Пиер-Ив Гомес: Лукавият дух на капитализма

Пиер-Ив Гомес: Лукавият дух на капитализма
“За да обясня всичко това, имам навика да казвам, че средновековният човек е живеел много по-дълго от нас. Земният му живот се свеждал до петдесет години средно, но той вярвал във вечния живот и затова земната част от живота му била само кратък миг за него. Надявали се на медицински напредък, само за да намалят болката, но не и за да удължат живота. Съвременният човек живее, да речем, 80 г. средно, значи с тридесет години повече, но той е загубил чувството си за вечност. Това е пример, който показва, че духът и материалният живот се създават съвместно. Човекът преследва материални мечти, не защото е станал материалист, а защото материалните икономически и социални успехи го карат да мисли по материалистичен начин”. Това казва в интервю за "Фигаро" икономистът Пиер-Ив Гомес, професор в Emlyon*, където ръководи Френския институт за корпоративно управление. Той е автор на многобройни книги, като последната от тях бе публикувана през ноември 2019 г. - L'Esprit malin du capitalisme (Лукавият дух на капитализма).

 

 

 

 

- Във вашия анализ всичко започва с един конкретен материален факт: борсовата капитализация на американските пенсионни фондове, която чрез ефекта на доминото води до  потапянето на целия свят в “спекулативния капитализъм”. Защо винаги избирате тази отправна точка, докато обичайният анализ се фокусира върху идването на власт на Рейгън и Тачър, а заедно с тях и на неолибералната доктрина?

 

- Разказват, че неолибералната идеология е завладяла света през 80-те г. на ХХ век и следователна тя е отговорна за промяната на нашите практики и манталитет. За някои Рейгън и Тачър са антигероите на тази катастрофа, за други те са архангелите на една блажена революция. Каквато и да е гледната точка, неолиберализмът се идолизира, т.е. превръща се в един вид бог, идол, който сам по себе си има реалност, deus ex machina („бог от машината“ - бел. ред.), който налага своя начин на мислене и закон и вдъхновява мъже и жени да променят света към по-добро или по-лошо. Но не си задават въпроса: защо работи неолибералната идеология? Защо за няколко години тя стана толкова убедителна, че се превърна в явен или негласен интелектуален модел за хората, вземащи решения, и за мнозина от нас?

 

Неолибералната идеология съществуваше много отдавна в университетите, тя имаше свои привърженици, но до 70-те г. се смяташе за доста наивна и дори малко глупава теория, която предлага да разбираме икономиката и обществото, изхождайки от изключително редукционистки антропологични хипотези. Интелектуалците, хората, вземащи решения, “интелигентните” хора се позоваваха на марксизма, кейнсианството или класическия либерализъм, те дори биха се срамували да се компрометират с неолибералните категории. 

 

И изведнъж всичко се промени през 80-те г.; неолиберализмът се превърна в ненадминатия хоризонт да се мисли “рационално” икономиката. Сериозно ли смятате, че Рейгън и Тачър биха могли сами да сътворят такъв подвиг? Не, трябва да се придържаме към неоспоримите факти: ако неолиберализмът се наложи, то е защото икономиката и обществото вече се бяха променили и имаха нужда от идеология, за да създадат “рационален” разказ за своята промяна. Това, което коренно се промени от средата на 70-те г., беше начинът на финансиране на икономиката. Чрез поредица от малки решения спестяванията на домакинствата бяха насочени към финансовите пазари. Тогава огромно количество налични пари започнаха да се управляват от нови актьори, инвестиционните фондове, и това промени напълно начина на финансиране и оценка на икономическите проекти. 

 

Финансите се наложиха като общ знаменател и следователно общ език за компаниите, за да уловят финансовата манна, която им се предлагаше. Полека-лека, с малки стъпки, те промениха начина на производство, труда и т.н., за да докажат на финансовите инвеститори, че са привлекателни. Това беше началото на повсеместните спекулации, с тяхното пряко следствие, финансирането. В този контекст неолибералните теории, на които се подчиняваха Рейгън и Тачър, внесоха нотка на “икономическа рационалност” в една трансформация, която вече бе започнала през 70-те години. Забележете впрочем, че разширяването на спекулативната логика във Франция не бе насърчавано от неолиберални политици, а от социалистите: Франсоа Митеран и неговият министър-председател Лоран Фабиюс…

 

- Тази трансформация на глобалния капитализъм промени ли смисъла на труда в предприятията?

 

- Това беше едно от последствията от превръщането на класическия капитализъм в спекулативен капитализъм. Отсега нататък предприятията трябва непрекъснато да предлагат нови проекти, иновации, пробиви… И трябва да обещават, че всичко това ще донесе печалби на инвеститорите. В този смисъл, те се реорганизираха, за да покажат как всички етапи на производството допринасят за генерирането на печалба. Или разказват това, което пазарите наричат “хубави истории”, за да привличат капитали към невиждани технологии, “пробиви”, както се казва днес. Това е не толкова логиката на постигането на успех, а на обещанието за постигане на успех. При тези условия истинският, добре свършен, конкретен труд стана нещо второстепенно: той загуби смисъла си, дори в очите на тези, които работят. На първо място, защото предприятията се затрупаха с екрани за контрол, съотношения, за всякакви норми, за да гарантират, че прочутата печалба, обещана на инвеститорите, ще бъде реализирана. В тези дебри от формализъм истинският труд стана невидим. 

 

На второ място, защото постоянните трансформации на предприятията или на продуктите унищожиха приемствеността, нужна за появата на колективно чувство за дейност. Отсега нататък смисълът на труда е да се променя, адаптира, да бъде “гъвкав”, както се казва. Това е абстрактна визия за нещата. В действителност, конкретният труд неизбежно се извършва във времето, дори само, за да се научим, експериментираме, споделяме… И накрая, глобализацията на компаниите отдалечи още повече производителите и клиентите. Намирането на общ смисъл, когато работиш в мултибазирана, мултипазарна, мултикултурна компания, стана много труден проблем. Отговорът обикновено е въвеждането на нови норми, съотношения и допълнителен контрол.

 

- Новата спекулативна парадигма на капитализма има своите ценности и герои: така, както вие го описвате, това е господството на най-абсолютния материализъм, доминиран от технократичните елити. Ако това, което казвате, е вярно, как така сме го допуснали?

 

- Ако разгледаме “духа на капитализма”, като отделна цялост, ако го превърнем в един вид живо създание, което има свое собствено съществуване, независимо от света и обществото, очевидно възниква въпросът: защо не му се съпротивляваме? И как бихме могли да го направим? 

 

Но ако разгледаме по-внимателно духа на капитализма, самите ние сме тези, които създават начина си на труд, управление, потребление, чрез удовлетворението, което откриваме в тях, чрез нашите сметки, спекулации върху недвижимото си наследство или план за пенсионните си спестявания - накратко, ако осъзнаем, че духът на капитализма не съществува извън света, който образуваме, тогава вашият въпрос ще получи отговор: допуснали сме всичко това, защото… ние сами го създадохме. 

 

Докато вярваме, че спекулациите са необходими, за да изградим бъдещето, докато се проектираме в едно изключително бъдеще, в което всичко ще бъде ново и дори човекът ще бъде по-голям, ние измисляме спекулативния разказ. Ние сме духът на капитализма. 

 

- Но този спекулативен капитализъм позволява  иновациите: той работи всеки ден, за да намали още малко мизерията, храни планетата, търси ваксини и лекарства срещу болестите, позволява ни да общуваме непрекъснато с другия край на света, възпитава децата във всички страни по Земята!

 

- Да, разбира се. Заблежете, че аз не раздавам никакви присъди за всичко това. Опитвам се да разбера как работи, това е всичко. Всеки може сам да си направи заключения.

 

Спекулативният капитализъм се развива вече близо половин век, не само на Запад, но и в рая, в който Китай се превърна за него. Той успя да го направи, защото носи материални промени, които смятаме за положителни. Това са именно промените, които ни накараха да следваме духа на капитализма. Материалните подобрения ни правят материалисти и ни карат да спекулираме за още повече материални подобрения. Това е порочен кръг…

 

За да обясня всичко това, имам навика да казвам, че средновековният човек е живеел много по-дълго от нас. Земният му живот се свеждал до петдесет години средно, но той вярвал във вечния живот и затова земната част от живота му била само кратък миг за него. Надявали се на медицински напредък, само за да намалят болката, но не и за да удължат живота. Съвременният човек живее, да речем, 80 г. средно, значи с тридесет години повече, но той е загубил чувството си за вечност. Това е пример, който показва, че духът и материалният живот се създават съвместно. Човекът преследва материални мечти, не защото е станал материалист, а защото материалните икономически и социални успехи го карат да мисли по материалистичен начин. В примерите, които давате, вие имплицитно смятате, че общуването с другия край на Земята, е нещо добро, което сме направили, и следователно това е прогрес.

 

Ние сме в лабиринт: развивайки се, светът произвежда духа на света, който е неговото собствено оправдание. За да излезем от него, би трябвало да вярваме в дух извън света, трансцендентен дух, който ще се разкрие. Това, което предлагат традиционните религии, откъдето и тоталната им загуба на влияние в господстващия дух на спекулативния капитализъм. За него единственото възможно отвъдно се крие в изключителното бъдеще, което се надява да постигне тук долу и с което оправдава своите спекулации. Така че той е автотрансцендентен. 

 

- Щади ли този нов капитализъм някои “оазиси” - света на малките предприятия, на държавната работа…?

 

- Не! И тук е полезна глобалната икономическа визия. Когато финансите се ориентираха към котираните предприятия, те им дадоха изключителна сила. Поглъщайки конкуренти, благодарение на борсовата си капитализация, големите предприятия се превърнаха в световни гиганти. Станахме свидетели на невероятна икономическа концентрация. Имайте предвид, че във Франция 287 големи компании произвеждат една трета от БВП. Всяка една притежава средно по 100 филиала. Една трета от малките и средни предприятия принадлежат към тях. Следователно те контролират икономическите вериги и налагат своя ритъм и изсквания. Така че спекулативната логика се простира далеч отвъд големите котирани компании. 

 

- В работата си посочвате един парадокс: ако новият капитализъм е плод на прометеевия мит, като форма на неподчинение на човека спрямо собствената му природа, в крайна сметка той води до излизане от употреба на самия човек, изместен от изчислителната мощ на компютрите, които сам е създал?

 

- Съвременният мит е по-скоро този за Фауст, отколкото за Прометей. За да продължи да вярва в едно изключително бъдеще, човек трябва да избягва да се съмнява в бъдещето. Духът на спекулативния капитализъм е система от миметични вярвания, която трябва да се поддържа, за да бъдат възможни спекулациите. В противен случай всичко спира в паника! Човекът обаче е животно на съмнението. На интелигентността е присъщо да се съмнява, т.е. да си представя, че е възможна друга реалност. Това отличава впрочем един обикновен ученик от най-мощния компютър: единият се пита за съдбата си, другият само изчислява, изхождайки от данните, които му подават. Пред необятността на направените обещания, очакваните “пробиви”, технологичните залози, човек съвсем основателно би могъл да се съмнява в сериозността на всичко това. 

 

Но обществото колективно излъчва противоотрова за това: наричам я “антихуманистичен фатализъм”. “Фатализъм”, защото си повтаряме, че това е така, такива са законите на пазара, че нищо не можем да направим и затова трябва да приемем тази спекулативна надпревара, която произвежда най-малко лошия възможен свят. И нарастващ “антихуманизъм”, който твърди, че днешният човек е слаб, уязвим, лош; докато утрешният човек ще бъде уголемен, умиротворен, цивилизован; ще бъде киборг, мутант, с две думи, всичко друго, но не и човешко същество. А тези, които се съмняват в нашето светло бъдеще, се смятат за изостанали, за врагове на прогреса.

 

- И накрая, какво мислите за икономическата литература, на Тома Пикети например, която се състои в приспособяване на финансовия капитализъм, при условие, че по-егалитарно разпределение на богатството ще поправи  несправедливостите, които е създал?

 

- Тома Пикети се зае с огромна работа, за да покаже, че съвременният капитализъм увеличава неравенствата в невиждани в историята пропорции. В неолибералната идеология той вижда причината да приемем този процес, а преразпределението на богатствата е начинът да се поправи несправедливостта, която е породил и която, по мнението на мнозина, става политически непоносима. Той предлага ново данъчно облагане на доходите и следователно “разумно устройство” на спекулативния капитализъм. 

 

От моя гледна точка, повсеместната спекулация е в основата на задълбочаването на неравенствата, така че те ще продължат да се задълбочават… Неравенствата произтичат от самата природа на функционирането на съвременната икономика. 

 

В духа на капитализма, бих казал: тогава къде е проблемът? Задълбочаването на неравенствата е поносимо, докато населението продължава да смята, че може да забогатее чрез спекулации на всички нива на социалната стълбица: брокерите, като залагат милиарди, скромните - като търсят “добри сделки” или дават стая под наем в Airbnb. Наскоро видяхме как стотици хиляди малки спестители, които купиха капитал от компанията “Франсез де жьо” (Française des Jeux), спечелиха при отварянето близо 16 на сто от съвсем малките си инвестирани суми. Това е символ на повсеместната спекулация. 

 

Не съм толкова убеден, спорадичните социални движения, които избухват тук и там, във Франция, Чили или Ливан, целят да я разклатят. Усеща се отчание, но какво искат за утрешния ден? Повече доходи, за да поспекулират малко и те и да бъдат обзети на свой ред от духа на спекулативния капитализъм? Само че, за да осъществим изключителното бъдеще, което спекулацията ни обещава, ние трупаме все повече дългове. Финансови дългове, разбира си, но също така и социални дългове, защото ще трябва да плащаме пенсии и здравни системи, екологични дългове, защото изразходваме планетата, която други ще обитават и т.н. Това гигантско натрупване на дългове е приемливо, докато продължаваме да вярваме, че бъдещето ще бъде толкова изключително, че ще ги заличи…

 

Но какво ще стане, ако започнем да съмняваме? Тогава ни заплашва паника, спекулацията блокира, а заедно с нея и двигателят на капитализма. Така че системата е много крехка. Тя е обречена да осъществи това чудодейно бъдеще, което ще ни спаси и пренебрегва съмненията ни, че няма да ни спаси.

 

* Emlyon business school е водещо френско бизнес училище, основано в Лион, Франция през 1872 г. В момента училището има шест кампуса: в Лион, Сен-Етиен, Париж, Шанхай, Казабланка и Бубанесвар (Индия) - (бел. ред).

 

 

Със съкращения. Заглавието е на “Гласове”

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Тоест пържен въздух и кюфтета от мъгла

    29 Дек 2019 18:47ч.

    Като гледам духът на спекулативния капитализъм е много близк на духа на наш Ганю - да протестира когато е вън от далаверата и бързо,бързо да намеже филията с мас когато е в далаверата. Това е Вавилонска кула и ще ми е интересно да наблюдавам излъганите камилчета когато картите се срутят. Има камилчета дето куче у дупе не могат да убодат и паразитират само във води в които има далавера. ,тоест производство и продажба на пържен въздух и кюфтета от мъгла.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Deux ex machina, или защо задвижва безкритичното доверие, а не производителността на работната сила

    30 Дек 2019 10:01ч.

    Общо-взето, авторът е философски прав. Спекулациите върху материалистичната метафизика (във всичките й възможни представими измерения), доведе до спекулата с безконтролно разрастващите се финансово-икономически екстензии. И тази игра няма спиране, защото е като вечен двигател - колкото повече екстензивно нарастват деленето и дробенето, толкова повече хората оглупяват от фрагментизация на битийната си цялост (copy-paste effect) и тълпите се пролетаризират в очакване на нова и все по-нова заработка във вид на консумирани удоволствия, предлагайки най-ценната си стока - своето безкрайно доверие в рационалността на реда и необходимостта от причастност на системата. Така настъпват и сривовете на епохите - когато една идеология със съответстващия й начин на живот достигне до тотален ступор на възможността за своята експлоатация. Тогава бива заменена, обикновено със своята противоположност. А един тъп Фортинбрас започва да прибира труповете... И отново...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    30 Дек 2019 23:22ч.

    Човекът е прав в това, капитализмът, /т. е. - вкл. и в съвременната му пазарно - фундаменталистка форма/ не е някаква отделна субстанция, а е интегритетът на хората, които го правят. Доста срамежливо се намеква, че това не е интегритет на много разумни същества. Това по - скоро е интегритетът предимно на алчните и неразумни същества, мислещи се обаче за разумни.Осъществителите на всеки социално - икономически строй /особено в най - несправедливите му фази!/са тълпивисти. Неизбежно. Любимото занимание на тълпите е да се досамозатъпяват до пълен отказ от последователно логично мислене.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    31 Дек 2019 9:51ч.

    Оставете капитализма, представете си, че сте средновековен човек, пратен на война, да завоюва нови земи и още крепостни за господаря. Наоколо обикалят началници в брони на едри коне, вие стоите в калта, отгоре ви вали дъжд, краката ви са мокри, нямате чадър, понеже Китай е много далече, но имате малък меч. Шансовете да доживеете до 50 години е минимален. Но има алтернатива - да загинете геройски, а после Рай, ангелски песнопения, респективно друг вид рай с 80 девици само за вас, за другарите ви отделно, или пък Валхала, където за веселата компания печените елени и пиячката никога не свършват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Милена Бекярова

    31 Дек 2019 10:13ч.

    Не само върху малоумността на тълпата насочва това много добро интервю. Оказва се, в противоречие на историческия материализъм, че смяната на обществено - икономическите формации, може да се извърши в рамките на същия строй, в който се осъществяват. Спекулативният капитализъм е капитализъм от съвсем различен порядък в сравнение с класическия. Той променя фундаментално обществените отношения и смисъла на труда. Той създава една нова категория стойност в стоката, по-абстрактна от разменната, а именно хазартната или спекулативна стойност. За разлика от разменната стойност, тази стойност е натоварена с една материалистична трансцендентност, която не се нуждае, от каквато и да било реалистична компонента, а само от вяра. Каква жалка религиозност! Отчуждавайки човека от труда и солидарността му с другите човешки същества чрез труда, спекулативния капиталистически порядък, унищожава човешкостта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer на 31.12.2019 в 09:51

    31 Дек 2019 11:41ч.

    Тогава поне са можели да си представят рая - тъкмо заради скромността на представителствата, които са изповядвали. Силните сакрализации в обществото смущават и даже тормозят безконтролното масовизирано отчуждаване в пищни опто- и енергоемки представителства, каквото е днешното модерно. Днес просто не вярват в рая, защото са поробени от еволюционната теория на Дарвин и безкритичната наместеност насред удоволствия. Днес човекът е част от предметните видения, защото не умее да се саморазличава, роб е на писмеността, доколкото се изнамира всякога вторично, ad scriptum. В миналото не е било така, доколкото е било непредставима собствена воля извън Божията. Раят на миналото е доверие в Бога, в настоящето няма рай, защото последният е изгубен заради капиталистическото богоубийство; раят на бъдещето ще е един своеобразен само-рай (рай на самоуправлението в екзистенциален смисъл), доколкото от човека ще изискват доброволното отказване от консумацията и енергийния преразход, за да му стигнат силите и волята да преучреди себе си от част - в цяло... и в риска Бог никога повече да не му отговаря, докато самият Аз не поеме отговорност за облика на Цялото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    31 Дек 2019 13:40ч.

    Чудесен текст за размисъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи