“Научихме ли нещо от Виетнам? Нищо. Същата глупост продължава и днес, тази неспособност на Америка да се поучи от собствената си история ме побърква. Прецакани сме, че сме толкова глупави”. Почетен гост на 12-ия Фестивал “Люмиер” в Лион, Оливър Стоун не е загубил нищо от ожесточението си да заклеймява злините на своята страна. Интервю с режисьора на “Взвод” публикува “Поан”.
Оливър Стоун: Режисьор. Сценарист. Оцелял

Оливър Стоун на Фестивала "Люмиер" в Лион, 10 октомври 2020 г. Снимка: АФП

 

Оливър Стоун, на 74 години. Режисьор. Сценарист. Оцелял. От войната във Виетнам, в която участва като доброволец в продължение на осем месеца през 1967-1968 година. От кокаина, в който затъва като Тони Монтана от “Белязаният”, преди да започне лечение за дезинтоксикация през 1981 г. в Париж - престой, по време на който пише сценария за легенардния филм на Брайън Де Палма. И накрая, Оливър Стоун е оцелял от собственото си безумие да поема безразсъдни физически рискове, когато се замесва с колумбийски наркотрафиканти за “Белязания” или се прави на генерал, управлявайки дистанционно взривовете на снимачната площадка на “Салвадор” или “Взвод”.

Свързан с Франция чрез майка си, нюйоркчанинът Оливър Стоун въпреки всичко е посветил повечето си филми на Америка, която не спира да обича и мрази едновременно. Политически режисьор в най-висша степен, Оливър Стоун е белязан от развода на родителите си. Техните лъжи заплитат червената нишка на цялата му бъдеща кариера - изобличение на лицемерието на американското общество. В разговор с Тиери Фремо, директор на Института “Люмиер” в Лион, режисьорът не пропусна да спомене, както при многобройните интервюта, които дава за автобиографията си “В преследване на светлината”, своето разочарование от Америка, “която не запомня уроците на историята”.

 

- Изобличаването на лицемерието, независимо дали става дума за общество или правителство - често американското - е натрапчива идея във всички ваши филми. И тази натрапчива идея идва… от родителите ви?

 

- Мразя лъжите. Те съсипват живота и когато това са лъжи на правителството, те са като болест, която заразява населението. Лъжа след лъжа и никога не се освобождаваш от нея. Америка е болна от тези лъжи. За мен лично първата лъжа беше на родителите ми, когато се разведоха… В този ден разбрах, че това, което винаги съм смятал за любов между тях, е било само лъжа. Майка ми е имала голям романс с баща ми, когото срещнала по време на войната в Париж. Идеята да замине с него, за да изживеят връзката си в Америка, е била нещо толкова силно за нея, мечтата на един живот… Но всъщност не беше любов, а по-скоро илюзия. Майка ми наричаше това white lies (бели лъжи)… Тя беше голяма лъжкиня, но много я обичах. Родителите ми никога не ми казаха нищо, за да ме защитят, докато не научих за раздялата им, когато бях на 15 години. Научих го от едно телефонно обаждане в пансиона, в който бях записан. Никой от тях нямаше смелостта да дойде да ми го каже лично. Преживях други лъжи от тяхна страна, като например да повярвам, че баща ми е богат, докато той беше останал без пари, отчасти заради майка ми. Тази първоначална лъжа ме нарани дълбоко и, да, предполагам, че предизвика натрапчивата мисъл по тази тема, която приложих към историята на Америка.

 

- В книгата си казвате, че смъртта на Джон Ф. Кенеди за вас е била другата голяма лъжа в живота ви…

 

- Да, когато открих, години по-късно, че е било напълно очевидно, че не е бил убит само от един човек в този нелеп сценарий, измислен от правителството, на който сме лапнали въдицата и аз съм вярвал в него като всеки друг. Това убийство доведе до следващата лъжа, в която аз също повярвах, когато президентът Линдън Джонсън вкара Америка във войната, обещавайки ни, че ще бъде за кратко и става дума да разбием комунистите. Той беше противоположност на Кенеди, предаде всичко, което неговият предшественик олицетворяваше, направих документален филм за тази история. Лъжите определят живота ни, Виетнам определяше моя и Америка никога не поправи лъжите, свързани с тази война - всички тези цивилни, убити в името на една скапана кауза, всичко това бе заметено под килима. Въпреки че поне в киното, някои филми започнаха да карат американците да погледнат истината в лицето и се радвам, че “Взвод” е един от тях.

 

- Заснели сте “Взвод” във Филипините, както Копола десет години преди вас “Апокалипсис сега” - филм, който Фестивалът “Люмиер” почете през 2019 г., както и неговия автор. Повлия ли ви той?

 

- Не, няма никаква връзка между двата филма, това са два коренно различни подхода към войната във Виетнам. Снимах във Филипините, защото беше евтино и “Взвод” беше нискобюджетен филм! Добре, може ми общото е “Дорс”… А Марлон Брандо (незабравимият генерал Курц в “Апокалипсис сега” - б.р.), много хареса “Взвод” и ми се обади, за да ми го каже. Никога няма да забравя това обаждане, тази подкрепа беше много важна за мен. Но както пиша в книгата си, всички в Холивуд харесаха “Взвод” при излизането му и този успех ме спаси, защото преди “Взвод”, трупах неуспехи като сценарист. Обожавам писането, но не исках да свърша така, имах нужда да премина на следващия етап, да правя образи, още повече, че кариерата ми на писател беше много болезнена. Въпреки че получих “Оскар” за “Среднощен експрес”, че Брайън де Палма направи от “Белязаният” култов филм и че мозина смятат “Годината на дракона” на Чимино за шедьовър, тези филми дълбоко ме разочароваха, защото породиха интерпретации, които все по-малко понасях. Но винаги ще бъда признателен на Алън Паркър, Де Палма и Майкъл Чимино…

 

- Но все пак Де Палма не промени прочутата реплика на Ал Пачино в “Белязаният”, чийто автор сте вие - “Кажи здравей на малкия ми приятел” (фразата, която произнася Тони Монтана, обграден от десетки наркотрафиканти, преди да ги разбие на пух и прах с тежка картечница - б.р.).

 

- Да, разбира се, това е чудесно, но за мен беше просто забавна реплика, която написах, за да символизирам харизмата на мачо на Тони Монтана. Моят сюжет беше да напиша за човек, който започва на улицата, затова толкова много хора харесаха филма - много по-малко критици, които го сразиха по онова време. Хората обичаха Тони Монтана, защото е човек, който идва отдолу, свободен, винаги честен, неподкупен. Е, те, уви, донякъде забравиха онази част от филма, която обяснява, че този човек полудява и че въплъщава, в моите очи, всички разрушителни крайности на американската мечта и капитализма. Но, да, Тони Монтана е свободен човек и това е повтарящ се мотив в моите истории: винаги съм правил филми за свободни хора. И за хора, които разобличават лъжите и лицемерието в едно общество, като героя на Кевин Костнър в JFK, но много ми се подиграваха заради този филм.

 

- Оставате убеден, че Америка повтаря непрекъснато своите грешки, наистина ли нищо не се е променило след Виетнам?

 

- Научихме ли нещо от Виетнам? Нищо. Същата глупост продължава и днес, тази неспособност на Америка да се поучи от собствената си история ме побърква. Прецакани сме, защото сме толкова глупави.

 

- Споменахте израза “бели лъжи” на майка си. Прочетохме на сайта на IMDB, че това ще бъде заглавието на следващия ви филм, така ли е?

 

- Не, засега изоставих проекта, сценарият ми не ме удовлетворява.

 

- 85 режисьори неотдавна написаха отворено писмо до американския Конгрес с молба за спешна помощ за кината, стотици от които затварят в САЩ и Англия. Тревожите ли се за бъдещето на киносалоните?

 

- Отчасти съм песимист, очевидно това е безпрецедентна криза за салоните. Дори и да отворят, не мисля, че един ден публиката ще се върне толкова многобройна, както в миналото, ще се създадат потребителски навици пред малкия екран. Все пак винаги ще има място за киносалоните, надявам се. На церемонията по откриването на Фестивала “Люмиер” за пореден път видях до каква степен гледането на филм в кино обединява публиката с прекрасна и несравнима сила. Един филм в салона обединява зрителите, никъде другаде няма да се почувства емоционалната му сила така, както в залата. Това наистина е специално изживяване и ще добавя, че ентусиазмът на Тиери Фремо допринесе много за това, този човек е истински шоумен! Франция, която е родното място на киното, би могла да бъде идеалната родина за неговото възраждане. И имаме също нужда от шоумени, за да продават филмите!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Шепот от Бергман

Шепот от Бергман

Светът отбелязва на 14 юли 102 години от рождението на един от най-вел...

24 коментар/a

observer на 13.10.2020 в 21:08
Общото между Апокалипсиса на Копола и Взвод е Виетнам. Друго общо няма. Интервюиращият е направил ласкаещ Стоун паралел, но единият филм е като класическа италианска опера а другият просто филм за войната.
Anonimen robot на 13.10.2020 в 22:05
Оливър Стоун: Америка е прецакана, че е толкова глупава *** A какво да кажем за България?! Утешението идва от факта е че светът открай време се ръководи от невежи, подлеци или от невежи подлеци. А лумпените скачат по площадите... останалите пък се или са пожертвувани от голи тарикати с вратовръзки.
Не знам как е днес, на 13.10.2020 в 22:20
но новремето си беше направо мечта да се сдобиеш със зелена карта. Познавам вишисти, които бяха готови да работят като боклучии /при зелена карта, нямаш право да отказваш първата работа, която ти предложат, и а като "постажуваш" колкото се полага, тогава можеш вече да избираш/. Та стискаха зъби и си я работеха работата, сакън да не ги върнат.После се уреждаха и пращаха снимки от новите си къщи. Така беше някога. Днес е по-лесно и куцо и сакато си урежда дечицата да учат там и се бори със зъби и нокти да останат. И парите си искат да внасят в западни банки, а не например в московски. Изобщо - много са глупави американците пък и демокрацията е лошо нещо. Ама пустият му Чърчил беше отбелязал - до сега по-добро не е измислено.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 13.10.2020 в 22:42
а дали и Оливър Стоун нјама пак да се разочарова жестоко след като направи толкова мили очи на Путин в нјаколко интервјута с него???Или всичко това е било, заштото и тој е станал по-рационален в живота-след като синчето му прие ислјама в Иран и след това стана водешт в Рашъ Тудеј, поне да му тури едно рамо, а пък другите да се оправјат кој както може...
Атанасов на 13.10.2020 в 22:48
"Не знам как е днес" - нерде Ямбол, нерде Стамбул. Оливър Стоун говори за духа, за свободата, за истината и лъжата. А Вие?
paris на 13.10.2020 в 22:55
Да, Франция е родното място на киното и е крайно време да се говори и за Alice Guy, не само за братята Люмиер. Alice Guy е в основата на киното, създава първият филм, разказващ история.
веберианци на 14.10.2020 в 08:51
В САЩ - толкова прагматична и рационално устроена страна - никога не е имало теми за голямо изкуство. Човек, който разбира от изкуство и познание за човека, какъвто е Оливър Стоун (все пак той неслучайно изтъква френската си майка!) няма как да не се задушава от тази откровено агресивна простащина на политици и медии, обладаващи тоталната власт и промиващи мозъците не само на своите, но и на чуждите.
хамалин на 14.10.2020 в 09:17
(Не знам как е днес, на 13.10.2020 в 22:20 но новремето си беше направо мечта да се сдобиеш със зелена карта. Познавам вишисти, които бяха готови да работят като боклучии /при зелена карта, нямаш право да отказваш първата работа, която ти предложат, и а като "постажуваш" колкото се полага, тогава можеш вече да избираш/. Та стискаха зъби и си я работеха работата, сакън да не ги върнат.После се уреждаха и пращаха снимки от новите си къщи. Така беше някога. Днес е по-лесно и куцо и сакато си урежда дечицата да учат там и се бори със зъби и нокти да останат. И парите си искат да внасят в западни банки, а не например в московски. Изобщо - много са глупави американците пък и демокрацията е лошо нещо. Ама пустият му Чърчил беше отбелязал - до сега по-добро не е измислено.):едно време имъши тъкивъ които се прибитъхъ нъпример отъ германиъ зъ дъ спрат нъ улицътъ германското ауто и ние сееееленте дъ скърцъми съ зъби другарю:видях въ съхаръ бедуини които зъ ништо нъ света немъ дъ сренскъ е разделят с камилите:добре ште е другарю дъ прочетете едно френско романче:"пътувъне до края на ноштъ":и това вечно пробутвъне нъ Москва зъ нас сеееленете вечи си е направо клинично:въ германиъ съм срештъл колеги (лекари) които не знаят какво е товъ театър;(по полекъ пеее вълдобрев:зааабави забави пак той го пеее)
ЗИП на 14.10.2020 в 09:49
Оливър Стоун е велик режисьор. JFK ( 1991) e почти шедьовър.... А тези които твърдят, че в САЩ не е имало "голямо изкуство", каквото и да значи това, просто трябва по-добре да се запознаят със "златната ера на Холивуд". Всички велики европейски режисьори са се повлияли от тези филми....
Тежката картечница и лекият превод! на 14.10.2020 в 10:15
Преводачката виждала ли е тежка картечница поне на кино?
Всички велики европейски режисьори са се повлияли от тези филми.... на 14.10.2020 в 12:03
Те са се повлияли, но рядко е имало на какво да се възхитят. То и аз се влияя от хубави момиченца, ама като ги знам къде ми бъркат първо, гледам да си скрия портфейла...
ЗИП на 14.10.2020 в 13:14
Толкоз и разбираш от киноизкуство. Демек нищо.... :))
ЗИП на 14.10.2020 в 13:15
Толкоз и разбираш от киноизкуство. Демек нищо.... :))
Наблюдател на 14.10.2020 в 13:39
"Americans will always do the right thing, only after they have tried everything else."
Наблюдател на 14.10.2020 в 13:48
ЗИП: А тези които твърдят, че в САЩ не е имало "голямо изкуство", каквото и да значи това, просто трябва по-добре да се запознаят със "златната ера на Холивуд". Как успяваш да измисляш тези глупости? Голямо филмово изкуство, в зародиша на киното, е имало в Италия. Но американците искатда правят пари от киното и за целта сключват договори с ВСИЧКИ известни италианци занимаващи се с филми. Те отиват в Холивуд но НЕ ИМ ДАВАТ да работят. Само им плащат. Така убиват италианското кино и създават американските "звезди", които не ги бива за нищо, но с реклама и пропаганда се налагат. И по онова време и сега Холивуд не спира да бълва помия. рядко се появява някой добър филм и в повечето случаи е с намеса на европейци. Режисьорите на филмите с най-много отличия НЕ СА родени в САЩ.
Зип на 14.10.2020 в 16:19
Кфо па филмово изкуство е имала Италия преди ВСВ? Некви глуповати сапунки и пропагандни филми.Вземи проучи повечко въпроса. Франция да, но Италия ? Та Италия си е диктатура. Има цензура. Всичко велико в италианското кино започва след 1943г .Разбира се мисля брата на Мусолини създава Чинечита но истински големите филми са след това. А Холивуд още преди ВСВ има цел океан от филмови шедьоври....
observer на 14.10.2020 в 19:31
Голямо филмово изкуство в зародиша на киното не е имало. Напротив, киното е било панаирджийско забавление. Що се отнася до италианското, а и европейското кино, френско, английско, испанско, полско, шведско, японско, руско, унгарско, разцветът му е в периода след ВСВ. Големите американски филми са предимно в периода на социални вълнения около Виетнамската война и малко след нея. Европейското се затвори в някаква самодостатъчност, американското се превърна в 3D развлечение с компютърно задвижвани герои.
Стоун: “Прецакани сме, че сме толкова глупави” е малко по-различно от “Америка е прецакана, че е толкова глупава” на 15.10.2020 в 10:15
Все пак Оливър Стоун не е Захар Прилепин.
ивайло на 15.10.2020 в 12:10
Америка трябва да вземе пример от Боку, и той е глупав , ама му е лесно , щото не му пука.
Missioner на 15.10.2020 в 12:17
ЗИП-е, защо изчезна от форума на "Сега"?
Зип на 15.10.2020 в 18:07
Блокиран акаунт, и за разлика от други нямам намерение нито да си сменям ника нито да си правя нова регистрация.
после на 15.10.2020 в 19:59
Тов. ЗИП е чест за всеки форум, но тук ще бъде подлаган на много по-сериозни обструкции по същество, отколкото там. И все пак динамиката там е несравнима с тукашната. Онова е стар форум с традиции и много известни особи, някои от които поддържат приятелства. Тука е по-анонимно... и по-добре, че е така.
Anonimen robot на 18.10.2020 в 04:35
ЗИП или Зип - един дол дренки. Кой кого плагиатсвува е без значение. Напомня ми Мусолини и ред други херои - започнал като социалист/комунист, свършил като фашист. Важното е че уйдисва на средния БГ имбецил. Ама то мож ли ги разбра днешните леви (резби)? На добър път! Края на БГ популацията/нацията се вижда и с просто око.
Не е вярно, че всички европейски режисьори.... на 18.10.2020 в 23:09
...са се повлияли от Холивуд...Точно обратното е, Немското кино от началото на двадесети век има ненадминати и до днес щедьоври, каквито в Холивуд започват след десетилетия. Ще спомена само Роберт Вине, Фридрих Мурнау и Фриц Ланг. Във Франция Ганц,Бунюел, Клер, Реноар, Бресон...Киното в Съветска Русия също има своите върхове, много преди Холивуд. Прочутият филм на Сергей Айзенщайн, чието загавие всички знаят, е признат за шедьовър за всички времена.

Напиши коментар