pride and testing his paranoia is for fools. The one country that knows this and can keep a sane head on its shoulders is run by Angela Merkel. Thank goodness for Germany.
Бивш симпатизант на \"Сега\" на 27.07.2014 в 19:02
Благодаря на \"Гласове\" за предоставената ми възможност да прочета новия коментар на В.Хаджийски, за съжаление напоследък не срещан във форума на \"Сега\" \"чичо Фичо\" ! Напълно подкрепям автора!
Forbes до sonny на 27.07.2014 в 19:04
На мен пък ми направи впечатление следното изречение: *Дали и на България ще е нужна въоръжена съпротива, за да се отърве от напастта ГЕРБ?* За мен това означава само едно - призив към внос на зелени човечета без опознавателни знаци от Русия, след като наесен БСП със сигурност ще загуби катастрофално изборите. На мястото на прокуратурата аз бих се заинтересувал от писанията на Хаджийски, които са много по-зловещи от бръщолевенията на един левичар-глупак на три ракии.
Нов Виетнам на 27.07.2014 в 19:28
Очертава се нов Виетнам! Тогава в края на 60-десетте Китай и Русия воюваха срещу САЩ на територията на Виетнам, с нейната жива сила, но с тяхното военно управление, подкрепа с военно оборудване и муниции, въздушен щит! Струва ми се, че историята ще се повтори със същия мизерен край на военна загуба на третия!
прогресивните сили на 27.07.2014 в 19:29
Не бях чувал това словосъчетание от 70-те години на миналия век. Тоя червен драскач да не е бил в кома последните 40 години?! По-вероятно в лудница...
. на 27.07.2014 в 19:45
Ех колко готино би било ако в международната политика не си глупав, а умен.
Forbes на 27.07.2014 в 19:53
За 14 години начело на Русия Путин успя да превърне всичките й съседи във врагове. В лицето на Украйна той си намери по-яростен враг дори от Полша (ако това изобщо е възможно). Вкара Русия в такава международна изолация, в каквато не е била и по времето на Брежнев. Наистина, както е казал колегата по-горе, хубаво би било, ако в международната политика си умен, а не глупак.
ОТ с. КАТУНИЦА на 27.07.2014 в 20:12
ФОРБЕ ,ТИ това писане го взе на акорд , та та еб. ! Това да не е като в ТКЗС-то у вашето село ,бе серсем ? Копаеш по цял ден тука все едно си на къра -отворенгяз ! ЗАПРИ се бе ,не ни губи времето твойта мама , да та шибам в магарешката муцуна !
СЛАВЯНСКИ ХОЛОКОСТ -2014 на 27.07.2014 в 20:14
тази жидо-ционска паплач в Киев е престъпна за всеки мислещ човек - щом ги командва 1 мазен еврейски простак ,КАЛопомойски, който пред цяла Европа пише на билбордове в столицата цената на 1 руска глава-10 000 долара! А колко струва главата на 1 литовец ,или германец? А главата на МОМЧЕТО -ПОЖАРНИКАР ОТ Банкя със филията мас в уста ?? ЦИОНИСТИ – садисти превзеха УКР. РАДА , И СЕГА ПОЧВА ТАНЦА НА ИВРЕЙСКИТЕ БАНКЕРИ –върху горящите трупове на жени и деца - горките украинци
observer на 27.07.2014 в 20:15
Валенса беше казал, че на човек му трябват два крака, ляв и десен, за да върви напред. Как я карате вие с един десен крак, една ръка - дясна и дясно полукълбо, с кухина на мястото на лявото
САМО В ДОНЕЦК 400 УБИТИ ЦИВИЛНИ на 27.07.2014 в 20:16
Американската чифутска пропаганда няма почивен ден!Обявена е война на православието,така ли не го разбрахте!Изолирайте евреите и ще живеете в един хубав и мирен свят! Евреите плащат с дорали за всеки убит руснак. свинята-жид КАЛопомойски плаща за освобождаване на терена в Южна Украйна ! Там идват ХАМЕРИКАНСКИ ФИРМИ НА ДЖО БАЙДЪН и синчето му , да копаят за газ и петрол ! ДЕМОКРАЦИЯ ЧРЕЗ ИЗБИВАНЕ НА КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ- САШ - БЕЛИЯ ДОМ ИМАТ САДИСТИЧНО-ГНОСЕОЛОГИЧНИ ИНСТИКТИ ЗА ПРАВЕНЕ НА ПАРИ
Forbes на 27.07.2014 в 20:41
Забавлявам се с коментарите на *левите* и *прогресивни* участници - нивото е като на пейките през Централна баня...
! на 27.07.2014 в 20:42
Заробването на България с влизането в ЕС е необратимо, защото капанът е щракнал и от него няма излизане, освен умрели. Напускането на военната структура на НАТО обаче е напълно възможна и колкото по-скоро стане толкова по-добре. Това ще привлече инвеститори от цял свят, защото няма да сме под прицела на руските ракети.
... няма да сме под прицела на руските ракети. на 27.07.2014 в 20:54
Няма проблем, ще станем част от ракетния щит на САЩ. А нали руснаците са *братушки* ни обичат, защо искат да ни удрят с ракети?
Колелото на Времето на 27.07.2014 в 21:27
Виетнамската война или Втората Индокитайска война (наричана в САЩ \"мръсната война\") и известна във Виетнам като Американска война, се води от 1956 г. до 1973 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна, и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга. По време на Втората световна война, френската администрация се договаря с Япония за това, японците да получат достъп до стратегическите ресурси на Виетнам при запазване на колониалния административен апарат на Франция. Това споразумение действа до 1944 г., когато Япония със силата на оръжията установява пълен контрол над френските владения (това е свързано с усложнението на стратегическата обстановка на Тихоокеански театър на военните действия) за Япония. През септември 1945 г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от временното безвластие, за да превземе Ханой и други ключови градове на страната с помощта на току-що сформираните военни части, начело с Во Нгуен Зиап. На 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата Демократична република Виетнам. Франция отказва да признае независимостта на колонията си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, които са използвани от двете страни (и Виетмин, и Франция) най-вече за нарастване на военните си сили. Въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам. Френската армия не успява да се справи с партизанското движение. От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на следващите четири години (1950-1954) военната помощ на САЩ е на стойност от 3 милиарда долара. През същата година обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от Китай. Към 1954 г. ситуацията за френските сили на практика е безнадеждна. Войната във Виетнам е крайно непопулярна в самата Франция. По това време САЩ вече заплащат 80% от стойността ѝ. Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, които слагат край на осемгодишната война. Съгласно Женевските споразумения, територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел (където е създадена демилитаризирана зона) на две части. Северен Виетнам преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите местна администрация. В южната част на власт се намира профренско настроеният император Бао Дай. Съединението на страната се предполага да се осъществи след всеобщи свободни избори, които трябва да се състоят не по-късно от средата на 1956 г. Американската администрация отправя предложение на Нго Дин Дием, премиер-министър на Южен Виетнам. На 16 юли 1955 г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава във Южен Виетнам. През октомври същата година, той провежда референдум, на който е поставен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам. Дием еднолично взима множество важни държавни решения. На държавни длъжности той назначава свои роднини (например, брат му Нго Дин Ню оглавява тайната полиция) или хора, които са му лично предани. Една от грубите грешки на Дием е премахването на селското самоуправление, което нарушава многовековните виетнамски традиции. Подобна политика предизвиква протести сред местното население, и правителството на Дием бързо губи популярност. През декември 1960 г. всички южновиетнамски групировки, борещи се против режима на Дием, са обединени в Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам (НФОЮВ), получил на Запад широка известност като Виетконг. Благодарение на поддръжката на Северен Виетнам, партизаните започват да действат все по-успешно. Това принуждава САЩ да засили военната помощ за правителството на Дием. През декември 1961 г. в страната са прехвърлени първите регулярни подразделения на армията на САЩ — две вертолетни роти, имащи за цел да увеличат мобилността на правителствената армия. Постоянно нараства съветническият корпус в страната. Американските съветници се занимават с подготовката на южновиетнамските войници и участват в планирането на бойните операции. През този период събитията в Южен Виетнам все още не привличат особеното внимание на американската общественост, макар администрацията на Джон Кенеди да е решена да отрази комунистическата агресия в Югоизточна Азия и да демонстрира на съветския лидер Никита Хрушчов готовността на САЩ да поддържа своите съюзници. Разрастващият се конфликт става едно от „горещите“ огнища на Студената война. През януари 1963 г., в битката при Апбак, партизаните за първи път успяват да нанесат поражение на правителствената армия. Положението на режима на Дием става все по-неустойчиво след будистката криза в началото на май. Будистите са основната част от населението на Виетнам, но Дием и почти цялото му обкръжение са християни-католици. В редица градове на страната започват будистки вълнения, няколко монаси се самозапалват, което получава голям отзвук в Европа и САЩ. Освен това, вече става ясно, че Дием не е способен да организира ефективна борба срещу партизаните на Виетконг. Американските представители тайно се свързват с готвещите преврат южновиетнамски генерали. На 1 ноември 1963 г. Нго Дин Дием е свален от власт и на следващия ден – убит заедно с братята си. Сменилата Дием военна хунта се оказва политически нестабилна. В продължение на следващата година и половина в Сайгон на всеки няколко месеца е извършван друг преврат. Южновиетнамската армия се оказва въвлечена в политическа борба, което позволява на партизаните от Виетконг да разширят контролираните от тях територии. Брой на американските военнослужещи в Южен Виетнам до официалното въвеждане на войски. Ситуацията в Южен Виетнам обаче продължава бързо да се влошава. Сменящите се едно след друго правителства в Сайгон са заети с политически интриги и не могат да спрат завладяването на селските райони на страната от Виетконг. На 2 август 1964, разрушителят „Maddox“ (DD-731) се сблъсква в Тонкинския залив с три виетнамски торпедни катера и им нанася щети, като претендира, че е бил атакуван. Два дни по-късно същият кораб, придружен от разрушителя „C. Turner Joy“ (DD-951) докладва за нов сблъсък със северновиетнамски съдове. Тези два инцидента са повод за първата голяма акция на въоръжените сили на САЩ в Югоизточна Азия. Прикриване на фактите: През октомври 2005 в Ню Йорк Таймс излиза публикация, че флотското командване съзнателно е изопачило данните на разузнаването представени пред политиците. На 30 ноември 2005 ВМС на САЩ разкриват архивите, според които „само информацията, която поддържа обвинението, че комунистите са атакували двата разрушителя, е предоставена на администрацията на президента.“ Фактически присъствието на виетнамски сили по време на втората стрелба е под въпрос. Последици: Инцидентът дава повод на правителството на САЩ да влезе във Виетнамската война.
.. на 27.07.2014 в 21:33
Ако ракетния щит е като на американския ракетен есминец, който дойде в Черно море да ни брани от руснаците, но се изниза тихомълком обратно при първата поява на старичкия руски изтребител СУ-25. БЛАГОДАРЯ!
ГРЕШКАТА НА ИЗОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ е дясната икономика - олигархичната икономика на 27.07.2014 в 22:00
Виетнамската война дава възможност на олигархията в САЩ и светът, да върнат историята назад, като сменят държавната - демократичната намеса в икономиката и политиката въведени от Рузвелтовият нов курс, чрез неоконсерватизма за държавно управление и неолиберализъм за плутократите и банкерит. Плутокрацията и буржоазните икономисти, прехвърлят вината за инфлацията върху кейнсиянството и Новият курс. Но инфлацията се дължи на дългата дефлация - която спира инвестициите, която е поради липса на нови пари, но Кенеди знае това и прави сребърни пари поради недостиг на злато, но е убит за тази си постъпка, после златният еквивалент е отменен, което прави валутна инфлация. ТОЕСТ КЕЙНС И НОВИЯТ КУРС НЯМАТ ВИНА. Но пък новото печатане на пари увеличава потреблението чрез кредити, и така западната икономика изпреварва СИВ. СИВ е зле и заради това, че американският и европейски пазари са затворени, олигархията от компартиите е вече дясна - сита.
a на 27.07.2014 в 22:19
Срещу Чаушеску се изля същата американска помия и дезинформация, която се га се лее срещу Русия в полза на бандеровците. Абе човече винаги ли ще бъдеш разкрачено между седесарщината и здравия разим?
Forbes на 27.07.2014 в 22:27
Сравнението между Путин и Чаушеску наистина е много уместно. Както и между Путин и Хитлер.
Спиноза на 27.07.2014 в 22:32
\\\"...съветската пропаганда е останала жива и здрава, само се е преместила на запад по бреговете на Хъдзън и Потомак.\\\" Това буквално е истина, корифеи на съветската пропаганда се преместиха в САЩ, тръгнали уж за \\\"Обетованата земя\\\", но винаги, незнайно защо, се оказват в западна Европа и Америка! И там работят същото! ха ха ха Не ви ли е любопитно?
Кой е Украинският *Гарибалди* (според ухиления мазен лъжец на снимката)? на 27.07.2014 в 23:48
http://grani.ru/Politics/World/Europe/Ukraine/m.231501.html Боснийское издание обвинило Гиркина в причастности к убийству трех тысяч человек - Боснийские СМИ приводят слова бывшего офицера Армия Республики Босния и Герцеговина Азиза Тафро, занимающегося исследованием роли российских волонтеров в конфликте на Балканах. Тафро подтвердил, что Стрелков участвовал в боевых действиях в Боснии на стороне сербов. По некоторым данным, сначала он сражался в Вишеграде, а затем был переведен в Сараево.
алооо на 28.07.2014 в 00:39
Прочетете това и после хвалете комуниста-фашист, надраскал горната помия. Медияпул, Реконструкция на ада, Александър Скобов, Грани.ру
Nora на 28.07.2014 в 01:31
Благодаря на сайта Гласове, че ми даде възможност да прочета и другата гледна точка! Така трябва да бъде информирано народонаселението. Едностранчивата инфомация води до изкривяване на съзнанието, но както е известно у нас предпочитат да ни управляват чрез зомбиране, а не чрез информиране! Още веднъж - Благодаря!
observer на 28.07.2014 в 03:15
Най-вероятно не знаете. Чаушеско беше любимец на Запада. Кралица Елизабет го дари с меч, Щатите го подкрепяха. Чаушеско беше истински демократ - не изпрати войски в Чехословакия, застана на страната на Израел, беше противник на Брежнев. А когато го застреляха, народът празнуваше.
До observer на 28.07.2014 в 04:18
Беше *любимец* на Запада, колкото и Тито. Луд диктатор, който играеше роля на maverick на фона на челиченото единство на Варшавския договор. През 1978 г., по време на първото му и последно посещение в САЩ, домакините го водят в Macy\'s - огромен универсален магазин в Ню Йорк. Той остава с впечатление, че магазинът е НАРОЧНО зареден със стока, за да бъде впечатлен ТОЙ - илюстрация за лудостта му. По време на същото посещение духва (дефектира) Йон Михай Пачепа - шефът на външното разузнаване. Той прави такива разкрития за покварата на румънския елит и прогнилостта на социализма в Румъния, че картината на наивни идиоти като Картър доста бързо се избистря. Огромна грешка е да мислите Запада за идиоти - това вече ви струва един Съветски съюз... ;-)
ММ на 28.07.2014 в 04:31
Кой му плаща на тоя да пише такива простотии?...
kushel на 28.07.2014 в 04:50
Прекрасен материал. Добре, че има и свестни журналисти. Интересно, че те са много повече в \\\\\\\"Дойче веле\\\\\\\" и \\\\\\\"Ройтерс\\\\\\\" отколкото в българските (американски) медии.
marulya на 28.07.2014 в 07:50
И този форум налазен от ГЕРБарки (хлебарки). Няма спасение от тях. И все пак благодаря на вестника, че ни дава възможност да се запознаем и с друга гледна точка освен антируската пропаганда, с която ни облъчват българските официозни медии.
observer до \"До observer\" на 28.07.2014 в 14:53
Все пак се надявах иронията ми да бъде оценена.
А какво е това бе, лъжец мазен, червен?! на 28.07.2014 в 15:28
САЩ показаха снимки \"как Русия обстрелва Украйна\" - http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/07/27/2351566_sasht_pokazaha_snimki_kak_rusiia_obstrelva_ukraina/ Русия си заслужи санкциите, международната изолация и статута на държава-спонсор на тероризма, заедно със Сирия, Куба, Йемен, Ирак (на Саддам) и Либия (на Кадафи).
Киро на 28.07.2014 в 15:35
Като последица от въздействието върху индивидите на \"българския син медиен жабуняк\", в една част от коментарите, личи че са писани от същества с възможностите на крякащите жабета в него. Те освен да крякат друго не могат! С крякане, освен шум, друго не се постига! Истината не може да се скрие! Тя е като кашлицата, сиромашията и простотията, тъй като и те не може да се скрият! Носителят им винаги се обажда, както е отредил Господ!
For Putin, the end is near на 28.07.2014 в 16:45
A new Russian revolution: The cracks are starting to appear in Putin’s Kremlin power bloc - http://www.independent.co.uk/news/world/europe/a-new-russian-revolution-the-cracks-are-starting-to-appear-in-putins-kremlin-power-bloc-9631894.html Винаги съм казвал, че това нелепо злобно човече ще свърши зле.
Ходорковски на 28.07.2014 в 17:17
Русия е изгубила делото срещу нея, заведено в арбитражен съд в Хага от съсобствениците на бившата частна петролна компания ЮКОС, и ще трябва да им плати 50 милиарда долара обезщетение, както и 65 милиона долара разходи по делото. Плащането трябва да започне от 1 януари 2015г., иначе следват тежки наказателни лихви. Това съобщи московският в.\"Комерсант\" часове преди очакваното днес огласяване на присъдата в Холандия. Новината за осъдителна за Русия присъда потвърди и \"Ройтерс\" и посочи, че сумата е \"около 50 млрд. долара\".
ю на 28.07.2014 в 19:56
Най-напред се научете как се пише името нао Чаушеску, после давайте тъпите си мнения. За съжаление българинът си остава зле образован, нечистоплътен търпанар. Авторът също.
observer се извинява на \"ю\" на 28.07.2014 в 20:09
Поради слабите ми познания на румънски език съм допуснал непростимата грешка да напиша името на ЧаушескО с О. Почувствах се зле образован, нечистоплътен търпанар. Още веднъж се извинявам и обещавам следващия път да напиша ЧаушескО с Ю.
alienvv на 29.07.2014 в 00:57
chudesen komentar!!!!
ю на 29.07.2014 в 01:56
Не обещавай нищо, а пак давай акъл, българино!
stein на 29.07.2014 в 04:01
Много приказки и пропаганда, малко смисъл. Имах по-добро мнение за автора, но явно като философ е наблягал на схоластиката. Може дълго да обясняваш, че Путин се бори с олигархията в Русия, а сепаратистите - с украинската олигархия, само дето не е вярно. Може да твърдиш, че терористите \"били само 500 човека\" и Русия не била правила нищо да и помогне, но фактите са други. Добре все пак, че Хаджийски отдавна не е български представител в ООН, иначе излагацията щеше да е пълна.
hamel на 29.07.2014 в 09:04
Великолепен анализ. Както винаги, Фичо е на висота
Виждащ на 29.07.2014 в 17:15
Един от малкото реалистични анализи на актуалната политическа ситуация в Европа и света!
Eксперт на 30.07.2014 в 00:10
Този бърборко ме шашърдиса! Това не е журналист, а пенсиониран клоун, който предлага разнообразни шеги, но единственият талант, на който публиката се смее е неговата природна глупост, както и гледката на усмихнатия му задник от снимката.
Eксперт на 30.07.2014 в 00:21
Този бърборко ме шашърдиса! Това не е журналист, а пенсиониран клоун, който предлага разнообразни шеги, но единственият талант, на който публиката се смее е неговата природна глупост, както и гледката на усмихнатия му задник от снимката.
чичо Дичо на 30.07.2014 в 01:57
Милиционерчето чичо Фичо пак е акало на метеното. Сега стават ясни някои неща. Прогресивните сили са пратили бойци на тихия фронт - чак до българското училище в Ню Йорк, от което чичо Фичо скубе добри парици - от българското Министерство на образованието. Но явно не е съвсем безплатно - трябва да пише правилни статии...
Наблюдател на 30.07.2014 в 22:22
Фичо е направил сериозен напредък в общото разбиране на нещата и позициите на участниците в сблъска. Подплюването му от някой читатели тук подкрепя основателно неговите изводи за \"дясното\" и жабуняка в който е превърната територията - т.е., от тези същите предизвикали войната в Украйна!
кънчо на 19.12.2014 в 05:38
ЗАПИТВАНЕ. Питам \"Българските леви сили\" могат ли да ми посочат един от елита на левите , който да не е милионер. А как ставаш милионер в кратко време?

Напиши коментар