Виктория Нюланд
В началото на управлението на Джо Байдън съществуването на Балканите във Вашингтон сякаш беше забравено. Президентът дори не спомена този регион в речта си пред Общото събрание на ООН.
Американските дипломати на място, ако не ругаеха Русия, като цяло „убиваха времето“ и в лични разговори признаваха, че не могат да направят нищо с албанците - косоварите буквално са ги гонили и затова е трябвало да се чака изведнъж в Косово след изборите да се появи по-интелигентно правителство. Същата е историята с държавната криза в Босна и вълненията в Черна гора.
По-рано за Балканите в Държавния департамент отговаряше Матю Палмър, който не се запомни с нищо. В същото време той не координира своята дейност (или бездействие) с личния представител на президента в региона Ричард Гренел. Заедно те игнорираха съществуването на специалния представител на ЕС за Балканите Мирослав Лайчак.
Действията на посланик Антъни Годфри, напускащ Сърбия, също трудно могат да се нарекат професионални. Той редовно правеше неподходящи твърдения за приемащата страна, както и за сърби и руснаци. Преди Белград той работеше в посолството в Москва, беше тежко травмиран от този опит и убеждаваше сърбите, че Русия е агресивна държава и с руснаците не може да се работи.
При Годфри, в помпозната сграда на посолството на улица „Принц Александър Караджорджевич“ продължи порочната практика, започнала при предишния посланик Кайл Скот. На американските официални празници се провеждаха мащабни партита, а морските пехотинци от охраната скандираха нещо обидно за сърбите и лично за президента Александър Вучич.
Впоследствие сръбският президент коментира злобно тези изказвания. Специалните служби също не спят и редовно показват на Вучич записи от американските вечеринки.
Сега предстои промяна в политиката на САЩ на Балканите. Има всички основания да се смята, че администрацията на Байдън се е събудила и рязко засилва действията си в региона. Поне сръбският премиер Ана Бърнабич е напълно убедена в това и искри от оптимизъм по този въпрос.
Цялата надежда е в САЩ
Наскоро в Ню Йорк, в кулоарите на сесията на Общото събрание на ООН, Бърнабич се срещна със заместник-държавния секретар Виктория Нюланд, която я информира, че най-накрая във Вашингтон се формира своеобразна „експертна група по Западните Балкани“. След това Бърнабич започна да говори на глас, че САЩ ще играят и трябва да играят по-важна роля в региона от преди (разбирайте: при Тръмп). И също така - тя започна активно да критикува Европейския съюз, който „не е в състояние“ да реши проблема с Косово (четете: но американците ще успеят).
Всъщност в Белград има група политици, които предпочитат да се ориентират към САЩ, считайки курсовете на сближаване както с Русия, така и с ЕС, като безполезни. Те са сигурни, че Вашингтон има някакви механизми на влияние върху Косово. Като цяло, това е разпространена илюзия - че някой може да повлияе на албанците.
Сега Съединените щати са организирали „мостове Кабул-Прищина и Кабул-Тирана“ и внасят там масово афганистански бежанци. По принцип това е потвърждение на тяхното влияние. Но едновременната вяра, че американците могат да накарат косоварите да направят нещо добро за сърбите, се основава повече на тъжния опит на Европейския съюз и неговите „мисионери“. Това е логиката на обратното: ако европейците не успеят и не успеят, тогава американците вероятно ще успеят.
В същото време Нюланд по принцип е склонна да създава „експертни групи“. Където и да отиде, тя ги създава, привличайки американската академична общност с много специфичното си мислене. Това е нейният стил на работа. И засега няма голяма надежда тези експертни групи да дадат някакъв резултат.
В американския истаблишмънт хуманитарните знания за външния свят се считат за най-високото ниво на образование, а специалистите (каквито и да са те) по външната политика или чужбина (региони и отделни държави) са високо летящ елит. От тук и това преувеличено отношение към различни видове академични експерти и техните мнения.
Нюланд е служител от старата школа, освен това самата тя е близка до няколко университета и изследователски института, поради което без „експертно мнение“ тя не прави нищо. А от гледна точка на бюрокрацията „създаването на комисия“ е класически ход - „А след това ще видим“.
Но личностите на новоназначените - посланик Кристофър Хил и специалният пратеник Габриел Ескобар, напротив, са доста забележителни за разбирането как и в каква посока може да се активизира американската политика на Балканите.
Кристофър Хил и Габриел Ескобар
Човекът, който свали Милошевич
Нека започнем с Ескобар, много екстравагантен човек. Между 1998 и 2001 г. той бе на три мисии в страните от бивша Югославия. Той отговаряше за Службата на върховния представител в Баня Лука (Босна и Херцеговина), беше ръководител на отделение на посолството на САЩ там, служи като заместник-ръководител на Групата за дипломатическа връзка в Подгорица (Черна гора) и ръководител на политическия отдел в Белград веднага след възобновяване на дипломатическите отношения между Сърбия и САЩ през 2001 година. След това напуска Балканите за известно време, работи в Ирак, Боливия и Пакистан, но след това се връща в Сърбия като заместник-посланик.
Интересен епизод имаше по време на работата му в Черна гора. На 31 май 2000 г. съветникът на президента по въпросите на сигурността Горан Угич беше убит с няколко изстрела от автоматични оръжия със заглушител. След известно време журналистите се докопаха до запис на телефонен разговор между началника на канцеларията на САЩ в Дубровник, Хърватия, Шон Бърнс и Габриел Ескобар, който тогава работеше в Подгорица. Те разговаряха буквално половин час след убийството на Жугич.
Ескобар разказа на Бърнс за „професионално изпълнена задача преди двадесет минути“, позовавайки се на черногорския служител на USAID Небоиша Чагорович.
Бърнс отговори, като посъветва Ескобар да се въздържа определено време да посещава Черна гора.
Мистерията с убийството на Горан Жугич все още е голяма, а биографията и поведението на Габриел Ескобар на Балканите пораждат смътни съмнения. С други думи, има основание да се смята, че в края на 90-те и началото на 2000-те години именно Габриел Ескобар е основният проводник на американската политика на Балканите, включително свалянето на Слободан Милошевич, но в същото време той винаги остава в сенките, заемайки технически или второстепенни места в официалната таблица на ранговете - обикновено не толкова дипломатически, колкото разузнавателни.
Някои анализатори смятат, че приоритет на Ескобар ще бъде не само въпросът за Косово, но и запазването на евроатлантическия курс на Черна гора, както и преодоляването на административната задънена улица в Босна.
Той ще се опита да реши босненския проблем, като окаже натиск върху Република Сръбска, за да не ѝ позволи да напусне вече агонизиращата федерация. Във и около Вашингтон се смята, че босненските сърби са виновни за факта, че архисложната държавна система на Босна не работи. За Ескобар, който е служил и в Баня Лука, това е личен въпрос.
Посланик "Очевидно зло"
Новият посланик на САЩ в Сърбия Кристофър Хил е на 69 години, президентът Байдън спешно го върна от пенсиониране. Това не е „частно“ назначение, когато според старата американска традиция приятели на президента или спонсори на предизборната кампания, а не професионалисти, изведнъж стават посланици. Хил е просто професионален и много опитен дипломат.
Формално той се счита за специалист пo Далечния Изток, особено Корея. В същото време Хил в края на 90-те играе една от ключовите роли в американската политика на Балканите.
В периода 1996-1999 г. той е посланик в Македония, а през 1998-1999 г. е и специален пратеник за Косово. Хил беше този, който подготви почвата за американските бомбардировки на Югославия и въвеждането на войски в Македония, той също беше връзката с бойците от Армията за освобождение на Косово.
Хил бе и заместник на Ричард Холбрук по време на преговорите в Дейтън за Босна.
Той не е точно „ястреб“ в класическото си оперение, но представите му за Балканите и особено за Сърбия и сърбите са доста специфични и перфектно корелират със сърбофобията на Байдън.
В Белград експертите определят назначаването на Крис Хил „очевидно зло“, тъй като такъв посланик е идеален за убеждаване на Сърбия да признае независимостта на Косово. Хил ще счита това за своя основна грижа.
Времената на затишие, още повече на „медения месец“, между САЩ и Сърбия със сигурност са свършили. Президентът Байдън е склонен да делегира широко своите правомощия и обичайно избира за ключови външнополитически позиции онези личности, които най-пълно отразяват неговите представи за световния ред.
Един от мотивите за Вашингтон на Балканите е желанието да отблъсне Европейския съюз (както, впрочем, в Украйна) от традиционните дипломатически и преговорни позиции. Нещо повече, това ще стане чрез разширяване на „дипломатическата агресия“ - активна намеса в политиката на малките държави.
Но Балканите са сложна плетеница от противоречия, където е невъзможно да се решават проблемите последователно, един след друг, а не в комплекс. Цялостното решение на Балканите изисква „мерки от миналото“: свикването на многостранни конференции, дълги преговори и съгласуване на позициите, а не атака със сабя и искане „да се вземе решение според правилата“.
Източник: Агенция "Фокус", "Взгляд"