Юлия Кръстева: Да опитаме хуманизма днес!

<p><strong>- В последната си книга разглеждате въпроса за нашето отношение към времето. Какво означава това?</strong></p> <p>- Днес живеем във все по-глобализиран свят, благодарение на планетарната хиперсвързаност, била тя чрез интернет, социалните мрежи или медиите. Този факт има две главни последствия, които се оказват едновременно &ndash; парадоксът е само видим &ndash; противоречиви и допълващи се. От една страна, времето никога не ни се е струвало толкова еднообразно, компактно, затворено, повтарящо се, сякаш затворено вътре в себе си, без реални перспективи. От друга страна, то никога не е било толкова отворено, множествено, разнообразно, неизвестно, променящо се, богато на най-различни потенциални възможности. Днес времето е не само ускорено. То поражда също така, и може би най-вече, невероятно количество от събития, чийто реален и дълбок смисъл обаче, се оказва често труден за непосредствено разбиране и интерпретиране на истинската им стойност. Откъдето и нуждата да можем да разчетем времето, нещо, в което ни въвлича моята книга.</p> <p><strong>- Накратко, творба за вашите съвременници!</strong></p> <p>- Във всеки случай, това е нейната амбиция. Тази книга задава въпроси за нашето отношение към настоящето и, следователно, за света, в който живеем днес. Разглеждам именно съдържанието на това отношение. Това е причината, поради която говоря в &bdquo;Импулси на времето&rdquo; за &bdquo;свързаност&rdquo;: понятие, което трябва да обясни съществуващата връзка между формирането на съзнанието, било то индивидуално или колективно, и времето.</p> <p><strong>- Това не е ли вид актуализиране на онова, което Монтен наричаше в своите &bdquo;Есета&rdquo; &bdquo;свръзка&rdquo; на нашето отношение към времето и, в по-специфичен смисъл, именно към нашето настояще?</strong></p> <p>- Абсолютно! Но, още по-конкретно, аз мисля, че настоящето, силно с уроците, които може ясно да извлече от своето минало, включително и от най-трагичното, може да помогне на днешните млади поколения и дори на бъдещите, да излязат от това социално и индивидуално разцепление, в което днес се намират, както свидетелства например насилието в някои предградия, наричани свенливо &bdquo;чувствителни&rdquo;.</p> <p><strong>- Какво имате предвид, когато говорите за трагедиите в миналото?</strong></p> <p>- Очевидно се позовавам на двете огромни трагедии от ХХ век, сталинизма, с Гулаг и неговите милиони мъртъвци, и нацизма, с неговите концентрационни лагери и геноцид спрямо евреите, или други малцинства, като циганите или хомосексуалистите. Поуката, която извлече от тях големият философ Хана Аренд в своето проучване за произхода на тоталитаризма, именно понятието &bdquo;банализиране на злото&rdquo;, е много ценна от тази гледна точка, отвъд, разбира се, нейния драматичен ефект, който предизвика остър дебат в интелектуалния елит. Това, което императивно трябва да преоткрием, подобно на &bdquo;категоричния императив&rdquo;, за който говореше, макар и в друг контекст, Имануел Кант, е смисъла на човешкото, без който очевидно хумаността не може.</p> <p><strong>- Петата част на книгата ви, има много емблематично заглавие, именно &bdquo;Хуманизъм&rdquo;!</strong></p> <p>- Да. Ако разгледаме историята на западната цивилизация, констатираме, че нашата модерност се характеризира с едно изумително желание за знание, което, разбира се, е изключително положително, но може да породи и обратни ефекти. Това, което се стремя да разбера, в тази част от книгата си, е континуитета, който съществува между научния и технологичния прогрес в нашите съвременни общества и интелектуалния проект на големите хуманисти от миналото, от мислители като Еразъм Ротердамски, например, до Просвещението, Жан-Жак Русо в частност, минавайки, разбира се, през Ренесанса. С други думи, опитвам се да покажа в исторически план мотивацията, съзнателна или не, на това желание за знание.</p> <p><strong>- Разглеждате откриването на несъзнателното и появата на психоанализата като нов хуманизъм. Това е темата във втората част, озаглавена &bdquo;Психоанализа&rdquo; във вашите &bdquo;Импулси на времето&rdquo;.</strong></p> <p>- Именно! Вярвам на същностната аналитична модерност, за да разбера в дълбочина големите културни промени в нашия свят, политическите му сътресения, сред които еволюцията на понятието демокрация, основополагащо за прогреса на човечеството. Убедена съм, че аналитичният опит може да бъде отговор, при условие, че, както подчертаваше Фройд, той се изобретява непрекъснато. Това е тезата ми в главата, озаглавена &bdquo;Фройд: основата на дебата&rdquo;.</p> <p><strong>- Значението, което справедливо отдавате на психоанализата, се базира също на приноса на модерната лингвистика, от Фердинанд дьо Сосюр насам. Впрочем самият Лакан, за да се позовем на един от учителите на съвременната психоанализа, твърдеше &ndash; това е една от най-известните формулировки във философското направление, наречено &bdquo;структурализъм&rdquo; &ndash; че &bdquo;несъзнаваното е структурирано като език&rdquo;.</strong></p> <p>- Да. Впрочем не е случайно за жена от български произход, каквато съм аз, ако моята книга започва именно с една глава, озаглавена &bdquo;Моята азбука, или как аз съм буква&rdquo;. Но, за да разширя още повече този важен дебат и да го поставя на още по-стабилна основа, очевидно е, че именно тази тясна връзка между психоанализата и лингвистиката позволява да се мисли днес взаимния принос между Европа и Китай, например, или Европа и исляма. Аз мисля, че Франция, страната, в която живея, може да играе главна роля, благодарение на културната си различност, в този междукултурен диалог. При едно условие обаче: трябва Франция да преоткрие смисъла на този хуманизъм, който е носила в продължение на векове.</p> <p><strong>- Не мислите ли, че освен една нация като Франция, цяла една общност, каквато е Европейският съюз, носи днес този хуманистичен проект?</strong></p> <p>- Със сигурност! Мисля обаче, че европейският проект, въпреки първоначалните си добри намерения, се оказва днес още по-несъвършен, за съжаление. Така че виждам друга алтернатива на този хуманистичен проект: франкофонията, несправедливо пренебрегвана и въпреки това наистина носителка на тази чудесна културна амбиция.</p> <p><strong>- Книгата ви &bdquo;Импулси на времето&rdquo; представлява съществен синтез на вашето творчество, като същевременно остава достъпна за широката публика. Първата част на книгата ви се нарича &bdquo;Особени свободи&rdquo;. Какво имате предвид?</strong></p> <p>- Универсалното, един от главните идеали на всеки хуманист, достоен за това име, се спряга винаги и задължително с особеното, за да избегне подводния камък на идеологическия тоталитаризъм. Парадоксът е само външен! В тези &bdquo;особени свободи&rdquo; аз говоря преди всичко за индивидуалния опит, като център на мрежа от отношения именно чрез езика с другия, в смисъла, в който един философ като Левинас го разбираше. Но не само, защото има различни типове език: писмен и говорим, разбира се, но също живописен, скулптурен, поетичен, музикален... накратко, артистичен. Така се появяват последователно в тази част на книгата ми писатели и теоретици на езика като Филип Солер, Ролан Барт или Емил Бенвенист, но също художници като Джаксън Полък или Луиз Буржоа, литуратурни критици и университетски преподаватели, като Марслен Плене и Жаклин Рисе.</p> <p><strong>- Посвещавате и важна част на жените. От Антигона до Колет, като се мине през толкова различни образи като Света Тереза или Симон дьо Бовоар. Къде поставяте акцента?</strong></p> <p>- Майчиният опит и дори това, което наричам &bdquo;майчин еротизъм&rdquo;, си остава културната конструкция <em>par excellence</em>. Тя ни връща в зората на &bdquo;очовечаването&rdquo;, в степента, в която там биологията &bdquo;се разлюлява при появата на първия друг, детето&rdquo;, както пиша в началната глава &bdquo;Вторият пол, шестдесет години по-късно&rdquo;. Така жените се оказват в центъра на най-фундаменталните етически дилеми на нашата цивилизация. В този смисъл феминизмът е и хуманизъм. Изграждането на емоционалната връзка, както и на социалното тяло, се извършва доста преди появата на религиозните феномени.</p> <p><strong>- &bdquo;Религии&rdquo; е четвъртата част в книгата ви.</strong></p> <p>- Там правя критичен преглед на религиите посредством анализ на мистичния опит и понятието за свещено. Разглеждам също католицизма и най-вече секуларизацията в степента, в която единствено тя позволява посредством тази необходима дистанция, която въвежда, да се мисли традицията. Така че призовавам за атеистично етическо възраждане, много повече отколкото нерелигиозно.</p> <p><strong>- След &bdquo;епохата на подозрението&rdquo;, която въплъщават на границата на XIX и XX век Маркс, Ницше и Фройд, що се отнася до тяхната концепция за разума, ето, че идваме в ХХІ в., &bdquo;епохата на залога&rdquo;, каквато е новата дефиниция на хуманизма според Юлия Кръстева. На това ни навежда речта ви, озаглавена &bdquo;Десет принципа за хуманизма на ХХІ век&rdquo;, която произнесохте в Университета Рим ІІІ на 26 октомври 2011 г., и на следващия ден, в присъствието на папа Бенедикт ХVІ в катедралата в Асизи.</strong></p> <p>- Епохата на подозрението не е достатъчна. Може би човекът не прави Историята, но това не пречи Историята да е човека. Още повече: това сме ние! Наистина е дошла епохата на залога на фона на тежката криза, която преживяваме сега на всички нива (духовна, материална, културна, философска, морална, религиозна, икономическа, финансова, социална, политическа...): да заложим на непрекъснатото обновяване на способностите на мъжете и жените да вярват, или още по-добре, да знаят заедно. Такъв е този нов хуманизъм &ndash; който не е утопия, а процес на постоянно обновяване &ndash; който призовавам в моите мисли: само той може да спаси човечеството от неговите стари и нови демони!</p> <p><strong>- Как все пак може да се определи по-точно и конкретно този хуманизъм?</strong></p> <p>- Хуманизмът е, както имам навика да казвам, голям въпросителен знак на мястото на най-голямата сериозност. Трябва да го търсим във висините на европейската традиция &ndash; в необикновения синтез на гръцката, еврейската и християнската цивилизации. Това есе, &bdquo;Импулсите на времето&rdquo;, е също така и може би най-вече, залог върху времето на това, което наричам <em>corpus mysticum</em>. Наистина аз се осмелявам да заложа там, на културата.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>