Няма да се мине без знанието на религиоведи, мистици, художници, способни със своята интуиция да разкрият същността на антиковидната буря, посред която се гради новият световен ред, случва се велико всемирно нулиране, зараждат се нови държавни модели, нежелаещи да легнат под гилотината на този вселенски нивелир, опитващи се да опазят своята суверенност. Движението на антиковидниците е въстание на народа срещу великото нулиране.
Александър Проханов: Къснопутиновата държава


Ковид отдавна излезе от медицинските и вирусологичните представи. Ковидната зараза породи огромно загадъчно мировъззрение, което бушува в руското съзнание като грамадна, огнена, неподдаваща се на описание буря, в която всеки ден се включват все нови и нови вихри, нови и нови подземни исторически трусове, загадъчни кодове, складирани в народните дълбини. Движението на антиковидниците е магма, в която понякога е трудно да се различат нейните съставки, съживяващи далечното и недалечно руско минало, реликвите на руското езичество, на руския шаманизъм. В това движение има някаква връзка с биологичното, геологичното и даже с космичното.


Обяснението на антиковидния протест с недоверие от страна на руския народ към неговото управление е слабо и безполезно. Самото управление не е уверено в себе си. То, както и народното съзнание, е двойствено, тройствено, то трепери, пълно е с противоречия, действа рефлекторно, случайно, а ковид не само че порази много именити властови личности, включително и премиер-министъра, но порази и самата държава, самата представа за държавата като за всесилен властелин, управляващ народния живот и самата история. Антиковидниците не вярват в държавата, припомняйки простиращото се през вековете насилие над народа й: ГУЛАГ, разколачването, разказчването, петровото строителство на Петербург и флота, закрепостяването на селяните от цар Алексей Михайлович.


Ковидната тема раздели и Църквата. Православните антиковидни никониани изведнъж се превърнаха в разколници-старообрядци. Сред тях възкръсна и болярката Морозова, която не желаеше да се прекръства с три пръста. Върна се и протопоп Авакум, който предпочиташе да изгние в яма или да умре на клада, но да не приема антихристкото прекръстване с три пръста. Антиковидниците смятат, че върху човечеството е хвърлена страшна дяволска мрежа. Цифровата реалност е числото на звяра. Бил Гейтс е внедрил със своята електронна паяжина невидим чип във всяка ваксина, маркер, който поставя под световен контрол всяка човешка личност, отнемайки й душата и превръщайки човека в жалка телесна опустошена обвивка.
Антиковидницте, невярващи в науката, в това число и медицинската, която се оплита в своите рецепти и в изказванията на адептите си, предпочитат народната медицина: отвари, тинктури, билки. Предпочитат молитви срещу заговор, магьосничество, влъхуване. Сред антиковидниците се събудиха езичници, древни магове, скрити чародеи. Може да се каже, че в тях се събудиха древни култове, които изглеждаха отдавна умрели и погребани под вулканичната пепел на историята, но изведнъж се завърнаха в нашия рационален наукообразен живот. Това са култът на поклонниците на огъня, древната религия на Ниневия, египетските и вавилонските тайнства, халдейската астрология, звездното изчисляване на човешките съдби.


Ако беше жива Елена Петровна Блаватска, която искаше да намери в древните източни ръкописи, египетски папируси и тибетски пергаменти тайно учение, обясняващо мирозданието, природата и човека като проявление на дълбок абсолютен закон, тя щеше днес, изследвайки антиковидното движение, да намери в него следи от това тайно учение.


За да се разбере същността на това грандиозно антиковидно движение, няма да са достатъчни само вирусолози, антрополози, социални психолози, политици и представители на спецслужбите. Няма да се мине без знанието на религиоведи, мистици, художници, способни със своята интуиция да разкрият същността на антиковидната буря, посред която се гради новият световен ред, случва се велико всемирно нулиране, зараждат се нови държавни модели, нежелаещи да легнат под гилотината на този вселенски нивелир, опитващи се да опазят своята суверенност. Движението на антиковидниците е въстание на народа срещу великото нулиране.


Държавният модел, който се опитва да пробие великото нулиране, е къснопутиновата държава, чието установяване се случва пред очите ни. Путин остъргва от държавата фалшивата позлата на деветдесетте години. Той изчегъртва саждите и нагара, покриващи Руската Държава след големия пожар на перестройката и деветдесетте. Той е коминочистач, почистващ комина на руската история, запушен от пепелта и пемзата на смрадливите либерални пожарища. Той дава ход на огъня на руската история, изгребва бунищата и помийните ями, обезобразили руския исторически ландшафт. Множество неправителствени организации, живеещи от чуждестранни пари и занимаващи се с подривни практики, са вписани в списък на нежеланите организации. Те все още получават парите си от Европа, Америка и Израел, но към тях с намръщено чело се приближава нагорещено клеймо с огнен етикет „чуждестранен агент“. Това клеймо напомня кръстовете върху домовете на хугенотите в навечерието на Вартоломеевата нощ. Такава нощ се сгъстява и над „Мемориала“, застрашен от забрана и затваряне.


Обществото „Мемориал“ отдавна престана да бъде паметник на невинно убитите и изтезавани в лагерите. Този паметник беше речта на Хрушчов на XX конгрес на партията; Александър Солженицин, многократно преиздаван и в съветско и в постсъветско време; безчисленото количество филми с ужасни чекисти и следователи от КГБ; филмът на Прилепин „Обител“; няколкото вълни на реабилитиране. Съветската и постъветската държава многократно отдаваха дан на мъчениците. Поставени им бяха паметници, мемориални комплекси, Соловецкия камък на Лубянка. На обществото „Мемориал“ това му е малко. Задачата на „Мемориал“ е непрестанно да сее в общественото съзнание ужас от неговата държава, независимо дали е съветска или путинска. Да превърне в напразни всички огромни усилия, насочени към помиряване на червени и бели, към изцеляване на страшните белези на руската история, към преодоляване на разривите, отделящи Романовата Русия от съветска Русия и съветска Русия от сегашната. Задачата на „Мемориал“ е да не позволи да зараснат раните, постоянно да ги разчопля, да ги посипва със сол, така че ужасът и болката да попречат на народа да се събуди от преживения потрес и да поеме напред по историческия път.


Обществото „Мемориал“ представлява три грамадни паметника от скулптора Ернст Неизвестни, три чудовищни „Маски на скръбта“, поставени в Колима, Воркута и Урал. В този магически триъгълник е заключена руската история и не успява да се измъкне отвъд тези страшни исторически беди, да пробие през историческата мъгла към слънцето. Закриването на общество „Мемориал“ е съвременна крачка на държавата, желаеща да оцелее сред историческите бури.


Желанието за оцеляване подтиква днешната руска власт да изгради идеология на Руската Държава, която да обяснява смисъла на руската история и да гарантира на народа движението му по неговия исконен исторически път. Създаването на идеология се сблъсква с множество противоречия и двусмислености. Военните паради в деня на победата на 9 май, великолепни и възхитителни, продължаващи традициите на два свещени парада – от 1941 и 1945 година, тези паради на могъщата светоносна армия преминават по Червения площад покрай драпирания мавзолей, този гранитен кристал, на който стоеше Сталин, изпращайки парада през 1941ва направо във Волколамските лесове, където този парад положи кости, заедно с всичките си скиори, пехотинци и знаменосци.


Тук стоеше Сталин и в свещения ден 24 юни 1945 година, тъпчейки знамената на разгромените фашистки дивизии. Властта, драпирайки мавзолея, драпира Сталин, както това прави и „Мемориал“, превръщайки Сталин в демона на руската история.


Победата стана огненото съдържание на днешната руска идеология. Победата от военно, геополитическо, идеологическо събитие, се превърна за днешна Русия в събитие религиозно, мистично. Знамето на победата, което преминава по Червения площад на 9 май, е червена икона. Тя събра руската държавност след крушението от 1991 година. Пред тази червена икона се прекланя цяла Русия. Целуват я старци и младенци. Към нея принадлежи многомилионния Безсмъртен полк. При нейното появяване оживяват всички герои, лежащи в незнайни гробове от Ржев до Варшава и Берлин.


Ние прославяме и се молим на Победата, но същевремнно в руската идеология присъства и Елцин, съществува и храм, издигнат на Елцин – Елцин Център. Елцин е планът „Барбароса“, пренесен от 1941ва в 1991 година. Елцин направи това, което Адолф Хитлер не успя. Той разгроми Съветския съюз, разчлени великата имперска територия, създаде около Русия огърлица от русофобски ненавистнически държави. Той унищожи руската армия и руската промишленост. Той унищожи руската култура с нейния идеал за слънчевия човек, заменяйки я с култура на тъмата и разпада. И той присъства в руската идеология наред със знамето на Победата. Опитайте да внесете знамето на Победата в Елцин Център и ще видите как хартиените стени на този център се подпалват, как покривите се сгърчват, извити като горяща в печката брезова кора.


Денят, в който по време на парада свалят платнения покров от мавзолея и мавзолеят засияе в целия си кристален блясък, денят, в който закрият Елцин Център, ще бъде и денят, ознаменуващ създаването на идеология на Руската Държава.

 

Александър Проханов, р. 1938, е известен руски съветски писател, публицист, политически и обществен деец. Член на Секретариата на Съюза на писателите на Русия, главен редактор на вестник „Завтра“. Председател и един от учредителите на Изборски клуб.

 

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Източник: izborsk-club.ru

 

 

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

зелен чорап от НАТО на 20.11.2021 в 16:30
Къснопутиновата държава удивително напомня къснохитлеровата 1944-45.
зелен чорап от НАТО на 20.11.2021 в 16:30 на 20.11.2021 в 17:48
колкото знаеш за първото, толкова и за второто. нула
чугун на 20.11.2021 в 18:13
Александър Андреевич е като импресионист в историята, ние гледаме навън и виждаме звезди и луна, той вижда Starry nights като един Ван Гог на словото. Не всекиму е дадено. И красотатата на платното, или на текста, измества въпроса за фактологическата или прогностичната им вярност. Но А А Проханов има право на своето си виждане, изживял го е, вкл в защитата на Белия дом (Руския парламент имам предвид) през 93 година. Затова коментар под негов текст не мога да пиша, за да го критикувам, а само като повод да споделя какво виждам аз от мноого по малкия си( и много по отдалечен) прозорец. Русия е раздвоена, властта е раздвоена и разтроена, не само на групи и различни кули на Кремъл, но най вече и най страшно вътре в себе си. Особено това касае Путин и все по* актуалния мотив за евентуалния транзит на властта. Самият ВВ Путин е възел от противоречия и по странен начин засега този именно възел удържа държавата, но това не може да продължи вечно. Най малкото, зашото всички сме смъртни, а най вече, защото дом, който е разделен, ще падне. Къде е противоречието? От една страна, Путин е откровен антикомунист (много изказвания), про капиталистически, про либерален и пазарник, радетел на неприкосновената частна собственост и закона, вкл голям застъпник на международното право ( даже звучи наивно понякога) и е възпитан като непоколебим адепт на конвергенцията ( сливането на двете системи ), линия застъпвана от Андропов -Горбачов-Елцин и послв от него, от ВВП. Тази теза предполагаше и постигна разрушаване на комунизма, буржуазна контрареволюция, нов елит и включване на Русия към глобалното империалистическо стопанство НА РАВНОПРАВНА ОСНОВА. Последното е мног важно. То предполагаше и новият елит да бъде третиран от Запада като равнопоставен. Затова и Елцин ходи да вещае в Американския конгрес, че " Идолът на комунизма е низвергнат"...Доста смешно звучи от устата на първия секретар на Московския райком и кандидат член на ЦК. Но това си имаше цел и ТЯ НЕ БЕШЕ ПОСТИГНАТА. Русия бързо се превърна в периферна страна и суровинна колония, а на новите руски елити им показаха мястото им в слугинската стая под стълбата. У параши место ваше. Това не се хареса на новите руски буржуа, те бързо разбраха, че имат нужда от силна национална държава, за да се защитават, дойде Путин прз 2000 и в 2007 обяви в Мюнхен, че такава е създадена. От тогава все се става от колене, на хората естествено им харесва, в момента Русия има даже преимущество над Запада във въоръженията. Празнува се Победата над фашизма, но мавзолея се драпира. Символът на основното противоречие: Руския елит иска страната да е крайно капиталистическа и същевременно да не е колониално подчинена на Запада. Т.е. да се изгради собствен капитализъм в отделно взета страна, почти по Сталин, но с обратен знак. Ама глобалната кап система не работи по този начин. По скоро работи като класическия център и периферии, сега технологичен и еко неоколониализъм. И няма значение дали колонията е социалдемократическа, либерално капиталистическа, конфуцианска или даоистка, или просто изповядва карго култ. Русия сега няма спойка, нищо не скрепява страната - елитите са живо и ходещо противоречие, с ВВП начело, при всичката му овладяност, ум, воля и нордически харктер. Затова измислиха и "умерения консерватизъм" и защитават вече отживелите западни ценности от ...самия Запад. В В П няма как да се измени, да еволюира, той, колкото и да е велик и със заслуги, е продукт на свето време. Но епохата на драпирания мавзолей отминава, Александър Проханов е прав, тази шизофрения не може да продължава. Съвсем не значи отново да се върнат към мобиолизационен Сталински модел или някакъв късен соц, всяко нещо с времето си, тази река вече е изтекла. Русия трябва да приеме историятя си и миналото си с достойна и реална оценка и в мир със себе си да определи своя образ на бъдещето, да намери себе си и своя специфичен път. Други големи страни го направиха. Мисля, това ще стане след Путин. При него няма как - хем "крепежа" да е Победата над фашизма, хем любимият ти философ да е фашизоидът Иван Ильин. До 2-3 години всичко трябва да се разреши, а дотогава Русия е в опасност.
Цензурке! на 20.11.2021 в 18:45
Путин води Русия в 1934-7 г! РРадев води България в 1946-8 г! Ако не разбирате написаното... не го трийте!
магма на 20.11.2021 в 20:12
Беше ми по-забавна първата част на текста, но тя остава някак си недовършена. Не става ясно, ироничен ли е авторът или отрича антиковидизма, сравнявайки го с шаманизъм, но отричайки го, той възторжено го утвърждава, защото насреща му е псевдомедицината, загубила връзка с природата на човека. По-важното е, че древният огън е излязъл от дълбините на повърхността и тепърва ще става още по-горещо за пропагандаторите на ковид-фашизма. Природата го доказва ежедневно.
лутащи се слепци на 20.11.2021 в 23:12
Феномен на постмодерното общество са лутащите се слепци - интелектуалците. Те са ослепяли не толкова от четенето на безбройните си взаимонасърчителни книги, търсещи липсващия смисъл в свят без Бог, колкото от вътрешния им ужас от прекаленото им отдалечаване. Като отдалечаване на самонадеяно малко дете от родителя му. Отдалечаване, за което рационално интелектуалците не виждат връщане назад. Но, като невярващи, те пропускат една изключителна възможност, вълшебство, милост, дар - искреното покаяние, което може да ги качи обратно на пътя ОТ ВСЯКО ЕДНО място на безпътието. Единствено условие - да познаят Бог. И да Го обикнат.
observer на 21.11.2021 в 10:30
От тъмното съзнание на народните маси до величието на изграденото от Сталин, противопоставяйки ги, авторът не е видял причинно-следствената връзка.
Да вивим гората зад дървото Путин. на 21.11.2021 в 11:22
Интереснои, вчера в Хага арестували седем на големия протест срещу същото. Да вивим гората зад дървото Путин. Дървото Бойко да не е по-малко дебело и празно? Без мангизите на Сорос за НПО и Конрададенауер за изкуствено съсзадената и отглеждана партия ГЕРБ за усвояване на еврофондове, да не би нашите дървета Цецка, Цецко, Бойко да са породили нещо различно? И като си идат, няма ли да каже Байдън, кой да е техния Кирчо? Това ли е целта? Техния Байдън да казва, кой да е вашия Кирчо?
тъп но упорит на 21.11.2021 в 12:24
Изглежда Дачковата газета си мисли, че с препечат на тази тъпа статия, пълна със сатанистки брътвежи, е ударила бинго-то на руската журналистика ! Та трие усърдно всеки негативен коментар под нея ? Ами тъпа е статията !
Тръпко Тръпков на 21.11.2021 в 12:51
Да се забрави онова, което напомня "Мемориал" и да се помни вечния "Парад на Победата. Това обяснява защо могат да произведат супер ракети и не могат да направят читава кола, компютър, хладилник и телевизор. Впрочем, ако се вярва на другия велик мислител, Александър Дугин, да се работи на дребно, като се развиват разни технологии е скучно за руснаците, които според него са "народ воин", нужна им е велика цел - Да се превземе Европа, например: "Нека всичко на куп, да вземем наведнъж всички европейски високи технологии - просто превземаме Европа и всичките и високи технологии са наши!" http://ji-magazine.lviv.ua/anons2014/Dugin_Zahvat_Europy.htm Така че - един Вечен Парад на Вечни победи!
Руди на 21.11.2021 в 17:43
Големият Проханов е поредният руски мислител, непознат и непосилен на тукашния либерастариат и самородните, непреднамерени глупаци. Нито е млад, нито неизвестен - напротив, в Русия(и не само) е един от най-обичаните и четени автори. Тъй-като не просто не е част от либерасткото, русофобско стадо на посредствеността, в редовете на което "блестят" телесните части на екземпляри като Улицкая, Акунин, Биков, Соколов, Пелевин, Довлатов и т. н., както и безчисленият отряд труженици на перото - инфернални фентъзисти-дръндъристи. Именно такива обират лъвския пай от всички "почетни" награди и премии. До един се характеризират с няколко неща - чуждопоклоничество(западно, естествено), русофобство/съветофобство, фалшификации и предателства. Творенията им изобилстват с мрак, тиня, миазми, омраза, ненавист, измени, безчовечност и т. п. Явна склонност към графомания, повърхностно мислене, преднамерени, зловредни твърдения и изкривявания на действителността(особено силно фалшифицират историческата действителност), засукани, претенциозни "филосовски" рамисли и внушения, претенциозен и натруфен стил, рехава образност. Проханов е техен антипод, буквално! Поради което у нас е представен само с две творби: първата е писана през 1981, а втората е писана и издадена през 1984-5 г., в СССР, и преведена в България през 1988 г. Оттам насетне - нищо. Явно не е интересен на демократско-либерастката конюнктура. Вероятно, защото много силно и вреди... А той има около 60 творби, като някои заглавия се състоят от по няколко книги. Има и Събрани съчинения - 15 тома... Повече от половината му произведения са написани след 1989 г. и са непоносимо нетърпими за либерастариата - горният текст хвърля бледен лъч светлинка, защо. Почти всички коментари по-горе, са много информативни, впрочем. Даже симптоматично-диагностични.
Така, така, на 21.11.2021 в 18:41
зачеркнахме руската интелигенция и възвеличихме някакъв Проханов.
Ше дойде ли скоро ден, когато редица медии у нас, след светлата победа тази вечер, ще бъдат обявени за "чуждестранен агент". на 21.11.2021 в 19:02
Имаме ли вече основания да се страхуваме за свободата и неприкосновеността си ? Ще се сбъднат ли заканите на някои автори на коментари тук, че някой някого ще изправи до стената? След като почти всички медии са купени, към самиздат ли ще минем ? Или може би да емигрираме преди да направят ковид лагери, в които като в съветските психиатрии, ще вкарват не съгласните с режима ? Победата е факт, кога ще отрезнеете ?
Нищо ново под слънцето на 21.11.2021 в 19:06
В контекста на направените по-горе коментари, предполагам че за всички ще бъде много интересно да разберат какви са корените на руското имперско мислене, анализирани от проф. Евгений Викторович Анисимов – главен научен сътрудник на Санкт-Петербургския институт по история при Руската академия на науките: исторические корни имперского мышления в россии src-h.slav.hokudai.ac.jp › Proceed97 › Anisimov Според проф. Анисимов: „Руската имперска политика винаги възпроизвежда чертите на вътрешния политически и социален строй на метрополията. В Русия – това е деспотическата, репресивна, в своята основа, власт на московските самодръжци, това е робският манталитет на народа, основан на крепостното право , йерархия не на васалите , а на господарските роби, това е дългото отсъствие в обществото на съсловния строй, на самоуправляващите се градове, общия дух на несвобода, поробването на личността от държавата и в името на държавата… Стереотипът на "ПРАВОТО НА ПЪРВОТО ЗАВЗЕМАНЕ", "ИСКОННОСТТА", трябва да се разбира като обосновано завоевание на всички земи, на които някога са живели или живеят славянски народи. Съществувала е устойчивата убеденост, че зад пределите на Русия има земи, принадлежащи само на Русия, заради това , че тук някога е стъпил крак на славянин, т.е. на руснака“…. „Към идеята за „изконността“ и имперската славянска автохтонност, се прокарва идеята за изначалното „ПРЕВЪЗХОДСТВО“ на русите над другите славянски народи, които в Русия не се възприемат като самостоятелни етноси, а още повече като суверенни държави…. По принцип украинците се идентифицират като руси, говорещи на лош руски език... …Идеята за превъзходството на русите има корени в историята на Русия и южните славяни, голяма част, от които са се оказали под властта на турците. От една страна, съществували устойчиви традиции на панславизма като осъзнаване на близостта на славянските народи на основата на общата кръв, културата, вярата и езика. Но от друга страна, благородната по своята цел идея за освобождаване на славяните от игото на мюсюлманите, в системата на имперското мислене се предполага, като нещо разбиращо се само по себе си, поглъщането, инкорпорирането на освободените славянски народи в състава на руската империя. Завземането на територии, където живеят славяни, се възприема в имперското съзнание като продължение на процеса на „събирането“ на „изконните руски земи“ около центъра на света – Москва. Именно така се възприемат осъществените и неосъществени проекти за разширяването на Русия: присъединяването на Украйна, разчленяването на Жечпосполита /Полша, Литва, Западна Украйна, Беларус - б.а./, идеята за образуването от България на „Забалканска губерния“, а в съветско време на 16-та съветска република…“ „ … В същото направление действала и философската мисъл на Русия. Плеядата големи руски философи от края на XVIII и началото на XX век, обосновала и развила старата православна идея за „великата духовна мисия“ на Русия, за „вселенската руска душа“, за „очистването на света“ чрез православието. Русия си приписва особена роля в световната история. Тези идеи проникват в литературата, в изкуството, стават факт в общественото съзнание, но то бива опростено до формулата „Бий евреите, спасявай Русия“, станало мощна основа на имперското съзнание…“
Тръпко Тръпков на 22.11.2021 в 02:25
Руди на 21.11.2021 в 17:43 От един либераст. Руди, другаря Живков имаше 20 тома издадени. А Проханов само 15, както казваш. Така, че не е само да бъдеш мислител, важно е и какво си измислил. Ще цитирам няколко бисерни реда от писмото му до севернокорейския лидер Ким Чен Ун: "...моделът на севернокорейската държавност е скъпоценен за днешното човечество. Това е ДНК-кодът, който ще бъде положен в основата на бъдещото планетарно общество... ....Центърът на обществото е вождът. Вождът съединява безбройни лъчи, безбройни лазерни проблясъци. Тези проблясъци и лъчи, усвоени от вожда се нажежават, трансформират се и в отговор вождът връща на човека, който му е изпратил своята лъч енергия, стократно по-силна и по-мощна от тази, която е изпратена в центъра. Нищо чудно, че корейците наричат ​​лидера слънце. Това слънце за корейското общество е другарят Ким Ир Сен, другарят Ким Чен Ир и вие, другарю Ким Чен-ун. Слънчевата система, планетарната система е в основата на философията на чучхе." Руди, може да си падаш и по другаря Ким Чен-ун, а може би дълбоко тъгуваш за другаря Сталин, чиято икона този смахнат "мислител" разнасяше по военните бази. Може да мечтаеш за общество, в което вождове и стада си разменят лазерни проблясъци. В едно съм сигурен обаче - не си израснал с онази прекрасна истинска руска литература, която прави невъзможно приемането на подобни бездарни безумия за мисловен процес. Нито фалшивата прохановска патетичност за художествено слово. Бъди здрав и чети хубави книжки, може и да ти помогнат!
Руди на 22.11.2021 в 16:27
Драги ми Тръпко, прощавай, дълго се получи, но ако все пак проявиш търпение, ето какво имам да ти кажа: Малко неща са по-погрешни от мисленето по аналогия. Не знам какво точно имаш предвид, когато говориш за "истинската" руска литература, но съдейки по факта, че съветската явно не смяташ за „истинска“, досещам се. Големите руски и съветски писатели, при всичките им различия, до един си приличат по едно - обичат народа и страната си. А има и известно количество автори от руски произход, които недолюбват Русия, а народа и - ненавиждат. Именно последните са либералните икони и колкото повече ненавиждат и плюят народ и родина, повече ги издават и харесват на Запад. Затова и там мега звездата е негодникът, предателят и литературният измамник – Солженицин. А истинският патриот, изключителният учен и писател, и емигрант по неволя – Зиновиев, А. А, не е долюбван, ама хич. На въпроса, как така не се смята за интелектуалец и либерал, големият Гумилев, Л.Н. отговаряше: "По две причини: първо, имам професия и второ, обичам Русия." Дали аз си падам по Ким Чен Ун или тъгувам по Сталин, е напълно безинтересно и без никакво значение. Значение имат фактите, а те сочат, че без първия и предците му, страната им щеше отдавна да е схрускана, а без втория, хилядолетна Русия щеше да е изтекла в канала на историята и да пребивава на планетата във вид на разпарчетосана колония на Запада, на сбъднат негов мокър сън и отколешна мечта. Вместо това, на края на Азия днес има държава с гръбнак и с икономика, способна да произвежда ядрено оръжие и съответните ракети. И имаме още и Русия, за кой ли път излизаща от гроба, превръщаща се в последната преграда пред глобалната либерастка чума. И няма да повярваш, ама там пет пари не дават за това, какво ти и подобните на теб мислят и говорят за тях. Тях ги има наистина, а теб - само виртуално. Не разбирам обаче, защо си пропуснал Председателя Си(по невнимание, предполагам) - Китай е поне съпоставимо непоносим за Запада? И още Кастро, Чавес, Мадуро, Лукашенко, Асад - и по тях сигурно си падам и тъгувам, и ако да, знаеш ли защо? Защото имат собствена форма, лице, характер и кураж, и най-важното - те са истински водачи и огромните мнозинства от народите им, им вярват и ги следват. Разбирам също, че в страна с днешната наша „духовност, мъдрост и икономика“, подобни примери не са докрай понятни. Особено в логичното съчетание с факта, че 12 г. я управляваше Винету(Буда). Или с факта, че за няколко месеца гласуващото население се произнесе по три различни, взаимоизключващи се начина, пърхайки хаотично, като пеперудка от цвят на цвят, в отчаян опит да си намери поредния спасител. Естествено, ще си намери поредния майстор, но така става, когато в главите е каша и всеки мечтае да се пръкне отнейде неговият личен магьосник от Оз, па да го оправи отвсякъде и завинаги. Последните три гласувания за Народно събрание показаха с кристална яснота, че у нас животното „гражданин“, съществува чисто номинално и хипотетически. Но това са други, нелитературни теми, които същевременно намират отражението си във всички изкуства. А изкуства у нас, както и общество от граждани с политическа култура, през последните вече 32 години, не се забелязват, ако не въобще, то поне в някакво, имащо дори минимално значение, количество. Което не е никак странно, ако се доверяваме на правилата на критическия реализъм – доколкото този период не е нищо повече от скотско безвремие, малоумие, разруха и бандитизъм! И всичко това се наблюдава от местообитателите с пълно равнодушие или с телешки, котериен и клиентелистки възторг. Такива времена и такива народи не раждат големи певци, а то и какво има да се възпява. Раждат симулакри, като Господинов, Троянов, Попов, Карабашлиев, Ушев, Русков и пр. И ги родиха. А такива, като Далчев, П. Пенев, Ханчев, Фотев, Дубарова, В. Петров, Ив. Петров, Радичков, Станев, Стратиев и т. н., не раждат и не родиха! Що ли така се получава – имаше значи зверска комунистическа цензура и въпреки нея, видите ли, се раждаше стойностно изкуство! А днес, когато е пълна свободия и всепозволеност, когато всеки луд се самоиздава на воля, до самозабрава и пълно опиянение, нещо не се получава! Т. е., получава се, ама едно нищо, голямо и ярко нищо. Затова днес нямаме и никой, съпоставим поне малко с Проханов, нито като личност, нито като автор. Какво друго ни остава, освен да го оплюем по либерастки, да го заклеймим и да му се присмеем, а после да го „изядем“, точно както туземците – Кук. При това в огромната си част, аборигените чуват името му за пръв път и миг след „закуската“ ще го забравят. Теб, щом те влече, продължавай да вярваш и разпространяваш клевети и лъжи, да разправяш как Ким по три пъти на ден връзва за дулото и разстрелва ту любовницата си, ту чичо си, кога с картечница, кога с оръдие, и всеки момент ще ги изстреля и с ракета към миролюбивите САЩ, Япония и Южна Корея; да бръщолевиш измишльотините на вече споменатия графоман Солженицин, за 50, 60 та даже 100 млн жертви, изклани до крак от кръволка Сталин, за ядящия деца Путин и каквото още там те изпълва с гордост и умиление от факта, че Родината ти днес е наложница(изключително зле платена) на отвъдокеански и брюкселски сайбии(Ето, днес Конгресът им ти даде краен срок да клекнеш на македонстващите сърбомани, а на Президента ти, леля Херо Мустафа му дърпа ушите лично, понеже изрече очевадното. Две седмици, ясно! Кръгом и марш да изпълняваш! За свършеното незабавно доложи!). Гордей се с величието на твоите днешни“демократични и либерални“ екземпляри като Кирчо, Асенчо, Хазарта, Луна, Славчо, Тошко, Ицко, Наско, Анастаско и т. п., които окрилени от „истинската“ руска литература, с която без никакво съмнение са отрасли(че и с всичката правилна англосаксонска и американска), ще продадат за грошове костите на два милиона българи в Македония, ще се изгаврят с днешните им потомци(които са поне четвърт от народа ни днес), ще се изплюят в лицето на поколения великани, дали живота си за тази част от Родината. Грошовете ще ги вземат те, а ти, понеже като се наведеш веднъж, после всичко става лесно и възможно, ще те ощастливят и с пълен набор от истанбулски благини, както и с мирни американски бази с ядрени оръжия. А покрай теб и мен. После, пак Проханов ще ни е виновен...Остани си със здраве и късмет!

Напиши коментар