Снимка: АР
- Какъв е стратегическия смисъл на специалната операция за принудителното приземяване на самолета на Ryanair в Минск? Защо Протасевич е притрябвал на Лукашенко?
- Ние можем само да гадаем, защото тази история има явно местен характер и е доста мътна. Мисля, че Протасевич е необходим на Лукашенко по няколко причини. На първо място, защото беларуските власти и специални служби практически дълбоко го ненавиждат и го квалифицират като един от драйвърите на акциите на протеста. Отчасти те даже са прави, защото ролята на Telegram-канала NEXTA беше много значителна. Не той е причината за масовите протести, но в оперативен порядък NEXTA се оказа много ефективен инструмент от гледна точка на информация и координация на протестите. На второ място, можем да издигнем хипотезата, че белоруските власти не действат ситуативно, а имат някакъв план. В момента по обективни причини протестът утихна и властта устоя на него. Отначало, благодарение на подкрепата на Русия, а след това, за сметка на твърдостта, даже на жестокостта на властта. Вследствие на тези два фактора опозицията въобще не успя да се структурира. Западното влияние се оказа всъщност значително по-малко, отколкото ако аналогични събития се бяха случили преди десет години. И това е така, защото на САЩ и на ЕС не им е до това. Резултатът от случилото се е, че всичко като че ли застина. Въпреки всичко, и самите белоруски началници, и тези, които ги обслужват, вероятно разбират, че недоволството не е изчезнало никъде и при определени условия отново може да избухне. Разбира се, че и разочарованието на привържениците на опозицията, като резултат от акциите през есента също не е изчезнало никъде. Затова от гледна точка на въздействието върху аудиторията, ареста, публичната му презентация и съдът над човека, който до голяма степен е олицетворение на протеста, могат да произведат деморализиращо въздействие върху опозицията. Но все пак не съм сигурен в това. Както и въобще в способностите на емигриралите политици да успеят да възпламенят обществото. Но ситуацията със задържането на Протасевич и нейното по-нататъшно развитие може да има още една брънка в обществените настроения. В резултат на тези действия обикновените белоруски граждани, които и без това не напускат родината си, сега няма да могат физически да летят от страната си, тоест за да летят донякъде, ще се наложи да правят това, като първо отидат в друга страна и оттам вземат полет. А това не озонира атмосферата. Затова е сложно да се каже, с каква точност са разчетени последствията от инцидента от гледна точка на обществените настроения. Но от гледна точка на плашещия публичен пиар и деморализиращо въздействие върху опозицията, от страна на Лукашенко мисля, че това са правилни действия.
- Ако погледнем на ситуацията в международен контекст, колко дълбока ще бъде кризата в отношенията на Белорусия със САЩ и ЕС?
- От една страна в небето на Белорусия стана доста крещящ акт. Експертите привеждат достатъчно коректна аналогия с принудителното приземяване на самолета на президента на Боливия Ево Моралес в Австрия, което си беше чист произвол. Другият пример е връщането на летището на излетелия от Киев самолет на „Белавиа“. Но все пак тази ситуация имаше отношение само към Украйна. Обаче самолета на Ryanair е летял в международното въздушно пространство и никого не е застрашавал, плюс допълнително съпътстващото обстоятелство от присъствието на опозиционера на борда и доста смехотворно изникналия изведнъж ХАМАС. По-нататък въпросът е дали европейците ще предприемат реална блокада на Белорусия и какво ще означава това в переспектива? Логиката, по която действа ЕС досега, се състои в това, че мостовете не трябва да се изгарят, защото тогава Белорусия окончателно ще премине на страната на Русия, тъй като няма да има друг избор. Всъщност именно това сега се случва. В последните години това беше важен фактор за западните страни. Но сега може и да престане да бъде такъв, или иначе казано, по дяволите Белорусия оставяй я да се съюзява с Русия, а ние ще демонстрираме нашата невероятна принципност, любов към свободата и привързаност към идеалите ни. Реална переспектива за смяна на властта в Белорусия те също не виждат. Е, добре. Всички в известен смисъл са доволни. Като цяло казусът е любопитен и той преди всичко ще покаже дали е истински важна за някого темата за принудителното приземяване на самолета в Минск или не е.
- Тоест възможно е ЕС да се ограничи само с твърда реторика?
- Вдигна се голям шум, но ако всичко се ограничи само с това, то ще бъде знак, че ситуацията с опозицията в действителност не засяга никого. Всеки си има свои проблеми и ангажименти. Фактът, че и американците, и германците, и французите старателно твърдят, че руснаците нямат нищо общо с това, а Лукашенко сам хулиганства, говори за нежеланието да се използва историята със самолета, като още един повод за обвинения и натиск върху Русия. Какво означава това, ще видим скоро. Сега европейската реторика като цяло малко се промени. Даже да вземем макар и само изявлението на президента на Франция, че санкциите не работят и ние напразно сме се фиксирали върху тях. Но и това сега нищо не означава, защото курса, който Европа провежда срещу Русия, е свидетелство за това, че никой не може да измисли нещо друго, по-смислено. Някаква стратегия в отношенията с Русия, ЕС не приема, и не поради това, че там се водят яростни спорове. А всички ги устройва сегашната имитация на политика, защото ако започнат да копаят по-дълбоко, тогава ще излязат толкова противоречия, че е по-добре да ги пратят по дяволите. Нека нещата така да си останат, а едновременно с това ще се правят гръмки изявления, без да се предприемат особени практически действия.
- Незабележим, но красноречив сигнал, че историята е наистина с двойно дъно, стана неочакваното присъединяване към рестрикциите на казахстанската авиокомпания Air Astana, която отмени рейса си за Белорусия. Какво означава демарша на Казахстан в навечерието на визитата на Лукашенко в Русия?
- Мисля, че Казахстан по свой начин прави сложна еквилибристика, за да не постави под съмнение отношенията си със САЩ и ЕС. Той демонстрира, че съюзникът си е съюзник, но някои неща не са приемливи. Разбира се, това което направи Лукашенко, ако предположим, че това е планирана акция, е крачка в посока на „кимченизация“. Защото абсолютно провокативни действия от серията „плюя на това как ще реагирате“ е визитната картичка на севернокорейския лидер Ким Чен Ун. И трябва да кажем, че действията му са достатъчно ефективни. Да, сега всичко затихна, но неотдавна имаше период когато епатажът на Лукашенко застави западните лидери да се отнасят към него значително по-уважително. Разликата е в това, че Ким Чен Ун оглавява напълно затворена държава и може да си позволи да прави с нея каквото си иска, докато е на власт. Лукашенко все пак оглавява европейска страна с население, което не намира никаква привлекателност в севернокорейския начин на живот. Затова е любопитно, какво ще стане по-нататък, ако действително бъде наложена блокада, и до каква степен това ще повлияе на обществените настроения вътре в самата Белорусия. В своето изказване пред парламента Лукашенко сипеше гръмки и патетични фрази, но може да се предполага, че върху голямата част от населението това не въздейства по никакъв начин.
- Как Русия може да използва резултатите от маневрите на Лукашенко?
- Лукашенко се оказа в коридор, от който е невъзможно да излезе. Друг е въпросът, какво ще прави по-нататък Кремъл с това. Нали миналата есен много от руските експерти считаха, че тъй като по-скоро ние спасихме Лукашенко, а него разбира се го спаси Путин, според прозрачния намек на опозицията, като каза, че ако не прекратят протеста ще изпрати други хора, с които ще се наложи да се разбират, то Лукашенко би трябвало да се съгласи с тези условия, които избягваше дълги години. Но съдейки по-всичко, това не стана. Когато Лукашенко почувства, че се е закрепил, той реши, че всичко и така си е нормално, разбира се, много ви благодаря, но никакво по-тясно сближаване. За тази непълна година не бяха предприети никакви по-конкретни стъпки за интеграция с Русия и такива за интегриране в Евразийския икономически съюз. В крайна сметка нищо не беше обявено за обсъждането на подобни стъпки на срещата между Путин и Лукашенко в Сочи, която ще протече, както и предишните. Но в сегашната ситуация белоруския президент е ограничен, както никога до сега. Ще видим дали с нещо ще се променят руско-белоруските отношения. Въобще, аз не вярвам нещо да се промени.
- Може ли арестът на руската гражданка София Сапега да стане формален повод за разпад на отношенията с Русия? Защо позицията за нея поразително се отличава от реакцията на ситуацията с Мария Бутина?
- На първо място, Бутина се намираше в американски затвор, което е главното, защото САЩ са разглеждани като потенциален противник. На второ място, тя е човек с крайно патриотична ориентация и именно заради това империалистите издевателстваха над нея. В случая със Сапега (журналистка, задържана със своя партньор Роман Протасевич от белоруските власти след приземяването на самолета на Ryanair) става дума за представител на опозиционното крило. Макар че тази опозиционност не се е проявявала по отношение на Русия, защото тя дълго време е живяла в Белорусия, но този тип политическа активност, меко казано, сега у нас въобще не се приветства. Това не би било оправдание, ако Русия би казала „нищо не знаем, правоохранителните органи работят“. Но засега това не е така, поне на формално ниво всички необходими действия от руска страна са направени. Мисля, че в Москва разбират, че просто да вземат и да се преструват, че това е зловреден елемент и той сякаш няма никакво отношение към нейната политическа позиция, ще бъде неправилно, защото това противоречи на някои от основните постулати, и в частност „ние своите не изоставяме“. Може да си спомним това, което ставаше от август до октомври 2020 г., когато в Белорусия масово задържаха руски журналисти, включително и от опозиционните медии. Разбира се, че това едва ли предизвикваше голям ентусиазъм в Кремъл, но въпреки това съществуваше някаква комуникация и всички тях ги освобождаваха. В най-лошия случай ги депортираха от страната основавайки се на липса на акредитация. Но, така или иначе, слава богу никой не пострада. Затова аз си мисля, че в историята със Сапега Русия ще се постарае да мине по линията на приличието, показвайки, че ние не се отказваме от своите граждани. Но няма да раздува този казус от политически съображения, в известен смисъл, за да не дразни своите съмишленици.
- Впрочем как оценявате реакцията на руските медии към случилото се? Журналистът Антон Красовски в ефира на RT доста грубо се изказа за ситуацията в Белорусия за разлика от повечето държавни медии. Това фалстарт ли е или разкол в позициите? Как го оценявате?
- Честно казано, не съм проследил това изявление, но добре разбирам за какво става дума, защото този разнобой съществуваше и през миналата година. На основните федерални телевизионни канали особено в първите седмици след президентските избори се наблюдаваха сложни амбивалентни чувства. Защото в действителност през 2020 г. Лукашенко провеждаше политическата си кампания на базата на антируски лозунги. Разбира се, когато му припари и бе притиснат, тогава пак Путин, пак братя. Но преди това не беше така. Той даваше интервюта само на руските опозиционни медии. Затова съществува известно раздразнение. Освен това, тази безобразна жестокост, която проявиха правоохранителите в първите няколко дни след изборите, и това, че пострадаха и бяха интернирани руски журналисти, всичко това предизвиква сложни чувства. Не говоря за това, както на мен ми се струва, че у нас отдавна вече, с изключение на отделни сегменти от политическото поле, доверие към Лукашенко и приемане като чиста монета неговите уверения няма. Затова тук е необходимо да се разглеждат отделно едно от друго две неща. Първото е, същността на режима, който лови дисидентите. Което също не е добре, но доколкото ти си се включил в борбата, то с тебе играят по съответстващ начин. Това може да бъде оценено като вътрешна работа на Белорусия. Втората е, заплахата за международните полети, която в никакъв случай не трябва да бъде приветствана. Не може да се позоваваме на това, че и американците го правят, тоест, че един хаос оправдава друг. Засягат се основни принципи на международната общност, които даже и в най-острите моменти страните се стараеха да съблюдават. Но ситуацията, когато по вътрешнополитически причини е създадена заплаха и принудително е приземен пътнически самолет, при това летящ извън белоруското въздушно пространство, не може да се приеме като модел за поведение.
- Защо Англия започна да настоява за санкции срещу „Северен поток-2“ поради ситуацията с Белорусия, въпреки че позицията на САЩ кардинално се различава?
- Много лесно е да се правят предложения, които не могат да се реализират. Е, добре, ще въведат санкции срещу „Северен поток-2“ и какво от това. Реторично това като жест изглежда много красиво. Но санкции срещу газопровода най-общо казано, могат да въвеждат или да не въвеждат само САЩ и ЕС. Защото „брадвата“ на световната финансова система е у американците, но потребителят е ЕС. Американците се опитваха да намерят начин с помощта на тази „брадва“ да затворят проекта. Например, ако президент на САЩ беше станал Доналд Тръмп, аз мисля, че той не би отстъпил. Той считаше, че Германия мисли само за себе си и не е необходимо САЩ да я подкрепя. При Тръмп усилията биха могли да се удвоят, и би могло да се въведат санкции срещу всички, които имат отношение към проекта. Докато Байдън вижда в наличието на европейските съюзници някаква ценност. За Тръмп ЕС беше или конкурент, или камък на шията, храненик. Сега е по-различно. Американците стигнаха до извода, че отношенията с Германия на този етап са по-важни за тях, отколкото за пореден път да изправят на нокти Русия. Но те отново обсъждат и вземат решения за всичко това, имайки възможност да избират. Тук Великобритания въобще не е в бизнеса и това са само приказки. Защото така се получи, че Лондон е главният антагонист на Москва и плюс това Англия не е обвързана с вътрешно-европейската дисциплина, така че защо да не се изкаже...
- На свой ред, какво означава изявлението на Белия дом, че САЩ не считат Русия за причастна към принудителното приземяване на самолета на Ryanair?
- Първо, напълно възможно е да допуснем, че Русия действително е непричастна към инцидента. Отчитайки факта, че с Белорусия имаме общо въздушно пространство, вероятно то се е проследявало. Но това, че не е руска инициатива, а защо не? Западният стереотип, че Лукашенко е марионетка на Русия, не съответства на действителността. Тези мъки, които търпят руските власти, опитвайки се да го склонят към задълбочаване на интеграцията в продължение на години, показват, че става въпрос за много по-сложни отношения. Той е невероятно умел манипулатор и бързо променя мнението си за това, което не иска да направи. Може би САЩ по свои канали са се убедили, че Русия няма нищо общо с тази работа и затова направиха такова изявление. Второ, ако в това търсим политика, защо да лепим сега етикети? И от срещата на министъра на външните работи Сергей Лавров с държавния секретар Антъни Блинкен, и от преговорите на секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев с помощника на президента по националната сигурност Джейкъб Съливан, и от интонацията на двете страни явно личи желанието на Русия и САЩ да проведат среща на високо ниво, на която да бъдат обозначени новите рамки на отношенията. Хаосът в отношенията безпокои и двете страни. Предстоящата среща на президентите на Русия и САЩ след всичко досега не е за това, как възстановяваме отношенията и как се връщаме към идеалната картина за съвместното решаване на проблемите. Въобще не е така. Срещата е за това как да структурираме и стабилизираме конфронтацията, тоест да я вкараме в някакви рамки. Тези рамки като минимум съществуваха през втората половина на Студената война, но през последните години изчезнаха. Това тревожи и дразни. Мисля, че решението да се формулират тези рамки доведе до желанието да бъде проведена такава среща. При това и за американците това е не по-малко важно, отколкото за Русия. Трябва да се създадат правила за „нова студена война“, изхождайки от разбирането, че тя въобще не е такава, каквато беше през ХХ век. Но засега друго понятие все още не са измислили.
- Доколко Путин и Байдън, отчитайки днешната ситуация, са готови да обсъждат острата тема за Белорусия?
- Мисля, че темата ще бъде поставена, но не мисля, че тя ще бъде обсъждана детайлно. Нека да си представим как протича срещата между Путин и Байдън. Това е доста кратко време, даже ако разговарят три часа, и ако всичко върви конструктивно и има теми за разговор. Но има определени въпроси за разглеждане, като задължителна програма. Байдън задължително ще трябва да говори за опозиционера Алексей Навални, за американските граждани следствени в Русия, а така също и за Украйна. Тези теми ще засегне президентът на САЩ, при това прекрасно разбирайки, че в действителност това до нищо няма да доведе и няма да предизвика дискусия. Но това трябва да си го каже. Има също така принципни теми, за всичко, което е свързано със стратегическата стабилност. Има други теми, обсъждането на които е необходимо, защото те засягат въпроси на безопасността. Както казват дипломатите „сверяване на часовниците“. Например, извеждането на американските войски от Афганистан или ситуацията в Сирия, където както и преди нестабилността се запазва. Тоест няма много време. Да, за Белорусия те не могат да не споменат след целия шум който се вдигна, но не си представям, че те ще седнат да обсъждат тази тема. Какво има тук за обсъждане? Мога да си представя, че Путин ще каже за Лукашенко „самите вие знаете що за човек е той“, а Байдън ще отговори - „да, лош човек“ и това е всичко. У нас вечно започват да фантазират, че когато се срещнат президентите на Русия и САЩ те непременно си разменят нещо, че просто така, нищо не става. Друг е въпросът, че в тези разговори, особено когато това са опитни хора, като Путин и Байдън, на тях им е ясна степента на важност на един или друг въпрос за събеседника. От това вече зависи много. Ако например Байдън казва, че Русия трябва да прекрати агресивните действия срещу Украйна, то от това може да се направи извода, че въпросът е формален и никой няма да прави нищо особено. Това ще повлияе на решенията, които трябва да се приемат след срещата. В този смисъл, това са просто разговори, а по нататък въз основа на тях се правят някакви умозаключения.
- Много експерти отбелязват, че в отношенията Русия - САЩ настъпва някакво затопляне. Ако това е така, в какви сфери можем да го наблюдаваме след срещата на Путин с Байдън? И има ли почва за компромиси?
- Не бих нарекъл днешната ситуация затопляне. Това е рационализация на двустранните отношения, защото в някакъв момент те са излезли извън рамките на рационалното. Впрочем специалистите отбелязват, че след срещата на Лавров с Блинкен забележимо намаля броят на инциденти с нарушения на чуждо въздушно пространство. Тоест съществува пряка връзка. Когато отсъстват някакви сдържащи задачи, страните веднага започват активно да демонстрират своите възможности. Когато се появят такива задачи, всичко притихва. На мен ми се струва, че именно тази рационализация е задачата. Така че никакви пробиви и никакви договорености, според мен, не трябва да очакваме, защото за това няма основания. Успехът на срещата, ако той се получи, ще изглежда по следния начин: Путин и Байдън ще обявят, че разбирайки своята отговорност и сложността на международната обстановка, ще възложат на експертите, дипломати и технически специалисти да започнат сериозна разработка на новите принципи за обезпечаване на стратегическата стабилност, включително новите въоръжения, киберсферата, отношенията с другите ядрени държави и т. н. Ако стане това, те ще обявят начало на тази работа. За никакви договорености тук не може да става дума, защото старият модел в тази сфера е изчерпан. И не за това, че беше лош, напротив беше добър за своето време. Но този модел е от средата на 60-те години. След това той се надстройваше, но като цяло беше формулиран тогава именно с американо-съветските усилия. Обаче той приключи. Всички през 2012 г. знаеха, че Договорът за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-3) е последното споразумение от такъв тип. Сега то бе продължено, но това нищо не променя. То ще просъществува пет години и с това всичко ще приключи. Необходима е съвсем нова система на отношенията между Русия и САЩ. Това е сериозна работа за специалисти. Ако за нейното начало обявят срещата на Путин с Байдън, това ще означава грандиозен успех. Но могат и да не обявят, защото тази работа изисква базово доверие и уважение, каквото в нашите двустранни отношения от известно време няма останал и един грам. Може би сега започва нов етап. Проблемът също така е и в това, че ние, видимо се върнахме към цикъла на изостряне-разведряване-изостряне-разведряване. Тоест към това, което беше в периода на Студената война. Само че сега всичко става значително по-бързо. Ако по-рано всяка фаза протичаше за няколко години, то сега усещането е, че това става за няколко месеца. Ако страните намерят общ език, то срещата може да стане крайъгълен камък в отношенията между САЩ и Русия, след което конфронтацията да продължи, но тя вече ще бъде вкарана в някаква смислена рамка.
Превод от руски: Никола Стефанов