Ердоган е притиснат до стената

<p>Новата философия в бюрокрацията, някога потънала в корупция и леност, е, че държавата съществува, за да служи на гражданите, а не обратното. Старата максима, че &bdquo;единственият приятел на турчина е турчин&rdquo; е заменена с увеличаващата се увереност в регионалното влияние на Турция. Съперниците на Ердоган са разкъсвани от вътрешни вражди. Скорошно проучване сочи, че ако днес се проведат нови избори, то Партията на справедливостта и развитието ще получи 54% от гласовете&nbsp;&ndash; с 4% повече в сравнение с 2011 година.</p> <p>Но картината не е толкова розова, когато се погледне тежката борба за власт между Ердоган и най-влиятелното ислямистко движение в Турция, водено от имам, живеещ в Пенсилвания, на име Фетуллах Гюлен. Управляващи голяма глобална империя от медии, компании и училища, т.нар. &bdquo;гюлентисти&rdquo;, които смесват набожността с твърд прагматизъм, се смята, че са успели да проникнат в съдебната система и в полицията. Тяхната следваща цел очевидно бе турската разузнавателна агенция. Тази история стана по-достоверна този месец, след като предполагаем &bdquo;прогюлентистки&rdquo; прокурор извика директора на разузнаването Хакан Фидан &ndash; протеже на Ердоган, на разпит по дело срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) на фона на твърденията, че агенти от разузнаването може да са се присъединили към кюрдските екстремисти.</p> <p>Разгневеният Ердоган отговори като накара доминираният от Партията на справедливостта и развитието парламент да приеме закон, който предвижда служители на разузнаването да могат да бъдат викани на разпит само с одобрението на премиера. Провинилият се прокурор бе отстранен от случая, а група заподозрени &bdquo;прогюлентисти&rdquo; в полицията в Истанбул бяха назначени на други места.</p> <p>Въпреки че изглежда, че Ердоган е спечелил първия рунд, това може да има голям ефект върху политическата му съдба, тъй като гюлентистите могат да оттеглят своята подкрепа. Аферата се усложнява от здравословното състояние на Ердоган. Наскоро той претърпя две операции на фона на постоянните слухове, че се лекува от рак на дебелото черво. Ердоган и лекарите му отричат това. Но предполагаемите му наследници в Партията на справедливостта и развитието се насочват към гюлентистите. Със сигурност от интерес за двете страни е да има мир.</p> <p>Гюлентистите и Партията на справедливостта и развитието имат обща кауза срещу армията. Свързани с Гюлен вестници са препълнени с изтекли документи, разкриващи нарушенията на армията, които бяха използвани като доказателства в процеса &bdquo;Ергенекон&rdquo; срещу предполагаеми заговорници. Но след като стотици офицери бяха пратени зад решетките и заплахата от преврат бе разсеяна, алиансът се разклати. Някои смятат, че това отразява различията в политиката. Най-вероятно става дума за власт, като според Ердоган, гюлентистите искат твърде много. Дори преди спора за разузнаването се появи информация, че премиерът е обезпокоен от арестите на журналисти, които вредят на имиджа на Турция. В момента в затвора има най-малко 70 журналисти, като срещу повечето има твърде малко доказуеми обвинения в тероризъм. Някои от тях, особено Ахмет Шик и Недим Шенер, са особено критични към гюлентистите.</p> <p>Демократичните постижения на Ердоган също не са блестящи. Стотици студенти са изправени пред съда или хвърлени в затвора за &bdquo;престъпления&rdquo; като например, протест срещу проект за изграждането на дига. Антиправителствените журналисти се уволняват от медийните босове, които се страхуват, че може да изложат на риск своите бизнес интереси. Най-скорошният случай е с Нурай Мерт, журналист във вестник &bdquo;Милиет&rdquo; и яростен критик на решението на Ердоган да търси военно решение на кюрдския проблем. То имаше трагичен обрат през миналия декември, когато турски военни самолети по погрешка бомбардираха група турски контрабандисти на границата с Ирак. Бяха убити 34 кюрди, предимно тийнейджъри. Както посочва Кемал Кълъчдароглу, лидер на основната опозиционна Народнорепубликанска партия, Ердоган бързо прие закон, за да защити директора на своето разузнаване, но не неправи нищо, за да промени неясните антитерористични закони, използвани за хвърлянето в затвора на хиляди дисиденти, включително и деветима депутати.</p> <p>Еднакво обезпокоителна и е липсата на прогрес по новата конституция, която Ердоган обеща, че ще бъде короната на третия му мандат. Парламентарната комисия, която трябва да изработи проекта, дори покани гръцкият патриарх Вартоломей I да изрази своето мнение. Но все още има опасения за амбицията на Ердоган да създаде силно президентство, което най-вероятно е предназначено за него. Трудно е целият процес да бъде приключен без съгласието на най-голямата кюрдска партия. Ердоган не желае да разговаря с нея докато публично не се отрече от ПКК. Настрана остава това, че партията, водена от Фидан, тайно преговаряше с ПКК до миналото лято, когато насилието от страна на кюрдските екстремисти ескалира.</p> <p>Изпадането на Сирия в гражданска война е още едно безпокойство. След като в продължение на години насърчаваха сирийския президент Башар Асад, турците сега залагат на падането на неговия режим. Те предложиха убежище на командирите на Свободната сирийска армия и на други членове на сирийската опозиция. Смята се, че Давутоглу е лобирал пред Клинтън за намеса, но особено в изборна година, американците ще бъдат предпазливи. Колкото по-дълго Асад остане на власт, толкова по-голям ще става рискът да се обърне срещу Турция. Опции може да бъдат подновяване на подкрепата за ПКК или провокиране на бунт след малкото алауитско население в Турция.</p> <p>Има и опасения за икономиката. В сравнение със съседна Гърция Турция изглежда блестящо &ndash; бюджетен дефицит от 2% от БВП, публичен дълг от едва 40% от БВП, ръст от близо 8% през 2011 година. Но дефицитът по текущата сметка е над 10% от БВП, което е знак за прегряване и икономиката сега рязко се забавя. Следващите битки на Ердоган може да се окажат най-трудните до момента.</p> <p><em>Агенция <a href="http://www.focus-news.net/?id=a1773">"Фокус"</a></em></p>