Ковид-19 - уморените австралийци се чувстват като затворници

Пощенска картичка с излежаващи се сред каучукови дървета кенгура, адресирана до 4-годишната ми дъщеря, пристигна в нашата пощенска кутия в Лондон.

„Скъпа моя“, пише в картичката. „Как си? Харесва ли ти в училище? Имаш ли приятели? Брат ти вече е на една годинка. Надявам се някой ден да дойдеш да ме видиш в Австралия. Обичам те и често мисля за теб. От Нана в Австралия.“

„Нана в Австралия“ е пикселизираното лице на моя лаптоп, гласът, излизащ от телефона.

Тя живее от другата страна на света, на място, където Ковид 19 не съществува, поне не в тази степен, в която вилня с ужасяваща ярост в Обединеното Кралство.

През голяма част от 2020-а светът завиждаше на австралийския успех в контролирането на вируса. Към март тази година, когато италианските болници се напълниха със случаи, а Обединеното Кралство се колебаеше за рестрикциите, Австралия решително затвори границите си и тактиката в началото изглеждаше работеща.

Страна с 25 милиона население беше регистрирала малко над 900 смъртни случая, свързани с коронавирус, от началото на пандемията. Общият брой случаи е около 32 000 – цифра, която Обединеното Кралство надвишава за ден. И нейната икономика се възстановява.

Но вече повече от година австралийците остават затворени в позлатената си клетка, разчитайки на серия от остри, кратки локдауни, за да избегнат разразяването на силнозаразния Делта вариант.

Пощенската картичка от Нов Южен Уелс Брокен Хил, изпратена от майката на журналистката в Лондон

Повече от половината от населението, всключително в столиците на отделните щати Сидни, Мелбърн и Аделаида, отново преживява затваряне, въведено след няколко десетки нови случаи.

Докато други Западни страни скачат напред с ваксинационните си планове и започват да отварят, Австралия е болезнено бавна. Само около 11% от австралийците са изцяло ваксинирани – най-ниският процент от 38те страни от Организацията за Икономическо Сътрудничество и развитие (ОИСР).

„Крепостта Австралия“ се изправя сега пред неудобни въпроси за това колко далече този остров-убежище е готов да стигне, за да се предпази от външни заплахи, включително да вдигне подвижните мостове за собствените си граждани.

Австралийците изразиха желание „да наложат рестрикции, които на други места в демократичния свят биха били напълно политически невъзможни“, каза Марк Стиърс, директор на Политическата лаборатория към Университета в Сидни.

Тези рестрикции говорят за „доста дълбок културен смисъл, който заастрашава схемите в чужбина и най-доброто нещо, което Австралия може да направи в този момент, е да се изолира от света“, добавя Стиърс.

Предизвикателството сега е как да се върне обратно.

Полицейска кола до операта в Сидни, 18 юли, 2021 г.

„Не можехме да повярваме на късмета си“

Като дете, израсло в Австралия, винаги съм смятала, че домът ми е „Щастливата страна“ – прекрасна, миролюбива нация, с готини торбести животни и с най-добрите олимпийски плувци.

Едва по-късно осъзнах, че „Щастливата страна“ е ироничен израз, измислен от писателя Донлд Хорн през шейсетте години: „Австралия е щастлива страна, управлявана главно от втора категория хора, които споделят нейния късмет.“

Въпреки това „Щастлива страна“ през десетилетията се превърна в любвеобилен израз за една просперираща нация, която предлага едни от най-добрите градове за живеене в света.

Добрият късмет на Австралия остана стабилен в началото на пандемията, когато страната затвори границите си „точно навреме“, каза Стиърс. Нещо повече, тя „имаше забележителния късмет да няма много заразявания в различни общности“, каза той.

През голяма част от миналата година животът в Австралия продължи относително непроменен: приятел от Кернс продължи да подкрепя мачовете на любимия си баскетболен отбор в залата, братовчед от Голд Коуст (Златния бряг) говореше за препълнени музикални концерти.

Освен Мелбърн, който премина един от най-стриктните локдауни в света, „останалата част от страната не можеше да повярва на късмета си“, заяви Стиърс. „Имаше истинско усещане за „О, боже, тук минахме между капките“.

Избухването на Делта варианта на Ковид-19 в Нов Южен Уелс започна в Бонди, Сидни.

Затварянето на границите беше ключова част от стратегията на „Щастливата страна“ за Нула Ковид, но експертите казват, че тази политика също така е възбудила инстинкти на страх и изолация.

„Има силно протекционистка черта в националната психология“, казва Тим Саутфомазан, професор по социология и политическа теория в Университета в Сидни и бивш Комисар по расовата дискриминация в Австралия.

„В миналото тя е имала най-силната си изява в имиграционната политика за Бяла Австралия“, казва Саутфомазан, визирайки историческата расистка политика, която не допускаше имигранти неевропейци.

„Очевидно това вече не се случва“, казва той. „Но чувството остава там, под повърхността. Остава силен рефлекс за затваряне на границите пред всяка подозирана заплаха.“

Това извиква в ума анти-бежанската реторика, появила се при бившия премиер Джон Хауърд през деветдесетте и двехилядите години. Неговият известен израз: „Ние ще решаваме кой влиза в тази страна и при какви обстоятелства влиза“ беше ключов въпрос в почти всички федерални избори от тогава насам.

И при задаващи се догодина избори, настоящият премиер Скот Морисън няма да се втурне да отваря вратите скоро, казва Латика Бурк, журналистка от Лондон, издателка на австралийските вестници Sidney Morning Herald и The Age.

„Това е страна, която поставя в локдаун градове с милиони жители заради един, два или три случая“, казва тя. Морисън „няма да иска да рискува избухване на вируса или разпространението му из страната, даже и ако всички са ваксинирани, вероятно до изборите“.

Премиерът Скот Морисън каза, че програмата за ваксиниране "не е състезание" - думи, които го преследват през 2021 г.

Досега обществото широко подкрепяше решението за затваряне на границите. Според скорошно проучване на медийната компания АВС, почти 80% от запитаните австралийци са съгласни международните граници на страната да останат затворени, докато пандемията не бъде повсеместно овладяна.

Те са видели колко бързо може да се разпространява вируса, дори в страни с развита здравна система. Здравните валсти дават всекидневни пресконференции за броя на заразените, колкото и малък да е той. Местните огнища са неизменно свързани с хотелите за карантина, където завърнали се пътници трябва да прекарат 14 дни в изолация.

Намаляването на броя завръщащи се пътници е разглеждано като лесен начин да се намали натискът върху системата, докато продължава проследяването на контактните лица и лидерите на отделните щати налагат локални рестрикции и локдауни.

Но последната серия от локдауни вече подлага на изпитание търпението на австралийците и започнаха протести срещу новите рестрикции, изкарали хиляди в събота по улиците на големите градове в страната.

Нараства и недоволството от посредствената ваксинационна програма на страната. Правителството първоначално планираше до края на октомври да ваксинира изцяло възрастните. В четвъртък Морисън, под постоянно нарастващия натиск, каза, че „съжалява“, че Австралия не се е справила с постигането на целите си.

Протести в Сидни срещу поредното затваряне, 24 юли, 2021 г.

Заключени вътре

В една мрачна зимна вечер петият пореден локдаун се точи протяжно за 38-гошишната Женевиев Нийв, актриса от Сан Диего, която като тийнейджър се премества със семейството си в Австралия.

„Австралия е била наказателна колония и сега чувството е същото“, казва тя. „Чувстваме се като затворници в тази страна.“

Локдауните се отразяват тежко на финансовото състояние на Нийв, съпругът й татуист и двегодишната им дъщеря. Тя казва, че са получили малка помощ от правителството, докато не са били в състояние да работят.

Емоционално ситуацията също има цена: Нийв не е могла да отиде на погребението на леля си в САЩ.

През последната година тя вижда обръщане на положението в родината й. „Миналата година по това време се чувствах много по-добре в Австралия, отколкото в Америка, защото там всичко беше доста хаотично“, казва тя. Но при управлението на Байдън с неговата ваксинационна програма „в Щатите има повече надежда.“

Нийв споделя, че си умира да бъде ваксинирана, но е „твърде млада“.

Ваксините се предлагат на хора над 40 и на други избрани групи, включително здравни работници, болногледачи, инвалиди, както и на аборигени и жители на островите Торес Стрейт над 16-годишна възраст.

Жена в празния център на Мелбърн по време на блокирането този месец.

В момента в Австралия се наблюдава поколенческо разделение, като локдауните и затварянето на границите засягат преимуществено младите хора, според Саутфомазан.

Животът на много младежи е сложен „на изчакване“, казва той. На младите хора са отказани „възможностите и свободата, на които предишните поколения са се радвали, като са ги имали за даденост“.

Правителството не се опитва спешно да наложи ваксините – Морисън заяви, че Австралия може да си позволи да наблюдава от първия ред развитието на ваксинационния процес в другите страни – което вероятно сочи, че страната има ограничени количества. Планирано беше по-голямата част от населението да бъде ваксинирано с дози на Астра-Зенека, произведени в страната. Но опасенията от предизвикване на кръвни съсиреци промениха официалната здравна насока и повечето австралийци сега чакат ваксината на Пфайзер, която предстои бъде доставена.

На хората под 40 не е предлагана първа доза от ваксината Пфайзер, тъй като количествата са недостатъчни, затова правителството ги прикани да вземат от излишъка на Астра-Зенека, но само след консултация с личния лекар.

Смесените послания за Астра-Зенека компрометираха общественото доверие в тази ваксина, като повечето хора се задоволяват да „чакат за Пфайзер“, казва Саутфомазан. „За съжаление, много австралийци смятат, че има само два избора: или окопаване в „Крепостта Австралия“ за колкото време е необходимо, или оставяне на вируса да вилнее в общността“, казва той.

Саутфомазан обаче смята, че има и трети вариант: „Възможно най-бърза ваксинация и поетапно, контролирано и безопасно отваряне на Австралия“.

Заключени вън

Търпението извън страната също се изчерпва. Има около 37 300 австралийци, регистрирани зад граница, които искат да се върнат вкъщи, по данни на Департамента по Външни работи и Търговия. От началото на пандемията Департаментът е помогнал на над 50 400 души да се приберат, включително 22 400, завърнали се с платени от правителството 150 полета, съобщава CNN.

Но мнозина не успяват да получат разрешения за пътуване, нито пък да се изръсят с хиляди долари за полети и карантини. От един момент нататък, прибиращите се от Индия бяха заплашени дори с 5 години затвор или $50 000 глоба, ако нарушат временната забрана за полети от Индия, въведена заради пика на втората Ковид вълна в страната.

Безбройните истории на живеещи в чужбина, които не успяват да си вземат последно сбогом с близките си, да видят новородените си деца или да се съберат със съпрузите си, преминаващи през лечение от рак, „предизвикаха доста умерено съчувствие от страна на обществото“, споделя Саутфомазан. Съчувствието към тяхната беда е изцяло „техен проблем“, добавя Бурк. „От гледна точка на австралийците, които са си у дома, съчувствието не позволява да оставиш десетки хиляди свои сънародници да умрат. Съчувствието не позволява да оставиш границите отворени и да позволиш на вируса да се разпространява“, допълва още тя.

В същото време, за австралийците извън страната, „съчувствието не означава да заключиш собствените си съграждани, в името на добрите здравни резултати“, продължава Бурк.

Автомобили чакат на опашка за тестване за Ковид-19 в Мелбърн, 21 юли 2021 г.

Анджела О‘Конъл, 39-годишна учителка от Австралия, се премества в Сингапур преди 6 години, заедно със съпруга си австралиец и двете им деца. Договорът й за работа изтича по-късно тази година и семейството ще трябва да плати близо 12000 австралийски долара (около 8800 щатски долара) за самолетни билети и престой под карантина, за да се прибере у дома. „Никога не съм си и помисляла, че може да съществува и най-малка възможност собствената ти страна да затвори границите си за теб“, споделя тя на фона на шумния трафик на сингапурския Орчард Роуд. „Когато си мисля за минали бедствия, винаги е било „Да приберем нашите хора у дома“. Този път изглежда е много различно.“

Преди пандемията заминаването да живееш извън страната винаги се гледало като „много положително нещо“, казва О‘Конъл. „Мисля, че всички ние се връщаме обратно с по-добри умения от там, откъдето идваме, с различен поглед към света“. Но с Ковид 19 нагласата се е променила, казва тя. „Изведнъж стана: „о, не, никой не ги е карал да ходят там“.

Джорджина Сколс, 39-годишна австралийка, живееща в Дания със съпруга си датчанин и двете им деца, винаги е смятала да се върне у дома в даден момент, „защото искам децата ми да израснат и като австралийци.“ Тези палнове сега са сложени „на изчакване“ за неопределено време. Австралийското й семейство още не е виждало петмесечния й син.

В началото Сколс подкрепяла стратегията на Австралия за елиминиране на Коронавируса. Но сега изпитва съмнения, дали такава политика е постижима другаде по света – по-специално в Европа, където, казва тя, „не е възможно просто да затвориш границите и да оставиш хората отвън“.

Разговаряйки с приятели австралийци, заключени както във, така и извън страната, въпросът, който изниква отново и отново, е: Колко дълго може да продължи това?

Междувременно у дома „Нана в Австралия“ чака втората си игла, чака картичка от четиригодишната си внучка и чака да прегърне 1-годишния си внук, когото никога не е виждала.

Източник: CNN

Превод за "Гласовве": Екатерина Грънчарова

Свързани текстове: Мая Василева: Някои от Ковид ограниченията в Австралия напомнят за комунизма в България