Жан-Франсоа Колозимо: Джамията в Страсбург е символ на офанзивата на Ердоган

Жан-Франсоа Колозимо е френски историк, православен богослов и директор на издателството на Френския национален център за научни изследвания. Автор е на многобройни произведения, сред които «La Religion française - Mille ans de laïcité» (Френската религия - хиляда години секуларизъм“ ). Той е автор и на документалния филм „Турция, нацията невъзможна“ («Turquie, nation impossible»), излъчен по Arte.

- Джамията “Еюб Султан” в Страсбург е обявена за най-голямата в Европа, на обща стойност 32 млн. евро. Трябва ли да се разглежда като проява на “меката сила” на Турция във Франция?

- Това обективно е така. Населението от турски и сунитски произход представлява основният мюсюлмански компонент в Европейския съюз. Той е масивен в Германия и преобладаващ сред мюсюлманите в Елзас. Президентът Ердоган иска да го превърне в електорален резерв, мост за влияние и средство за натиск. С мотива, че “асимилацията е престъпление срещу човечеството”, той разполага с два инструмента, за да го привлече в своя полза. Дипломатическото му оръжие е Дианетът, пипалообразната дирекция по вероизповеданията с годишен бюджет от 2 млрд. евро и 120 хил. служители-имами, изпращани при нужда в чужбина. Като активистки вектор, той разполага с мисионерското движение “Милли Гьоруш”, основано от неговия ментор Неджметин Ербакан, което е откровено национал-ислямистко и има много гъста мрежа от джамии, както и училища от двете страни на Рейн.

- Движението “Милли Гьоруш” уверява, че е независимо, подчертавайки, че не е държавен орган…

- Разбира се и това не беше погрешно при неговото основаване през 1969 г., когато турските генерали все още се противопоставяха на ислямизма. Именно те свалиха Ербакан от премиерския пост през 1997 г., след кратък едногодишен мандат. Но идването и утвърждаването на власт на Партията на справедливостта и развитието откри през 2000-те г. ера на сближаване и сътрудничество между Дианета и “Милли Гьоруш”, като държавата изповядва повече от всякога сливане на турската и ислямска идентичности. Оттук и сегашната мрежа, нейната стабилност и несравнима сила спрямо други организации от мюсюлманските страни, които също претендират за подчинение на своите “стада”. Без да забравяме неговия транснационален характер, обхващащ древното каролингско пространство в сърцето на Стария континент. В името на своя неоосмански проект, Ердоган предложи впрочем на Европейската комисия да създаде огромен кораничен център в Страсбург,  който да поеме напълно управлението на исляма в Европа по турски модел. Воля за хегемония, която бе отхвърлена от Брюксел, както и от мюсюлмански институции от други страни.

Строежът на джамията “Еюб Султан” в Страсбург

- Субсидията от 2,5 млн. евро, гласувана от кметството на “Европа Екология Зелените” (EELV) в Страсбург, предизвика много критики. Основателни ли са те?

- Разбира се. Поради липсата на финансиране и достатъчно помещения, строежът на тази гигантка джамия-катедрала, синоним на мощ, беше спрял. За да оправдае помощта си, кметството може да твърди, че е в пълното си право, тъй като Елзас поради исторически причини не е подчинен на закона от 1905 г. и продължава да се регулира от Наполеоновия конкордат*. Но това означава да се бърка формалната легитимност с политическата легитимност. Една местна власт нарушава упражняването на суверенната и законодателната власт! Общината в Страсбург пренебрегва напреженията и конфликтите, които се простират от Средиземно море до Кавказ, минавайки през Балканите, в които Париж се противопоставя на завоевателните маневри на Анкара. Тази местна власт смята за нищожен закона за сепаратизма, обсъждан в парламента, тъй като движението, което възнамерява да субсидира, го отхвърля по принцип, смятайки, че е свързано с Република Турция и служи за защита на нейните интереси. Но общината в Страсбург вреди също така и на формирането на ислям във Франция, подкрепяйки противниците на нейната конституция, тъй като “Милли Гьоруш” и другите най-видни турски асоциации отказват да се присъединят към републиканската и светска харта, която смело издигна ректорът на Голямата джамия Шемс-Еддин Хафиз.

- Как си обяснявате решението на общината в Страсбург?

- Като резултат от всеобщия разпад с многостранни прояви през последните тридесет години. Първо, поради сериозното объркване, което цари над светския характер и което подкопа неговия надполитически характер и ускори съдебното решаване на религиозните въпроси по американски маниер. На следващо място, поради прекомерната децентрализация, която позволи на избраници от десницата и левицата да прокарват вносни комунитаристки проекти, най-често с електорална цел. И накрая, поради двойната идеологическа подводна скала, каквато е склонността да се сакрализира демокрацията на мнението и отказът да се признае явлението “ислямо-левичарство”, две тенденции, които също дойдоха отвъд Атлантика. Тези отклонения, към които, за съжаление, екологичното движение също е доста безразлично, сякаш не съществува екология на вероизповеданията и културите, хвърлят светлина върх Страсбургската афера.

- Значи правителството не греши, като иска да отмени това общинско решение?

- Това е негово право и задължение. Обжалването му пред административния съд, институция, датираща от монархията, която натоварва френската държава да отсъжда за нещата в държавата, е благоразумно. То поставя въпроса на истинската му висота, отвъд емоционалните изблици от всякакъв вид. Това е национална сплотеност, гражданско единство, социална хармония. С други думи, колективна сигурност.

- Турските представители обвиняват обаче френските власти в лицемерие, подчертавайки, че други чужди държави финансират места за поклонение във Франция.

- Утрешният ден ще покаже дали провежданата политика е била ефективна. Несъвършенството обаче не освобождава от задължението да се действа при спешни случаи. Провеждайки всеобхватна политико-религиозна офанзива, която трябва да запази пълните му правомощия и да му даде важна геополитическа роля, президентът Ердоган знае, че само Франция може и иска да му се противопостави в Европа. Всичко му върши работа в тази битка: заплашва да изпрати Еманюел Макрон в приют, обявява ответни наказателни мерки срещу CAC 40**, мобилизира онези, които смята за свои верни хора, без да се притеснява за репутацията, която им създава, и се позовава при нужда на човешките права. И накрая, наивните обединения зад неговата кауза най-малкото могат само да го очароват.

* Френският Конкордатен режим (или Конкордат) е набор от разпоредби, които организират отношенията между различните религии и френската държава, след Договора за конкордат, сключен през 1801 г. от правителството на Наполеон Бонапарт и папа Пий VII. Този режим е в сила между 1802 г. (закон от 8 април) и 1905 г. (на 9 декември е гласуван закона за разделяне на църквите и държавата). Въпреки това, той продължава да съществува и днес в Елзас-Мозел, тъй като законът за разделянето на църквата и държавата не е бил приложен след връщането ѝ на Франция през 1919 г .; елементи от Конкордата има и в определени отвъдморски територии (бел. пр.).

** CAC 40 е френският борсов индекс, който проследява 40-те най-големи френски акции въз основа на пазарната капитализация на Euronext Paris (бел. ред).

Превод от френски: Галя Дачкова