Борис Джонсън: ето го и краят на Великобритания

Борис Джонсън човекът, който лъже така, както диша, стана министър-председател. Предстои му да се изправи срещу най-дълбоката и непреодолима политическа криза във Великобритания след 1945 година. Само това, само по себе си е повод за опасения. Но, отчитайки факта, че устойчивостта на политическата система в страната изцяло зависи от характера и позицията на премиера, нещата придобиват още по-сериозен характер. Господин Джонсън, е човекът, чийто мързел е нарицателен, а за опортюнизма му се носят легенди. Той е изкусен лъжец и обича да кокетира с публиката, манипулирайки предразсъдъците й, за да постигне успех. Личният му живот е пример за невъздържаност, а публичната информация за него е крайно оскъдна. Като премиер, той може да доведе Великобритания до разпад.

Обединеното кралство, възникнало през 1922 г., в резултат на конституционно споразумение и съществувало в тази или други форми от векове, сега преживява сложни времена. Тогава, когато за Брекзит агитираха първо англичаните, Северна Ирландия и Шотландия гласуваха за оставането в ЕС. Тези две страни ще създадат трудности на господин Джонсън и на бъдещата Великобритания. В Шотландия се породи недоволство от факта, че гласът на страната не бе чут, а последващите, повтарящи се изблици от парламентарен хаос в Лондон, доведоха до възобновяване на призивите за повторно гласуване за независимост.

Никола Стърджън, премиерът на Шотландия, настоява такова гласуване да бъде проведено, ако се стигне до Брекзит. Стърджън, като една от най-ловките политици във Великобритания, знае, че въпреки широко разпространените опасения по повод на Брекзит, сега няма необходимото за провъзгласяване на независимост мнозинство. Направените наскоро проучвания сред населението обаче показват, че изборът на Джонсън, може да наклони везните в нейна полза и присъщите му машинации и уловки могат да станат основа за независимостта на Шотландия.

В Северна Ирландия действията на Джонсън ще бъдат ограничени от твърдата северно-ирландска протестантска партия, известна като Демократичната юнионистка партия, от която ще зависи мнозинството за премиера в парламента. Това сериозно ограничава полето за маневри, ако той, по един или друг начин, се опита да изведе Великобритания от Евросъюза. Юнионистката партия не одобрява отделянето от останалата част на Обединеното Кралство и затова резервния план, наречен „бек стоп“, който не допуска появата на твърда граница между Северна Ирландия и нейния южен съсед, срина окончателно отклоняваната на три пъти „сделка“ на Тереза Мей.

Трудно е да си представим как Джонсън ще се справи с този проблем, който може да окаже решаващо влияние върху вътрешната политика на страната, ако уреждането му се затегне. Призивите за обединяване на Ирландия, подхранвани от демографските промени и отслабването на профсъюзите, видимо получават все по-голяма подкрепа. Традиционен изход от подобна задънена улица са нови избори. Но и тук за Джонсън ще възникнат проблеми. Текущите проучвания сочат, че избирателите се колебаят между четири партии, включително партията за Брезсит на Найджъл Фараж, която успя да привлече голяма част от гласовете на консерваторите, либералните демократи и Лейбъристката партия на изборите за Европейски парламент. Активистите на торите смятат, че само Джонсън може да примами избирателите на Фараж, но ако той още малко наклони партията си вдясно, по-скоро ще загуби либерално ориентираните кресла.

Макар че оглушителната победа ласкае самолюбието на Джонсън, огромен е рискът от катастрофално поражение, поради разединението на електоралната база, разпада в партията на торите и от това, че от "Даунинг стрийт" си тръгва Джеръми Корбин. В този случай няма да има никаква възможност за изход. А след оставката на Мей, общата политическа ситуация допълнително се влоши. Обновеният Европейски съюз след изборите за Европейски парламент решително изключи възможността за възобновяване на преговорите с Великобритания. Разбира се, фактът, че неговата администрация гледа на Джонсън като на опасен шут, само влошава положението. Във Великобритания, подемът на партията "Брекзит" само ограничава възможностите на премиера. Отчасти поради желанието си да сведе почти до нула произтичащата от нея заплаха, той обеща, че ако до крайния срок за излизането на Великобритания от Евросъюза през месец октомври не бъде постигнато споразумение, то Великобритания ще напусне и без да има такова. И доколкото парламентът, в който продължава да се наблюдава непримиримо противопоставяне, едва ли ще ратифицира нещо, внесено от Джонсън, то вероятността за „напускане без сделка“ е напълно възможна.

Последствията от подобна стъпка едва ли биха могли да се предвидят, но безусловно те няма да бъдат в полза на Великобритания. При тази конфигурация политическата ситуация е нестабилна, възможността за маневри е ограничена, а залозите са много високи. При подобни обстоятелства идването на власт на друг политик може да стане заплашителна, но не задължително и опасна. Но в система, която предоставя значителна автономия на премиера и разчита на неговата адекватност, характерът му не е без значение. Един и същи сценарий може да се реализира различно в различни ръце. Ето защо в крайна сметка анализаторите пак се връщат към Джонсън с неговата чудовищна личност.

Той високо цени победата си над правителството. Неговата първа детска мечта е била да стане „крал на света“, а политическата му кариера е белязана от яростни предизборни агитации, които сменя с равнодушие, когато заема постовете на кмет на Лондон и министър на външните работи. Очевидно е, че той презира критиката. Борис излиза извън себе си от ярост, когато го критикуват по повод съкращаването на бюджета, безсмисленото разхищаване на държавни средства за тщеславни проекти или дипломатическите гафове. Това с каква лекота говори за парламентарна пауза, фактически за преустановяване работата на законодателния орган, е почти сигурен белег за предстоящия хаос.

По всичко личи, че Джонсън няма принципи. В края на 90-те години той призна пред свой учуден колега следното: „Обезпокоен съм от това, че нямам никакви политически мнения“, а след това в колонката си във в. "Телеграф"  направи класически ултрадесен хит-парад за „picanninies” (презрително обръщение към африканските деца, бел. пр.) и “bum boys” (хомосексуалистите бел. пр.). Въпреки пустота на амбициите му, лежаща в основата на „сламено-русата му коса“ (препратка към документалния филм за Джонсън „Blond Ambition“ , бел. пр.), господин Джонсън поразява въображението. В неговата политика, успоредно с впечатляващата му лъжливост, все още има нещо неизменно. Това е начинът, по който защитава банкерите, стремежа към намаляване на данъците, а така също и ненавистта към тези, които приканват да бъде търсена отговорност за действията му.

Но както и да блъфира Джонсън, 31 октомври неизбежно ще настъпи. Прогнозите за Брекзит, както обикновено, показват с голяма убедителонст запазване на статуквото, но хлъзгавия характер на Джонсън затруднява надеждността им. Борбата с фундаменталните разногласия във Великобритания изисква дълбочина на убежденията и принципите. А у встъпилия в длъжност премиер няма и намек за такива качества. В един гаден роман, главният герой, също политик на име Джонсън, чиято прилика с Борис е неприкрита, си мисли, че „ целият свят изглежда като усложнен анекдот“. Сега Великобритания от собствен опит може да разбере какъв ще бъде краят на анекдота. 

Авторът Джеймс Бътлър е британски журналист, един от учредителите на Novara Media. Публикува във вестниците Guardian, The London Review of Books и Vice.       

Превод: Никола Стефанов