Програмна статия на унгарския премиер Виктор Орбан, която той публикува в местното проправителствено издание Magyar Nemzet вместо да произнесе обичайната си ежегодна реч „За състоянието на държавата“, предизвика буря в Брюксел. Агенция „Фокус“ я представя без редакторска намеса от превод на английски в електронното издание About Hungary. В петък очаквайте втората част на забележителния материал на унгарския лидер.
Орбан: Битка на живот и смърт между християндемокрацията и брюкселския либерализъм

 

Прелюдия към есенния политически сезон 



Няма летни унивеситети. Няма партийни конгреси. Няма конференции. Има пандемия. Вирусът също така унищожи летните събирания на семинарите на политическата мисъл. И все пак ще има много за размисли и дебати: въпроси, които биха били трудни за обсъждане сред обичайната парламентарна прибързаност и в рамките на съвременната забързана комуникация. Така че, вместо реч, имаме текст; вместо обръщание – есе. 



Нелиберален, християндемократичен, консервативен, либерален 



Борбата за духовен суверенитет и интелектуална свобода, която започнахме преди години на летните университети, постепенно започна да дава плодове. Бунтът срещу политическата коректност, срещу диктата на налудничава либерална доктрина, моделите на изразяване и модели за следване тече във все по-голямо корито. Все повече хора показват все по-голяма смелост да се освободят от оковите на моделите на говорене, единствено одобрена коцепция за демокрация и единствено одобрена интерпретация за Европа и Запада. Самият опит за бягство не е толкова лесен и рискът от наказание е голям: изключване от академичния живот, загуба на работата, стигматизация, маргинализиране в университетите. 



Вече почти всеки ден има такива примери. Но дори и да успеем да избягаме от систематичните патрули на добре платени налудничави либерални граничари, ще трябва да се борим и срещу дълбоко вкоренените рефлекси на все толкова добронамереното обществено мнение. Добре обоснованите аргументи не носят нищо: ако някой харесва национализма, това кара корема на германците да се свие – реакция, подобна на тази, която произвеждат у тях писанията на професор Хазони от Ерусалим. И колкото и копринено да говорим за нелибералната демокрация, терминът е ужасно суров за немските и англосаксонските уши. Така е и днес. 



Бунтът срещу либералния интелектуален гнет не само се разширява, но и се задълбочава. Има все по-голям брой убедителни есета, задълбочени проучвания и незаменими монографии. Вече виждаме, че Царят е гол – въпреки отказа на Брюкселския балон да признае това. Доктрината, че „демокрацията може да е само либерална“ – този златен агнец, този монументален фетиш – е развенчана. Сега трябва само да изчакаме прахът да се уталожи и ние не само ще го знаем, но и ще го видим. Изглежда, че консервативните и християндемократически партии и политически движения най-накрая могат да избягат от смъртоносната прегръдка на либералите. От каквато и височина да са декларирани, изявления от рода на „няма такова нещо като нелиберална демокрация“ сега са записани в книгата на политическата глупост. 



Консервативните политически мислители най-накрая събраха смелост и използват яснота на мисълта, която дори надминава елегантността на математическите разсъждения, за да докажат, че либерализмът и консерватизмът представляват две непримирими позиции в политическата теория. Те показаха недостатъците в аргументите на онези, които искат да завлекат консерватизма в голямата шатра на либерализма. Меко казано, грешка правят тези, които твърдят, че разделението на властта, гражданските и политическите свободи, защитата на частната собственост и управлението в граници – което е и върховенството на закона – може да бъде постигнато единствено в интелектуалните граници на либерализма и може да бъде приложено чрез либерална демокрация. 



Разбира се, познаваме и унгарци, които са решили този пъзел, но са разбрали колко по-приятно е да събираш потупвания по гърба в Брюксел и приятелски усмивки в знак на признателност в мрачните либерални салони, отколкото да си свит като черна овца у дома в Будапеща. Леко отвратително усещане в стомаха не изглежда толкова висока цена. Но днес климатичният контрол и обзавеждането в салоните на Централна Европа и елегантността на техните гости - да не говорим за тяхната кухня - все повече се конкурират с тези на Запад. Отдръпването ще започне скоро – точно какато се случи навремото с Москва. 



Съвременното сближаване на консерватизма и либерализма може да се проследи до това, че консерваторите и либералите оставиха настрана своите основни – но тогава все още очевидни - различия в голямата им битка срещу тоталитаризма. Те ги оставиха настрана и сключиха съюз срещу общ враг: съюз срещу нацизма и комунизма, срещу нацистите и комунистите. Това беше дълга борба в продължение на сто години. Степента, до която мислите, аргументите и основните принципи на съюзниците се бяха преплели, се прояви едва когато техният съюз загуби значението си с падането на Берлинската стена на Запад и изтеглянето на съветските войски на Изток. 



Политиците, журналистите и дори учените са все по-нехайни при взаимозаменяемото използване на консервативни и либерални понятия и концепции. Прекалено дълго - твърде дълго, около две десетилетия - изглеждаше, че няма нищо лошо в това да бъдеш интелектуално неточен и дори небрежен; изглеждаше, че от това не може да причини сериозна вреда. Това беше отношението на англосаксонските консерватори и на европейските християнски демократи. Сега обаче ситуацията се промени и нещата взеха сериозен обрат. Това, което по-рано изглеждаше като малка интелектуална грешка, лоша позиция, допустима деформация, сега пречи на яснотата на зрението по важни въпроси. Това крие факта, че днес либерализмът и либералите отново представляват най-голямото предизвикателство и опозиция на консерваторите и християндемократите. Основните положения на християнското демократично и либерално мислене са диаметрално противоположни едни на други. В своите атаки либералите се прицелват в най-важните за нас неща, крайъгълните камъни на политическия ред, който желаем, ценностите в основата на консервативно-християнското демократично наследство - като нацията, семейството и религиозната традиция. 



Вече все повече хора признават, че ако нещата продължават да се развиват по този начин, християн-консервативните сили ще се окажат помощници в отслабването на нациите, елиминирането на религиозните традиции и унижението и подигравките над семейството. Тук, в Централна Европа, признанието на този факт се е издигнало до обществена и държавна политика. Тук червената предупредителна лампичка е светнала, ние натиснахме ръчната спирачка, и – основно в Полша и Унгария – ударихме камбаните за аларма. Тук имахме достатъчно сила да изтеглим Европейската народна партия (ЕНП) – европейският политически дом на християндемократите и консерваторите – обратно от ръба на пропастта. Тук имаме достатъчно силен инстинкт за оцеляване и достатъчно силен глас, за да заявим, че не трябва да излагаме бъдещето на европейската християнска демокрация на риск - дори и заради толкова разбираемо германско искане структурата на коалиционната партия в Брюксел да бъде копие на тази в Берлин, защото това би бил най-лесният начин за хармонизиране на двата центъра на властта. 



Според тази концепция, ако в Берлин християндемократите влязат в коалиция с левицата, тогава ЕНП трябва да последва примера в Европейския парламент. Ако възприемем този подход, след изборите в Германия ще можем да оценим красотата на коалицията между ЕНП и Зелените- такава, която в момента се изпробва в лабораторията във Виена. 



В Централна Европа обаче има бунт срещу идеята за такова извращение - не само на основата на добрия вкус, но и на здравия разум. Разликите между либералната и християндемократичната политическа теория са важни не само в сферата на академичните среди. Те имат и сериозни практически политически последици. 



Без да детайлизираме философските аргументи, простиращи се до Кант, тук можем да кажем, че либералите вярват, че всяка държава - включително тези, които в момента не се управляват като либерални демокрации - трябва да бъде принудена да приеме тази форма на управление. За разлика от тях християндемократите отхвърлят тази форма на външна политика, защото според тях обществата се държат заедно и поддържат мира по най-различни начини; и, както наскоро беше доказано от Арабската пролет, либералната демокрация може да донесе хаос и колапс и да донесе повече вреда, отколкото полза. Това е една от причините да викаме за още една победа на Доналд Тръмп, тъй като сме добре запознати с външната политика на американските демократични администрации, изградена върху моралния империализъм.

 

Опитвали сме го - макар и под принуда. Не ни хареса и не искаме втора помощ. Нашите политики също се разминават по въпроса, който в Брюксел елегантно се нарича субсидиарност. Според либералите е най-добре да отстъпим правомощията на нашите национални правителства на международни организации - и колкото се може повече от тези правомощия. Именно в това те виждат начин всеобщите идеали, европейските ценности и универсалните човешки права да бъдат допълнително насърчавани и признати. Ето защо, когато на която и да е международна организация се дават нови правомощия и привилегии и, разбира се, ресурси и правомощия за наказание, те учтиво ръкопляскат, очите им блестят и сърцата им бият по-бързо. 


Сред християндемократите обаче това не предизвиква ентусиазъм, колкото и ограничено да е: те могат да видят, че подобни организации неизбежно са склонни към деспотизъм, който са склонни да наричат „върховенство на закона”, но който е просто „право за изнудване“; те са уязвими за проникване от мрежи в стил Сорос и ако бъдат принудени да избират между гражданите на отделни национални общности и големите оръжия на глобалния капитал, в крайна сметка винаги ще изберат последното. Гражданите на европейските държави скоро осъзнаха, че днешните европейски институции не обслужват тях, а интересите на Джордж Сорос и неговите близки. Те не са готови да преглътнат брюкселската фабрикация, че причината финансовият спекулант да се обогатява чрез съсипването на други и да се разхожда свободно в коридорите на Брюксел, е, че той безкористно предлага помощ на Европа. 



Либералната и консервативната политика също се сблъскват - и дори са вкопчени в борба живот или смърт - по въпроса за миграцията. Според лудите либерали няма причина да се страхувате от масова имиграция или дори от имиграционен потоп; и няма причина да се страхуваме от това, дори ако националните и религиозни традиции на неканените гости са рязко различни от нашите - или директно противоречат на нашите. Казват ни, че тероризмът, престъпността, антисемитизмът и появата на паралелни общества са само временни нередности или може би родилните мъки на един слънчев нов свят, който предстои да възникне. Но консервативно-християнският демократичен лагер отхвърля такъв непредсказуем експеримент върху общества и индивиди, защото вярва, че рисковете от хронично междукултурно напрежение и насилие са неприемливо високи. Освен ако не пренебрегнем законите на математиката, не е трудно да видим реалността на сигурна, бавна, но ускоряваща се подмяна на населението. 



Съществуват и непримирими различия в образователната политика. Според консерваторите трябва да се съсредоточим върху характерните национални традиции, а целта на образованието е децата ни да бъдат способни да станат патриоти, които могат да продължат нашите изпитани традиции. В същото време християндемократите също очакват училищата да затвърдят половата идентичност, която Създателят е дал на всяко дете при раждането: да помогнат на момичетата да станат фини и възхитителни жени; и да помогне на момчетата да станат мъже, които са в състояние да обезпечат сигурност и подкрепа за своите семейства. Училищата трябва да защитават идеала и ценностите на семейството и да държат непълнолетните далеч от джендър идеологията и пропагандата на дъгата. 



Либералите виждат това като средновековна изостаналост в най-добрия случай и като клерикален фашизъм в най-лошия случай. Според тях целта на училищното образование може да бъде само да насочи децата към тяхното вътрешно Аз, като ги направи способни за самореализация, запознавайки ги с красотите на универсалния политически ред и следователно отлепяйки от тях обгръщащите слоеве на традицията, наследена от живота на техните прабаби, баби и дядовци и родители. 


Либералите също вярват - и по някаква мистериозна причина това е, което те защитават най-ожесточено - че достатъчното условие за справедливо и морално обосновано управление е общ, универсален разум и няма никаква нужда от абсолютни ценности, разкрити от Бог, и религиозни и библейски традиции, които са се родили от тях. Всъщност, казват те, трябва да бъде изградена разделителна стена между църквата и правителството и влиянието на религията трябва да бъде прогонено от публичната сфера. Унгарските читатели знаят малко за широчината, дълбочината и ожесточените борби на този дебат, който обхваща цялата западна цивилизация. Те вярват, че това е просто седимент на нашето унгарско съществуване или може би нашето съществуване като „мизерна малка централноевропейска държава“. 



Следователно те не могат да видят - а може би дори не могат да оценят - непреклонния и проницателен основен принцип в нашата национално-християнска Конституция, според който държавата и църквата функционират по отделни паралелни пътища. Запазвайки автономността на църквата и държавата, това се стреми да замени разделението с интеграция на религията в живота на обществото, поддържайки дух на толерантност към религиозните възгледи. Всъщност християндемократите също вярват, че за укрепване на справедливостта, обществения морал и общото благо, необходимостта от религия, библейски традиции и нашите църкви днес е по-голяма, отколкото е била от векове. 



Политическата стратегия на либералите се основава на разделянето на света на политиката на две части. От едната страна са либералите, които са честни, добри хора и които приемат, че всички честни, добри хора трябва да стигнат до едни и същи политически убеждения и заключения въз основа на правилата на разума; а от другата страна са тези, които са се отклонили от полето на либерализма, защото тяхното невежество или изконна инстинктивна омраза им пречи да продължат напред с времето и с историята - чиято очевидна цел е да ни доведе до щастието, осигурено от либерални световни ценности, световен мир и световно управление. 



Следователно, от гледна точка на шантавите либерали, една група се формира от следните: Тръмп и Джонсън; Християни, стоящи върху основите на Новия Завет, и евреи, застанали върху основите на Стария Завет; всякакви аятоласи; диктатори от всякакъв ранг и ред, комунисти и нацисти; и без никакво съмнение ние, централноевропейските християндемократи. Това повтарят като папагали 90 процента от западните медии. 



Ние, християндемократите, обаче използваме нашата собствена интелектуална система, за да опишем вселената на политиката. С дължимата скромност може да се каже, че това е по-интелигентно от доминиращото в момента, но тесногръдо либерално изображение на света, който управлява международните организации. 



Единственият шанс за християндемокрацията е тя да влезе в открита интелектуална и политическа борба. Ако спре да се крие и спре да се прави на щраус, който не може да разбере какво се случва. Ако се застъпи за себе си и артикулира четирите заявления, върху които може да бъде променена цялата европейска политика: нашите основни национални и християнски принципи не са либерални; те са възникнали преди либерализма; те са в опозиция срещу либерализма; днес либерализмът ги унищожава. 


Очаквайте в петък втората част на есето: „Европа и мястото ѝ в света“, „Вирусът, защита и перспективи“ и „Обичайните заподозрени“. 

 

Източници: "Фокус", "Епицентър"

 

 

 

 

Още от категорията

30 коментар/a

топ 10 на 24.09.2020 в 13:33
Брюкселската бюрократична шайка, напомняща сенилното съветско политбюро от 80-те, как ли е преглътнала една такава не съвсем другарска критика? Сигур са се изприщили и ще има административни наказания за непокорната Будапеща като например спиране на помощи, хеле пък имайки предвид присъстващата експлицитно в есето критика на неосъветската евросубсидиарност като решаващ лост за бюрократичен тоталитаризъм от страна на богоравните комисарски влъхви в Брюксел.
Мишо на 24.09.2020 в 15:11
Досега Орбан показваше силна воля и смелост да отстоява националния интерес. А сега показва, че освен всичко друго, е и интелигентен политик с ясна визия и задълбочено разбиране на политическите процеси /по-задълбочено, отколкото на повечето наши политолози, социални антрополози и др. дежурни медийни звезди, на които уж това им е работата/.
Gen Gurko на 24.09.2020 в 15:29
Много хубава статия казваща това , което повечето нормални хора чувствуват и знаят. Идва краят на тази идеолигическа перверзия, смесица от идеология, деспотизъм, маккартизъм и напомняща методите на Инквизицията за неправоверните последователи. С победата на Тръмп ще дойде време някои да обясняват и се каят, Ще дойде и редът на НПО-тата и метастазите на т. нар. Хелзинкски комитети, играещи ролята на пета колона на евреина-спекулант и разрушител на всички традиции по пътя си - Сорос.
ъръе на 24.09.2020 в 15:33
топ 10, ти предпочиташ този континент да се подбъзиква от 27 правитеслства, сред които такива като ББ и Орбан, това е по-добре от това да определени аспекти на живота на континента да се решават от политически неангажирани бюрократи, които можем да уволним в момента, в който не си изпъляват работата?
Орбан е велик политик. на 24.09.2020 в 16:08
Как ли брюкселските либерални соросоидни тулупи ще преглътнат жестоките истини в този текст? Завиждам отдавна на унгарците за премиера, с когото могат само да се гордеят.
--- на 24.09.2020 в 16:51
Статията е ценна и ще предизвика нужните дискусии, авторът без съмнение е искал това. Преводът не е на висота и явно е от английски, например в "Опитвали сме го - макар и под принуда. Не ни хареса и не искаме втора помощ." без съмнение са превели helping грешно, в действителност трябва да е "Опитвали сме го - макар и под принуда. Не ни хареса и не искаме втора порция." Орбан не засяга освен идеологията и промяната на икономическата база на съвременния капитализъм след падането на соца на изток, тя доведе до значително увеличаване на бедността на работещите в западните страни, те вече трудно могат да си позволят жилище. Това явно не е тема за него.
ЕС на 24.09.2020 в 16:53
беше успешен, докато беше икономическа общност. След Маастрихт и Амстердам брюкселските бюрократи се самозабравиха и почнаха да се занимават с политическо инженерство под благосклонните стипендии на Шори. Проблемът е че те са по безотговорни и от Гешев. Не си ги избирал, но не можеш да ги уволниш или накажеш. Те уволняват и наказват. Снимката на Сорос и Юнкер под знамето на ЕС е нещо като поклона на Йотова пред Гундяев - колективно унижение и илюстрация на това кой командва.
четвърти райх на 24.09.2020 в 17:30
Добре че в ЕП все още се намират, макар и в съотношение приблизително 1:100, такива смели депутати като този ирландец, който задавайки неудобни въпроси на "беларуската Гуайдо" - домакинята Тихановска, фактически направи цялата лицемерна външна политика на ЕС на две стотинки: https://www.youtube.com/watch?v=_cEY4Wcad44&feature=youtu.be
OLD на 24.09.2020 в 20:14
Добре е, че можем да прочетем подобни мисли! И да се сетим за, изказаните от Барозо, Юнкер и Урсула.
Амира на 24.09.2020 в 21:30
Виктор Орбан яко разби брюкселските зелки и цялата западна либерастка паплач, само така! Най-сетне да се намери един държавник да им се опълчи - смело и интелигентно, че аман от тяхното лицемерие, надменност и изключителност. Светът все още страхливо се гъне под разни корпоративни и "либерални" глобалисти, време е за пробуждане! Благодаря на ГЛАСОВЕ, чакам с нетърпение продължението на това култово орбаново есе.
Поручик Ржевски на 24.09.2020 в 22:12
Кога ще имаме премиер който може да се изказва на такова ниво. Мечти мечти....
ГРОБ за ГЕРБ на 24.09.2020 в 23:56
Умен и смел мъж....не като банкянското жувотно дет се крие от хората в джипката....да пукне дано!!!
Мястото на България е във Вишеградската Четворка на 25.09.2020 в 08:12
защото Полша, Унгария, Чехия и Словакия живеят с чувството за благородната си мисия - спасяването на Европа от нео-либерализма... Нашето общество отчаяно се нуждае от идеология... И ни поканиха хората, лично Виктор Орбан дойде на крака при Борисов в София, донесе му символичен подарък - антикварна ценност, автентичен меч на техния национален герой Атила и ни покани да се присъединим към тях и да се борим за националните ни интереси... Но нашето банкянско момче, свикнало да се подмилква на брюкселските началници, го разходи с джипа до границата, показа му оградата, (преди още да я съборят вятъра и мигрантските стълби за прескачане), и ... отказа: "Не мога Виктор, не мога да разочаровам Ангела и Дейвид (Камерон)..." Та Орбан, като видя нашето съоръжение, поръча от Израел проект за ограда (модел "Газа"), построиха я, след това изградиха през 20 м. още 2 други успоредни реда ограда по сръбската граница. След това се пребориха с ЕК за руския проект на АЕЦ "Пакш" (Не ви разрешаваме да строите руска АЕЦ! - Напускаме ЕС, ако се налага, и я строим, защото имаме нужда от нея и това е икономически най-изгодния проект за нас!), започнаха строителството на АЕЦ "Пакш", в процеса - промениха условията на договора с Русия (от 51% унгарска собственост, на 100 %), построиха я, сега работят над "Пакш 2"; Населението на Унгария нараства благодарение на мерките за стимулиране на раждаемостта и вече наброява почти 10 милиона, при малко по-малка територия от нашата... И на 18 октомври 2018 изплатиха ЦЕЛИЯ външен дълг на Унгария и отпразнуваха този факт с наздравица по националната телевизия.... Сега ще гледаме да видимЕ как ЕК ще ги "чегари" на тема "върховенството на закона" (миграцията)... Една страна напълно съизмерима с България, дори по-малка по територия, но с честна национална политика на суверенна държава! В рамките на ЕС. Точно както и Полша.
жалките либерални икономически рецепти и последващата разуха на икономиката и обществото на 25.09.2020 в 11:09
Съветвам любознателните много внимателно да прочетат тази статия, за да им се изясни за пореден път мъртвешката същност на евроинтеграцията за всички новоприети източноевропейски членове - авторът я е написал с надеждата, че подскачащите "седесари" в Беларус няма да допуснат грешката на своите прибалтийски и украински братя: https://pogled.info/svetoven/evropa/kak-latviya-profuka-svoyata-industriya-ili-urotsi-za-belorusiya.120838
Всъщност на 25.09.2020 в 11:24
Всъщност Орбан се изразява твърде меко и възпитано. Дефакто положението е по-тежко и ПО-АБСУРДНО. "Либералите", чието име идва от "либерта"= свобода , дефакто либерасти , се явяват днес антагонисти на свободата ! "Либералите" са носители на зловеща, одиозна , античовешка идеология ! Дълбоко тоталитарна и воняща до дълбините си на ДИКТАТУРА. Либерастите прокарват пътя на трансхуманизма , джендър идеологията , екоталибанизма и икономическия РЕГРЕС. Това са въплащения на всичко друго , но не и на "свобода". Като добавим пълното незачитане от "либералите" на личната свобода на хората, правата на човека, суспендирането на Демокрацията с нейните основополагащи принципи на свобода на изразяване , свобода на политическо обединение и протести , свобода на инициативата, свободното придвижване ит.н. , разбираме че имаме ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ. Огромен исторически блокаж. Човешката цивилизация е насочена към нещо друго, но не и към "прогрес" ("прогресисти" ??) Зад днешните "либерали" проблясват рога, копита и мирише на сяра...
бивша австроунгарска империя на 25.09.2020 в 11:52
Втората част на есето: http://www.focus-news.net/news/2020/09/25/2808551/vtora-chast-na-eseto-na-viktor-orban-za-magyar-nemzet-koyato-potrese-bryuksel-myastoto-na-evropa-v-sveta-virusat-i-obichaynite-zapodozreni.html
Торни бръмбари на 25.09.2020 в 12:01
"Всъщност" Който е изучавал историята на политическите идеи знае,че на гюбрето на либерализма като торни бръмбъри са възникнали и черпят идеи всички - изми. И либертриан-измът,и социал-измът,и маркс-измът, и комун-измът,и анарх-измът,и фаш-измът,и нац-измът. Марксистите изрично подчертават,че лежат върху идеите на т.н. Просвещение, английската и френската революции.Всички тия са антирелигиозни,антихристиянски,всички са повече или по-малко против моногамното семейство,окултизмът и вярата в идоли са характерни за всичките,всичките ползват технологията Прозорецът но Овертон за да наложат като практика античовешки навици и деяния. Всичките са социалинжинерингови творения. Всичките отначало тръгват като крещящо,врещящо и нахално малцинство,което има притинцшшти да говори от името но всички хора. Всички тия дружно унищожаваха здравословния консерватизам и възхваляваха либерастката вакханалия в обществения живот.
Либерали и консерватори на 25.09.2020 в 20:33
са двата полюса на една цялостна капиталистическа идеология. Махалото на Дарендорф вече отива към либерализма, докато до преди 6 месеца беше дошло до най високата точка на консерватизма. Затова имаше уклон към национализма, защото примерно в България трябваше да се върнат традициите, фолклора, обичаите на хората в 1300 годишното съществуване на българската държава. А консерватизма е повече икономическо общество и по малко държава. Докато либерализма е повече държава и по малко икономическо общество. Това се мъчи да въведе и Корнелия Нинова в БСП, като лява политика описана във Визия за България. Има обаче и други оси в триизмерната координатна система на обществото - O XYZ. Едната ос X е повече икономическо общество, - по малко държава - плюс +, минуса е повече държава, по малко икономическо общество. Другата ос - Y е повече християнство и то с четириединен Бог - плюса +, докато минуса е атеизма или исляма. И третата ос - Z - е повече патриотизъм, родолюбие, любов към Родината и Отечеството - плюса +, а минуса е национализма, нацизма, великодържавния шовинизъм и фашизма, както и военно идеологическите и военно религиозните тоталитарни държави. Там където е плюса имаме дясно, а там където е минуса имаме ляво. Либерализма и консерватизма също се вписват в тази триизмерна координатна система. като консерватизма е плюса, а либерализма е около нулата и малко в минуса на координатната система. Тук трябва да се направи разлика с английския консерватизъм, който е затова, да се поддържа Уестминстърската система като нещо много добро, от което по добро не е измислено, като понякога нови системи се изпробват, но винаги досега англичаните са се връщали към Уестминстърската система и техния консерватизъм е това връщане..
Още двама като Орбан и край на простотиите! на 26.09.2020 в 00:35
Кога и къде се раждат такива! ....... Юрист! Знае за какво става дума, а не като наш Ганьо с бухалката!
Костов на 26.09.2020 в 09:59
Силно подозрителен съм към всяко 'християн-нещо си'. Възраждането на човешката култура започва с отхвърляне на средновековната власт на църквата. Орбан е просто един демагог като нашият, само че доста по културен. Писанието му по-горе е на нивото на програмните речи на видния хидролог д-р Доган.
Костов на 26.09.2020 в 10:04
Поправка след по-подробен прочит. Орбан е под нивото на Доган. Разсъжденията му са ниво кръчмарско-таксиджийско-футболни агитки.
Helleborus на 26.09.2020 в 13:01
Орбан е прав, но да не забравяме, че и Радев беше прав в говоренето си отначало, обаче в крайна сметка намеренията му се оказаха грешни. Християнското учение е истина, но Истината е Самият Христос, а не задължително хора, които се позовават на учението Му или говорят верни неща (които може и да са чули отнякъде, но да не ги живеят). Знаем през годините злите хора как са използвали точно това учение, за да проявяват чудовищна жестокост и фарисейщина, да тероризират населението. Затова Христос е обяснил, че истината е дух, а духът се носи от конкретни хора и съвсем не от всички, които се наричат християни. Всеки, който проявява жестокост не е от истината (някой да го обясни на опозицията и хейтърите), без значение, дали говори „верни“ думи. Само хора, които живеят в Унгария или имат информация за случващото се, могат да кажат доколко християнска мъдрост е вплетена в управлението и доколко евентуално има елементи на тоталитарен ред! Да си либерален също не е лошо, но пак имаме същия проблем, хората ползващи този етикет изобщо не са либерални, те просто дискредитират либералната идея. Истинският белег за либерализъм е липсата на натиск и зачитането на свободния избор, а не повсеместното налагане на монополно управление, което нарича себе си либерално. Също и Христос не е искал да се налага монополно християнско управление! Свободна наука, култура, образование, семейни ценности и взаимоотношения са гаранцията за либерализъм. Иначе християндемократите наистина има за какво да се замислят, понеже в Европа цари един комунизъм, който скоро ще започне да се доближава до китайския, населението е приучено политиката да носи прекомерна отговорност за него и е станало твърде зависимо от всички тези помощи и програми, безплатни услуги, чрез които е заробено в послушание и зависимост. А комунистите постоянно насаждат внушението, че точно така трябва да бъде, че и още по-зле да става. А защо наричащи себе си християни изобщо са се поддали на соросоидната извратена пропаганда, това вече си е за срам. За християнството и политиката – няма никакво противоречие, политиката се прави от всички граждани, без значение техните убеждения и двете неща са гарантирани и правото на убеждения и правото на глас, така че не може да се търси противоречие.
"систематичните патрули на добре платени налудничави либерални граничари" на 26.09.2020 в 20:33
Браво! Точно казано! Западна Европа като Либерален концлагер, където д-р Бюксел (наследника на Менегеле) си прави опити с хората.
„ако някой харесва национализма, това кара корема на германците да се свие – реакция, подобна на тази, която произвеждат у тях писанията на професор Хазони от Ерусалим" на 26.09.2020 в 20:40
Колко ми е жал, че Орбан не е български премиер... Нашите не разбраха очевадно нещо: присъединете се към Вишеградската 4-ка, поне да имаме някой зад гърба си.
Ако това по-долу е вярно, значи ясно е кой е духовния водач на либералите (сатанисти) на 26.09.2020 в 20:56
„Либералите също вярват - и по някаква мистериозна причина това е, което те защитават най-ожесточено - че достатъчното условие за справедливо и морално обосновано управление е общ, универсален разум и няма никаква нужда от абсолютни ценности, разкрити от Бог, и религиозни и библейски традиции, които са се родили от тях. " ----- най-ожесточено се борят срещу християнството.
Helleborus на 26.09.2020 в 13:01 на 26.09.2020 в 21:00
като не си християнин, какво се репчиш за Христос ? - Напиши една книга за бог Дионисий и как той станал Дион-исус, значи истинския Исус Христос -- да си излееш ортовата и да не ни тровиш тука със сектантските си малоумия.
до Helleborus на 26.09.2020 в 13:01 - не си в час! на 26.09.2020 в 21:06
Това е есе от Орбан за Европа, не го извъртай към твоите болки комунисти и хейтъри (от хейтърите ти си първия ! ) Звучиш като развален грамофонна плоча - заседнала на едно и също, едно и също , едно и също. Вземи копирай нещо ново от някъде.
Helleborus на 26.09.2020 в 13:01 на 26.09.2020 в 21:00 на 26.09.2020 в 21:09
Остави, брате, такива като Helleborus се мислят за мъченици, като чуят как изглежда отстрани... терминални безнадеждни случаи.
Орбан става голям лидер на европейско ниво - Централна Европа става център, ще привлече инвестиции на 26.09.2020 в 21:24
Българските управници спят - и чакат нещо да дойде от Западна европа. Докато силата постепенно се измества към Централна Европа. Точно както потоци ресурси ( пари и технологии) се прехвърлиха към Китай, и сега Китай е големият инвеститор, първи конкурент на САЩ, измествайки Европа... .... . Така и Централна Европа става притегателен център на силна власт и сигурност, която ще привлече Инвестиции.
Реклама на фашизоида маджарин, на 03.10.2020 в 17:00
тоталитарна цензура във форума и в добавка постоянно дитирамбене на корнелата.

Напиши коментар