"В съветската епоха тоталитаризмът налагаше любов към партията и спазване на нейните изисквания. Днес тоталитаризмът изисква преданост към съвкупност от прогресистки убеждения, несъвместими с всякаква логика. Комунистите не се противопоставяха например на истини, като 2+2=4; тоталитаризмът, който вилнее днес, смята, че реалността е само в ума, така че могат да приемат, че 2+2=5. Аз наричам този ляв тоталитаризъм “мек тоталитаризъм” (soft totalitarisme), защото това е благ тоталитаризъм, който обещава да утоли вътрешната жажда, да се бори и защитава едно по-справедливо общество, което да освободи и защити историческите жертви на потисничеството. Той се кичи с накитите на любезността, докато демонизира дисидентите, за да щади чувствата на “жертвите” и да постигне “социална справедливост”. Съвременният култ към социалната справедливост определя членовете на някои социални групи като агресори, после ги превръща в изкупителни жертви и обявава, че тяхното премахване е въпрос на справедливост. Така “воините за социална справедливост”, по-известни със съкращението SJW, първоначално водени от искрено чувство на състрадание и автентична либерална мисъл, накрая изоставят всякакъв либерализъм и възприемат агресивна и наказателна политика, която прилича на болшевизма".
Род Дреер: “Мек тоталитаризъм” вилнее на Запад

Род Дреер е американски журналист и писател, един от основните автори на американското списание The American Conservative.  Той е автор на книгата «The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation» (“Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация”), постигнала голям успех в САЩ. Последната му книга е Live Not by Lies: A Manual for Christian Dissidents (Да живеем без лъжи: наръчник за християнски дисиденти, 2020 г.).

 

- В книгата си “Да живеем без лъжи” изобличавате настъплението на нова потисническа идеология. Какъв е този “мек тоталитаризъм”, който вилнее на Запад?

 

- За да проумеем пълната заплаха от тоталитаризма, е важно да разберем какво го отличава от обикновения авторитазиръм. Авторитаризъм има, когато държавата има монопол върху политическия контрол, това е случаят на диктатурата. Тоталитарното общество се стреми от своя страна да трансформира предишните традиции и институции, за да контролира всички техни аспекти. Така че тоталитарната държава е държава, която се стреми да дефинира и контролира реалността, т.е. да решава какво е истина вместо вас.

 

В съветската епоха тоталитаризмът налагаше любов към партията и спазване на нейните изисквания. Днес тоталитаризмът изисква преданост към съвкупност от прогресистки убеждения, несъвместими с всякаква логика. Комунистите не се противопоставяха например на истини, като 2+2=4; тоталитаризмът, който вилнее днес, смята, че реалността е само в ума, така че могат да приемат, че 2+2=5.

 

Аз наричам този ляв тоталитаризъм “мек тоталитаризъм” (soft totalitarisme), защото това е благ тоталитаризъм, който обещава да утоли вътрешната жажда, да се бори и защитава едно по-справедливо общество, което да освободи и защити историческите жертви на потисничеството. Той се кичи с накитите на любезността, докато демонизира дисидентите, за да щади чувствата на “жертвите” и да постигне “социална справедливост”. Съвременният култ към социалната справедливост определя членовете на някои социални групи като агресори, после ги превръща в изкупителни жертви и обявава, че тяхното премахване е въпрос на справедливост. Така “воините за социална справедливост”, по-известни със съкращението SJW, първоначално водени от искрено чувство на състрадание и автентична либерална мисъл, накрая изоставят всякакъв либерализъм и възприемат агресивна и наказателна политика, която прилича на болшевизма.

 

- Не е ли прекалено да се говори за тоталитаризъм днес? Никой не е изпратен в ГУЛАГ…

 

- Ако толкова лесно се пренебрегва настъплението на тоталитаризма, често то е защото ни е трудно да разберем как функционира той. Много консерватори днес не могат да проумеят сериозността на тази заплаха, отхвърляйки я с думата “политическа коректност”. Разбира се, този термин е неодобрителен, но малко отживял, за да обозначи това, което наричаме wokisme (“будност”).

 

Заплахата на тази нова идеология тегне над всички нас. Днес тези, които не се придържат към “будната” партийна линия, могат да се окажат с разрушен бизнес, кариера, репутация. Те са изключени от публичната сфера, заклеймени, дори демонизирани като расисти, сексисти, хомофоби и т.н. Това може да има различни проявления, сред които “културата на отмяната” (cancel culture). Ако не сте съгласни с възгледа за антирасизма в САЩ, вие сте социално обвинени. Ако не приемате трансджендър идеологията, ви отстраняват от институциите. Така че, разбира се, няма ГУЛАГ, няма тайна полиция, но това наистина е тоталитаризъм, защото, за да съхраните социалния си живот, трябва да премълчавате несъгласието си с наложената идеология.

 

Това, което се случва в САЩ, може да се случи и във Франция. Виждаме как тази идеология напредва, защото най-радикалните преминават в институциите. Тази духовна власт се материализира в държавните и частни институции, в бизнеса, университетските среди и медиите.

 

- Как възниква този тоталитаризъм?

 

- Този тоталитаризъм е по-лукав, тъй като не е определен официално като зло. В съветския тоталитаризъм правилното слово идваше от държавата, днес този тоталитаризъм покълва в нашите либерални демокрации, поради коeто се движим в мъгла. “Будността” (wokisme) използва декадентското предпочитание на личните удоволствияна от модерния човек, вместо на велики принципи, сред които политическите свободи. Народът няма да окаже никаква съпротива на мекия тоталитаризъм, който ще дойде (когато не го подкрепя открито), не защото се страхува, че ще бъде подложен на жестоки наказания, а защото ще бъде повече или по-малко доволен от своя хедонистичен комфорт.

 

Рене Жирар казваше още преди 20 години, че загрижеността за жертвата прилича на фанатизма: “Непрекъснатото наддаване превръща загрижеността за жертвите в тоталитарна повеля, постоянна инквизиция”. Дотук я докарахме! В “будната” визия всички наши чувства и желания трябва да бъдат приети…

 

- Каква е ролята на капитализма за неговата поява?

 

- Капитализмът има съществена роля за неговата поява, тъй като в капиталистическата визия това, което желаем, представлява нашата идентичност; няма съществуване извън нашите желания. Върховното благо за либералния капитализъм е изборът (самият факт да избираш, не между различни неща). Има цяло поколение, което смята, че всичко, което ограничава избора му, е проблематично само по себе си. Капитализмът е най-мощният агент на трансформацията, защото обединява прогресистката идеология с ударната сила на консуматорството и парите.

 

- Някои изобличават “здравната диктатура”, заради мерките, лишаващи от свобода, свързани с коронавируса. Трябва ли да се страхуваме все още от държавата?

 

- Хората са свикнали да бъдат наблюдавани от ГАФА, те вече не се страхуват от Биг Брадър. В антиутопията на Оруел “1984”, държавата е инсталирала “телеекрани” в домовете на гражданите, за да не изпуска нищо от всекидневния им живот. Днес инсталираме тонколони в собствения си хол…

 

Шошана Зубоф, бивш професор в Харвардското бизнес училище, използва термина “надзорен капитализъм”. В книгата си “Епохата на надзорния капитализъм”, издадена през 2020 г., тя описва нова форма на капитализъм, създадена от Google и усъвършенствана от Amazon и Facebook. Този капитализъм събира личните данни на хората и ги анализира чрез сложни алгоритми, за да прогнозира поведението им. Целта, естествено, е да представят продукти и услуги, съобразени с индивидуалните предпочитания. На пръв поглед, просто насочване на рекламите. В действителност, господарите на данните вече не се задоволяват да открият какво харесвате: те се стремят активно да ви накарат да харесате това, което искат да харесвате, без да бъдат открити малките им манипулации. Хората, чийто живот капиталистите на надзора колонизират по този начин, никога да са им дали и най-малкото формално или неформално разрешение, и до ден-днешен нямат никакъв начин да се измъкнат от капана им. Най-голямата заплаха днес идва от тази устойчивост на всемогъществото на цифровите гиганти.

 

- Улесни ли християнството прогресистките идеи със своя есхатологичен възглед и социалната си доктрина?

 

- Християнската религия вярва в прогреса. Тя се противопоставя на цикличния възглед за историята и смята, че историята се движи в определена посока, от сътворението до окончателното изкупление. За християните това изкупление ще дойде след Апокалипсиса и Страшния съд, където ще възтържествува Божията справедливост. Днешният прогресизъм, датиращ от ХVIII век, е секуларизирал християнското очакване, замествайки вярата в Бог с вярата в човека,  науката и технологията. Християните обаче не вярват, че може да настъпи прогрес, ако е отделен от Бог. И ако изразът “социална справедливост” отдавна се свързва с християнството, в частност с католицизма, католическата социална доктрина до голяма степен се основава на учението на Христос, особено за значението на милосърдието и състраданието към бедните и отритнатите. Има противоречие при “будните”, тъй като те не са способни на състрадание към онези, които не са съгласни с тях. Точно обратното, именно скъсвайки с нашите християнски корени, се появиха тоталитаризмите, които разобличаваме. В “Поробеният разум” Чеслав Милош обясняваше, че комунистическата идеология е запълвала празнина, отворила се в живота на интелектуалците в началото на ХХ век, като повечето от тях са престанали да вярват в религията. Днешният ляв тоталитаризъм отново твърди, че утолява вътрешна жажда.

 

- “Западните християни не са толкова различни от невярващите”, пишете вие. Участваше ли Католическата църква в култивирането на лъжата, защитавайки това, което наричате “терапевтичен дух”?

 

- Мащабната съпротива на християните срещу антикултурата се оказа безплодна и вероятно ще остане такава задълго. Защо? Защото терапевтичният дух до голяма степен е завладявал нашите църкви, дори в т. нар. консервативни течения. Терапевтиката се състои в общото вярване, че Бог съществува и единственото нещо, което изисква от нас, е да бъдем мили и щастливи. Много малко съвременни християни са готови да страдат заради вярата си, защото терапевтичното общество, което ги е формирало, не допуска никаква отстъпка пред страданието, до такава степен, че идеята да го понасяме в името на истината, вече изглежда нелепа. Този сантиментализъм ще доведе до ГУЛАГ.

 

- Не говорите за исляма в книгата си - това ли е единствената религия днес, която може да се изправи срещу този терапевтичен дух?

 

- Мюсюлманите в САЩ са жертви на същия този терапевтичен дух. Те самите не успяват да спрат експанзията на радикалния ислям, който покварява собствената им религия. Но не можеш да пребориш една смъртоносна идеология с празнота. Ето защо нито християнството, нито терапевтичният дух знаят как да отговорят на проблема с радикалния ислям. Християните фундаменталисти правят същата грешка, тъй като не формулират нищо положително, те просто застават срещу света. Това е грешка, християните трябва да засвидетелстват вярата си. През 1968 г. Бенедикт ХVI бе предрекъл, че Църквата ще бъде сведена до малка група истински вярващи и че ще трябва да тръгне почти от нулата. Дотук я докарахме и толкова по-добре, като малка група, тя ще трябва много по-често да разчита на инициативата на своите членове.

 

- Как могат християните да се изправят като крепостна стена срещу този нов тоталитаризъм?

 

- Християните, за разлика от тези, които не вярват, имат надежда. За християните Божията любов ни дава увереност, тя няма нищо общо с блажения оптимизъм. Изпитвам голямо съжаление към онези, които не могат да намерят тази устойчивост, тяхното страдание е без изкупление. Значението на истинската християнска вяра се крие в тази способност за устойчивост, защото любовта, както пише св. Павел, изтърпява всичко. Християните, дори и да са малцинство и самотни, трябва да бъдат светлина за човечеството. И в тази голяма тъмнина, която ще обхване света, мнозина ще бъдат привлечени от светлината.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

Род Дреер: “Мек тоталитаризъм” вилнее на Запад на 03.06.2021 в 16:03
Мек?!?
До: observer на 03.06.2021 в 17:51
Статията е за хора с повече от две мозъчни гънки. За такива, които могат да мислят.
observer на 03.06.2021 в 18:39
Не се разбира какво оспорваш, понеже цензурата вече го е изтрила.
Желев Желязко-koй е източника на 03.06.2021 в 18:40
Генератора на мекия тоталиризъм?Четох до средата ,нямм нерви да стигна до края.След 2-3 часа ще пробвам пак.Но ако е написал кой е източника на мекия тоталиризъм ще бъда благодарен да го науча.А той и твърдия тоталитаризъм се е родил като мек и така лека полека.И лагерите не са патент на СССР.
Корекция на 03.06.2021 в 18:57
Тоталитаризъм, който ти забранява да дишаш нормално, да се виждаш с близките си, да се прегърнеш с приятелите си, да пиеш едно питие в кварталното кафе, да идеш на фризьор без тест /изискването в Германия/ ... не е мек. Това е ултра тоталитаризъм, по-точно това е САТАНИЗЪМ.
на 03.06.2021 в 18:39 Не се разбира какво оспорваш, понеже цензурата вече го е изтрила. на 03.06.2021 в 19:32
Меката тоталитарна цензура го е изтрила?! Абсурд!!! Как беше мантрата на КрасивитеУспелитеРеализираните-ве: Демокрацията може да не е най-доброто, но по-добро не е измислено... Бъдете здрави!
Мекия, по Род Дреер тоталитаризъм на Запад, на 03.06.2021 в 20:15
по същество е болшевизъм. След няколко пробни репетиции, сега се подготвя гала-представлението. Тежко им на западняците, ние този тупан малко сме го били, а за един бит, двама небити дават.
terrarium на 03.06.2021 в 22:08
Много верни постановки в интервюто, поздравления за Гласове за публикуването му. Борбата с либералистичния тоталитарен хъс ще бъде безмилостно жестока. Ще я водим!
Чист морозовец на 03.06.2021 в 22:28
Бе то и по теорията на марксизма кървавата пролетарска диктатура се предвиждаше ,ако буржоазията се съпротовлява,а иначе на теория се допускаше и мирен преход към социализъм. Тия неомарксистите,неотроцкистите,жендърите и политкоректниците явно са измислили по лицемерен алгоритъм за установяване на новата тоталност на 21-ви век - безусловен базов доход и задоволяване на потребностите за плюскане,пиене и всякакъв род празноглави политнезастрашаващи забавления в т.ч. обслужване на всички възможни сексуални девиации. Така прасетата на Оруел грухтят доволни в кочината. Западняците винаги са били по бездуховни,лакоми за материални богатства и за хедонизъм. То и затова тунингованите социални инженери сега ги сваряват като жаби на бавен огън в тенджера. Ние източните по-лесно намирисваме неокомунизма защото тия жабета сме ги ручали. При нас имаше един Павлик Морозов,а като гледам в САЩ,Франция и Германия.....,всеки вгори или трети си е чист морозовец.
ивайло на 03.06.2021 в 22:38
Общо взето, чудесно интервю ! Благодаря на Гласове !
Ако прочетете някъде за: на 03.06.2021 в 23:04
зелени сделки, права на джендърите, политическа коректност, безусловен базов доход, ковид и необходимост от ваксинация, знайте че става въпрос за "прогресистката" идеология на глобалистите-тоталитаристи.
Helleborus на 04.06.2021 в 11:21
Рядко се случва да нямам забележки по текста, но те са толкова незначителни, че не си струва да развалям ефекта на статията. Основното глупаво в нея са въпросите на журналиста, който е правил интервюто. Иначе, този тоталитаризъм е „мек“, понеже се уповава на грехопадението, той действа като змията, която постепенно развращава човешкия ум. Също както дърдореше в мислите на Ева и Адам, докато ги подлъже. Това си е секта, която индоктринира хората, това е учение, затова е станала глобална, защото глобално се наложи светската държава, което само по себе си не е лошо, за корумпираното състояние на човека, включително на църковните институции. Но светската държава погрешно започна да се тълкува като нуждата да се прави обратното на всичко, което е правил християнския свят. Християнският свят е говорил само верни неща, макар да не ги е изпълнявал, точно поради същите ограничения на собствената си паднала природа, която мнозина не преодоляват и не желаят да го направят. Този паднал човек е в основата на всички злоупотреби, жестокости, а не теорията на християнството. Но те се приписаха на учението на Сина Божи, което е безупречно. И сега имаме следния проблем, отново падналата природа, но вече и в безнадеждността на едно говорене, което е вече самото то грешно и пагубно. Как си представяме, че свят, следвал Истината на теория, на практика се провали, заради греховете си, а сега имаме свят, който пак си е в греховете, но вече официално следва измамата и лъжата и съвсем съзнателно влошава положението си. Светът изглежда успешен вероятно на хора под 35 годишна възраст, когато директивата да се разпищолиш се приема от все сърце. Но това е свят на малки деца, които казват, няма да си учим уроците, няма да си пишем домашните, няма да мислим за другарчето си. Какъв свят изграждат те? До 35 години, силно обобщено, но докато са малки, децата имат безусловната любов на семействата си, живеят в защитена среда и не разбират последствията от грешния си избор, след това, обаче, всичко, което са правили, се връща към тях, под формата на неверен и агресивен съпруг, лека и суетна жена, която не става за майка, нагли деца, корумпирани лекари, политици, учители, финансисти, производители, нелоялни приятели и т.н. нарастване на всякаква престъпна дейност. Защото всичко, което правим, по един или друг начин се връща към нас, по кръвоносната система на общия ни организъм, ние творим нашето битие. Свят без християнски ценности изглежда забавен, ако си дете, но става чудовищен, когато имаш нужда от средата около теб да е чиста, безкористна, благонадеждна, когато останеш сам срещу света. Но не си го посял, доброто, няма и да го пожънеш! И всичко това хората не разбират, че са ЛИЧНО отговорни за битието си, те се настройват срещу политиците, като най-лесен и грешен отговор. А протестърската култура е най-жалкото и измамно нещо, тя е демонстрация на тоталната слепота, която причинява греха, слепота за собствените недъзи на човека, техните закономерни последствия и жалък и обречен на неуспех опит на човека да си намери виновник и да си намери нов „спасител“, който ще го залъже още известно време с някакъв комунизъм и социална държава. „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти.“ /2Тимотей 4:3/
Новите му мющерии на 04.06.2021 в 14:46
Комунизмът като теория и практика е роден в Германия,Франция и Британия и на два пъти е пробван пактически там - якобинците и Парижката комунна,че и комуната на Оуен в Британия. Дейците му или са раждани в тия или дълго време са се шматкали там - Сен Симон,Шарл Фурие,Робърт Оуен,Прудон,Маркс,Енгелс,Карл Кауцки,Едуард Бернщайн,Роза Люксембург,Грамши ..... Даже Ленин,Троцки и Бакунин дълго време са го попивали и ръсили в Европата. Всички простотии прилагани в Русия вече са били теоретично обосновани и пробвани във Франция на два пъти. Няма нищо чудно,че сега се възражда тунингован и ъпгрейтван в З.Европа и САЩ. Американците са май-големите мющерии,защото най-малко са ручали жабЕтата.
Helleborus на 05.06.2021 в 09:45
на 04.06.2021 в 14:46 Въпросът е не къде е измислено злото, а къде е снесло яйца в ума на хората. Понеже Октомврийската революция е пропагандирана и хората в Русия са й повярвали. Те са повярвали, че животът им не зависи от тях, а зависи от една шепа управници, които ги били експлоатирали и трябвало да се смажат. Повярвали, че са чистички чистички и една „народна власт“ ще оправи нещата. А точно това е комунистическата заблуда, народите НЕ са чистички, всички тирани стават успешни поради грехопадението в индивидуалния човек. Християнинът Толкин се е опитал да обясни това в книгата си, когато казва, че преди драконът да ги връхлети, е имало между джуджетата болест, те са се привързали към златото, подобно на дракона. И тогава той ги е връхлетял. Така и всички комунизми, фашизми и робства, включително турското, се явяват там, където християнските ценности са в упадък вътре в самата същност на населението (а това е гаранция за демонично присъствие, което само трябва да се материализира). Където има невежество, разединение, враждебност, завист - точно това, което се сее днес в умовете на българите и за съжаление те се оказват добра почва за пропаганда, там удря врага човешки. Това, което ставаше при протестите и продължава до днес, типа говорене, хейтърството, заедно с въздигането на низшите страсти в тълпите, НЕ се различава по нищо от пропагандата, която се е водила навремето в Русия. Духовните хора разпознават този упадък, те не се подлъгват от етикетите, които сами си поставят бунтовниците, ако ги слушаш, те са всички до един спасители. Но „насъскването“ против другия е явен опит човечеството да загуби представа за своята отговорност и грешки за пореден път. И да „поверва“ в поредния инсталиран кух идол, зад който се крият най-големите мръсници.
Ханибал Барка на 07.06.2021 в 20:12
Браво! Интересни мисли на един дълбок човек.

Напиши коментар