Ето така звучи изборът на 49 на сто от българите, които ще почиват на нашето Черноморие, според агенция "Маркет линкс". 86 на сто нашенците го считат за презастроено, 65 на сто го виждат мръсно, а според 45 на сто обслужването е лошо. И тъй като отговор са дали само пълнолетни хора, това ще рече около 3 млн. сънародници (4 милиона или повече с децата), доброволно избират да отидат на място с лоша инфраструктура, с гарантирана мръсотия и неприятно отношение към тях.
От друга страна, Гърция печели българските си гости по всичките изброени показатели: отлични условия за пътуване и настаняване (и как не – липсват около 20 разнородни ремонта и пътни експеримента по трасето, отделно от класически разбити от десетилетия отсечки), отлично съотношение цена-качество и прекрасно обслужване.
Да се чуди човек: хем сме съседи, хем нищо не сме прихванали от таланта на гостоприемството ни от елините, ни от турците.
Само преди ден българка, която от 30 години живее в Дания, със семейството си сяда на обяд на Слънчака – 16-годишната й дъщеря пожелала да разгледа прочутия курорт. Сервират им пържоли с подчертано рибен аромат. Ми готвачът нямал време да си играе да чисти скарата, че ето колко хора са дошли, какво толкова – нали били на море. За три ястия в менюто и безалкохолни – 75 лева. Море е това!
Куриозна и комична е ситуация в Поморие, при която конкурент на местен хотелиер впряга в черна кампания нает от него локален репортер, който неспирно публикува материали в някакъв сайт как хотелът е незаконен, как от президентството са настояли поне два етажа от него да бъдат незабавно съборени, как лично премиерът се е ангажирал да вкара собственика в затвора. Явно мъжът, който го играе „разследващ“ и срещу други местни бизнесмени, си е намерил майстора, защото в предаване на „Господарите на ефира“, участва със силно променена физиономия след побой и твърди, че неговите разкрития са причина за насилието.
Конкурентите обаче, проверявани нееднократно от всички възможни контролни органи, все още си работят успешно, като ежедневно отговарят по телефона на разтревожени запитвания дали събарянето на етажа, на който са направили резервация, е започнало. Единият собственик така се научил, че като го питат, той започва в реално време да ходи с камера из хотела и да показва какви са условията. Тази ситуация обаче създава напрежение у гостите още преди да са потеглили и макар да нямат оплаквания по-късно, дори в мислите си за предстоящата ваканция, не могат да се отпуснат.
Както можем да предположим, съдебните дела, които биха се водили срещу подобен тормоз, трудно могат да доведат до положителен изход. За собствениците, които са обект на черен пиар, е по-лесно да правят видео в реално време. Няма кой да ги защити и това със сигурност никога няма да бъде отдел на Министерството на туризма.
Проверка на данъчните обаче разкри, че гяволите, които крият оборот от заведенията, се срещат доста често. И е разбираемо: всички снимки от нашето Черноморие този сезон, включително и през традиционно натоварения юли, показват едно и също: платените зони стоят празни или почти празни, докато заети са свободните.
Снимка: Илона Попова
Защо обаче българите избират да почиват „с отвращение“?
Общият отговор, който дават, е че с всичко се свиква. Огромна спирачка за семейства с деца да излизат извън страната е страхът от дълго чакане на границата – двама малчугани, които трябва да търпят шест часа в напечен автомобил, са по-голяма беда от някаква мръсотия, блъсканица в свободната зона, кофти храна и като цяло – не особено щастливо преживяване.
„Не ни харесва, не сме доволни, но това е всичко, с което разполагаме, това се налага да приемаме!“ – казват анкетирани в интервюта. Ето това е тъжното обобщение на черноморската ни реалност, която българите приемат за част от участта си. И след като това знаят всички у нас, дали не е известно и на гостите от чужбина? Те ще продължат да намаляват и в идните години, защото онова, с което ги печелят Турция, Тунис и Египет, не са цените, а усещането за преживяване на място, което не прилича на бетонен кошмар и при обслужване, заради което ти иде сам да си станеш обслужваш персонал.
Колкото и жално да говори министърът на туризма Николина Ангелкова, че не достигат пари за реклама, продуктът, който предлагаме, трудно може да се рекламира.
Ние влизаме в световните хроники с потресаващи изцепки на пияници, с картинки на мизерни места, оферирани като висок клас хотели.
Да допуснем, че министърът намери няколкостотин помощника и задно с нея те препускат денем и нощем от хотел на хотел и от заведение на заведение, за да правят проверки и да превъзпитават (проверката на въженцата за аларма в баните на хотел лично от министъра беше потресаващ пример за перфекционизъм!). Ефектът би бил точно същият, като да видите полицейска кола на магистралата, да стъпите на спирачката и след още десет метра отново да карате с 200. Или с колкото си искате.
Не рекламата, не контролът на ресорните министерства, а манталитетът на хората създава дестинацията. Когато се завърнеш в любимо ресторантче в Гърция година по-късно и сервитьорът съобрази, че сте от България, че помните котарака Томи и чуе какво поръчвате, секунда по-късно намига: „Магданоз – охи!“ (без магданоз). И той вече е свой като братчеда, дето го виждате от дъжд на вятър, но сте си близки. На изпроводяк, след като поръчката е затворена, носи по една баклавичка – ей, така, щото се знаете!
А у нас от всички 3 милиона (с децата 4 или повече милиона), които почиват през лятото, 2,5 милиона не харесват почивката си, защото им е грозно, мръсно и неучтиво. Ето от тази кота трябва да започне работата на едно кадърно Министерство на туризма работа… някой ден.
Снимка с дрон на Емил Генов над плажа в Обзор