Уолтър Ръсел Мийд: Тръмп остава страхотна политическа сила

- Доналд Тръмп владее изкуството да предизвика тотална омраза или възторг сред своите привърженици. Как го виждате след четиригодишно наблюдение?

- Не е лесен въпрос. Познавам го само от медиите, а личността му е такава, че предизвика ултраемоционален подход. Тръмп е човек, който действа по-скоро по инстинкт, а не въз основа на разумни принципи. Това го отличава от Роналд Рейгън. Когато Рейгън почина, в архива му откриха колекция от дневници, пълни със зрели разсъждения. Не мисля, че след смъртта на Тръмп ще намерят подобни бележници! Той действа до голяма степен инстинктивно, с форма на опортюнизъм.

Излишно е да му представяме логични доводи, за да му кажем, че за да отиде до точка С, трябва да мине през А и Б, Тръмп няма да следва непременно този път. Хората, които не споделят инстинктивния му светоглед, ще решат, че си имат работа с кораб без кормило. Но ако погледнете неговите решения, ще видите определена схема на действие, основаваща се на два елемента. Единият е свързан с визията му за начина, по който върви светът, и следователно какво трябва да направи Америка, за да се възползва. Вторият елемент се фокусира върху това, което иска неговата политическа база. Когато тези две мотивации са в конфликт, той обикновено избира политическата база. Запазването на властта е основната цел, която може да позволи нещата да се случат.

- Това не се ли отнася за цялата политика?

- Да, разбира се. Но при повечето политици има сложна структура, която определя дневния им ред. При Тръмп това не е точно определено, той живее в момента и действа в зависимост от възприятието си за възможностите и опасностите. Този президент не играе на същия терен като другите политици. Преценката му се основава на форма на американски популистки национализъм. Мисли си, че разбира националния интерес по-добре от другите. Визията му за международната система е много по-различна от всяка политическа теория. Това, което той разбра много по-рано от останалите, е, че преобладаващата републиканска коалиция от 1981 г. до края на управлението на Джордж У. Буш, вече не работи. Рейгън направи критика на регулирания капитализъм, изобличавайки неговия клиентелизъм. Трябва, казваше той, да се върнем към “истинската американска идея” на неограничения пазар. Другият Рейгънов стълб беше, че американците не вярват достатъчно в “изключителността”, във факта, че американците могат да спечелят Студената война.

“Американската идеология” се разглеждаше като “отговор” на разочарованията от 70-те години. Фактът, че СССР се разпадна едновременно с възстановяването на икономиката (на САЩ - б. а.) придаде огромна тежест на този диптих. Тогава републиканците превърнаха съюза между радетелите за глобална свободна търговия и неоконсерваторите интервенционисти в основа на своето кредо в продължение на тридесет години. Рейгън си беше осигурил подкрепата на националистическия популистки електорат, който наричам Джаксънов електорат (по името на президента Андрю Джаксън - б.а.), провъзгласявайки, че Америка е велика и трябва да се бори с комунистическата заплаха. Но джаксънистите никога не са били заинтересовани от идеята да харчат парите на американския данъкоплатец, за да реформират далечни страни като Казахстан.

Разочарованието, породено от споразуменията за свободна търговия, идеята, че Китай се възползва от американската наивност, фактът, че реалните доходите се сриват, всичко това ускори голямата преоценка. Тя беше отложена от атаките на 11 септември, които поддържаха връзката между националисти и неоконсерватори. Но от 2008 г. американците загубиха всякакво доверие в тяхната способност да демократизират света.

- Изненадващото е, че Тръмп трябваше да нанесе решителния удар на тези свещени идеологически крави.

- Инстинктът на Тръмп му показа това, което лидерите на републиканците и демократите не виждаха поради своята догматична мисъл и отказа си от прагматизма, който е силата на Америка. Това се дължи на факта, че политическите лидери прекарват първите 25 г. от живота си в училище! Но седенето и слушането на професор може би не е най-добрият начин да се подготвиш за политиката и лидерството! Вляво не осъзнаха до каква степен консенсусът, определен от Клинтън, беше загубил своята привлекателност. Ако съберете вота за Тръмп и за Сандърс, имате мнозинство от американци, която очевидно са скъсали с ортодоксалността на предишните поколения. Фактът, че въпреки всичко, което се случи през тези четири години, Тръмп продължава да получава 42-43 процента подкрепа, говори много за качеството на неговата интуиция. Той отгатна нещо много истинско. Способността му да запази тази подкрепа в бурни години и въпреки пандемията, довела до икономическа депресия, показва, че тези, които го подценяват, дълбоко грешат. Това не означава непременно, че ще спечели през ноември. Но би било напълно погрешно да не виждаме в Тръмп страхотна политическа сила.

- Какво мислите за почти религиозното желание Тръмп да бъде представен за дявола, а в другия лагер - за доброто?

- Това отношение произтича от факта, че в Америка, както и в Европа, мнозина са привързани към идеята за професионализация на управлението и на административния ред. Нашите елити са убедени в необходимостта начело на правителствата  да стоят прогресивни и просветени мениджъри, които вземат решенията си въз основа на рационални сметки и на подробно определени правила. Но Тръмп не вярва във всичко това. Той никога не е работил в борюкрация. Той е собственик на семеен бизнес. Той изобщо не е бил социализиран в това, което повечето хора от системата смятат за единствената и етически приемлива форма на лидерство. Неговият политически стил напомня на този, използван през ХIХ век в политическите механизми на големите градове. По онова време политиците в “Тамани Хол” (демократическа организация, контролираща кметството в Ню Йорк - б. а.) не са се интересували дали това, което казват е вярно. Те просто се опитвали да накарат хората да гласуват за тях. Така че Тръмп е внезапното завръщане към политическа форма от ХIХ век, предшестваща административната държава.

- Сигурен ли сте, че трябва да се върнем към ХIХ век? Какво ще кажете за критериите за “политическо благоприличие” на Никсън например?

- Никсън имаше усет какво е срамно и какво не. В личния си живот беше груб, но когато изпълняваше задълженията си, знаеше, че трябва да облече риза и вратовръзка, да бъде джентълмен. Може би това го погуби впрочем. На негово място Тръмп вероятно щеше да изгори прословутите касети (от Уотъргейт - б. а.) на поляната пред Белия дом! Никсън направи нещо незаконно, но в негова защита, впоследствие се подчини на законите на системата. Това, което ужасява хората, не без основание, е, че Тръмп се подиграва на всички правила.

- Докъде мислите, че може да стигне Тръмп в презрението си към правилата и обичаите? Навреди ли на президентската длъжност?

- Мисля, че сме в опасен момент от американската и световна история. Но не мисля, че Тръмп е причината за тази опасност, по-скоро той е неин симптом. Ако нямаше нещо дълбоко проблематично в статуквото преди Тръмп, той нямаше да бъде избран за президент! Да, доста се притеснявам от поетата посока. Мисля, че прецедентите, които Тръмп създаде, неговото неспазване на закона и правилата, не са добри и биха могли да влошат нещата. Но истината е, че обществото преживява дълбока промяна. Информационната революция се оказва поне толкова експлозивна, колкото индустриалната революция през ХIХ век. При последната всичко се промени: държавата, семейството, религиозните организации, бизнесът. Тази трансформация не беше кротка и мирна! Това, което познаваме от 1945 г. насам, е зряло индустриално общество, което се справя с напрежението и проблемите. Но информационната революция ни връща в ситуацията от 1850-1860 г. Надеждата, че бихме могли да преминем през гигантската трансформация без резки движения, е благопожелание. Напуснахме една спокойна историческа ера, за да навлезем в бурно време. Тръмп е неговият предвестник.

- Смятате ли, че е расист?

- Думата “расист” има огромен емоционален заряд, но без общоприето значение. Много предпазливо боравя с нея. Част ли е Тръмп от зараждащото се антирасисткото движение? Явно не! Когато Тръмп разговаря с чернокож, който е добър професионалист, гледа ли на него като на по-низш от белия? Също не мисля. Нито един човек с подобен подход не би могъл да оцелее в Ню Йорк, това се отнася и за Тръмп. Но политиките на идентичността винаги са имали решаващо значение в САЩ. Преди сто години, когато хората питали защо няма социализъм в САЩ, отговорът бил, че в Америка идентичността е по-важна от социалната класа. Това си остава така. Бялата и бедна база на Тръмп и афроамериканската база имат повече общи неща, като интереси, отколкото другите групи. Но политически те са много разделени. Базата на Тръмп има определена идентичност. Не съм съгласен с онези, които казват, че това е бялата супремасистка база, но нейните корени датират от време, когато явният расизъм е бил нормален в тази група. Това вече не е така, но е ясно, че Тръмп е способен да разиграва расовата карта по-доста циничен начин, ако това може да му послужи. Нека не забравяме, че демократите също играят доста цинично с расовата карта, когато това ги устройва. Мобилизирането на избирателите чрез политиките на идентичността е част от демократичната игра в Америка.

- Но не се ли опита Тръмп да се отвори широко за чернокожите избиратели, за да унищожи тази политика на идентичностите?

- Тръмп не вярва в расовата или етническа преданост. Той не смята, че всички араби са фанатици срещу Израел. Не смята, че афроамериканците се определят от своята раса, нито пък белите. Не мисли, че цветът на кожата ви казва всичко за вас. Той е циник по въпроса за човешката природа като цяло. Той смята, че страстите могат да мобилизират групите, но индвидите си остават индивиди. Наскоро видях една анкета, според която 23 процента от чернокожите подкрепят Тръмп.

- Може ли интуицията на Тръмп да създаде огромна изненада през ноември?

- Тръмп вече се справи по-добре от Ромни през 2016  г. сред чернокожите и още повече сред испаноезичните. Антиимигрантските чувства са много силни сред народните класи, които се конкурирарт с имигрантите. В момента Тръмп определено не е фаворит. Но не е изключено интуицитията му да го доведе до победа.

- Когато се говори за Тръмп, винаги се споменава отхвърлянето на глобализацията, връщането към националната държава… Но има и вот за Тръмп, който има съществен културен аспект, отхвърляне на политическата коректност, която нахлу в университетите и медиите.

- Този елемент е свързан с класовата борба между образованата управляваща класа, за която говорих, и обикновените хора. Първоначално идеята беше, че тази класа ще ограничи властта на плутократите и корпорациите. Но има бунт срещу административната власт. От една страна, гобализацията не може да се управлява лесно от административните национални елити, а от дрга, обикновеният гражданин все по-малко понася да бъде управляван от тези елити. Допреди няколко десетилетия полските мигранти, които не говореха английски, или селяните от Средния Запад, останали без ориентири, които се заселваха в градовете, приемаха да бъдат ръководени в свят, в който се чувстваха слаби. Днес всеки се позовава по-скоро на Google, отколкото на лекар, професор или управляващ. Хората смятат, че нямат нужда от добронамерени елити. Но въпросните бюрократи не остават в бездействие. Тяхната идентичност, начин на живот и дълбоките им убеждения ги карат да смятат, че без тях светът ще изпадне в хаос. Така че особено по време на пандемия и климатични промени с потенционално апокалиптични последици, те ще борят с нокти и зъби за това, което искрено вярват, че е единственият начин да се управлява света.

- В случая с левицата не става въпрос само да оглави правителството, но и да прочисти американското минало от греховете му, накратко, за идеологически кръстоносен поход за преосмисляне на основите на републиката.  Може ли Тръмп да изиграе ролята на крепостна стена за американските ценности?

- Той се опитва. Ще видим дали това ще проработи. Ясно е, че демократите са много загрижени за политическите последици от расовите бунтове. Но нещата бързо се променят. Разбира се, въпросът за идентичнноста и този за значението на западната цивилизация присъстват на тези избори. Но не бива да забравяме, че ако икономиката се възстанови, дискусията може да напусне улицата. Лесно е да се надценяват рисковете от следизборно насилие. Това, на което се надявам, е ясен резултат, независимо кой е победителят. Защото ще ограничи съмненията, дори и да има много гняв.

- Дали Байдън и Харис са убедителен отговор на бурята, която описвате?

- Не знам, те самите не знаят. Как ще отговорят на атаките на Тръмп? Какъв ще бъде приносът  на външните събития? Китай ще нападне ли Тайван? Ще мутира ли Covid в по-смъртоносна версия? Всички тези въпроси показват, че от всички последни избори, тези са най-непредвидимите.

Превод от френски: Галя Дачкова