"Защото наистина това, което Кристо прави, не е лошо, без да бъде гениално или поразително. Не е лошо, но е демодирано, остаряло, отживяло, ужасно отживяло, старо като Пон Ньоф, старо като Митеран, старо като комедията на съвременното изкуство, старо като ХХ век".
Опаковането на Триумфалната арка не е лошо, но е демодѐ

Бенжамен Оливиен е доктор по философия, преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк. Автор е на книгата L’Autre Art contemporain (Другото съвременно изкуство, 2021).
 

 

Очевидно ролите са написани предварително и комедията се развива по план. Здравият разум се бунтува: “Това е грозно!”, “Нищо не се разбира!”, “Пилеене на държавни пари!”, “Кощунство!”… По-често той си мълчи, осъзнавайки, че изпълнява ролята на злодея в една пиеса, разигравана без прекъсване от сто години, и сплашен от героя на пиесата - полуизкусността на съвременно изкуство. То трепти. Шокира, скандализира, неразбрано е: то може да си достави удоволствието да преиграва без опасност най-известните драми от последния век и половина, от Курбе до “Госпожиците от Авиньон”, ако не и направо аферата Драйфус или Съпротивата.

 

Особено след като този път пиесата е добре написана и нашата полуизкусност може да отговори доста лесно на някои от най-очевидните критики. Опаковането на Триумфалната арка от наследниците на Кристо не е струвало и стотинка държавни пари. То е ефимерно и ще бъде премахнато след няколко дни, с други думи почти безболезнено е за онези, които не го харесват. Можем дори да се осмелим да кажем, че намираме резултата за хубав, което беше наистина невъзможно при последните скандали от този вид, за аналния разширител* или букета от лалета**.

 

Защото наистина това, което Кристо прави, не е лошо, без да бъде гениално или поразително. Не е лошо, но е демодирано, остаряло, отживяло, ужасно отживяло, старо като Пон Ньоф, старо като Митеран, старо като комедията на съвременното изкуство, старо като ХХ век.

 

Ясно виждаме двете идеи, които ръководеха работата на покойния Кристо. Първата се състоеше в превръщането на паметник от миналото в сграда на ХХ век: абстрактно произведение, чиста форма, геометричен блок от материал, без орнаменти, без украшения, такова, каквото може да бъде издигнато от чист бетон от Баухаус или нарисувано от художник кубист, от Брак в Естак; модернистична сграда, с каквито ХХ век покри планетата, най-често за лошо, понякога с хубави резултати като Палатата за ЕУР в Рим, построена от… Мусолини (EUR е съкращение от Esposizione universale di Roma  - Световното изложение в Рим, планирано за 1942 г., което не се провежда заради войната - б.а.).

 

Към тази идея за модернистична простота се прибавя втора: идеята за ефимерното изкуство, изкуството на пърформанса - авангардната идея от 60-те г., по времето на виенските акционисти, но призвано от самата си същност да изгуби давност веднага, след като е измислено. Без да броим обществените власти, които се втурваха възторжено към идеята за събитие. От пърформанса на травестити във Фабриката на Уорхол пред малцина избрани преминахме към вездесъщата повеля “да си върнем града”, към “трансгресивния и граждански жест”, към “поставянето на съвременното изкуство на нашите улици”, към “обличането на паметник”, към дните на това, нощта на онова, към фестивала на вещта, към Деня на Триумфалната арка, Прайда на Триумфалната арка, Парада на Триумфалната арка, към Седмицата на незнайния воин и какво ли още не.

 

Опаковането на Пон Ньоф от Кристо през 1985 г. бележеше преход от артистичния пърформанс към държавната празничност. Тридесет години по-късно общинската празничност се повтаря и “кристоизира” Триумфалната арка между колоездачна пътека в обратната посока и самостоятелна зеленчукова градина.

 

Значи такъв е бил проектът. Бихме могли да злословим и да отбележим, че в отсъствието на Кристо и неговия перфекционизъм платното не пада много добре и че цялото прилича малко на неоправено легло, дори на мръсно пране (за семейно пране). Бихме могли също така да припомним, че има и друг начин да се научим да виждаме нашите паметници, този на истинското изкуство, от Кало, гравиращ кулата Нел, до Марке, рисуващ “Нотр Дам”, като се мине през Зоран Музич във Венеция или Коро в Рим. Разбира се, този път не създава събитие, не създава зрелище. Той не събира тълпи, а създава зрители, отделени от стадото, чийто уникален поглед възпитава. С други думи, той не може да заинтересува държавните власти. Така че нека да продължим и да приемем проекта такъв, какъвто е.

 

Но нека използваме възможността да направим равносметка. Модернистичната архитектура датира от 1920 г. Ефимерното изкуство от 60-те години. Всеобщата празничност от 80-те и 90-те години. Нямаме ли достатъчно дистанция, за да видим, че вече никой не иска тези отминали времена? Че архитектурата, която харесваме още от древните гърци, поставя формата в служба на смисъла, а не онази, която превръща абстрактната форма в самоцел? Че Пон Ньоф са маскароните и Анри IV, така както Тримфалната арка е “Марсилезата” на Рюд и Наполеон, иначе казано това са украшения, декорации, които дават смисъл на паметника, придават му индивидуалност и го правят привлекателен? Всичко в Триумфалната арка има смисъл, всичко казва, че този, който я е построил, иска да бъде наследник както на Френската революция, така и на Римската империя.

 

Може би е време да се запитаме какво ще можем да изградим така трайно и красиво, както паметниците от миналото, вместо да ги използваме като уморени декори на нашия лекомислен цирк.

 

* Гигантският анален разширител, маскиран като коледна елха, бе поставен на 16 октомври 2014 г. на площад “Вандом” в Париж. Дело на американския художник Пол Маккарти, скандалната инсталация бе спукан от неизвестни лица няколко дни по-късно (бел. ред).

** “Букет от лалета” е метална скулптура на Джеф Кунс, поставена в градината на Petit Palais в Париж. Открита на 4 октомври 2019 г., скулптурата е подарък на американския художник за Париж, в знак на почит към жертвите на атентатите през 2015 г. (бел. ред.).

 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

54 коментар/a

към дните на това, нощта на онова на 23.09.2021 в 18:17
Опакованият от Кристо през 1985 г. Пон Ньоф скрива маскароните на Анри IV. http://storage.ning.com/topology/rest/1.0/file/get/2057764653?profile=original. Не бива да се пренебрегва ролята на опаковката за продаване на стоката, но посредствения Кристо, който мразеше България е само един опаковчик.
Christo Jeanne Claude на 23.09.2021 в 18:43
Кристо харесван или не от местния интернетиат, остава в историята като водещо, разпознаваемо световно име на художник авангардист от ХХ и ХХI век. Повтарям, ВОДЕЩО! Той не е част от някакво модно течение или група. Той е уникален в концепцията си и творчеството си. Той има милиони почитатели, но не и ученици и имитатори. Тъй че какво ще напише някой в някаква статия и какво ще коментират някакви никове под статията му нито въздига нито омаловажава значението на българският художник Кристо в историята на изкуството и съвременната цивилизация.
Върховна глупост на 23.09.2021 в 18:51
Да опаковаш като боклук националния си символ е признак на малоумие и върховна глупост! Явашевият освен безродник беше и престъпник!
значението на българският художник Кристо в историята на изкуството и съвременната цивилизация. на 23.09.2021 в 18:55
КРЪГЛА НУЛА
Мразя да ме правят на глупак на 23.09.2021 в 19:16
Най-лесно е да кажат, че нищо не разбирам. Ама то няма нищо за разбиране! По логиката на Кристо: “дай да опаковаме всичко”, и едно лайно да опаковаш, пак си е авангардно изкуство.
Какво изкуство? на 23.09.2021 в 19:28
Изкуството е вечно. Тая опаковъчна индустрия е гавра с изкуството!
Quest на 23.09.2021 в 20:12
Колко много завистливи двуноги. Като се започне от автора и се продължи с коментаторите. Кристо е световно признат творец а вие, вие сте ...
“а вие, вие сте ...” на 23.09.2021 в 20:17
Ние сме нормални хора и не ни пука кой за какво е признат. За нас е важно ние кого признаваме. А ти си карай по пътя и не се занимавай с нас.
световно признат? на 23.09.2021 в 20:29
Никой не може да ми налага, какво да признавам и какво да харесвам. Никому не дължа обяснения по тези въпроси. И съвсем свободно (нали уж имало свобода на словото) мога да кажа, че това, което правеше т.н. Кристо цял живот е една идиотия, прахосани нахалост средства и загубено време. Ако бях французин и видех, някой опакова като боклук Триумфалната арка, щях да го застрелям, без да се замисля.
Опаковането на Триумфалната арка не е лошо, но е демодѐ на 23.09.2021 в 21:05
Изкуството не може да е демодѐ, както опаковането, празните варели и водните буйове дори оранжеви не могат да бъдат изкуство.
на 23.09.2021 в 18:43 Кристо харесван или не от местния интернетиат, остава в историята на 23.09.2021 в 21:07
До кога?
Карачибук на 23.09.2021 в 22:04
Бай Явашев се прослави с артистичната си хрумка да прави инсталации опаковащи с плат какво ли не - от пишеща машина и телефон в началото до цели сгради, острови и крайбрежие. С постоянство на мормон той успя да опакова Райхстага, Пон Ньоф. Опъна 38-километрови платнени завеси в Калифорния и портали в Сентръл парк, разтвори 3100 шестметрови чадъри САЩ и Япония. Натвори още куп подобни щуротии. Най-очарователно в неговото творчество е красивата му безполезност. Тя напомня акта на кучешкото препикаване. Явашев успя до края на дните си да съхрани своя стил и дори на йота не го промени. Отказа дори лечикко да се развие. Например да опакова вече опакования Райхстаг. Или да стане по-абстрактен - например опаковайки още не проектираното виенско колело Лондоско око. Можеше да пакетира дори тунела под Шипка, който пък никога няма да бъде построен. Пропусна и възможността да работи в тандем с мага Дейвид Копърфийлд. Те двамата можеха да покрият с червена коприна от Суджоу мавзолея на Ленин. След две-три седмици го разопаковат. И тогава следва зашеметяващата изненада - под червената коприна няма нищо! Мавзолеят заедно с мумията са изчезнали незнайно къде, останала е само артистичната опаковка на бай Кристо, която се разграбва на баснословни цени. Апропо, Кристо пропусна да опакова видимата половина на Луната. Можеше да го направи съвместно с НАСА, покривайки лунната повърхност с материя, който поглъща слънчевата светлина. Така кръглият лик на Луната щеше да изчезне завинаги от небосвода. Доста поети и доктори по философия като Бенжамен Оливиен, автор на статията, щяха да се самоубият от мъка или пък оставайки без препитание, да започнат просия из подлезите. А производителите на покриващи материи да не се ослушват, а да издигнат паметнки на Явашев.
Байландо на 23.09.2021 в 22:26
Който не може да рисува, опакова! Рисуването е вид изкуство, а опаковането е третостепена функция в производствения процес.
333 на 23.09.2021 в 22:37
Taка и никой през вековете не е успял да даде дефиниция на "изкуство". За да знаем изкуство ли прави Кристо, или не. :) Определения много и повечето се разминават едно с друго, че даже се и изключват. Едни вменяват на изкуството функцията да възпитава, други - да предизвиква емоции, да трогва, да замисля. Трети твърдят, че е акт силно индивидуален и трябва единствено да себеизразява автора. А други напротив - казват, че ако ти не го възприемаш като тях, си или прост илитерат и "Ганьо", или сноб. А четвърти казват, трябва да има нещо "изкусно", за да е изкуство - тоест някакъв талант, нещо, което другите не могат. Затова, мисля си, много хора се губим в тази дискусия. Възпитава ли това, което прави Кристо? Едва ли! Красиво ли е? Спорно! ПРедизвиква ли реакция? Определено! Изразява ли го по някакъв начин? Най-вероятно да! Изкусно ли е? Ами...едва ли! Та нещо, което предизвиква реакция, но не е трайно и не устоява във времето, не възпитава, не е "изкусно" какво е? Имаше преди време едно подобно нещо - инсталация на един чех, който беше изобразил страните от Ес и измежду тях, на България беше отредил една тоалетна чиния, ако правилно помня. И смяташе себе си за човек, правещ изкуство. Но тогава нямаше такова разделение измежду българите що за изкуство е онова. Ако отделим направеното от самия му творец - това можем да кажем само за опаковъчните инсталации на Кристо. Но повечето хора не го правят. Гледат личността и творчеството на Кристо заедно и съдят от едното за другото. За отношението му към род и Родина, за отказа му да говори на майчин език. И тук имаме проблем. За едноитова е висша форма на предателство и достойно за позор, за други - висша проява на свобода на личността. Не мисля, че този спор говори лошо нас. Това са универсални и висши ценности и категории и никъде по света нямат еднозначно решение. Здраве и дълъг живот на всички - и "ганьовци", и "сноби".
До Christo Jeanne Claude на 23.09.2021 в 18:43 на 23.09.2021 в 23:31
Really!? Я, погледни едно от опакованите неща на Ман Рей: https://www.wikiart.org/en/man-ray/the-enigma-of-isidore-ducasse-1920 Това, което прави Кристо, народът нарича “с чужда пита помен прави”—един същи Петър Илиев, пишман министър-председателят, макар и присвояващ други акорди.
Ето ви няколко интересни мнения: на 23.09.2021 в 23:42
1. - На Александър Симов - "Нещо ми прави впечатление в творбите на Кристо. Всеки път, когато ни ги представят задъхано в телевизионните репортажи винаги се набляга колко струва проектът. Опаковането на Триумфалната арка струвало 17 милиона евро. И колко метра платно било използвано. И колко метра въжета. Никога не съм чувал анализ за "Джокондата", който да се фокусира върху това колко точно боя е използвал Леонардо и колко се е бръкнал за платното и рамката. Но като се замислите - единственото смислено нещо, което може да се каже за Кристо е колко струват "инсталациите" му. Всичко останало са пластмасови въздишки, които обичат изкуството да е като хамбургер - лесно смилаемо, бързо за употреба и идеално за качване в Инстаграм." 2. - На Петър Волгин - "Триумфалната арка, опакована с чаршафи - няма по-добър символ на дълбоката деградация, в която е изпаднало съвременното изкуство. Днешните "творци" отдавна не са създатели на нови реалности, каквито бяха Леонардо, Салвадор Дали, Пикасо. Съвременните "творци" са ловки опаковчици - на сгради и на велики произведения от миналото. Да, хора като Кристо заслужават уважение. Най-вече заради факта, че са успели да излъжат едни хора да им дават пари за глупости, а едни други хора да се възхищават на въпросните глупости. Временният характер на "творбите", с който толкова се хвалят "артисти" като Кристо, не е израз на свобода. Това е израз на пустота, на безплодие, на тотална неспособност да създадеш истинско произведение на изкуството. Единственото, на което са способни днешните "творци", е да паразитират върху миналото, да простират чаршафи. Изобщо не отричам ловкостта на тези опаковчици. Категорично отричам обаче претенциите на такива лица да се наричат "артисти". И 3. - няколко думи и от мен - Този "философ" горе твърди, че идиотщините на Кристо не били нещо лощо, но били демоде. Интересна "философска" логика. Дали според нея и Моцарт не е демоде?. А Бах? Ами Бетховен? Шуберт? Чайковски? Що ли питам и аз .....!
майната от Бруклин на 24.09.2021 в 00:02
а, бе Кристо си е Кристо, кой каквото и да си плещи по интернета. С това че мразеше България съм напълно съгласен. Присъствах на една лекция (сказка) с въпроси в сградата на Ню Йорк Таймс преди няколко години. Имаше много българи-млади надъхани интелигентни-към тяхните въпроси се отнасяше пренебрежително и не криеше презрението към страната в която се е родил. Когато разказваше как е минал границата го представи като екшън с престрелки едва ли не, бос в снега скачане на телерни мрежи и т.н. Аз доколкото знам е емигрирал полу-официално ама ме беше страх да питам та да не ми се скара и да ме изгонят от залата...
Изкуствовед на 24.09.2021 в 00:51
Кристо е заминал съвсем легално. За него са гарантирали писмено колеги от Академията. И е бил много добър рисувач. Но явно са му липсвали други неща, за да стане известен "само" с рисуване.
Christo Jeanne Claude на 24.09.2021 в 03:10
Кристо е заминал легално за Чехия, тогава ЧССР, част от източния социалистичеаски блок. Но преминаването му в Австрия наистина е станало нелегално. Всъщност именно с рисуване става известен. С рисуване се запознава с Жан-Клод. Пак с рисуване и продажба на нарисуваното финансира своите концептуални проекти. Мнозина от коментиращите се хлъзгат само по външната обвивка на реализираните му проекти. Те виждат само плат и въже и за тях това са "обикновени чаршафи". Това е опростенческа гледна точка, пропускаща цялостната концепция, където е същината. Проектът опакованата Триумфална арка се реализира в период от шест десетилетия, стартиращ от първата рисунка до момента на монтиране на инсталацията и последващия и демонтаж. Проектите на Кристо всъщност са процес.
тотална творческа импотентност на 24.09.2021 в 08:33
Имах един колега (архитект) - пълен бездарник. Тотална творческа импотентност, но той си харесваше (само той), нещата които прави и ги наричаше “раздвижени” (каквото и да значи това). Чуя ли, че нещо е “раздвижено”, значи отдавна му е свършил въздуха и кара на магия - творческа немощ десета степен. Кристо е един елементарен бездарник. Но по-смешни са малоумниците, които го венцехвалят и му се възхищават.
хамалин на 24.09.2021 в 08:38
колективно първосигнални сме (постмодерно на bg език му викъмИ:ееепидермални):това подтекст не сме го имъли и го нееемъми :за да избягъ отъ повторяемосттъ нъ битието (скукътъ) човекъ къкво ли не измислъ. (алкохолъ нъпример другаре):Кристо пет пъри не струвъ пред БааатеНибойку,който тъка опъковъ bg простотиятъ,чи ни тъковъ мамътт умници съ умници (запишете си го и помнете Хамалинъ!)
“раздвижено” на 24.09.2021 в 08:44
Виж ти, тука пишат хора, които явно са познавали Цвети Русинов.
Проектите на Кристо всъщност са процес. на 24.09.2021 в 09:06
Уау-у-у-у! И що за "процес" е това? Съдебен процес, производствен процес, процес на обмяна на веществата или ... процес на измъкване на пари от хората чрез най-обикновена измама, като тия на женския пазар?
observer на 24.09.2021 в 09:53
Вчера си позволих да сравня Триумфалната арка на Кристо с купената от супера буца краве сирене, естествено също опакована, но поради пълната липса на творци със световна известност в процеса на производството и опаковането ѝ, с несравнимо по-ниска цена. Вероятно преценено като нямащо отношение към изкуството, мнението ми бе изтрито. Затова ще се опитам да обясня. Напълно съзнателно профанизирах темата. Някъде преди сто години Малевич рисува своя Черен квадрат. Това е артистична провокация и тя не може да бъде повтаряна до безкрай. Не може цял живот да рисуваш черни квадрати. Кристо цял живот опакова и от това печели. Ако в това има изкуство, то е под плата и е създадено от други. Имаше и някакви натрупани на пирамида варели, също като в стопански двор на промишлено предприятие, имаше и едни опънати платна в Сентръл парк, както над някои търговски улици по Средиземноморието, там слънцето е силно и стоката може да се развали, имаше и един иначе най-обикновен понтонен мост, който поради безполезността си, не водеше за никъде, също беше представен и възприет като изкуство. Именно възприемането говори за дълбоката криза след модернизма, когато творците не само нямат какво да кажат, но вече не се и опитват.
Мирандола на 24.09.2021 в 10:05
Не мога да разбера защо всеки гледа се изкаже отрицателно по някакъв проблем, след като той не застрашава нечий живот или живота на Вселената. Някой иска да опакова Триумфалната арка - ами да я опакова. Мен какво ме касае това, изобщо не ми пречи, нито е опасно за мен. Като не ти харесва нещо, не му обръщай внимание, още повече като е на оня край на Европа.
Нека на 24.09.2021 в 10:05
да добавим малко прецизност към бележките под линия- балона на Маккарти е спукан от група десни християни, а платения подарък на Куунс струва 3.5 милиона долара . При това с претенция да бъде поставен на Трокадеро, което не става. Скулптурът продава -подарява само рисунките , останалото си прави Париж.
Хм, на 24.09.2021 в 10:44
Историята е пълна с “гении” на своето време, почитани и прославяни, и забравени завинаги след това!
Чезаре Ламброзо на 24.09.2021 в 10:46
Аз опаковах строителния обект с предпазни текстилни мрежи на Рьофикс. Почти гениално.
Кака Милка , вече три поколения потомствен любител-статистик. на 24.09.2021 в 10:47
Мнението на журналиста Петър Петров Георгиев, който не знайно защо се нарича Волгин , според мен е най-меродавно!
Себастиян Мак'Ин'Тошеф - Копоев, джуниър IV на 24.09.2021 в 11:02
Какво мнение може да имаме за един субект, който явно се срамува да каже какъв е по националност, не иска да се признае корените си и не иска да говори на майчиния си език? До колото знам , най-подходящата дума, за такива субекти е безродник или РЕНЕГАТ!
Никоя на 24.09.2021 в 11:08
Мнението на Симов и Волгин не е меродавно.За тях само,,Работник и колхозничка,, Не,че скулптурата не е стойностна. Всеки има право на мнение и действия,стига последните да не нарушават нечии права. Засегнатите пък могат да си търсят правата по законен ред .Дотук ясно ли е? Защо е този вой за или против? Изписани километрични фермани,,,компетентни,, и не толкова изказвания. Някои се преструват,че им харесва нещо,за да са модерни.Сега е модерно да си консерватор и традиционалист,но ако можеше да те върнат в ония времена,по които въздишаш,едва ли ще се чувствуваш добре. Не може да спрем времето,проумейте го. Това,което се е случило е факт,продължаваме нататък .
Ганчо на 24.09.2021 в 11:10
Мислил съм да правя такова изкуство. Не отричам Кристо. Това Е СЪЗДАВАНЕ НА ГЛЕДКА КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПОВТОРИ. Но и не по слабо от статуята на свободата, айфеловата кула, скалата с американски президенти. Моята идея преди 20г. беше през октомври на бургаският плаж. Мисля, че беше нещо като лабиринт от цветен плат, дълго 2 километра. Киното и то е една гледка, която е споделена в киносалонът. Един спектакъл. Нима животът не е такъв спектакъл. Моето имаше цел някаква кауза.
ОЗ Старшинка на 24.09.2021 в 11:46
Ми видох я таа опаковка.. Еднобразни плисета и еднакъв матриал.. Аз си опаковах караваната, они ден, на един къмпинг в Гърция,, Ама матералите ми - разнобразни.. Шперплати, картони и найлони... Наллоните с плисета и хоризонтални , и странични, и вертикални. Па канапите, дет затягах..... Феериа...Феериа от цветове... Мойта опаковка - по-струва!!!!!
КАКВО ЧУДНО на 24.09.2021 в 12:12
Тук някакъв сравнява опакованата арка с буца сирене? Но арката и без Кристо е мега гледка, а Кристо И СЛАГА КРАСИВА РАМКА И НОВА СВЕТЛИНА. И една буца сирене ще е мега гледка ако е голяма 200 на 200 метра, и 10 000 минувачи я виждат като декор от тяхната реалност. Изкуството не е майстрство, а е работата да изненадваш умове и погледи, да спираш дъхът. Направете един мечо пух който да се вижда от един милион човека наведнъж, и това ще се запомни повече от касов филм.
Чудно, но факт на 24.09.2021 в 12:30
Очевидно на някои хора освен дъхът им е спрял и умът.
Енчо на 24.09.2021 в 13:28
Единственото, за което може да послужи т.н. “авангардно изкуство” е това, че с него може да се измери степента на изхабеност и деградация на едно общество.
Ханибал Барка на 24.09.2021 в 13:30
Кристо е единственият български творец, за когото са чували по света. Това е безспорен факт и който не го осъзнава, наистина нищо не разбира то изкуство. Изкуството му е голяма и отличимо. Да ви го кажа с други думи - никой отвъд Сливница не чувал за Златю Бояджиев, Майстора или Жоро Слона. За Кристо обаче ще ви говорят и на Огнена земя. Това, че беше решил, че е по-велик от България и че тя нещо му отнела, а той има право да й се сърди, е примитивна селска претенция, която не приемам и не разбирам. Може би това е подходящата лична философия за един космополит. За щастие - повечето сме подминати от тази съмнителна психична диагноза.
Краят на пътя на 24.09.2021 в 13:31
Нарича се “безпътица”.
Минчо на 24.09.2021 в 13:35
Ханибале, няма по-известен български футболист от Стоичков, но това не пречи той да е простак от класа.
Лили на 24.09.2021 в 14:59
Мразел да го правят на глупак.Та ти си глупак!Другарчетата,коментиращи около теб също.Хора ,невиждали повече от ковьорчета с харемски сцени,сега се писаха експерти по авангардно и модерно изкуство.Защо? Защото Кристо се измъкнал от ,,рая,,на социализАма някога.Защото не искал Родината да стане негов затвор.Ако не се тиражираше: изменник,предател,родоотстъпник.... Едва ли толкова щяха да го клеймят.Ако беше наше момче,щяха да му простят и по- големи ексцентричности.
до Ханибал Барка от 13:30 на 24.09.2021 в 15:15
Човече, дори твърдението ти за световната известност на Явашев, западно от Драгоман, да е неоспорима истина, нима то е достатъчно да го извиси над творците, които споменаваш: Златю Бояджиев, Майстора , Жоро Слона. Бих допълнил списъка с Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Дечко Узунов, Никола Танев и десетки други. Пред тях Явашев е като дете, ровещо с лопатката си в куп лайна.
Арон на 24.09.2021 в 15:29
Ходете да я видите в Париж. УНИКАЛНО И ВЕЛИКО Инженерно постижение и същевременно красиво.!!! Денонощно хора от цял свят Горд съм че го видях И благодаря та Владо че имаше сили да го Направи!!!
Аматьори! на 24.09.2021 в 16:40
Възкликнала служителката от гише "Колети" в местния пощенски клон, когато видяла опакованата Триумфална арка.
observer на 24.09.2021 в 16:52
В светоноизвестната галерия Тейт в Лондон през петдесетте е изложено произведението на някакъв авангардист, преди това кондуктор в кралските железници. Два реда тухли във формата на правоъгълник, някъде около шест на четири английски фута. Първото авангардно произведение, което видях в мадридската галерия Рейна София беше една дъска, на която с големи пирони бяха заковани четири стари балтона. Между балтоните и дъската пироните бяха пробили четири големи бръмбара. На другите етажи бяха Дали, Миро и Пикасо, включително и с гениалната Герника.
Ама вие за какво точно спорите? на 24.09.2021 в 17:11
Един обича женско дупе, друг мъжко, а трети не прави разлика между двете. Хора разни, свят голям (между другото, пълен с идиоти, като в този форум).
майната от Бруклин на 24.09.2021 в 17:19
Еййй то голяма дискусия стана докато ние спяхме тука... Майни, срам не срам ще си призная-През 1985 се скитах сам, и безпаричен из Париж. Чаках си самолета да се връщам от международен стаж за млади архитекти по опазване на културното наследство. Попаднах на опакования Пон Ньоф-То тогава нищо не се пишеше за Кристо в България, ако и да изгризвахме с кориците БТА-ЛИК. Помислих си че моста ще го реставрират и са го опаковали така нещо да не повреди-Това го разказвах на колеги като се прибрах-колко са печени французите и каква грижа полагат да не хвърчат прах и строителни отпадъци :-) Хората ми вярваха...Изкуството не е за всеки дето се вика
Чезаре Ламброзо на 24.09.2021 в 20:57
До 24.09.2021г. Напълно споделям казаното. Явашев въпреки, че е световноизвестен не може дори да се доближи до изкуството на изброените гениални български творци.
Карачибук на 24.09.2021 в 22:36
Вече седмица Париж не заспива, очарован от опакованата Триумфална арка. Полицията едва успява да удържи хората, тълпящи се около облечения в риза монумент. Мнозина парижани, благодарение на артистичния проект на Кристо, разбраха за съществуването на Триумфалната арка и я заобичаха като свой домашен любимец. Хиляди пък станаха поклоници на изкуството на българския авангардист. Само за два дни те изкупиха стохилядния тираж на новоизлязлата книга "Дзен и изкуството да се опакова Луната". Нейн автор е Тан Хой Бо, китайски робот-андроид, произведен във фабриката на ютии с изкуствен интелект в Гуанджоу. Книгата е научно фантастичен трилър. Действието се развива в края на 21-ви век. Трима български студенти от Харвард правят проект за пакетиране видимата страна на Луната. Покритието, което те създават, е от свръхлека материя. Тя се произвежда от генномодифицирана паяци. Платното, изтъкано от техните нишки, поглъща изцяло слънчевата светлина и така Луната, застрана с тяфната паяжина, става обречена да изчезне от земния небослон. Тримата младежи създават стартъп с названието "Започваме пакетирането". Той се разраства с дива скорост. Милиарди домакинства в света започват да отглеждат като домашни любимци генномодифицирани паяци. Събират изтъканите от тях нишки и ентусиазирано ги предават в пунктовете на друг новосъздаден стартъп "Одяло за Луната". Нишките после заминават за Харманли, където е възстановено бубарството и обработката на паяжини. Инициатор и собственик на този новооснован бубарски хъб е афганистанецът Сарбуланд Гандал, обитател на центъра за бежанци в Харманли. Той е амбициозен младеж, родом от Кандахар и задочен студент по бубардство в Харвард. Какво се случва с двата стартъпа, харманлийския хъб и тримата харвардци? Успява ли хокривалото на Кристо завинаги да затъмни Луната? За да узнаете всичко това, то побързайте да си купите новата книга "Дзен и изкуството да се опакова Луната" на Тан Хуй Бо, издание на Сиела.
майната от Бруклин на 24.09.2021 в 23:07
хайде да обобщабаме че уикендът дойде...Начи, за мъртвите или хубаво или нищо Кристо мразеше България, българите мразят Кристо...No love lost there, казваме по нашия край Почивай в мир Кристо...никой не е пророк в собственото си село като се пише в Книгата
Арон на 25.09.2021 в 09:57
Абе отидете в Париж да видите колко хора има от7 до 23 часа на опакованата Арка
Има бе на 25.09.2021 в 13:00
Късат си ризите, плюят си в пазвите и гащите, искат и тях да ги опаковат, да ги вържат с по един голям камък и хайде в Сена, пред площад Трокадеро и Айфеловата кула.
observer на 25.09.2021 в 20:48
Както е отбелязъл един форумец, днес всеки строеж е опакован. Добре е да се обяснява на културната общественост и на гражданите, че на платната върху строителното скеле, не рядко украсени с художествени надписи като например Baumit, може да се гледа и като на изкуство.
Чезаре Ламброзо на 25.09.2021 в 21:58
Трябва да имаш очи и нещо дълбоко и изначално в своята същност за да виждаш красотата и тайната на нещата и живота около теб - " всичко до което се докоснеш, това е твоят живот". Само, че опаковането на сгради и предмети няма нищо общо с различния поглед към нещата, нито с тайнството им, нито с изкуството, дори не е провокативно и любопитно. То е като опаковането на строителен обект с предпазни платна, нищо повече. п.с. Вярно е, че в опакованите (но само непознати предмети) има известна тайнственост и привлекателност, но често хората се разочароват след сваляне на опаковката. Не вярвам обаче забулването и разбулването на нещата от живота да са били водещи при този творец. А вятърът по платното може да се види навсякъде за да е основание да се патентова.
Ст. Лозински на 15.10.2021 в 06:19
Горкият Явашко си е просто опаковчик, поради очевадно отсъствие на талант. Това, че в тази тривиална проява, доведена до абсурда на падението, снобите виждат някакво изкуство, не го прави художник. Просто един хитрец, който дрънкаше бездарната си чалга, смучейки финикийски знаци от тълпата на снобите, чиято същност отдавна е дешифрирана и се нарича простащина.

Напиши коментар