Прогресът на човечеството в либералното му тълкувание неизбежно завършва с премахването на човечеството. Точно това подозират – макар и доста смътно – всички онези, които поемат пътя за борба с либерализма и глобализма. И макар QAnon и присъщите им антилиберални теории на заговора да изкривяват действителността, придавайки на подозренията си гротескни черти, които са лесно опровержими от либералите, реалността в нейното трезво и обективно описание се оказва много по-страшна от най-тревожните и чудовищни предчувствия за нея. „Големият Рестарт“ е наистина план за ликвидация на човечеството. Защото именно до такъв извод логически води линията на либералното разбиране за „прогрес“, доведена до край: стремежът да се освободи индивидуума от всички форми на колективна идентичност не може да не завърши с освобождаване на индивидуума от него самия.
Манифест на Великото Пробуждане. Имперски ренесанс срещу „Големия Рестарт“

Александър Дугин

 

Част 1 Great Reset

5-те точки на принц Чарлз

 

През 2020 на форума в Давос неговият основател Клаус Шваб и принц Чарлз Уелски провъзгласиха новия курс на човечеството „Great Reset“, „Големия Рестарт“. Планът, огласен от Уелския принц, съдържа 5 точки:

 

1. Завладяване на човешкото въображение (тъй като промените се случват, само когато хората наистина ги пожелаят);

 

2. Възстановяване на икономиката след пандемията от Ковид 19, което да приведе към началото на „устойчиво развитие“. Необходимо е да се измислят други устойчиви производствени структури, различни от тези, които оказват зловреден ефект на околната среда на планетата;

 

3. Преход към икономика без използване на нефт на глобално ниво. Това ще бъде постигнато чрез критично влияние върху цените на нефта, до постигане на устойчивост на пазара;

 

4. Науката, технологиите и иновациите трябва да получат нов импулс на развитие. Човечеството стои на прага на радикален пробив, който ще измени всички наши представи за това кое е възможно и кое е изгодно в контекста на устойчивото бъдеще;

 

5. Необходима е промяна в структурата на баланса на инвестиции. Трябва да се увеличи дела на „зелените инвестиции“ и да се създадат работни места в областта на „зелената енергия“, цикличната икономика и био-икономиката, да се развиват еко-туризма и „зелените“ публични инфраструктури. (1)

 

Терминът „устойчиво“ (sustainable) се явява най-важен концепт на „Римския клуб“ – „устойчиво развитие“. Тази теория се основава на друга теория – „предели на ръста“, съгласно която пренаселването на планетата е достигнало критичната черта (което предполага необходимост от намаляване на раждаемостта).

 

Фактът, че думата „устойчиво“ се използва в контекста на пандемията Ковид 19, която, съгласно някои анализатори, трябва да доведе до намаляване на населението, предизвика занчителна реакция в световен мащаб.

 

Основният смисъл на „Големия Рестарт“ се свежда до:

Управляване на съзнанието на населението в глобален мащаб, което лежи в основата на „cancel culture” („култура на отмяната“ – б.пр) – въвеждане на цензура в подвластните на глобалистите мрежи (точка 1);

 

Преход към екологична икономика и отказ от индутриалните структури на модерния свят (точки 2 и 5);

 

Встъпване на човечеството в четвъртата икономическа революция (на нея беше посветена предишната среща в Давос), тоест постепенна замяна на работната сила от киборги и внедряването на развит Изкуствен Интелект в глобален мащаб (точка 3);

 

Основната идея на „Големия Рестарт“ е продължаване на глобализацията и укрепване на глобализма след серия неуспехи – консервативното президентство на антиглобалиста Тръмп, ръста на влияние на многополярния свят, преди всичко на Китай и Русия, подема на ислямските държави Турция, Иран, Пакистан, Саудитска Арабия и тяхното излизане от влиянието на Запада.

 

На Давоския форум представителите на глобалния либерален елит декларират мобилизация на структурите си в навечерието на така желаното от тях президентство на Байдън и победата на управляните от глобалистите демократи в САЩ.

 

Имплементиране

 

Маркер на глобалистката agenda (англ. план, програма – б.пр.) са думите от песента на Джеф Смит „Build Back Better” („Ще го построим отново и по-добре“ – лозунгът на предизборната кампания на Джо Байдън). Има се предвид, че след серия неуспехи (като урагана Катрина), хората (има се предвид глобалистите) градят инфраструктурите си още по-добре, отколкото преди.

 

„Големият Рестарт“ – „Great Reset“ – започва с победата на Байдън.

 

Световните лидери – главите на най-крупните корпорации като Big Tech, Big Data, Big Finance и т.н. – се обединиха и мобилизираха, за да победят опонентите си Тръмп, Путин, Си Дзинпин, Ердоган, аятолах Хаменей и други. Началото беше поставено с изтръгването на победата на Тръмп чрез използването на новата технология „завладяване на въображението“ (точка 1), въвеждане на цензура в интернет и машинации с гласуване по пощата.

 

Идването на Байдън в Белия дом означава, че глобалистите преминават и към следващите си точки.

 

Това трябва да обхване всички области на живота, глобалистите се връщат към мястото, на което ги спряха Тръмп и останалите полюси от надигащата се многополярност. И тук контролът над съзнанието (чрез цензура и манипулации в социалните мрежи, тотално следене и събиране на данни за всички) и внедряването на новите технологии, играят ключова роля.

 

Епидемията от Ковид 19 дава основание за това. Под претекста на санитарната хигиена „Големият Рестарт“ разчита рязко да измени структурите за контрол на глобалисткия елит над населението на земята.

 

Инаугурацията на Джо Байдън и вече подписаните от него укази, отменящи практически всички решения на Тръмп, означават, че планът започва да се привежда в действие.

 

В речта си, посветена на „новия“ курс на външната политика на САЩ, Байдън фактически огласи основните направления на глобалистката политика. „Нов“, при това само отчасти, този курс може да се нарече само в сравнение с курса на Тръмп. Като цяло Байдън просто анонсира завръщане към предишния вектор:

 

Поставяне на глобалните интереси по-високо от националните;

 

Укрепване структурите на Световното Правителство и неговите филиали под формата на глобални наднационални организации и икономически структури;

 

Укрепване блока на НАТО и сътрудничество с всички глобалистки сили и режими;

 

Продължаване и задълбочаване на демократичните промени в световен мащаб, което на практика означава:

 

1. Ескалация в отношенията с тези страни и режими, които отхвърлят глобализацията – преди всичко Русия, Китай, Турция и Иран;

 

2. Засилване на военното присъствие на САЩ в Близкия Изток, Европа и Африка;

 

3. Разпространяване на нестабилност и „цветни революции“;

 

4. Широко използване практиката на „демонизиране“ „деплатформинг“ (изключване, блокиране от социалните мрежи- б.пр.) и мрежов остракизъм (cancel culture) по отношение на всички онези, които се придържат към различна от глобалистката гледна точка (както зад граница, така и в самите САЩ).

 

По този начин новото ръководство на Белия дом не просто не демонстрира ни най-малко желание да води равен диалог с когото и да било, а даже ожесточава собствения си либерален дискурс, нетърпящ никакви възражения. Глобализмът твърдо навлиза в тоталитарна фаза. А това прави възможността от нови войни повече от вероятна, включително повишава риска от Трета световна.

 

Геополитика на „Големия Рестарт“

 

Глобалистката „Фондация за Защита на Демокрациите“ (Foundation for Defense of Democracies), изразяваща позициите на неконсервативните кръгове в САЩ, съвсем неотдавна пусна доклад, съдържащ препоръки към Байдън, където се отбелязва, че Тръмпистки направления като:

1. Засилване противостоянието срещу Китай, 

2. Засилване на натиска върху Иран

са положителни и Байдън следва да се движи по тези оси във външната си политика.

 

Авторите на доклада осъждат следните действия на Тръмп във външната политика:

1. Работата по дезинтеграция на НАТО

2. Сближаването с „тоталитарни лидери“ (китайски, КНДР, руски);

3. „Лошата“ сделка с талибаните;

4. Извеждането на американските войски от Сирия.

 

По този начин „Големият Рестарт“ в геополитиката ще означава съчетание между „напредването на демокрацията“ и „неоконсервативната агресивна стратегия за пълномащабно доминиране“, която се явява главен вектор в политиката на „неоконсерваторите“. Поради това на Байдън се препоръчва да продължава и да засилва противостоянието с Иран и Китай, но да съсредоточи основното си внимание върху борбата с Русия. За това е необходимо укрепване на НАТО и разширяване на американското присъствие в Близкия Изток и Централна Азия.

 

Подобно на Тръмп, Русия, Китай, Иран и някои други ислямски страни се смятат от адептите на „Големия Рестарт“ за главни прегради по неговия път.

 

Така екологичните проекти и технологичните иновации (преди всичко въвеждането на Изкуствен Интелект и роботизацията) се съчетават с ръста на агресивната военна политика.

 

Част 2. Кратка история на либералната идеология: глобализмът като кулминация

Номинализъм

 

За да разберем ясно какво се явяват в исторически мащаб победата на Байдън и новият курс на Вашингтон към „Голям Рестарт“, следва да обхванем с поглед цялата история на формиране на либералната идеология, започвайки от корените й. Само тогава ще можем да оценим по достойнство цялата сериозност на нашето положение. Победата на Байдън не е случаен епизод, а анонсирането на глобалистката контраатака не е просто агонията на провалилия се проект. Всичко е много по-сериозно. Байдън и силите, които стоят зад него, въплъщават кулминацията на исторически процес, който води началото си още от Средновековието, достига зрелост в новото време, заедно с появата на капиталистическото общество и днес се доближава до последния си стадий – теоретически набелязан от самото начало.

 

Корените на либералната (=капиталистическата) система тръгват от схоластическия спор за универсалиите.

 

Този спор разцепва католическите богослови на два лагера: едните признават битие на общото (вид, род, универсалиите), а другите смятат за съществуващи само отделни конкретни, индивидуални неща, а техните обобщаващи имена тълкуват като чисто външни и условни системи за класификация, представляващи единствено „празен звук“. Тези, които са убедени в съществуването на общото, видовото, се опират на класическата традиция на Платон и Аристотел. Те започват да се наричат „реалисти“, тоест признаващи „реалността на универсалиите“. Най-яркият представител на реалистите е Тома Аквински и като цяло традицията на монасите-доминиканци.

 

Привържениците на идеята, че рални са само отделни индивидуални предмети и същества, започват да се наричат „номиналисти“, от латинското „nomen” - име. Изискването да не се раздвоява същността води именно към един от главните защитници на номинализма, Уилям Окам. Още по-рано тези идеи отстоява Йоан Росцелин. И макар на първия етап да побеждават „реалистите“, а учението на „номиналистите“ бива предадено на анатема, по-късните пътища на Западно-европейската философия, особено в Новото време, тръгват след Окам.

 

„Номинализмът“ залага основата на бъдещия либерализъм – и в идеологията, и в икономиката. Човекът тук се мисли именно като индивидуум, и нищо повече, а всички форми на колективна идентичност (религия, съсловие и т.н.) подлежат на премахване. Така също и вещите се разглеждат като абсолютна частна собственост, като именно конкретна отделна вещ, която лесно може да бъде приписана като собственост на един или друг индивидуален собственик.

 

Номинализмът се налага преди всичко в Англия, получава широко разпространение в протестантските страни и постепенно става основна философска матрица на Новото врме – в религията (индивидуални отношения на човека с Бога), в науката (атомизъм, материализъм), в политиката (предпоставки за буржоазна демокрация), в икономиката (пазар и частна собственост), етиката (утилитаризъм, индивидуализъм, релативизъм, прагматизъм) и т.н.

 

Капитализъм: първа фаза

 

Оттласквайки се от номинализма, ние можем да проследим целия път на историческия реализъм – от Росцелин и Окам, до Сорос и Байдън. За удобство ще разделим цялата тази история на три фази.

 

Първата фаза се състои във внедряването на номинализма в сферата на религиите. Колективната идентичност на Църквата, както я разбира католицизмът (и в още по-голяма степен православието), бива заменена от протестантите с отделни индивидууми, които могат занапред да тълкуват Свещеното Писание, опирайки се само на своя разсъдък и отхвърляйки всяка традиция. Така много аспекти на християнството – тайнства, чудеса, ангели, посмъртна отплата, край на света и т.н. – биват преразгледани и отхвърлени като несъответстващи на „рационалните критерии“.

 

Църквата като „мистично тяло на Христа“ бива разрушена и заменена с клубове по интереси, създаващи се по свободно съгласие отдолу. Това поражда множество спорещи една с друга протестантски секти. В Европа и в самата Англия, където номинализмът дава най-съществените си плодове, този процес бива донякъде загладен, а най-яростните протестантни се втурват в Новия свят и създават там свое общество. Така по-късно, след борби с метрополиса, се появяват САЩ.

 

Паралелно с разрушаването на Църквата като „колективна идентичност“ (нещо „общо“), започва премахването на съсловията. На мястото на социалната йерархия на свещениците, аристокрацията и селяните, се появяват неопределни „граждани“, а това е изначалното значение на думата „буржоа“. Буржоазията измества всички останали слоеве на европейското общество. Именно буржоата е оптималният „индивидуум“, гражданин без род, племе и професия, но затова пък с частна собственост. И новата класа започва да престорява под себе си цялото европейско общество.

 

По този начин наднационалното единство на папския престол и Западната Римска империя като още едно изражение на „колективната идентичност“ също се премахва. А на негово място се установява порядъкът на основата на суверенните национални държави, своего рода „политически индивидууми“. След приключване на 30-годишната, война Вестфалският мир закрепил тъкмо такъв порядък.

 

Така към средата на XVII век в Западна Европа се налага в основни черти буржоазният строй, тоест капитализмът.

 

Философията на новия сторй бива в голяма степен прозряна от Томас Хобс и развита от Джон Лок, Дейвид Хюм и Имануил Кант. В икономическата област тези принципи прилага Адам Смит, полагайки началото на либерализма като икономическа идеология. Фактически, капитализмът, основан на систематичната имплементация на номинализма, придобива свързващ характер за системното мировъззрение. Смисълът на историята и прогреса от там насетне се заключават в това да „освобождават индивидуума от всички форми на колективна идентичност“ – до самия логически предел.

 

Към XX в., след периода на колониалните завоевания, западноевропейският капитализъм става глобална реалност. Номиналисткият подход превзема науката и културата, политиката и икономиката, самото всекидневно мислене на хората на Запад и на цялото човечество, оказало се под силно западно влияние.

 

XX век и триумфът на глобализацията: втора фаза

 

В XX век капитализмът се сблъсква с нови предизвикателства. Този път това не са привичните форми на колективна идентичност – религиозна, съсловна, професионална или друга подобна – а изкуствени и също съвременни (като самия либерализъм) теории, отхвърлящи индивидуализма и противопоставящи нови, концептуално комбинирани, форми на колективна идентичност.

 

Социалисти, социалдемократи и комунисти противопоставят на либералите класовата идентичност, призовавайки работниците от цял свят да се обединят, за да преобърнат властта на световната буржоазия. Тази стратегия се оказва действена и в някои големи страни, наистина, не в най-развитите индустриално западни страни, както разчита основателят на комунизма Карл Маркс, пролетарските революции побеждават.

 

Паралелно с комунистите се случва, този път в Западна Европа, завземане на властта от крайно националистки сили. Този път те действат в името на „нацията“ или „расата“, отново противопоставяйки на либералния индивидуализъм нещо „общо“, някакво „колективно битие“.

 

Новите противници на либерализма спадат вече не към инерцията на миналото, както в предишните стадии, а представляват по същество модернистки проекти, случващи се в самия Запад. Но те също се градят върху отричането на индивидуализма и номинализма. Това е ясно осмислено от теоретиците на либерализма – преди всичко Хайек и неговия ученик Попър – които обединяват комунистите и фашистите под общото название „врагове на отвореното общество“. И започват с тях смъртоносна война.

 

Тактически използвайки Съветска Русия, на капитализма в началото се удава да се справи с фашистките режими, и това е идеологическият резултат от Втората Световна война. Последвалата „Студена война“ между Запада и Изтока към края на 80те години на XX век завършва с победа на либералите над комунистите.

 

Така проектът за освобождаване на индивидуума от всички форми на колективна идентичност и „идеологически прогрес“ според разбиранията на либералите изминава още един стадий. През 90те години либералните теоретици заговориха за настъпващия „край на историята“ (Ф. Фукуяма) и за „еднополярния момент“ (Ч. Краутхамър).

 

Това стана ярко доказателство за встъпването на капитализма в неговата най-напреднала фаза – стадия на глобализма. Точно по това време у управляващия елит в САЩ възтържествува стратегията на глобализма – набелязана още през Първата Световна война в 14те точки на Уилсън, но вследствие на Студената война обединила елитите на двете партии, както демократи, така и републиканци, представени предимно като „неоконсерватори“.

 

Джендър и постхуманизъм: трета фаза

 

След победата над последния идеологически противник – социалистическия лагер – капитализмът пристъпва към решаващата стъпка. Индивидуализъм, пазар, идеология на правата на човека, демокрация и западни ценности, побеждават в глобален мащаб. Изглежда сякаш дневният ред е изпълнен, никой вече не противопоставя на индивидуализма и номинализма нищо по-сериозно и системно.

 

В този период капитализмът встъпва в третата фаза. При разглеждане по-отблизо се забелязва, че след победата над външните врагове, либералите откриват още две форми на колективна идентичност. Преди всичко полът. Та нали полът също е нещо колективно, било мъжко или женско. Поради това следващият етап е унищожаване на пола като нещо обективно, съществено и неотменимо.

 

Половата принадлежност трябва да бъде отменена, подобно на всички останали форми на колективна идентичност, изживени и отменени по-рано. Оттук и джендърната политика, превръщането на категорията на пола в нещо „опционално“ и зависещо от индивидуалния избор. И тук отново имаме работа със същия този номинализъм – защо да раздвояваме същностите? Човекът си е човек като индивидуум, полът може да се избира произволно, както преди се е избирала религия, професия, нация и начин на живот.

 

Това се превръща в основен дневен ред на либералната идеология именно през 90-те години, след победата над СССР. Да, на пътя на джендърната политика стояха външни противници – тези страни, в които все още бяха съхранени от инерцията на остатъците от традиционното общество ценностни системи и т.н., както и консервативните кръгове в самия Запад. Борбата с консерваторите и „хомофобите“, тоест защитниците на традиционния поглед за съществуването на половете, стана новата цел на адептите на прогресивния либерализъм. Към това се примъкнаха много леви, заменили предишните си антикапиталистически цели с джендърна политика и защита на имиграцията.

 

Отбелязаният успех в институционализирането на джендърната политика и успехите на масовата имиграция, атомизираща населението в страните на самия Запад (което напълно се вписва и в идеологията за правата на човека, оперираща с индивидуума, без да отразява неговите културни, религиозни, социални или национални аспекти), направиха очевидна последната крачка, която оставаше да направят либералите – да премахнат човека.

 

Човекът също е колективна идентичност, което значи, че следва тя да бъде преодоляна, премахната. Това е изискването на принципа на номинализма: „човек“ е само име, празно движение на въздуха, произволна и поради това винаги спорна класификация. Има само индивидуум, а човешки ли е, или не, мъжки ли е, или женски, религиозен или атеистичен – това зависи от неговия избор.

 

По този начин последната крачка, която оставаше да направят либералите, изминали многовековен път към своята цел, е да заменят хората, макар и частично, с киборги, мрежи с Изкуствен Интелект и продукти на генното инженерство. Human optional (човек по избор – б.пр.) следва логически след Gender optional (пол по избор – б.пр.).

 

Тази програма вече е напълно очаквана от постхуманизма, постмодернизма и спекулативния реализъм във философията, а технологически с всеки следващ ден става все по-реалистична. Футуролози и привърженици на процеса на историческо ускорение (акселерационисти) уверено гледат в най-близкото бъдеще, когато Изкуственият Интелект ще стане съпоставим по основни параметри с човешкия. Този момент се нарича Сингуларност. Настъпването й се прогнозира в рамките на 10 до 20 години.

 

Последният бой на либералите

 

Именно в този контекст следва да се помести изстисканата победа на Байдън в САЩ. Именно това означава „Голям Рестарт“ или лозунгът „Ще го построим отново и още по-добре“.

 

В 2000-те години глобалистите се сблъскаха с редица проблеми, които носеха не толкова идеологически, колкото „цивилизационен характер“. След края на 90-те в света практически не останаха повече или по-малко стройни идеологии, способни да отправят предизвикателство на либерализма, капитализма или глобализма. В различна степен техните принципи се приеха от всички, или почти всички. Но, въпреки това, процесите по имплементация на либерализма и джендърната политика, както и премахването на националните държави в полза на Световното Правителство, веднага се затормозиха в няколко направления.

 

На всичко това активно се съпротивляваше Русия на Путин, имаща в запас ядрено оръжие и историческа традиция в опонирането на Запада, а също и редица консервативни традиции, запзени в обществото.

 

Китай, макар и активно да се включи в глобализацията и либералните реформи, не побърза да ги приеме в политическата си система, запази господството на Компартията и се отказа от политическа либерализация. Нещо повече, при Си Дзинпин започнаха да нарастват националните тенденции в китайската политика. Пекин ловко използва „отворения свят“, за да преследва своите национални и даже цивилизационни интереси. А това не влизаше в плановете на глобалистите.

 

Ислямските страни продължиха борбата си срещу озападняването и, независимо от блокадата и натиска, запазиха (като например шиитския Иран) своите непримиримо антизападни и антилиберални режими. Все по-независима от Запада ставаше политиката на такива крупни сунитски държави като Турция и Пакистан.

 

В Европа започна да се надига вълна от популизъм, която нарастваше според взривовете на недоволство на коренните европейци от масовата имиграция и джендърната политика. Политическите елити на Европа оставаха напълно подчинени на глобалистката стратегия, което се вижда от Давоския форум – в докладите на неговите теоретици Шваб и принц Чарлз, но самите общества се раздвижиха и на моменти се вдигаха на истинско въстание против властта, както в случая с протестите на „жълтите жилетки“ във Франция. Тук-таме – например в Италия, Германия, Гърция – популистките партии започнаха да пробиват даже в парламента.

 

И накрая, през 2016 година, в самите САЩ Доналд Тръмп взе, че стана президент и подложи глобалистките идеология, практика и цели на остра и праволинейна критика. И го подкрепяха около половината американци.

 

Всички тези антиглобалистки тенденции не можеха да не се сглобят в зловеща картина в очите на самите глобалисти: сякаш историята на неизменен прогрес на либералите и номиналистите от последните столетия беше поставена под въпрос. Това беше не просто катастрофа на един или друг политически режим. Това беше заплаха за край на либерализма като такъв.

 

Даже самите теоретици на либерализма се почувстваха недобре. Например Фукуяма се отказа от тезиса си за „края на историята“ и предложи засега да се запазят националните държави под властта на либералните елити, за да може с помощта на твърди методи по-добре да се подготвят масите за окончателна трансформация в постчовечество. Друг глобалист, Чарлз Краутхамър, изобщо заяви, че „еднополярният модел“ е приключен, а глобалистките елити не са съумели да се възползват от него.

 

Именно в такова паническо и практически истерично състояние прекараха последните четири години представителите на глобалистката върхушка. И затова въпросът за отстраняването на Тръмп от поста президент на САЩ за тях беше въпрос на живот и смърт. Ако Тръмп беше запазил поста си, колапсът на глобалиската стратегия щеше да бъде необратим.

 

Но Байдън успя – с всички необходими средства – да изгони Тръмп и да демонизира привържениците му. Тук и започва да работи „Големият Рестарт“, „Great Reset”. В него наистина няма нищо ново – това е продължение на основния вектор на западноевропейската цивилизация от Новото време по направлението към прогрес, изтълкуван в духа на либералната идеология и номиналистката философия. Остава съвсем малко: освобождаването на индивидуума от последната форма на колективна идентичност, завършване на премахването на пола и преминаване в постхуманната парадигма.

 

Успехите при високите технологии, интеграцията на обществото в социалните мрежи – здраво управлявани, както сега се изяснява, от либералните елити в откровено тоталитарен ключ – отработените начини за следене и влияние върху масите, правят постигането на либералната цел съвсем близко.

 

Но за да се извърши този решаващ скок, те трябва в ускорен режим (и вече без да обръщат внимание как изглежда това) енергично да разчистят пътя към финализиране на историята. Това означава, че премахването на Тръмп е сигнал за атакуване на всички останали прегради.

 

До тук определихме мястото ни на стълбицата на историята. И по този начин получихме по-пълна представа какво е „Големия Рестарт“. Това не е нищо друго, освен начало на „последната битка“. Глобалистите в своята борба за номинализъм, либерализъм, освобождаване на индивидуума и гражданско общество, си представят себе си като „воини на светлината“, носещи на масите прогрес и освобождение от хилядолетни предразсъдъци, нови възможности и, по всяка вероятност, физическо безсмъртие и други чудеса на генното инженерство.

 

Всички, които им противостоят, в техните очи са „сили на тъмнината“. И по тази логика, към „враговете на отвореното общество“ трябва да се отнасят с цялата възможна строгост. „Ако врагът не се предава, се унищожава“. Враг се явява всеки, който поставя под съмнение либерализма, глобализма, индивидуализма, номинализма – във всичките им проявления. Такава е новата етика на либерализма.

 

Нищо лично. Всички имат право да бъдат либерали, но никой няма право да не бъде либерал.

 

Част 3. Разкол в САЩ: тръмпизмът и неговите врагове

Врагът отвътре

 

Ако поставим по-ограничен контекст в рамката на общата история на либерализма от Окам до Байдън, изтръгната от Тръмп победа на демократите в битката за Белия дом през зимата на 2020-21 година има също и огромно идеологическо значение. То е свързано най-вече с процеси, разгръщащи се вътре в самото американско общество.

 

Работата е там, че след падането на СССР и настъпването на „еднополярния момент“ през 90-те години на XX век, изчезнаха външните противници на глобалния либерализъм. Поне така изглеждаше, в контекста на оптимистичното очакване на „края на историята“. И макар тези прогнози да се оказаха преждевременни, като цяло Фукуяма не просто гадаеше настъпило ли е бъдещето, а строго следваше самата логика на либералното тълкуване на историята и затова, с известни поправки, неговият анализ като цяло беше верен.

 

Сред цялото човечество, всъщност, в една или друга степен, се установиха нормите на либералната демокрация – пазар, избори, капитализъм, признаване „правата на човека“, нормативите на „гражданското общество“, съгласие с технократичните трансформации и стремеж за развитие и внедряване на високи технологии – преди всичко дигитални. Ако някой е упорствал в своята неприязън към глобализацията, това можеше да се разглежда като обикновена инерция, като неготовност да бъде „ощастливен“ от либералния прогрес.

 

С други думи, това не беше идеологическа опозиция, а просто досадна пречка. Цивилизационните различия трябваше постепенно да се размият. Капитализмът, приет и в Китай, и в Русия, и в ислямския свят, рано или късно би повлякъл след себе си процеси на политическа демократизация, отслабване на националния суверенитет и би довел, в крайна сметка, до приемането на общопланетарна система, тоест до Световно Правителство. Това щеше да е въпрос не на идологическа борба, а на време.

 

Именно в този контекст глобалистите се заеха със следващите стъпки в придвижването на основната си програма – премахването на всички остатъчни форми на колективна идентичност. Това се отнасяше преди всичко за джендърната политика, а също и за усилване на потоците на миграцията, призвани окончателно да размият културната идентичност на самите западни общества, в това число европейското и американското. По този начин основният удар на глобализацията би се случил от само себе си.

 

В този контекст в самия Запад започна да се проявява „вътрешен враг“. Това бяха силите, които се възмутиха от унищожаването на половата идентичност, на остатъците от културната традиция (чрез миграцията) и на отслабването на позициите на средната класа. Постхуманистките хоризонти на надигащата се Сингуларност и заменятнето на хората от Изкуствен Интелект също внушаваха все по-големи опасения. А на философко ниво не всички интелектуалци приеха парадоксалните изводи на Постмодернизма и спекулативния реализъм.

 

Освен това, забеляза се явно противоречие между западните маси, живеещи в контекста на старите норми на Модернизма, и глобалистките елити, стремящи се на всяка цена да ускорят социалния, културния и технологичния прогрес, разглеждан в либерална оптика. Така започна да се натрупва новият идеологически дуализъм – този път вътре в Запада, а не извън него. Враговете на „отвореното общество“ се появиха сега в самата западна цивилизация. Това бяха онези, които отхвърлиха последните изводи на либералите и съвършено не приеха нито джендърната политика, нито масовата миграция, нито премахването на националните държави и суверенитети.

 

Това нарастващо съпротивление, наречено обобщено „популизъм“ (или „десен популизъм“), се опря на същата тази либерална идеология – на капитализма и либералната демокрация, но тълкувайки тези „ценности“ и „ориентири“ по стария, а не по новия начин.

 

Свободата в този случай се мислеше като свобода да имаш всякакви възгледи, не само такива, които съответстват на нормите на политическата коректност. Демокрацията се тълкуваше като власт на мнозинството. Свободата за смяна на пола се съчетаваше със свободата да се запазят семейните ценности. Готовността да се приемат мигранти, изразяващи желание и доказващи способност да се интегрират в западните общества, строго се отличаваше от поголовното приемане на всички, без разлика в съпровождащите постоянни извинения за колониалното минало пред всевъзможни пришълци.

 

Постепенно „вътрешният враг“ на глобалистите достигна сериозни пропорции и голямо влияние. Старата демокрация оспори новата.

 

Тръмп и въстанието на нищожествата

 

Кулминация на това стана избирането на Доналд Тръмп през 2016 година. Тръмп построи кампанията си точно на този разкол в американското общество. Кандидатът на глобалистката партия Хилари Клинтън безразсъдно нарече привържениците на Тръмп, тоест „вътрешния враг“, „deplorables”, тоест „жалки“, „достойни за съжаление“, „нищожества“. В отовор „нищожествата“ избраха Тръмп.

 

Така разколът вътре в либералната демокрация стана най-важен политически и идеологически факт. Тези, които тълкуваха демокрацията „постарому“ (като власт на мнозинството), не просто въстанаха против новото тълкувание (като власт на малцинството, склонно да застава зад популистката гледна точка, носещо зародиша на... да, разбира се, „фашизъм“ или „сталинизъм“), но съумяха да удържат победа и да доведат своя кандидат в Белия дом.

 

Тръмп пък от своя страна провъзгласи намерението си да „пресуши Блатото“ (drain the Swamp), тоест да приключи с либерализма в неговата глобалистка стратегия и „да направи Америка отново велика“ (Make America great again). Да обърнем внимание на думата „отново“ (again). Тръмп искаше да се върне към епохата на националните държави, тоест да направи редица стъпки срещу течението на историята (както я разбират либералите). Тоест „доброто старо вчера“ се противопостави на „глобалисткото днес“ и „постхуманисткото утре“.

 

Следващите четири години се превърнаха в истински кошмар за глобалистите. Подконтролните на глобалистите медии през всичките четири години обвиняваха Тръмп във всички възможни грехове, в това число и работа „за руснаците“, тъй като и „руснаците“ също упорстваха в неприемането на „прекрасния нов свят“, саботирайки укрепването на наднационалните институции, включително Световното Правителство, и препятствайки провеждането на гейпаради.

 

Всички противници на либералната глобализация логически се събраха в една група, в която попаднаха не само Путин, Си Дзинпин и някои ислямски лидери, но и – само помислете! – Президентът на Съединените Американски Щати, човек номер едно на „свободния свят“. За глобалистите това беше катастрофа. И докато не свалиха Тръмп – с използване на цветна революция, провокиране на безпорядък, фалшиви бюлетини и методи за преброяване на гласове, по-рано прилагани само спрямо други страни и неугодни на САЩ режими – не можаха да се успокоят.

 

Едва след това, отново хващайки юздите на управлението в Белия дом, глобалистите започнаха да идват на себе си. И отново се захванаха за... старото. Но в техния случай старото (build back) означаваше връщане към „еднополярния момент“, в дотръмпистиките времена.

 

Тръмпизъм

 

През 2016 Тръмп оседла вълната на популизма, нещо, което не се удаде на нито един европейски лидер. Затова той стана символ на противостоенето на либералната глобализация. Да, това не беше алтернативна идеология, а просто отчаяна съпротива срещу последнте изводи, направени от логиката, и даже от метафизиката, на либерализма (и номинализма). Тръмп оспорваше не капитализма, и не демокрацията, а само тези форми, които те придобиха в последния стадий и които преминаха към постепенна и последователна имплементация. Но и това беше достатъчно, за да обозначи фундаментален разкол в американското общество.

 

По този начин се случи феноменът „тръмпизъм“, далеч превъзхождащ личността на самия Доналд Тръмп. Тръмп спечели на вълната на антиглобалисткия протест. Но е съвсем очевидно, че той не беше и не е идеологическа фигура. Въпреки това, именно около него започна да се формира опозиционен блок. Американската консерваторка Ан Култър, автор на книгата „In Trump we trust”, по-късно преформулира кредото си на „In Trumpism we trust”. („Вярваме в Тръмп“ и „Вярваме в Тръмпизма“, по аналогия с надписа от доларовите банкноти, гласящ „In God We Trust”, „Вярваме в Бог“ – б.пр.).

 

Не толкова самият Тръмп, колкото набелязаната от него линия на противопоставяне на глобалистите, стана ядро на тръмпизма. В ролята си на Президент Тръмп далеч не винаги беше на висотата на формулираната от самия него задача. Още повече, че той не успя да осъществи нищо дори близко до „пресушаване на Блатото“ и победа над „глобализма“. Но независимо от това, той стана притегателен център за всички онези, които осъзнаваха или само чувстваха опасността, идваща от глобалисткия елит и неразривно свързаните с него представители на Големите Финанси и Големите Технологии.

 

Така започна да се образува ядрото на тръмпизма. В този процес важна роля изигра американският интелектуалец с консервативна ориентация Стив Банън, мобилизирал в подкрепа на Тръмп широки младежки слоеве и разроени консервативни движения. Самият Банън е вдъхновен от сериозни антимодернистки автори, като Джулиъс Евола, и следователно неговата опозиция на глобализма и либерализма имаше по-дълбоки основания.

 

Важна роля в тръмпизма изиграха и последователните палео-консерватори – изолационисти и националисти – Пат Бюканън, Рон Пол, както и отхвърлените през 80-те години от неоконите (десни глобалисти) в периферията адепти на антилибералната и антимодернистката (следователно, фундаментално антиглобалистка) философия – Ричард Уивър и Ръсел Кърк.

 

Изразители на масовата мобилизация на „тръмпистите“ станаха представителите на организацията от социалните мрежи QAnon, които облякоха критиката срещу либерализма, демократите и глобалистите във формата на теория на заговора. Те разпространяваха в мрежите потоци от обвинения и разобличения на глобалисти, замесени в секс-скандали, педофилия, корупция, сатанизъм.

 

Своите верни интуиции за зловещия характер на либералната идеология, станала очевидна в последния стадий на нейното триумфално разпространение сред човечеството, привържениците на QAnon формулираха на нивото на средностатистическия американец и масовото съзнание, което едва ли е склонно към задълбочен философски и идеологически анализ. Успоредно с това, QAnon разширяваха влиянието си, но същевременно придаваха на антилибералната критика гротескни черти. Именно привърженици на QAnon като авангард на масовия конспирологичен популизъм се оказаха начело на протестите от 6-ти януари, когато възмутени от откраднатите избори привърженици на Тръмп нахлуха в Капитолия. С това те не постигнаха никаква цел, но дадоха на Байдън и демократите повод още повече да демонизират „тръмпизма“ и всички противници на глобализма, приравнявайки всеки консерватор с „екстремистите“. След това последва вълна от арести, а най-последователните „нови демократи“ предложиха привържениците на Тръмп да бъдат лишени от всякакви социални права, включително възможността за купуване на самолетни билети.

 

Доколкото социалните мрежи редовно се наблюдават именно от привърженици на глобалните елити, събирането на данни практически за всички граждани на Щатите и техните политически предпочитания не представляваше проблем. Така пристигането на Байдън в Белия дом се ознаменува с това, че либерализмът придоби откровено тоталитарни черти.

 

От този момент тръмпизмът, популизмът, защитата на семейните ценности и каквито и да е намеци за консерватизъм или за несъгласие с постановките на глобалисткия либерализъм, са приравнени в САЩ почти с престъпления – с „hate speech“ (език на омразата – б.пр.) и „фашизъм“.

 

Но тръмпизмът все пак не изчезна с победата на Байдън. В неговите редици в една или друга степен се намират онези, които на последните избори дадоха гласа си за Доналд Тръмп, а това са повече от 70 000 000 гласа.

 

Затова е съвършено очевидно, че тръмпизмът в никакъв случай няма да завърши с Тръмп. Половината от населението на САЩ фактически се оказа в положението на радикална опозиция, а най-последователните тръмписти образуват антиглобалистко подземие в самата цитадела на глобализма.

 

Нещо аналогично се случва в европейските страни, където популистките движения и партии все повече осъзнават себе си като дисиденти, лишени от всякакви права и подложени на идеологически гонения в условия на ставащата очевидна глобалистка диктатура.

 

Колкото и да им се иска на глобалистите, отново завзели властта в САЩ, да представят предходните четири години като „досадно недоразумение“, а своята победа да обявят за окончателно „възвръщане към нормалността“, обективната картина е пределно далече от успокоителните заклинания на глобалистката върхушка. Против нея и против нейната идеология са мобилизирани не само страни с друга цивилизационна идентичност, но този път и половината от собственото население, постепенно идващо в съзнание за сериозността на своето положение и пристъпващо към търсене на идеологическа алтернатива.

 

Ето в какви условия Байдън оглави САЩ. Самата американска черга гори под краката на глобалистите. И това придава на ситуацията на „последната битка“ особено, допълнително измерение. Не Запад против Изток, не САЩ и НАТО срещу всички останали, а либералите срещу човечеството – включително този сегмент от човечеството, който се оказа на територията на самия Запад, но все повече и повече се отвръща от своя глобалистки елит – ето какво определя стартовите условия на тази битка.

 

Индивидуум и дивидуум

 

Следва да изясним още един съществен момент. Видяхме, че цялата историчя на либерализма представлява последователно освобождаване на индивидуума от всички форми на колективна идентичност. Последните акорди в процеса на тази логически безукорна имплементация на номинализма ще бъде преходът към постхуманизъм и вероятната замяна на човечеството с друга, този път постчовешка, цивилизация на машините. Именно към това води последователният индивидуализъм, взет като нещо абсолютно.

 

Но тук либералната философия идва до принципен парадокс. Освобождаването на индивидуума от човешка идентичност, за което го подготвя джендърната политика, съзнателно и целенасочено превръщаща човека в извратено чудовище, не може да гарантира, че това ново –  прогресивно! –  същество ще остане индивидуум.

 

Освен това, и развитието на мрежовите компютърни технологии, и генното инженерство, и самата обектно-ориентирана онтология, представляваща кулминация на Постмодернизма, явно водят към това „новото същество“ да бъде не толкова „животно“, колкото „машина“. Именно с това е свързан и хоризонтът на „безсмъртието“, който ще се обезпечава най-вече от изкуствено съхраняване на личните спомени (които е достатъчно лесно да бъдат симулирани).

 

По този начин на индивидуума на бъдещето, в качеството му на пълно изпълнение на цялата програма на либерализма, няма да може да се гарантира именно това, което беше основна задача на либералния прогрес – неговата индивидуалност. Либералното същество на бъдещето даже на теория изобщо не представлява индивиуум, тоест нещо „неделимо“, а напротив, представлява „дивидуум“, тоест нещо делимо и състоящо се от заменими детайли. Такава е машината – състои се от комбинация от части.

 

В теоретичната физика отдавна се състоя преходът от теория на „атомите“ (или „неделимите единици на материята“) към теория на частиците, които се мислят не като „части на нещо цяло“, а като „части без цяло“. Индивидуумът като цяло също се разлага на съставни детайли, които могат отново да се съберат, но може и да не се събират, а да се използват като биоконструктор. Оттук и образите на мутанти, химери и чудовища, с които изобилства съвременната фантастика, населяваща с тях повечето въображаеми (а значи в някакъв смисъл и предусетени и даже планирани) версии на бъдещето.

 

Постмодернистите и спекулативните реалисти вече подготвиха почвата за това, предлагайки да се замени тялото на човека като нещо цялостно с представата за „парламент от органи“ (Б. Латур). По този начин индивидуумът, даже като биологична единица, ще се превърне в нещо друго, ще мутира именно в този момент, когато ще достигне абсолютното си въплъщение.

 

Прогресът на човечеството в либералното му тълкувание неизбежно завършва с премахването на човечеството.

 

Точно това подозират – макар и доста смътно – всички онези, които поемат пътя за борба с либерализма и глобализма. И макар QAnon и присъщите им антилиберални теории на заговора да изкривяват действителността, придавайки на подозренията си гротескни черти, които са лесно опровержими от либералите, реалността в нейното трезво и обективно описание се оказва много по-страшна от най-тревожните и чудовищни предчувствия за нея.

 

„Големият Рестарт“ е наистина план за ликвидация на човечеството. Защото именно до такъв извод логически води линията на либералното разбиране за „прогрес“, доведена до край: стремежът да се освободи индивидуума от всички форми на колективна идентичност не може да не завърши с освобождаване на индивидуума от него самия.

 

Част 4. Великото Пробуждане (Great Awakening)

„Великото Пробуждане“ – вопъл в нощта

 

Достигнахме до самия тезис, представляващ пълната противоположност на „Големия Рестарт“ – тезисът за „Великото Пробуждане“, Great Awakening.

 

Този лозунг беше издигнат за първи път именно от представители на американския антиглобализъм – водещия на алтернативния телевизионен канал Infowars Алекс Джонс, подложен на глобалистка цензура и изключен от социалните мрежи още в първия етап от президентството на Тръмп, както и активисти на QAnon. Важно е, че това се случи именно в САЩ, където беше назряло ожесточение между глобалистките елити и популистите, получили, макар и за 4 години, свой президент, въпреки и спънат от административни прегради и от ограниченията на собствения си идеологически кръгозор.

 

И, самите те необременени от сериозен идеологически и философски багаж, антиглобалистите успяха да схванат същността на най-важните процеси, разгръщащи се в съвременния свят. Глобализмът, либерализмът и „Големият рестарт“, явяващи се изражение на решимостта на либералния елит да доведе своите планове до край, посредством любими методи – включително пряка диктатура, мащабни репресии и кампании по тотална дезинформация – се натъкнаха на все по-нарастваща и все по-съзнателна съпротива.

 

Алекс Джонс завършва предаванията си с един и същи възглас – „You are Resistance!”, „Вие сте Съпротивата!“. Самият Алекс Джонс обаче, както и активистите на QAnon, няма строго определени възгледи за света. В този смисъл те са представители именно на народните маси, самите “deplorables”, които така жестоко унизи Хилари Клинтън. Това, което се събужда, не са идеологически противници на либерализма, не са врагове на капитализма, и не са идейни опоненти на демокрацията. Това не са даже и консерватори. Това са просто хора – хора като такива, най-обикновени и прости. Но хора, желаещи да бъдат и да останат хора. Тоест, да имат свобода, пол, култура, живи и конкретни връзки с Родина, със заобикалящ свят, с народ.

 

„Великото Пробуждане“ не е за елити и интелектуалци, а за народа, за масите, за хората като такива. И Пробуждането, за което става дума, не е свързано с идеологически анализи. То е спонтанна реакция на философски слабо-компетентните маси, живо и внезапно осъзнали, като добитък пред кланица, че съдбата им е вече решена от управниците и че в бъдещето няма място за хората.

 

„Великото Пробуждане“ е спонтанно, в много отношения несъзнателно, интуитивно и сляпо. Това в никакъв случай не е осъзнаване, не е осмисляне или дълбок исторически анализ. Както видяхме на кадрите от Капитолия, активистите на тръмпизма и членовете на QAnon изглеждат като персонажи от комиксите или супергерои на Марвел. Конспирологията е детска болест на антиглобализма. Но от друга страна, това е начало на фундаментален исторически процес. Така възниква полюс на опозиция на самия ход на историята, в нейното либерално разбиране.

 

Поради това не следва спешно да се натовари тезисът за „Великото Пробуждане“ с идеологическа детайлизация – с фундаментален консерватизъм ( в това число религиозен), традиционализъм, марксистка критика на капитала или анархистки протести заради протеста. „Великото Пробуждане“ е нещо по-органично, по-спонтанно и в същото време тектонично. Защото човечеството внезапно е озарено от съзнанието за близостта на собствения си неизбежен край.

 

И поради това „Великото Пробуждане“ е толкова сериозно. И затова тръгва от САЩ, от цивилизацията, където мракът на либерализма е най-гъст. Това е вопъл от центъра на самия ад, от зоната, в която черното бъдеще отчасти е настъпило.

 

„Великото Пробуждане“ е спонтанният отговор на човешките маси на „Големия Рестарт“. Разбира се, можем да се отнесем към това скептично. Либералните елити – особено днес – държат в свои ръце управлението на всички основни цивилизационни процеси. Те управляват световните финанси и са в състояние да правят с тях всичко, което им е угодно – от безгранични емисии, до всевъзможни машинации с финансови инструменти и структури. В техни ръце е цялата американска военна машина и управлението на съюзниците в НАТО. Байдън обещава отново да укрепи влиянието на Вашингтон в тази структура, почти разпаднала се в последните години. На либералите са подчинени практически всички гиганти от High Tech – компютри, айфони, сървъри, телефони и социални мрежи строго се контролират от няколко монополисти, влизащи в глобалисткия клуб. Това значи, че Big Data, тоест целият обем от сведения за практически цялото население на земята, си имат собственик и владетел.

 

Технологиите, научните центрове, световното образование, културата, средствата за масова информация, медицината и социалните служби са изцяло в техни ръце.

 

Либералите в правителствата и във властовите кръгове на страните са органични компоненти на планетарните мрежи, с все един и същи щаб.

 

За глобалистите работят сецслужбите на Западните страни и тяхната агентура в други режими, завербувана или подкупена, принудена към сътрудничество или доброволно преминала към такова.

 

На пръв поглед как в такава ситуация привържениците на „Великото Пробуждане“ да осъществят въстание против глобализма? Как, без да имат никакви ресурси, ефективно да се противопоставят на световния елит? Какво оръжие да използват? Към каква стратегия да се придържат? И освен това – на каква идеология да се опрат, когато либералите и глобалистите в целия свят са единни и имат обща идея, обща цел и единна линия, а противниците им са разроени, не само в различните общества, но и в рамките на едно и също общество?

 

И разбира се, тези противоречия в редица опозиции се задълбочават още повече от управляващите елити, които привично раздлеят, за да владеят. Затова мюсюлманите са подстрекавани срещу християните, левите срещу десните, европейците срещу руснаците или китайците и т.н.

 

Но „Великото Пробуждане“ се случва не благодарение на, а въпреки всичко това. Против либералите въстава самото човечество, човекът като ейдос, човекът като общо, човекът като колективна идентичност, при това във всичките й форми – органически и изкуствени, исторически и новаторски, източни и западни.

 

„Великото Пробуждане“ тъкмо започва. То даже още не е ясно започнало. Но фактът, че то вече има име, и че това име се появи в самия епицентър на идеологическите и исторически трансформации – САЩ, на фона на драматичния разгром на Тръмп, отчаяното щурмуване на Капитолия и надигащата се вълна от либерални репресии, когато глобалистите вече не крият тоталитарната си същност, теория и практика, има огромно (може би решаващо) значение.

 

„Великото Пробуждане“ срещу „Големия Рестарт“ – това е въстание на човечеството срещу управляващия либерален елит. Нещо повече, това е въстание на човека срещу неговия отдавнашен, извечен враг, срещу врага на самия човешки род.

 

Ако има такива, които провъзгласяват „Велико Пробуждане“, колкото и наивно да изглеждат техните формулировки, значи не всичко е загубено, значи в масите зрее ядро на Съпротива, те започват мобилизация. От този момент започва историята на всемирно въстание – въстание против „Големия Рестарт“ и неговите адепти.

 

„Великото Пробуждане“ е проблясък на съзнанието на прага на Сингуларността. Последната възможност да се вземе алтернативно решение за съдържанието и посоката на бъдещето. Пълна замяна на хората с нови същности, дивидууми, не може да бъде наложена просто със сила отгоре. Елитите трябва да съблазнят човечеството, да получат от него макар и неясно, но съгласие. „Великото Пробуждане“ призовава да се каже решително „не!“.

 

Това още не е краят на войната, даже не е самата война. Не е дори и нейното начало. Но е възможност за такова начало. Ново начало на историята на Човека.

 

Разбира се, „Великото Пробуждане“ е съвършено неподготвено.

 

Както видяхме, в самите Щати противниците на либерализма – и Тръмп, и тръмпистите – са готови да отхвърлят последния стадий на либералната демокрация, но не си и помислят за пълноценна критика на капитализма. Те защитават вчера и днес срещу надигащото се зловещо утре. Но при тях отсъства пълноценен идеологически хоризонт. Те се опитват да спасят предходния стадий на същата тази либерална демокрация, на същия капитализъм, от следващите по-напреднали техни стадии. А това само по себе си представлява противоречие.

 

Съвременните леви също така имат граници на критиките си към капитализма – и защото разделят материалистическото разбиране на историята (Маркс беше съгласен с необходимостта от световен капитализъм, който се надяваше да преодолее чрез световен пролетариат), и защото в последно време социалистическите и комунистическите движения бяха превзети от либералите и преориентирани от воденето на класова борба против капитализма към защита на мигрантите, сексуалните малцинства и борбата с мнимите „фашисти“.

 

Дясното е ограничено в националните държави и култури, без да вижда, че в същото отчаяно положение се оказват народите и на други цивилизации. Буржоазните нации, възникнали в зората на Новото време, представляват рудимент на буржоазната цивилизация. Тази цивилизация днес разрушава и премахва това, което вчера сама създаде, но използва всички ограничения на националната идентичност, за да поддържа съпротивляващото се срещу глобалистите човечество в едно разделено и конфликтно състояние.

 

Затова „Велико Пробуждане“ има, но то засега няма идейна основа. Но ако то наистина се явява историческо, а не ефимерно и чисто периферно явление, такава основа му е необходима. И то отвъд съществуващите политически идеологии, наложили се в Новото време в самия Запад. Обръщането към която и да е от тях автоматично би означавало да се окажем в идеологически плен на властта на капитала.

 

Значи, в търсене на платформа за „Великото Пробуждане“, пробляснало в САЩ, трябва да излезем извън пределите на американското общество и доволно кратката американска история и да се отправим за вдъхновение към други цивилизации – преди всичко в нелибералните идеологии на самата Европа. Но и това е недостатъчно, тъй като заедно с деконструкцията на либерализма, ние трябва да намерим опора във всички цивилизации на човечеството, които далеч не се изчерпват със Запада, откъдето собствено идва и основната заплаха и където – в швейцарския Давос! – беше провъзгласен „Големият Рестарт“.

 

Интернационалът на народите срещу интернационала на елитите

 

„Големият Рестарт“ иска отново да направи света еднополярен, за да премине към глобалистка безполярност, когато елитите ще станат в пълния смисъл на думата интернационални и тяхното местопребиваване ще бъде разпръснато из цялото пространство на планетата. Именно поради това глобализмът носи със себе си края на САЩ – САЩ като страна, държава, общество. Точно това чувстват – засега интуитивно – тръмпистите и привържениците на „Великото Пробуждане“. Байдън е присъда за САЩ. А чрез САЩ – и за всички останали.

 

Съответно, „Великото Пробуждане“, за целите на спасението на народи и общества, трябва да започне с многополярност. Това не е просто спасение на самия Запад, даже не е спасение от Запада на всички останали. Това е спасение на човечеството – и западно, и незападно – от тоталитарната диктатура на либералните капиталистически елити. А това самостоятелно не могат да направят нито хората от Запада, нито хората от Изтока. Тук трябва да се действа общо. „Великото Пробуждане“ предполага интернационал на народите срещу интернационала на елитите.

 

Многополярността ще бъде най-важният ориентир и ключът към стратегията на „Великото Пробуждане“. Само обръщайки се към всички държави, култури и цивилизации на човечеството, ще бъдем способни да съберем достатъчно сили, за да противостоим ефективно на „Големия Рестарт“ и ориентирането към Сингуларност.

 

Но в този случай цялата картина на неизбежното финално стълкновение се оказва далеч не толкова отчаяна. Ако обхванем с поглед всичко, което може да стане полюс на „Великото Пробуждане“, ситуацията ще се представи в малко по-различна светлина. Интернационалът на народите, стига само да започне да се мисли в тези категории, далеч не се оказва утопия и абстракция. Освен това, ние лесно можем да видим от сега огромния потенциал, който може да бъде задействан в борбата срещу „Големия Рестарт“.

 

Да пресметнем набързо този диспозитив, на който „Великото Пробуждане“ може да разчита в глобален мащаб.

 

Гражданската война в САЩ: избор на нашия лагер

 

В САЩ имаме опора в тръмпизма. И макар самият Тръмп да загуби, това не значи, че е вдигнал ръце, примирявайки се с откраднатата победа, и че неговите привърженици – 70 000 000 американци – са се успокоили и са приели либералната диктатура като задължителна. Нищо подобно. От този момент в самите САЩ действа мощно многочислено (половината население!), озлобено и доведено до отчаяние от тоталитаризма на либералите антиглобалистко подводно течение. Дистопията на Оруел от романа „1984“ се въплъти в живота не в комунистически или фашистки режим, а в либерален. Но опитът и от съветския комунизъм, и от нацистка Германия показва, че съпротива е възможна винаги.

 

Днес САЩ се намират на практика в състояние на гражданска война. Властта е завзета от либерал-болшевиките, а техните противници са отхвърлени в опозиция и са на границата да преминат в нелегалност. 70 000 000 опозиция, това е сериозно. Разбира се, те са разпръснати и могат да се изгубят в хода на наказателните рейдове на демократите и новите тоталитарни технологии на Big Tech.

 

Но е рано да отписваме от сметките американския народ. Явно е, че той все още има определен запас от сили и половината население на САЩ е готово да защитава индивидуалната си свобода на всякаква цена. А днес въпросът стои именно така – или Байдън, или свобода. Разбира се, либералите се опитаха да отменят Втората поправка и да обезоръжат ставащото все по-нелоялно към глобалистката върхушка население. Вероятно демократите ще се опитат да довършат и самата двупартийна система, въвеждайки еднопартиен режим – напълно в духа на съвременната им идеология. Това се нарича либерал-болшевизъм.

 

Но гражданската война никога няма предвидим изход. Историята е отворена и победа на всяка от страните винаги е възможна. Особено ако човечеството осъзнае колко важна е американската опозиция за всеобщата победа над глобализма. Както и да се отнасяме към САЩ, към Тръмп и тръмпистите, ние всички просто сме длъжни да подкрепяме американския полюс на „Великото Пробуждане“. Да спасим Америка от глобалистите, а значи да съдействаме тя отново да стане велика, е наша обща задача.

 

Европейския популизъм: преодоляване на десните и левите

 

Вълната на антилибералния популизъм не спада и в Европа. Макар на глобалиста Макрон да се удава да сдържа протеста на „жълтите жилетки“, италианските и германските либерали да изолират и блокират десните партии и лидерите им, предотвратявайки идването им на власт, тези процеси не могат да  бъдат спряни. Популизмът изразява същото това „Велико Пробуждане“, само че на европейска почва и с европейска специфика.

 

За този полюс на съпротива е извънредно нужна нова идеологическа рефлексия. Европейските общества са много по-идеологически активни, отколкото американците, и поради това традициите на десните и левите политики – и присъщите им противоречия – се усещат много по-остро.

 

Именно от тези противоречия се ползват либералните елити, за да запазят позициите си в страните от Евросъюза.

 

Работата е в това, че ненавистта към либералите в Европа настъпва едновременно от две страни: левите виждат в тях представители на крупния капитал, експлоататори, загубили и последната капка приличие, а десните – провокатори на изкуствена масова миграция, унищожители на последните остатъци от традиционните ценности, убийци на европейската култура и гробари на средната класа. При това мнозинството както от десните, така и от левите популисти отмениха традиционните си идеологии, неотговарящи вече на историческите потребности, и изразяват възгледите си в нови форми – понякога противоречиви и оскъдни.

 

Отказът от идеология – на ортодоксалния комунизъм и национализма – като цяло е положителен, това дава на популистите нова, много по-широка база. Но то се явява и тяхното слабо място.

 

Но най-фатално в европейския популизъм е не толкова деидеологизацията, колкото запазването на дълбокото отхвърляне между леви и десни, наследено от предишни исторически епохи.

 

Установяването на европейски полюс на „Великото Пробуждане“ трябва да бъде обвързано с решаването на тези две идеологически задачи: окончателно преодоляване на границите между леви и десни (което означава задължителен отказ на едните от измисления „антифашизъм“, а на другите от също така измисления „антикомунизъм“) и въздигане на популизма като такъв – интегралния популизъм – в самостоятелен идеологически модел. Неговият смисъл трябва да се заключава в радикална критика на либерализма и неговия висш стадий – глобализма, но и да съчетава нуждата от социална справедливост и съхраняването на традиционната културна идентичност.

 

В този случай европейският популизъм първо, ще набере критична маса, която фатално не достига, докато десните и левите популисти губят време и усилия в оправяне на сметките помежду си, и второ, ще стане най-важният полюс на „Великото Пробуждане“.

 

Китай и неговата колективна идентичност

 

Противниците на „Големия Рестарт“ имат и още един съществен аргумент. Това е съвременен Китай. Да, Китай се възползва от възможностите, които глобализацията откри, за да усили икономиката на своето общество. Но самият Китай не възприе духа на глобализма, либерализма, индивидуализма, номинализма и неговата идеология. Китай взе от Запада това, което го направи по-силен, но отхвърли онова, което го отслабваше. Това е опасна игра, но до този момент Китай успешно се справя с нея.

 

Китай е традиционно общество с хилядолетна история и устойчива идентичност. И той явно е решен да остане такъв и занапред. Особено ясно това се вижда в политиката на сегашния ръководител на Китай Си Дзинпин. Той е готов на тактически компромиси със Запада, но строго следи за това суверенитетът и независимостта на Китай само да растат и укрепват.

 

Това, че глобалистите и Байдън ще действат с Китай солидарно, е мит. Да, на него се опираше Тръмп и за него говореше Банън, но това е следствие от тесен геополитически хоризонт и резултат от дълбоко неразбиране същността на китайската цивилизация. Китай ще следва своя линия и ще укрепва многополярните структури. Всъщност Китай се явява най-важен полюс на „Великото Пробуждане“, което ще стане разбираемо, ако приемем за отправна точка необходимостта от интернационал на народите. Китай е народ с ярко изразена колективна идентичност. Китайски индивидуализъм изобщо не съществува, а ако има такъв, то това е културна аномалия. Китайската цивилизация е тържество на вида, рода, порядъка и структурата над всяка индивидуалност.

 

Разбира се „Великото Пробуждане“ не трябва да става китайско. То изобщо не бива да бъде еднообразно, тъй като всеки народ, всяка култура, всяка цивилизация си има свой дух, свой ейдос. Човечеството е многообразно. То може да усети своето единство най-пронизително само при сблъсък със сериозна заплаха, надвиснала над всички. А именно такава се явява „Големият Рестарт“.

 

Ислямът против глобализацията

 

Още един аргумент на „Великото Пробуждане“ са народите на ислямската цивилизация. Това, че либералният глобализъм и западната хегемония са радикално отхвърлени от ислямската култура и от самата ислямска религия, на която тази култура е основана, е очевидно. Разбира се, в колониалния период и под силовото и икономическо влияние на Запада, част от ислямските държави се оказаха в орбитата на капитализма, но практически във всички ислямски страни по отношение на либерализма и особено по отношение на съвременния глобалистки либерализъм, съществува устойчиво и дълбоко отхвърляне.

 

Това се проявява както в крайни форми, като ислямския фундаментализъм, така и в умерени. В някои случаи отделни религиозни или политически течения стават носители на антилиберална инициатива, а в други случаи тази мисия взима самата държава. Във всеки случай, ислямските общества са идейно подготвени за системно и активно противостоене на либералната глобализация. В проектите за „Големия Рестарт“ не се съдържа нищо, което даже теоретично би могло да импонира на мюсюлманите. Поради това целият ислямски свят като цяло представлява огромен полюс на „Великото Пробуждане“.

 

Сред ислямските страни най-пълно в опозиция на глобалистката стратегия стоят шиитски Иран и сунитска Турция. И ако главната мотивация на Иран е религиозната представа за приближаващия край на света и последната битка, където за главния враг – Даджал – еднозначно се приема Западът, либерализмът и глобализмът, то Турция е движена от по-прагматични съображения – стремеж за усилване и запазване на националния суверенитет и обезпечаване на турското влияние в Близкия Изток и Източното Средиземноморие.

 

В политиката на Ердоган, постепенно отдалечаваща се от НАТО, националните традиции на Кемал Ататюрк се съчетават с желанието да играе ролята на лидер на сунитските мюсюлмани, но и едното, и другото са постижими само в опозиция на либералната глобализация, предвиждаща както пълна секуларизация на обществата, така и отслабване (и накрая пълно премахване) на националните държави. Предоставянето на политическа самостоятелност на малки етнически групи се разглежда като междинна фаза, което за Турция би било пагубно – в сила е големият и достатъчно активен кюрдски фактор.

 

Постепенно от САЩ и от Запада все повече се отделя и сунитски Пакистан, представляващ още една форма на съчетание между национална и ислямска политика.

 

Макар станите от Залива да зависят повече от Запада, при по-внимателно вглеждане и в арабския ислям, и още повече в Египет, който е още една важна и самостоятелна държава от ислямския свят, се забелязват социални системи, нямащи нищо общо с глобалисткия дневен ред и по естествен начин предразположени да застанат на страната на „Великото Пробуждане“.

 

На това пречат единствено изкусно разпалваните от Запада и глобалистките центрове на управление противоречия между самите мюсюлмани, което се отнася не само до шиитско-сунитските противоречия, но до регионалните конфликти между самите сунитски страни.

 

Контекстът на „Великото Пробуждане“ би могъл да стане идеологическа платформа и за обединение на целия ислямски свят, тъй като опозицията на „Големия Рестарт“ се явява практически за всяка ислямска страна безусловен императив. Това позволява стратегията на глобалистите и противостоенето срещу нея да бъдат взети като общ знаменател. Осъзнаването на мащаба на „Великото Пробуждане“ би позволило в определени граници да се отнеме от остротата на локалните противоречия и да се съдейства за формиране на още един полюс на глобална съпротива.

 

Мисията на Русия: да стане авангард на „Великото Пробуждане“

 

И накрая, най-важен полюс на „Великото Пробуждане“ е призвана да стане Русия. Независимо от това, че Русия отчасти беше въвлечена в западната цивилизация – и чрез културата на Просвещението в царисткия период, и при болшевиките, и особено след 1991 година, на всички тези етапи и в древността, и в настояще време – дълбоката идентичност на руското общество се отнася към Запада с огромно недоверие, особено към либерализма и глобализацията. Номинализмът е дълбоко чужд на руския народ в самите му основи.

 

Руската идентичност винаги е поставяла на преден план именно общото – род, вид, църква, традиция, народ, държава, и даже комунизмът представляваше – макар изкуствена, класова – колективна идентичност, противпоставяща се на буржоазния индивидуализъм. Руснаците твърдо са отхвърляли и продължават да отхвърлят номинализма във всичките му форми. И това се явява обща платформа както за монархическия, така и за съветския период.

 

След неуспешните опити да се интегрира в глобалното общество през 90-те години на XX век, благодарение провала на либералните реформи, обществото още повече се убеди в това, доколко глобализмът и индивидуалистичните норми и принципи са чужди на руснаците. Именно от това се определя общата подкрепа на консервативния и суверенен курс на Путин. Руснаците отхвърлят „Големия Рестарт“ и отдясно, и отляво – и това, заедно с историческите традиции, колективната идентичност, възприемането на суверенитета и свободата на държавата като висши ценности, представлява не моментната, а дългосрочната, фундаменталната черта на руската цивилизация.

 

Особено се изостри отхвърлянето на либерализма и глобализацията в последните години, когато самият либерализъм придоби своите дълбоко отблъскващи руското съзнание черти. Именно с това се обосноваваше определена симпатия у руснаците към Тръмп и паралелното дълбоко отвращение към либералните му опоненти.

 

От страна на Байдън, отношението към Русия е напълно симетрично. Той и глобалистките елити като цяло разглеждат Русия като главен цивилизационен  противник, упорито отказващ да приеме вектора на либералния прогресизъм и твърдо отстояващ своя политически суверенитет и своята самобитност.

 

Разбира се и у съвременна Русия няма завършена и внятна идеология, която може да представлява сериозен проблем за „Големия Рестарт“. Освен това, либералните елити в Русия, укрепили се по върховете на обществото, са все така силни и влиятелни, а в икономиката, образованието, културата и науката и до сега господстват либерални идеи, теории и методи. Всичко това отслабва потенциала на Русия, дезориентира обществото и създава почва за нарастване на вътрешни противоречия. Но като цяло Русия представлява много важен – ако не главен! – полюс на „Великото Пробуждане“.

 

Именно към това е водела цялата руска история, изразяваща вътрешната убеденост, че на руснаците им предстои нещо велико и решаващо в драматичната ситуация в края на времената, в края на историята. Но именно този край – макар и в най-лошата версия – предполага проектът на „Големия Рестарт“. Победа на номинализма, на глобализма и настъпване момента на Сингуларността биха означавали провал на руската историческа мисия не само в бъдещето, но и в миналото. Понеже смисълът на руската история е обърнат именно към бъдещето, а миналото се явяваше само подготовка към него.

 

И в това бъдеще, което настъпва просто сега, ролята на Русия се свежда до това не просто да вземе активно участие във „Великото Пробуждане“, но и да застане в неговия авангард, провъзгласявайки като императив „интернационала на народите“ в борбата против либерализма – тази чума на XXI век.

 

Събуждащата се Русия: Имперски Ренесанс

 

Какво означава в тези условия за Русия да се „събуди“? това означава в пълна степен да възстанови своя исторически, геополитически и цивилизационен мащаб. Да стане полюс на новия многополярен свят.

 

Русия никога не е била „просто страна“, още по-малко „една от европейските страни“. При цялото единство с Европа на нашите корени, отиващи до гръко-римската култура, Русия на всички етапи е вървяла по свой собствен – особен – път. Това се е проявило и в нашия твърд и непоколебим избор на Православието и като цяло на византизма, което до голяма степен е определило и нашата отстраненост от Западна Европа, избрала католицизма, а после и протестантизма. В ново време този фактор на дълбинно недоверие към Запада се изразява в това, че ние се оказахме не дотам засегнати от самия дух на Модерността – номинализма, индивидуализма и либерализма. И даже когато сме заимствали от Запад отделни учения и идеологии, те често са били критически, тоест съдържали са в себе си толкова близкото на нас самите отхвърляне на магистралния – либерално-капиталистически – път на развитие на западноевропейската цивилизация.

 

Върху идентичността на Русия огромно влияние е оказал и източният вектор. Както показаха философите-евразийци, в това число и великият руски историк Лев Гумильов, монголското държавничество на Чингис хан е било за Русия важен урок по централизирана организация от имперски тип, което в голяма степен е определило нашия държавен подем от XV век, когато Златната Орда се разпада, а Московска Русия заема нейното място в Североизточна Евразия. Тази геополитическа приемственост на Ордата закономерно води до могъщи експанзии през следващите епохи. И всеки път Русия е отстоявала и затвърждавала не просто своите интереси, но и своите ценности.

 

Така Русия се оказва наследница на две Империи едновременно, рухнали приблизително по едно и също време, в XV век – Византийската и Монголската. Империята става наша съдба. И даже в XX век при целия радикализъм на болшевишките преобразувания, Русия въпреки всичко остава Империя – била тя и съветска.

 

Това означава, че нашето пробуждане е немислимо, без завръщане към изпълнение на имперската мисия, заложена в нашата историческа съдба.

 

По своята ценностна структура, такава мисия е напълно противоположна на глобалисткия проект за „Големия Рестарт“. И би било естествено да очакваме, че в решителния си скок глобалистите ще направят всичко, което зависи от тях, за да не допуснат имперски Ренесанс в Русия. Съответно, на нас ни трябва именно такъв – имперски Ренесанс. Не за да наложим над всички останали народи, култури и цивилизации нашата – руска и православна – истина, но за да възродим, укрепим и защитим своята идентичност и според силите си да помогнем на другите да възродят, укрепят и защитят своите. Тъй като адептите на „Големия Рестарт“ са прицелени не само в Русия, макар до голяма степен именно нашата страна да се явява преграда пред изпълнението на техните планове. Но в това се състои и нашата мисия – да бъдем „катехон“ или „удържащ“, препятстващ влизането на последното зло в света.

 

Макар че в очите на глобалистите останалите традиционни цивилизации, култури и общества също подлежат на демонтаж, преформатиране и превръщане в недиференцирана глобална космополитна маса, а в най-близко бъдеще и заместване с нови – постчовешки – форми на живот, организми, механизми и техните хибриди. Затова имперското пробуждане на Русия е призвано да стане сигнал за общочовешко въстание на народите и културите против либералните глобалистки елити. Възраждайки се като Империя, като Православна Империя, Русия ще покаже пример и на други Империи – китайската, турската, персийската, арабската, индийската, а също и латино-американската, африканската и... европейската. Вместо доминация на една единна глобалистка „Империя“ на Големия Рестарт, руското пробуждане трябва да стане начало на епоха на много Империи, отразяващи и въплъщаващи в себе си цялото богатство на човешките култури, традиции, религии и ценностни системи.

 

Към победа на „Великото Пробуждане“

 

Ако вземем тръмпизма в САЩ, европейския популизъм (както ляв, така и десен), Китай, ислямския свят и Русия, предвиждайки че към този лагер могат да се присъединят в някакъв момент и великата индийска цивилизация, и страните от Латинска Америка, и отиващата към редовен завой на деколонизация Африка, както и всички народи и култури на човечеството, ще получим не просто разпръснати и изгубени маргинали, опитващи се нещо да възразят на могъщите либерални елити, водещи човечеството към финалната касапница, а пълноценен фронт, включващ разномащабни актьори – от велики държави с планетарна икономика и ядрени оръжия, до влиятелни и многочислени политически, религиозни и обществени сили и движения.

 

Властта на глобалистите, в края на краищата, е основана на внушения и на „черни чудеса“. Те управляват не на основнаие на действително могъщество, а опирайки се на илюзии, симулакрии и изкуствени образи, които маниакално се стараят де внедрят в съзнанието на човечеството.

 

В крайна сметка „Големият Рестарт“ беше провъзгласен от шепа уродливи глобалистки старци в преддверието на смъртта и на границата на деменцията (самият Байдън, сбръчканият злодей Сорос или охраненият бюргер Шваб) и от маргиналните извратени дрънкачи, илюстриращи възможността всяко нищожество да направи мълниеносна кариера. Разбира се, за тях работят борси и печатни машини, мошениците от Уолстрийт и наркоманите-изобретатели от Силициевата долина. На тях са подчинени дисциплинираните хора от разузнаването и послушните генерали от армиите. Но това е нищожно малко, в сравнение с човечеството – с хората на труда и мисълта, с дълбочината на религиозните институции и с фундаменталните богати култури.

 

„Великото Пробуждане“ се състои в това, че ние започваме да се догаждаме за същността на фаталната – убийствена и същевременно самоубийствена – стратегия на „прогреса“, както го разбират глобалистките либерални елити. И ако ние разбираме това, сме способни да го обясним и на други. Пробудените могат и са длъжни да пробуждат всички останали. И ако това ни се удаде, то „Големият Рестарт“ не просто няма да се състои, но справедливият съд ще застигне онези, които превърнаха в своя цел унищожаването на човечеството – първо духовното, а след това и телесното.

 

Английските формулировки в 5 точки на „Големия Рестарт“ от доклада на принц Чарлз:

·       To capture the imagination and will of humanity – change will only happen if people really want it;

·       The economic recovery must put the world on the path to sustainable employment, livelihoods and growth. Longstanding incentive structures that have had perverse effects on our planetary environment and nature herself must be reinvented;

·       Systems and pathways must be redesigned to advance net zero transitions globally. Carbon pricing can provide a critical pathway to a sustainable market;

·       Science, technology and innovation need re-invigorating. Humanity is on the verge of catalytic breakthroughs that will alter our view of what it possible and profitable in the framework of a sustainable future;

·       Investment must be rebalanced. Accelerating green investments can offer job opportunities in green energy, the circular and bio-economy, eco-tourism and green public infrastructure.

 

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Източник: zavtra.ru

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

113 коментар/a

Джордж Оруел на 04.04.2021 в 08:50
Четенето на Дугин е забранено от " Министерството на истината"
Първата конюшня - Нотр Дам на 04.04.2021 в 11:22
"Нито Дугин, нито Путин" Антихристиянството не са го измислили нито Сталин,нито Путин. Първи богомилите отрекоха църквите,после протестантите,а по-после Френската революция превърна "Нотр Дам" в конюшня.Парижката комуна залитна още повече. Болшевиките повтаряха алгоритъма. Къде християнството е навряно в ку.. г.. е видно от текущуто християнство на европейската популация. Финландия над 90% са атеисти или агностици,Швеция,Норвегия 60-70% нехристияни, Германия,Франция,Британия над 50% невярващи. Добре,че имат мюсюлмани,иначе невярващите ще са доста повече. Комунизмът беше измислен и пусна корени в горепосочените държави. От Русия го изгониха и той си се върна като културен марксизъм и соросня в родилното си ложе. Богохулство и абсолютно лицемерие е соросоиди и либералисти да критикуват Путин и Дугин за антихристиянство.
Шовинист на 04.04.2021 в 12:10 на 04.04.2021 в 12:17
Умоляваме да не ни заливате с тия ционистки опорки. Запазете си ги за собствена консумация. Теорията на Дугин работи извън тия измишльотини. Гърция е робска страна - живее на кредит, а БВП-то й трябва да нарасне три пъти, за да покрие кредитите й към международните ционистки финансови организации. което няма да стане никога.
Какъв Путин, какви пет лева. Става дума за съдбата на тая цивилизация на 04.04.2021 в 12:24
Чета коментарите и се удивлявам на наивността на пишещите. Май само “Дали можем да го избехнем?” Е схванал тенденцията, другите живеят още в гората и на село.
Много ценен текст за самообразоване на 04.04.2021 в 12:36
защото показва развитието на идеите и социалните промени които предизвикват. Ако те не се знаят човек се обърква в абсурдността на ставащото по света и у нас. А времената сега наистина са интересни и съдбовни, това всеки и без да е философ го вижда всеки ден. Борбата на идеите отново докара човечеството до риска от самоунищожение. А колко измамни бяха надеждите преди 30 години че тази борба вече е приключила. Сега обаче отново познаването на философията стана актуално.
Удивлявам се на самочувствието на някои от коментиращите тук на 04.04.2021 в 12:38
Имай интелекта и познанията на Дугин, пък тогава го критикувай! Анализът му е блестящ, благодаря на "Гласове"! "Голямото Пробуждане" е факт и сатанинските планове няма да успеят. Макар и неваксиниран, аз съм оптимист.
Обективните резултати на 04.04.2021 в 12:43
За богомилството съдим по обективните му резултати - прояде от вътре българската държава. В Босна направиха богомилска държава,която като дойдоха мюсюлманите веднага доброволно стана мюсюлманска. Във Франция зя една бройка не срутиха френската държава. Богомилската ценностна система е в основата на тамплиерите и масоните,както и при съвременните либерасти,джендъри, соросоиди и трансхуманисти.
скука на 04.04.2021 в 12:49
Дугин е прав за всичко,и много добере е изложил нещата,които се случват,но Русия начело с Путин и бандата му не може да е авангард на Великото пробуждане. Путин налага в Русия същото,което налагат всички лидери марионетки на бандата грейт рисет.
Шовинист на 04.04.2021 в 12:51
ДО ШовинистА на 04.04.2021 в 12:10 на 04.04.2021 в 12:17 "Умоляваме да не ни заливате с тия ционистки опорки. Запазете си ги за собствена консумация. Теорията на Дугин работи извън тия измишльотини. Гърция е робска страна - живее на кредит, а БВП-то й трябва да нарасне три пъти, за да покрие кредитите й към международните ционистки финансови организации. което няма да стане никога". Настроен съм негативно и към Сорос и към ционизма. Някои неща от Дугин ми харесват, но в крайна сметка теорията му трябва да работи и в нашия случай, нали ?. Кой попречи на Русия да се превърне в сила равна на САЩ - болшевизма, урода на марксизма ? А кой роди марксизма, ако си умен сам ще си отговориш. От 1905 г. до началото на Първата световна война Русия има растеж около 10% всяка година. Днес тя държи 35 % от всички природни богатства на света и това може да я направи първа на света, не само по въоръжения. По повод на гръцките фалити. Другар, по времето на соца България фалира три пъти, преди да поеме към изграждането на мутренския капитализъм. Сигурно не си чел Петър Младенов / Преди 30 г.: Петър Младенов описва краха на ... - Гласовеhttps://glasove.com › categories › skandalyt › / Държава не може да фалира, другар, зависи кой я управлява и за колко време. Сигурно сте пропуснали да гледате как Владимир Соловьов каза преди време в ефира на държавната руска телевизия, че Хитлер е бил безумно смел и се е сражавал доблестно, не като Навални. Същият пропагандист, засне хвалебствен филм за Бенито Мусолини и фашизма, каза, че по този път отчасти е тръгнала сега Русия. Вижте още : Ръководството на организацията Офицери на Русия се обърна в края на миналата година към генералния прокурор на Руската федерация с искане за възстановяване на паметника на Феликс Едмундович Дзержински на Лубянския площад в Москва. Затова ли се борите бе, другари !
относно средновековния спор за универсалиите на 04.04.2021 в 12:59
Номинализмът не е виновен за бъдещия либерализъм така, както Иисус Христос и първите апостоли не са виновни за инквизицията на църквата в по-късни векове. Критиката му срещу номинализма е философски неиздържана. Не се познава диалектиката на реално и номинално, доколкото не се отчита, че всяка събраност на реалното е през номиналното. Да допуснеш реално извън номиналното означава да низвергнеш основния философски принцип на единство в многообразието. Няма същност без изява, а безконтролното умножаване на същности е метафизичен произвол, отдалечаващ се от критическата функция на философията като една от основните.
Не казвам нищо различно от това, което казва Дугин на 04.04.2021 в 13:04
Мммм, да, няма как живот на белтъчна основа, наркозависим от кислород и контролирана температура в малък диапазон, да завладее други планети, освен чрез кибернетизация, роботизация и изграждане на високотехнологичен и висококомуникативен планетарен разум, на базата на изкуствения интелект. В тоя случай традициите, националната идентичност, религиите, половата идентичност, досегашните човешки навици и пороци, чувства и неовладяни емоции, ще са тежко бреме, от което машините ще ни освободят на момента от раз. Чувствата и страстите ще стихнат на първо време и с отрязването на едната пишка. Биороботите няма да ходят след пишката си, а ще се концентрират върху "важните неща и приоритети". Биогенетиката, къде с "ваксини" на ДНК ниво, къде с "ин витро", къде с разни други хватки, чипиране, вграждане на роботизирани компоненти в човешкото тяло ще ни превърне лесно управляема и манипулируема биомаса от нов тип - армия готова за междугалактически мисии и за завладяване на нови светове. Ще оцелеят само най-силните. Нарича се естествен подбор. Това цели “рестарта на системата” или “да го изградим отново” (тоя свят). Присъстваме на уникален исторически момент - смъртта на нашата човешка цивилизация и началото на поредния еволюционен експеримент.
и още за заклеймяването на номинализма на 04.04.2021 в 13:05
Напълно идеологизирано е положението му, че номинализмът признавал само частна собственост на вещите. Признаването на нечия собственост изобщо не е философско дело. Тук целта му е да клейми номинализма чрез идеологеми, което е не само философски, но и епохално некоректно, доколкото частната собственост в модерен смисъл е по-късно от номинализма изобретение.
Не казвам нищо различно от това, което казва Дугин на 04.04.2021 в 13:09
Горното не отразява моето лично мнение, което няма нищо общо с намеренията на Илон Мъск и компания. Аз лично ще се противопоставя с всички сили, които са ми останали на това безумие. Направете го и вие!
концепцията за индивидуация като отговорна субектност не се разбира и се подценява на 04.04.2021 в 13:14
Индивидуум според номиналистите изобщо не подразбира частен човек или частен граждански субект, както счита авторът. Колективният субект, ако е субект, също е индивидуум с друго емпирично съдържание. Но като оцелостяващ биващото фактор, т.е. именно като субект, той не е световен, както считат реалистите, а трансцендентален. Номинализмът е по-скоро предхождащ по определена мирогледна линия трансцендентализма на Кант и феноменологията на Хусерл (в по-късни времена), а не философски комичната и незадълбочаваща се либерална идеология. По същество насоката на критиката, така както е подета, отрича личния Бог на християните. Индивидуалният избор е Дар Божий и за човека, друг е въпросът, че егоистични мотиви, невежество и недалновидност не позволяват на човека да се проникне от него и да го използва разумно. Но за това не е виновен нито номинализмът, нито концепцията за индивидуацията, която оправдава самоосъзнатия личностен субект, който умее да извършва иманентизиращи операции откъм тук-налично битие, поемайки инициатива и отговорност именно в качеството си на светоносен, а не само на световен (подчинен на институции и един път завинаги учредени митологеми).
Фундамент на 04.04.2021 в 13:39
Изключителн текст. Това не е просто аналитична статия. Това е КОНЦЕПТУАЛНА СТАТИЯ и трябва да се прочете от всеки объркан от днешното човек, за да подреди мислите си. Самият Дугин също показва една политическа еволюция /преди 15 години той се описваше като умерен синофоб и предлагаше за главен съюзник на Русия в Евразия - Япония/ - днес Дугин е практик и дава Решението. Браво !
Обективните резултати на 04.04.2021 в 12:43 на 04.04.2021 в 14:15
Обективни резултати има, доколкото са следствие от действия или бездействия на субекти. не богомилството прояде българската държава, а полягането на византийската църковна и дворцова отрова след смъртта на цар Симеон Велики. Никаква богомилска държава не е направена в Босна - там просто се приютиха няколко богомилски общини, които не изграждаха концепцията си спрямо изискванията на княза на тоя свят. Дали доброволно са станали мюсюлмани или са били помюсюлманчени, задето са обитавали планините (както родопските помаци у нас), е съвсем отделен въпрос. Факт е обаче, че византийската отрова работеше за разделянето на християнските народи на Балканите, а не за обединението им. И според онова, което се нарича карма, тъкмо преследването на богомилите като Синове Божии подготви участта на България - да падне под властта на османските турци, да не получи Божията закрила по бойните полета, а и длед Освобождението - да се лута и да губи късове от земята си и идентичността на рода си.
Тоя дето го трият. Ако пак ме изтриете ще се оплача на проф.Анисимов на 04.04.2021 в 14:41
Да видим какви са корените на руското имперско мислене, анализирани от проф. Евгений Викторович Анисимов – главен научен сътрудник на Санкт-Петербургския институт по история при Руската академия на науките: исторические корни имперского мышления в россии src-h.slav.hokudai.ac.jp › Proceed97 › Anisimov Според проф. Анисимов: „Руската имперска политика винаги възпроизвежда чертите на вътрешния политически и социален строй на метрополията. В Русия – това е деспотическата, репресивна, в своята основа, власт на московските самодръжци, това е робският манталитет на народа, основан на крепостното право , йерархия не на васалите , а на господарските роби, това е дългото отсъствие в обществото на съсловния строй, на самоуправляващите се градове, общия дух на несвобода, поробването на личността от държавата и в името на държавата… Стереотипът на "ПРАВОТО НА ПЪРВОТО ЗАВЗЕМАНЕ", "ИСКОННОСТТА", трябва да се разбира като обосновано завоевание на всички земи, на които някога са живели или живеят славянски народи. Съществувала е устойчивата убеденост, че зад пределите на Русия има земи, принадлежащи само на Русия, заради това , че тук някога е стъпил крак на славянин, т.е. на руснака“…. „Към идеята за „изконността“ и имперската славянска автохтонност, се прокарва идеята за изначалното „ПРЕВЪЗХОДСТВО“ на русите над другите славянски народи, които в Русия не се възприемат като самостоятелни етноси, а още повече като суверенни държави…. По принцип украинците се идентифицират като руси, говорещи на лош руски език... …Идеята за превъзходството на русите има корени в историята на Русия и южните славяни, голяма част, от които са се оказали под властта на турците. От една страна, съществували устойчиви традиции на панславизма като осъзнаване на близостта на славянските народи на основата на общата кръв, културата, вярата и езика. Но от друга страна, благородната по своята цел идея за освобождаване на славяните от игото на мюсюлманите, в системата на имперското мислене се предполага, като нещо разбиращо се само по себе си, поглъщането, инкорпорирането на освободените славянски народи в състава на руската империя. Завземането на територии, където живеят славяни, се възприема в имперското съзнание като продължение на процеса на „събирането“ на „изконните руски земи“ около центъра на света – Москва. Именно така се възприемат осъществените и неосъществени проекти за разширяването на Русия: присъединяването на Украйна, разчленяването на Жечпосполита /Полша, Литва, Западна Украйна, Беларус - б.а./, идеята за образуването от България на „Забалканска губерния“, а в съветско време на 16-та съветска република…“ „ … В същото направление действала и философската мисъл на Русия. Плеядата големи руски философи от края на XVIII и началото на XX век, обосновала и развила старата православна идея за „великата духовна мисия“ на Русия, за „вселенската руска душа“, за „очистването на света“ чрез православието. Русия си приписва особена роля в световната история. Тези идеи проникват в литературата, в изкуството, стават факт в общественото съзнание, но то бива опростено до формулата „Бий евреите, спасявай Русия“, станало мощна основа на имперското съзнание…“/Край на цитатите/.
относно статуса на съборността на 04.04.2021 в 14:42
Как следва да се разбира съборното философски? Като качествена събраност под номинален субект, който го оцелостява под Единното, както са го разбирали неоплатонистите, а не като количествен сбор от индивиди на нивото на колектив. Тоест, за да правим империя, трябва да се съхранява погледът на императора, а не на някакъв многоок и многорък народ, който не е личностно конкретен. С това не отменяме нуждата от пронародна империя, с това само казваме, че количествената събраност все още не е съборност, защото не е изначален производител на общото, доколкото пък общото е онтологема, а не числово изводимо - общото е битие в себе си, което е различно от всичко друго и всякога вече имплицитно на всяко отделно. На свой ред отделното не е равно на частно, както се предполага в споделения текст. Отделното, ако се саморефлексира с подходящия философски метод, може да бъде само цяло, а не част. Част е при некритицизирана субстанциализация откъм общо в качеството му на общност. Така го мислят либералите, наистина, и разбира се го мислят погрешно... но това не предполага, че общото по необходимост се редуцира до общност, както пък неправилно мисли Дугин.
езотеричното сирийско (източно) християнство не е като византийското - там и ти е проблемът на 04.04.2021 в 15:00
Тая фактология, която само поддържа връзката между понятията, няма никаква стойност. С история не можеш да бориш богомили, защото се остава при някаква бегла повърхностност на обясненията , и то откъм антибогомилски разказвач. Ако ще си измисляме истории, това друг въпрос. Но не е коректно. На какво основание се твърди, че Симеон се проваля със сина си Боян, след като на същото основание друг може да твърди, че провалът иде от пускането на византийците да вършеят в църквата ни и в царския двор при цар Петър?! Освен това, съвсем отделна тема е официалното покръстване на българите и доколко това византийско изобретение се е ползвало с популярност пред народа, изповядвал тангризъм, култ към Перун, или общиннически форми на апостолическо християнство, в което все още не е намесено триезичното богословие. Трябва да се популяризира гледната точка на богомилите - а това не се прави, за да се угоди на църквата. Но това е вредно за науката, както става ясно...
Троловете с копи-пейса ДЕПМ ! на 04.04.2021 в 15:01
Козяк подаде команда ! Статията на Дугин да се зарине с тролски драхонки и русофобски чаршафи. Дачков дреме, вместо да ги чисти ...
наистина копи-пейстът трябва да се махне, но с други постове внимавайте! на 04.04.2021 в 15:08
Тоя път много внимателно трябва да се преценява какво да се чисти! Има критични постове по същество, а не чисто и просто тролска пропаганда. Тролщината си личи по дълги неподходящи цитати и дежурна седесарска неграмотност. Модераторът десет пъти да чете, преди да трие, за да не изтрие онова, което е ценно за дискусията.
Елеонора Митрофанова на 04.04.2021 в 15:08
И защо да чисти мнения на нормални българи, които русоробите наричат русофоби? Защото.смятат,че дугин е неадекватен и дори в Русия не го вземат насериозно? Когато през декември 1931 Сталин взриви най-големия християнски храм"Христос Спасител",се видя руското православие.
грейки на 04.04.2021 в 15:23
Аз не мога да разбера каква точно позитивна позиция защитават седесарските тролове, чиято неграмотност и злобица веднага лъсват тъдява? Защо се влиза просто за да се изплющи нещо антируско, а не се коментира по същество и то по възможност със свои думи, а не с някакви дълги, безумни цитати на още по-обезумяли руски либерали, мразещи империята?! Добре, Русия и руската имперскост явно не я обичате, но това предполага ли да отречем духа на манифеста, отнасящ се до цялото човечество, пъшкащо под американоцентричния глобалистки ярем, вземайки предвид, че въпросният дух е очевидно праведен, въпреки отбелязаните вече негови слабости, свързани с тънкостта на философската позиция? Какво точно от точките на манифеста отричате и защо - все пак трябва да ви видим как мислите, а че умеете да злобеете и да използвате чужди съчинения, при това специално подбрани, за да клеймят, това го разбрахме отдавна и няма какво да ни досаждате с повторенията си.
Тоя дето не иска да ви мъти повече калциралите мозъци. Адиос !. на 04.04.2021 в 15:28
А ако т.нар. от вас копи-пейст всъщност е собствена разработка, която има нужда от цитати, за да се изясни тезата по-подробно и цялостно ?. В 2-3 изречения могат да ти кажат, че си човек на ционизма и Сорос и с това дискусията да приключи. А ако админа не е в час по разисквания пост и чуждата начетеност му се вижда подозрителна ? Ами тогава останете си само чугунените глави и се радвайте на неосъзната си посредственост и антибългарщина !
Щом имате толкова много да кажете, напишете своя статия! на 04.04.2021 в 15:36
Иначе целта вие е да заринете читателите с несвързана информация, но интересно представена, както и флъд от мнения за да се загубят актуалните.
За троловете на 04.04.2021 в 15:36
Другар, троловете си личат по простотията и категоричността си. А това, че навсякъде е пълно с тролове, на които им личи , че са такива е повод да се замислим, че всички са зависими и стоят на хранилка. Тук не помирисах, че има тролове, има само някои хора, които каквото и да им кажеш първосигнално вадят нагайката и те пращат при Сорос и на Козяк. Така действат, но само вашите друзя, които навсякъде съсипват дискусиите. Всъщност в почти всички сайтове цензурата е по-голяма отколкото при комунизма. Ха, останете си със здраве !
Първата конюшня - Нотр Дам на 04.04.2021 в 11:22 на 04.04.2021 в 15:55
Прав си. Но няма кой да те чуе. Ние хората сме много късогледи и повърхностни.... Ние българите все гледаме към запада с отворена уста като шарани... Ах, Великата Френска революция, какви думи само: свобода, братство, равенство.... Колко от нас даваме сметка за антихристиянската същност на тези думи ... и на цялото просвещение, и на целия Ренесанс, който постави човека в центъра на вселената, измествайки Бог - вечната лъжа от библейската метафора с лъжата в рая.
"Така действат, но само вашите друзя, които навсякъде съсипват дискусиите." на 04.04.2021 в 16:19
Специално в този сайт дискусиите ги съсипват сините талибани, включително ония, които наричат съмишлениците ни "друзя". Идват тука само за да излеят злобата си срещу Русия, както е по лиШче и директивка. Вие, господине, "руския" историк Анисимов ли сте? Пишете постове, а не статии, които пействате - друг е въпросът, че в някои свои статии занапред можете да използвате написаното тук. Но прекалено явни цитати без особена връзка с темата, или само цитат, без допълнителни Ваши обосновки - ето това е вече неколегиалност и недискусионност, това е просто желание да се повишава напрежението, което и без това е смутено от това, че Русия може да ви обърка плановете да вземате едни хубави грантове от когото трябва.
Елементарно, Уотсън! на 04.04.2021 в 16:22
Като тръгнем от това, че номинализмът е non sequitur при подобен анализ, да не говорим за справедливата критика на 13:05, 13:05, 13:14 по принцип, бихме му пожелали на него автор да бе поотворил книгата на Шваб и да бе повникнал в онова, което предлага (налага) последният, в качеството си на сикофант на Давоските елити, а не горкият ни наш автор да ни предлага някакви криви негови си тълкувания за това що било то “the great reset”. Човечеството няма да може да се отърве от наистина пагубния Давоски анти-неолиберализъм с аналитични каши, като тези представени ни от Дугин. Пази Боже. Давоските елити (по-скоро кронитата им, защото самите елити са пасмина от некадърници) добре знаят несмаслените аргументи на подобни “критици” и са взели мерки, които изглеждат непреодолими за подобни недоволници. Други трябва да бъдат начините на борба с глобализма, но първо трябва да схванеш за какво точно иде реч, което не се е удало на Дугин. За тегленето му на чергата къмто Русия, хич и да не отваряме дума. Ялова работа. Бих искал тук да спомена и интересния като sci-fi проза антихуманен възглед на 13:04, но той привнася като решение друг субект, който не е човшкото същество като такова и неговото отганизиране в социо. Ако решенията, които се предлагат са чрез “яйцето на Колумб”, привличайки за целта каквото ни падне, защото, видите ли, човешкото същество било несъвършено, благодаря. Това ми напомня на Саша Берън Коен, който, бидейки некадърен да съчини смешен скеч, сам сглобява собствена глупост, която приписва на нищо неподозиращата си жертва, за да я изкара глупава. Даже и да се погъделичкам под мишницата няма да почна да хихкам на подобно нещо. Да бе попрочел и той някои велики майстори на хумора или, още по-добре, да беше се заел с нещо друго, като, да речем, да прекопае леха с домати—все някаква полза за някого щеше да последва, а не да ни кара всуе да се гъделичкаме под мишниците.
без имена на 04.04.2021 в 16:25
„„Великото Пробуждане“ е спонтанно, в много отношения несъзнателно, интуитивно и сляпо. Това в никакъв случай не е осъзнаване, не е осмисляне или дълбок исторически анализ.„ Така е и точно така ние българите яростно се противопоставихме на ИК. И аз, без да съм исторически подкована, да не говоря, че съм скарана с философията, чисто интуитивно смятам, че това, което са замислили ще унищожи не само човечеството, както пише Дугин, а и цялата тази пасмина от бъдещи „безсмъртници“-полу хора, полу роботи в един момент ще се самоунищожи, а с това ще унищожи и планетата.
Дербараст Гачков на 04.04.2021 в 16:40
Вече откровено трием всичко, освен гербавите тролове и козяк ! Така се оцелява по време на пландемия. Подпис - ваш Гачков !
И се изприщвам на 04.04.2021 в 16:53
Първата конюшня - Нотр Дам на 04.04.2021 в 11:22 Великата френска революция е избила 1 милион французи в т.ч. и основополжника на съвременната химия Антоан дьо Лавоазие. Милионите затрити от войните на Наполеон не ги броим.А ако вземем да броим затритите от антибогомилските войни, походите срещу катарите или пък тези избити при потестантските войни във Франция,Германия или Британия.....,човек би следвало да се запита: "Защо ручАхме тия жабета сурови?" Същото се случи при руските революции,същото се случва и предстои да се ожесточи в САЩ. Като чуя за Просвещение и прогресизъм и се изприщвам къде по ред ще тепат и ще бутат църкви и статуи.
Да бъдем реалисти на 04.04.2021 в 17:55
Много интересно, Дугин приветства по братски завоя на Турция към Ердоганизма. Нашите турци тук са ердоганисти, а тези които се преселиха в Турция - кемалисти. Освен Турция в постсъветското и днешно руско пространство има още 6 тюркски/турски/републики. Как Русия ще се прости с тях, а азерите и турците биха руския съюзник Армения? Защо силната Русия дето ще бие американците като маче у дирек не се намеси, а само подви опашка ! Вие не виждате ли огромните китайски инвестиции в постсъветските републики ?Как това се свързва с ветрилото от източните велики диктатури ? Пасионарния руски народ на Гумильов в Сибир изчезва, руските жени се женят за китайци. Китаеца работи, не пие и не бие жена си и парите внася в къщи. Китай вече си иска над 1 млн.кв.км. земя, която навремето Русия му отне по време на т.нар. Втората Опиумна война, когато китайците бяха нападнати от англичаните и франсетата през в средата на 19 век. В този тежък за Китай момент Русия превзе Усурийския район. Защо е този страх на Дугин от Запада ? Не Запада отне на русите Украйна, но да не забравяме , че без нея Русия вече не е империя. Навлизането на "их там нету" в Източна Украйна насила направи от украинците върли националисти. Разходките на руския слон в стъкларския магазин на постсъветското пространство само с танкове, а не с инвестиции, кара народите да се отдалечават от Кремъл. Затова Дугин не трябва да представя желаното за действително, а за това наремето предупреждаваше и Владимир Илич Ленин.
Адвокат на 04.04.2021 в 18:17
Няма полза от жонглиране с понятия. Само се правите на умни, може даже и да сте донякъде,ама полза няма! Статията е ценна за мен, защото систематизира тенденциите и показва ясно очевидната реалност, че с тази система трябва да се бори система,а с идеологията- друга идеология. Мисля, че засега няма единна водеща идеология способна да се противопостави ефективно на либерализма. За Русия проблемът е голям, защото православието е почти мъртво, а исляма не е подходящ за тяхната имперска концепция. За да се мобилизират белите хора е необходима идеология, нова, силна, обещаваща реални неща и мотивираща км промяна и борба. Такава засега няма обаче. Отрицанието, дори и на явно сатанински идеи за джендъри и трансхуманизъм, не е идеология...
Ралисти сме на 04.04.2021 в 18:32
"Да бъдем реалисти" Ами те руските олигарси при Горби и Елцин се натискаха на западняците да ги признаят за равностойни партньори,но те се отнесоха с тях като към колониални слуги. И те им теглиха майната.Точно затова Путин стои на власт - заради недалновидността и лакомията на западняците. Китай си бил искал 1 млн.кв.км. Вероятно, само,че помним и картите с които соросоидите и либерастите бяха разпарчетосали Русия на 5-6 държави. Даже и наш Соломончо беше уйдурдисал такава карта. А иначе сам казваш - китаеца не пие,не бие жена си и носи парите в къщи. Бих казал,че и жените им не се развеждат,не се оплакават ,че са изнасилени и не се правят на джендъри,спазват и уважават традициите. Освен това китайците не бутат статуи. Преди 20 години се възмущавахме,че талибаните взривявят статуи на Буда в Афганистан. И каква стана тая след 20 години - едни либерастни талибани,само,че без бради бутат статуи в САЩ,Британия и Белгия и изчегъртват Данте и Бетовен от изкуството. Явно Китай и китайците оферират икономическе по-добре и по-далновидно от западняците,а цивилизацоионно излиза,че са по-нормални. Да чул и видял някъде по света китайци да се занимават с тероризъм,да са гръмнали бомба или да са блъснали камион,а в САЩ са поне няколко милиона.
Да бъдем реалисти на 04.04.2021 в 17:55 на 04.04.2021 в 18:33
Ердоган не е антикемалист, това явно си го чел по козяшки опорни точки. Така им изнася на кукловодите ти - да го представят за проислямист. Останалите ти бръщолевения няма смисъл да се четат.
Реалист на 04.04.2021 в 19:42
Отговор на Да бъдем реалисти на 04.04.2021 в 17:55 на 04.04.2021 в 18:33 Ердоган не е антикемалист, това явно си го чел по козяшки опорни точки. Така им изнася на кукловодите ти - да го представят за проислямист. Останалите ти бръщолевения няма смисъл да се четат. Благодаря ! Досега не бяха ме изкарвали "жертва" на кукловодите от Козяк. Мисля със собствената си горна глава. Вижте колко сте объркани другари, това което не ви отърва е от дявола, т.е. от Козяк. Опитвам се да разсъждавам според наличната ми информация, но не съм абониран за "Московский комсомолец" . Не си лягам и ставам със страха да не попадна на класовия враг или да не обидя някой кремльовист. Аз симпатизирам на руския народ, а не неговите палачи. Това се казва русофил, а останалите са ... вие си знаете какви. И съм сигурен, че познавам руската култура доста по-добре от вас. Лека нощ, дано не сънувате и да не попаднете на козяшки кукловоди, достатъчни са ви тези, които страхопочитате ! Апропо, русофоб в прекия смисъл на думата означава страх от русите ! Така че трябва да смените бързо това глупаво съчетание, защото фобията е проблем на психиатрията. Относно Ердоган - един султан не може да бъде кемалист. Ако следите внимателно ситуацията в Турция ще забележите отдалечаването на Ердоган от кемализма. А относно китайско-руската дружба исках да кажа, че тя е много сходна на сружбата между два хищника, само че единия е два пъти по-голям от другия. Не мога да разбера защо всички по-богати руски патриоти инвестират откраднатите от руския народ пари в загниващия запад , защо техните деца и пари са там. Страх ги е вероятно от предупреждението на един руски депутат, че това което откраднеш и остовиш в Русия ще бъде отново открадното. Да приемем, че децата им се подотвят за бъдещи разузнавачи. И западните лидери не са стока, Шрьодеризацията върви с бурни темпове, затова и лидера на Кремъл ги презира.
Helleborus на 04.04.2021 в 19:44
Моят избор не може да е между Сцила и Харибда, т.е. между антихризъм, който е против Бога, западен образец и антихризъм, който е НАМЕСТО Бога, източен модел. Дали ще управляваш и авторитарно ще налагаш диаметрално противоположни на християнските ценности или ще управляваш авторитарно и ще налагаш самите християнски ценности, като поставиш себе си наместо Христос е и в двата случая тежък грях. Грехът на хората е този, че светът е подчинен на Бог и Неговите ангели крепят мирозданието, поради тях работят всичките ни технологии, включително ние самите като технология, само че светът иска да изучи тези технологии, да проникне в тайните им и някак да се освободи от опеката на Твореца, открадвайки Неговото дело, опорочавайки го, включително вътре в себе си. Точно този грях, заради който е низвергнат и Сатана, дарен с дарби и способности, но поискал да се отдели като независим господар. Всеки, който иска да употреби Божието по свой начин и за своя изгода, ще бъде виновен и осъден. Западната цивилизация се опитва по технологичен и псевдонаучен път да достигне до технологии, с които да си препрограмира хората, да си създава светове и „ценности“, да отдели творението от Твореца и да заеме мястото Му. Източната се опитва да продължи по стария модел с фарисейския квас, пълна имитация на богопоклонение, пълен контрол над населението, уж от името на Бог. Духът какъв е зад всичко това, той може да е абсолютно един и същи дух, който се захранва от човешките пороци като властолюбие, користолюбие и всякакви похоти. Единственото централно място, от което се захранва пък реалната съпротива на всичко това е Самия Син Божи и Неговите свещени йерархии в света, които Само Бог знае и зачита, овластява. Ще трябва да разочаровам г-н Дугин, но Бог не е русофил! И ако те искат да правят Империя, което означава тоталитарен ред, то нека им е ясно, че всеки, който иска да управлява, пречи на човека да бъде управляван от истинския Господар на света и да следва собствената си идентичност. Колкото до колективизма и индивидуализма, не е проблема, че хората са обединени, зависи как. Бог обединява хората като жив организъм, където никоя част не е по-важна от другите, защото така или иначе работят в цялост. Да, има по-важни, но и по-маловажните също са повече от важни, понеже всяко накърняване на цялостта е болест. Точно тази цялост разглобяват неолибералите, които се мъчат да отнемат функциите на всяка част и да ги направят еднакви, което е не само смърт на организма, но то е пирамида, обаче куха, без пластове и вътрешен живот. Всички хора са долу, еднакви, подравнени, изгубили функциите, които биха могли да имат, идентичността, която биха могли да имат, и са в насипно състояние, а над тях владеят субекти. Виждате разликата, едното е организъм, жив, развиващ се, където никой не е стъпкан и подчинен по робски начин, а само функционално подчинен на общия живот. А другото е контролирани човеци от лидерите на комунистическия интернационал, които еднолично ще им гарантират справедливост и за целта ще ги управляват, като в Китай. Човекът нито може да живее сам, като пълен индивидуалист, който не го интересува другите какво правят, нито може да живее в колектив, който е управляван по комунистически централно. Той може да израства само и единствено в колектив, но такъв, който не е подчинен на безумието за равенство и еднаквост, където се проявяват естествените му заложби и си намира мястото свободно в общия ред. Зад този ред има Провидение. Зад комунистическия ред, има диктатор.
Eisblock на 04.04.2021 в 20:09
Огромна благодарност на "Гласове" за публикуването на този Манифест от Александр Гельевич! Това е като дефиниране на гръбначен стълб за поставяне на крака съпротивата в започналата война за краят на човечеството! Или не - зависи до каква степен отделните полюси ще могат да се еманципират и организират срещу либерастката чума. Сега се касае основно за кожите на всеки един от нас! Освен маниакалното преследване на технократско-сатанински цели, отричане на Съзиданието и естественото в човека, борбата е и ще бъде към неща държани зад завесата на догмите и наказателно-дефимиращите мантри за "език на омразата". Ако сатанистите не се чувстваха уязвими, то те нямаше да измислят тази формулировка. Нещо повече - самите им действия са в основата си омраза към човечеството, към нормалността, разума, прогреса (но не като ТЕ го разбират), срещу възхода на душата в нейният път към Логоса. *** И ето на, Александр Гельевич направи крачката с която се поставят Идеологическите основи и скелетът за организиране на Съпротивата на един световен колос. Отделните компоненти, полюсите в оживяването му като титан и вдигане човечеството за последна борба с Мрака, са вече формирани. Предстои интегрирането им за съгласувана борба срещу Чумата. И тук в Манифеста на Дугин виждам осъществяване на пророчеството на Едгар Кейси, как в наше време Русия ще обедини най-важното и сполучливото от няколкото цивилизационни модели на сегашната цивилизация и ще поведе човечеството в следващите 1000 години. В Русия всички предпоставки са налице. Особено опитността с многонационалната империя и рамките 'и за да функционира тя добре. Болшевизмът, впрочем създаден от същите сега налагащи глобализма чрез либерастката чума, не можа да вирее и това бе добре видяно през ВСВ. Но ето той се възражда за да се наложи дисперизирането на човека и същността му! *** Добре е определени дрогаре да прочетат няколко пъти дугинската писаница за да схванат основните мисли в нея. А те изключват непрекъснатите конфронтации по вектори като "леви-десни", "русофили-русофоби", "мохамедани-християни" и пр. Особено сега с измисленият "конфликт" на "Анти- с Ваксърите" и въвеждане на Ваксинациони паспорти - част от всичките изкуствени и нарочни разделителни линии, граници и пропасти за въвеждане на повсеместен концлагер! Ще е трудна победата, но е осъществимо! Стига да искаме да оживеем всред все по-наглите, диктаторски, фашистки методи, практики и измислици на световният, т.н. Банкеро-сатанински интернационал. - Какъвто се явява ТРИКЪТ със "Световната пандемия" По същество това е влизане в необявената Трета Световна Биологична Война (ТСБВ). И за финал съвсем добронамерено казано: - Няма "Теория на конспирацията"вече, а има просто многовекторно следване на предначертания за бъдещето от болни мозъци, изпълнявани стриктно от адептите и прислугите ИМ.
хелеборус, добре, но... на 04.04.2021 в 20:16
Не само зад комунистическият ред (така, както го разбирате) има диктатор, диктатор, при това глобален, има и зад либералния ред. Модерността не е напуснала класиката, а класиката е униформеност, погледната откъм институционалния ред. Има ли смисъл да обясняваме в какво се изразява униформеността на либералния ред - Дугин го е обяснил... но методологичната грешка, която се допуска и при неговия проект е, че се проповядва емпирична империя, т.е. империята не се трансцендентализира. И всичкото това иде по-скоро от неразбиране и недооценка на потенциала на номинализма като философска позиция, а оттам - и на критицизма, който върви по стъпките на номинализма в малко по-късни времена. Без трансцендентално-критическа позиция всяка имперска доктрина вече е противопоказна и за философия, и за политическо управление. Да, трябва да бъде обединяван руският свят и да си възвръща величието, но не на базата на изцяло класически имперски сакралности, т.е. по старата и добре изпитана в провалите схема. В това отношение ми се струва, че Путин по-добре си знае стъпките, отколкото Дугин, макар да продължавам да хваля Дугин за два съществени приноса: екзотеризирането на геополитическия дискурс още през 90-те години на миналия век и безпощадната критика на неолибералистката глобална диктатура на наглосаксите, вкл. от древни философски позиции.
"А относно китайско-руската дружба исках да кажа, че тя е много сходна на сружбата между два хищника, само че единия е два пъти по-голям от другия." на 04.04.2021 в 20:31
Това е параноя. Играта шах или го си е игра, съперничество а не вричане за вечна дружба, както в комунистически времена. Важното е да не се стигне до израждане, което наложиха американците над всичките си васали - да им оставят една независимост само проформа, прикрита зад големи и празни приказки са демокрация и човешки права, а отвътре и по същество - диктатура на ЦРУ на местна почва, окупация от бази и чрез НАТО, дори и в рамките на гиганти като ЕС и Япония. Сигурен съм, че при мъдро управление, предпазено от влиянието на големите немъчени пари и мафията, до такива извращения между Русия и Китай няма да се стигне. Путин зададе образеца на двустранно взаимно зачитане между страните и народите, просто той трябва да бъде следван.
Helleborus на 04.04.2021 в 22:10
„на 04.04.2021 в 20:16 Не само зад комунистическият ред (така, както го разбирате) има диктатор, диктатор, при това глобален, има и зад либералния ред.“ Така е, само че аз и тях ги наричам комунисти, за мен източният и западният тип комунизъм нямат базови разлики. Те са основани на идеологията за несправедливостта на естествения свят и ред и желанието на една върхушка да управлява колективно всички, за да гарантира своята представа за ред. Естественият свят е несправедлив дотолкова, доколкото самият човек внася злото вътре в него, а всички сме хора. Такъв тип колективизъм и централизирано управление не поправя човека, точно обратното, отнемат се възможностите за опит грешка и личностно израстване. Единственият начин да се научиш е да падаш и да ставаш, за което трябва да имаш и свобода. И не всички ще се научат. Но човешкото законодателство трябва да бъде ограничено само до онези основни норми, които са едни и същи от памтивека. Комунизмите са идеологии, които индоктринират, не искам никой да ме индоктринира в руско православие или дори в българско. Искам свободата да следвам убежденията си, но не искам да ми се налага насилствено и нравствен разпад. Винаги го казвам, свободна наука, култура и образование, са единствената гаранция, че светът ще се развива естествено, конкурентно, без изкуствени монополи през държавата, а когато се появи някоя поредна секта от хора, които искат да ни индоктринират, те да не получават такива лостове изобщо. Днес ще накарат момченца да заглеждат момченца, утре ще заживееш като в манастир, управляван от строги назидателни фарисеи, не е нужно да избираме уж най-правилното и да го налагаме с имперски средства, нужно е да оставим човекът да избира за себе си. И аз ти гарантирам, че при свободна конкуренция, Истината би била много по-силна! Днес срещу Истината има изправени точно империи и те точно през човешка имперска власт и закони, отвъд естественото, задкулисно или не, вземат връх. Не трябва да заменяме едната доктрина с друга, трябва просто държавата да се свие до своите базови функции и да остави на мира хората. Представи си, че човекът е на три етажа, държавата е до първия етаж, тя урегулира взаимоотношенията ни навън, но на втория и третия етаж няма достъп и не може да има. В момента тя се опитва да нахлуе навсякъде, включително в Русия, включително в САЩ.
Живка Павлова на 05.04.2021 в 01:46
Мен статията ме вкара в „размисли и страсти“, защото с други аргументи стигам до подобни изводи. По въпроса за бъдещото развитие на човечеството моето мнение е, че „новият световен ред“ или „рестарт“ или както и да я нарече човек тази приумица, няма да се реализира заради диалектическия закон за отрицание на отрицанието /Хегел/. Дугин е прав, че човечеството ще се събуди, ще ревизира мераците на рестартаджиите, ще запази рационалното, ако изобщо открие такова, и ще направи още едно колелце по спиралата нагоре. Още повече, че идеологията на глобализацията, плюс гарнитурата - терора на малцинствата, джендъризма, БЛМ и т.н. избуява в сегашните си уродливи форми след ВСВ и носи по-скоро реваншистки характер, отколкото се основава на реални обществени процеси и явления. Но от имперските разсъждения на Дугин леко ме втриса: нека не са империи, а съюзи, договори по опредлени теми и изобщо нещо по-лежерно. А давоските убавци ми приличат малко на маймуната с очилата от баснята на Крилов: стиснали технологическия, технически и научен прогрес, който дори не са създали, а са си купили, но вместо да го използват в интерес на човечеството, умуват каква простотия да сътворят от него.
Елементарно, Уотсън! на 05.04.2021 в 03:22
20:16 Ако си чел текста на Шваб, щеше да си забелязал, че налаганата ни глобална диктатура чрез “the great reset” е анти-неолибералистка, а не неолибералистка, както ти пишеш. Без да се разбере този момент, всеки анализ на днешните процеси е беззъб.
Много на 05.04.2021 в 07:33
дълъг преглед на световните процеси, и то в най различни планове и от различни гледни точки. Но ми прави впечетление, че се опитва да наложи идеите на Путин за много полюсен свят, и се опитва да каже, че решаваща е позицията на Руската федерация. Всяко явление в Природата и обществото е Философска диалектична система от два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова ФДС. Това е четвърти закон на диалектиката, въведена в хилозоизма. Хилозоизма оаначава хиле - материя и зое - живот. Материя и живот са два полюса, полето между тях, може да се каже, че е Природата и нов зародиш са нови материални и живи системи. Може би не мога точно да си представя какво е полето и новия зародиш, но ги има. Както семейството е от два полюса - мъж и жена, полето между тях е любовта и нов зародиш децата. Както и обществото е с два полюса - капиталисти и наемни работници, полето между тях са интерсите им и нов зародиш са нови две по висши класи. Това е закон при всички общества, които са класови. Така, че обществото не може да се състои от повече от два полюса. И тези два полюса са СЕВЕРно общество и ЮЖно общество. Това се прави по икономически причини, за да може обществото да се създаде с противоположни фази на икономическия си цикъл, и тогава няма да има нито икономически, нито финансови кризи. Ще се опитам да обясня икономическия цикъл при новата реалност и как да се направи така, че икономическия цикъл на Севера да е противоположен на ЮГа. Но не сега, а по нататък.Идеята идва от обединението НАФта, което Тръмп унищожи и от обединението ЕС. Валутния курс на паричната единица - доларът - на НАФТА и на паричната единица на ЕС - еврото - е плаващ , и понякога доларът става силен , а после еврото става силно. На същия принцип ще е валутата на СЕВЕРА и ЮГА.
Геополитика на 05.04.2021 в 09:28
Разбира се че Дугин изразява идеите на Путин за многополюсен свят. По-скоро Путин се води по своето философско "гуру" ! Това няма нищо тайно. Важното е дали идеите за Великото Пробуждане са нужни и необходими за хората ? Отговорът е абсолютно ДА ! Алюзията за двата хищника , които били с различни размери /Русия и Китай/ не е много точна, даже никак. Нека я продължим. Да, Китай икономически в пъти превъзхожда Русия. И как не след като има 8-9 пъти по-голямо население ! Но как стои въпроса в СИЛАТА ? Къде е Китай, къде е Русия, като военни сили ? Китай е един огромен бронтозавър, но с малка главичка и зъби с които яде листа и тревички. Русия е в пъти по-малък тиранозавър-рекс който има зъби, готови да разкъсат всеки ! Това са реалиите. Русия е силов световен център, единствената страна, способна изцяло да заличи САЩ и Запада за около 40-50 минути, без остатък ! Китай напредва по стъпките на Русия, но все още е далеч от самостоятелно военно балансиране на Америка. Така че идеите на Дугин съвсем не са идеи без покритие. Основният проблем в Русия е както той сам отбелязва мимоходом, глобалистките сили, окопали се по върхови позиции и оказващи сериозен натиск върху Кремъл, без да го контролират напълно за щастие... Властта в Русия трябва да разчисте и да измете без сантименти тези глобалисти-сатанисти и да ги натири на кучето в ..за. Путин досега действа не особено решително. Той нарита Ходорковски заради това че милиардера тръгна да прави политически проект, оспори властта на ВВП , а не по идеологически причини. В същото време се толерират сатанистки типове като Греф, Чубис, начело на центрбанк Набибулина... тази компромисност на Путин е истинската пречка за имперското пробуждане на Русия. Дугин е прав че това е единствената посока за Русия, при която тя ще се завърне като Световна Сила, Империя даваща модел за другите, а не само ядрена сила готова да се брани от външни врагове.
Геополитика 2 на 05.04.2021 в 09:37
Погледнато ретроспективно, идеите на Дугин за "Великото Пробуждане" и неговата реализация през мнгополюсност, ни връщат четвърт век назад към Самюел Хънтигтон и неговият "Сблъсък на цивилизациите" . Това беше също една "многополюсна" картина на света, но с поанта на сблъсък между вътрешно хомогенни общества /цивилизационни центрове/. Днес Дугин, запазвайки описанието на Хънтгтън на Света, добавя и вътрешния разлом в тези цивилизации, най-вече Западната. Идеята на Великото Събуждане е СЪПРОТИВАТА НА ХОРАТА срещу елитите /нехората/, но минаващо през задължителната самоидентификация на хората в техните цивилизационни групи. Пъстротата - като гаранция за съпротива !
Къш, БЕ! на 05.04.2021 в 10:50
Айде без руснаци да ни дават направление на наклона. Затова сме на това дереже. Ако бяха много печени, нямаше да се провалят 90та година. Сбъркана държава, която не може да си нахрани народа вече 100 години, и единственото, което знае е да произвежда оръжие и да го размахва. Като покажат някакъв прогрес, като си нахранят народа, като започнат да се държат човешки със съседите си - да заповядат ще им изслушаме предложенията
Ако има на 05.04.2021 в 10:58
идеи за двуполюсен свят - СЕВЕР и ЮГ, то може да се осъществи не с войни и създаване на империи, където един император и един народ ще властва, и всичко ще става на базата на силата и на административната принуда, а съвсем доброволно на базата на съгласие, както ЕС да се обединява. В Севера, ако влязат всички членове на Съвета за сигурност и ядрени държави, това ще стане съвсем съзнателно и доброволно, а не със сила и войни. Всички държави, колкото и да се въоръжават ще разберат, че няма нужда да се унищожава човечеството, а по добро е доброволното обединение. И властта в Севера ще е избрана демократично с правила и световни закони. По същият начин ще е и организирането на ЮГА. но трябва между Севера и Юга да има граници, визов режим, за да може икономическия цикъл на Севера да е в противоположна фаза на Юга и това да се следи от ООН, като има , както при ЕС власт на Ген.Секретар.на ООН и както е съвета на Европа, да има съвет на лидерите на държавите. За това е нужно световно правителство, което ще следи най вече икономическия цикъл на СЕВЕРА и на ЮГА да е в противоположни фази. И тук ще има демокрация. Говорят че има световна диктатура. Тази диктатура е затова, за да се създаде системата за която говоря - на СЕВЕР и ЮГ. Това е организирана система, но доброволна. Тя е на Святия Дух, който е във всеки човек, който я създава, но няма намерение да я управлява. Как да създадеш система, когато нямаш власт? Но има фашистки и комунистически диктатури във велики сили, които няма да ги назовавам, защото се дразните, и които не искат да се създадат доброволни обединения, заради властта си, заради диктаторската си власт. Тяхното его е огромно. Затова Святия Дух, който отиде много напред в идеите за създаване на новото общество, новата цивилизация, спира и чака идеите, които са кодирани в съзнание и подсъзнание на хората, сами да ги развият и да настигнат Святия Дух, за една година време. Всеки пише история и трябва да дава, да развива идеи, и да доразвива идеите на Святия Дух. Всеки е Бог и може да направи това нещо. Не да се бори за власт и да мачка творците, а сам да твори и да проявява инициатива. Това е геополитиката.
Helleborus на 05.04.2021 в 12:43
Много моля, новият ред щял да е стриктно установен и свиреп, но щял да бъде наложен „със съгласие“. А неговите пропагандатори сякаш не обслужват точно определени субекти и не изговарят тяхната воля за диктатура. Какво съгласие, просто задкулисието излиза в тотална анонимност, скрита зад гражданско съгласие и управление. Но на бас, че свобода на словото няма да има. Защото всяко отклонение ще се третира като нападение над мира и „всеобщото съгласие“. Цялата работа е, че „императорите“ ще бъдат скрити и анонимни, защото вече са овладели своите глашатаи във всички среди, имат си политици, медии, професори и т.н. Не им трябва да ходят с императорска тога и да ги замерят с яйца. Достатъчно им е, подобно на някои почетни председатели, да си живуркат в своите палати и да явяват волята си на доверени лица, които после по веригата от зависимости и с методите на рекламата, ще я превръщат във „волята на народа“. И я не си се съгласил с волята на народа, я са те погнали освирепелите маси, вече го видяхме на нашия протест как се случва. Божков управлява през Интернет пионките, подкокоросани от липсата си на всякаква култура и просветеност, а пионките му са готови да пречукат всеки независим българин, който не се поддава на хищническата природа на тълпата. Ето това е идеята на пряката демокрация и на новия рестарт, дебелите чичковци ще решават, а ние ще им ръкопляскаме и ще се съгласяваме, докато огромните бели клетки от доносници и ментори, ще обикалят из кръвоносната система, да отстранят непокорните. Дали с нисък рейтинг, със загуба на работа, но нашите са свикнали на комунизъм, те ще си слушкат.
Руснаците не можели да си нахранят хората ? на 05.04.2021 в 13:41
В Русия ДНЕС ненахранени няма. Има богати, има средна класа която се храни мноооооого добре, бедните се прехранват, макар и скромно. В Русия няма 50 милиона гладни на купони, както в САЩ. Сменяй опорката.
Когато на 05.04.2021 в 15:27
в цял свят всеки е срещу всеки и се бори за пари, жени и власт, светът трябва да се обърне, така че хората да са рамо до рамо срещу общи цели, които са срещу враг, срещу работа и да гледат съвместно деца. И хората се обърнаха, чрез идеите на Святия дух, а Ковид 19 затвърди това положение. Но ако само един човек, е носител на тези идеи, то трябва тези идеи да се научат от хората, като Святия Дух ги е кодирал в съзнание и подсъзнание на хората в цял свят. В подсъзнанието кодирането е за хиляди години, като се предава на наследниците. Но в съзнанието на хората, идеите са кодирани по малко, но те са запаметени в мозъчни центри. С годините тази памет избледнява. Затова хората трябва да изведат отново тези идеи, като дадат чрез лъча на волята си енергия на мозъчните центри в топчетата на невроните в кората на големите полукълба на предния си мозък и да ги напишат или изговорят. Така се постигат трайни знания за цял живот, в разума или съзнанието на хората. Това иска Святия Дух. Това изисква работа, или труд, но трябва да се направи, а ако има хора, които творчески пресъздадат тези идеи и да ги разширят или ги напишат в книги, романи, то това е писане на история от хората. А Святия Дух във всеки човек може да даде и съвсем нови идеи на всички хора, защото той е в тези хора. И не разбирам, защо всеки мисли, че на света има само лошо, а не мисли, че на хората може да се прави и добро? Може да се прави добро и то не е за пари, жени или за слава, а да се направи, за да си направиш човещината и да имаш вътрешно удовлетворение, че си направил нещо добро на хората или за отделен човек. Нека да не мислим само за лошо, а да мислим, че на този свят може да се прави и добро. Даже имаше една песен на Богдана Карадочева мисля, че се казваше : "Дано", и това се случва на Земята.
Стефан Петров на 05.04.2021 в 15:47
Прави чест на сайта, че публикува този материал. До момента на него са малко публикуваните толкова дълги, обемни и сложни за разбиране текстове. По своя анализ и дълбочина материалът е изключителен, поради което очаквам да бъде остро критикуван, особено в областта за бъдещата мисия на Русия. Особено ще бъде критикуван от хора, които разбират толкова от философия, колкото от теорията на струните. Алексанър Дугин е голям философ, редовно пишещ на руския сайт https://www.geopolitica.ru/. За съжаление ние нямаме нито такъв сайт, нито философ. За опасността на Дугин за запада свидетелства изтриването му / като това на Тръмп/ от всички западни социални мрежи и отхвърлянето на материалите му от западните сайтове и списания, неиздаването му на виза за ходене на запад и т.н. Изказванията под статията са за доста неща, но не и за конкретните мисли на Дугин, което свидетелства, че той не е разбран- нещо нормално при нашето ниско интелектуално ниво днес.
Николай Москов на 05.04.2021 в 19:44
Струва ми се,че материалът е издържан в академично обременен стил,до някъде непоследователен,до някъде подвеждащ и като цяло би могъл с по-малко думи и мисловни конструкции да каже много повече. Има и много ценни неща,разбира се,които в никакъв случай не искам да му оспоря!
легисти на 05.04.2021 в 20:35
Стефан Петров на 05.04.2021 в 15:47 , постът ви е пълен буламач. Не сте прочел критиките към Дугин от философи под темата или изобщо не сте ги разбрал. Върнете се и ги прочетете пак - те са атестат за сериозни професионални философски доводи, които имат основание. Говорено е съвсем по конкретни мисли на Дугин, но изглежда сте пуснат да омаловажавате написаното само защото ви е платено за това.
Елементарно, Уотсън! на 05.04.2021 в 18:57 на 05.04.2021 в 20:42
И какво зависи от тоя прословут Давоски елит, освен да устройва рая така, както го разбират хлебарките? Но какво могат да направят едни западащи хлебарки откъм възпетия от вас "елит", освен да си го устроят, както само те си знаят - като типичен ад "пет звезди", а за да бъдем още по-точни - можете посред бял ден да си преброите звездите на двата парцала - оня синия, и разбира се, червено-бяло раирания, за да не са само пет, а да са повече. Ще ви се наложи, при това не толкова далече.
Шерлок на 05.04.2021 в 21:00
Драги Уотсън, пипето не стига да опонираш на Дугин. Това е фундаментална статия, КОНЦЕПТ ! За да разбереш какви глупости си нашляпал, просто препрочети една от най-голямата - "Русия е второразрядна страна..." Не е. Знаеш много добре защо.
Холмс на 05.04.2021 в 21:07
Страхотен елит от дърти финансисти нашляпал, че и давоски, демек дали им вече вощеницата на умирачка. И сигурно си ги представя едни неподражаемо нежни и фини, понеже били финансисти. Първо те не са елит, защото не са аристократи, а са си тъпи буржоа. И второ, няма как да бъдат фини не само защото са финансисти (с финанси се занимават обикновени лузъри спрямо същественото на живота), но и защото са едни крайни материалисти и нищо повече. Финото и финесът не ги търси сред предмети и живи трупове, друже Уотсън, съвет!
Шерлок на 05.04.2021 в 21:25
Русия е военна суперсила. Суперсила военна е Русия. Военна суперсила е Русия... Трите пъти го напомняме в разбъркан ред, не бих се изненадал Уотсън да зададе идиотския въпрос - "А защо ?" Давай Уотсън !
Изолатор на 05.04.2021 в 21:35
Дугин излага много ясно решение за преодоляване на сатанисткия ресет ! Той /Ресетът/ е плод на болни мозъци, имплантирани само и единствено в Западния цивилизационен център ! Т.е. останалите хора на света просто могат да ги ИЗОЛИРАТ , както се изолира чумав. И нещо повече - могат да съдействат на самите ХОРА в Западния Свят да се надигнат и да пометат сатанисткия елит. Китай, Русия, Мюсюлманския Свят , Латинска Америка , Африка ... са Цивилизационни центрове. 6 милиарда от хората на Земята са извън Западния свят, обримчен от паяжината на давоските уроди. Но което е най-важното, и трябва непрекъснато и дебело да се напомня на уродите - ТЕ НЯМАТ МОНОПОЛ НАД СИЛАТА , така както са я имали няколко века назад, колониализма и след него... Сумарният ядрен потенциал на НЕзападния Свят не отстъпва на потенциала на Западния, т.е. давоските уроди, дори да имат пълен контрол над западните военни /??/ не могат силово да наложат НЕчовешките си планове над тези 6 милиарда човека. Това е истинската многополярност и тя е ФАКТ. Остава да се докопат давоските уроди и публично да се потопят в катран, овъргалят в перушина и изгорят ! А милиардите им да бъдат раздадени на страните, потърпавши от престъпленията им, да бъдат раздадени на ХОРАТА. С Божията помощ !
признаваме, че давоските дюкянджии са малко по-малко тъпи на 05.04.2021 в 21:35
Един доста симптоматичен материал специално за манталитета на т.нар. американския "странови елит", оказал се и прокарващ типичния продукт на американското поголовно затъпяване - да се чете много внимателно, защото е напоително с истини до най-забележителни подробности! - https://pogled.info/svetoven/amerikanski-analizator-voina-s-kitai-prosto-strahotno.128054
Анотация на ам.дебилизъм: избран цитат за ония, които не искат да го прочетат на 05.04.2021 в 21:42
"Защо войната изглежда разумна? Защото американците никога не са виждали такава и вярват, че техните сили са непобедими. Ако смятате, че не можете да загубите битка, защо да я избягвате?"
Елементарно, Уотсън! на 05.04.2021 в 21:47
20:42 За да не обременявам форума с текст, ще ти подскажа само един елемент от това как този наистина много посредствен интелектуално елит, само чрез силата на богатството, което контролира, може, да не говорим че планира да го стори, до 2030 г. да съсипе света. Планът, който Шваб открито излага, е да се промени самата същност на финансовата система. Това прави бръщолевенията на някакъв си Дугин напълно безсмислени. Нито Китай, да не говорим пък за незначителната Русия, са фактори, които създават финансовата система на света. Тъй че е по-добре да са по-ниски от тревата и да се замислят как ще си спасяват кожата от ножа, който им точи давоския елит преди да бълнуват великоруски глупости. Те ги вкарали в непреодолим капан, а някакъв си халюцинира за имперско величие. Единственото, на което Русия може да разчита, е ядрен шантаж, но, това в крайна сметка доказва жалката слабост на Русия.
Елементарно, Уотсън! на 05.04.2021 в 21:58
21:35 Цитирал си наивно материалче. Байдън наистина е малоумник и като такъв се е обградил с формени малоумници. Той си го и признава като нашичкият, там с “аз съм прост и вие сте прости”—при Байдън е, по-добре в екипът ми да има разнообразие, а способностите нямат значение. Само да кажа—нашичкият го каза, защото има чувство за хумор, като бай Тошо с полупроводниците и целите проводници, докато Байдън наистина е автентичен малоумник. Обаче, Ли Форестър, която го сложи на власт не го сложи там, за да воюва с Китай, а за да усили експлоатацията на китайските роби. Тъй че, мерси, ама нямаше нужда от линка.
Уот съм братчед на 05.04.2021 в 23:37
Уотсън, последен път се опитвам да обясня че пишеш глупости. Финансовата сила на давоските уроди е фикция. Виртуалност. Имагинерност. Номиналността не са парите /хартиени, цифрови/ а МАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ - суровини, стоки, ноу хау, хюмън кепитал. Парите са само средство за обмяна, нищо повече. Ако световният договор /Бретън ууд/ за използване на долара като световна разплащателна валута отпадне, по една или друга причина, цялата магия на давоските уроди с парите се срутва - пуф ! Просто изчезва и се стопява до един не-голям географски регион. САЩ имат 18 % от БВП на света. Европа-горе долу толкова. Първа икономическа сила поне от 5 години /по паритет/ е Китай. Прогнозите за 2025 в резултат именно на давоския ковид са, че втора икономика в света ще е Индия, а трета - познай кой ! Русия. https://www.deagel.com/forecast Западът е приключен като икономически център на света, а военният му упадък е въпрос на време и контрол /от другите сили/. Ресурсите на света са у Русия, фабриката на света е Китай. Техният алианс, макар и конюнктурен, бие Западът по всички параметри. Този алианс е СЪВЪРШЕНО САМОДОСТАТЪЧЕН , може да съществува и да се развива без никакво съприкосновение със Запада. Давоските уроди добре знаят това и блъфират. "Ще извадим Русия от SWIFT !" - крещят те . В отговор Москва им се смее и опонира "Ще извадим долара от нашите разплащания !" При което давоските уроди мигом млъкват... Кой е в слабата позиция ? И това е само един пример... Давосткият урод прави мили очи на Путин. Посещава редовно икономическия форум в Санкт Петерсбург, хвали ! И хленчи - "Ние много разчитаме на Русия за установяване на НСР..." а после направо хлипа - "Само една от трите ключови страни в Света да не учавства в Ресета, и той пропада !" ...Жалкар. Вижда се че даже две страни няма да участват, наговорили са се срещу вас, уроди ! Сега е ред на събуждането.
Елементарно, Уотсън! на 06.04.2021 в 01:31
23:37 , Не, нещо не схващаш. Явно не си разбрал за каква нова финансова система говори сикофанта Шваб и си го караш по старите марксически линии на анализа (марксизмът, и той им беше отроче на предците на давосците, но не сработи). Ти, явно не си чул за пост-индустриалното общество, което налагат, където цялата икономика става service economy и където няма пазар, за да се вихрят старозаветни страсти на някакви допотопни икономики на Китай, изобщо да не отваряме и дума за Русия, която е едно нищо даже в сравнение с Индия (добре го каза за Индия). Тук, при давосците, иде реч за едно абсолютно самоопаковано общество, в пълно, абсолютно безусловно подчинение, каквото до днес историята не е виждала, на давоския елит, чрез гениалната демонична система на stakeholder capitalism и на изключително иновативната нова финансова система на некриптираните “хеликоптерни” пари, които ти се спускат само ако послушно спазваш определен от елита covenant, от който никой не може да избяга и ще си отидеш зян, ако не си послушен—така както отнемат еврофондове, ако не си послушен и така, както ЕС напъва за технически паспорти на сградите, за да бъдат подготвени за отнемане. Давам ти тези два примера, за да го усетиш на местна българска почва. До 2030 г. трябва да се извърши трансформацията “own nothing and be happy”. Руснаците не им влизат в кръгозора, защото или ще са послушни и ще се влеят в тази система или умират геройски, без даже давосците да си мръднат пръста—така работи тази гениално измислена сатанинска система. Малко по-сложен е въпросът с Китай, от където започна превратът. Въпросният преврат успя в САЩ, но не и в Китай. Централната власт смаза преврата тръгнал от Вухан, уж че имало някаква пандемия. Каква ще е ролята на Китай в тази работа си струва да се обсъди, но първо разбери за какво иде реч в плана давосов. Изобщо, раздели се малко с мързела и вземи поотвори Шваб и попрочети нещо, а даже се опитай да разбереш за какво става дума. Несмаслени некадърни писания на някакви си Дугин и Фурсов няма да ти свършат работа. Те вършат работа на провинциални наши дървени философи от Велико Търново, но, ако искаш да водим сериозен разговор, подготви се малко. Знам че имаш данни, защото съм чел много смислени неща от теб, но в случая текстовете ти не са издържани.
Друг Доктор на 06.04.2021 в 07:59
Четенето на Швааб и особено вярата в писаното от Швааб е диагноза. Психиатрична диагноза. Швааб и шайката чийто говорител се явява са тежки психопати и социопати. Това дали ще наложат сатанистките си "идеи" или не, е въпрос на не "обществен договор" , а планетарен договор. С лъжата ковид те действат като октопод при заплаха. Изпускат облак от черна боя, за да скрият истинската си същност и местонахождение. Това ще действа известно време, а после ще се разсее и истината ще се види. Няма и няма да се получи планетарен консенсус за групово самоубийство на хората. След като 80% от територията и населението на Земята не участват в психопатиите на Швааб, след като давоските психопати не могат силово, на место, да наложат ресета, след като нямат монопол над ядрената сила, просто са осъдени на провал.
Хеллеборус на 06.04.2021 в 09:08
Ти упрекваш и говориш за противоречие, че ще има хем съгласие, хем диктатура за осъществяване на глобализма със Север и ЮГ. Съгласието и диктатурата са две крайности. Едното е обединение - съгласието, другото е разделението - диктатурата. Но аз винаги съм говорил за центробежни и центростремителни сили и как има центробежен регулатор в механиката, който държи нещата в устойчиво динамично равновесие. От една страна ще има съгласие, което ще обединява доброволно нациите. От друга страна ще има диктатура пак със същата цел - обединение на нациите. И единият и другият начин имат обща цел. Но съгласието изисква свобода, диктатурата изисква административна силова принуда и манталитета на хората се изкривява. Някой ще каже, че това е моркова и тоягата. Но може да се намери някакъв общ еднакво полезен път и за единият и за другият начин. Тук не става дума за една посока и обратна посока, а заедно срещу обща цел, обща посока, макар едните отиват на дясно, другите наляво. Например капитализмът отива в една посока, социализмът отива в обратна посока. А ние не искаме напред и назад, а искаме обща посока, както либерали и консерватори, като едните дърпат на ляво, другите надясно. Не знам, може да мисля правилно, може и неправилно. Ако можеш, изкритикувай ме и покажи слабости, които има тази теза!
пак да кажем, че понятието елит и буржоазни финансисти едно до друго си е оксиморон на 06.04.2021 в 09:26
Отричането на Маркс пък е академична диагноза. Не знам за ВТ университет (впрочем градът е средновековна столица на България, а по това време Америка е била населена само от индианци, преди 600 г. по-късно белите заселници да ги избият), обаче явно американските университети, избълвали такъв профанен слоганов "критик" на Маркс като Уотсън, са на още по-ниско ниво. Наука, култура, образование - кога американците са били нещо повече от комични епигони на евроазиатските философски и културни влияния?
бръщолевения уотсънови 1 на 06.04.2021 в 09:34
"Планът, който Шваб открито излага, е да се промени самата същност на финансовата система." - Русия и Китай пък имат планове да й разсипят съществуването на тая ваша система. А няма същност без съществуване, както е известно за всеки екзистенциален мислител.
бръщолевения уотсънови 2 на 06.04.2021 в 09:40
"Нито Китай, да не говорим пък за незначителната Русия, са фактори, които създават финансовата система на света." - Има алтернативни системи на тая, които се изпробват - например социални рейтинги. Има и автархично затваряне, ковид го улеснява. И каква е толкоз тая система, да не е Бог? По-скоро е бот. Това е фетишизъм, а срещу всеки фетишизъм има най-малкото клиничен лек. Факторът не е нещо обективно и извън съзнанието, съзнанието избира и овластява факторите. Че си обективист те знаем, че не си никакъв философ - също.
бръщолевения уотсънови 3 на 06.04.2021 в 09:47
За новото корпоративно робовладелство и хеликоптерните пари го разбрахме: въпросът е кой произвежда при тая дирижирана стагнация, и то не пари, ами стоки за ширико потребление. За да важи тая система, самите США трябва да се затворят, т.е. да се превърнат в автархия, за да могат да продължат централизирано да диктуват производство чрез собствените си финанси. защото на ниво световна икономика просто са непроизводителни чрез капиталистически труд, то затова и прибягват до това ново робовладелство, което обаче само малко ще им удържи агонията. В световната търговия те просто зависят на живот и смърт от Русия и Китай, а тия постепенно ги изхвърлят от Близкия Изток и АТО, ще ги изхвърлят и от Европа малко по-късно, както върви. Хората по-скоро ще умираат масово от ковид и др. епидемии, отколкото да приемат заповедта на давоския елит да произвеждат стоки срещу ниско заплащане, за да бъдат конкурентни. То така и си става де... умрелите от ковид в США са вече почти два пъти повече, отколкото умрелите американци през двете световни войни.
бръщолевения уотсънови 4 на 06.04.2021 в 10:11
Цитат "Байдън наистина е малоумник и като такъв се е обградил с формени малоумници" - благодаря за признанието! Въпрос: кой тогава реално управлява Америка, може би Кремъл? Ами ако наистина дълбоката държава е подчинена на Кремъл, и умишлено се назначават малоумници, за да се съкращава живота на горката отвъдокеанска кочина, тогава какво правим, как се измъкваТе от тресавището с тия дебили? Възпявайки надеждата си в Давоския елит, който слагал в малкия си джоб второстепенните и третостепенни играчи от Москва и Пекин ли? Ами ако и давосци не помогнат да спасим надеждата, още повече че дебили като байдъновци им се пишат началници? Или и при тебе важи поговорката: "Човекът умира, надеждата остава", тъй ли??!?
888 на 06.04.2021 в 11:28
Тука има някакви кухарници, нищо не разбрали от манифеста на Дугин, които държат да ни изложат страховете си шваабови. И ни убеждават, че и ние трябва да се страхуваме като тях, да свием знамената предварително и да капитулираме. Или както казваха шахматистите от Васюки, играещи сеанс срещу Остап Бендер - "Сдавайся пока не поздно !". И тракаха зъби. Малко по-късно Бендер загуби всички партии , и селяните разбраха че той не е "Гросмейстер", а обикновен мошенник, и го подгониха... Няма как давоската сатанистка идеология да се наложи на света, тъй като нейното ядро, нейният замисъл , е в ликвидирането на хората ! Или поне 95 % от населението на земята. Очевадно такъв "проект" е неприемлив и не може да мине без силово налагане. Но силовото налагане на проекта за ликвидация на хората е неприложимо, ако няма присъствие ( физическо ! ) на налагащите силата в териториите, където се налага ! Това не е факт и не се вижда как ще стане ? Подмяна на властта в Китай и Русия се опита многократно, без успех. опитите само конслоидираха управленията на тези страни , и даже ги подтикнаха да направят геополитически тандем ! Другото решение , радикалното и "неприсъствено" , е тези страни да се атакуват с ОМП , т.е. да се започне ТСВ - термоядрена ! Давоските уроди не могат да направят това защото имат дълбинен страх от СМЪРТТА. ТСВ би убила всички , естествено би нулирала всякакви обществени проекти, поради липсата изобщо на общество след нея. Остава им какво ? Остава да тероризират собственото си население - западните хора. Но дори и тук се задава провал за уродите, защото целият останал свят ще стане притегателен пример за угнетените хора, и това води към неизбежен социален взрив и помитане на давоските уродски елити. Може би и с помощ "от вън"... Така че правилно е призовал Дугин - събуждайте се !
Елементарно, Уотсън! на 06.04.2021 в 13:00
10:11, Не Америка, а светът се управлява от свръхбогат елит. Ако това не е така, нямаше да си залепил маска на лицето си, както го изисква въпросният елит. Ако не беше така Америка щеше да приеме системата на незначителния, както се оказа, Съветски съюз и Китай щеше да превърне Америка в роби, а не обратно. Кухите фрази на философията няма да те спасят от този факт. Въпросният давоски елит, наложи днешния път и на ЕС и на Америка, както предците му създадоха фашизма, нацизма и комунизма. Ако на въпросния елит му е нужно да унищожи Америка, няма да му мигне окото да го стори, но това не значи, че бълнуванията ти, заимствани от лошо стъкмените парокиални имперски халюцинации на дугинци и фурсовци, за някакъв си друг център, който щял да измести давоския елит имат почва. Някак си не схващаш, че нито Байдън, нито Шваб са играчите, нежели началниците. Непрекъснато ти повтарям, че са сикофанти, но ти не вдяваш. Тъй че, не иде реч за вяра в писаното на Шваб, а в наблюдение на това, че бавното придвижване на “белия кит”, за чието приближаване някои по-прозорливи усетиха още през шейсетте на миналия век, сега вече не е само писания в специализирани издания, а се превърна в съвсем осезаема опасност, и за теб, и за мен. Щом не виждаш как един единствен Блумбърг беше в състояние за една нощ да преобърне света и да го вкара в задънената улица на измислена пандемия и така да ускори онова, което още Римският клуб заложи, то това си е само за твоя сметка. Не съм чул Русия да е имала някаква доктрина през шейсетте, която да си я налага систематично през десетилетията. Обратното съм чул и то не от Шваб. Послушай малко един принц Чарлз, да речем, или господарката му Лин Форестър или един папа Римски. Всичко става както западът го желае, а изтокът само слушка и изпълнява. Както казах, може да се разсъждава по разрастването на създаденото от запада франкенщайнче Китай, което взе да се превръща в голям Франкенщайн, но, и то, горкото, и то следва в крайна сметка западния модел. Това, което не схващаш е, че въпросният Запад е направил така, че не 80%, а 99% от населението на Земята е без значение, когато стане дума за собственото му управление. Земята се управлява от едни наистина социопати и психопати, много бездарни във всичко друго, но не и в запазване на собствената си власт над света. С такива не можеш да се бориш с провинциални великотърновски празни приказки, попили неталантливи анализи на случайни анализатори взети от улицата като Дугин. За да извадиш жилото, първо трябва да го видиш, а не да режеш с ножа напосоки. В това отношение трябва да ти е ясно, че е пейоративно да провъзгласиш някого за философ. Срамно е даже да обявяваш, че се занимаваш с философия, която единствено помага, чрез своята обърканост и непризнаване на единната истина, на въпросния елит весело да си продължава да си яде и да си пие. На елита точно това му и трябва, някой да си философства, което означава да има некачествено мислене, за да не му се удава да разкрива истинската същност на пъклени планове и да чака спасение от там, откъдето то най-малко ще дойде. Робите няма как да накажат вездесъщ господар. Даже и Спартак и Ивайло, колкото и неуспешни в крайна сметка, са невъзможни днес, поне като опит за надигане, така здраво са щракнали клещите на елита, който дискутираме. Нямало било същност без съществуване. Е, и? Кой я оспорва тази тривиалност? Но, тя никак не подкрепя дугински някакви бръщолевения, нито подкрепя даже марксистките компилации. Предците на давосците опитаха с марксистки компилации, но не им се получи. Сега пробват с друго и да говориш за марксизъм при този им нов проект е не само старомодно и провалено, но е напълно нелепо. От написаното от теб се вижда, че ти даже не си и схванал в какво се състои този проект, а го клеймиш някак по чувство. Не че не е за клеймене, но не по начина, по който ти го правиш. Това вече ти го казах. Веднага ти давам пример—ти даваш социалните рейтинги като алтернатива, без сам да схващаш, че това е същността на давоския проект, изпробвана в хунвейбинската част на Китай като в лаборатория. Този опит за преврат беше жестоко смазан от централната власт, за разлика от преврата, който успя в Америка. Какво да говорим, след като ти се объркваш тъкмо в този централен момент? За да схванеш подобни неща, трябва да се освободиш от самозатворените умозаключения на философията, сами по себе си твърде тривиални, и да допуснеш емпирично запознаване с идеите за онова, което става извън теб, така добре изложени в писмен вид от люде, които, с каквито и зли намерения да са, поне са имали добрината да ти ги сервират за прочит. Така, уж сме разбрали за хеликоптерните пари, ама от написаното от теб се разбира, че всъщност не си ги разбрал тези хеликоптерни пари. Не е това, за което си ги представил, а си ги представил зле, защото не си си дал зло сърце да поотгърнеш някой от текстовете, които така услужливо и открито са ти предоставени. Как да водим разовор при това положение, след като не си се постарал поне да разбереш основните понятия, които ще използваме в разговора? Да не говорим за смехотворните противоречия, които се прокрадват в текстовете ти—хем пандемията е “лъжата ковид”, хем “умрелите от ковид американци са вече почти два пъти повече …”. Та, да те попитам за последно, има ли или няма ковид пандемия? Трябва някак да се определиш, когато си рачил да я даваш като аргумент.
американският хахо пак... на 06.04.2021 в 13:06
Маската е средство за предпазване от вируси, а не пряко доказателство, че американски или световен свръхбогат елит управлява света. Дори и да е наложена такава игра от въпросния елит, това все още не означава, че той ще я спечели. В случая маската е приемане на партията и игра с черните. Победителят не е предизвестен - чувал си поговорката "Оплетоха се като пате в кълчища". Ще спечели онзи, който ще може да привлече Волята на Бог.
"Не съм чул Русия да е имала някаква доктрина през шейсетте, която да си я налага систематично през десетилетията" на 06.04.2021 в 13:11
Твърде е вероятно и да не чуеш докрая и съвсем накрая да останеш изненадан. Пилците се броят наесен. А и играчът, за който говориш, не е длъжен да ти разкрива картите си, както това обичат да правят горделивите американци и въобще наглосакси. Общо-взето знаеш само това, което са благоволили да ти разкрият. Глобалният фактор няма идентичност, а и да има националност, той действа чрез подставени лица. Че са йерофанти е ясно, но не е ясно изначално защо си приел, че въпросните йерофанти не играят стратегически за Русия о Големия хартланд. Това ще да е не само от тясновиждане, но и от високомерие, комай...
Елементарно, Уотсън! на 06.04.2021 в 13:23
11:28, Изобщо не става дума за страх, а най-малкото става дума за силово налагане на нещо си. Такива, взети от улицата като Дугин и Фурсов, сами неразбрали за какво точно иде реч, объркват и без друго объркания прекариат с парокиалните си глупости, основани на остарели представи. Гениалното в демоничния проект “the great reset” е, че вече крайният тоталитаризъм (след като същите вече опитаха чрез силово налагане на фашизма, нацизма и комунизма) се просмуква в обществото напълно доброволно, а даже и с радост и възторг от промития мозък на множеството. Иди да се бориш с такова нещо, ако изобщо даже знаеш кой точно е виновникът, за да излизаш на улицата да протестираш срещу него. За Китай не знам, за него съдя единствено по действията му, които са действия на роб, но Русия с подобни “мислители” като Дугин и Фурсов, е за мустака. Такава голяма страна, а да разреши на глупаци да ѝ творят доктрините, това е трагедия. Вероятно има и умни, но за тях няма да чуем, защото явно тъпаците се котират повече. Нищо ново под небето.
"За да схванеш подобни неща, трябва да се освободиш от самозатворените умозаключения на философията, сами по себе си твърде тривиални, и да допуснеш емпирично запознаване с идеите за онова, което става извън теб" на 06.04.2021 в 13:26
Да се освободиш от философската визия, означава изобщо да не прозреш откъм стратегическо ниво и парадигма. Кажи ми как мислят началата тия хора и аз ще ти кажа как ще действат във всеки конкретен момент без големи разлики в текущите методи. Тъкмо парадигмата и подходът указват границите, в които се движат, и обозримостта на крайните им цели, а това се схваща веднага и само чрез философско умозрение, не от положението на подреждач на пъзела. Тривиалното не е в умозрението, а в повторенията посредством вкопчване в емпирични подробности от пейзажа на ниво тактика и всекидневие. Идеите са онтологеми, указващи същото откъм различия, а не предмети или емпирични обекти. За емпиричните текущи картини на света си има представи, ала те изразяват само фрагменти, части от опита, ако пак не се удържат от критически философски позиции, а са оставени на възбедничката на прозрения позитивистка метафизика на индуктивната наука. Индуктивното обяснение не е изначално и не удържа никакви незаменими фактори и вектори - такива няма, доколкото те си остават само на ниво хипотези и фантазми. говорили сме върху тия неща и нямам намерение да ги обговарям отново - който чел - чел, който разбрал - разбрал. никаква експериментална лаборатория не е Китай, а работилница, която ти дава стомана, мебели, електроника и даже долни гащи, за които изисква не просто да директивничиш, а да се пазариш и да отстъпваш, включително извън терените на чистата иконоомика - например в геополитика. Същото и е с Русия - ако спре да ти дава нефт, титан, ракетни двигатели, космически технологии, и можеш да забравиш да важничиш. И само дето амбицията расте не само у англосаксонската страна при тая двуфакторност и зависимост от стоки и услуги, но и при другата. на въпроса дали има или няма ковид пандемия - американците казват, че има, и при това мрат като мухи от нея. Ти вярваш ли им??
"Такива, взети от улицата като Дугин и Фурсов" на 06.04.2021 в 13:34
Остави ги тях, те само ни разкриват текстуално някаква систематизирана възможност. Гледай себе си, отговаряй за себе си, мисли със своя ум, и не се хващай за търновския или варненския университет, понеже не били американски или били провинциални - това няма да ти помогне да се научиш, ако си въобразяваш, че Бог от тия камъни не е способен да ти направи чада на Авраама. Никой точно не знае в кой точно миг ще го изненада Човешкият Син, а подценяването на тоз или оня, ако все пак добре си върши работата, е най-сигурният начин да попаднеш в капан, котел и в оффсайд спрямо играта.
Елементарно, Уотсън! на 06.04.2021 в 13:44
13:06, Разговорът ни е тъкмо за това кой ще спечели. Засега, ако се ограничим в модерния свят, от сто години печалбата е 1:0 за западния елит, който не допуска до себе си даже съответстващия му по богатство източен елит. Стигнем ли до там да привличаме Бог, философия или психология като аргумент, пѝши го бега̀ло, победата на западния елит е окончателна и няма какво да говорим повече. Аз обаче такива криви патерици не ползвам и все още вярвам, че може да се намери път за излизане от тъмата. Колкото до маските, ти май не разбираш от метафора. Та, все още чакам отговор на въпроса има ли пандемия или не, защото ти си доста неустойчив по този въпрос. Относно кълчищата—западният елит, който си прокарва плана на практика, се бил оплел в калчища, а подопечните му, те имали кристална идеология, която ги била водела към победа, каквато хич не се и задава на хоризонта. Е, може ли да има така наивност? 13:11, Кога ще да е това наесен? В отвъдния свят, който не съществува, може би? Играчът не бил разкривал картите си, ама и не печели, а онзи, който ги разкрива, защото вече се чувства толкова силен, че му е безразлично, цака ли цака. Не е нещо ново беднякът да си вярва, че той е щастливият, а богатият е нещастен и всъщност бедният го управлява—чиста психологична патерица. Иначе, как ще го преминеш този живот в постоянна депресия и безнадеждност.
"западният елит, който си прокарва плана на практика" на 06.04.2021 в 13:53
Ако имаме наложени изначални структури, не се знае дали хората не са като пчелите - произвеждат мед, който обслужва не толкова пчелите, колкото човека. Та така и с придобивките на западния елит - медът (т.е. финансите) са водещи, но душите, които крепнат от недостига или несправедливостите на разпределението им, трябват не на човечеството, а на по-висшата структура (Бог?), чието предназначение не се разкрива изобщо в плана и намерението на Запада. затова е казано от известни философи, че знание само чрез анализ е по-лошо даже и от незнание. Ти се опитваш да ни пробутваш тука тая калпава стока, гарнирана с идеологизми, които на всичкото отгоре са клишета. И неизвестно защо претендираш за метафори, които уж не сме можели да схванем. И пак от мъдрите книги, Еклезиаст: "Човек не знае когато губи, какво печели, и когато печели, какво губи". Тая сентенция напълно в духа на току-що казаното в първата половина на поста ми...
"Не е нещо ново беднякът да си вярва, че той е щастливият, а богатият е нещастен и всъщност бедният го управлява—чиста психологична патерица." на 06.04.2021 в 13:58
То и богат да си пак си избивач на комплекси, защото изначално не ти е нужно, след като не ти управляваш живота на другите хора, а структура от порядъка на онова, което е над човека. В тая връзка, прочети диалектиката на роба и господаря от Хегеловата "Феноменология" - предизвиква дълбоки размисли и те отпраща отвъд такива тривиални предпочитания на бедния духом буржоа - да бъде богат, да контролира, - каквито си изтипосал като типично американски деформиран мегаломан. А иначе си предпочитам една директна сентенция на Бердяев: "Не господар, нито роб, а свободен". За предпочитане е третото, само че отвъд либералните кудкудякания по въпроса...
Елементарно, Уотсън! на 06.04.2021 в 14:10
13:26 Само кажи “парадигма” и спирам да чета. Парадигмата е колективистична доктрина, на която няма да ѝ мигне окото да приеме глупостта за свята истина, ако колективът го е пожелал. Обозначаването на идея като парадигма е най-откровено обявяване на тази идея в крайна сметка за глупост. Когато глупости са началата на мисленето, няма нужда да говорим повече. А, гаранция, че не са глупости най-малкото дава изхвърлянето от понятийния апарат на Kuhn-овата бездарна доктрина за парадигмата, за която, отгоре на всичко, въпросният е дал най-малко 26 взаимнопротиворечиви дефиниции. Вкарването на парадигмата като елемент в дискусиите е едно от най-противните интервенции в мисленето, което, наченато още от шейсетте, характеризира и днешните демонични основи на “the great reset”. Тъй че, ето ти още един пример, че не си разбрал за какво точно говорим тук. Хич не ми се губи време да се спирам и на другата Kuhn-ова глупост, състояща се в твърдението, че науката била подреждане на пъзел. Глупости безподобни. Колкото до пандемията, аз не им вярвам. Но, аз питах теб, ти вярваш ли им? Трябва да се определиш, защото се клатиш по този въпрос, а го даваш като аргумент. Не аз, а ти го даваш като аргумент. За стоките, които споменаваш, трябва да си припомниш любимия ти Маркс, така добре окрал Адам Смит. Няма стоки, когато няма пазар, а пазарът го определя западът, ако не си представяш, че днес можем да минем без стоково-парични взаимоотношения. Тъй че, преди да ми изброяваш предмети, разгледай въпроса как тези предмети ще се реализират. 13:34 , Не, не си върши работата. Нали тук не мен, а Дугин обсъждаме. Много е зле човекът, даже не трябва да му обръщаме внимание, но, нали сме верни на Гласове, които ни го предоставиха като дъвка, та затова се хванахме на въдицата.
Елементарно, Уотсън! на 06.04.2021 в 14:13
13:58, Да, де, това имах пред вид. Успокоението на бедняка, че в крайна сметка всички ще умрем, затова няма бедни, няма богати, всички сме равни. Точно на такива овчи размишления се уповава въпросният елит, за да властва.
Елементарно, Уотсън! на 06.04.2021 в 14:17
13:53, Щом стигнахме до Еклесиаст, това е признание за поражение. Трябва да повторя предния си текст.
парадигмата не е просто и само елемент от дискусиите, а самата ценност на визионизмите на 06.04.2021 в 14:24
Парадигмата не е нито колективна, нито доктрина, а базова методологема, съобразно която се разгръщат мисълта и разбирането. Самото мислене е едно от началата за описание на световност - и нещо повече, то е самата светоносност. Аз не съм Томас Кун, аз си работя с моя терминология и когато копирам от друг, обикновено го заявявам. Прадигмален е например структуралният анализ спрямо бихевиоралния в науките за човека. Или културата спрямо цивилизацията в разбирането на предназначението и основополагащата мотивация на човешкото общежитие. Или ако вземем конкретно философията - субстанциализма вс. трансцендентализма в метафизическите рефлексии върху биващото. При различни парадигми, описвайки една и също емпирична реалност, имаме различни критерии, норми, ценности и очаквания като теоретичен и приложен резултат. За мен няма значение има ли пандемия - обявяват се случаи и статистики, които така и така чрез новините поемаме. Социалните и управленските последствия за целия свят са очевидни. Не е ясно от кого се води тази игра и кому е изгодна, във всеки случай не е сигурно, че непосредствените дивиденти ще ги събира западният елит - твърде е възможно чрез пандемия да се прикрива провал или да започва грандиозен античовешки експеримент по оцеляване на малцината виновни за докарването на нещата до сегашното невъзможно положение с хуманния човек. Пазарът в капиталистическия му вид е западно изобретение, но съвсем не е сигурност кои са настоящите и ще са бъдещите му глобални контрольори, ако вземем за критерий двете нарицателни световни посоки. Нито е съвсем ясно дали изобщо свободният пазар и световната търговия като определящи императиви ще продължат да бъдат спрягани понятийно в публичния дискурс. При тенденция за автархизация, очевидно че неолибералната терминология много бързо ще отмре, понеже все по-ясно виждаме, как клони към своя залез.
"Щом стигнахме до Еклесиаст, това е признание за поражение" на 06.04.2021 в 14:26
Не, това е мъдрост, т.е. свръханалитично знание. А и самото поражение се намесва във въпросната сентенция, а не обратното.
"няма бедни, няма богати, всички сме равни" на 06.04.2021 в 14:28
Така е, ако субектът е смъртта и се самоиздебваме през нейните невиждащи очи.
всичко извън духовността оттук нататък ще бележи мизерия, ако ще и да пращи от финансови знаци и потоци без покритие на 06.04.2021 в 14:44
Трансхуманизацията е изход - да управляваш цифрово биороботи, прилагайки им официална социална инженерия, каквато досега либерализмът забраняваше доктринално. Но би било смъртоносно с оглед на все още оставащи хуманни индивиди от гледна точка на ценности. Просто западните територии, ако не се затворят сами чрез желязна завеса, ще се превърнат в поселища, десетки пъти по-непривлекателни от съветския комунизъм. Откъм Русия, Китай, Иран, Куба и др. оцелели независими страни ще ги сочат с пръст и ще ги изолират като резерват на всестранна мизерия - и в това отношение цифровизация и технологии няма да помагат, защото няма нищо по-страшно от дебилизацията - с нея умират дори и елементарните форми на човешка саморефлексия, което означава, че човешкият проект по тия земи няма бъдеще, а същевременно технологичната терминология (на безличното трето лице ед. и мн.ч.) няма как да замени живата егология или интимността на връзката Аз-Ти с всичките й синтетично-човешки, хуманни предимства, включително и в смисъла на боготърсаческо преучредяване, каквото руската философия щедро предлага чрез философи като Соловьов, Бердяев, Шестов, Булгаков, Франк и др. разбира се, Дугин не е чак от тяхната класа, но систематизациите в този манифест са ценни и много точно посочват точките на сблъсък между хуманно и трансхуманно, традиционно и ултрамодерно, предизвикващи пробуждането.
Елементарно, Уотсън! на 06.04.2021 в 22:19
14:24, Аз предпочитам да не изтезаваме понятията, а да ги използваме така, както бащите им са ги създали. Предпочитам организираната мисъл, отколкото бръщолевенето на кой както му падне. Та, за да е мисленето наистина заслужаващо да понесе на гърба си светоносност, първото условие е да изхвърлим от него колективното, парадигмата, глупостта. В този смисъл, няма науки за човека. Глупостта, прикрита зад митологемата “науки за човека”, е подъл начин да се прикрие глупостта и последната да се представи като съществуваща разумна реалност. Подставянето ѝ като култура, също не я спасява от критика и най-вече от неприемане. Ето защо, биващото няма как да е предмет на философията, чиято основа е несъвършенството. Биващото е съвършено и е отвъд възможностите на философията, ограничена в собствените си кутии на особена онтология и напълно несъвършена епистемология. Ето защо, заниманието с философия е просто губене на време за човек, който иска да опознае външните същности, нито като теоретичен екстракт, нито приложно. При това положение, разбира се че разгледано философски, една и съща реалност, съвсем погрешно, ще има различни описания, но това е фатален недостатък, а не нещо, достойно да бъде празнувано. От такъв неопределен подход, даже бих казал даже порочен подход, идват и неопределеностите в оценките на явление, което демонични сили ни пробутват като пандемия. Прочее, интелектуалната хигиена поне изисква да не го ползваме като аргумент, щом като чувстваме, че е толкова разклатено познанието ни относно този, реален или измислен, феномен. Няма как при такава несигурност относно същността на пандемията, да правим и предвиждания относно ролята ѝ. Всъщност, можем да го правим, но изказаното няма тежест. По отношение на неолибералната терминология, ти отново демонстрираш неразбиране. Давоският елит е против неолиберализма с неговите пазарни отношения. Неолиберализмът с пазара си, липсата си на държава и laissez faire, му пречи. Той иска да го премахне чрез “the great reset” и да го замени с нещо изключително заробващо, което е толкова мазно и лепкаво, че няма индивид или колектив даже, който не само да може да се отърве от паяжината му, но не ще да е и ясно кой точно я е оплел тази паяжина. Това им убягва на такива като Дугин и Фурсов и понеже е по-лесно и това си знаят, си го карат по старите изтъркани алгоритми. Когато един ден им светне и си кажат “ама, то това ли било” вече ще е твърде късно. Резето ще е хлопнало. Е, защо и ние да им падаме в капана, както някакви ограничени момченца от средната провинция на България, запримигвали с очички пред глупостите им? Ние нямаме ли собствени мозъци и подходяш емпиричен инструментариум, за да схванем, че тезите на Дугин и Фурсов са, малко е да кажем, недоопечени? Това са някакви фалишменто-манифести на скудоумно мислене, което единствено пречи, ако искаме да се ориентираме в нарочната бъркотия, която елитът ни стоварва катадневно. Тъй че, опасностите са много по-големи и перфидни, отколкото тези, които си посочил в 14:44 и те изобщо не се въртят около някакъв си измислен трансхуманизъм, а съвсем буквално оковават реалния биологичен човек по един, засега, непреодолим начин, който даже и не излъчва делинеиран злодей. Явно не схващаш това и си се вързал на каруцата на някакви случайни бърборковци, на които по погрешка им е даден микрофон.
никакво вързване на ничия каруца няма при мен, аз в постове по-горе съм критикувал Дугин заради грешната му философска методология и като гледам, никой, освен мен, не го е направил на 07.04.2021 в 13:17
Биващото като битие не може да бъде нещо, което се изучава от индуктивно-частни науки със съответните частични и дисциплинарни методи. Назоваването на биващото не следва да го предопределя, защото няма такава изначална (априорна) необходимост, а априорното е чисто формално, не съдържателно, емпирично или предметно. Тоест, не съществува дисциплиниращо задължение да определяме биващото по силата на някакъв метод, съществува само дисциплинарност на ученето и приучаването, която си е вид дресиране според обстоятелствата на социума и традицията. Обаче в нея няма нищо абсолютно, и следовалено устойчивостта на предопределянето изразява само власт, но не и истина. Порочен подход е твърдият подход на вяра в истинността на емпиричното съдържание на твърдението, без оглед на неговата априорна форма, която осигурява въпросната истинност. Вникни в етимологията на думата порок - "за ходиш по скалите", да се втвърдяваш. Не казвам, че знанието, което втвърдява биващото до предметност или кристализация на общото е вредно. То е полезно, но то не носи в себе си самата истинност, защото то довежда човешкия субект до такива фаталистични привързаности, от които после му е невъзможно трудно да се освободи. Истината "има битие" не е онтологема за фаталистични втвърдявания. Това прави философията първото и всякога най-освободено и извечно освобождаващо знание чрез разум. Науката в това отношение може да те направи полезен, конюнктурен, но никога не и свободен.
"Великото Пробуждане" на 07.04.2021 в 17:30
това е започналото Национално Възреждане на народите поробени от Русия.
Helleborus на 07.04.2021 в 18:25
на 06.04.2021 в 09:08 Абв, в този свят няма да има съгласие никога, защото този свят има двама господари. Всеки от тях търси съгласие около себе си, а те са антагонисти -доброто и злото. Доброто и злото не са понятия, а личности, субекти, воля, сили, йерархии... Чуй единия - Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч. /Матей 10:34/ Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й и снаха против свекърва й; /Матей 10:35/
Елементарно, Уотсън! на 08.04.2021 в 02:02
13:17, Тази истинност, за която говориш, е привидна истинност, резултат на субективното ти впечатление. Тя не е изпълнена със съдържание. Тя е като парата, която излита през прозореца и не оставя нищо след себе си. Ето защо, и критиката ти към Дугин, с която и аз се съгласих, че коректна, е само критика относно скелето, което е съвсем криво изградено у него. Но, поправянето на скелето не носи нищо ново, защото това е предимно тривиална дидактика относно формата. Всеки разумен мислител би се съгласил с теб. Но, разговорът не ни е за подобни тривиалности, а е по същество, където, както казах, доводите ти не издържат поради упоритост да не се опиташ да разбереш същността на проблема, карайки само по чувство. Обвинявайки индуктивно-частните методи на науката хич не те спасява от този ти недостатък и то не само поради факта, че истински качествената наука е дедуктивна. Да обвиняваш парата излетяла от чайника за това, че не си изучил състоянието на субстанцията в чайника, не е състоятелно. Съдържанието в чайника е априорно. То е съдържателно, емпирично и предметно и ти няма как да избягаш от този факт чрез бланкетно отричане. Философското му обосноваване е ефимерно, пара излетяла през прозореца, нищо, в генералната схема на нещата—чиста загуба на време и сили. Опитът ти да видиш дресировка в абсолютното е като опит да летиш без крила. Емпричното съдържание, е. То не е вяра, че е, а наистина е. Истинското знание е самата истинност, без посредници, без привикване и привързаности. То, както казах, е. Философията служи единствено за обфускация, в което най-малкото няма нищо полезно. Някой може да го намери за естетично, като поема на Блейк, но тогава го наречи поезия и се отдай на съвършено друг разговор. От гледна точка на този разговор, обаче, това е предверието на несвободата и него нещо ти го повтарям от три-четири теми насам.
Радон Керанов на 08.04.2021 в 06:50
Тезата на Дугин за свободата и суверенността на държавата и отричането индивидуалната човешка свобода и индивидуалните права е ясен критерий за мирогледа и идеологията на този "велик" философ! Поредната проповед и пропаганда на старата идея за правото на владетеля на пълен произвол спрямо управляваните! Държавата е всичко, индивидът е нищо! Абсолютизъм в чист вид! Игра с нулева стойност! Свобода да държавата- робство за човека, или както е руската традиция- крепостничество! Практическият резултат от тази стара като света робовладелска идеология е винаги общества, управлявани от авторитарни или тоталитарни негодници! Азиатщина...! Като идеи нищо интересно и оригинално, банална авторитарна манджа с дъх на руска землянка и съветска комуналка, имперщина и великодържавие, граничещи с патология! Странно е колко много поклонници има този фалшив пророк в този форум!
"Философията служи единствено за обфускация, в което най-малкото няма нищо полезно." на 08.04.2021 в 10:26
Полезното само по случайност може да бъде истинно, там е работата. Не ме карай да повтарям Витгенщайн с мои думи. Чети ме пак внимателно, за да не се повтарям с други думи. Ако не ме разбираш от първия, ще ме разбереш от десетия, но ме чети под лупа - в един автентичен философски дискурс случайностите са сведени до минимум. Обяснил съм вече пределно ясно за всеки добре развит интелектуалец каква е разликата между истината и ползата. Ползата не носи свобода, защото при преследване единствено на ползата, каквато е работата на индуктивната наука, зависимостите и фаталностите се оказват непосилни за преодоляване.
"От гледна точка на този разговор, обаче, това е предверието на несвободата и него нещо ти го повтарям от три-четири теми насам." на 08.04.2021 в 10:29
Това е само лозунг, слоган, това даже не е разсъждение, защото е изказано без изследователска съвест и отговорност. Ако ти заставаш зад това, започвам да не се учудвам защо си зад океана - защото днес даже и децата ще ти го кажат, че и да не си бил преди, мръсник със сигурност се става по-лесно (полезно) в Северна Америка.
нови дефиниции на 08.04.2021 в 13:16
Нови дефиниции - в една Америка на светлото бъдеще: https://politikus.ru/uploads/posts/2021-04/1617801748_2021-04-07-15.21.02.jpg
Елементарно, Уотсън! на 08.04.2021 в 18:39
10:26 Аз подлагам телеологията на философията под съмнение, ти си тръгнал да ми говориш за висщи неща като истина. Във философията и дума не може да става за истина, ако изключим упованието върху логиката. Нарушенията на логиката обаче са патология, а не са трети път, както в гендър идентити-то схващат третия пол. В този рзговор патологията не присъства, а Витгенщайн може да бъде представян единствено като не много умен, но затова пък напълно скучен умник, който се опитва да хитрее. Разбира се, че между истина и полза има разлика, но тази разлика се отнася, когато иде реч за истина, а не за философски поглед върху нещо. което се е сторило на философа за истина. Както казах, не търси истина във философията. Ще си загубиш времето. Прочее, откъде ти хрумна, че работата на индуктивната наука била ползата. Това е все едно да кажеш, че пръв приятел на барута е огънят. Объркването на науката с технологията, която пък търси ползата, е повсеместно, тъй че твоето е погрешният среден възглед на тълпата, тоест, не представлява интерес. И на истинската наука, дедуктивната, и на нея ползата не само не ѝ е цел, а си запушва носа, когато усети утилитарност. 10:29, Какво е мръснишкото да отхвърлиш интелектуална камера обскура, каквато е философията, хич не го разбрах. Няма изследователска съвест и отговорност, която честно и почтено да окачи табелата “свобода” на интелектуалния зандан, какъвто е философията a.k.a. теоретичната психология, която по-скоро изисква разходки на чист въздух, нежели хапче, ако понавлезе във вътрешен цикъл. Какво е спасението, ли? Ами, по-малко философия и повече прекопаване на лехите с арпаджик.
никак не е елементарно, елементаризирането е обикновено много лош редукционизъм, на който се основава научното изследване на 09.04.2021 в 08:48
Няма да имаш пълнотата на истината без философия, теология, изкуство (особено поезия). Ще събираш само отломки от разпиляното единство и ще се самозалъгваш с частици от пъзела. Индуктивната наука работи с непроверени изначални хипотези, онова, което се проверява и изследва, то е закъсняваща конюнктура на текущата технически наложена и частично обезпечена постановка на експеримента, а не самото съществуване като експеримент. Всичките ти заклеймявания на философията се основават на лозунги и подтекстуални инсинуации да ти се вярва, понеже може би си симпатичен на някого и живееш на Запад... но не и на сериозни доводи и аргументи, разглеждащи съотношението на априорно и апостериорно в познавателната картина, както и на аналитично и синтетично в познанието и практиката. Не бъркам науката с технологията, разграничението ми между истинно и полезно бе ориентирано към това да схванеш, че има разлика между двете, евентуалното им съвпадение е плод на чиста случайност... и онова, което наричате "базов обществен критерий за истината" (практиката), на който уповава науката, изобщо даже не докосва изначално въпроса за истината, понеже философията е тази, която единствена си позволява чисто теоретично да уточнява проблема практически ли е в крайна сметка въпросът за истината (макар че опира до практиката), не е ли самата практика тип ценностна матрица (неотменимо свързана с изборите и отговорностите на субекта), уважаваща конюнктурното и повтарящото се, и изобщо колко струва на субекта предоверяването в какъвто и да е тип базово знание, което само се натиква в една история на съобразяване с показни истории, т.е. в "абсолютността" на критерия за адекватност спрямо истината.
Елементарно, Уотсън! на 09.04.2021 в 19:26
08:48, Обратно, философията, с нейните подразделения психология и теология, е нанесла и нанася непоправими щети на човечеството. Достатъчно е да си спомним философските основи на разни криви идеологии, превзели обществата чрез различни тоталитарни доктрини, довели до днешния пост-модернитичен абсурд. Нищо добро не е видял светът от философията и колкото по-бързо се освободи от нея и реформира науката, толкова по-свободен ще бъде. Колкото до поезията, тя се вписва в друга, несериозна, графа на човешкото съществуване, осигуряваща му комфорт в духовността, неизбежно придружаваща централния отличителен белег на човека—неговата когнитивност. Същото може да се каже и за вярата, теологията или църквата, както искаш го наречи. Не само че и без тях може, но истински разумният човек непременно трябва да се освободи от тях. Уви, човешкото същество, даже и най-умствено съвършеното, е и неразумно и затова и тази му особеност, няма как, трябва да търпим. Та, истината е приоритет единствено на некорумпираната наука. Както казах, идеята на Kuhn, че дейността на науката била да събира частици от пъзел е смехотворна и единствено демонстрира непознаване на същността на науката, нещо, което въпросният много силно се напъваше да понтифицира. Да го слушаш и да му вярваш, е все едно да следваш слепец. Ти също, за кой ли път ти го казвам, не разбираш същността на науката и си продължаваш с погрешните изводи като това, че, видите ли, “Индуктивната наука работи с непроверени изначални хипотези, онова, което се проверява и изследва, то е закъсняваща конюнктура на текущата технически наложена и частично обезпечена постановка на експеримента, а не самото съществуване като експеримент.” Сто пъти вече обясних защо това не е така. Ако искаш, пак ще повторя, но не тук, защото вече ми се изговори говоренето да ти обяснявам колко не си прав. Ако това, което говориш, наричаш сериозни доводи и аргументи, казвам ти пак, сериозно си се объркал. Основното, което все още не схващаш е, че истината за външния, извънсубектния, свят не може да се постигне умозрително (освен когато е въпрос на поправяне на логически грешки). Няма умозрителна априорна истина за обекта, освен логическите закони, които обаче съвсем свободно могат да си жонглират с неистинни тези. Това, че неистинните тези могат да бъдат чудесно логически свързани и можеш да прилагаш различни силогистични последователности върху тях, съвсем не превръща неистинните тези в истинни. Критерий за истинност може да осигури единствено научният метод и нищо друго. И, не, не е практиката, в смисъл на полезност, критерият за истинност. Само научният метод е ситото, което отсява онова, което остава в хамбара на базовото знание. За разлика от хамбара за зърно, обаче, нерядко възприети за истинни зърна в епистемиологичния хамбар се премахват, защото се оказва, вследствое на научен анализ, че са неистинни. Ще кажеш, и от хамбара със зърното премахваме прогнилите зърна. Разликата, е, че не престоят в базовата съвкупност от знание, може да го превърне в неистинско, а неговата неистинност се утановява по съвсем други критерии—тези на научния метод. Научният метод е единственото на което може да разчитаме, когато търсим пътя в този наглед хаотичен свят, обгърнат от тъмата на мракобесието и волунтаризма.
В кой случай същността на науката е преди нейното явление в реда на обясненията? Същността е подпорка на качества, както подигравателно казваше Лок... на 09.04.2021 в 21:48
Първо, човечеството е едно протезно, празно понятие, което не изразява недвусмислен, събран през себе си смисъл или ценност. Ако нещо се явява емпирично реално, то е винаги някакво човешко обкръжение от краен брой човешки същества, които нямат субектност извън акта на смислодаряване, достъпен за мен (изказващия) като конкретен субект. Второ, това за щетите спокойно можеш да го кажеш и за опитната наука, и за икономиката, и за спорта, и за каквото ти хрумне от културната палитра на дейностите. Трето, няма абсолютно добро, поне не и в света на представите, изключвайки самата априорна идея - онова, което за господаря е добро, за роба е зло. Човечеството не е жив и конкретен субект, за да правим твърди и авторитетни равносметки от името на всички възможни човешки същества - по същество това са си твои релативни оценки, които не засягат мен, още по-малко пък някакво човечество. Четвърто, няма изначален структурен регламент за сериозност, има само функционален такъв, който е епохален или просто ориентиран спрямо оня, който съди - има професии и занимания, които са сериозни в своята несериозност и на практикуващите ги така им е добре, чувстват се удовлетворени и даже щастливи, дори ако ги наречеш научно некомпетентни. Други пък откриват аргумент за детински превъплъщения в домогванията на самата наука, които също изглеждат несериозно - въпрос на рефлексивна компетентност и обозримост. Истински разумните същества са и не по-малко истински емоционални, за да си позволят да бъдат автентични. Пето, не знам Кун да е казвал такова нещо, каквото казвам аз за фрагментарността и партикуларността на индуктивно-научното вглеждане в света - впрочем констатирането му като слабост на метода все още не означава, че методът не работи, просто работи с ограничения, които следва да бъдат отчитани - от кого? - позна, именно от философията, защото само тя има силата на подходящата аргументация и визионизма относно подобен род слабости на науката в съвременната епоха. Шесто, не говоря за метафизическо умозрение на истината в стария класичен смисъл, а за екзистенциално разбиране на истината като свобода. С това не отменям нуждата от философско умозрение относно диалектическите саморефлексии на чистия разум спрямо биващото, нито с оглед очертаването по един или друг начин на завършваща картина на света в обясненията, която не визира чисто и просто емпиричното, но и способностите и методите за неговата организация, т.е. работата с него не като потъване в предметното на базата на изначално непроверени хипотези, а като изначална познавателна интенция (тема на съзнанието). Това за априорния конструктивизъм на логическите закони и категории го научи от мен в предните ни спорове и започна да си го присвояваш едва ли не приносно - прав си вече, така си е... обаче преди не се фиксираше върху тая тема, без която е невъзможно да бъде схванато недогматично (критично) всичко останало. Седмо, истината за "външния" (несубектен) свят не е никаква истина, именно защото субектът като светоносен е приносител на истината, а не светът, който предоставя само емпиричния материал, но не като значение, а като о-свет-ено в опита съществуващо, което не се именува отнапред, а винаги е дело на организиращата инстанция - субекта на опита, който пък изобщо не е задължително да е захласнат обезателно в "най-сериозно авторитетната" съвременна прополитическа инстанция - тази на обективната наука.
Елементарно, Уотсън! на 10.04.2021 в 01:54
21:48, В кой случай ли? Ами, например, когато искаме да получим истинно познание за външния обект. Философията по самата си същност не може да ни даде такова нито априорно, нито обяснително. Въпросното е прерогатив единствено на науката. Науката пък няма да съществува, ако не е налице нейният смислодарител, човечеството в собствен смисъл. То не може да има ценност, защото няма пазар, който да го удостои с такава, ето защо, да търсим ценност в човечеството е да търсим круши, когато искаме да намерим ябълки. Когато искам да намеря ябълки, пък, то аз не влизам в самозаблуда, че търся нещо, което било протезно празно понятие, което не би могло да се изрази недвусмислено. Е, разбира се, ако не намирам занимателно да се шегувам със себе си, като се правя на ударен. При това, даже няма да ме е грижа дали търся ябълки из градините на самотен остров, ако реша от време на време да стана сериозен. После, ако, наистина, за технологията, икономиката, спорта, философията и какво ли не мога да говоря за щети, то за некорумпираната наука мога да кажа, че е единствена, която олицетворява доброто. Тъй, че, ако ще говорим в етични категории, некорумпираната наука е абсолютното добро. Придобиването на ново знание е несравнимо с нищо друго по липсата си на обрастъци от съмнения, предразсъдъци, зандани на ума и човешки слабости. Тъй че абсолютното добро олицетворявано от науката е отвъд доброто, което е за роба живот без господар. Най-малкото, и робът без господар има нужда от въздух и вода. Новото знание получено по научен път няма подобни зависимости. То е чисто знание. Трудно е да се постигне, но го има. Във философията чистотата на знанието се постига чрез чистотата на логиката, но, както казах, такова чисто знание принадлежащо на философията страда от основен дефицит, който го унищожава от гледна точка на истинност, поради невъзможната истинска връзка субект-обект, която във философията винаги е опосредствана чрез субективно възприятие. Както бях споменал в един от разговорите ни, Галилео пръв разчупва този канъндръм. Това прави Галилео да е с много по-голям принос към човечеството, отколкото сме си представяли—разбира се, ако наистина Галилео е откривателят, а не, да речем Oresme или някой друг преди него. Този въпрос за приоритета си струва може би да се проучи, но засега аз приемам Галилео като въпросният символ. Просто аз лично нямам основание за друго приемане. Въпреки че исторически делото на Галилео е несравнимо с това на Лайбниц, аз приемам, че Лайбниц е основателят на бинарната аритметика, откритие, което ще унищожи света по-успешно от атомната бомба. Има данни, че сто години преди него Thomas Harriot бил открил бинарната аритметика, а даже имало бинарна аритметика и още по-преди в една Полинезия, да речем. Лайбниц обаче изглежда пръв я систематизира. Бинарната аритметика е чистото непосредствено добро за човечеството в собствен смисъл—човечестовот бидейки механичен сбор от биологични индивиди, надарени с когнитивност—защото открива една абсолютна истина. Медиирането ѝ по-натам, предмет на релативни оценки, е друг въпрос, за друг разговор. Прочее, релативността се отнася и до практикуването или отношението изобщо към абсолютните истини. Самата абсолютна истина, да речем изразена чрез бинарната аритметика, е безотносително, безкрайно сериозна, без да зависи от нечия компетентност. Алгебрата не е виновна, че някой си не я схваща и затова, няма как да му съчувстваме, когато я обявява за расистка и сексистка, защото, видите ли, той не могъл да я схване. Даже и музиката на Бетовен, сама по себе си, няма цвят, за да можем да я обозначим като бяла привилегия, нито пък Нютоновата “Принкипиа” има нещо общо със секса, за да я определим като наръчник по изнасилвания. Само ниско интелигентни същества, наети от нацистките пост-модернистки господари, могат да се отдадат на подобни релативности и да се опитват да ни проглушават ушите с нелепости за неопределността или злината на подобни неутрални абсолютни същности, за това, че всичко било въпрос на интерпретация, на гледна точка, че истината била единствено метафора.. Това са дивотии, израз на нахална мерзост, за които Гласове пишат катадневно, но това са израз на болно време, а не на някакви открития и постижения. Автентичността на тези съшества, чувствата им, нямат нищо общо с това, че са нискоинтелигентни. За щастие, още не е дошъл денят да празнуваме ниската интелигентност и съпридружните ѝ чувства като някакво велико постижение на човечеството, колкото и да е истинско и чувствено. И кравата страда за теленцето си, когато ѝ го отнемат, но този факт няма как да се включи в когнитивни силогизми, чрез които да обосноваваме и отричаме съществуването на истина. Това, което казваш за фрагментарността и партикуларността на индуктивно-научното вглеждане в света, е нелепо и даже Kuhn, с цялата си незрялост и объканост няма да си позволи да изкаже подобно нещо. Онова, което ти си заимствал от Kuhn, както казах, е погрешният възглед, че науката била събиране на парченца от пъзъл. Говорих вече за това колко е погрешно, затова няма да се повтарям. Тъй че, ако в науката има слабости, а тя има, то те могат да се митигират единствено със средствата на самата наука. Единствената роля на философията, когато се вплете в науката, е да ѝ се пречка в краката и да ѝ пречи да работи, подобно на малко дете, което търси внимание като си бърбори нещо, когато ти си зает да си пишеш научната статия и ти е нужно да си събереш мислите. Истината като свобода може да бъде постигната единствено чрез науката, другото е самозаблуда, равносилна на несвобода. Пак да кажа, не само преувелиаваш ролята на логиката, но ѝ придаваш несъществуваща доминантност, при всичката ѝ несъстоятелност да разкрие обективната истина. Пример—учението на Аристотел е непреодолимо по отношение на своята логика, но Галилео доказва неговата погрешност, не само редуцирайки Аристотелевата универсалност единствено до локомоция, но и експлицирайки погрешноста на тезата му за непременната оперативност на движението. Галилео унищожава и тезата, че субектът е светоносен и приносител на истината. Тъкмо игнорирането на този галилеев извод и позволяваването на интелектуални недоносчета като Ницше да ни налазят, доведе до ужасните тоталитаризми и нацизми, тормозещи света и до днес под формата на пост-модернизъм. Това че веднага се съгласявам с теб, че съвременната “наука” е прополитическа, съвсем не означава, че истинската, некорумпирана наука е такава. Това днешното не е наука, а безобразие, което е толкова далече от науката колкото лъжата от истината.
"Ами, например, когато искаме да получим истинно познание за външния обект" на 10.04.2021 в 11:46
Обяснителна адекватност на определени очаквания все още не значи истинност. Няма истина там, където предварително важи някакво си жалко правило за свеждане на нечий автентичен опит до нечий друг. Има само властна повеля определено състояние на нещата да се приема униформено, но тази повеля не е априорна, а случайна и обстоятелствена. Самото допускане на "значим обект извън съзнанието е вече хипотеза откъм съзнанието".
"То (човечеството - б.м.) не може да има ценност, защото няма пазар, който да го удостои с такава" на 10.04.2021 в 11:49
Пазарът не работи с ценности, а с цена. Стойността на стоката изразена обикновено в пари, се нарича цена. Т.е. цената е превърната ценност, редуцируема до пари или някаква стока-еквивалент. Ценността има чисто априорен характер, тя е идея, ейдос, благороден артефакт, който струва сам по себе си, а не защото размяната го остойностява. Мислиш прекалено буржоазно, за да се опитваш да бъдеш ловец на истина.
"...поради невъзможната истинска връзка субект-обект, която във философията винаги е опосредствана чрез субективно възприятие" на 10.04.2021 в 11:53
Няма как да търсиш истина и същевременно да си заравяш главата в пясъка за субект-обектната връзка, която е всеобща, защото е очевидна и неотменима за всяко възможно обяснение, дори и научното, ако, разбира се, науката не се вживява в ролята на щраус, който бива преследван (впрочем, за да важничи с орязаните си позитивистки пълномощия, тя точно това и прави). Самата възможност за връзка (синтез) между две представи е възможна само откъм субект и по никакъв друг начин. Игнорирането на това си е игнорация на истината на прима виста.
"истината била единствено метафора.. " на 10.04.2021 в 11:56
Истината е свободата на субекта да схваща съществуващото като метафора. Казвам го аз, но който умее, ще ме прочете, все едно го е казал Хайдегер или някой от сорта... Впрочем, затова истината е откъм пойезиса, не откъм праксиса, и откъм фюзиса, а не откъм техне-то, както е забелязал още Аристотел.
Галилео не унищожава, той просто игнорира, за да играе игра по своите правила на 10.04.2021 в 12:03
Философията наистина е пречка за науката, ако приемем отношението им като родител и подрастващо дете. От гледна точка на детето идва едно време, в което родителят е пречка. От гледна точка на родителя, тъкмо детето, макар и подрастващо, се пречка в краката с претенциите си и глупавите си надежди на младостта. Излишно е да казвам, че наукообразният мироглед е копеле на философския, а не обратното - историята на познанието датира този тип естественическа наука, който възхваляваш, едва към ХVІ в., докато на Запад философията възниква на границата между VІІ и VІ в. пр.н.е. Физиката е метафизика, игнорираща началата на субекта. Въпросният игнор е и действа като синдрома на щрауса - нищо повече. А това че работи - спор няма, но в редица отношения работи кофти и смешно.
Елементарно, Уотсън! на 10.04.2021 в 16:42
11:46, “Обяснителна адекватност на определени очаквания все още не значи истинност”—това го кажи на себе си. Защо мен ме занимаваш с нещо, което отдавна твърдя—философията има някакви свои си очаквания, арестувани в зандана на теоретичната психология, които си представя, че са истинни. Те са истинни само в смисъл, че и глупостите наистина съществуват в главата на глупака. “Няма истина там, където предварително важи някакво си жалко правило за свеждане на нечий автентичен опит до нечий друг”—това е отново някакво неразбиране за това какво се свежда към какво, когато се търси истината. Показанията на спектрометъра не се подчиняват на никакво жалко правило на нечий опит. Те са обективни и са истинни, за когнитивно надарения, не за шимпанзето, което само гледа и се чуди, хич пък биля за зелената еуглена. Повелята на спетркометърската истина е абсолютна и не зависи от никакви други обстоятелства, освен от обстоятелствата на експеримента. Когнитивно надареният я приема като безусловно униформена, единствена и непреодолима, напълно обективизирана извън съзнанието. Защо обаче да се измъчваме със спектрометри? Вземи линийката върху бюрото си и приложи всичко казано по-горе върху нея. Само тази проста линийка разбива всякакви малоумни хайдегерщини и ницщеподобности. 11:49, пазарът остойностява ценността, използвайки измерителя цена. Цената обаче губи смисъл, когато няма ценност, която има живот само чрез пазара. Измеренията в пространството са три и това не се отхвърля от факта, че не съм казал, че дължината на кутията е 3см. За да не се объркаш, ще ти подчертая аналогията измерение->стойност, дължина->цена. Ето защо стойността без пазар е нищо. 11:53, субект-обектната връзка е очевидна само за учения, който я е изучил. За философа не е. Тя е само в главата му, което е фатален дефицит при търсене на истинското знание. Връзката между две представи наистина е възможна само, когато се извършва от субект. Това не е проблемът. Проблемът е, че философията винаги дава само опосредствена, тоест фалшива представа за обекта, което е предпоставка за неприемлива връзка. Науката, когато е некорумпирана, напротив, дава вярна представа за обекта, което е предпоставка също за истинна връзка между представите, които прави субектът. Това, тоест, доколко представите които субектът свързва са истинни, е, което не трябва да се игнорира, а не да тъпчем на едно място непрекъснато потвърждавайки очевидното, а именно, че субектът този, който прави връзката между представите. 11:56, Напротив, свободата да се схваща съществуващото като метафора е епитом на несвободата. Хайдегер е умствен вредител и не трябва изобщо да се споменава и защото отрича последното. А, това пък, че Аристотел бил забелязал нещо си, това пък вече повече от четири века е невалидно, победено от гения на Галилео. 12:03, Обратното е—порасналият родителят е науката, а недораслото дете е философията, на която не трябва да ѝ се позволява да се пречка там, където не ѝ е работа (не че изобщо върши нещо за в работа където и да било). С връщането си към древността, ти доказваш тезата ми. Философията е недоразвито мислене, което се основава на интелектуален затвор. Наченките на узряването на мисленето идва едва през шеснайсти век с наченките на наука. Сега, че науката е редица случаи работи кофти и смешно, е факт. Но, ние не за такава наука говорим, а за истинската некорумпирана наука.
живо свидетелство не означава експеримент под условие на 10.04.2021 в 18:25
Говорили сме вече, че субектът на нагледа е свидетел, а не експериментатор, в този смисъл научният експеримент е само частен случай на свидетелстването изобщо. Самият Христос е казал на Пилат изрично, че е дошъл да свидетелства за истината, а не да прави индуктивно- научни експерименти, за да я открива.
Елементарно, Уотсън! на 10.04.2021 в 21:47
18:25, Свидетел без научна обосновка е кошаревски свидетел. Такъв е свидетелят, основаващ се на Аристотелианизма. Галилео се справи вднъж завинаги с такива фалшиви свидетели. Еле, пък да ми вмъкваш като аргументи притчи, при това и недоразбрани, за алегорични герои като Христос, си е чиста детинщина, а не сериозен разговор.
абв на 12.04.2021 в 00:03
Двамата философи, не мислите ли че може да има два субекта и Егото им, или Аз-ът им, като центровете на кръговете на личните им пространства, са свързани с една права линия. И ако се направи мислен разрез по тази линия, както при техническото чертане, ще се виждат много по добре действията им в разрез, отколкото да започвате да мислите от Аз-а си и до края на личното Ви пространство, което е окръжност. Ще се сблъскат двата кръга или двете окръжности, на личните им пространства, най напред в една точка от правата, от която се чертае перпендикулярна линия , която е тангентата. Но Вие не можете да знаете логически, какво става в личното пространство на другия, а най много да се опитвате логически да изведете това, което другият мисли, по неговите действия. Ако гледаш мисления разрез, може много по лесно да разбереш какво мисли другият. А тази тангента е абсолютната истина в отношенията между хората. Тя прави хората да са рамо до рамо един до друг, а не един срещу друг, зли и жестоки. Философията казва, че няма абсолютна истина, но в отношенията мисля, че има. И може сам да се опиташ да се гледаш отстрани и да знаеш какво правиш и да намираш тангентата между себе си и другия. Но може да има и повече хора и да можеш да намираш абсолютната истина между многото хора. Или за цялото общество. Та това е свидетеля без научна обосновка. Поне аз така си мисля. В техническото чертане има 6 изгледа - отпред, отзад, от ляво, от дясно, от горе и от долу. Има и европейски проекции и американска проекция. Изобщо хубаво е философите, ако искат да виждат по добре отношенията между хората, да могат да гледат отстрани в разрез нещата, а не само логически да си обясняват кой какво прави или мисли, от сблъсъка на личните пространства.

Напиши коментар