Минчо Христов: Пълна имуществена ревизия на политици, магистрати и висши чиновници

Студио Трансмедия: „ Дебатът за държавата“ временно ще приключи. Разбира се той никога няма да бъде затворен, защото темата е огромна и съдбоносна за всички ни. Днес ще вземем последното мнение преди да направим една пауза за анализ на всичко казано до тук. Доцент Минчо Христов ще се опита да представлява българското гражданство в този дебат. Да припомним, започнахме го с прокурора Борислав Йотов. После през „Дебатът за държавата“ минаха Емил Люцканов, Асен Агов, Гроздан Караджов, Христо Иванов, Любомир Кючуков, Емилия Друмева. Приемате ли  ролята да представлявате гражданите?

Минчо Христов: Малко е претенциозно да бъда представител на цялото гражданство.

С.Т.: Все пак, хубаво е да има и един глас от страна на гражданството.

М.Хр.: Аз говоря от мое лично име и като гражданин на тази страна.

С.Т.: Другите в крайна сметка бяха представители на юридическия корпус, ляво пространство, дясно пространство, повечето от тях политици в една или друга форма.

М Х.: Да, разбирам. Аз не съм.

С.Т.: Сега едно необременено мнение.

М.Хр.: Аз не съм политически ангажиран. Така че, мога да говоря като гражданин на България.

С.Т.: Държавният модел, започваме от него. Във всеки един от разговорите тръгвахме от там. Гражданството - какви усилия трябва да положи то, за да бъде наистина преформатирана държавата, така че гражданинът да има достъп до собствената си държава, защото сега достъпът е ограничено, държавата е затворена за гражданина.

М.Х.: Тук сте прав. Държавата наистина е затворена и ние като граждани, според мен, трябва да правим всичко възможно да променим този модел. Моделът е порочен. Давам ви конкретен пример. Знаете, аз обичам да говоря винаги конкретно: Конституцията.

С.Т.: Този според някои перфектен документ. Той, вярно, че за определени хора  вероятно е перфектен, но за народа изглежда не е.

М. Х.: Да, за народа не е. За българската олигархия наистина е перфектен, защото позволява да се възпроизвежда една олигархична каста, която няма нищо общо с българския народ. Но, давам ви конкретни примери: депутатският имунитет. Аз навремето като депутат много пъти съм повдигал въпроса, внесох и закон за промяна на Конституцията в тази насока. Защо е депутатският имунитет? Когато един депутат бъде хванат с куфарче с пари, примерно как взема подкуп…

С.Т.: Имаме ли такива?

М.Х.: Първо нямаме. Второ, ако го хванат, те не могат да го арестуват, защото парламентът трябва да даде съгласие. Това е някакъв безумен парадокс. Вземете друг проблем, също конституционен. Механизмът за отзоваване. Също съм го предлагал за промяна навремето. Когато един депутат не ходи на работа или приема престъпни закони, такива случаи има, той трябва да може да бъде отзован от своите избиратели. Мисля, че това е логичното и такива институти на отзоваване има в много развити европейски държави. Защо в България да не може да бъде така? Ако аз например не отида на лекции в университета, ами много ясно, че ще ме уволнят. Но ако депутатът не ходи на парламентарни заседания, не посещава парламента, никой не може да му каже нищо и продължава да получава своята заплата. Това е някакъв безумен момент в българската Конституция.

Цялото интервю вижте ТУК

Видеофайлът с интервюто: