За месец в Япония са се самоубили повече хора, отколкото са починалите от Covid-19 за цялата 2020 г.

Токио. Ерико Кобаяши е опитвала да се самоубие четири пъти.

Първия път е била само на 22 години, работела е на пълен работен ден в издателство, което не е плащало достатъчно, за да покрива наема и покупките на хранителни стоки в Токио. „Бях истински бедна“, казва Кобаяши, която прекарва три дни в безсъзнание в болница след инцидента.

Сега 43-годишна, Кобаяши е написала книги за трудностите с психичното си здраве и има стабилна работа в НПО. Но коронавирусът отново връща стреса, който е изпитвала преди. „Заплатата ми беше намалена и не виждам светлината в края на тунела“, казва тя. „Постоянно изпитвам усещане за криза, за това, че мога да изпадна отново в бедност“.

Експертите предупреждаваха, че пандемията може да доведе до кризи в психичното здраве. Масова безработица, социална изолация и паника взимат своя данък от хората навсякъде.

В Япония държавна статистика показва, че самоубийствата са прекъснали повече животи през октомври 2020, отколкото е отнел Covid-19 за цялата 2020 година. Месечният брой самоубиства в Япония е нараснал на 2 153 през октомври, според японската Национална агенция на полицията. В последната седмица на октомври общо жертвите на Covid-19 в Япония са  2 087, съобщава Министерство на здравеопазването.

Япония е една от малкото могъщи икономики, които периодично разкриват данни за самоубийства – най-скорошните данни за самоубиствата на САЩ например, са от 2018 г.. Данните от Япония биха моли да дадат на другите страни идея за въздействието на пандемичните мерки върху психическото здраве, както и кои групи са най-уязвими.

„Ние дори нямахме локдаун и последиците от Covid-19 са минимални, в сравнение с други страни..., но въпреки това виждаме това голямо нарасване на броя на самоубийствата“, казва Мичико Уеда, асоцииран професор към университета Уаседа в Токио и експерт по самоубийствата.

„Това подсказва, че други страни могат да срещнат подобно или дори по-голямо увеличаване на броя на самоубийствата в бъдеще.“

Данъкът Covid-19 върху жените

Япония отдавна се бори с едно от най-високите нива на самоубийства в света, според СЗО. През 2016 г. Япония има рейтинг по смъртни случаи вследствие самоубийство от 18,5 на 100 000 души, веднага след Южна Корея в Западния тихоокеански регион и двойно по-голям от годишния брой в света, наброяващ 10,6 на 100 000 души.

Причините за високия брой самоубийства в Япония са комплексни –  много работни часове, натоварване в училище, социална изолация и културна стигма върху проблемите с психичното здраве – всички те се нареждат сред допринасящите фактори.

Но през десетте години до 2019 г., броят самоубийства в Япония намаляваше, падайки до около 20 000 през 2019 г., което според здравното министерство е най-ниският брой от 1978, когато здравните власти в страната започват да поддържат данни.

Изглежда, че пандемията обърна тази посока и увеличаването на самоубийствата засегна диспропорционално жените. Въпреки че те представляват по-малка пропорция от общия брой самоубийства, отколкото мъжете, броят на отнелите живота си жени расте. През октомври миналата година броят на самоубиства сред жените е нараснал с почти 83% в сравнение със същия месец на предходната година. За сравнение, мъжките самоубийства са нараснали с около 22% за същия период от време.

Има няколко потенциални причини за това. Жените представляват голям процент от работниците на смени в хотелиерската, хранителната и търговската индустрии – където съкращенията на работни места са най-големи. Кобаяши казва, че много от приятелките й са били съкратени. „Япония игнорира жените. Това е общество, в което най-слабите са отрязвани първи, когато нещо лошо се случи“, споделя тя.

В глобално проучване сред повече от 10 000 души, проведено от нестопанската международна организация за помощ CARE, 27% от жените споделят за нарасващи трудности с психичното здраве по време на пандемията, в сравнение с 10% при мъжете.

В добавка към тревогите за доходите си, жените, според изследването, трябва да се справят с главоломно растящото бреме на неплатените задължения. И ако сред тях има такива, които запазват работата си, когато децата са изпратени вкъщи от училището или от детската градина, най-често се налага именно те, като майки, да поемат отговорността, наред с тази за нормалните служебни задължения.

Нарастващото безпокойство за здравето и доброто на децата също добавя допълнителна тежест върху майките по време на пандемията.

Акари, на 35, която не пожела да използва истинското си име, каза, че тази година е потърсила професионална помощ, когато нейният недоносен син е бил хоспитализиран за 6 седмици. „Тревожех се 24 часа в денонощието. Не съм имала никакви психически оплаквания преди, но изпитвах наистина, наистина безпокойство през цялото време“, казва Акари.

Усещанията й се влошават със засилването на пандемията и тя се тревожи, че синът й ще хване Covid-19. „Чувствах, че няма надежда, мислех винаги за най-лошия сценарий“, споделя тя.

„Място за теб“

През март Коки Озора, 21-годишен студент в университет, открива 24-часова гореща линия за психична помощ, наречена Anata no Ibasho (Място за теб). Той казва, че горещата линия, безплатна и финансирана от частни дарения, получава средно над 200 обаждания на ден и по-голямата част от обаждащите се са жени.

„Загубили са работата си, трябва да отглеждат децата си, но нямат никакви средства“, казва Озора. „И опитват самоубийство.“

Повечето обаждания идват през нощта, между 22:00 и 4:00 часа. 600те доброволци на организацията живеят по цял свят, в различни часови зони, и са будни, за да отговарят. Но няма достатъчно доброволци, които да смогват да отговарят на съобщенията, споделя Озора. Приоритизират текстовете, които са най-спешни – търсят ключови думи като самоубийство или сексуално насилие. Отговарят на 60% от съобщенията в рамките на 5 минути, като доброволците прекарват средно по 40 минути с всеки човек.

Понякога хората споделят най-дълбоките си терзания анонимно, в онлайн съобщение. За разлика от повечето горещи линии за психична помощ в Япония, които изслушват по телефона, много хора, според Озора особено по-младото поколение, предпочитат да поискат помощ чрез съобщение. През април повечето съобщения са от майки, които се чувстват стресирани от отглеждането на децата си, като някои признават, че са мислили да убият собствените си деца. В тези дни, споделя Озора, съобщенията за загуба на работата и за финансови затруднения са нещо обичайно, както и за домашно насилие.

„Приемал съм съобщения от рода на „Баща ми ме изнасилва“, или „Съпругът ми се опита да ме убие“, казва Озора. „Жени изпращат подобни съобщения всеки ден. И стават все повече.“ Допълва, че нарасването на съобщенията е заради пандемията. Преди имаше повече места за „бягство“, като училището, офиса или дома на приятел.

Япония е единствената страна от Г 7, в която самоубийството е най-разпространената смърт сред млади хора на възраст между 15 и 39 години. А самоубийствата сред младежи под 20 години са се увеличили още преди пандемията, според здравното министерство. След пандемичните рестрикции, които изведоха децата от училището и социалните ситуации, те претърпяват насилие, стресиран домашен живот, натиск да не изостават с домашните си, казва Озора и добавя, че на горещата линия са писали дори петгодишни деца.

Затварянето на училищата заради пандемията през миналата пролет допринесе за натрупване на много домашна работа. Децата също така имат по-малко свобода да се виждат с приятели, което допринася за още стрес, според Нахо Морисаки от Националния център за детско здраве и развитие. Центърът наскоро е провел интернет изследване сред повече от 8 700 родители и деца и е открил, че 75% процента от японските ученици показват признаци на стрес поради пандемията.

Морисаки смята, че има голяма корелация между безпокойството на децата и техните родители. „Децата, които се самонараняват, са под стрес и не могат да разговарят със семействата си, защото вероятно виждат, че техните майки и татковци не са в състояние да ги слушат“.

Стигмата върху търсенето на помощ за проблемите

В Япония все още има стигма върху признанието за самота и страдание. Озора казва, че е обичайно за жени или родители да започват разговора с неговата служба с фразата: „Знам, че е лошо да моля за помощ, но може ли да говоря?“

Уеда казва, че „срамът“ от говоренето за депресия често възпира хората. „Това не е нещо, за което можеш да говориш публично, нито говориш за това с приятели или с когото и да е“, казва тя. „Това може да доведе до забавяне на молбата за помощ, така че тук имаме един потенциален културен фактор.“

Акари, майката на недоносеното бебе, се съгласява. Тя е живяла преди в САЩ, където според нея е по-лесно да потърсиш помощ. „Когато живеех в Америка, познавах хора, които провеждат терапия и това е нещо обичайно, но в Япония е много трудно“, споделя тя.

Вследствие на финансовата криза от 90-те, броят на самоубийствата в Япония се извисява до рекордна височина през 2003, когато около 34 000 души отнемат живота си. Експертите казват, че срамът и безпокойството от съкращенията, предимно у мъже по онова време, са допринесли за депресията и увеличаването на самоубийствата. В началото на 2000-те, японското правителство засилва усилията и инвестициите за превенция на самоубийствата и подкрепа за оцелелите, част от които е и приемането на Основен акт за превенция на самоубийствата от 2006 г., който предлага подкрепа за засегнатите от проблема.

Но и Озора, и Кобаяши казват, че това е съвсем недостатъчно: за да се намали броят на самоубийствата, е нужно японското общество да се промени.

„Срамно е другите да знаят слабостите ти, затова криеш всичко, задържаш го в себе си и търпиш“, казва Кобаяши. „Трябва да създадем култура, в която е ок да покажеш слабостта и нещастието си.“

Самоубийства на знаменитости

Поредица от японски знаменитости отнеха живота си през последните месеци. Японските медии рядко влизат в подробности за спецификата на подобен род смърт, като умишлено не търсят информация за начин или мотив и в резултат от това сухо отразяване на тези случаи растат самоубийствата сред обикновената публика, смятат експерти като Уеда.

Хана Кимура, 22-годишна професионална кечистка и звезда в риалити шоуто „Terrace House” умира, самоубивайки се през лятото, след като потребители на социалните медии я бомбардират с омразни съобщения. Майката на Хана, Киоко Кимура, осъзнава, че медийните репортажи за смъртта на дъщеря й може да са повлияли на други хора, които са имали суицидни нагласи. „Когато Хана умря, помолих неколкократно полицията да не разкрива никакви конкретни факти за нейната смърт, но въпреки това виждам изнасяне на факти, за които само полицията знаеше“, казва Кимура. „Това е верижна реакция от скръб.“ Кимура смята, че пандемията е довела до това дъщеря й да прекарва повече време като чете токсични съобщения в социалните медии, докато е била неспособна да се състезава, поради рестрикциите за коронавируса. Кимура днес основава НПО, наречено „Помнете Хана“, чиято цел е да повиши съзнанието за кибертормоза. „Тя намираше смисъла на живота си в това да се бори като професионален кечист. Това беше голяма част от нея. Беше й наистина много трудно, когато не можеше да се бори“, казва Кимура. „Пандемията от коронавирус направи обществото по-задушаващо.“

Третата вълна

През последните седмици Япония съобщи за рекордно висок брой случаи на Covid-19 дневно, а лекарите предупредиха за трета вълна, която може да се усили през зимните месеци. Експертите се тревожат, че високият брой самоубийства може да се влоши още повече при продължаващото пропадане на икономиката.

„Ние дори още не сме почувствали пълните икономически последици на пандемията“, казва Уеда. „Самата пандемия може да се влоши и да последва нова полу-карантина. Ако това се случи, въздействието може да е огромно.“

В сравнение с други страни, рестрикциите на Япония срещу коронавируса бяха относително леки. Държавата обяви изънредно положение, но никога не наложи пълен локдаун, например, а рестрикциите за карантина за пристигащи отвън никога не бяха толкова строги, както тези в Китай.

Но с нарасването на случаите, расте и тревогата, че може да се наложат по-строги ограничения и има загрижени как това би се отразило на менталното здраве. „Ние нямахме дори локдаун и въздействието от Covid-19 беше минимално, в сравнение с други страни..., но въпреки това виждаме големия ръст на самоубийствата“, казва Уеда. „Това подсказва, че други страни могат да преживеят подобно или по-голямо нарасване на самоубийствата в бъдеще.“

Въпреки че трябва да се справя с намаляването на заплатата й и с постоянната финансова несигурност, Кобаяши казва, че сега е много по-добра в овладяването на безпокойството. Тя се надява, че като говори публично за страховете си, повече хора ще направят същото и ще осъзнаят, че не са сами, преди да е станало твърде късно. „Излязох публично и казах, че бях психично болна и страдах от депресия, с надеждата, че други могат да бъдат окуражени да говорят“, казва Кобаяши. „Сега съм на 43 и животът започва да става по-приятен в средата на живота ми. Чувствам се добре, че съм все още жива.“

Източник: ABC7news.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова