След 12-часов маратон, рано във вторник сутринта, страните от еврозоната се договориха за параметрите на втория спасителен план за Гърция, без който страната ще фалира. Той предвижда отпускането на 130 млрд. евро, след 110 млрд. евро, които тя получи през 2010 г. по първия план. Въпросът е кой какво ще плати за спасяването на Гърция.
Гърция: Кой какво ще плати?

- Еврозоната и Европейската комисия: 117 млрд. долара

Както и при първия спасителен план за Гърция, правителствата на страните от еврозоната ще бъдат главните вносители.

За Европа сметката ще бъде по-тежка от предвиденото през есента, около 117 млрд. долара, защото ситуацията в Гърция се влоши, а Международният валутен фонд ще бъде по-малко щедър отпреди.

За разлика от първия спасителен план, съставен от двустранни заеми, вторият ще мине през Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който събира пари от пазарите, благодарение на държавната гаранция на страните от еврозоната.

Страните с оценка ААА ще платят повече от останалите. Изчислена на базата на дяловото участие в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ), френската гаранция по спасителния план би трябвало да достигне 24 млрд. евро, след 16.8 млрд. заеми в рамките на първия спасителен план.

Германия, която даде 22.4 млрд. евро за първия спасителен план, отново ще бъде първия вносител и по втория спасителен план, с около 30 млрд. евро гаранция.

- МВФ: очаквани 13 млрд. евро

За втория спасителен план за Гърция МВФ няма да даде повече от 13 млрд. евро, което е едва 10 на сто от общата сума.

През 2010 г. МВФ плати 27 на сто от общия пакет, или 30 млрд. от общо 110 млрд. евро по първия спасителен план.

Участието в спасителния фонд за Ирландия, а след това за Португалия през миналата година, както и критиките от страна на САЩ, които са първия вносител на фонда, намалиха полето на действие на МВФ в еврозоната.

- Частния сектор: заличени са 107 млрд. евро дългове

Частният сектор (банки, застрахователни фондове), които държат гръцки дългови облигации на стойност 210 млрд. евро, се съгласиха да се откажат от 107 млрд. евро от тази сума. За да бъдат възнаградени неговите жертви, частният сектор ще си разпредели 30 млрд. евро, предварително удържани от държавните средства от спасителния план.

- Европейската централна банка: подарък от 12 млрд. евро

ЕЦБ, която държи между 44 и 50 млрд. евро по гръцките облигации, би трябвало да разпредели между страните-членки на еврозоната 12 млрд.евро печалба, от които, в крайна сметка, би трябвало да се облагодотелства Гърция.

ЕЦБ се отказва от печалбите, които е реализирала по гръцките облигации, откупени на 70 до 80 на сто от тяхната стойност на вторичния пазар в разгара на кризата.

Този "подарък" е възможен след размяна на гръцки облагиции, която ще защити ЕЦБ при едно бъдещо преструктуриране на гръцкия дълг.

Превод от френски: Галя Дачкова

Още от категорията

Напиши коментар