Петър Стоянов – „Лице в лице“ с Цветанка Ризова, Бтв, 11 януари: ако искаме да имаме ясен диалог и с Македония, ако искаме да бъдем разбрани и от европейските ни партньори, което далеч не е най-важното, отново да повторя и ако искаме българското общество да има един висок морал по тези въпроси и една ясна позиция, ние не трябва да забравяме и нашите собствени вини.
Петър Стоянов: Трябва да променим нашия тон към Македония


- Здравейте, гледате „Лице в лице“. Вчера се проведе Консултативен съвет за национална сигурност при президента Румен Радев, по повод българската позиция за присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз. Препотвърдихме, че към Албания нямаме претенции, но няма да дадем зелена светлина за този процес на Македония, докато договореностите от нейна страна не бъдат изпълнени – без срокове и без компромиси. По този повод поканих президента 1997-2002 година Петър Стоянов. Един разговор не само за миналото, но и за бъдещето. Здравейте, господин Стоянов! След този консултативен съвет, според Вас, избрахме по-дългия или по-краткия път, така че Северна Македония да се интегрира с Европейския съюз?


- Здравейте. Това, което направи впечатление най-напред, е единната позиция на всички парламентарно представени политически партии. И тези, които са склонни да използват, да я наречем малко по-висока патриотична риторика, и тези, които минават за по-проевропейски – това е фактът, който ще се запомни. Но не бива да си мислим, че с тази единна позиция ние сме свършили своята работа. Работата ни тепърва предстои. Защото, например, предпоставена е тезата, че трябва да избираме между членството на Македония в Европейския съюз и защитаване на нашия национален интерес.


- А не е ли така?


- Не. Нашият национален интерес е да защитим правата на хората с българско самосъзнание там. Да, в наш национален интерес е да кажем категорично, че Северна Македония е политическо понятие на новосформираната държава, но не е географска област, за да има претенции към Пиринска Македония. И да, трябва да говорим за нашата история, но наш национален интерес е и Северна Македония да стане член на Европейския съюз.

 

- Това е безспорно!


- Нашият национален интерес не е едновекторен! Той е разположен в много вектори. Така че да се предпоставят „пускането“ на Македония в Европейския съюз и да защитим нашия национален интерес е просто невярно.
На второ място, понеже започнахме тази тема, не е съвсем коректно да се твърди, че Европейският съюз ни натиска. Истината е, че Европейският съюз не ни разбира – това е самата истина. Но това, което мен повече ме интересува, извън договора от 2017-та, извън общата позиция, извън текстовете е, че ние след този консултативен съвет разбрахме какви са нашите искания към Македония…


- Разбрахме ли?

 

- Горе-долу ги разбрахме, да. Единната позиция ги повтори. Но някакси не разбрахме какво трябва да правим оттук нататък. Защото, ако искаме да имаме ясен диалог и с Македония, ако искаме да бъдем разбрани и от европейските ни партньори, което далеч не е най-важното, отново да повторя и ако искаме българското общество да има един висок морал по тези въпроси и една ясна позиция, ние не трябва да забравяме и нашите собствени вини.


- Вини?


- Да!


- Какви вини?


- В 1903 завършва Илинденското въстания с кървави погроми. Най-добрият летописец на това въстание е Христо Силянов. Роден е в Цариград, но е от стара охридска фамилия. Неговата книга „Освободителното движение за Македония“ има забележителни 10 последни страници в първата част, те трябва да бъдат прочетени от всички, които се занимават с този въпрос. След като повтаря неколкократно „македонските българи“, „българският характер на въстанието“, а в това няма никакви съмнение, той казва: Най-голямото огорчение у нашите въстаници, у нашите македонски българи беше фактът, че свободна България не направи нищо по време на въстанието. А още по-тежко, казва той, беше, че свободна България не се организира, за да извика „Долу ръцете“ – това е неговият израз – и да иска от Европа да бъде спряно „това поголовно клане“. Тоест, днешният наш възглас „Долу ръцете от Македония“ е закъснял със 120 години и има грешен адресат.


Нека да продължим нататък, като не говорим дори за Балканските войни и за Междусъюзническата война. След Втората световна война, без съмнение, режимът на Тито подложи на много тежки репресии всички, които се чувстваха българи. Лагерите Идризово и Голи Оток са синонимът на това. Но не бива да забравяме, че Македония в дотитова Югославия беше само провинция, „бановина“ на Сърбия. В Титова Югославия Македония за първи път получи държава, Федеративна република Македония и се изравни със Словения и Хърватия. Не бива да забравяме, че по времето на комунизма гражданите на Федеративна република Македония пътуваха свободно в цял свят, имаха по-висок стандарт и когато идваха тук, за да носят плочи на „Бийтълз“ или запалки на своите братовчеди, виждаха, че България не е никак привлекателна. И няма защо да се сърдим тогава, че само тези, които имаха най-жизнени български корени, останаха българи.


След 89-та година, след падането на Берлинската стена, за съжаление ние никога не формирахме единна национална позиция по отношение на Македония. Спомнете си преди 3-3 и половина години, ние бяхме председателстващи Европейския съвет. И това, което ние казахме, и то беше задължително и беше прието великолепно е, че ние ще бъдем патрон на присъединяването на Западните Балкани. И хубаво, добре, но днес ме питат нашите европейски приятели от Брюксел, казвам приятели…


- Точно така беше!

 

- … добре, хубаво, казахте, че ще патронирате този процес, че ще бъдете негов гарант, но вие не знаехте ли, че имате нерешени проблеми?


- Ето това мисля, от днешна гледна точка, е най-големият проблем… Ние се сетихме в последните 2-3 години, че не сме решили никакъв проблем, а заявихме наистина по време на председателството, че ще сме част от този процес за присъединяването на Западните Балкани. И сега наистина се чудя кой е виновен. Ние закъсняхме с десетилетия. Какво да правим сега?


- Аз приех Вашата покана по една-единствена причина – всички, по няколко пъти на ден, обговарят тази тема, която наистина е много важна. Но на мен ми се ще да кажа това, което остава някак встрани и което според мен е по-важно от всичко:


- Ние трябва да променим нашия тон по отношение на гражданите и по отношение на политическото ръководство на Северна Македония. Няма как наши журналисти да употрабяват изрази, като „ще ги оставим да подсмърчат край вратите на Европейския съюз“ или „трябва да дойдат да ни целунат ръка“…


- Ужас… Вие цитирате ли някого?


- Цитирам. Този унизителен тон трябва да бъде на секундата спрян! На секундата!

 

 


- Кой да спре глупака, господин Стоянов…


- Петър Стоянов: Аз не бих ги нарекъл глупаци…


- Не, такъв тон не може изискан човек да използва…


- Вижте, сред тези патриотични среди и патриотични движения по-голямата част със сигурност са най-искрени патриоти. Там има, разбира се, и откровени провокатори, които не желаят доброто нито на България, нито на Северна Македония, нито пък развитието на Европейския съюз. Но се обръщам към тези, искрените хора, за да им кажа: Господа, ние не се готвим да обявяваме война на Северна Македония. Обратно – ние се готвим заедно със Северна Македония да бъдем членове на Европейския съюз. И това не означава – видях анонса за романтичната история – това не означава, че ние предаваме историята си.


- Това е Ваш цитат, нали знаете? Цитираме Ви.

 

- Да, зная… Ние по никакъв начин не предаваме историята си. Но! Ние трябва да сме наясно, че повече от 75 години гражданите на Северна Македония бяха облъчвани по всякакъв начин и три поколения се възпитаха да възприемат една съвършено различна история на нашата обща история.

 

- Почти паралелна история. Почти паралелна…


- Да. Вижте, аз съм общувал много, включително на най-високо ниво, говоря за времето, когато вече не бях президент и казвам две любопитни неща, да ме извините за нескромността. В присъствието на тогавашен македонски президент и в присъствието на много високопоставен европейски чиновник, който между другото ме беше помолил да не захващам тази тема, за да не разваляме хубавата вечеря в Охрид, като ме питаха какви паметници съм видял в Скопие и кои ми харесват, аз казах: Най-хубав е паметникът на Борис Сарафов, снажен македонски войвода. И допълних: ако се разходите в центъра на София, ще видите най-престижното българско учебно заведение НАТФИЗ, което се казва „Кръстю Сарафов“. Е, Борис Сарафов и Кръстю Сарафов са родени от една майка. Единият е македонски войвода, другият е най-големият български актьор. Тоест, вади си хляба с българския език…

 

Веднъж в Битолския музей, където имаше страшно много надписи за фашистката история, за „българските фашистки окупатори“, се пошегувах: Не ние сме ви заробили, всъщност ние, българите, бяхме под македонска „окупация“. – Еее, господин председателю, ама това шега ли е? Да, казвам, шега е, но не и съвсем. Между Първата и Втората световна война най-дълго е бил министър-председател на България и най-много пъти –  три пъти,  Андрей Ляпчев, родом от Ресен, Македония. Най-дълго е бил председател на Българската академия на науките Любомир Милетич, който е от Щип, Македония. Дълго време е бил председател на българския археологически и етнографски институт Протич, който е родом от Велес. Най-дълго е бил председател на българската Сметна, тогава се е казвала Върховна статистическа палата, професор Мишайков, чийто род е от Лерин, Македония, от село Пателе.


Когато се говори по този начин, още веднъж се извинявам за нескромността, аз мисля, че разговорите имат резултат. Всички се сепват и казват – „Ама това така ли е?“. Да, отговарям, и не се шегувам! И това сякаш дава повод за размисъл и можем да говорим вече позитивно за нашата обща история. Това, което ние не успяхме да внушим през толкова много години е, че няма защо да се срамуват гражданите на Северна Македония от това, че имаме обща история.

 

- А у нас се говори, че ако не успеем да постигнем това, което е заложено в договора, ние на практика ще предадем историята си и на практика ще предадем най-романтичната част, отново да Ви цитирам, от историята си.

 

- Тъй като аз съм автор на тази фраза, сега си позволявам да кажа, че за да постигнем всичко това – да не предаваме историята си,  преди всичко трябва да постигнем климат на разбирателство, в който можем да си говорим, за да могат да разберат след толкова много години, пак казвам – много години антибългарско влияние – да разберат гражданите на Северна Македония истината. Затова трябва да можем да си говорим с тях. А това, което ние правим, или част от нашите хора правят тук, в България, то е съвсем успешно да създадем една нация от искрено мразещи ни хора.


Добре, говорим за историята. Аз чух днес изявлението на бъдещия македонски премиер. То съвпада и с изявлението на българския премиер Кирил Петков – „Ще трябва да излезем малко и от историята“. Аз съм абсолютно съгласен с това. Да говорим открито и да излезем от нашия национален комплекс. Защото само от историята си изпитват гордост онези общества, които нямат поводи за гордост от настоящето си. Това трябва да го кажем.


Преди десетина дни излезе една любопитна книга – „Да настигнеш Дания“. Дания е като пример за стандарт на живот, защита на човешки права, липса на корупция почти и така нататък. И се сещам – по времето на Карл Велики неговият биограф, на име „Анонимният биограф от Сен Гален“, съобщава, че този голям включително физически мъж е плакал само няколко пъти – когато норманите са идвали от север, защото знаели какво правели те – безкрайна жестокост. Да, езическите племена на норманите, чието удоволствие било да вдигат бебета във въздуха и да ги набучват на своите мечове, вярвайки, че по този начин ще отидат във Валхала, да пият бира от двулитрови чаши, мечтаният рай и така нататък. Ами ако днес един натоварен, дори пренатоварен с история балкански политик или балкански интелектуалец каже на един наследник на норманите, един датчанин или един швед за тази част от тази история – те няма да ни разберат. Ще кажат – да, преди 1200 години сигурно е било така. Но ние успяхме през всичките тези години да създадем своите държави, които са пример за подражание… Та, ако трябва да кажа  паралелно  – изключително значение има престижът на България, начинът, по който се живее в България, за да убеждаваме нашите приятели от Северна Македония, че могат да се чувстват горди и с общата ни история.


Казано на шега: Ако гражданите на Северна Македония имаха за съсед на източната си граница не България, а Дания, може би при тяхното преброяване повече хора щяха да се запишат датски граждани, отколкото български граждани. Въпросът за Македония има значение както за самата нея, има значение за Европейския съюз, но най-голямо значение има за нашето национално самочувствие.


- Така е, аз съм убедена, че ако Дания им беше съседка, нещата щяха да са различни. Обаче ние, Вие говорихте за историята. Днес в техните учебници пише за българи-окупатори-фашисти. Ще Ви припомня – тук на един 9 септември с Вас разговаряхме, че след като у нас има партии и организации, които твърдят, че тук е имало страшен фашизъм и ние се саморичаме фашисти…


- … ами защо да се сърдим тогава на македонците… Всеки, защитаващ антибългарска позиция, ще каже: Господа, вижте си учебниците. Моето поколение учи от учебник по история, в който пише „монархо-фашистка власт“. Ами хайде най-после да се разберем ние в България – имали ли сме фашизъм или сме нямали? Хайде да прочетат нашите историци и интелектуалци Хана Аренд, да прочетат нашите сънародници Цветан Тодоров – той не може да бъде обвиняван, че произхожда от фашистко семейство, обратното е. Неговият баща беше с леви убеждения, почтеният професор Тодор Боров. Ето за това ви говоря – че ние знаем какво искаме от Северна Македония, но не знаем какво искаме от себе си. Ние нямаме единна позиция, ние не знаем какво искаме и за какво говорим.

 

- Искаме те да ни приемат за съвършени, знаейки вътре, че не сме съвършени и знаейки, че у нас няма консенсус по базови неща, нали?

 

- Точно така е. Иначе има какво да искаме от тях, но със спокоен тон. Ето, давам за пример 1913 година, точно преди да започне Междусъюзническата война, избухва Тиквешкото въстание. Тогава Тиквешко и цяла Македония са окупирани от сръбските войски, те го потушават, много хора са избити. След три години – и това трябва да го кажем ясно и в името на истината – наше военно подразделение, знае се и името, и командващия операцията, „наказва“ няколко сърбомански села в областта на Поречието. И наистина са избити и свещеници, и интелектуалци затова, че са сътрудничели със сръбските власти след Междусъюзническата война. Има паметници и на двете места. Там, където сръбските войски са избивали българските въстаници в Тиквешко, пише „В памет на жертвите на една от най-трагичните страници в историята на Македония“. Там, където нашата войска е вършила това, пише „Почивайте в мир, избити от гнусната българска ръка.“ Е, няма как да се съгласим с това, прекалено ни идва на всички. Но пак казвам: Ние трябва първо самите ние да познаем истината, за да искаме от тях да достигнат до истината.


Нещо парадоксално. В нашето национално съзнание винаги битува идеята, че най-големите шовинисти и националисти са гърците. В разгара на гръцката Мегали идея, създаването на една нова гръцка държава, която включва и България минимум до Стара планина, в един кипеж, национален кипеж, най-големият техен писател Дионисиос Соломос казва, (той е починал 20 години преди нашето Априлско въстание), та той съобщава една забележителна мисъл – „Нацията трябва знае, че национално е само това, което е вярно, което е истината.“ Мисля, че тези думи на Соломос трябва да проникнат в съзнанието на всички балкански политици, интелектуалци и общественици. Защото тук въпросът не опира само до политиците.

 

Тук въпросът опира до обществените настроения. Виждам как нашите обществени настроения заемат една доста крайна позиция. Винаги, когато в нашата история най-искрените патриотични настроения са надделявали, ние сме вземали грешни политически решения. Това, което искам да кажа е, че искреният патриотизъм е много важен, но той не винаги води до най-интелигентните, най-мъдри и най-отговорни за България решения. Пример – Междусъюзническата война. Целият наш народ казваше „съюзници-разбойници“, Сърбия не ни върна тъй наречената „безспорна зона“, генерал Савов даде заповед и започна по тоя начин Междусъюзническата война. Друг е въпросът, че Сърбия и Гърция вече са имали договореност, но ние им дадохме повода. Което означава, няма как да не го кажа, че папагалското повтаряне, че нашите войници и военни никога не губят войни, а ги губят политиците, в случая няма никакво значение. Най-важното – политиците не искаха война. Министър председателят Стоян Данев беше против война, беше готов да отиде да търси за арбитър руския император, а нашите патриотични кръгове му казваха: – Преди да отидете на железопътната станция, ние ще ви убием…


- И сега една препратка към настоящето, защото все пак това решение за Северна Македония беше препотвърдено в твърда позиция. Само преди няколко седмици премиерът Кирил Петков каза, че ще работим в срокове. Мисля, че за 6 месеца говореше той, че имаме пътна карта за 6 месеца. Вчера на консултативния съвет дълбоко беше подчертано, че срокове няма. И тук възникват два въпроса – от една страна е интерпретацията, която направи Борисов – че всяка инициатива е отнета на премиера Петков за тези преговори и другото нещо, което е важно: позволявам си да направя един паралел с годината, когато Вие поехте властта като президент и трябваше да вземате тежки решения, да се превърнете в център на власт. Сега сякаш президентството се превръща в център на власт. Готово ли е обществото да делегира такава власт?


- Не знам дали обществото е готово или не, но съгласно Конституцията, това е функцията на Президента – да играе рещаваща роля в моменти на кризи, да го кажем най-общо. Преди 25 години кризата беше очевидна, тя няма нищо общо с днешната политическа ситуация, абсолютно нищо общо. България е икономически стабилна, независимо, че има хора, които живеят под прага на бедността, и е член на Европейския съюз и така нататък. Тогава ние бяхме в икономическа бездна. Ако не бяхме взели твърди решения, България нямаше да се измъкне и никога нямаше да е член на Европейския съюз, нито на НАТО.


- А сега?


- Както виждате, упорито бягам от това да стана част от българския вътрешно политически дебат. Ще ми се да говоря за националните ни отговорности на всички – и на управляващи, и на опозиция.


- И все пак?


- Нека да го кажа така: по принцип нито един опитен политик не се ангажира със срок. Защото в момента, в който го кажеш, започва обратното броене. Тоест, като се ангажираш с какъвто и да е срок за каквото и да е, вие журналистите започвате да броите и примерно на 15 юни казвате: – Хоп, срокът изтече. Особено в отношенията с Македония, по-добре е, сякаш, че е променена този позиция на министерския съвет, за да не работим със срокове. Помним злополучните 800 дни от едно друго управление.


- Благодаря Ви за този анализ, господин Стоянов!


И аз благодаря!

 

Източници: бТВ, fakel.bg

 

 

 

 

 

Още от категорията

23 коментар/a

Уилт на 13.01.2022 в 08:24
Класа.
Монархофашисткия режим на Борис III на 13.01.2022 в 09:22
Изобщо не е зачистен както подобава. Първият Народен съд пипа меко, през пръсти, много смъртни присъди не са приведени в изпълнение. Народната власт е оставена да отглежда змия в пазвата си в лицето на потомците на фашистките изроди от монархофашисткия период. Днес тяхното прокълнато поколение Уилтовци, Sinковци и прочие Ловки отрепки продължава ловко започнатия по времето на царския режим геноцид над българите, в услуга на англоезическите си господари.
Klil Bintan на 13.01.2022 в 09:47
Господин Стоянов, сравнението с норманите не е удачно, защото норманите са избивали, което метафизично погледнато касае плътта, докато сърбите и техните креатури, чрез претенциите, за писмеността засягат Духа Български, а с това не може да се правят компромиси!
Единствената фашистка партия преди 9-ти е БЗНС. По-късно болшевизмът е приравняван към нацизма и фашизма. на 13.01.2022 в 10:03
Т.нар. Деветнадесетомайски преврат от 1934 г. има белезите на фашизъм, но е съборен твърде бързо. Извършен от една клика - Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов и др, която е обвързана с Югославия и със СССР. Юго войски са чакали на границата за да се намесят евентуално при неуспех на преврата. http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=271%3A2011-03-16-17-00-36&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61. Водачът на фашисткия преврат Кимон Георгиев по думите на акад.Георги Марков от 1934 г. е съветски шпионин. .https://delnik.net/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5..................... Не случайно след 9 септември е избран за министър-председател. На 9 юни 1923 г. военните събарят земеделците на Стамболийски, защото те са първата фашистка власт в България. Техните възгледи и поведение, черноризците на Мусолини в Италия и оранжевата гвардия на БЗНС, съсловния принцип и др. прилики са чиста проба фашизъм.
"Единствената фашистка партия преди 9-ти е БЗНС" на 13.01.2022 в 11:35
Колко ти плащат от "Америка за България"?
Наблюдател на 13.01.2022 в 11:53
Ето защо бе добре с упраляващи държавата доживотно. Сега президентите се сменят постоянно и бившите си въобразяват, че все още имат право на глас. Но най-лошото е, че за да спечелят някоя пара, са готови да продадат страната си за жълти стотиники.
Читател на 13.01.2022 в 12:00
Стара латерна,която може да служи само за събиране на прах и мръсотия.
Наблюдател на 13.01.2022 в 12:23
Из “Роженската декларация” 8. Всички български политически партии и организации на територията на Пиринска Македония да бъдат разпуснати или да се преименуват в македонски, които ще защитават националните права на македонците. 14. Даване статут на пълна културна, стопанска и политическа автономия на Пиринска Македония, Изтегляне на българските окупационни войски от Пиринска Македония.
Наблюдател на 13.01.2022 в 12:25
Бедна ви е фантазията какво чака България след евентуално влизане на РСМ в ЕС.
Eisblock на 13.01.2022 в 13:10
Ако има заповед за разпарчетосване на България - ще намерят кои да го сторят! Ако вече и този план не е в ход! Нямам съмнения. Стоянов пък е обтекаем политик, адвокат и е набрал опит извън 4-те стени на България. Има и рационални зърна в казаното от него, ако не и в по-голямата част. Според мен, само фрагментарно взето: - По акъл и по емоции, по начин на мислене и по взимане на импулсивни решения и бившите българи - сега македонци, и самите българи и сърбите в прибавка са ... родни братя! Все пак корена е един и същи! И не ми приказвайте за пра-българи, за славяни (конструирани от преди няколко века) и пр. тунтири-минтири За траки - може...(усмивка). Школата на Златарски е победила преди 100 години. Ганчо Цанов с неговите 50-на книги е емигрирал. СЕГА - това е положението! До играхме се. PS: -Та не успяха ли една част от Русия, никога не имала държавност - Украйна, да я превърнат в най-лют враг на майка си, за има няма за 30-на години?! ... И Сл. Севрюкова предсказа, как отново една част от България ще бъде ЗАГУБЕНА!
Кики на 13.01.2022 в 22:49
Некоректно е сравнението на П. Стоянов между България и Дания. На север изминалите години след споменатите събития са 12 века, докато аз и моите приятели се сближихме с голяма група български турци преди да са изминали 100 години от баташкото клане. И останахме в чудесни отношения до ден днешен. За наш срам, на бъ -лгарите, те ни научиха да пеем не само турски, но и красиви български песни. Нито възродителният процес, нито изселническото промениха с нещо нашите отношения. Ние пак сме заедно и менторския тон на бившия президент унижава съвременния български гражданин. Но какво да се прави като българският политик не обича да мисли, а все някакси гледа да го нагоди като в онзи стар соц. виц - Ние сме на верен тон Ленин срещу Шератон.
333 на 14.01.2022 в 00:21
Проблемът на България е ...автоимунно заболяване. Тези като Стоянов говорят от позицията на ...истински шовинисти и националисти. :)) Ще обясня. За проблеми с РСМ, за това, че трябва да сменяме тон, да правим нещо и изобщо да действаме по въпроса с РСМ изхиждат от неосъзнатата позиция, че македонците са (доскорошни ) българи и съдбата им ни е важна. Хора като Петър Стоянов неосъзнато "своят" Македония. Проглеждането е много лесно и позицията би се сменила на 180 градуса за миг, само ако осъзнае простия факт, че РСМ е чужда държава. Сигурен съм, че ако една друга държава - напосоки казвам - Азърбейджан например, или Финландия, или Мексико - си позволят да действат и да говорят така за България, както го прави РСМ, реакцията на такива като Стоянов би била адекватна. Но тък като Стоянов разпознава македонците като "свои", не може да свали розовите очила. Нищо не трябва да правим с една откровено антибългарска дъжава. Която казва, че "преговаря", а две години един посланик няма тук. Един договор подписахме и не го изпълняват. Горят знамената ни. Обиждат се на "бугарин". Ходят из цяла Европа и говорят против нас. По-враждебни действия биха били само открито военни такива. В правото - като се отречеш от родителите си, отричаш се и от наследството. "Братята" обаче се държат по следния начин. Отричат се от рода си, но гонят родителите си от семейното жилище. КАзваш им - ама то е мое, ето нотариалния акт. "Няма такова нещо. Мое е - крещи детето". С РСМ трябва да се държим като с чужда и то враждебно настроена държава. Редно е не да им ходим на крака, а да отзовем посланика си от Скопие и да забравим, че съществуват. Като дойде някой по този въпрос тук - има договор, моля да се изпълни. Тогава ще говорим. И точка. Всичко друго е болест.
Helleborus на 14.01.2022 в 01:14
България и Македония няма нужда да вникват в детайлите на този тип история, която е след разцеплението, те имат нужда да вникнат в историята си само дотам, че да знаят кои са те самите като самоличност. Например, ако имаш брат, син на майка ти и баща ти, не ти трябва да знаеш всичко, което му се е случило, за да знаеш, че ти е брат. Вие може да сте имали и прегрешения, това не променя родословното дърво, изобщо няма отношение, ние говорим за родословие, не за нещо друго. Съвсем отделен въпрос е, ако вече знаете, че сте братя, но сте скарани. Преди да се сдобряват братята, македонците трябва да кажат кои са те, те се отрекоха да са наследници на древните едони, наричани македонци. Отрекоха се и от това да са българи, тогава от кой народ произхождат? Понеже историята не познава такъв род, нито Турската империя, владяла пет века земите ни, познава някакъв безименен народ, чакащ 44-та, за да се заяви пред света като отделен етнос. Тези хора в момента имат нулева самоличност, те са никой, гърците си вземат античността, което е абсолютно нечестие, защото те самите не са траки и не могат да си вземат тракийското минало от автентичен тракийски народ. Но македонците им го дадоха. Ние ще си вземем българската история, искат или не, ако се отрекат окончателно от български произход, те няма да имат право на нищо българско. Отричаш се от родителите си, НЕ получаваш и наследството. Тогава кои ще бъдат те изобщо? Модерен инжениран лабораторно създаден хибрид! И какво, ако сме любезни с тях и ги оставим така? Създателите им не могат да им дадат самоличност, ще продължат да ги карат да крадат от нас и да се карат с нас, а този хроничен проблем няма да позволи приятелски взаимоотношения, което вероятно е целта. Затова, за да почнем да се сдобряваме, трябва първо да уточним, че сме деца на един баща и една майка. Братята дори може и да са леко скарани, в реалния живот, но поне няма да се отричат от родителите си.
OLD на 14.01.2022 в 07:30
Гледам, с голяма радост за свободата на изразяване на мнение, че гумата е играла сред постовете, според моркова и тоягата. Честито!
дежа вю на 14.01.2022 в 09:09
някои работи разбирам, други не. стоянов , пиши на латиница. тя ти е по-насърце.
Петър Стоянов споменава Дания. на 14.01.2022 в 15:28
Става ясно, че Дания е образец на страна, която в ранното средновековие е била населена с диви варвари, но след това тези диви варвари са се променили и ето — сега Дания е пример за всички останали! Пишещият тези редове е с произход от Дания — прабаба ми е от Копенхаген. Моят произход ме е карал винаги да се интересувам от особеностите на тази северна страна и така стигнах до няколко извода, на които като че ли никой не обръща внимание. И то не защото съображенията се отнасят до Дания, а защото проблемът е общочовешки: ПРИ ВСЕКИ НАРОД ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА НАШАТА ПЛАНЕТА ТОЗИ ПРОБЛЕМ ВИНАГИ Е БИЛ АКТУАЛЕН. Това, което убягва на повечето хора е осъзнаването, че сред хората винаги е имало два вида човешки същества — „поддаващи се на опитомяване“ и „диваци“. По фиордите на Норвегия, като и на Остров Зееланд и на полуостров Ютланд има една ландшафтна особеност — къси клисури, през които протичат пълноводни и буйни реки. В тези закътани места, известни на старонорвежки език като „ВИКЕН“, са живяли изолирани и поради това — неподдаващи се на „опитомяване“ — диви хора, станали печално известни като „викинги“ (заради названието на обитаваните от тях долини). Те се занимавали с грабежи и плячкосване — това бил техния „поминък“. Паралелно с тях из полята на Ютланд и на Остров Зееланд са живяли обикновени селски труженици, които се препитавали с честен земеделски труд. В наше време в представите на хората по света датчаните и норвежците са потомци на викингите. Това е така, защото викингите са оставили „СЛАВНА ДИРЯ“ в историята като единствените смелчаци, които без колебание достигнали бреговете на Северна Америка още в най-древни времена и успяли да колонизират Севера, при все че в онези времена това е било едно абсурдно начинание. Истината обаче е, че днешните датчани и норвежци реално са потомци на мирното земеделско население, а не на диваците, хвърляли се без колебание в най-чудовищни рискове, което е станало причина за измирането на плячкаджиите и оцеляването на добрите стопани. Ето защо днес Дания е една изрядна страна, чийто народ е надарен с добродетелите на цивилизацията. Те са добрите стопани със сериозно отношение към живота. Викинги просто отдавна няма. Малката подробност е, че викингите са безчинствували, защото не са знаели какво вършат и това е коствало съществуването им. В никакъв случай обаче те не биха могли да бъдат упрекнати в човеконенавистничеството, което в наше време кристализира във фашизъм. Много по-опасно е явлението, което ни съпътствува в наши дни и което се дължи на злоба, която умее да се изплъзва от рисковете и да се самоувековечава, както това става в отношенията между балканските народи, за които дори е прието клишето, че са „братски народи“. Получава се така, че сред населението на Балканите също има диваци и те са оцеляли и до ден днешен, защот за разлика от викингите, те умеят да се предпазват и да съхраняват злобата си за вечни времена.
смях на 14.01.2022 в 18:02
Браво на Стоянов. Много задълбочено познание. Уважение.
Ето един случай от преди 60 години — от моето детство. на 15.01.2022 в 00:17
Живеех в един тих квартал в центъра на София. Наши комшии бяха „македонци“ — имаха множество роднини в Югославка Македония и много се гордееха с това. Веднъж дойдоха едни от техните близки от Скопие и отседнаха за цял месец у тях. Водеха и синчето си — Георги, който се представи като Гоце. „Като Гоце Делчев, значи!“ — подхвърлих по момчешки аз на две-три години по-малкия от мене Гоце. „Ко је па тоа?“ — беше ответната реакция на мачугана. Детето искаше да играе на улицата, да се запознае с децата от този софийски квартал. Повериха ми го. Аз имах нов велосипед и излязох да карам из тихите улици наоколо, а Гоце пожела да го уча и той да кара колело. Нагласих го аз на седалката и подкрепяйки го, му обясних как да върти педалите без да спира, за да може да балансира. Когато набрахме скорост — той, заловен за ръкохватките, а аз, тичащ край него, за да му се притека на помощ ако вземе да пада, — копелето му с копеле (родом от Скопеле, пардон — Скопие) изпадна в еуфория и се провикна: „Ехе-хе-е-е-е! Бугарски БУНГУР вози МÀКЕДОНСКО ДЀТЕ!“ Спрях го и му казах да не вика така. „Защо ме наричаш БУНГУР? Не знаеш ли, че това е обидно?“ А Гоце ми отвърна: „Зòвем те тако, пошто си БУГАГРИН, а БУГАРИН — ово је да си БУНГУР. Кво друго?!“ „Махай се тогава — викам му. — Не искам да имам нищо общо с тебе!“ А той: „БУНГУР, БУНГУР! Бугарски БУНГУР!“ Накрая не се стърпях и му лепнах един шамар. Леле мале — това дете легна на уличното платно по гръб, вдигна крака и ръце във въздуха и започна с креслив глас да реди: „Помощ! Овај бугарски кàтил сака да ме јубие, пошто сам мàкедонско дѐте!“ Ето как малкият Гоце преди 60 години очерта с няколко думи цялата политика на онези, които живеят по поречието на Вардара, самонаричайки се „Потомци на Александър Велики“ (и — според тях — нямащи нищо общо с никакви българи или монголо-татарски навляци!). Наоколо минаваха разни хора — българи, мои съграждани, сериозни и авторитетни хора. Те много добре чуха как Гоце ме нарича „бугарски бунгур“, но пожелаха толерантничко да не вземат отношение в тази детска международна дискусия. Даже имаше и един самоотвержен радетел на „пролетарския интернационализъм“, който ме хвана (МЕНЕ, а не Гоце!) за ухото и ми каза: „Бързо да му се извиниш! Не може то така — детето е дошло чак от братска социалистическа Македония, а ти го биеш! Не те е срам! Ама те би обидил — е, и какво от това? Той е дошел при нас и ние сме длъжни да бъдем ласкави към него: каквото и да каже и каквото и да направи!“ Толкоз…
Петко на 16.01.2022 в 17:09
Аферим демократи , аферим джурналисти, аферим калинки и вся остальная сволоч. Уверих се , че в Булгаристан са останали само влечуги и други дребни рептилии. Голямо триене на постове, непригодни за пред света. Иначе сме много силни в навеждането пред по-силните . По-просто казано -аман от г.золизци ! Македонците имат своето бъдеще, но българите -едва ли.
СТАР на 16.01.2022 в 19:05
Само няколко кратки цитата от излиянията на бившия президент: "...след този консултативен съвет разбрахме какви са нашите искания към МАКЕДОНИЯ…"...никога не формирахме единна национална позиция по отношение на МАКЕДОНИЯ""...предпоставена е тезата, че трябва да избираме между членството на МАКЕДОНИЯ в Европейския съюз и защитаване на нашия национален интерес…" Надявам се, че е ясно как и един претендиращ за ролята на държавник бивш президентин говори както му падне. Няма държава МАКЕДОНИЯ! Докато това се повтаря, дотогава ще се гаврят с нас. И само още едно негово внушение, което той повтаря до втръсване и с което си спечели доста тлъсти хонорари в САЩ: "... ами защо да се сърдим тогава на МАКЕДОНЦИТЕ…Всеки, защитаващ антибългарска позиция, ще каже: Господа, вижте си учебниците. Моето поколение учи от учебник по история, в който пише „монархо-фашистка власт“. Ами хайде най-после да се разберем ние в България – имали ли сме фашизъм или сме нямали?" Сега в учебниците пък, господин бивши президентине, пише "комунизъм", "комунистически режим" и подобни. Ами хайде най-после да се разберем ние в България - имали ли сме комунизъм или не? Децата не отговарят за действията на родителите си. Но "Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ; до 1935 г. – Съюз на младежките национални легиони) ултранационалистическа, профашистка и пронацистка организация в България ли е? В периода 1932 – 1944 година била ли е определяна като най-мощното фашистко движение в българската история? Имате ли близък родственик, който е бил активен и отговорен член на този Съюз? Можете ли поради тази причина да твърдите, че безпристрастно търсите историческата истина? За другите манипулативни лакардии на бившия президентин няма смисъл да се губи време и място.
Братя ,но единия е "блудния син". на 17.01.2022 в 23:59
По отношение на РСМ ,друг национален интерес освен обединението ни в дългосрочен план ,не може да има. Гърция взе своето ,Албания е на ход да ги разпадне етнически. Ние трябва да използваме амбицията им за ЕС ,за да подготвим дипломатическия ,културния и икономически климат за момента когато това обединение ще назрее да се случи. Днес интересите на повечето държави в ЕС и особено на балканите ,не съвпада с нашия интерес. Ако има целенасочена политика от наша страна ,това бавно ,но сигурно може да се промени. Или най-малкото да не пречи. Проблемът с късия политически хоризонт на българските политици и липсата на национален идеал за обединение у народа ,ще са главния ни враг.
Цивилизация? на 20.01.2022 в 13:53
от 1584г до днес "цивилизованите" датчани всяка година участват в клане на Фарьорските острови на пилотни китове - черни делфини. Варварският ген се съхранява в народните обичаи като сакрален знак за дивия произход на човека. Може да потрябва някой ден.
Груев на 20.01.2022 в 20:58
Абе, кон! Да ти го набутам в междузъбието!

Напиши коментар