Новият гностицизъм на хомосексуалното движение

Новият гностицизъм на хомосексуалното движение
Успехът на хомосексуалната мечта изисква отхвърляне на реалното и премахването на онези, които настояват, че реалността съществува. Когато казваме, че хомосексуалната идеология е необективно възпрятие на действителността, трябва да отбележим, че активният хомосексуалист не възнамерява да извърши чисто субективно действие. Той иска да казва и да вярва, че действията му са продиктувани от обективни причини. Именно това налага пресъздаването на действителност, която да съответства на неговата воля и да преобразува личните му действия в такива, продиктувани от обективното благо. За да успее в това начинание, хомосексуалният идеолог измества източника на благото от това, което е, към собствената си воля. Само така може успешно да се рационализира моралната простъпка. Тази идеологическа операция е особено видима в кампанията за защита на хомосексуалния брак. Когато Тим Кук, директорът на „Епъл“ обяви: „Горд съм, че съм гей и смятам, че това е сред най-големите дарове, които Бог ми е дал“, той замести доброто с неговата оскъдица. Това е метафизична пародия. Чудя се дали някой алкохолик, препъващ се към бара, би казал: „Горд съм, че съм алкохолик и смятам алкохолизма си за един от най-великите дарове, които Бог ми е дал“.

 

 

Робърт Р. Райли е работил като старши съветник на Информационната стратегия (2002-2006) на американския Секретар на отбраната. Преподавал е в Университета по национална отбрана на САЩ. Директор на “Гласът на Америка” (2001-2002), специален асистент на Президента на САЩ (1983-1985). Завършил е университетите в Джорджтаун и Клермонт, автор на множество книги и публикации. Есето е част от беседа, изнесена на 10 април 2015 г. по време на конференцията „Предизвикване на светската култура: призив към християните“, финансирана от Центъра за етика в публичния живот „Веритас“ на Францисканския университет в Стюбенвил. Този текст е публикуван на български език в pravoslavie.bg през 2015 г.

 

Идеите, които не са истински, са опасни за нашите души и нашите общности, независимо дали това ни харесва, или не. Отец Джеймс В. Шал

 

Ако Ерик Вьогелин* (1901-1985) беше жив, мисля, че щеше да разглежда хомосексуалното движение като форма на гностицизъм – духовно патологична, магическа реконструкция на реалността или на „втора реалност“. Вьогелин пише: „Всички гностически движения участват в едно отхвърляне на основата на битието; битието с корени в Божественото, трансцедентното битие…“(1)

 

 

Дали това е прекалено силно обвинение към хомосексуалното движение?

 

Ще се опитам да покажа, че в случая не става въпрос за някакво безобидно сексуално отклоненийце, на което можем да смигнем и да заметем под килима. Хомосексуализмът е лъжа относно самата човешка природа. Лезбийката-активистка Пола Етелбрик заявава, че „преобразуването на самата тъкан на обществото… […] и радикалното пренареждане на виждането на обществото на реалността“ е целта на хомосексуалното движение. Това е типична гностическа риторика – създаването на подменена действителност.

 

Вьогелин пише още:

 

„Гностицизмът… произвежда нещо като антипринципи на принципите на съществуването – и доколото тези принципи създават образ на действителността за масата от вярващи, той създава един свят на съновидения, който сам по себе си е обществена сила от първостепенно значение за мотивиране на отношения и действия…“(2)

 

Такива анти-принципи са очевидни във всеки аспект на рекламирането на хомосексуалната кауза. И видяхме социалната й сила, докато тази кауза воюваше със Закона за защита на правото на вероизповед в щата Индиана. Като общество се придвижихме от точката, където мисленето за хомосексуалните поведенчески отклонения се възприемаше като приемливо към точката, където това мислене вече ще бъде налагано със силата на закона спрямо всеки.

 

Ако заговорите открито за тези неща, най-вероятно ще загубите работата си, бизнеса си и със сигурност – общественото си положение. Може да ви съдят. Ще станете за посмешище. Всичко това са новите форми на цензура, с голяма доза авто-цензура, които са в ход в момента. „Това движение“, пише журналистът-либертарианец Джон Щосел, „премина от толерантност към тоталитаризъм“.

 

Вьогелин анализира нацизма като форма на гностицизъм. Не мисля, че е прекалено да вземем примера с нацизма като аналогия с това, което се случва днес и гностическата същност на двете идеологии. Вземете например момента, в който се прекарва Нюрнбергското законодателство, лишаващо евреите от германско гражданство и забраняващо браковете между евреи и неевреи. Да, и тогава е имало много прекрасни и мислещи хора в Германия, включително много католици, но от този момент нататък по въпроса за нацисткото расово превъзходство те е трябвало да държат устите си затворени – защото този въпрос е бил вече държавен закон.

 

Със сигурност е имало мнозина, които са си казвали по повод на расовата теория, както и днес много хора си казват по повод хомосексуалния „брак“: „Е, това е загубена кауза. Нека я забравим и продължим напред“. Може би онези германци са били прекалено уплашени, за да си дадат сметка към какво продължават напред, точно както и днешните хора избягват да мислят за последиците от пълното отрицание на действителността, включено в хомосексуалния „брак“.

 

Ако някой си мисли, че отрицанието на действителността, в което сме въвлечени днес, е по-малко дълбоко от онова през 1935 г. в Германия, се заблуждава. Успехът на хомосексуалната мечта изисква отхвърляне на реалното и премахването на онези, които настояват, че реалността съществува.

 

Гностицизмът не приема самоочевидността на реалността. Не става въпрос за това, което гностиците не знаят, а за онова, което отказват да признаят. Композиторът Игор Стравински пише, че „старият първороден грях беше грях на познанието, новият грях е този на непризнаването“. Той е отказът да се признае нещо извън действието на човешката воля – и най-вече „благото“, към което душата е насочена.

 

Гностикът не се интересува да настрои разума си спрямо действителността, а да настрои реалността спрямо желанията си. Джоузеф Пийпър определя самоизмамата като необективно възпрятие на реалността, диктувано от волята. Чистата волевост на хомосексуалното движение е забележителна. Какви са последствията?

 

Чарлс Де Коник казва: „От разстроена любов към собственото си частно благо човекът отхвърля общото благо като нещо чуждо и го осъжда като несъвместимо с личния си статус… Човекът свободно избира да абдикира от достойнството си на разумно същество, за да се утвърди като радикално независимо цяло“(3). Първата жертва на всичко това е именно общото благо.

 

Когато казваме, че хомосексуалната идеология е необективно възпрятие на действителността, трябва да отбележим, че активният хомосексуалист не възнамерява да извърши чисто субективно действие. Той иска да казва и да вярва, че действията му са продиктувани от обективни причини. Именно това налага пресъздаването на действителност, която да съответства на неговата воля и да преобразува личните му действия в такива, продиктувани от обективното благо. За да успее в това начинание, хомосексуалният идеолог измества източника на благото от това, което е, към собствената си воля. Само така може успешно да се рационализира моралната простъпка.

 

Тази идеологическа операция е особено видима в кампанията за защита на хомосексуалния брак. Понеже употребата на думата „брак“ е изкривено представяне на хомосексуалната връзка, която претендира да опише, смисъла на самото понятие „брак“ следва да бъде променено и да бъде приведено в съответствие с хомосексуалната връзка. За да постигнат целта си, хомосексуалистите придават на брака въобразена цел, която не съвпада с основанията му. Хетеросексуалната двойка иска, или има за цел, реализацията на обединяващата и възпроизводителната фунция на брака.

 

Хомосексуалната двойка няма тази цел и не може да я изпълни. Нейната цел в брака е против основанията му. Проблемът е в това, че когато действаш срещу основанията на брака, ти го разрушаваш. Оттук и присъщият на хомосексуалното движение нихилизъм.

 

Защо това е опасно? Защото присъщият на хомосексуалното движение нихилизъм по необходимост се разпростира към цялата действителност. Той не оставя нищо недокоснато от усилието си да извади природата от пантите й. Да признаеш природата означава да признаеш ограниченията й. Чарлс МакКой ни дава представа за това какво се случва, когато това признание отпадне:

 

„Отбелязваме, че наблюдението на Аристотел за човешката природа води до едно разбиране за състояние на окованост. Тази окованост създава тенденция към бунт и бягство на човека от своето състояние. Но тази еманципация – от самото човешко състояние – може да доведе единствено до господство на силата. Затова и истинската свобода, „политическата“ свобода на самата природа на човека, се защитава чрез настояването за примат на теоретичната (спекулативна) истина относно човешката природа и цел“ (4).

 

МакКой пише тези думи много преди появата на хомосексуалното движение, но думите му звучат много точно в нашия контекст. Успехът на хомосексуалното движение може да бъде постигнат единствено чрез детрониране на примата на истината за човешката природа и цел. Като подменим примата на разума с примат на волята, можем да сме сигурни, че ще последва примат на силата. Може би точно това е имал предвид покойният Франсис Кардинал Джордж, когато казва през 2012: „Очаквам да умра в леглото си. Приемникът ми ще умре в затвора, а неговият приемник – като мъченик на площада“.

 

Какъв стандарт можем да използваме, за да определим човешката природа и цел и как да посочим кое е в съгласие и кое е против тях? Аристотел заявява, че „за да разберем кое е естествено, трябва да погледнем към нещата, които според природата си пребивават в стабилно състояние, а не към онези, които са развалени“. В „Политика“ той пише: „И така, трябва да изследваме човешкото същество, чието състояние е най-добро – и на тялото, и на душата – това е ясно“. Франсис Слейд отбелязва, че това е ясно, „защото целта, реализирана във формата, присъства в цялата си актуалност“, тоест, достигнала е съвършенство.

 

Така, понеже знаем какво представлява човешкото същество в най-пълното си проявление, можем да разберем и какво е лишеност. Например, знаем със сигурност, че зрение с оценка 20/20 е най-доброто за окото, а пълната слепота – най-лошото. Със зрение 20/20 окото достига пълната си актуалност. То е съвършено като око, и не притежава повече потенциал да вижда по-добре от това, което вече притежава.

 

Когато говорим за сексуалните способности на човека, които са съединяващи и възпроизводителни по природа, мъжът в най-доброто си възможно състояние би бил мъжът като съпруг и баща, точно както най-доброто възможно състояние на жената би било да бъде съпруга и майка. Ето така разбираме, че хомосексуалните наклонности са отклонения и че хомосексуалните действия са девиантни. Не става въпрос за това „кой го казва“.

 

Хомосексуалното поведение не може да актуализира сексуалния потенциал, защото хомосексуалните действия не могат да бъдат нито обединителни, нито възпроизводителни. Както изсъхналия крайник, вродената глухота, слепотата или генетичното предразположение към алкохолизъм, хомосексуалните наклонности не са част от онова, което е човешкото същество в неговата същност. Това са случайни, а не същностни качества. Във всички тези случаи нещо липсва; нещо, което изначално би трябвало да е там.

 

Крайникът би трябвало да може да се движи, ухото – да чува и окото – да вижда. Колкото по-далеч отстои нещо от съвършеното си състояние, толкова по-дефектно и „развалено“ е – както слепотата е най-крайният дефект на окото. Липсата на благо не може сама по себе си да е благо. Всъщност, както казва св. Августин, злото е именно липса на добро.

 

Когато Тим Кук, директорът на „Епъл“ обяви: „Горд съм, че съм гей и смятам, че това е сред най-големите дарове, които Бог ми е дал“, той замести доброто с неговата оскъдица. Това е метафизична пародия. Чудя се дали някой алкохолик, препъващ се към бара, би казал: „Горд съм, че съм алкохолик и смятам алкохолизма си за един от най-великите дарове, които Бог ми е дал“.

 

Разбира се, ако той е реформиран алкохолик и борбата с алкохола го е довела до дълбок духовен живот, би могъл да вижда липсата, от която е страдал, като вид благо – по начина, по който Александър Солженицин казва: „Бъди благословен, затвор“, когато говори за ужасяващите си преживявания в съветския ГУЛАГ.

 

И все пак, не мисля, че Кук е имал това предвид. Неговата инверсия е типична за хомосексуалната рационалност и е използвана от Кук в атаката срещу Закона за свобода на вероизповеданията в щата Индиана. Кук твърди, че законът (защитаващ религиозно вярващите от дискриминация заради убеждението им, че содомията не може да бъде моралната основа на брака), сам по себе си е форма на дискриминация, защото не е съобразен с хомосексуалното вярване, че хомосексуалните действия са морално добри.

 

Скоро може да се получи така, че за да развиваш бизнес в САЩ, ще трябва да приемеш моралната легитимност на възгледите, изразени от Тим Кук – че липсата на добро е най-малкото равностойна на доброто, на което се явява липса.

 

Това, разбира се, е нарушение на принципа за непротиворечие, заради което Вьогелин описва гностицизма като форма на лудост. Докато не приемеш, че слепотата е същото като зрението, не можеш да твърдиш, че употребата на половите органи по начини, нямащи нищо общо нито с възпроизводството, нито с единението, е същата като в тяхната употреба за възпроизводството и/или обединението.

 

Нека си припомним какво пише Вьогелин:

 

„В гностическия свят на сънищата… непризнаването на реалността е първият принцип. Като следствие, действия, които в реалния свят биха били считани за морално налудничави заради реалния резултат, до който биха довели, биха били считани за морални в света на сънищата, защото целят съвсем други резултати. Пропастта между желан и реален резултат няма да бъде отнесена към гностическата неморалност в пренебрегването на структурата на реалността, а към неморалността на някой друг – човек или общност – които не се държат според очакванията на въобразената концепция за причина и следствие. Интерпретацията на моралната лудост като моралност и на добродетелите на мъдростта и благоразумието като неморални, е объркване, което е трудно разбираемо“ (5).

 

Със сигурност беше трудно да разберем дебата за законите в Индиана и Арканзас заради успешната подмяна на реалността със света на сънищата.

 

Приписването на вина не върху гностическата неморалност, а върху неморалността на някой друг – човек или обществото като цяло – е типично за хомосексуалните апологети. Ето един кратък пример от представянето на книгата „Преброяване на телата“ от Лари Креймър в Уошингтън Пост (31 януари 2014).

 

Авторът-хомосексуалист ни облагодетелства с безценна мисъл, изказана по време на вечеря в Горен Уест Сайд в Ню Йорк. По време на вечерята един от гостите казал, че заразените (със СПИН) хомосексуалисти получават това, което са си заслужили. Креймър отговаря: „Един ден ще отвориш Ню Йорк Таймс и ще прочетеш, че съм умрял от СПИН. Когато това се случи, искам да знаеш, че ме убиха такива като тебе!“

 

Ако някой беше споменал за връзката между пушенето и рака на белите дробове, дали г-н Креймър би казал, че ако умре от рак, за това ще е виновен този, който се е изказал за тази връзка?

 

Миналата година беше премиерата на един филм по HBO, „Нормално сърце“ – филмова версия на пиесата на Креймър за началото на ХИВ-СПИН епидемията. Според колумниста на Уошингтън Поуст Ричард Коен, филмът обвинява президента Роналд Рейгън и кмета на Ню Йорк Ед Кох за игнориране на „заплахата за общественото здраве, която се нуждаеше от незабавно внимание“.

 

И тук идва знаменателното: „Тенденцията тогава, а до известна степен и днес, е да се обвиняват хомосексуалните мъже за собственото им плачевно състояние. Предлаганото лекарство – да се лишат от сексуален живот. Лекарство, което според някои е по-тежко от самата болест…“ Това е част от хомосексуалната мартирология, в която особено ясно личи абсурдът на това, което Вьогелин нарича „морална лудост“ – абсурд, който лъсва, когато бъде пренесен по аналогия върху други здравословни проблеми.

 

Как ви звучи: тенденцията да се обвиняват пушачите за техния белодробен рак и да им се предложи лекарство (да откажат пушенето), което е по-лошо от самата болест? Или: тенденцията да се обвиняват алкохолиците за техния увреден черен дроб и да им се предложи лекарство (да спрат да пият), което е по-лошо от самата болест?

 

Според тази логика, незабавното лекарство, което трябва да осигури общественото здравеопазване, трябва да бъде такова лечение на СПИН, което да позволи на активните хомосексуалисти да продължат да упражняват своя промискуитет. Но нали целта на медицината е да възстанови органа до здраво състояние, а не да позволи с него да продължава да се злоупотребява?

 

На всяка кутия цигари има предупреждение, че пушенето предизвиква рак. На всяка бутилка алкохол има предупреждение, че пиенето може да увреди здравето ви. Защо няма никакви предупредителни знаци за содомитското и другите подобни сексуални поведения?

 

Много по-вероятно е хомосексуалистът да извърши содомитски действия, отколкото да пропуши или да се пропие. Центровете за контрол на заболяванията ни дават доста мрачна статистика. Цифрите потвърждават мисълта на Джоузеф Костанцо: „Целостта и здравето на човешката природа биват обезсмисляни от нещастието и разстройствата, които следват, когато обществото й откаже истинския обект на любовта“ (6). Цената е висока дори само от гледна точка на физическите последствия.

 

– Мъжете, които правят секс с други мъже, са причина за 61% от всички новозаразени с ХИВ в Съединените щати през 2009 г. Те съставляват и почти половината (49%) от хората, живеещи с ХИВ през 2008 г. (по последните достъпни данни).


– Според данни на Центровете за контрол над заболяванията мъжете, които правят секс с други мъже са само 2% от мъжкото население на САЩ над 13 г., но в същото време са причина за повече от 50% от всички нови ХИВ-инфекции годишно от 2006 до 2009 г. През 2010 г. мъжете, които правят секс с други мъже, съставляват 61% от ХИВ-диагнозите.

 

Дали пък тези болести не са начинът, по който природата ни потупва по рамото, за да ни напомни, че въпросните действия са злоупотреба с телата ни? Не е ли добре, че благодарение на медицинската наука, днес знаем кои наши действия пораждат тези болести, така че да можем да променим поведението си? Изглежда сме схванали това послание по отношение на цигарите и алкохола, но все още не и по отношение на хомосексуалното поведение. Да поставиш детеродния си орган в нечий друг орган, предназначен за край на храносмилателната система, е опасно от хигиенна гледна точка. Заразно е. И за това нямат вина нито Едуард Кох, нито Роналд Рейгън. Просто така сме устроени. Така е устроен светът ни. Можем да се сърдим. Можем да опитваме да се бунтуваме срещу това. Но ще носим и последствията от поведението си – и когато това стане, както предвижда и Вьогелин – бихме обвинили някой друг. 

 

Източници:

pravoslavie.bg

Catholic World Report

Сп. Свет, бр. 5, 2015 >>>

 

Превод: Пламен Сивов

 

 

Бележки

 

* Ерик Херман Вилхелм Вьогелин – немски и американски политически философ, известен с критиката си срещу нацизма (бел. прев.)

 

1. Eric Voegelin, Science, Politics, and Gnosticism: Two Essays (Chicago: Henry Regnery, 1968)
2. Eric Voegelin, The New Science of Politics, Chapter VI: The End of Modernity, (Chicago, University of Chicago Press, 1952.)
3. Цитирано в Charles N. R. McCoy, The Structure of Political Thought:A Study in the History of Political Ideas (New York, McGraw-Hill book Company, 1963)
4. Пак там, стр. 47-48
5. Eric Voegelin, The New Science of Politics (Chicago: University of Chicago Press, 1952)
6. Joseph Costanzo, “Catholic Politeia,” Fordham Law Review, volume 21, issue 2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Мда.

    09 Ное 2019 17:27ч.

    Да напишеш това през 2015 година, когато клинтъноидите и производните им ЛГБТ бяха на върха на могъществото си, се иска голяма гражданска доблест. Шапо!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • софиянец

    09 Ное 2019 17:58ч.

    мдаааа, замрежени интелектуални погледи от 80-те контра-пункт на здравият смисъл(става въпрос за завеяните в облаците хомосексуалисти), след Глобализацията в най-тежката и форма, идва и закъснелият отговор, много теория, малко практика, всичко след 40 години се изчерпва с едно изречение, определено не е хомосексуалист, просто е кмета на Симитли, така или иначе хомо или обикновенните проститутки са си обективен феномен, както и хомосексуализма в ограничени количества впрочем, питайте всеки педераст... Другото е пропаганджа и "ценности", чудесно завързани към "Бърд Кънтрол", "Майнд кънторл" и т.н., всичко разбира се по другаря Малтус, та до края на Историята според японският извратеняк, та до днешна грета, нейно светейшество малоумна и недоразвита до 3-годишно, и все пак инфантилно до края на майка си хактивистката, баща си терориста и изобщо двамата създадени един за друг од малтусианско було, возени от яхтата на Ротшийлд, под формата на шорош.... свършиха ли балъците?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гностикът не се интересува да настрои разума си спрямо действителността, а да настрои реалността спрямо желанията си.

    09 Ное 2019 18:17ч.

    Давам само този кратък пример от текста в заглавието на поста си, за да изразя несъгласие с примитивността на тезите на автора от философска гледна точка - тезите не просто изобилстват с метафизическо невежество и всякакви видове логически грешки, но те сами по себе си са типичните такива. Изобщо не е ясна имплицитната теза на автора: каква е изначалната връзка между ония, които твърдят че вярата е краен резултат на познанието (гностиците) и хомосексуалистите, повечето от които през живота си най-вероятно не са и чували никога термина "гностицизъм". И за да не оставям никого нетърпелив: терминът "реалност" не е онтологема, а само един от възможните резултати на епистемологичната обработка на биващото - втораченост или вкопченост в неговото апостериорно представяне. Спирам, за да дам възможност за дискусия без оглед на казаното, защото комай само аз се разбирам идеално.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    09 Ное 2019 18:20ч.

    Ами да си се гордеят помежду си. Обаче прайдовете им не са толкова за да ни се покажат, колко са горди, ами да примамят някой за партньор. Нещо като витрините с проститутки в някои градове на някои държави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цитат, представляващ грешка при дедукцията - умишлено стесняване на аргументите с оглед на правомерността на тезата

    09 Ное 2019 18:46ч.

    Цитат: "Когато казваме, че хомосексуалната идеология е необективно възпрятие на действителността, трябва да отбележим, че активният хомосексуалист не възнамерява да извърши чисто субективно действие. Той иска да казва и да вярва, че действията му са продиктувани от обективни причини. Именно това налага пресъздаването на действителност, която да съответства на неговата воля и да преобразува личните му действия в такива, продиктувани от обективното благо. За да успее в това начинание, хомосексуалният идеолог измества източника на благото от това, което е, към собствената си воля. Само така може успешно да се рационализира моралната простъпка." - Заменете сега частното понятие "хомосексуалната идеология" с по-широкото по обем "либералната идеология" и ще видите, че предложената аргументация е вярна и за по-широкото. Излезте от ограничаващия смисъл на либералната идеология и преминете към още по-универсалното "всяко едно модерно действие, продиктувано от егоистичен интерес" - такива са даже и необвързаните с идеология действия при капитализма. Грешката при аргументацията е в стесняването на едно общо правило само и единствено до прекалено частния случай, при все че то се отнася със същата валидност до цял клас по-общи случаи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София

    09 Ное 2019 18:55ч.

    Не е нужно да се използва сложна терминология, за да се види , че кралят е гол ! Шепа извратеняци, изпратени от сатаната се опитват да ни направят като тях , като отричат Бога , Природата , Любовта и естествената съшност на човека в семейството и обществото!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    09 Ное 2019 19:43ч.

    Статията е написана от позицията на някой, който иска да пипне и да види. Само че волята, която ни е направила каквито сме, е субективна, ние не можем да докажем, че тя е правилна. Можем да усетим, че тя е добра за нас така, както детето усеща, че родителите му го обичат и му мислят доброто и така, както ние всички усещаме кой ни обича и кой ни мрази. И ако сме разумни и можем да откликнем на любовта, ако сме подобни на този, който ни обича, ние ще се доверим. Някои хора не са разумни и нямат любов в себе си, затова те нямат допирна точка с Отца, нещо общо с Него вътре в душевността си, за да почувстват близост и доверие към Словото Му. Те ще се съберят с някой като тях самите, с нещо измамно. Усещането за доверие към Истината извира от съдържанието, което имаме в нашите сърца. „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ /Притчи 4:23/ От сърцето на човека произтича онова, което той върши, добро или зло, а от изборите му зависи какво ще пусне в сърцето си. "Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." /Откровение 3:19/ Някои ще чуят, някои няма да чуят, защото няма да харесат онова, което чуват. На такива хора не можем да обясним, че е по-добре да приемат Словото като добра заповед, назначена да им дава живот и велико наследство. Дори да им обясниш, че от медицинска или физиологична гледна точка хомосексуализмът не е добра норма, това няма да промени желанието им да блудстват. Нито пък ще ги убедим, че не са се родили хомосексуални, ако им се иска да го вярват. Защото зад всяка вяра стои дух, който я поддържа и който намира почва в сърдечните желания на човека. Желанието (страстите) са причината да кълвем на измами. "И тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт." /Яков 1:15/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Роман

    09 Ное 2019 19:55ч.

    Единствената прилика между гностицизъм и хомосексуализъм е в окончанието "изъм". Нищо повече. Аналогиите между двете са абсурдни, защото гностицизмът е път за духовно познание, дълбоко чужд на всякакви телесни влечения и наслади, за разлика от хомосексуализма! Дали някому се харесва или не, е отделен въпрос. Но не е нужно да се правят детински трансисторически аналогии между напълно несравними обществени явления, разделени от почти две хиляди години, само и само да се докаже очевидният факт, че хомосексуализмът е девиация, която определени кръгове опитват да легитимират като абсолютна и безусловна норма. И за да се противопостави на тази опасна тенденция, не е нужно човек да се заплита в несръчни метафизически спекулации, защото се издава, че не е прочел нито ред от автентичен гностически текст, а единствено чете и вярва на своите ментори-автори, които цитира на всяка крачка. Но подобно догматично тесногръдие е обичайно за представителите на евангелистките църкви и, за съжаление, не само на евангелистките...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В Грузия днес решили да им пуснат в кината гейташки филм...

    09 Ное 2019 22:23ч.

    полицията още се чуди къде да се крие :D https://www.lentata.com/page_16125.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В Грузия...

    09 Ное 2019 23:52ч.

    Новина като за руснаци. Другите са гейове, ние мъжкари. А нас какво ни интересува?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гуру

    10 Ное 2019 5:54ч.

    Накъсани Цитати от нѣкой си по-горе (да беше представил аватар): ' "реалност" не е онтологема' ... 'епистемологичната обработка на биващото' ... 'апостериорно представяне ...' 'Спирам, за да дам възможност за дискусия...' Да, по-добре спри да засипваш хората с терминология. Никой нѣма да се рови в твоитѣ книги, за да разбере обърканата ти мисла. Педераслъка е ненормалност, и те изкривѣват реалността за да се представят за нормални. τελια.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ако знаещите млъкнат, сигурно глухите ще прочуят и слепите ще прогледат :))

    10 Ное 2019 8:50ч.

    "Аргументацията" срещу гностиците винаги се движи в рамките на аксиомата "Аз знам по-малко от тебе, следователно ти не си прав". До гуруто (интересно защо си се нарекъл така, след като учителите на източната мъдрост признават гностицизма?): той и отпадъкът е реалност, ала има неща, които не са отпадък. Инфантилно елементарната еквилибристика на автора повече ли ти харесва? И как стигаш до извода, че щом сме срещу непрофесионализма на автора в логика и метафизика, значи защитаваме хомосексуализма? Всичката им "образованост" на американските "гуру"- та е такава; не съм попадал на нищо, което да ме впечатли.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    11 Ное 2019 9:57ч.

    Гностицизмът като течение съдържа вярата на хората, че истината може да им бъде разкрита и те да я разберат. Така, както древните цивилизации посредством откровения са имали разбиране за силите и технологиите, по които да ги задвижват в своя полза. Само че винаги има условия, които да се изпълнят, защо търсиш, как търсиш и доколко си способен да разбереш, защото скритото трябва само да поиска да се разкрие, ние нямаме власт над него. Ако се окажеш верен в малкото, ще ти се даде и голямото. Гностицизмът в християнството не означава със своя човешки ум и ограничеността на човешките изследователски способи да проумееш истината, гностиците християни зачитат волята, която обновява ума. Грешка се получава само тогава, когато човешката наука започне да се превъзнася и да се надценява, смятайки, че може да узнае тайните и без волята на този, който ги пази. Понеже без трансформация на ума не може да стане и познаване на истини отвъд видимото, а тази трансформация не става с много решаване на задачи по математика или четене на книги. (както се вижда от някои от коментарите)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тъкмо разумът е обладателят, а не "реалността" трябвало да подчинява разума

    11 Ное 2019 10:51ч.

    Те не само не признават трансформацията на ума, те (противниците на гносиса) по същество премълчават и огненото кръщене. Христос ясно говори за водно и огнено кръщение, и че ако с водното само сме причастни, с огненото ставаме прицелени - защото нямаш ли достъп до огъня в себе си, по същество нямаш и Бога без посредници. Все в този план на мисли, сума ти страшно странни изказвания на Христа, противоречащи на "реалността" и "здравия разум", просто се премълчават от такива проповядващи посредници, защото такива изречения могат да бъдат изречени само от човек христосиновен (Син Божий), имащ достъп до гносиса, т.е. обладател на огненото кръщение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • преценка от читател

    11 Ное 2019 11:11ч.

    Не беше нужно изобщо да я пускате тая досадна пледоария. Толкова много думи с използване на псевдофилософия и псевдобогословие, толкова много изкуствени конструкции и нарочвания, за да се "защити" една напълно злобна и в крайна сметка илюзорна теза: "Хомосексуалистите са гностици, защото - както ние си вярваме - всички гностици са хомосексуалисти".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Интересна статия,интересни коментарии Но,

    11 Ное 2019 13:35ч.

    Трябва да сме наясно че ПЕДЕРАСТИЯТА е физиологично заболяване,следва да се лекува с пост,молитва и солиден кютек а всичко друго е от Лукаваго!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    12 Ное 2019 17:09ч.

    11.11.2019 в 10:51 Този път ще се съглася, само че не си съвсем прав за посредниците, така подкопаваш йерархията, която съществува в Царството. "Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име." Матей 23:39 Никой няма да види Христос, освен ако не приеме "Който иде в Господнето име." Поради тази причина апостолите изтупваха праха от нозете си от онези градове, които не ги приеха, което водеше до осъждение на онези хора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ученикът на гносиса се занимава със себе си, не със света

    12 Ное 2019 19:55ч.

    Сам(о) имащият Бога без посредници може из себе си да генерира Дух. А Духът всякога е повече от всичко проявено, пронизвайки го отвън и отведнъж. И има гледна точка (не е задължително да е религиозна, но все пак виждайки с незатъмненото око на гносиса!), откъм която всякакви йерархии изглеждат равноценни. Бог гледа през нас самите, затова и ни люби като себе си, нищо че сме световни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вероятно не всички читатели на Гласове са педерасти, та тази тема да е толкова подробно застъпена

    13 Ное 2019 8:39ч.

    Може би целта е да бъдат убедени в непълноценността на народите извън православния свят?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Джугашвили

    13 Ное 2019 14:48ч.

    "Гностицизъм", в смисъла, в който е употребен в статията, има в предвид съзнателната подмяна на Закона, Природата, Дхармата, Божествения ред, със собствения произвол, последният, за да не изглежда като произвол, следва да се представи като обективен, т.е. като Закона. Тогава педалщината и другите подобни, не е грях/противозаконие/, а нормалност. Грубо казано(не с префърцунени термини), идеята е, че лайното е същото като меда и нашата воля е която ги прави различни. Това е развитие на идеите на постмодернизма, форма на богоборчество, отричаща изначална самоприсъщност на нещата. Идеята не е нова и е изказвана още от древните софисти. А настоящите, в обзетостта си от задния си проход, са готови да пожертват света само за да го запълнят и най- напред ще пожертват нормалните... Те няма да се спрат пред нищо в преследването на целта си и това всеки човек с някакъв житейски опит го е видял и разбрал, затова и не им се доверява, затова и трябва да е потискан със закони... Тъй че, май неизбежно идва времето да се хванем за калашниците, за да не позволим на лъжицата катран да развали кацата с мед...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това е развитие на идеите на постмодернизма, форма на богоборчество, отричаща изначална самоприсъщност на нещата.

    15 Ное 2019 15:52ч.

    И какво представлява "изначалната самоприсъщност на нещата", освен класически метафизически конструкт, в който вярата в мистифицираната "първа същност" надделява над критиката на разума? Няма никаква изначална самоприсъщност на нещата извън изказването от определен изказващ се на възможно състояние на нещата. Прочетете си поне основните тези на Витгенщайн, тогава няма да има нужда да се връщаме в детската градина на философстването. Иначе с останалите Ви забележки съм съгласен напълно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • изначалната самоприсъщност на нещата

    16 Ное 2019 11:24ч.

    е онова, което прави дървото дърво и не го прави котка. И двете са такива каквито са не по наше решение и мнение. Т.е. въпросът е: съществуват ли те като такива вън от нашите мнения, възприятия и заключение или не. Ако не, нещата отиват към системите на йогачара, солипсизма и пр. Логическият позитивизъм, като позитивизъм, решава че въпросът е само в езика, щото непосредствено наличен е той. Не е ли това "метафизичен конструкт" също!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не подценявам никого, но и не надценявам

    16 Ное 2019 16:38ч.

    Нали затова Ви посъветвах пак добре да си прочетете Витгенщайн. Има определен предел на логическия анализ, при който солипсизмът съвпада с чистия реализъм. Въпросният предел е трансценденталната гледна точка. А онова, което прави дървото - дърво, а камъка - камък, без да изпадаме в трансценденталната илюзия, че имената са неща, а не обратното, това е дедукцията на разсъдъка, приложена към конкретен опит, изхождащ от виртуални нагледи, а не от прости реални неща. Всеки опит да се мистифицира същност без изява, е празно бръщолевене и сляпо доверие в реализма на всякакви други, но не и на сериозни философи. Има вече сериозни публикации у нас за разликите между представа и идея във философски план, издирете ги и вижте там как са се справили авторите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • виртуални нагледи

    17 Ное 2019 22:32ч.

    Зациклянето в анализа на езика е най-малкото странно, ако не и налудно. Неспособността Неспособността да се прочете и разбере Хегеловата логика води до безнадеждно ровичкане във формалната логика, която просто е ... "мъртва глава на абстракцията". Тя работи с "фиксации" не съществуващи в действителност, прочее така работи и математиката, но с необходимата доза условност, последната е практична в изкуствения човешки свят. Може да се каже, че опитът на Витгенщайн да избяга от самозаблужденията на одействителновяването на мисловни построения е похвален, но доколко това му се отдава наистина!? Ненавлизането в онова "за което не може да се говори" не отменя съществуването му и още повече действието му, цялата реч и мисловност са именно негово проявление и опит да бъде някак онагледено... Пропозициите са мисловен продукт, но само те могат да бъдат щото-годе споделени, прякото виждане на света е несподелимо... Отклонихме се от темата, но всички пробутвани за реалности тези на визираните в статията, са не повече от мисловни конструкти, които се опитва да бъдат доказани, обявявайки и всичко останало за мисловен конструкт. Политическите и законодателни решения в подкрапа на това, разбира се, не се основават нито на философия, нито на логика, а частен интерес...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • никакви фиксации не съществуват "в действителност" защото самата действителност е (нечия) фиксация

    18 Ное 2019 12:51ч.

    Пропозициите са мисловен продукт, казвате, но това не означава, че самата мисъл е субстанция, дори и във вида на субстанция-субект, както е считал Хегел. Самата мисъл не е нито хиперреална, нито даже реална извън определен контекст, казано по витгенщайновски - извън определено състояние на нещата, където тя целенасочено/нарочено присъства. Фиксациите, "съществуващи в действителност", са също, както фиксациите на математиката, възможно видими като условности, и даже чисти условности, съобразно критиката на разума, която се интересува не какво съществува в действителност, а как изобщо бива продуцирана действителност в нечия представа. Подразделянето на изкуствено и естествено е дело на логика и език, все пак. И нищо от т.нар. от реалистите "чиста действителност" не е на нивото на всеобщност на отношението, изследващо действителността на всички възможности, а не само възможността на "действителния (навярно природно детерминиран?) свят". В този смисъл единствената чиста форма на детерминация е логическата, а не фактическата, която на свой ред следва като сянка първата. А на свой ред първата изследва преди всичко термините, а не онова, което ги отменя (де-терминира) или си въобразява, че "със сигурност съществува" реалност извън тях. И да, съгласен съм, че "прякото виждане на света е несподелимо", както сте отбелязал, защото има чисти случаи, когато изобщо не става дума за консенсус. Но нали тъкмо поради това Витгенщайн провиденчески ни е заявил в последния си афоризъм на ЛФТ: "7. За онова, за което не трябва да се говори, за него трябва да се мълчи".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до 18.11.2019 в 12:51

    18 Ное 2019 23:17ч.

    Отивате към чист "субективен идеализъм" и отричане на способността за познание. Спрямо какво може да бъде оценена "как изобщо бива продуцирана действителност в нечия представа"? Къде въобще има тук някаква "действителност"??? Какво общо може да има продуцираната представа у един с такава у друг? Какви закони на логиката? Ако нещото на едного е само "нещо на едного" какво е общото с "нещото" на другиго и въобще как може да има "общо"? Отричайки "референцията" на действителността, логическия позитивизъм предлага тази на езика и по-точно на граматиката и ситаксиса. Те общо ли са или не са, и не са ли "продуцирана действителност"? Окъде са сигурни, че не са? Езикът и синтаксисът са реални и обективни; действителността и реалността са реални и обективни, логически погледнато и двете твърдения са от един логически порядък, какво е новото на логическия позитивизъм!? Ако се откажем от способността за познание, как сме познали, че способността за познание е неспособност за познание? Разбирате ли, че в тоя ред на мисли трябва да се мълчи за всичко! Затова ли самият Витгенщайн във Философските си изследвания, накрая казва че собствените му пропозиции трябва да се схващат като безмислени и да се отхвърлят, за да се види действителността такава, каквато е. Но отново възниква въпросът как въобще може да бъде уверен да каже това? Разбирате ли накъде отвиват нещата!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Затова ли самият Витгенщайн във Философските си изследвания, накрая казва че собствените му пропозиции трябва да се схващат като безмислени и да се отхвърлят, за да се види действителността такава, каквато е.

    19 Ное 2019 8:42ч.

    Това е казано, ала едва след края на логическия анализ - когато си "блъснал стълбата, след като си се изкачил по нея". Едва тогава ще видиш света правилно. Няма никакви изначални референции с нечия действителност, посредством която се предпоставя като твърдо идентичен едва ли не някакъв априорно съществуващ ред ("Няма априори верен ред"). Действителен е не светът, а актът на неговото осветяване в термините. В такъв смисъл обвиненията ви в "субективен идеализъм" са безсмислени - това е обвинение, предхождащо рефлексивната обработка, т.е. логическия анализ. Как разбрахте изобщо, че субективният идеализъм не съвпада с чистия реализъм, без да сте се изкачили до нивото на последното стъпало на стълбата (по Витгенщайн)? Просто повярвахте на здравото си натуралистично чувство. ("Има битие" - началото на всяка онтология, не отменя изначално нито субекта, нито идеалното.) И другото, още по-абсурдно обвинение, противоречащо на изначалната рефлексивна обработка: как така решихте, че предложеното обяснение е агностицизъм? - Не става никак ясно. Никой не се е отказвал от "способността за познание". Но изначалният въпрос при логическия анализ е: как работи самото познание, за да ни представи битието в логически изчистен (продуктивен) вид, а не какво е битието "само по себе си" - тъкмо за такъв въпрос следва да се мълчи, защото той наистина изпреварва ограничената ни способност да познаваме. И до такъв извод достига не само Витгенщайн, но преди него и Кант.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво общо може да има продуцираната представа у един с такава у друг?

    19 Ное 2019 8:57ч.

    Общото е самата логическа възможност за представянето на хоризонта на зрителното поле като опредметена общност, хоризонт на смисъла, многообразие в единството. И при това трябва да се има предвид най-важното: общото не е никакъв продукт на общност, а тъкмо обратното. Защото общност се удържа откъм идеята за общо, но през цяло. А без идеята за субект, вие няма как да се домогнете до цяло, което оцелостява общност, и не зависи фатално (субстанциално) от нея. Чудото не е в това, че изглежда да има множественост. Чудото е в това, как изобщо всичкото това множествено около мен ми принадлежи в единството на аперцепцията именно като "мой свят".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • действителен е не светът

    19 Ное 2019 23:31ч.

    Няма никаква вяра. Ако светът не е действителен, тогава какво се осветява в термините!? Вие всъщност "а приорно" допускате действителността, иначе какво осветявате в термините? Общо се споменава не в смисъла на общност(социална), а в смисъла на всеобщо(логически). Кой е "осветяващ" и какво е отношението му към "осветяването в термините", ако са различни, то тогава се възпроизвежда, под друго име, субект и обект на класическата философия, а ако са едно, то тогава кой да каже, че има осветяване? Ако отречем всеобщото като "реализмово", то тогава отделностите са съвършено несводими една към друга, няма да има никаква логика, камо ли логически анализ. Дори нещо повече не може да се изрече "отделност", такава има само ако има "другост", но отделността е безотносителна... Фомалната логика е безмислена и безнадеждна и не издържа никаква сериозна критика... Няколко са известните имена в историята на мисълта, които са се догодили до това. Сигурно има и такива, които не знаем. Хегел го е изложил най-методично. Той всъщност преодолява субект/обект и няма друг път... За езика като явление следва да се каже, че той е производен на формалната логика, която е обичайна и ежедневна, затова той не особено пригоден за непосредствено предаване на всеобщото. Става в поезията, където е снет като такъв и въобще в изкуството, където знаковите системи са снети. Хегел се е справил в Науката логика(макар да е обвиняван от Маркс, че правил езикови фокуси в нея, няма такова нещо!) и някои други преди него също, макар и не толкова методично. Каквото и да говорим, нещата се свеждат до "теория на познанието" и колкото и Витгенщайн да твърди, че тя е "метафизичен конструкт" прави същото... Както е казал шопа: "Както и да се въртиш, гъзо все ше ти е отзад."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • етимологията на термините е най-верният съюзник на философа, както е казал Хайдегер, защото препраща към пра-началото на биващото, а не към съществуващото

    20 Ное 2019 9:29ч.

    Има нещо изобщо, както съм казал, не означава, че има нещо "действително", както я разбирате Вие тая модалност. А действително е само онова, което бива издействано в акта на издействането си. Действително, при това положение, е издействаното осветяване на биващото в момента на осветяването, а не чисто и просто онова, което е било осветено, както имплицитно предпоставяте Вие. Онова, което е светът, е само възможно, доколкото е фиксация на нечие намерение за световност. Накратко, какво трябва да знаем от логиката на модалностите: актуално/реално е само актът на представяне на нещо изобщо; съдържанието на представеното е възможно, а чистата форма на неговото представяне - необходимо. Що се отнася до преодоляването на субект и обект: не само Хегел се е справил с това, Хайдегер също го е направил по своя си начин, при това без да игнорира екзистенциалната явимост на битието единствено в конотациите на конкретизиращо битие-разбиране. Нямам усещането, че "нещата се свеждат до теория на познанието", свеждането е до онтология, ала ограничеността ни от тук-битие ни прави зависими от познание/разбиране и в крайна сметка последната дума в нашия свят е на епистемологията - онова, което преди всичко е налице (т.е. битието, не като "действителност" обаче, а като чиста наличност изобщо), за нас е по-скоро нищо, доколкото неговата евентуална "предопределеност в себе си" никога не може да ни стане достъпна чрез онова, с което издействащо разполагаме - познанието за него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • а ако са едно, то тогава кой да каже, че има осветяване?

    20 Ное 2019 9:35ч.

    Този Единния, който бидейки себе си като това, е едновременно с това и друг на себе си, доколкото рефлексира всяко едно явяващо се. Тоест, тук говорим за единство през парадокс, а не като представа или идентичност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако отречем всеобщото като "реализмово", то тогава отделностите са съвършено несводими една към друга, няма да има никаква логика, камо ли логически анализ.

    20 Ное 2019 9:46ч.

    Вече отбелязах в горните постове, ако ме четете внимателно: логическият анализ е анализ на термините, т.е. той е номиналистичен, а не реалистичен анализ. Реализмите (т.е. въображаемите подредби в света на предметите) като сянка следват реда и зависимостите между имената, а не обратното. Всеобщото не е в общността на онова, което ни заобикаля, а в самата чиста възможност за синтеза на две отделни представи в едно. Тази възможност обаче не зависи от никакво апостериорно (емпирично) предусловие откъм света. Тя зависи от самото намерение за световност, което е всякога рефлексивно и дискретно, т.е. е граница на света, а не някаква негова част. За удобство го наричаме субект. И имаме предвид, че субектът е факторът, одействителяващ всеки възможен опит, и векторът, който не допуска своето припознаване в представителства от света.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фомалната логика е безмислена и безнадеждна и не издържа никаква сериозна критика...

    20 Ное 2019 10:04ч.

    Така е, пропозициите на логиката са тавтологии. Законите на логиката са тавтологии. Но ние нямаме друг толкова самоочевиден и символично ясен достъп до всеобщото, както чрез логиката. Или, както казва Витгенщайн, "моите пропозиции се припознават като безсмислени, след като човек чрез тях, се е изкачил върху тях - над тях". Но нека имаме предвид все пак, че логическият анализ е тип логицизирана онтология, а не просто логика. Бидейки такъв, той има право на критика, и то на най-продуктивната критика - трансценденталистката, каквато аз прилагам в постовете си. Друга възможна продуктивна критика е Хегеловата, но при него се онтологизира мисловната форма, откъсвайки се от всякога конкретната й езикова изява; т.е. Хегел не предлага (не е склонен към) критика на самата критика, каквато ни предлагат Кант, Хусерл, Витгенщайн и по своему - чрез фундаментално-онтологичната си терминология - Хайдегер.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    20 Ное 2019 19:55ч.

    12.11.2019 в 19:55 Никакъв „дух“ не може да „генерираш“. Това са взаимоотношения, ако аз имам нещо и ти ми поискаш от него, може да ти дам, може и да не ти дам, ти не можеш да го „генерираш“ сам с напъване. „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще ДАДЕ Святия Дух на онези, които искат от Него!“ /Лука 11:13/ Това, че може да разпознаваш мислите на Духа, НЕ означава, че няма свещена йерархия, обаче. Субектите в божествената йерархия, които стоят по-високо, също разпознават мислите на Духа, чуват и виждат, заради което са и пратени. Ако тези пратеници бъдат презрени по някакъв начин от някой човек, за този човек няма да се намери заобиколен път или заден вход. „Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.“ /Матей 10:40/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • синоптичните обяснения са за богословие, докато аналитичните - за пастирска религия

    21 Ное 2019 11:40ч.

    "Генерираш" не означава да си в изчаквателно състояние като лапащ мухите, а вечно бдителен (което изисква усилие, т.е. самонасилие) за проявите и посланията на Духа. Разбира се, че можеш да оспорваш термина, но аз рядко не мисля, преди да използвам термини. Небдителният, необхождащ се в Духа, няма достъп до Духа, въпреки че взаимоотношението откъм Духа всякога е налице. Насилието, генериращо непрекъснатост на връзката с Духа, е самата същност на религиозния опит. А присъствието на корена "ген" в думата просто предпоставя ученическото отдаване на Духа чрез нуждата да бъдеш обладан от последния чрез бдителност, т.е. една такава обладаност хем изисква всестранно отдаване, хем представлява мъжествена напрегнатост, доколкото ние сме и си оставаме в човешкото, ограничено, бикондиционално състояние. "Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него." (Лука 16:16)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    22 Ное 2019 14:04ч.

    21.11.2019 в 11:40 Не оспорвам нуждата от усилие, а твоят пропуск да почетеш волята на Който дава : „И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.“ /Римляни 9:16/ И Каин и Авел се трудиха, приносите на единия бяха приети, а на другия не, ние нямаме работа с машина, имаме вземане даване със субект (договорни при това).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    22 Ное 2019 14:37ч.

    Иначе е интересна дискусията за това кое е реално и кое не. Ние обикновено наричаме реални неща, които считаме, че съществуват, но имаме предвид, че те са вечно съществуващи, никой не ги е създал, някак си от само себе си те са тук. И наричаме измислени такива реалности, които са плод на нашето въображение или нечие друго. Тази логика е силно несъстоятелна, защото нещата, които си мислим, че просто са там и са се появили от нищото, не са такива. Колко обективно съществуващ е свят, в който някой може да заповяда на ветровете да спрат и те да спрат, да поиска морето да се раздели и то да го направи или да поиска мъртво тяло да се съживи и то да се съживи? По колко неизменни закони функционира свят, в който може да ходиш по водата, а нашите предци ходят по жаравата, да не говорим, че и днес чрез чисти или нечисти духовни практики хора разбиват с тялото си камък или управляват сили отвъд онова, което има тялото им като физическа сила. Аз навремето мразех точните науки, но ги мразех затова, че не ми се виждаха точни. Например биологията ти дава една клетка под микроскоп и ти казва как онези фини частици в нея правят един куп неща, как мембраната пропуска нещо си, как частите се прегрупират и се делят, а клетката се размножава. И къде, да му се невиди е моторът на това, очевидно науката не казва всичко, има някаква мистерия! Когато ние правим машина, ние знаем защо всяка част се движи и коя част я бута и така ги създаваме. Обаче физиката не казва кой и защо бута онези „сили“ и енергии, с които тя работи и как те се продуцират. Отговорът получих преди години от древните ни хроники „ще кажа на ангелите Си, да се държат като атоми и молекули“. В отговор на бунта на човеците, които заявили, че няма да повярват в Бог, ако не видят неговите атоми и молекули. Ние живеем в утробата на нещо работещо и движено от нечия воля, (невидим за нас мотор) но потиснати от слепотата си разглеждаме този живот като камъни, галактики и слънца, които винаги си ги има и самозародил се живот. А дори частиците на камъка трептят постоянно, а въздухът е наситен с материя, която провежда всичките ни вълни и технологични номера. Ние живеем в субективния поглед на нашия Създател, в нещо измислено и сътворено, но все пак истинско за нас, защото живеем тук. Истинско и заради това, че носи законите на Вечносъществуващия, по-голяма истина от Него няма. Само че Бог работи и с невеществени субстанции, с мислите ни, със сънищата ни, с вярата ни, с чувствата ни, това значи ли, че невещественото не е реално? Та в онова, което мислим и чувстваме има много повече сила за промяна и управление на света, отколкото във видимата реалност. Заради това и тъмните сили се стремят към обсебване на тези лостове. Основно като създават антагонизъм между нас и волята, която ни е дала живота и закона.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Със сигурност

    22 Ное 2019 19:17ч.

    Баах... маа му! Толкоз философски разсъждения по повод сексуално девиантните. Ами ако всички станем гейове и педали какво ще стане с човечеството? Сигурно умниците - педали ще кажат,че ще се възпроизвеждаме от епителни клетки и нуждата от полове отпада. Ама то тогава драги педали ще отпаднат и задните дворове и дупарите. Дали педерастията е реконструкция ня реалността,втора реалност или субективен свят със субективно зададена координатна система....разликите май ги няма. Със сигурност това не е хуманизъм а е сатанинско изчадие,което постоянно поставя на изпитание и проверка хората. Всъщност още от древността когато едни популации се изпедерастеят.....,винаги идват да ги сменят други популации....неизпедерастени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus на 22.11.2019 в 14:04

    23 Ное 2019 9:40ч.

    Мда, предлагате ни принципа: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Няма лошо - човешкият опит е рисков по презумпцията си, и все пак: за някои може и да е така, както казвате, но други имат право да считат, че събитията не трябва да бъдат оставяни на случайността. Спомни си Яков как богоборчески изнуди Бога с неговата "независима воля": "Няма да те пусна, догде не ме благословиш" (не ми се търси за точния стих от Стария Завет). Няма да казвам пак, че всяко усилие в Духа е вече изявена претенция Неговата воля да бъде Моята, на основата на един друг (синоптичен) принцип: "Не споменавай всуе Името Божие, защото то (в крайна сметка - б.м.) е Твоето собствено Име".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Заради това и тъмните сили се стремят към обсебване на тези лостове.

    23 Ное 2019 9:59ч.

    Първо правило в богопознанието (разбира се, правило откъм гносиса): всяка възможна антропология е условна, неокончателна. В крайна сметка, самият Господ Бог ни е проклел (чрез Адам и ку(ки)чката му Ева) и наказал заради това, че сме се уеднаквили с калта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    23 Ное 2019 10:32ч.

    23.11.2019 в 09:40 Липсващото при теб е уважението и почитта към бащата. Да, Той дава, но не е правилно да смяташ, че ти дава, защото ти от твоя страна си един голям умник, който е намерил технология, чрез която да си измъкне каквото му е нужно, но не счита за нужно да каже благодаря или моля или да се държи като добър син. Ако ти самият имаш такъв син, който си взема, сякаш те краде, понеже вярва, че му се полага, едва ли ще го поставиш над бизнеса си или имотите си, опитай се да схванеш тази част, свързана с отношението. И изобщо не казвам, „да стане каквото ще“, понеже ако правиш нещо по волята на Провидението, то ще стане онова, което е провидяно. Колкото до Яков, той се е борил да бъде благословен законно, за разлика от теб, вярвал е, че зависи от някой и затова се е борил за Неговата благословия, за официален статут. При него борбата не е израз на противопоставяне, наглост или безочие, а на вяра. Така или иначе нужно е да съпоставиш не един, а всички текстове за синовността и осиновлението, да съпоставиш с образа на Сина Божи и с характера на всички пророци и апостоли, за да имаш истинска картина. Защото ако нещо тълкуваш в противоречие с останалото, значи не го тълкуваш вярно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    23 Ное 2019 11:15ч.

    на 23.11.2019 в 09:59 Бог никой не проклина, човече. Но как си го представяте вие... какъв пример да ти дам, да речем ислямистите. Бог никога не е казвал бий жена си, казал го е Мохамед. И много други измами са пробутани като истина. Само че Бог не е подкрепял тези измами, нито измамниците, Неговата ръка не се е явила със знамения, Неговата уста не е изрекла, „него слушайте“. Сега като ги гледам, светът им е пълен с насилие, с малтретирани жени, насилени, продадени за пари, бити деца, убити мъже във вражди, немилостиво общество. И всеки от тях казва, че Аллах му бил определил такава съдба и трябвало да търпи. Много интересно дали съдбата му щеше да бъде такава, ако се беше родил в християнско общество (не постхристиянско). Какво да направи Аллах, да прати ангели да им връзват ръцете и краката, когато посягат да удрят? А какво да направи Той за сърцата им, как да ги спре да мразят, да отмъщават и възмездяват? Удивителна е наглостта, с която хората приписват всичките си страдания на Бог, когато страданията им са причинени от една друга личност, на която те подражават и я слушат като баща, при това я обожествяват. „Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, към непорочния непорочен ще се явиш. Към чистия чист ще се явиш и към развратния противен ще се явиш./Псалми 18:25-27/ Бог не носи отговорност за злия избор на човека, в християнската църква (автентичната) няма нито бити, нито окрадени, нито измамени или продадени. Но искат ли хората да живеят така? Не искат... Какво ми говориш злобно за Адам и Ева, те не са искали потомството им да страда и са се покаяли за грешката си, участници са във Възкресението. Те самите са изпитали огромно страдание, оказали се голи и боси на студа в пещера, в животинска плът, след като са живели в Едем. За потомците им е отредено по-добро, път на възкачване – по добре да тръгнеш от немощ и да стигнеш към сила и слава, отколкото обратното. Всеки и без друго трябва да бъде изпитан, но пътят отдолу нагоре е по-щастлив.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • той се е борил да бъде благословен законно, за разлика от теб

    23 Ное 2019 11:51ч.

    Че сме различни, когато си спорим, различни сме - и не само с Яков, но и с тебе. (; Това не го забравяй, защото пак си на път да го забравиш. Една воля или е сама по себе си и в себе си, или не е Жива Воля на Единния чрез Отца. И точно ти май се опитваш да приписваш бащинство по плът, а не по Дух. Тия неща може и да важат за семейството, такова каквото са ни го завещали старозаветните и обхождащите се в Бога до Йоана, но вече не е задължително да важат за Единородния от Отца. В светото семейство няма бащинство по плът, следователно за Богосиновство не се отрежда Път и Опит само по изкупително предписание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • по добре да тръгнеш от немощ и да стигнеш към сила и слава, отколкото обратното

    23 Ное 2019 12:03ч.

    Казваш, Бог никой не проклина, обаче в Писанието пише друго - прочети си Писанието, защото там пише, че прамайка Ева е прокълната двойно, а Адам само веднъж. И не се опитвай да поставяш Божиите предписания и действия изцяло в минало време, живата тъкан на грешния ни и рисков опит е по-сложна от всякакви линейни обяснения, които се опитват да заобикалят светотатствата откъм Живата Болка тук-и-сега, съпътстваща Богосиновството. "Трябва да се мисли за изначалното Битие от следата насетне, а не обратното" (един велик съвременен философ) Бог няма нищо общо с конструктивната метафизика, Бог е могъщ деструктор на словесни втвърдявания (твър ди предмети) и "стари мехове", защото Бог е най-конкретното тук-и-сега - самата трансцендентална изпълненост на всичкото с Дух и Истина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • по добре да тръгнеш от немощ и да стигнеш към сила и слава, отколкото обратното 2

    23 Ное 2019 12:07ч.

    Всъщност това е Пътят на разпятното самовъзкресяване в Духа, а не на разпътството по фалшиви предписания откъм "ученото незнание" (законничеството), друг път няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ен соф

    23 Ное 2019 12:22ч.

    Трябва да се прави разлика между прескриптивно наставничество в църквата и транскрибационен езотеричен опит в Духа. Понеже обичаш да говориш за реалността на йерархиите в Божествения космос, надявам се добре да проучиш и да се опиташ да разбереш какво искам да ти кажа с първото си изречение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бурен духовен живот кипи

    24 Ное 2019 7:23ч.

    във философския гейклуб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • логическият анализ е анализ на термините, т.е. той е номиналистичен, а не реалистичен анализ

    24 Ное 2019 15:22ч.

    Тц! А да видим дали въобще такова нещо е възможно. От гледна точка на логиката няма никакво значение какво точно анализираме термини или "реалности", понеже ние разглеждме логически отношения. Анализът се извършва в съзнанието или ако искате в метафизическия субект, от него погледнато термините като "номинализми" са "реализми" иначе какво въобще се анализира. Даже и да приемем точката на солипсизма като реализъм, както казва Витгенщайн, а то от една страна е така, то това няма никатво значение, доколкото се извършва анализ на онова което е в "съзнанието" или във "вътрешното", ако искате/щото друго няма/, отнесени към метафизическия субект те са "реалности". Това от една страна, (вярно логиката винаги е една), от друга обаче при приемане на солипсистичната гледна точка, към която са склонни както Витгенщайн(въпреки възраженията му), така и Кант и пр. остава колапса в солипсистичната "точка" и това значи не може да се изказва никакво твърдение, защото това значи наличие на друго дори и вътре в "солисипсистичното поле", а това е недопустимо. Всякакви варианти водят до абсурд. Затова и твърдението на Витгенщайн за съвпадане на някакъв ред в реалността с логически такъв като чиста случайност е несъстоятелно. Не може да се възрази срещу тезата на Хегел за тъждественост на мислене и битие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • онова, което е "реално" като идеално, то е номинално; и да не забравяме, че спорът е основан и основен през Средновековието

    24 Ное 2019 19:00ч.

    "Анализът се извършва в съзнанието или ако искате в метафизическия субект" - тц, анализът се извършва откъм съзнанието или субекта по вектор, ала последните не са никакво вместилище, нито пък заемат места нейде в света. Онова, което се анализира, са термините, които обаче не са предмети, за да са реални като субстантивирани същности, нито са универсалии, имащи същност в себе си, за да са (пак) реални. Реалното е такова едва в повторението на явеното цяло като същото (re-all), от което тръгва всяка метафизика, а не в hic et nunc проявеното на всеизговарянето. Проявеното на всеизговарянето е феноменално или номинално; съотнасянето на субекта с проявеното не предопредопределя същност нито на субекта, нито на феномена извън отношението. С това не отричам наличието на нещо изобщо. С това само казвам, че това наличие не е универсалия извън универсалността на появята му от нищото, която е същевременно угасване в момента на просветването си. Пак цитат: "...от него погледнато термините като "номинализми" са "реализми" иначе какво въобще се анализира" - ами имена се анализират, не универсалии. Реализмът е свеждане на биващото до ставащото, без оглед на това, че няма такова нещо като извечна семантика, нито пък с оглед на това, че значението никога не е нещо повече от - не изпреварва! - знака си. Цитат: "....отнесени към метафизическия субект те са "реалности"." - щяха да са реалности, ако можеха да напуснат феноменалността на отношението, да заживеят свой живот в един солиден свят на предпоставени предметни идентичности, а не в соларния свят на феноменални протуберансни изтичания и събирания ("приижда-връщания", по Дебелянов). Пак повтарям: наличието на нещо изобщо не го прави реално извън изказването, което едва в акта на изказването го акт-уализира/реализира (придава му метафизична същност) и никога извън този акт. Цитат: "остава колапса в солипсистичната "точка" и това значи не може да се изказва никакво твърдение, защото това значи наличие на друго дори и вътре в "солисипсистичното поле", а това е недопустимо."- Никакъв колапс на солипсистичната гледна точка няма, то е все едно да кажем, че Земята е осветена и следователно я има без Слънцето (по аналогия) - кое от Слънцето, което осветява Земята, колабира, когато със светлината откъм самото себе си пресреща Земята, оживотворявайки я чрез това? Съобразно solus ipse-то откъм Слънцето едно осветено биващо в хоризонта на принципна нагледност се появява като названието си Земя. Ако репродуцираме това название като всеки път съществуващо по същия начин оттук нататък, тя става ре-ална в последствията на въпросното ре-продуциране. Но никога не е реална извън тоя трансцендентален контрол откъм именуващия (репрезентатора). Така че не виждам нищо недопустимо да се продуцира смисъл на биващото като ставащо откъм дискретен субект (solus ipse). И субектът, и осветеното, не принадлежат на никаква изначална същност, те са реални само в последиците на играта на потвърждаващите повторения, които и собствено "втвърдяват" световността до предметност. Цитат: "Затова и твърдението на Витгенщайн за съвпадане на някакъв ред в реалността с логически такъв като чиста случайност е несъстоятелно." - Случайност е всеки апостериорен (емпиричен) ред в света, евентуалното съвпадане на емпиричното съдържание с априорната форма също би било чиста случайност, защото всичко, което се случва, би могло да бъде и другояче (впрочем думи на самия Витгенщайн). Априорният ред, зададен от логиката, не принадлежи на света - законите на логиката са извън него, а това означава, че светът всеки път се осветява постфактум на изказването си, което и означава, че окото на наблюдателя всеки път не го пресреща като "същност в себе си", за да бъде реален. Реалността/твърдостта му се придава едва посредством логическата форма на утвърждаването му в изказването. Пак да повторя: има нещо изобщо не означава има нещо реално изобщо. Няма универсалии извън универсалната форма априори, която обаче всякога се изказва дискретно, откъм граница на света, из нищото. Абсурд се появява, когато се напусне универсалността на отношението между същност и изява и започне да се метафизицира същност сама по себе си. Няма никакъв абсурд, както казвате, има парадокс, апория на изговарянето. "Не може да се възрази срещу тезата на Хегел за тъждественост на мислене и битие." - Това е теза още на Парменид. Може да се възрази, ако тъждествеността се приема като абстрактна тоталност, т.е. като нещо съществуващо в света, въз основа на неотрефлектиран "принцип за достатъчното основание". Ако обаче въпросната тъждественост е положена само в акта на изказването и не надхвърля симулацията на имената, валидни само за тоя момент или тая игра, т.е. ако неправомерно се субстанциализира значението за сметка на всякога конкретната изява на знака, ако се припишат на самото битие рационални атрибути, както преди Хегел са направили това Декарт и Спиноза, това би било грешка, водеща до универсална заблуда. Монизмите могат да бъдат спасение само извън поемането на реалистична (общосподелима) размерност. Действително монистичното е само соларно дискретното и извечно самодискретиращото се.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хаос или космос

    24 Ное 2019 20:46ч.

    Някакси не ме разбирате. Да, Парменид е пръв от тия дето знаем. Верно в Средновековието е повдигнат въпроса и съм съгласен с критиката на Окам и Скот към обявяването за обективно съществуващи на умозрителни творения, което хората редовно правят. "Онова, което се анализира, са термините, които обаче не са предмети, за да са реални като субстантивирани същности, нито са универсалии, имащи същност в себе си, за да са (пак) реални." И термините и "предметите" или "субстанцивираните същности" се явяват за логическия анализ само като пропозиции, по терминологията на Витгенщайн или като понятия по Хегел. Строго погледнато дали имат реалност и реален свят няма значение за логиката, има значение за нашето тълкуване на света, ако приемем че той реално и независимо от нас съществува и е познаваем. "Парадоксът" е, че ние въобще не можем да направи никакво изказване или съждение без то само по-себе си да е утвърдително(Парменид също го е забелязал). Това важи и за Витгенщайн и за когото и да е, въпреки уговорките му, че разглежда само езика и пр. - това са "обекти" за разглеждане. За мен постоянно се греши като се казва, че се разглеждат само пропозиции сами по себе си, а "неявно" имаме съотнасяне към "реално съществуващия свят", въпреки уговорките че нищо сигурно не можем да кажем за него. "Нищо сигурно не можем да кажем за него" е сигурно казано. Рабирате ли, че започва едно въртене в нещо съвършено въобразено. Кант и той прави същото, за да стигне накрая до "вещта в себе си" дето е непознаваема и Хегел с основание му се присмива за това. Говорим само за логика, а не дали има крокодил в съсдната стая или няма. Витгенщай по някакъв начин се е повлиял от Ръсел, който математезира познанието и съответно логиката, за мен неоснователно. Прочие, позитивизмът също се оказва реализъм въпреки претенциите му...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сигурните изказвания са единствено аподиктичните, но те са по презупцията си изличаващо-критични, а не полагащо асерторични

    25 Ное 2019 10:41ч.

    Цитат: "Строго погледнато дали имат реалност и реален свят няма значение за логиката, има значение за нашето тълкуване на света, ако приемем че той реално и независимо от нас съществува и е познаваем." - първата половина на твърдението ви е правилна, от "ако" нататък обаче започват объркванията... Приемането на реалност на света зависи от решението или спогодбата ни да го направим. Независимост на света извън отношението му с познаващ субект е глупост, защото няма как да бъде установена. Въпросът дали е познаваем светът също е глупост - световността като такава не е причина за-, а резултат от познавателната обработка. Съотнасянето с нещо изобщо не предопределя световност, а я определя. Разбирате ме добре, че има гледна точка (трансценденталната), спрямо която светът не може да бъде въображаемо-реално изнесен от отношението си със субекта, който го о-светява - и това е така, защото субектът не принадлежи към реалностите на света, а е негова граница. "Аз съм" като аналитична аперцепция е чисто, необременено с тъждества... и не принадлежи изначално на синтетично-тълкуващото изказване "Аз съм, доколкото принадлежа на света, който на свой ред Е". Има такъв тип рефлексия, при който субектът не поема участ от света, защото за него познанието е самата актуалност на издействана световност и доколкото определеността е обект на действие, а не обратното. Цитат: "За мен постоянно се греши като се казва, че се разглеждат само пропозиции сами по себе си, а "неявно" имаме съотнасяне към "реално съществуващия свят", въпреки уговорките че нищо сигурно не можем да кажем за него. "Нищо сигурно не можем да кажем за него" е сигурно казано." Съотнасянето не предпоставя "реално съществуващ свят", а симулация за такъв, каквато е например симулацията за преживяване на опита. "Последната сигурност", описана от вас, не отразява реалност, а я произвежда в изказването и никак извън него. В какво е основанието на симулакрумите при това изначално положение? В това, че описването на определени състояния на нещата не ги прави реални извън акта на описанието - и ако някой подеме играта на тълкуващи повторения, би следвало да си поеме отговорността за "втвърдяване" на статуквото чрез повтарящите се (непротиворечиви) твърдения спрямо привилегироването на това или онова състояние на нещата. Едно такова привилегироване е власт, но се забравя, че тази власт е фиктивна, а не реална, и тя е фиктивна заради избора на определящия, а не заради съществуващото, което е реално. Онова, с което се съотнасяме изначално не е реално, защото не е свят, то е онтологично абсолютно защото е фундирано не от световност, а самото то фундира световност в акта на изказването си. Въпросното Grund (по Хайдегер) обаче, никога не е удържане чрез себе си, а само опит за удържане - тоест, евентуалната реалност на света оттук нататък всякога ще се явява в рисковостта (парадоксалността) на въпросния опит, именно поради неналичието на никаква субстанциалност в един апостериорен (опитващ) ред. Цитат: ""Нищо сигурно не можем да кажем за него" е сигурно казано." - Въпросната сигурност не е абсолютна обаче, и защото е винаги условна и обстоятелствена, но защото и спокойно бихме могли да си "замълчим с гласа на съвестта", както е казал Хайдегер, до голяма степен евфемистично. Сигурността на изказването не се проектира като субстанциална обектност извън изказването, тъй като всяка явима реалност е само обект на иманентизация откъм изказващия я... и следователно в един иманентизиран ред откъм краен субект, разбира се, не може да има нищо сигурно, понеже всичко е в изначалната презумптивност на крайното същество, изложено на смъртта. Няма нищо сигурно в едно дискретно състояние на нещата, има само опити за преутвъждаване на реалности, които обаче са рискови, негарантни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бихме имали реалност "сама по себе си", ако във всеки един момент на обговарящия анализ значението субстанциално би изпреварвало знака си; обаче това е невъзможно

    25 Ное 2019 11:01ч.

    Кант с "нещото в себе си" не посочва неща от света, той просто указва - има битие. Само че "има битие" не е плод на познавателната рефлексия, която чрез логически или някакъв друг критически анализ показва, че реалността на съществуващото никак, ама никак не съвпада с битието. "Има битие" си е чиста онтология, представляваща извечен индекс за опасност спрямо всяко едно припознаване на реалност, както и на мислещото като част от въпросната реалност. Напротив, неразбиращите Кант навярно си въобразяват, че Кант наистина постановява съмнение в познаваемостта на света, някои от тях наричайки го даже "агностик". Това е клевета, произтичаща от неразбиране на трансценденталната обработка на биващото. И който не е разбрал, той си я кара по класически (например Хегел) - субстанциализацията на рациото като фундамент за прозрачно разбиране. Само и само да спасим "вещите в себе си" и самоидентичните за всички места и епохи състояния на нещата, и да бетонираме и за по-нататък частнонаучния императив, който всъщност Кант не е имал предвид, говорейки за Ding an Sich. Защото за Кант метафизиката не е заварена, напротив, тя се издейства. При Хегел също се издейства, но чрез предварителна догматизация на тъждеството между битие и мислене. Жорж Батай обаче има една доста стойностна критика на тази Хегелова догматизация, припомняйки самозабравата на Хегел спрямо тъмната, нощна страна на битието, която не се подчинява на никакъв разум и никакви позитивни предусловия (предварителни критерии) за реалност на света Пространството и Времето. Впрочем, когато Ницше прокламира "Бог е мъртъв", той всъщност заяви на всеослушание, че класическата, неиздействана опитно и негарантно, метафизика, умря посредсдтвом критиките на Кант.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • има ли все пак нещо непознаваемо?

    25 Ное 2019 11:15ч.

    Има, разбира се. И то се дължи на свръхестествения интервал между битието и мисленето. Но то не е реалното, то е абсолютното. И само абсолютното може да си позволи парадоксално да е и биващо, и нищожно. Голямата слабост (или недостиг) на Хегеловата диалектика - че тя е останала диалектика на Същото (мисленето, респ. Единосъщието на смислите, гарантиращи преобразуванията като иманентни на рационалността), след като диалектичната мистерия, продиктувана от Кант изисква другата (антиномична) диалектика - диалектиката на същото, което всякога вече е друго в изказването.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "ако приемем"

    25 Ное 2019 11:58ч.

    казвам, ако не, нататък е ненужно да се продължава. "Нищо сигурно" не като изказване за света, а като логическо заключение. Това, което се опитвам да обясня е, че според вашето мислене вие по никакъв въпрос не може да направите никакво изказване, без значение към какво го отнасяте! дали към "свят" или към собствено "изказване", защото и последното не е реално. Последвателно проведено подобно мислене води до, ако мога метафорично да се изразя, абсолютно небитие, несъотнесено към битие. Но даже и това не може да се каже, знаете някои от древните скептици са сочили само с пръст, не са говорили... Но подобно "небитие" не съществува, то съвпада с битието, както и Парменид правилно отбелязва. "Онова, с което се съотнасяме изначално не е реално", цитат, не става дума за онова с което се съотнасяме, а за вашето изказване, което като такова само по себе си е реално,т.е. утвърждава, че "онова с което се съотнасяме не е реално", поне за вас, като изказване, но не може да бъде направено по вашето мислене, вие отказвате да утвърждавате каквото и да е. Ако откажете едно, не може да утвърждавате и друго, на какво логическо основание бихте го направили? Дори "нихилистичната нирвана" приемана от някои от будистите, е утвърдителна. Просто защото не можете да спрете да съществувате! Ние обменяме мисли, но с кого ги обменяте!? Аз съм само във вашата "перцепция" - условно, защото мога да бъда само факт на "вътрешното ви поле", ако мога така да се изразя, щото съм даден само в него. Но и вие сте даден само в него! Утвърждението че сте, е недостоверно абсолютно, защото за да е достоверно, трябва да се саморазличите и установите като тъждествен в саморазличеното. С каква увереност? Отричайки тъждествеността в едно, я отричате и в друго! Искам да кажа, че "логиката" е неотменима, без отношение към непосредственото съдържание, и няма значение дали говорите само за езикова игра като достоверна или за свят като достоверен. Както и по-рано казах в "солипсистичното поле" е също като в "света", логиката е същата. Няма как да се "напише" друга логика освен тази, която е написал Хегел. Не е въпрос да го хваля, просто няма как. Всичко друго лесно се свежда до reductio ad absurdum, ако правилно го написах. Хегел "снема", както номинализма, така и реализма. За съжаление, той масово не се разбира, включително и от "марксистите", които твърдяха че са диалектици, а бяха догматици. Но пък и на Запад кантианците са много повече от хегелянците...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пак да повторим, защото спорът е заради недовиждане на изходните предпоставки

    25 Ное 2019 12:57ч.

    Реалността се утвърждава в изказването, а не че изказването принадлежи на някаква реалност. Самото изказване е double bind - то не е обвързано с реалност, преди да изкаже реалност. Схванете парадокса, не разполагайте изказването само в модалността на съдържателната възможност, вижте изказването като издействане на действителност откъм форма. Тук няма отказ от утвърждаване на каквото е, тук има отказ от приемане на реалност извън отношението между форма и материя на утвърждаването, т.е. утвърждаване на реалност, която свръхестествено изпреварва издействането на своята определеност (включително като реална). Съществуването не е реален предикат, а само фиктивен, доколкото съществуващият субект не се изявява никъде другаде, освен в изказаното в характеристиките чрез предикат. Всичко спокойно би могло да бъде и другояче. Реалността, разкриваща се пред един, спокойно би могла да не ангажира никой друг изобщо. И да, прави са скептиците, онова, което е свръхестествено, то само се посочва, защото опитът да го характеризираме като съществуващо, по същество го прави нищожно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нищо не снема Хегел, той просто успокоява изначалността на метафизическата напрегнатост с псевдодиалектика откъм абсолютизираното тъждество

    25 Ное 2019 13:47ч.

    Цитат: "Ако откажете едно, не може да утвърждавате и друго, на какво логическо основание бихте го направили? " - На същото, но вече в различно изказване, задаващо друго дискретно поле на смисъла, а не същото. Защо ли прозира опит да онтологизирате логическата форма. Логиката е неутрална към фактите. С логика мога както да утвърждавам реалност, така и да утвърждавам нейното отричане или да я отричам. Спорът е реално ли е това, което съдържателно утвърждавам, извън утвърждението, а не дали изобщо полагам реалност в изказването. "Формата е пустота, пустотата е форма" - будисткият израз на онова, което защитавам в дискусията. Цитат "Отричайки тъждествеността в едно, я отричате и в друго!" - Онова, което се изказва, не съвпада по модалност със самото изказване. Полагането на тъждество е откъм различие; струва ми се, че вие наблягате на тъждество, а аз на различие, с което не отричам процедурите по самоотъждествяване с нещо от света в изказаното, просто отричам реалността на "субект в света" извън конотациите на онова, което се издейства актуално в предицирането. Цитат: "Искам да кажа, че "логиката" е неотменима, без отношение към непосредственото съдържание, и няма значение дали говорите само за езикова игра като достоверна или за свят като достоверен. Както и по-рано казах в "солипсистичното поле" е също като в "света", логиката е същата." - Това го казва логическият анализ, то не е Ваше откритие, неслучайно насочих дискусията към популяризирани вече изказвания на Витгенщайн. Спорът ни е, че неотменимостта на логическата необходимост не я превръща в "реално основание" или опит от реално съществуващото - опитът да се основаваме на логика важи само за структурата на всяко конкретно изказване, за да можем да видим как се полага реалност в изказването, а не че "светът извън нас" е реален, защото "небитието" на изказването трябвало да съвпада с "битието" на неговото реално съдържание (както си били поискали Парменид и Хегел). То "съвпада", но само доколкото е положена връзка в самото изказване и никъде/никога другаде. На свой ред, свеждането до reductio ad absurdum, е съдбата на всяка класическа метафизика, която претендира или акцентира на тъждество без оглед на това, че последното се сглобява откъм различие и(ли) се утвърждава само чрез повторение, и без да държи сметка, че всяко тъждество е действително само доколкото се издейства в изказването, или, както вече казах: "определеността е обект на действие, а не обратното".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • онтологизирате логическата форма

    25 Ное 2019 15:29ч.

    Да, онтологизирам логическата форма, тя съвпада със метафизическия субект, със света(макар, собствено, да не я разглеждам като обезателно свързана или изведена от "света"), тя е което е. Защо припокривате езика с нея, той е от друг порядък. Не се броя оригинален, и други са го разбрали. Не разбирам защо свързвате съществуващо само с материална форма, то наистина се явява като такова в изказването, но самото изказване какво е? И в двата случая ги разделям от метафизическия субект, за мен стават равнопоставени, не мога да приема едното за по реално от другото, но ако метафизическият субект няма себе си в тях, те кои са? "Веща в себе си", къде е? Това е полагане на отчуждена мисловна форма като самостойна, като логическа операция, субстантивиранане на въображение "в което няма нищо действително"(Патанджали). Правилно е обвинението на Кант в агностицизъм. "Веща в себе си" не може да бъде позната, как може това да бъде казано, значи я познаваш, познаваш какво не познаваш, значи го познаваш. Недиалектическото мислене разпада "света" или "солипстичното поле", ако предпочитате, на несводими една с друга "точки", и това не можем да кажем, "несводими една с друга точки" е утвърдително, откъде ще го знаем. Значи оства само да седим като шопа, който до едно време седял и мисли, после забелязал, че само седи. Става като апофатическото доказване на Бога, ако не бъркам термина. Неонтологизирането на логическата форма води до полагане на психологически субект като абсолютен такъв и субстантивиране на произволните му представи, но той, макар да не разбира, също е подвластен на логиката. Повечето хора я карат така. Или имат битие на заблудата като инобитие на логическото. Не виждам как въобще може да се излезе от логиката, освен ако си въобразим това. Може би трябва да кажа, че това е логика във висш смисъл - Логос. Иначе можем да си измисляме формално логически операции и пр. колкото си искаме, но това са условности съотносими с математическите такива, можем да приближаваме и ползваме математическото за описание и предаване на действителност или мисловност, то се и прави. Няма лошо, но да му придаваме изначалност, мисля че е прекалено.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • от логиката се излиза когато се спрат изказванията и обясненията; тук обаче подразбирам логичното обяснение, а не науката логика, защото логиката е само форма, не съдържание

    25 Ное 2019 16:36ч.

    Значи, въпросното "съвпадение" на логиката с метафизическия субект, който на всичкото отгоре е субстанция, е Хегеловото измъкване от реалния диалектически проблем за отношение между знак и значение (в полза на значението), а не негово решаване. Проблемът е нерешим от гледище на класическата метафизика. Изпада се в reductio ad absurdum, както вече стана ясно, което си е характерно за всяка заварена, а не издействана метафизика, и за догматизирането на реалност изобщо, а не са всякога конкретно полагане на реалност в изказването, която обаче само в нефилософските случаи бива отделяна от действителността на изказването. Разбира се, че за определени всекидневни или квазифилософски удобства може да разделим логика и език, но не бива да го правим, отклонявайки се от непосредствената изява на всяко изказване, т.е. това е недопустимо за логическия анализ, най-малкото доколкото всяко означаване е дискурсивно, и следователно няма изобщо поява на значение без съотнасяне със знак. Това обаче не означава, че поемаме извечното задължение да говорим и да обясняваме под формата на логосно издействане. Това означава само, че когато тръгнем да го правим, поемаме априорното задължение да го правим според правилата, които обаче са неутрални към определена фактуалност и не зависят от никакви реални универсалии извън именуването им от субекта на говоренето. Никъде не говоря "само за материална форма", говоря за изначалното аристотелово отношение между форма и материя и подразбирам чистата възможност чрез формата на логоса на бъде форматиран всеки възможен субстрат (материално подлежащо). Тоест, не подразбирам ленинианата на т.нар. "основен въпрос на марксистката философия" за отношението между материята и съзнанието, който не е никакъв даже второстепенен въпрос за философската парадигма, която използвам като метод. Метафизическият субект не е представителен персонаж или същност, той е граница, и доколкото го персонализираме или одухотворяваме, ние правим това от методически съображения, а не защото въпросният субект е самотъждествена реалност в пространството и времето на нечия отсамна или отвъдна реалност. В този план на мисли, метафизическият субект е перманентният иманентизиращ репрезентатор на явяващото се като реално, без да се съизмерява формално с нищо от света и пребивавайки в непрекъсната самодеструкция на собствените си представителности откъм разкриващите се съдържания на света. Това последното, което казах, използва методологията на Кантовия трансцендентален метод. Кант не вярва в метафизически субект преди опита. "Аз мисля" на аналитичната трансцендентална аперцепция при Кант само очертава отвън хоризонта на принципна явимост на каквото и да е като емпиричен опит; но ето тук е точката на разминаване между кантианския и хегеловия метод: при Кант аподиктичността на разума тепърва произвежда реалност, дедуцирайки из себе си реда в света за всякога конкретна, аперцептирана перцепция. Докато при Хегел метафизическият субект е превърнат съвсем субстанциалистки в субект на световно историческо ставане, доколкото му е предписано тъждество като същия себе си, и без оглед на отрефлектираните дискретни конкретизации, отчитащи производимостта на тъждество само откъм различие, при това различие, което не е иманентно, вътрешно на субекта, а различие, произтичащо от незадължителността (а само възможността) да мислим реално-емпиричното като едно и също за всички, всеки път и по всяко време. "Нещото в себе си" е извън света в този смисъл - онова, което се припознава в света, то е в полето на виртуализация само откъм един дискретен възможен опит, чиято емпирия би могла да се типизира или повтаря, но това съвсем не е свързано фундаментално нито с някаква мнима реалност, нито с някаква всеобща истина в смисъла на "всеобща история" и "задължаваща приемственост", както я мисли Хегел. Имах един преподавател в университета едно време, който така тълкуваше недостъпността на "неото в себе си": ние не можем да познаем света сам по себе си, именно защото го познаваме. Колкото и да е укоримо от определени гледни точки едно такова изказване, то все пак е истинно, доколкото не битието, към което чисто се съотнасяме, а познанието е нашата съдба и нашият грях на крайни и смъртни "в" света - поставям в-то в кавички, защото, според Кант, това е само трансцендентална привидност - ние не сме в света, а всякога виртуализираме света откъм себе си, имайки съдбата да го осветяваме чрез смисъл, без при това да сме сигурни, че сме прави априори или че изначално ще бъдем разбрани.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Веща в себе си" не може да бъде позната, как може това да бъде казано, значи я познаваш, познаваш какво не познаваш, значи го познаваш.

    25 Ное 2019 16:53ч.

    Кант идва да ти каже, че няма никаква вещ в себе си, така както си я представя всекидневният човек и както изисква да си я представяме съвременната научна рационалност - има всякога виртуализирани нагледи, изявяващи дискретната цялост на тоя или оня субект, които са самотъждествени на себе си не въпреки изказването, а само в проекторията на субектовата осветяваща света интерпретация като действие. Тоест, кохерентността на нагледите е конфигурация не между неща, а между феномени, и даже още по-точно казано - изразява последователността на сменящите се нагледни единства, но не в иманентното поле на самотъждествения логос, а във всякога несъизмеримото с нищо друго дискретно-емпирично поле на рефлексиращия субект, който обаче не е нито реален, нито абсолютен, а граница на света - не някаква негова част, доколкото природата на самата рефлексия по Кант е критическата самодеструкция на всеки опит значение да се изплъзне на знака си, и същност - на изявата си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кант не вярва в метафизически субект преди опита

    25 Ное 2019 17:40ч.

    А откъде се взема метафизическия субект при опита!? Така, както излагате нещата, всичко се превръща в магия. При Хегел просто тъждество няма, той винаги подчертава това, тъждеството се постига винаги в различието. Опитвайки се да обясни, той, може би отива малко напред, като казва че понятието или абсолютната идея отчуждава сама себе си, за да постигне отново себе си в отчужденото, намесва се антроповизация. Но това е ставане, или процес, който протича при всеки акт на познание, който винаги е обяснителен в конкретността си, но собствено логическото ние можем да отделим и кажем дали е правилно или неправилно, истинно и неистинно са другаде. Тук дори не става дума за абсолютна субектност, която е също невъзможна. Тя е и абсолютната обектност. Хората субективизират водейки се от усещането за аз-а, но то е частно! Вие как решавате въпроса със знака и значението, оказва се че знака е същественото, а значението приписвано, откъде се взима знакът обаче!? А вярно е също, че едно и също значение може да се предаде с различни знаци!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А откъде се взема метафизическия субект при опита!?

    25 Ное 2019 19:27ч.

    Няма никакъв метафизически субект при опита, има изказване, назоваване, извътре на което може да бъде посочен субект с оглед на изясняване посоката и евентуалната инстанция на принципиалната координация на явяващото се. Откъде се взема светлината, преди тъмнината да бъде осветена? Да не би да кажеш, че има причина нещо да светне изобщо? Ако не ти харесва думата магия, наречи го тогава самовъзпламеняване от нищото - впрочем, това е оригиналното древногръцко значение на термина "феномен". За Хегел: отчуждаването на Абсолютната Идея не я възвръща като извечно Същата, а като същото, което е друго с оглед на абсолютната дискретност на изказването. Защото няма смисъл извън изказването, нито пък отъждествяване, което да не е издействано през необходимостта на априорната логическа форма. Няма предопределени тъждества, а само случайно и обстоятелствено сглобени по силата на логическата необходимост, т.е. по чистите правила за създаване на връзка по истинност. Що се отнася до чувството за Аз-а: то не е частно, а отделно. Само че отделното като саморефлексиращ Аз никога не е част от съществуващо, а отрефклетирано цяло, което е реално преди всичко като виртуално, (доколкото няма частен наглед, понеже всичко е принципно явимо само през субективен наглед) или да го кажем по старому - като номинално.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грешката на Хегел

    25 Ное 2019 19:36ч.

    Случването на знаците при него се оказва иманентно на значението/смисъла като такъв, което превръща самотъждествеността на понятието в неслучайно и хиперреалност. Само че "такова нещо няма", както справедливо е казал шопът по друг повод. Само че диалектиката на понятието е псевдодиалектика именно защото не обяснява чрез критика на чистия разум как онтологично се произвежда тъждеството - всичко е предрешено в онтологизация на логиката, доколкото не е свършена никаква работа по разкриване генеалогията на производството на тъждества, напротив - твърде удобно и следователно паразитно бива използвана тяхната предрешеност в името на Единоначалието на значението спрямо очевидно мнимата в такъв случай абсолютна дискретност на знака/феномена/кванта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • решавам въпроса като не му позволявам да шава в предрешавания, а за всеки дискретен случай - будно и наново

    25 Ное 2019 19:51ч.

    Цитат: "Вие как решавате въпроса със знака и значението, оказва се че знака е същественото, а значението приписвано, откъде се взима знакът обаче!? А вярно е също, че едно и също значение може да се предаде с различни знаци!" - "Решавам" е силна дума, забелязвам всеобщността на връзката им дискурсивно, т.е. през парадокса на изказването, при което изказващият е нередуцируем до изказаното, нито пък изказаното е повече от самото изказване. Тоест, абсолютната онтологична модалност, която вие търсите в реалното, засяга самото издействане на света в акта на изказването, който тепърва осигурява възможността на коя страна да заставаме - на солипсизма или на световния реализъм. Ако ви назова откъде вземам знака, би следвало пак да означавам знак, който да се окаже привилегировано място. Знакът е чиста (квантова) поява на единица смислено битие от нищото, така както изведнъж светлината избликва/светва из тъмнината и въпреки всичко "тъмнината я не обзе". И правилно забелязвате, че едно значение може да се предаде с различни знаци, както и обратното, че един знак може да има множество тълкувания. Тъкмо в подобни забелязвания се вижда, че няма никакво предрешено тълкуване на знаците в предзададени тъждества на Абсолютната Идея, както е считал Хегел. Анализът би следвало да е критически и да не изхожда от никаква изначална световност, а да следи чрез генеалогия формата на изява на смисъл през знак доколкото е възможно във всеки дискретен/трансцендентален момент на разгръщаща се световност. Но да я караме с класически самотъждествености, на всичкото отгоре наричайки субекта едва ли не частно (гражданско) лице, това вече е неправомерно отдалечаване от критико-рефлексивната работа, която следва да върши трансценденталната философия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да, знаците са иманентни

    25 Ное 2019 22:55ч.

    на значението. Всъщност няма разделение на знаци и значение, това е човешка форма поради неразбиране, поради това, че "хората живеят като че всеки има своята частна(не в икономически или социален, а във философски смисъл) мъдрост, макар логосът да е всеобщ", перифразирам малко Хераклит. Цялата формална логика е свободно съчинение, взимат се абстракции, фиксират се и с тези консерванти се правят комбинации, спазвайки формални правила и се твърди, че това е правомерно и друго няма. Един вид: 8 слона плюс 4 стола равно на 12 трамвая. Верен ли е сборът, верен е. Край. Друго няма и не може да има. Откъде се взимат правилата, математиката поне си казва задаваме си ги сами в началото и после развиваме следствията. Да, можем да опишем свят(математически например) в който водата тече нагоре. Ще бъде формално логически непротиворечиво. Но това могат само хората, заради "частната си мъдрост" също. Това е абсолютизиране на човешката обособеност, която прави човека външен на всичко и на себе си дори, затова и няма субект, щото следва субект на субекта и така до безкрайност, това е "лошата безкрайност" на всяка формална логика и тя е неизбежна за всяко изказване в нея. Тъждествата не са предпоставени, те се постигат във всеки конкретен случай. Хегел е развил системата на понятията в Науката логика, по-скоро заради традицията и наличността или употребата на тези термини, той всъщност ги опровергава, слеващият снема предишния. Това може и да не се прави така, но понеже е германец има и "филистерска плитка". Постарал се е да го направи нашироко, за да бъде по-добре разбран. Важното е да се хване методът. Вие го тълкувате формално логически, а той прави всичко именно срещу това. Той просто преодолява човешката самоограниченост породена от "на пръв поглед нещата" като десетте цифри, циферблата на часовника и пр. Абсолютизирате една човешка форма, породена от отпадането на човека и самоусещането му като отделност и оттук появата на едното и на другото и така до безкрайност. Както изглежда, само човекът го може това, да задържа едно и да го съотнася към друго, човекът играе домино. Но той си го е измислил това, сега се опитвате да кажете че се е взело от нищото, къде е това нищо?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    26 Ное 2019 0:53ч.

    Този спор много ми напомня за схващането на някои логици от Виенския кръжок, че заниманието с философия е вид ментално заболяване.За да съм точен ще добавя, че са имали предвид логически недопустимото онтологизиращото старофилософстване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    26 Ное 2019 1:30ч.

    Полово - поведенчески девиации има и при животните - с незначително относително тегло в съответната обща съвокупност. В биологически план човекът е бозайник, следователно с непренебрежима вероятност логично може да се предположи,че подобни девиации при него са също природно обусловени. Истинският въпрос според мен е, доколко подмножеството на фактическите педалите е тъждествено на така логично предположеното подмножество, и доколко е по - голямо от него. Опасенията на повечето от участниците в този дебат са оправдани именно от видимата числово положителна разлика между фактическото положение и така логично предположеното. Съгласен съм, че правилното възпитание трябва да бъде факторът, който да редуцира числеността на педалите до логично предположената като природно обусловена, и поради това нередуцируема чрез възпитание.Това е социална емпирия, която не може да се реализира само умозрително. Масовият отказ на мъжете да се държат по мъжки е голяма пукнатина през която нахлуват извънмерни девиации, които не биха били такива, ако мъжете се възпитават да се държат по мъжки. Впрочем същото се отнася и за съвременните форми на феминизма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • веган

    06 Дек 2019 21:39ч.

    Аз съм съгласна с коментатора-философ, този, който използва много философски термини, които са ми непознати, но се разбират от контекста. А определението на автора за гностиците сякаш подхожда повече на определението за итроверт-човек, който придърпва реалността към себе си и я досътворява в личния си свят. За гносисът пък е писал с разбиране, според мен, коментаторът ''ако знаещите млъкнат...'' Авторът пък, според мен, не си струва четенето. Многото ''ура'' и ''благодаря за статията'' се дължат на това, че тезата му съвпада с мислите на благодарните, въпреки бездарието на защитата и.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Витгенщайн е педераст

    19 Юни 2020 9:30ч.

    не защото е имал отношения с Дейвид Пинсент, Франсис Скинър и Бен Ричардс, а защото съвсем педерастки се опитва да ограничи битието до обема на езика, т.е. да наложи фактическите ограничения на езика върху безграничността на битието и да представи менталните езикови конструкти за реални онтични същности. С това се полагат позитивистките основи на шаманизма в западната философия. Границата на онтологията е граница на онтоса. Моята извратеност е калъпът, по който е създаден светът, от което следва, че перверзната ми екзистенция е напълно легитимна и самосъща. Терминът самосъществен, съответно самоприсъщ, е също толкова извратен, колкото и онтогенетичните претенции на хомосексуализма. Един обект не може да бъде присъщ на себе си - освен ако не е абсолютният субект. Присъщността е категория, която отразява отношенията между субстанцията и атрибутите, между субекта и неговите свойства. Самоприсъщите свойства са отзвук на будистката основна грешка (πρῶτον ψεῦδος), която отхвърля реалното съществуване на субекта, т.е. обективната субстанция и представя реалността като ментален конструкт или агрегат от атомарни субективни свойства и характеристики,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи