- 10 Sep 2020
- 35
- 1
“ДСБ не можа да запази и разшири позициите си в гражданското общество. Ние се отстранихме от него по вреден за себе си начин” – Иван Костов, 21 юни 2007 г.
<p>“Трябва да признаем, че като опозиция ние не можахме да привлечем доверието на избирателите към себе си. Причините са в нас и извън нас. Вътрешните причини трябва да анализираме самокритично и докато стигнем до верните изводи. Очевидно досега не сме успели” – Иван Костов, 26 ноември 2011 г.<br /><br />Двата цитата на Костов са от докладите му пред висшия орган на ДСБ след поредни загубени избори. Спечелени такива от създаването на тъмносинята партия през 2004 г. досега няма, ако изключим с известна условност постигнатите цели – самостоятелно влизане в парламента през 2005 г. и вкарването на евродепутат през 2009 г., но във формата “Синята коалиция”.<br /><br />От поредната отчетно-изборна конференция на тъмносинята партия новини няма. На повърхността няма и намек за брожения, типични за останалите парламентарни партии след загубен национален вот – БСП, СДС, “Атака”. В ДСБ на висшия форум усещането беше друго и беше натрапчиво – че формацията е застинала във времето.<br /><br />Цитатите на неотменния, явно единствен и преизбиран с почти пълно единодушие и без никаква конкуренция лидер са доказателство за това – датите им нямат значение. Почти еднакви констатации след приблизително едни и същи (лоши) изборни резултати. По-смущаващото е, че и в изказванията на делегатите се чуха нюанси на оценките, тук-там и някоя по-остра фраза, но пак гравитираща около казаното и от самия Костов. Това може да значи две неща – че този лидер наистина е в удивителен мисловен синхрон с привържениците си. Или че в тази партия липсват емоция и стимул за размърдване – просто няма живец. И я устройва да си седи като малък и все по-малък полузатворен клуб, който обича да дава “рецепти”, понякога при повод да натъртва “казахме ли ви ние” и да се самоутешава, че е стожер на някаква друга демокрация, разграничавайки се от наличната.<br /><br />Промяна се усети в отношението на Костов. Досега докладите му за пред партията звучаха остро и самокритично.<br /><br />Не спестяваше грешките вътре, нито своите собствени, макар и да не се е стигало до крайности като оставка или друг общоприет вид на поета отговорност. И едва ли някой я е очаквал. Не си позволяваше конспиративни намеци, вместо анализ например, че ГЕРБ (в случая) има пръст в разбиването на “Синята коалиция” за президентския вот. Дали в това има истина, не е важно за здравето й – “Синята коалиция” е паянтова като кибритена кула още от ден първи.<br /><br />От отчета за последните 4 години липсваше анализът на ключов момент за състоянието на десницата. Той все пак бе маркиран – че тя прогресивно губи доверие в големите градове. Дори повече – Костов трябваше да отчете защо ДСБ и десницата загубиха София. И на кметския вот преди месец, и на парламентарния преди 2 години. По-лошо, страшно е не толкова, че ДСБ и “Синята коалиция” загубиха два пъти в София от ГЕРБ. А че два пъти БСП ги би убедително – нещо немислимо до съвсем скоро. А за това едва ли са виновни ГЕРБ, непоследователните партньорства в синия сектор или каквото и да било друго извън вътрешните лични грешки.<br /><br />За липсата на сериозния вътрешен анализ за случващото се на Националното събрание отговорността не е само на Костов. А на всеки от делегатите – просто никой не пое ясно инициативата за този разговор. А без него разказът за бъдещето е фикция. Скоро, съдейки по изборните резултати, били те и отчетени като стабилни, този разговор ще е излишен. Защото както и да се представят числата, тенденцията е на разпад. А противодействие в традиционната десница на този процес липсва. Идеите за политически академии и представяне на политиките някак по-достъпно, че хората да ги харесат, е чисто и просто имитация на разговор. Нежеланието да се приеме, че може пък избирателите да не харесват продукта не защото не е добре рекламиран е отказ от бъдеще.<br /><br />Коалиционната политика бе най-обсъжданото нещо на следизборния форум на ДСБ. И СДС отнесе доста вини за твърде много неща – някои съвсем основателно, други – спорно. Заместникът на Костов Радан Кънев се осмели да диагностицира проблема, припомняйки, че още преди години е предупредил – ако това ще е “коалиция на страха и мързела”, по-добре да я няма. Това само затвърди неприятното усещане, че тази коалиция – и за двете й основни съставки, беше спасителен пояс за оцеляване в парламента. Уви, новите цели пред ДСБ и СДС, заложени на форумите им, не звучат по-величествено. Но когато човек се занимава с оцеляването си, място и време за големи идеи и идеали не остава.<br /><br />А и когато в ДСБ се говори за отношенията с останалите вдясно, не може да се пропуска фигурата на самия Костов. Дали според тъмносините неистовото желание на повечето седесари Костов да си ходи е справедливо или не, няма значение. Фактът е един – той пречи. И е обяснението на СДС за провалите на сините на избори. При това лесно смилаемо и прегърнато от публиката обяснение.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във <a title="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1129011" href="http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1129011">в. "Труд"</a>.</em></p>
