Николас Христакис: Трябва да почакаме началото на 2024 г., за да се върнем към нормалността

- Целият свят се ваксинира в момента. Кога ще видим първите резултати, г-н Христакис?

- Груповият имунитет варира значително при различните болести. В случай на рубеола например, 96 процента от населението трябва да бъде ваксинирано, докато в случая с Covid-19 това ниво трябва да бъде между 50 и 70 процента, може би дори повече. В САЩ около 14 на сто от гражданите са се заразили със Sars-Cov-2. Въпреки стартирането на кампанията за ваксинация, нивото от 50 на сто няма да бъде достигнат скоро. Ние сме едва в края на началото на пандемията. Децата ни няма да се върнат към нормалното училище и няма да можем да се откажем от маските и социалната дистанция преди началото на 2022 година.

- После всичко това ще приключи?

- Всъщност не, защото епидемиите имат не само биологична, но и социална еволюция. Те приключват едва в момента, в който всички смятат, че това наистина е приключило. Поне това се е случило по време на големите пандемии в историята на човечеството: след като вирусът бъде премахнат от биологична гледна точка, започват операциите по психологическо и икономическо прочистване. В САЩ милиони хора загубиха работата си, милиони фирми затвориха, милиони деца останаха седмици и месеци наред без да ходят на училище. Трябва да почакаме началото на 2024 г., за да се върнем към нормалността.

- Сякаш нищо не се е случило?

- Мисля, че по-скоро ще бъдем свидетели на появата на нов период, подобен на онзи през 20-те г. на ХХ в., “ревящи 20-те”, последвали пандемията на испанския грип през 1918 година.

- Не бяха ли 20-те г. по-скоро реакция на Първата световна война?

- И това също. Но до 20-те г. испанският грип причини повече жертви от самата война. Епидемиите са периоди на голяма тъга. Умират хора, мнозина губят средствата си за препитание, изолират се, пестят парите си, избягват рисковете. Изправени пред неволята, много хора намират убежище в религията. След пандемията всичко това ще се преобърне. Кръчмите, нощните клубове, еротизмът, сексуалността, всичко това ще играе първостепенна роля в бъдеще. 20-те г. донесоха радиото, джаза, избирателното право на жените, ренесанса на Харлем. След коронавирусната пандемия ще станем свидетели на умножаване на политическите демонстрации и на истински икономически бум, защото хората ще започнат да харчат парите, които са спестили. Това ще бъде истинска пролет в художествен, икономически, технологичен, но също така и политически план.

- Изглежда твърде хубаво дори и в най-добрия сценарий.

- (Смях) Много мои колеги казват, че имам твърде големи надежди. Но аз смятам, че точно това ще се случи и историята на епидемиите ми дава основание за това. Да бъдем ясни: ако епидемиите са ново явление за нас, те не са новост за човечеството.

- Смятате ли, че сме свидетели на възникването на нова ера - както след Тридесетгодишната война?

- Не съвсем, но все пак малко. По време на пандемия хората са склонни да изоставят градовете - това е така от хиляди години. Градовете биха могли да станат малко по-спокойни, дори скучни, но предградията ще се възродят. Ако вярваме на социологическите проучвания, хората ще избягват да посещават оживени места или да хващат влаковете в предградията в пиковите часове. Понятието “дистанционен труд” ще придобие съвсем друго значение, ръкостискането при поздрав вече няма да бъде норма, командировките ще бъдат много по-малко, заседанията ще се организират чрез Zoom или Skype и дори университети ще минат на виртуален режим.

- В Германия има много оплаквания срещу патернализма на държавата в този период на пандемия.

- Ако има ситуация, в която държавата може да предприеме репресивни мерки, това е именно пандемичната ситуация. В една свободна страна обаче свободата на индивида би трябвало да спира там, където започва свободата на другите. Следователно държавата регламентира скоростта на пътя, не за да защити самите водачи, а за да защити другите участници на пътя. Държавата налага носенето на маска и въвежда ограничения за пътуване, не за да ви защити. Винаги става въпрос за защита на другите.

- Дълго време сте работили като лекар в хоспис. В Германия много хора вече умират сами.

- И това се случва в Германия през ХХI век? Това е скандално, неморално, противно на етиката и ненужно. Като лекар направих всичко възможно, за да предотвратя това. Когато нито един близък или познат не можеше да присъства, аз лично съм държал ръката на моите агонизиращи пациенти. Можехме да спестим на всички тези хора да умрат сами. За мено това е непростим човешки провал.

- Доверието в науката и учените също пострада. Но дори учените си нямат доверие.

- Мисля, че би било добре някои учени да признаят и обяснят грешките си. Но съм убеден, че пандемията ще помогне да се възстанови доверието на широката общественост. Разбира се, лъжите и отричането винаги са били неразделна част от епидемиите и е напълно човешко да предпочиташ да скриеш съществуването на някои опасности. Но в крайна сметка, всичко, което ще остане в историята, е това невероятно научно постижение: разработването на ваксина. И то само за десет месеца.

- А какво ще остане от нашето човечество след пандемията?

- Хората винаги са се държали долно по време на епидемия: болните са били стигматизирани, маргиналите са били използвани като изкупителни жертви. Но понякога виждаме точно обратното, както при тази пандемия. Ставаме свидетели на прояви на доброта, алтруизъм и героизъм.

Помислете за всички тези лекари и болногледачи, които посвещават живота си на нашето здраве; за изследователите, които работят денем и нощем, за да разработят лекарства и ваксини; за всички хора, които носят маска в селото си, за да ограничат разпространението на вируса и които организират уроци за децата, лишени от училище; за споделянето на научни познания, които спасяват човешки животи по целия свят. Има много повече доброта от зложелателство.

Интервюто на “Ди Велт” е публикувано във “Фигаро” в рамките на програмата за сътрудничество LENA между водещи европейски издания.

Превод от френски: Галя Дачкова