Едва не "заплащат" на Шаляпин с килими при гостуването му в България

Едва не "заплащат" на Шаляпин с килими при гостуването му в България
Наричали са го майстор на превъплъщенията. На сцената е бил неотразим. Да служи на зрителите е смисълът на целия му живот. Неговият глас, уникален по гъвкавост, тембър, богатство и красота на звучене, му позволява свободно да предава цялата гама от емоции – от проникновена нежност до трагически патос и сарказъм. На 12 април се навършват 76 години от смъртта на великия руски оперен певец Фьодор Шаляпин.

Фьодор Иванович Шаляпин е роден на 1 (13) февруари 1873 г. в град Казан в бедно селско семейство. През 1883 г. малкият Фьодор попада за първи път в театър – като зрител. Той е силно впечатлен от цялото зрелище и това оставя траен отпечатък у него. За начало на своята кариера Шаляпин счита 1889 г., когато постъпва в драматичната трупа на В.Б.Серебряков, първоначално като статист. На 29 март 1890 г. е първото му солово изпълнение. През същата година той се премества от Казан в Уфа, където става хорист в оперната трупа на Семьонов-Самарский. Съвсем случайно от хорист Шаляпин се превръща в солист, когато един от артистите внезапно отказва да изпълни ролята си в операта „Халка“ на Монюшко и спешно трябва да бъде заменен. Фьодор тогава е едва на 17 години. Започва да пътува с трупата и попада в Тбилиси. Там с неговото обучение, напълно безплатно, се заема учителят по пеене и известен в миналото оперен певец Усатов. През 1894 г. заминава за Москва и подписва 3-годишен договор с Мариинския театър. Той вече е на императорската сцена, но се появява твърде рядко и в неподходящи за него партии. Тогава получава предложение от известния меценат Сава Мамонтов – да премине в частната му трупа.Там, в периода 1896 0 1899 г. Шаляпин се развива в художествен смисъл и разгръща своя сценичен талант. Създава редица известни образи от руската оперна класика – Иван Грозни, Борис Годунов и мн. др. Много от тях подготва с помощта на начинаещия тогава диригент и композитор Сергей Рахманинов. През целия им живот ги свързва творческо и човешко приятелство. Рахманинов дори посвещава на певеца няколко романса.

 

Шаляпин в ролите на Иван Грозни, Борис Годунов и Мефистофел

В трупата Шаляпин среща италианската балерина Йола Торнаги, за която се жени през 1898 г. Имат шест деца, едно от които умира на 4 години. Докато е женен, певецът среща Мария Петцолд, която му ражда три дъщери. Дълги години артистът фактически има две семейства. С Мария се женят официално чак през 1927 г. в Париж.

От 1899 г. Фьодор Шаляпин пее едновременно в Болшой и Мариинския театър. От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Лондон, Ню Йорк. През 1915 г. дебютира и в киното – в ролята на Иван Грозни в едноименния филм. Изявява се и като режисьор в операта. Занимава се и със скулптура, живопис, графика, притежава и литературна дарба. От 1918 г. е художествен ръководител на Мариинския театър. Получава званието народен артист на републиката.

През 1922 г. напуска Съветския съюз и се установява в Париж. През 1927 г. дарява хонорара си от един концерт на деца на емигранти. Този негов жест се възприема в родината му като поддръжка на белогвардейците. Отнето му е званието народен артист, както и правото да се завърне в СССР.

През 1935 – 1936 г. Шаляпин прави последните си гастроли в Далечния Изток. През пролетта на 1937 г. му откриват левкемия и на 12 април 1938 г. великият певец умира в Париж в ръцете на втората си съпруга Мария. Погребан е в парижкото гробище Батиньол, а през 1984 г. синът му Фьодор Шаляпин-младши успява да издейства преместване на останките на баща си в Москва.

През 1991 г., 53 години след смъртта на Шаляпин, Министерският съвет на Русия отменя постановлението за отнемане званието „народен артист“.

 

Фьодор Шаляпин при посещението му в България през 1934 г.

 

През октомври 1934 г. прочутият оперен бас пристига в България по покана на руската емиграция. Появата му на българска сцена предизвиква истински фурор. В дните на престоя му у нас, най-близо до Шаляпин е Петър Золотович – известен български оперен певец по онова време. Прословути са техните посещения в кръчмата „Втора шуменска бирария“, известна като „Широката механа“, намирала се на ъгъла на улиците „Позитано“ и „Георг Вашингтон“. Там певецът не изневерява на бохемския си характер – пие и пее до зори. В спомените си Золотович разказва за един интересен момент от гостуването на Фьодор Иванович. Оказва се, че парите, които Шаляпин получава за изявата си у нас, български левове, не могат да бъдат изнасяни извън пределите на страната. Певецът е ядосан, не знае какво да прави. Решава да купи от прочутото българско розово масло, но Золотович го разубеждава – заради голямото мито. Прислужникът на Шаляпин казва, че докато се разхождал из София видял много хубави персийски килими. Артистът решава да купи от тях. Поръчва в хотела, в който е отседнал, да дойдат търговци, които да представят стоката си.

„Двете стаи, които беше наел в хотела, се изпълниха с килими; по пода имаше вече над две педи дебела настилка, а също така столове, маси, кушетки, всичко се покри с килими.

- А сега, драги мои, - обръщаше се Шаляпин към търговците, - идете си всички, ние ще прегледаме и утре елате да се договорим. Тази нощ ще се коронясам за персийски шах.

На другия ден заварих Фьодор Иванович пак ядосан, нервен.

- Изхвърлете всичката тая гадост навън! Веднага, веднага! Безобразие! Цяла нощ не можах да спя, мирише ужасно на нафталин, ще ме отровят подлеците! Да умреш от нафталин! Достойна кончина!

Изнесоха всички килими в коридора. След като се поуспокои Шаляпин заяви тържествено:

- Тази нощ българските левове се преобразиха. Преди малко ми съобщиха, че министърът на финансите е дал позволение да купя чужда валута. Да живее финансовият министър! Дайте по един валериан на килимарите, за да не припаднат като дойдат да си приберат обратно стоката.“

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи