“За първи път цялото човечество се страхува едновременно от едно и също нещо!”. Според бившия френски външен министър Юбер Ведрин световната криза, предизвикана от коронавируса, бележи, особено на Запад, края на дълъг период на лекота и безразсъдност. "Можем да сме облекчени от отстраняването на Тръмп, но не бива да имаме илюзии за симпатичния трансатлантически свят, който ще намерим отново. САЩ ще се върнат към мултилатерализма, за да упражнят своето лидерство. Толкова по-добре за Световната търговска организация, Световната здравна организация, Международната организация за гражданска авиация, ЮНЕСКО и т.н., но след първоначалното облекчение ще надделее реалността: американците и европейците бавно се превръщат в братовчеди, еднородни, с общ произход, но постепенно отдалечаващи се едни от други".
Юбер Ведрин: Шокът от пандемията е по-силен от 11 септември

 

- Ще остане ли 2020-а годината на разривите?

 

- Да! Мисля, че след време тя ще изглежда, поне на Запад, като краят на един много дълъг период на мир, забогатяване и безгрижие, но също така на арогантност и безразсъдност. Пандемията предизвика по-брутален и по-глобален шок от 11 септември 2001 г., който ужаси само част от света, и от финансовата криза през 2008 г. За първи път цялото човечество се страхува едновременно от едно и също нещо! Струва ми се, че имаше гигантски сблъсък и травма, чийто дългосрочни последици могат да бъдат огромни.

 

От десетилетия учените предупреждават за заплахите за живота на планетата. А вирусолозите, които никога не са си противоречали, смятат, че появата на тази пандемия е свързана със свърхнаселеността, урбанизацията, обезлесяването и, в крайна сметка, начин на развитие - без значение дали е капиталистически или комунистически - който “освобождава вирусите”. Те предупреждават, че след Covid-19 ще се появят други вируси и те ще се разпространяват по същите сили на брауновото движение. Трябва да извлечем поука от тази пандемия и да се подготвим за това.

 

Досега интелектуалците, елитите, хората, които вземат решения във всички страни по света, се отвращаваха да приемат, че са органични същества! А религията на растежа (хищническа, което не е фатално) надделя над всичко. Но светът на производството разбра. Пандемията ще наложи обединението на два клона на знанието - литературата и науката - разделени на Запад през ХVIII век. Безплодната опозиция между “природа” и “култура” ще трябва да бъде преодоляна. Това е много важно. Не мога да кажа какво следва за Запада след един объркан и посттравматичен период: може би интелектуално възраждане, научна експлозия, реализъм, който ще позволи съвместно съжителство в нововъзникващия свят?

 

- Какво точно означават тези промени за западното влияние?

 

- Пандемията разкри брутално, като шок-тест, като скенер, мащаба на извършващите се промени и може би ще го ускори. Но още през 2019 г. светът приличаше по-скоро на панаир, отколкото на междунардна “общност”. Западът вече загуби монопола над могъществото. Китайско-американската хватка започна с идването на власт на Си Дзинпин и реакцията на Тръмп. Фактът, че Русия остана руска, за голямо разочарование на Запада, е очевидна. Гигантските конвулсии, на които европейците и особено Франция са странични жертви, вече разтърсиха сунитския ислям по целия свят.

 

- Пандемията ще отслаби ли демокрациите?

 

- Това впечатление имахме в края на 2020 г., но това не е окончателно. Разбира се, тя настъпи в момент, в който демокрациите вече не се чувстваха много удобно. В западния свят се изтъкват външните атаки, сочат се с пръст теократичните или деспотични държави, които се осмеляват да оспорват Запада и неговите ценности и да претендират, че тяхната система е по-добра! Осъждат се също т. нар. “нелиберални” демокрации, някои от тях западни. С ужас откриват, че демократичният избирателен процес може да доведе на власт режими, които философски погледнато не са демократични. Знаем го отдавна: Хитлер беше избран. Това преоткриване е още по-болезнено, тъй като след края на СССР Западът си мислеше, че няма съперник. Докато вече възникваха такива! Изведнъж надават вик: “популизъм”. Популизмът е, когато народът вече на гласува така, както биха искали елитите! Предпочитат да го припишат - беше малко смехотворно от страна на американските демократи по повод на Тръмп - на осъдителни маневри на определени противници, руснаците, отколкото на вътрешните проблеми. Те са едновременно по-сериозни и по-сложни за решаване.

 

В момента, в който народните класи, после западните средни класи се отдръпнаха от глобализацията или европейската интеграция, движени отгоре от тридесет или четиридесет години насам, демократичната криза беше вътрешна. Това, което днес се заклеймява с малко общи термини - популизъм, конспирация, мракобесие (подценявайки опасността от фанатизирането на крайното левичарство на Запад), според мен са вторични продукти на това отдръпване. “Популистките изблици” се получават, когато магмата си проправя път в политическите пукнатини… Когато толкова хора на Запад, включително в Европа, вече не вярват в цялостните модели, демокрацията, растежа, прогреса, международното сътрудничество и т.н., това е много опасно.

 

- Следователно 2020-а ще остане година на криза на демокрацията?

 

- Годината, в която тази криза вече не можеше да  бъде прикривана. За да отговорят на това преразглеждане на представителната демокрация, правителствата прибягват до референдуми, допитвания, граждански конвенции и т.н. Но движения, като “жълтите жилетки”, които не разпознават нито един представител, изискват пряка, незабавна демокрация. А тя е ненаситна (като прозрачността). Независимо дали я смятат за симпатична или абсурдна, русоистката или швейцарската утопия на жителите, които се събират на селския площад, за да гласуват с вдигната ръка, стана технологично възможна. Всички французи могат да бъдат попитани по мобилния телефон дали да бъде възстановено смъртното наказание…

 

Тази криза, която пандемията разкри като през увеличително стъкло, засяга целия Запад в различни степени. Ще добавя, че ако представителната демокрация и глобализираният “неолиберализъм” (всички тези думи са в капан) се смесят с непоносимото влошаване на неравенството, реално или изпитано, тя е в опасност. 2020 г. беше и това…

 

- В тази мрачна картина изборът на Байдън не е ли добра новина?

 

- Добра новина, че мнозинството от американците бяха способни да обърнат страницата “Тръмп” в една разделена наполовина страна. Но не бива да си създаваме илюзии: Доналд Тръмп беше шокиращ, отблъскващ, но не той попречи на европейците да се утвърдят повече. Можем да сме облекчени от неговото отстраняване, но не бива да имаме илюзии за симпатичния трансатлантически свят, който ще намерим отново. САЩ ще се върнат към мултилатерализма, за да упражнят своето лидерство. Толкова по-добре за Световната търговска организация, Световната здравна организация, Международната организация за гражданска авиация, ЮНЕСКО и т.н., но след първоначалното облекчение ще надделее реалността: американците и европейците бавно се превръщат в братовчеди, еднородни, с общ произход, но постепенно отдалечаващи се едни от други. А ние, европейците, сме сами. Президентът Макрон е прав да повтаря на европейците, че трябва да решат да станат сила, да дадат истинско съдържание на понятието “европейски суверенитет”, което допълва националния суверенитет, с всичко, което това включва. Ако повече не искаме да бъдем като Сизиф, трябва да поемем по пътя на технологичния, дигиталния и друг суверенитет. Тази ужасна 2020 г. ни върна към нашата отговорност: как да се обединим ние, французите, как да убедим европейците, как да съжителстваме с останалата част от света, как да преоткрием рационалния оптимизъм?

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

тошко африкански на 08.01.2021 в 22:19
“За първи път цялото човечество се страхува едновременно от едно и също нещо!”. И това страшно нещо е генетично свързано с онези неща, изкълвани от железните птици на 11 септември 2001. Не ние, а Юбер Ведрин го намеква, дори и с факта че ги събира двете в една сентенция. А щом тези две неща са генетично свързани, значи имат общ произход. А щом са с общ произход, значи би следвало да са от един баща или от една майка. Това обяснява, защо в Конгреса така ревностно искат да премахнат тези двама родственици на произхода, за да скрият генизиса на недоизкълваното, и на онова, което възмездява този деструктивен акт. Случайни асоциации никога не възникват просто ей така. Това са закономерни, предизвикани, задължително наложени асоциации и маркери на времената, които човечеството няма право да подминава, като плод от случайно възникнала алюзия. Защото, каква е причинно-следствената връзка между "поротокал" и "портокал с часовников механизъм". И има ли такава? Освен автора? Нима човечеството не изконсумира плода, за да се натъкне на механизма, за който отдавна е предупредено и който не е в състояние да бъде спрян, ако същото това човечество не се опомни от безумието си и не започне да живее по божите закони? Преди това обаче ....тик-так, тик-так, тик-так...., тик, тик, тик, тиква....

Напиши коментар